Ренесанс в Италия

От Уикикниги

Ренесансът в Италия е началната фаза на общия Ренесанс, който е границата между средните векове и модерната епоха. Самият Италиански Ренесанс започва в Тоскана, и особено във Флоренция и Сиена, по-късно има силно влияние във Венеция и Рим.[1]

Исторически преглед[редактиране]

1. Дипломацията[редактиране]

Съществуват множество запазени архиви, свидетелстващи за бързото развитие на дипломацията през 10 век. В тази област, както и в други, първи прокарват пътя италианските държави.

Те заменят старите привични условности, представляващи нередовни и случайни контакти между държавите, и създават една организация в дипломатическия живот, характеризираща се с постоянство, учредявайки съответните институции. Така дипломацията се превръща в кариера за младите благородници от висшата потомствена аристокрация и може да се каже, че това е първата административна организация от “служители”, макар техния брой, всъщност да е бил ограничен.

2. Лихварство и банково дело[редактиране]

Има редица примери за бързото развитие на лихварството и банковото дело в Италия през Ренесанса. През 16 век възникват първите държавни (или свързани с държавата) банки:

  1. Банко ди Риалто /1587/ във Венеция;
  2. Банко дела Тавола /1587/ в Месина;
  3. Банко ди Санто Амброджо /1593/ в Милано.

3. Градове и държави[редактиране]

През 13-15 век Италия се състои от малки независими градове-републики, управлявани от местна олигархия. През 15 век все още Италия е разделена на пет по-големи държави, всяка с население от 800 хил. до 2 мил. жители:

  1. Флорентинската република
  2. Венецианската република
  3. Херцогство Милано
  4. Папската държава
  5. Неаполското кралство.

През 1454 година 5-те държави сключват мирен договор помежду си в Лоди, след който бързо укрепват в стопанско отношение, което създава условия за културен подем.

а. Флоренция[редактиране]

Икономика на Флоренция

Своята икономическата мощ по време на Ренесанса Флоренция дължи на манифактурното производство на памучни тъкани, изнасяни в цяла Европа. Още в града динамично се развива лихварството, като се появяват и първите могъщи банкерски родове, фамилиите Барди и Фрескобалди. Родът на Медичите се издига бързо, забогатявайки от търговия и лихварство, и скоро става най-влиятелната фамилия в града.

Гвелфи и гибелини[редактиране]

Бъртранд Ръсел:

“Флоренция през периода на Ренесанса е най-цивилизованият град в света и люлка на ренесансовата култура. Почти всички велики имена в литературата, както и някои от ранните, а също така и от по-късните велики имена в изкуството са свързани с Флоренция… През тринадесети век във Флоренция съществуват три враждуващи класи: благородниците, богатите търговци и простолюдието. Гибелините - благородниците, претърпели окончателно поражение през 1266 г. и през четиринадесети век партията на простолюдието - гвелфите, извоювала надмощие над богатите търговци. Конфликтът им обаче не довел до трайна демокрация, а до постепенното установяване на онова, които древните гърци биха определили като “тирания“. Родът на Медичите, който в крайна сметка поема управлението на Флоренция, започва политическата си кариера с поредица партийни лидери, поборници за демократичната кауза…” /стр. 15-16/

Г.Фотев:

“Към гвелфите са принадлежали по правило крупни търговци, банкери, промишленици, влиятелни юристи. Обединени в политическа група, те са могли да опазват и укрепват своята финанасова независимост и свобода на действие срещу посегателствата на императорската партия… По една традиция към лагера на гибелините принадлежат заселили се в града феодали от флорентински графства. С оглед на съотношението на политическите сили в едни или други случаи както гвелфите, така и гибелините се стремят да привличат на своя страна безправния плебс - слуги, дребни търговци, черноработници и др.“ /стр. 97/

б. Венеция[редактиране]

Разцветът на Венеция става възможен благодарение поддържането на оживена търговия с Константинопол /а по-късно и с Отоманската империя/ на изток, и с тогавашния голям търговци център Брюж /а след това с Англия/ на запад. Републиката се управлявала от Съвета на дожите, в който били избирали само богати и влиятелни местни аристократи. Всички длъжности във Венеция били избираеми, временни, колегиални или задължителни.

Венецианската република загубва независимостта си едва в края на 18 век по силата на договора от Кампоформио 1798

в. Рим[редактиране]

Рим възвръща своето величие едва след Авиньонското пленничество на папите, когато отново заема водещо място в обществено-политическия живот на Италия.

Папа Мартин V[2], избран през 1417 година, с помощта на поддръжката от родната му аристократическа фамилия Колона, възстановява авторитета на Папската държава. Той действа за реставрирането на светския град Рим и за преместването, в същото време, на Ватикана от квартала Сан Джовани ди Латерано [3] на десния бряг на Тибър (Ватиканът днес, като самостоятелна държава, все още се намира на мястото избрано от папа Мартин V). Там той разполага папската резиденция и дворците на кардиналите.

Градът се възползва от даренията на поклонниците, които се стичат от цяла Европа във Ватикана.

Папа Сикст ІV (1471-1484 година) възстановява и доизгражда 47 църкви, построява мост над Тибър и създава Ватиканската библиотека.

Двама от следващите папи, Юлий ІІ и Лъв Х, допринасят много за заздравяването административната и данъчна уредба на Папската държава.

Краткото възраждане на мощта на Рим е било прекъснато от нови войни.

г. Неаполитанско кралство[редактиране]

През 1494 година френския крал Шарл VІІІ предявява териториални претенции към Наполитанското кралство и предизвиква намесата и на други европейски владетели. Френският крал Франсоа І не успява да стане император на западната част на Стария континент, тъй като е изпреварен от испанския крал Карлос от династичната фамилия на Хабсбургите, който през 1519 година е провъзгласен за Император на Свещената римска империя /Испания, Германия и Нидерландия/ с новото име Карл V.

Италия се превръща в главен залог за обединяването, откъм Юга, на германските и испанските владения и последната брънка от кръговата обсада на Франция. Разразилият се европейски конфликт приключва с опожаряването и опустошаването на Рим /1527 г./ и с утвърждаването на всемогъществото на Хабсбургите в Европа. Във владения на Филип ІІ са Испания, Фландрия, Миланското херцогство, Неаполитанското кралство и Сардиния, а брат му става пълновластен господар на Австрия. След сключването на мирния договор в Като Камбрези /1559/ Франция се отказва от претенциите си над Италия, която попада под властта на испанската корона.

Бележки[редактиране]

  1. Текстът след Исторически преглед първоначално беше подписан с Доцент Гено Генов, но сега е претърпял известни изменения
  2. чието избиране прекратява папската схизма
  3. има ли такъв квартал Сан Джовани ди Латерано въобще или под квартал се има предвид в общност катедралата (първата катедрала в Рим) нар. Базиликата на Св. Йоан в Латеран (Basilica di San Giovanni in Laterano), където епископалното седалище на папата е било (и сега пак е) [1] [2], двореца Palazzo del Laterano и манастира към базиликата?