Планетарен ерозивен индекс

От Уикикниги

Ерозирайки планетата човечеството унищожава своя планетарен дом. Формула за изчисляване на планетарен ерозивен индекс Рангел Павлов

Ако няма какво да дадем на света, за какво сме родени. Вл. Башев

FROSING tne PLANET HUMANITY DESTROYS ITS PLANETARY HOME. FORMULA for CALCULATING of PLANETARY EROSIVE INDEX RANGEL PAVLOV

'If we do not have anything to give the world, why do we suppose to live' VI. Bashev

РЕЗЮМЕ: От еволюцията на човекоподобните маймуни в човеци до 21 век се проследява развитието на планетарното население и пренаселеността, на неговите оръдия за труд, отбрана и война, с които ерозира околната среда. Използвам собствена формула за изчисляване на планетарния ерозивен индекс. Индексът показва обема на планетарната ерозия, която в близко бъдеще ще причини екологична катастрофа. От нея ще загине човечеството и цялата биосфера. Изходът е в създаването на планетарен парламент и планетарно социално справедливо правителство (по специална формула), което с адекватни мерки ще предотврати екологичната катастрофа. Ключови думи: Планетарно население, пренаселеност, ерозия, ерозивен индекс, екология, климат, правителство, семейно планиране. След появата на живота и еволюцията му в планетарна биосфера, най-голямото чудо на Земята е еволюирането на човекоподобните маймуни в човеци. Спорен е въпросът дали човекът е възникнал на едно или на много места в различни времена. Но това чудо едва ли е ставало многократно и на много места. Излагам монотопна концепция за произхода на човека. Върхът на африканската планина Килиманджаро винаги е покрит от ледници, които периодично увеличават или намаляват заледената територия. При едно по-голямо териториално увеличение на ледника човекоподобните маймуни са принудени да напуснат дървесния начин на живот и да избягат от планината в широки степни пространства, където сменят катеренето по дърветата с ходене на задните крака, а предните стават ръце, с които започват да правят оръдия за труд и отбрана. Така през палеолита започва еволюцията на човекоподобните маймуни в homo erectus (изправен човек). Еволюцията на homo erectus се осъществява със следните оръдия за труд и отбрана: тояга, обработени кремъци, камъни, кости и копие. Копието представлява дървен прът с изшилен връх на единия край. Изшиленият връх е от камък. Кремъците се оказват най-подходящи за изработване на тези примитивни оръдия. Впоследствие върхът на копието се прави от бронз или желязо. Употребява се и сега от австралийски и индиански племена. Homo erectus живее примитивно, под открито небе или в пещери. Изхранва се с лов, риболов и събирателство на диви плодове и растения. Населението му се увеличава бавно. Дори през ледникови периоди прирастът му е отрицателен, поради липса на храна, понеже животните и растенията загиват от измръзване. Тогава възниква човекоядството. Homo erectus с неговите оръдия за труд и отбрана, начин на живот и незначително население почти не нарушава екологията, „живее в екологичен рай”. По време на хилядолетната еволюция на homo erectus част от неговото население през палеолита, преди 1,5.106 (милиона) години, (названието и стойностите на числата с 3, 6. 9. 12. 15 и 18 последователни нули в края на цифрите най-често се изписват с 10’’, 106, 109, 1012, 1015 и 1018, като пред десетките се написва броят на хилядите, милионите, милиардите, трилионите, квадрилионите и квинтилионите), еволюира в homo habilitis (сръчен човек). Тази еволюция е могла да не се случи, ако човекоподобните маймуни не са били принудени да напуснат Килиманджаро. Homo habilitis към наследените от homo erectus оръдия за труд и отбрана прибавя свои. През мезолита създава стрела, която представлява дървена пръчка с прикрепен на единия край изшилен камък. Тази стрела просъществувала през неолита и бронзовата епоха. Бронзов връх 1

се поставя в началото на желязната епоха, а железен - един век преди новата ера. През неолита срещу стрелата и копието на врагове изработва дървен и кожен щит, който в началото на новата ера става железен. Според археологически данни преди един милион години в Кения използва огъня за битови нужди, вероятно и като оръжие. През неолита изработва прототип на сърп (изострени кремъчни или каменни зъбци инсталира в сърповидно изкривени рога или дървени фрагменти). Започва да се занимава с примитивно земеделие. Земята обработва ръчно с дървени оръдия, към които прикрепва каменни остриета. Напуска пещерите, заживява в селища от землянки и колиби. Почва да опитомява животни (овце, кози, кучета). С кучета подсилва лова, но не изоставя риболова и събирателството. С подобрение на храненето населението му се увеличава. Homo habilitis с неговите оръдия за труд и отбрана, примитивно земеделие и скотовъдство, увеличено население и начин на живот незначително ерозира околната среда, поради което екологията е засегната незначително. Homo erectus и homo habilitis постепенно проникват във всички континенти и живеят заедно хилядолетия (до еволюирането на homo erectus в homo habilitis). Наследници на homo habilitis все още има (ескимоси, индианци, африкански и австралийски племена). Преди 150,000 г. започва еволюирането на homo habilitis в homo sapiens (разумен човек) [10]. Този процес продължава и сега. Наследниците на homo habilitis ще еволюират напълно в homo sapiens. Homo sapiens продължава започналото от неговите предшественици заселване на земното кълбо от екватора до полярните области. Понастоящем проучва земните полюси от всички гледни точки. Преди 10 000 г. започва да развива с ускорено темпо земеделие и скотовъдство. Увеличават се дребните и едрите, нечифтокопитните и чифтокопитните животни. Благодарение на земеделието и скотовъдството чувствително се подобряват битът, храненето и раждаемостта на населението. С придобиване на опит и умения резултатите от труда му се подобряват. Прогресът на homo sapiens е свързан с по-голяма ерозия на околната среда. Масово сече горите за строеж на къщи, саи, обори, мостове, пътища, за земеделска дейност, храна на добитък, за направа на рало, каруца, покъщнина, за огрев и много други потребности. Ерозията на околната среда екстремно се увеличава с откриване на каменни кариери за строителен материал. Homo sapiens осъществява най-голяма планетарна ерозия по време на промишлената революция от XVIII до края на XX век. Създават се принципно нови оръдия за труд, отбрана и нападение. Благодарение на изобретената през 1765 г. парна машина [7], в Англия произвеждат парни локомотиви, параходи, парамобили и различни индустриални парни машини. След това се произвеждат двигатели, работещи с петролни деривати, които намират широко приложение в сухоземните, морските и въздушните транспортни средства, в индустрията и земеделието. После идват различни електродвигатели, които се използват в жп транспорта, градския транспорт, напоследък и в автомобилния транспорт. Трите вида двигатели са предпоставка за изграждане и развитие на планетарни жп, шосейни и пътнически мрежи, свързани с пристанища и летища. Изграждането на тези мрежи налага унищожаване на плодородни земи, ливади, гори, построяване на мостове, пробиване на тунели, разрушаване на скали и изграждане на инфраструктура. Това са действия, които силно ерозират околната среда. Към тази ерозия се прибавя и ерозията на атмосферата, в която проникват огромни количества вредни газове, отделящи се при работа на парните и петролните двигатели. Ерозия на планетата се причинява при сондиране за откриване на петрол и газ (включително и шистов), строеж на множество петролопроводи и газопроводи, транспортиране на тези енергоносители с жп, автомобилен, воден и въздушен транспорт до всички потребители. Освен ерозията, свързана със споменатите операции, съществува и ерозия от възникнали пожари, които ерозират биосферата (включително човеци - някои загиват, други са ранени) и мъртвата природа, като в атмосферата проникват парникови газове. Рядко се среща катастрофирал самолет без пожар и човешки жертви. Не са за подминаване и много честите петролни разливи от местонахождението до потребителите. Най-големият световен петролен разлив е този при сондиране в Мексиканския залив, който продължава 3 месеца през 2010 г. Цената на спирането на разлива и почистването на залива от разлетите 206 милиона галона петрол възлиза на 40 2

милиарда долара. Петролните разливи и пожари се срещат много често - жертви са планетарното население и цялата биосфера. Газовите инциденти не са много по-редки явления. Петролните и газовите инциденти са свързани с емисия в атмосферата на вредни парникови газове. Голямата ерозия на планетата се реализира в подземния и открития рудодобив на въглища и метали. В тази икономика са заети милиони миньори, инженери, техници и обслужващ персонал. Условията на труд са изтощителни. Миньорите често боледуват от белодробни болести, вследствие на запрашения въздух, и силикоза при вдишване на кварцов прах. Работещите в уранодобива рискуват да се разболеят от рак, най-често белодробен [2]. В каменовъглените минни пространства проникват метан, кислород и въглероден окис (компоненти на силно избухливия газ гризу, който от време навреме взема човешки жертви). Наранявания и смъртоносни травми причинява срутването на стени. По-голямо срутване може да предизвика локално земетресение. След възникването на градовете хилядолетия и векове пр.н.е. във Вавилония, Египет, Китай, Гърция, Римската империя, във всички съвременни държави, планетарната ерозия непрекъснато се увеличава. Тази ерозия е в резултат на строежа на планетарните градове и тяхната инфраструктура. По време на промишлената революция населението на планетата бързо нараства. По- голямата част от селското население и от по-малките градове се преселва в по-големи градове. Възникват нови градски центрове. Появяват се мегаполиси с десет и повече милиона обитатели. Създава се нова ситуация, при която градовете и тяхната инфраструктура още по-силно ерозират планетата. Ненадминатият досега изобретател [7] е родоначалник на научнотехническата революция през XX век. Неговите изобретения и патенти са в основата на съвременната електрификация. Но с изграждането на планетарната електрификационна мрежа и на нейната инфраструктура се ерозира планетата. Това са негативи на електричеството. Към многото позитиви може да се прибави влиянието му върху всички природни науки и повишаване културата и качеството на живота на човечеството. През 1867 г. е патентован динамитът, а през 1887 г. - безцветният барут [7], които са в основата на огнестрелните и експлозивни оръжия. Те много бързо се разнообразяват и усъвършенствуват. Ползват се от всички родове войски, включително и от военновъздушните сили. Експлозивните оръжия притежават огромна ерозивна мощ, която се увеличи милиардократно след създаването на атомната и водородната бомба. Поразяващи фактори на ядреното оръжие са ударната вълна от взрива, светлинното излъчване, проникващата радиация и радиоактивното заразяване на околната среда, като заразяването на атмосферата засяга територии далеч от мястото на взрива. Оръдията за труд, отбрана и нападение са локомотивът за развитие и прогрес на човечеството, но военните оръдия винаги са с предимство. Всички оръдия се изобретяват и усъвършенстват с ускорено темпо. Както е известно homo habilitis през мезолита изобретява стрела с изшилен каменен връх, която просъществувала през неолита, а през железната епоха била усъвършенствувана с бронзов връх. Железен връх на стрелата се поставя от homo sapiens едвам един век преди н.е. През 1945 г. американците бомбардираха в Япония Хирошима и Нагасаки с първите направени от тях атомни бомби. Само 4 г. след САЩ, СССР изпробва своята първа атомна бомба и само 4 г. след това изпробва и водородна бомба - съвсем ново, много по-мощно оръжие. Ускореното темпо на изобретяване и усъвършенстване на всички оръдия е най-силно изразено по време на промишлената и научно-техническата революция. Както военните, така и трудовите оръдия в земеделието и особено в промишлеността са все по-модерни, по-ефективни и с по-голяма ерозивна мощ. Това налага безкомпромисната конкуренция между държавите и техните институции. Към планетарната ерозия от всестранната човешка дейност прибавяме и ерозията, свързана с милиардните градски, междуградски и междуселищни превозни и транспортни средства, включително и самолетите, всички с бензинови двигатели. Генерираните парникови газове от човешката ерозивна дейност непрекъснато се увеличават [1,2,5,10,16,17,20]. Планетарните предприятия на промишлеността, енергетиката и транспорта изгарят годишно 5,1 млрд. т. въглища, над 5,34 млрд. т. нефт и нефтени-продукти и 3,0 млрд. т. природен газ, при което ще се изразходат 25-30 млрд. т. атмосферен кислород, а атмосферата замърсяват с 30 млрд. 3

т. въглеродни, азотни, серни и други подобни окиси [18]. В резултат на непрекъснато увеличаване на парниковите газове актуалната планетата температура, в сравнение с температурата преди индустриалната епоха, се покачва с 2°С. Известно е, че в резултат на ерозивната човешка дейност, през 2000 г. са генерирани 2 млрд. т. въглероден двуокис (главният парников газ), който към 2100 г. ще се утрои и заедно с други парникови газове (метан, азотен окис, сероводород и др.) ще повишат планетарната температура и влошат нейната екология и климата й. Повечето учени поддържат това становище, други го отричат [16]. Българка [19], изследваща слънчевата активност и климатичните промени твърди, че нейни и чуждестранни проучвания показват, че понастоящем слънцето навлиза в период на изключително ниска активност, която ще предизвика трайно понижение на земната температура през следващите няколко десетилетия. Подобно становище поддържат руски и американски учени [18]. Известно е, че през XVII в. от продължително захлаждане са замръзнали р. Темза в Лондон и р. Сена в Париж. Логично е да се приеме, че човешката дейност и слънчевата активност едновременно влияят на земната температура и климатичните промени. Но по всяка вероятност влиянието на човешката дейност е по-голямо. Цел на настоящото проучване е планетарната ерозия, последица на човешка дейност в биосферата, в атмосферата, във водата и върху земята. Особено са засегнати земеделската почва и горите [11, 14]. Много важно е повишаване на температурата с 2-2.5°С [4], Планетарната ерозия значително се редуцира, ако човечеството използва основно урана и възобновява енергоизточници [2] и водород за получаване на енергия [13]. Формула за изчисляване на планетарен ерозивен индекс Човечеството в цялата своя история за обезпечаване на своя живот, прогрес и сигурност, ежедневно ерозира околната среда със своите оръдия за труд и война. Планетарният ерозивен индекс е отражение на планетарната ерозия, която зависи от следните три фактора. 1. Брой на планетарните обитатели. Колкото е по-голям техният брой и колкото са по-големи техните материални и духовни потребности, толкова по-голяма е планетарната ерозия и съответно планетарния ерозивен индекс. Преди 40 000 години на планетата са живели 4 милиона човека, а преди 4 000 г. - 27 милиона, по Христово време - 100 000 000, хиляда години по-късно - 350 милиона. По време на промишлената революция човечеството започва да се увеличава експлозивно - 1830 г. то е 1 млрд., 1890 г. - 1.3 млрд., 1930 г. - 2 млрд., 1960 г. - 3 млрд., 1975 г. - 4 млрд., 1980 г. - 4.5 млрд., 1987 г. - 5 млрд., 1990 г. - 5.3 млрд., 1997 г. - 6 млрд., 2000 г. - 6.2 млрд., 2007 г. - 6.6 млрд., 2011 г. - 7 млрд. и продължава да нараства [1,2]. 2. Средна продължителност на живота. Колкото е по-голяма тя, толкова е по-голяма планетарната ерозия, съответно планетарния ерозивен индекс. Средната продължителност на живота на първобитните човеци (homo erectus и homo habilitis) е 20. години, в Древния Египет - 22 г., в Древния Рим - 24.5 г. През средните векове — 31 г. По време на промишлената революция прогресивно нараства на 35.5 г. и на 37.7 г., а сега в развитите и средно развитите страни на света достига 70 и повече години [2]. Прогнозира се през 2050 г. населението на планетата да бъде 9.2 млрд., а средната продължителност на живот вероятно ще надвиши 75 г. 3. Оръдия за труд и войни. Те са много важно звено за антропологичната планетарна ерозия. Още по-важно е да се изчислява планетарния ерозивен индекс. Не по-малко важно е да се оценява коефициента за ерозивна мощ на оръдията, който непрекъснато се увеличава в зависимост от техническия прогрес. Ерозията, извършена за съществуването на един човек, наричаме ерозивна единица. Обемът на планетарната ерозия за даден исторически период е равна на сбора на ерозивните единици на този период. Обемът на планетарната ерозия има съответен планетарен ерозивен индекс (ПЕИ). който се изчислява за всеки исторически период, по специална формула, както следва: умножават се последователно броят на планетарните човеци ГБПЧ) за даден исторически период по тяхната средна продължителност на живот (СПЖ) и по съответния коефициент за ерозивна 4

мощ (КЕМ). Полученият резултат представлява ПЕИ, реализиран от едно поколение в човешката история. Абривеатурно формулата изглежда така: ПЕИ = БПЧ х СПЖ х КЕМ. Първобитните човеци (homo erectus и homo habilitis) живеят примитивно. Ерозията която причиняват на планетата е незначителна. Поради това сравнявам техния ПЕИ с ПЕИ на човешките цивилизации. Резултатите, получени по описаната формула, за четири поколения от човешката история са както следва: 1. Първобитни човеци: БПЧ - 4.106, СПЖ - 20 г., КЕМ - 1.103, ПЕИ = 80.109. 2. Човеци по Христово време: БПЧ - 100.106, СПЖ - 20 г„ КЕМ - 10.103, ПЕИ = 20.1012 (трилиона) 3. Човеци в началото на промишлената революция: БПЧ = 1.109, СПЖ = 35.5 г., КЕМ = 14 285.700, ПЕИ = 507 квадрилиона, 142 трилиона и 350.109 (милиарда). 4. Съвременни човеци: БПЧ - 7.109, СПЖ - 70 г., КЕМ = 1.109, ПЕИ е огромен - 490.1018 (квинтилиона). Първобитните човеци са реализирали незначителен ПЕИ - 80. 109, екологията на планетата остава почти незасегната. Така например генерираният от тяхната дейност и дишане въглероден двуокис напълно се използва за фотосинтезата на горите и растенията, поради което не е фактор за екологията и климата. Техният ПЕИ е еталон за сравнение с ПЕИ на човеците от други исторически периоди. ПЕИ на човечеството по Христово време, на човечеството в началото на промишлената революция и на съвременното човечество (2011 г.) в сравнение с ПЕИ на първобитното човечество се увеличава съответно 250, 6 339 279 и 6 125 000 000 пъти. Респективно толкова пъти се увеличава и планетарната ерозия. Както се вижда ПЕИ, респективно планетарната ерозия се увеличава с ускорени темпове. Ще позволи ли човечеството да продължи тази опасна за неговото съществуване тенденция? Докато за отделните периоди БПЧ и тяхната СПЖ са обективни числа, взети от други автори, то коефициентите за ерозивна мощ (КЕМ) на оръдията за труда и война са обективни факти, но числовите им стойности са моя субективна оценка. Вероятно за едни автори са завишени, за други - занижени, но корекцията им няма радикално да промени крайния резултат. Установихме, че през 1990 г. е предложена формула: J = PxRxT.J(I impact - ерозия), Р (1а population - население) la richesse и Т (la technologe - технология). Тази формула не включва средната продължителност на живот на населението, което не може да се отрази на нейната точност. Нашите изчисления са изцяло в подкрепа на авторите, които застъпват становището, че човешката дейност е първопричината на генерирането на огромни количества парникови газове, затоплянето на планетата и климатичните промени. В основата на тези промени е непрекъснатото увеличаване на планетарните обитатели, чиято ерозивна дейност става несъвместима с живота на човека и цялата биосфера. Планетарни институции трябва незабавно да вземат решение за постепенна редукция на планетарното население от 7.109 (млрд.) (колкото е през 2011 г.) до 4.109 (млрд.) (колкото бе през 1975 г.), до 3.109 (млрд.) (колкото бе през 1960 г. и колкото трябва да бъде през 2100 г.), а след това до екологично целесъобразните 2.109 (млрд.) (колкото трябва да бъде през 2150 г.). Редукцията може да се реализира със семейно планиране, което в Китай се прилага успешно. ПЕИ на човеците по Христово време е само 312.5 пъти по-голям от ПЕИ на първобитните човеци, а ПЕИ на човеците в началото на промишлената революция и на съвременните човеци (2011 г.) е съответно 6 339 279 и 6 125 000 000 пъти по-голям от ПЕИ на първобитните човеци. Проспективното редуциране на актуалното (2011 г.) планетарно население от 7.109 (млрд.) на 4.109 (млрд.), ЗЛО9 (млрд.), а след това на 2.109 (млрд.), както и редукцията на КЕМ на оръдията на труд от 1.109(млрд.) на 0,5.109 (млрд.), на 0,4.109 (млрд.) (след това остава 0,4.109 млрд.) се планират консенсусно от всички страни в света. Увеличаването на СПЖ от 70 г. на актуалното (2011 г.) население до 74 г., до 76 г. и до 78 г. е спонтанно. Наблюдава се от първобитните човеци до наши дни и ще продължи и в бъдеще. Обяснява се с прогресивно подобряване на битовите условия. 5


Направеното сравнение на актуалния ПЕИ (2011 г.) с проспективните варианти на ПЕИ за 2065 г., 2100 г. и 2150 г. показват, че актуалният ПЕИ (2011 г.), ще бъде редуциран през 2065 г- 3.31 пъти, през 2100 г. - 5.37 пъти, и през 2150 г. - 7.85 пъти. Естествено с намаляването на планетарното население и на КЕМ съответно се намалява и ПЕИ. Увеличаването на СПЖ действа в противоположна посока, затова съответно леко g> намален ефектът от намаляването на планетарното население и на КЕМ. КЕМ се намалява вследствие на усъвършенстване на оръдията на труда, изключване на войната за решаване на спорни проблеми и приложение на екологични енергоносители. Вече е известно, че през 2011 г. БПЧ - 7.109, СПЖ - 70 г., КЕМ - 1.10 , а ПЕИ - 490.10 квинтилиона. Следва изчисление на проспективния ПЕИ за 2065 г., за 2100 г. и 2150 г. n 0 0 1. През 2065 г. БПЧ става 4.109, СПЖ - 74 г„ КЕМ - 0.5.10. Следователно ПЕИ = 4.10; х 74 х 500.106 = 148.1018 (квинтилиона). 2. През 2100 г. БПЧ става 3.109, СПЖ - 76 г., КЕМ - 0.4.109. Следователно ПЕИ = 3.10 х 76 х 400.106 = 91 200.1015 (квадрилиона). 3. През 2150 г. БПЧ става 2.109, СПЖ - 78 г„ КЕМ - 0.4.109. Следователно ПЕИ = 2.10 х 78 х 400.10б = 62 400.10*5 (квадрилиона). Сравнение на ПЕИ за 2011 г. с проспективните варианти на ПЕИ за 2065 г., 2100 г. и 2150 г : 2011 г. ПЕИ = 490.1018 (квантилиона) 1 . = 3.31 2065 г.ПЕИ = 148.1018 (квантилиона) 2011 г. ПЕИ = 490.1018 (квантилиона) 2 = 5.37 2100 г.ПЕИ = 91 200.1015 (квадрилиона) 2011 г. ПЕИ = 490.1018 (квантилиона) 3 = 7.85 21 50 г.ПЕИ = 62 400.1055 (квадрилиона) Както се вижда, ПЕИ се редуцира 3.31 пъти през 2065 г., 5.37 пъти през 2100 г. и 7.85 пъти през 2150 г. Императив е с планетарен консенсус да се осъществи пресметнатата редукция на планетарното население, КЕМ и съответно ПЕИ. По този начин ще се спаси нашия планетарен дом и населението му заедно с цялата биосфера от неминуема екологична катастрофа. Световният двуполюсен модел на управление е безперспективен, а сегашната глобализация е несправедлива. ООН и Съветът за сигурност на ООН не изпълняват роля на планетарно правителство [20], което да спасява човечеството от неминуема гибел. За това са необходими планетарен парламент и планетарно правителство с широки пълномощия и огромни финансови средства, които са за сметка на огромна редукция на военните бюджети на всички планетарни държави, без изключение. (През 2011 г. военният бюджет на САЩ е 700.109 долара и е равен на половината световни военни бюджети, а в Русия предвиждат за военни цели през следващите 10 години 23 трилиона рубли). ООН и Съветът за сигурност на ООН следва да организират избори за планетарен парламент (ПП). 1-1овоизбраният ПП изработва планетарна конституция (ПК). В съответствие с нея избира планетарно федеративно правителство (ПФП) и подвластните му планетарни институции (ПИ). ПП и ПФП в съответствие с ПК обединява сегашните държави в планетарна демократична федерация (ПДФ). Всички държави в ПДФ стават равноправни партньори и като такива в съответствие с ПК и под ръководството на ПФП реформират своите федерални държави (ФД). Избраните и назначените функционери в ПИ са от най- подходящите учени, политици, експерти и специалисти. ПФП се отчита на ПП по установен ред,. Какво да се прави по-нататък? 1. Всяка ФД запазва само 12% от настоящата (2011 г.) армия. Тази нова армия заедно с необходимата част от полицията се използват само на територията на своята ФД. Въоръжени 6


са само с леко стрелково оръжие. Всички други оръжия се унищожават или претопяват за мирни цели. 2. Всяка ФД предоставя 1% от своята нова армия за формиране на армия на планетарната демократична федерация (АПДФ), въоръжена с всички видове съвременни оръжия, включително и атомно, за противодействие на евентуални терористи, въоръжени с него. След това ООН и Съветът за сигурност на ООН се саморазпускат. 3. Войните се изключват за решаване на междуфедерални, федерални, национални, религиозни, расови и други проблеми. 4. ПП и ПФП по мирен начин уреждат всички конфликти. При неуспех прилагат силови средства. 5. Всяка година, всяка ФД превежда на ПФП сума, отговаряща на 88% от настоящия (2011 г.) военен бюджет за финансиране: а) на 3.31-кратна, 5.37-кратна и 7.85-кратна редукция на актуалния (2011 г.) ПЕИ съответно до 2065 г., 2100 г. и 2150 г.; б) на проблеми, свързани с планетарната енергетика [2,13]; в) на редукция на актуалното (2011 г.) планетарно население от 7 млрд. до 4 млрд. към 2065 г. и от 4 млрд. до 3 млрд. към 2100 г. и от 3 млрд. до 2 млрд. до 2150 г., но да се увеличава биологичното разнообразие [15]; г) на развиващите се страни за преодоляване на глада и достигане във всяко отношение нивото на развитите страни; д) на науката, просветата и здравеопазването на всички ФД и особено на планетарни научни центрове, като ЦЕРН в Швейцария; е) на пострадали ФД от природни бедствия; ж) на ПИ : ПФП, ПП, АПДФ и други; з) на космически изследвания и проекти; и) на планетарни екологични проекти, особено за залесяване на пустеещи територии [11, 14]; к) на нововъзникнали и непредвидени проблеми. Ако финансовите средства не покриват всички разходи по точка 5-г, 5-з и 5-и, ПФП облага с допълнителен данък ФД, според техните икономически възможности. Освен горепосочените проблеми ПП и ПФП заедно с ФД трябва да решават и много други въпроси. Най-важният е трансформирането на ФД-ви в социално справедливи общества. Световноизвестният биолог, български академик и общественик М. Попов пише, че ,,по рождение, и с уседнал труд и постоянство да доведем до пълен разцвет онези ценни наследствени заложби, които са ни предали нашите бащи и деди” [12]. Понастоящем може с увереност да се твърди, че социално справедливо е само обществото, което осигурява на всички човеци (независимо от пол раса, класа, националност, религия и други различия) пълна реализация на всички генетични заложби, наследени от родители и предци. (Тази идея заедно с идеи на други автори, може да допринесе за преодоляване на „идеологическия вакуум, в нашата съвременност”) [8]. Така се осъществява най-голямата в световната история мирна планетарна революция. Последиците са безпрецедентни. На всички човеци генетичните заложби са освободени от ограничения и условности. Най-после те са свободни! Създават се нови ценности и морал. Всеки е убеден, че възнаграждението му съответства на личния му принос. Всички са обединени и силно мотивирани за решаване на гореизложените и на бъдещи планетарни проблеми, за което с готовност отделят част от своето възнаграждение. Човечеството заживява в хармония с околната среда! След постепенно изравняване на жизненото равнище между отделните ФД-ви, границите се премахват. Смесването на планетарното население се засилва. Раждането на деца от двурасови родители става още по-често. Каква е съдбата на трите раси, когато родените от двурасови родители станат повече от половината планетарни деца? При двурасови деца в противоборство влизат расовите белези - цветът на кожата, косата и очите. Черният и кафявият цвят на кожата, черният и кафявият на косата и черният и тъмният на очите са доминантни белези на черната и жълтата раса. Бялата кожа, русата коса и сините очи са рецесивни белези на бялата раса. Децата на двурасовите родители са със смесени расови белези. По тази причина след много столетия възниква нова еднорасова цивилизация със смесени расови белези. В нея цветните белези на бялата раса почти не се срещат, понеже са рецесивни. 7

Но цветните белези не са най-важни. Науката доказа, че човешкият геном има 22 хиляди гена, които в различни комбинации оформят психофизическите отличителни черти на всеки човек. Няма двама човека с идентичен геном. Изключение правят само еднояйчните близнаци, които винаги са с идентичен геном. От смесване на трите раси в една се обогатява планетарната генетична информация. Еволюцията на човечеството продължава. Но то сега е на кръстопът. Ако продължи безогледно да ерозира планетата и я превърне в необитаема пустиня, то загива заедно с цялата биосфера. Алтернативата е да се насочи към социално справедливо общество и еднорасова цивилизация. В такъв случай ще се справи с екологичната заплаха. Ако се справя с всички следващи предизвикателства, неговата еволюция ще бъде безконечна. ПП и ПФП най-напред да решат до колко милиарда да се редуцира планетарното население с оглед екологичните и климатичните промени. Според нашите изчисления, ако планетарното население към 2150 г. се редуцира до 2 милиарда, планетарната температура ще се понижи с 2°С и равновесието между населението и природата ще се възстанови. Редукцията да бъде право пропорционална на нарастването на населението в отделните региони и ФД. След време определената цифра би могла да се променя в оптимални граници, в зависимост от екологичната ситуация. Семейното планиране е труден проблем, но необходим modus faciendi за редукция на населението. В Китай семейното планиране е важна държавна политика. Всяко семейство най-често остава с едно дете. За второ дете глобяват и обучението му не е безплатно. На бременните китайки се прави видеозон, узнава се полът на плода и по-често се прави аборт на женски плод. Раждат се повече момчета от момичета. Наложи се да се коригира този дисбаланс - момчетата трудно намират съпруги. ПП, ПФП и правителствата на ФД трябва да преодоляват съпротива срещу семейното планиране на религиозни догми и на противници на контрацептиви и аборти при нежелана бременност. Най-голяма съпротива ще окажат държави и нации, които използват увеличената раждаемост като оръжие за потискане и асимилация на народи и раси, с които живеят на една територия или в съседство. Изключително комплицирани са отношенията между смесени народи, които живеят в една или няколко съседни държави. Илюстрираме ги с еврейско-арабските и сърбо-албанските отношения. Евреите са стара народност и нация. Техният геном и епигенетика са се развивали хилядолетия. Дали са на света Старият Завет на Библията, Мойсей, Исус Христос, Карл Маркс, Зигмунд Фройд, Стефан Цвайк, Исак Нютон, Алберт Айнщайн, Аижел Вагенщайн и много други. Понастоящем представляват 0.25% от планетарното население, а имат 120 нобелисти. С техният ум и талант са помагали и помагат на много народи. Това ги задължава да станат добри съседи със своите арабски „братовчеди”. Разселени по цял свят, многократно са преследвани, но през Втората световна война, в Западна Европа са почти напълно унищожени. Арабите са дали на света Мохамед, Корана, Абу Али ибн Сина (Авицена) [7], който е оставил няколко фундаментални труда, между които „Медицински канон” - няколко века се ползва от лекари в Арабския изток и Европа. Друг арабски колос е ИБН Халдун - основоположник на демографията, историографията, философията на историята социологията, автор на трудове по правни, астрономически, математически, теологически и др. проблеми. Арабите са дали на света „Хиляда и една нощ”. Арабската художествена литература оказва голямо влияние върху Европейския ренесанс. Те са заимствали от Индия цифровата система и са я разпространили в Европа и света. Тяхната писменост е една от най- използваните в света. Били са световни лидери. Евреите и арабите, респективно палестинците, никога не са били приятели, но през последните 53 г. непрекъснато са във война. Мир между Израел и Палестина може да се очаква след като те се реформират в независими и социално справедливи държави. Тогава ще може в една държава да живеят всички християни, мюсюлмани и юдеи. Краят на Втората световна война е начало на сръбско-албанските проблеми. През 1945 г. - албанците в Югославия са 450 хил., 1961 г. стават 960 хил., 1971 г. - 1 млн. и 306 хил., 1981 г. - 2 млн. След разпадането на Югославия са вече над 3 млн. и провъзгласиха Косово за независима албанска държава. Сърбите от мнозинство стават 5-6 процентово малцинство с незавидна съдба. А в Косово така наречените горяни са вече асимилирани българи - говорят 8

сръбски, но са мюсюлмани. Размириците между албанците и сърбите продължават десетилетия - не им се вижда краят! Еврейско-палестинските и косовските проблеми се срещат във всички континенти. Ето защо - ПП, ПФП и ФД трябва да управляват и отрицателната репродукция на застрашени от изчезване народности и нации, както се е случвало многократно. Тази ситуация е недопустима и не трябва да се повтаря - позори човечеството, обеднява планетарния геном. За да се предотврати изчезване на народности и нации, необходимо е да се насърчава тяхната раждаемост с различни стимули. Уместно е да се ползва френската рецепта - всяка французойка родила и отгледала три деца получава пенсия, независимо от трудовия стаж. ПФП и ФД-ви защитават от геноцид всички народности и нации. По този начин сегашните народности и нации ще влеят своята генетична информация в генетичната информация на бъдещата еднорасова цивилизация. Изключително трудни са проблемите и противоречията на смесено население от различни народности, нации, раси, класи и религии. Те се решават само в социално справедливо общество, което вече дефинирахме. В това общество човеците се отличават само по генетичната информация и епигенетика и свързаните с тях последици, които не са пречка за тяхното интегриране и тръгване към еднорасово планетарно общество. Науката доказа, че възникването на живота на планетата е било възможно с едновременно създаване от природата на генетичен код на всяко живо същество. Генетичният код на всеки човек представлява програма за неговото развитие и смърт, ако не попадне на некодирано отнемащо живота събитие. Религиите може да проповядват, че това чудо е творение на Бога и да благославят пътя на човечеството към еднорасово планетарно общество. Това е особено важно за мюсюлманите. Те са 1.6 млрд. - най-голямата религиозна общност в света. Прогнозира се през 2030 г. да бъдат 2.2 млрд. При тях религиозното обединение е по- солидно от националното. Мигрират във всички континенти, най-много в Европа. Прогнозира се до 2050 г. половината Европа да бъде мюсюлманска. Уместно е приемането на Турция в Европейския съюз. Тя като развита светска държава по-лесно: ще приеме семейното планиране и редукция на населението. Нещо повече - ще стане пример за мюсюлманските страни и общности. Вероятно битието в социално справедливо общество на всички мюсюлмани в света ще промени съзнанието им и те заедно с всички народи ще тръгнат към еднорасово планетарно население. Енерговъоръжеността на човечеството непрекъснато се увеличава. Необходимата енергия на планетата между 2000 и 2040 г. трябва да се удвои, към 2070 - утрои, и към 2100 г. - учетвори. Този ръст е абсурден - емисиите на въглеродния двуокис, от конвенционалните източници на енергия, се увеличават от 6 млрд. т. през 2000 г. до 20 млрд. т. към 2100 г. [6] и екологията става несъвместима с живота на планетата. Този факт подкрепя радикална редукция на планетарното население, но същевременно изисква прилагане само на екологични енергоносители, каквито са водородът на Земята и хелий-3 на Луната. Но производството на водород от вода е скъпо - произведената от него електроенергия е 3-4 пъти по-скъпа от електроенергията, произведена от природен газ. Производството на електроенергия от хелий-3 вероятно ще е още по-скъпо с оглед транспорта му. Освен че са екологични, водородът и хелий-3 имат и друго предимство: водородът на Земята е неизчерпаем; Хелий-3 на Луната възлиза на около 1 млн. т. - стига за хилядолетие. Засега 100% екологична и най-евтина е само урановата ядрена енергетика [2]. Произведената електроенергия с 1 кг уран е равностойна на електроенергията, произведена от 300 т. въглища. Освен това 1 т. уран, употребен за електроенергия, предотвратява емисия в атмосферата на 454 545 т. въглероден двуокис (най-важният парников газ) при производство на еквивалентно количество ток от природен газ, нефт и въглища. До 2010 г. 29 страни експлоатират 432 ядрени реактора, които произвеждат 16% от световната електроенергия. Трагедиите в Чернобил (СССР) и Фукушима (Япония) няма да прекратят развитието й. Специалистите ще я направят безопасна. Но запасите на уран не са големи. Това е проблемът на ядрената енергетика. Даже след радикална редукция на планетарното население, нуждите от енергия ще продължат ежегодно да нарастват. Те трябва да се задоволяват само със 100% екологична енергия (водород, хелий-3, атомна електроенергия, възобновяема енергия [2] (вятър, слънце, водни електроцентрали, приливи и др.), независимо от високата цена. 9

Човечеството трябва да има готовност с енергия да унищожи или отклони всяко космическо тяло, което заплашва с удар нашия планетарен дом. Американски учени са изчислили, че астероид с диаметър 800 м, ако падне в океан, ще изхвърли в атмосферата 46 млрд. т. вода, която с морската сол и съдържащите се в нея хлор и бром ще разруши напълно озоновия слой, който защитава живота на планетата от ултравиолетовите лъчи. Лишена от озоновата защита планетарната биосфера ще загине. Според руски учени Земята е застрашена от 1000- 1200 небесни тела с размери от 1 км до 100 м. Астероидът Апофиз, открит 2004 г., доближава Земята през 2013, 2021, 2029 и 2036 г. Той тежи 50 млн. тона и е с диаметър 320 м. Евентуален сблъсък с нашата планета ще освободи енергия равна на 65 хиляди хирошимски атомни бомби. Разработват се различни варианти за отклонение или унищожаване на опасния астероид. Гигантско небесно тяло е паднало върху древния континент Гондава. От сблъсъка се образували Антарктида, Австралия, Африка и Южна Америка. Но тогава на Земята не е имало живот. Усъвършенстване на управленските институции. Гръцки философ (427 г. - 347 г.) се застъпва за ръководство на обществото от учени, които ще го управляват с разума на науката [7]. Крайно време е човечеството да се вслуша в съвета на старогръцкия мъдрец и да избира своите управници от изтъкнати учени и политици. Нещо повече - уместно е комисия от най-известни учени от всички области на науката да проучи анатомията и физиологията на човека, специално как мозъкът и централната нервна система регулират функциите на отделните органи и системи на човешкото тяло, с оглед евентуално прилагане на някои елементи на тази регулация в някои управленски функции на планетарните институции. Това ще бъде в духа на идеята на един от най-големите български икономисти [9], който се застъпваше за .... „централна регулация - но вече на планетарно ниво; без нея не може да се възстанови безразсъдно нарушената хармония между човечеството и природата и няма как да се преодолее пропастта между богатството и бедността”. Оцеляването на планетата трябва да представлява най-важния приоритет на ПП и ПФП [21]. Заключение: Висококомпетентни ПП, ПФП и ПИ ефективно управляват и успешно решават планетарните проблеми. Актуалното (2011 г.) планетарно население постепенно се редуцира - от 7 милиарда към 2150 г. достига екологично целесъобразните 2 милиарда. През този период СПЖ става 78 г., КЕМ 400 милиона, а ПЕИ - 62.400 квадрилиона. Вследствие на значителната редукция на планетарната ерозия, съответно се редуцират парниковите газове, поради което актуалната (2011 г.) планетарна температура се понижава най-малко с 2°С, което значи преодоляване на екологичната катастрофа и спасяване на човечеството и биосферата от гибел. Опазване и размножаване на биосферата. Залесяване на всички пустеещи територии» Съхраняване на озоновата защита на биосферата. Управление на глобализацията в интерес на всички ФД. Трансформиране на пазарната икономика в екосоциална икономика. Всички производства да са екологични и здравословни. Управление на експлоатацията на природните ресурси в интерес на всички ФД. Всички училища и висши школи да откриват, поощряват и стимулират даровитите питомци. Жизненото равнище в отделните ФД да се поддържа на приблизително еднакво равнище, а имуществените различия между отделните граждани да са значителни, но винаги в рамките на способностите и личния принос на всеки индивид. Социално справедливото общество осигурява на всички планетарни обитатели свобода, равноправие, високо жизнено равнище, непрекъснат духовен въздух и дълголетие в добро здраве. Докато тези добродетели не станат реалност, няма да има мир на Земята. 10

ЛИТЕРАТУРА 1. Александров В. 2008. Земята, неспокойната планета. Враца „БГ - ПРИНТ". 205-223, 2. Величков Д. 2008. Земята, неспокойната планета. Враца „БГ - ПРИНТ” 457-476. 3. Георгиева, Н. 2005. Замърсители на околната среда, оксидативен стрес и екологично оксидативно равновесие. Екология и бъдеще, IV, № 1,3-4. 4. Дуранков Б., Пенчев П.,2007. Ще станем ли пътници на неуправляем „Титаник” във в. Политика, 23-29.03.2007. 5. Живков, Ж. 1984. Световният екологичен проблем. Парт-издат, София, 12-42 6. Калчевски, С. 2011. Вестник „Дума” 12.01.2011. 7. Кратка българска енциклопедия на БАН, София: 1. 1969, т.5, с. 123 - Тесла, Н.; 2. 1969, т. 5, с. 213 - Уат, Д.; 3. 1969, т. 5, с. 594 - Нобел, А.;4. 1963, т. 1, с. 8 - Авицена, А.; 5. 1967, т. 4, с. 150 - Платон (Аристокъл). 8. Лилов А., 2004. Диалогът на цивилизациите. Издателство „Захарий Стоянов”, Университетско издателство „Св. Климент Охридски”, София, 124-125. 9. Матеев, Е. В спомени на съвременници, публикувани във в. „Дума” на 01.04.2010, с.22. 10. Николов Т., 2008. Земята, неспокойната планета. Враца „БГ - ПРИНТ”, 67-98. 11. Пенков, М., 2011. Физически нарушени или напълно унищожени, деградирани и техногенно замърсени земеделски земи в България. Екология и бъдеще, X, № 1-2, с. 3-11. 12. Попов, М., 1938. Наследственост, раса и народ, Придворна печатница, с. 148. 13. Садовски, А., 2011. Водородът - енергия за България. Екологично инженерство и опазване на околната среда, X, 3, с. 53-58. 14. Стойчев С., 2003. Човекът и земята. Наука и техника, VIII, 12, с. 32-38. 15. Чипев, Н., 2011. Биологично разнообразие - концептуална рамка и теоретични основи. Екологично инженерство и опазване на околната среда, X, 3, с. 5-18. 16. Еремова, Н.Г., 2005. Екология человека. Минск, БГУ, с. 86-98. 17. Камлюк, Л.В., 2005. Глобальная зкология, Минск, БГУ, с. 101-106. 18. Козин, Л.Ф., Велков, С.В., 2006. Знергия и Зкология, Киев, Наукова Думка, с. 534- 662. 19. Georgieva К„ 2009. JOP Conf. Series: Earth and Environmental Seience, 6, 092016. 20. Charrier, B. 1977. Bataille pur la planete, Paris, Rd. Economica, 95p. ct 179-180p. 21.. Kemf. H., 2007. Comment les riches detruisent la planet, Seul, Paris, b Monde diplomatigue -България, 2008, c. 10-11. Проф. д-р Рангел Павлов дмн СБЬББ „Св. София” Медицински университет гр. София 1431 бул. „Акад. Н. Гешов” № 19 тел.: 02/843 95 35 Prof. Dr. Rangel Pavlov PhD SHATPD “St Sofia” Medical University - Sofia 19, Acad. N. Geshov Blvd. 1431 Sofia, Bulgaria tel.: 02/843 95 35 11

л^пт^А СОФИЙСКИ УНИВЕРСИТЕТ "Св. КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ" ФАКУЛТЕТ ПО МАТЕМАТИКА И ИНФОРМАТИКА АтШмЩ’» 1164 СОФИЯ, БЪЛГАРИЯ 15 1ЙЙг ^ БУЛ' "ДЖЕЙМС БАУЧЪР" 5 Централа 8161203; тел./факс: 8687180 Щг Канцелария: 862 23 73 Рецензия от доц. д-р Татяна Параскевова Черногорова, Факултет по математика и информатика, катедра "Числени методи и алгоритми" на статията на проф. Рангел Павлов на тема: "Ерозирайки планетата, човечеството унищожава своя планетарен дом. Формула за изчисляване на планетарен ерозивен индекс" Статията на проф. Рангел Павлов е посветена на важна за планетата Земя тема - екологията. Първото десетилетие на 21 век е десетилетие на промени по отношение на екологичните въпроси. През последните 10 години екологията играе изключително важна роля в почти всеки аспект на модерния живот - от политиката и бизнеса, до религията и начина на живот. Все повече темата за екологията навлиза и в политиката, икономиката и здравословния начин на живот, като предизвиква широки дебати навсякъде по света. През последното десетилетие в бизнеса се правят все повече еко- инициативи и дори религиозни лидери започват да говорят за екология. Статията е в обем от 11 страници. Нейната цел е проучване на планетарната ерозия като последица на човешката дейност в биосферата, в атмосферата, във водата и на земята. В първата част се прави преглед на развитието на човечеството и влиянието на неговата дейност върху околната среда. Проследява се периодът от еволюирането на човекоподобните маймуни в човеци до наши дни. Във втората част се предлага и обосновава формула за изчисляване на планетарен ерозивен индекс (ПЕИ), който представлява количествена характеристика. Според автора, ПЕИ е показател на планетарната ерозия, която зависи правопропорционално от следните три фактора: брой на планетарните обитатели; средната продължителност на живота; оръдията за труд и войни. Подобна формула е предложена през 1990 год. от Р. et Ehrlich, но тя не отчита според автора един важен фактор - средната продължителност на живот на населението, което не може да не се отразява на точността на изчисляване на планетарната ерозия. Формулата на проф. Павлов е български принос в екологията. Използвайки предложената формула, авторът сравнява увеличението на ПЕИ на човеците по Христово време, в началото на промишлената революция и на съвременния етап по отношение на ПЕИ на първобитните човеци. От това сравнение се вижда главоломното нарастване на вредното влияние, което дейността на цивилизацията оказва на околната среда. Проф. Павлов изцяло подкрепя авторите, които застъпват становището, че човешката дейност е първопричината за генерирането на огромни количества парникови газове, затоплянето на планетата и климатичните промени. За да се спре този процес, авторът предлага конкретни мерки, най-важните от които са следните две: 1) планетарните институции да вземат незабавно решение за постепенна редукция на планетарното население чрез семейно планиране, което в момента успешно се прилага в Китай, и 2) да се направи огромна редукция на военните бюджети на всички планетарни държави без изключение. Ако се направи постепенна редукция на населението на земята, в статията е изчислено отношението на ПЕИ през 2011 година към евентуалния ПЕИ през 2065, 2100 и 2150 год. От тези изчисления се вижда редуцирането на ПЕИ до почти 8 пъти през 2150 год. Авторът счита, че справедливо е само обществото, което осигурява на всеки човешки индивид условия да реализира в пълен обем наследените генетични качества на своите предци. Статията е написана много увлекателно, математическите изчисления са коректни, и в^лни. Моето мнение е, че статията може да бъде предложена за публикуване в .подходящр списание. 28.11.2012 СОФИЯ Рецензент: у I

/< G’ /С.Д, /А-, -/)г

(доц. д-р Татяна Черногорова)

РЕЦЕНЗИЯ от Академик Никола Попов, Софийски университет „Св. Климент Охридски“ на трудът на проф. Рангел Павлов на тема „Ерозирайки планетата, човечеството унищожава своя планетарен дом. Формула за изчисляване на планетарен ерозивен индекс“. Трудът на проф. Рангел Павлов е изключително важен за нашата планета. Разглеждат се основни проблеми на човечеството. През палеолита източно от африканската планина Килиманджаро човекоподобните маймуни еволюират в човеци. Авторът изтъква, че човечеството за обезпечаване на своя живот и прогрес, ежедневно ерозира планетата (земята, водата, биосферата, атмосферата) със своите оръдия за труд и отбрана. Ерозията се увеличава с усъвършенствуване на оръдията и увеличението на планетарното население. Павлов изобретява формула за изчисляване на обема на планетарната ерозия за всеки исторически период, като последователно умножава броя на планетарните човеци (БПЧ) по тяхната средна продължителност на живот (СПЖ) и по съответен коефициент за ерозивна мощност (КЕМ), който характеризира усъвършенствуването на оръдията. Полученият резултат представлява планетарен ерозивен индекс (ПЕИ), реализиран от едно поколение в човешката история. Интересно е сравнението на ПЕИ на първобитните човеци с ПЕИ на човеците по Христово време, в началото на промишлената революция (18 век) и на съвременните човеци (2011 г.): ПЕИ на първобитните човеци е 80.109 (осемдесет милиарда), на човеците по Христово време 20.1012 (двадесет трилиона), на човеците в началото на промишлената революция - 507 квадрилиона, 142 трилиона и 350.109 (милиарда), на съвременните човеци - 49018 (квинтилиона). Следователно ПЕИ се увеличава съответно 250, 6 339 279 и 6 125 000 000 пъти. Това показва, че съвременното човечество причинява чудовищна ерозия на планетата. Тази ерозия е в резултат на многостранната човешка дейност, вследствие на което в атмосферата се отделят огромно количество парникови газове, които

2 повишават температурата на планетата и влошават нейния климат. Тези промени се обясняват с непрекъснатото увеличение на планетарните обитатели, чиято ерозивна дейност става несъвместима с живота на човека и цялата биосфера. Това становище се поддържа и от други автори. Според изчисленията на Павлов налага се постепенна редукция на планетарното население от 7.109(млрд.) колкото бе 2011 г. до 2.109(млрд.) колкото трябва да бъде 2150 г. Тогава екологията и климатът на планетата ще станат здравословни за човека и цялата биосфера. По този начин се решава най- важният проблем на целокупното планетарно население. Не по-малко важно е всички народи на планетата да живеят в социално справедливо общество. Професор Павлов след като цитира своя учител академик Методи Попов, че „по рождение, и с уседнал труд и постоянство да доведем до пълен разцвет онези ценни наследствени заложби, които са ни предали нашите бащи и деди“, изтъква, че „Понастоящем може с увереност да се твърди, че социално справедливо е само обществото, което осигурява на всички човеци (независимо от пол, раса, класа, националност, религия и други различия) пълна реализация на всички генетични заложби, наследени от родители и предци“. Тази дефиниция е принос на автора. Както е важно за всички народи на планетата да живеят в здравословна екология и климат, така също е важно да се раждат и развиват в социално справедливо общество и мир. Това са два кардинални проблема на човечеството, с които сегашните национални и световни институции не могат да се справят. Необходимо е с тях да се заемат планетарен парламент (ПП), планетарно федеративно правителство (ПФП) и подвластните му планетарни институции (ПИ), които да обединят сегашните планетарни държави в планетарна демократична федерация (ПДФ). Тези планетарни институции следва да управляват глобализацията в интерес на всички народи. Социално справедливото общество се утвърждава във всички държави и осигурява на народите свобода, равноправие, висок жизнен стандарт и вечен мир. Жизненото ниво на държавите постепенно се изравнява, а границите се премахват. Смесването между расите се усилва.

3 Какво ще стане с тях? Както е известно, възникналото в Африка през палеолита човечество е било еднорасово. След разселването му по земното кълбо, под влияние на големите различия на околната среда, постепенно се оформят черна, бяла и жълта раса. Но смесването на планетарното население се увеличава ежегодно и раждането на деца от двурасови родители прогресивно се увеличава. По тази причина след много хилядолетия ще възникне еднорасова цивилизация със смесени расови белези. Тази хипотеза на Павлов е интересна. В заключение на своя труд проф. Павлов дмн, между другото пише „Социално справедливото общество осигурява на всички планетарни обитатели свобода, равноправие, високо жизнено равнище, непрекъснат духовен възход и дълголетие в добро здраве. Докато тези добродетели не станат реалност, ням ада има мир на земята. Уместно е трудът да се публикува като брошура, за да бъде достояние на много читатели. 08.04.2013 г. Рецензент: София /Академик Никола Попов/