Речник на турските думи в българския език
от Уикикниги
Този речник съдържа най-често употребяваните думи заимствани от турския език. Някои от тях са се използвали само в миналото ни или от основната дума е останал само коренът. Стаиите са по азбучен ред и включват произношение на български език, граматична/стилистична информация (род, число, вид и пр.), значение на думата, изписване на турски език и произход на думата.
| Съдържание |
|---|
- виж Страница== Азбука ==
| Българска азбука | Турска азбука | Произношение |
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
[редактиране] Използвани съкращения
| вкл. | — включително |
| вм. | — вместо |
| диал. | — диалектно |
| др. | — други |
| ед. | — единствено число |
| ж. | — женски род |
| жарг. | — жаргон |
| знач. | — значение |
| ирон. | — иронично |
| истор. | — историческо |
| м. | — мъжки род |
| междум. | — междуметие |
| мн. | — множествено число |
| нареч. | — наречие |
| неизм. | — неизменяемо по форма |
| обик. | — обикновено |
| под. | — подобно |
| прен. | — преносно |
| пр. | — пример |
| прил. | — прилагателно |
| против. | — противоположно |
| разг. | — разговорно |
| собств. | — собствено име |
| спец. | — специализиран термин |
| ср. | — среден род |
| срв. | — за сравнение |
| съкр. | — съкратено |
| същ. | — съществително име |
| умал. | — умалително |
| част. | — частица |
| числ. | — числително име |
[редактиране] А
| Аба | ж. | 1. Дебел вълнен плат; шаяк 2. Връхна мъжка дреха от същия плат | aba | арабски произход |
| Абдал | м. разг. | Глупак | aptal | арабски произход |
| Аванта | ж. разг. | Облага, придобита без влагане на труд и средства; без заслуги, по нечестен път | avanta | италиански произход - avanti |
| Авджия | м.разг. | Ловец | avcı | тур. av - лов |
| Авер | м. разг. | Другар; приятел | havari | арабски произход |
| Ага | м. истор. | 1.Звание на военачалник в Османската империя; 2.Почетно звание за виден турски гражданин в България (по време на османското владичество)3. господин, господар, ага | аğа | турски |
| Адаш | м. разг. | Съименник | adaş | тур. от ad - име и daş - другар |
| Айран | м. | Мътеница; напитка от кисело мляко, разредено с вода (и подсолено) | ayran | турски |
| Айде (хайде) | ||||
| Акран | м. разг. остар. | Връстник | akran | арабски |
| Ак | бял, бяло | |||
| Акъл | м. разг. | Ум; разум | akıl | арабски |
| Ангария | истор.; остар.нареч. | 1. Принудителна, неплатена работа по време на османското владичество; 2. Безплатно, по принуда | angarya | гръцки - angarye |
| Антерия | ж. истор. | Широка горна дреха (може подплатена); кафтан | entari | арабски |
| Апап | м. разг. | Приятел; другар | ahbap | турски |
| Апаш | Разбойник | |||
| Арабия (понякога Харабия) | м. разг. | Добър човек; добряк | harabî | арабски |
| Аркадаш | м.разг. остар. | Другар; побратим | arkadaş | тур. от arka - опора |
| Армаган | м.разг. остар. | Подарък | armağan | турски |
| Аршин | м. остар. | 1. Мярка за дължина, равна на 68 см. (съществува и руски аршин - 71 см.); 2. Линия за измерване с тази дължина | arşın | арабски arş - лакът |
| Аскер | м. разг. остар. | Войник (войска) | asker | арабски |
| Аслан | м. остар. | Лъв | aslan или arslan | турски |
| Ат | м. разг. | Добре гледан кон; жребец | at | турски at-кон |
| Ата | м. разг. | баща; прародител;прадядо | ata | турски |
| Аферим | междум. | Браво,бе! | Aferin! | |
| Ахмак | м.разг. | Груб израз за глупак | ahmak | арабски |
| Àшколсун | междум. | Браво; отлично | aşkolsun | турски |
[редактиране] Б
| Бабаит | м. разг. | Който се представя за силен и способен да се справи физически с всеки; склонен към саморазправа човек | babayiğit | турски-арабски произход |
| Бадева | нареч. | Даром; обикновено - напразно дадено нещо; на вятъра | bâd âver | персийски от bâd - вятър, âverden - донасям => "донесен от вятъра" |
| Байгън | нареч. | дотяга ми; става ми прекалено сладко | baygın | турски - капнал , безсвестен |
| Байрàк | м. разг. | Знаме | bayrak | турски-арабски произход |
| Байрактар | м.; прен. | Знаменосец; Водач | bayraktar | турски |
| Бакии | мн. разг. | Неизплатени дългове; заплетени, несвършени работи | bakiye | арабски, "нещо останало (за връщане)" |
| Бактисвам | гл. несв. | Омръзва ми; изморил съм се | bıkmak | турски |
| Бакшиш | м.разг. | Неголяма сума пари дадена над официалната цена като подарък | bahşiş | персийки - "подарък" |
| Бакър | м. | 1. Металът мед; 2. Метален съд с широко гърло и по-голямо дъно от мед | bakır | турски |
| Балтия | ж.диал. | Брадва; секира | balta | турски |
| Барабар | нареч. | Заедно; редом | beraber | персийски |
| Бардак | На български се използва за публичен дом, на турски думата означава "сервиз" | |||
| Барут | м. | Взривно вещество | barut | турски < арабски < гръцки, barut < barud < pyritis (от pyr- огън) |
| Бастисвам | гл. несв. | Нападам неочаквано и ограбвам | bastı | турски, basmak - настъпвам |
| Батак | м.разг. | Блато; Кално, заблатено място; тиня; безизходица, затруднено положение (преносно) | batak | турски |
| Бахча | ж. остар. | Зеленчукова градина | bahçe | персийски от baġ - градина/лозе + умалителната наставката "çe" |
| Баш | прил. неизм. | 1. Главен; първи в ерархия; 2. Точно | baş | турски |
| Башибозук | м. истор. | Войник от нередовна турска войска в периода 18 - 19 век, свирепи и произволни жестокости | başıbozuk | турски от baş-глава и bozuk-развален |
| Бая | нареч. разг. | Доста; немалко | baya | турски |
| Беглик | м. истор. | Данък в натура за феодалния владетел, след освобождението - данък за овце и кози | beylik | турски |
| Безистен | м. | Голяма сграда със сводове и магазини | bezesten | турски |
| Бей' | м. истор. | Титла на владетел, военен или едър земевладелец в Османската империя | bey ' | турски |
| Бекяр/Бекярин | м. разг. | Неженен мъж, който живее сам | bekâr | арабски |
| Беля | ж. | Пакост, неприятност, беда | belâ | ар. |
| Берберин | м. остар. | Бръснар | berber | италиански, barbiere - бръснар, barba - брада |
| Берекет | м. разг. | Плодородие, изобилие | bereket | арабски о baraha - божия благословия |
| Бин | ж. | хиляда | bin | тур. |
| Бир | м. | един | bir | тур. |
| Битпазар | м. | Пазар за стари вещи | bitpazarı | тур. bit - въшка |
| Бичкия | ж. | Ръчен трион | тур. | |
| Биз | ние | biz | тур. | |
| Биз бизе | между нас | biz bize | тур. | |
| Боаз | м. диал. | Планински проход; дефиле;теснина | boğaz | тур. |
| Боздуган | м. | Оръжие използвано в миналото (желязна топка с шипове на къса дръжка) | bozdoğan | тур. |
| Бой | м.разг. | Ръст; височина | boy | тур. |
| Борса | ж. | Специален пазар за сделки (ценни книжа, стоки и др.)По името на холандския търговец Ван дер Борсе | borsa | италиански |
| Борч | м. разг. | Паричен дълг | borç | тур. |
| Бостан | м. | Място засято с дини и пъпеши | bostan | перс. от bp-stan — градинка |
| Бостанджия | м. | 1. Човек, който отглежда дини и пъпеши; 2. Охранител на султана във феодална Турция | bostancı | тур. |
| Бохча | ж. разг. диал. | Парче плат за пренос на багаж; вързоп; покривка | bohça | тур. |
| Бошлаф | м. разг. | Празни приказки | boş lâf | тур. |
| Бракма | ж. разг. | Раздрънкан предмет, пред счупване | bırakma | тур. |
| Будала | ж. м. разг. | Глупак | budala | ар. |
| Буламач | м.разг. | Безвкусно ястие | bulamaç | тур. (тесто) |
[редактиране] В
| Вакъф | м. истор. | Недвижим имот на религиозна институциа в Османска империя; Фондация. | vâkıf | ар. |
| Валия | м. | Управител на вилает в Турция | vali | ар. |
| Везир | м. | Министър, висш административен служител в мюсюлманските държави | vezir | ар. |
| Вересия | ж. разг. | Покупка на вещ на доверие (с обещание за плащане) | veresi | тур. |
| Вилает | м. | Административно-териториална единица в Османската империя | vilâyet | ар |
[редактиране] Г
Гьонсуратнахален човек
| Гавазин | м.остар. | Въоръжен охранител на консулство, обикновено в съответната народна носия | kavas | ар. |
| Гайтан | м. | Изплетен от конци шнур за украса на народна носия | gaytan | тур. |
| Геврек | м. | Закуска от варено и изпечено тесто | gevrek,simit | тур. |
| Гемия | ж. | Вид кораб с платна | gemi | тур. |
| Герен | м. диал. | 1. Ниско място край река; 2. Поляна край село | geren | тур. |
| Гидия | м.разг. | Момък с буен нрав | gidi | тур. - сводник |
| Гьобек | м. | Характерен елемент от ориенталски танц (подхвърляне на корема) | göbek | тур. - пъп |
| Гьол | м. разг. | Голяма локва | göl | тур. - езеро |
| Гюл | м. диал. | Роза; трендафил | gül | перс. - цвете |
| Гюле/Гюлле | ср. | 1. Желязна топка изтрелвана с оръжието топ; 2. Спортен уред | gülle | перс. - топка |
| Гюме | ср. | Скривалище за ловци на птици, обикновено край вода | güme | тур. |
| Гюрук | м. | Сгъваем покрив на кола; файтон | körük | тур. |
| Гюрултия | ж. разг. | Врява, глъчка | gürültü | тур. |
| Гяур | м. | Неверник при мюсюлманите | gâvur | ар. kafir - нерелигиозен, немюсюлманин |
[редактиране] Д
| Далавера | ж. разг. | Непочтена сделка; измама | dalavere | тур. |
| Дангалак | м. разг. | Високо и слабо момче (мъж) | dangalak | тур. |
| Дàра (тара) | ж. | Отстъпка | dara | ит. - tara |
| Дарàк | м. | Машина или ръчен уред за влачене на вълна и памук | tarak | тур. |
| Даул | м. диал. | Тъпан | davul | тур. |
| Дели | прил. | Луд (добавя се към собствени имена) | deli | тур. |
| Денк | м. | Голям стегнат вързоп/багаж | denk | перс. |
| Дервиш | м. | Мюсюлмански странстващ монах | derviş | перс. |
| Дередже | ср. разг. | Състояние в момента (обикновено лошо) | derece | ар. |
| Дерт | м. разг. | Тревога; грижа; неприятност | dert | перс от dart - мъка |
| Джам | м. разг. остар. | Стъкло; прозорец | cam | перс. от ğam - чаша |
| Джамал | м. | Вид зидана, стайна печка | camal | тур. |
| Джамал | м. | Игра с маски, подобна на карнавал | camala | тур. |
| Джамбазин | м. разг. | 1. Търговец на добитък; 2. Циркаджия | cambaz | перс. |
| Джамия | ж. | Мюсюлмански храм | cami | ар. от ğami |
| Джелатин | м. | Палач; жесток човек | cellât | ар. |
| Джелепин | м. истор. | Търговец на животни за клане | celep | ар. |
| Джендем | м. | Затънтено място | cehennem | ар. |
| Джибри | мн. | Остатъка от изстискано грозде (за варене на ракия) | cibre | тур. |
| Джин | м. диал. | Демон; дух | cin | ар. |
| Джинс | м. | Род; потекло | cins | ар. |
| Джудже | ||||
| Диарбекир | м. собств. прен. | 1. Град в Турция; 2. Далечно, затънтено и мрачно място | diyarbakır | тур. |
| Диван | м. | 1. Съвещателен орган в Султанска Турция; 2. Канапе | divan | перс |
| Дирек | м. разг. | Подпорна греда | direk | тур. |
| Доган | м. диал. | ястреб | doğan | тур. |
| Думан | м. диал. | Мъгла; дим; вдигане на пушилка във въздуха | duman | тур. |
| Душманин | м.разг. | Враг; неприятел | duşman | перс. |
| Дюкян | м. разг. остар. | 1. Цепка на панталон с копчета; 2. Занаятчийска работилница | dükkân | ар. |
| Дюлгер | м. разг. | Строител; зидар | dülger | перс. |
| Дюс | прил. неизм. разг. | Равен; еднакъв | düz | тур. |
| Дюстабан | м. разг. | Плоско стъпало | düztaban | тур. taban - ходило |
| Дюшек |
[редактиране] Е
| Ербап | прил. неизм. разг. | Способен; оправен | erbap | ар. |
| Еснаф | м. | 1. Исторически - организация на занаятите по места; 2. неодобрително - Духовно ограничен човек | esnaf | ар. |
| Ефенди | м. истор. | Обръщение подобно на господин в Османска империя | efendi | тур. |
| Еш | м. разг. остар. | Всяка от частите на един чифт | eş | тур. Съпруг/а, Всяка от частите на един чифт |
djansel
евала браво
[редактиране] З
| Занаят | м. | Професионално осъществявана дейност за ръчно изработване на изделия; професия | zanaat | ар. |
| Зандан | м. остар. преносно | 1. Затвор; тъмница; 2. Тъмно, студено и потискащо помещение или сграда | zından | перс. |
| Заптие | ср. истор. | Турски стражар преди Освобождението | zaptiye | ар. |
| Зарар | м. разг. | Загуба; вреда; щета | zarar | ар. |
| Зарзават | м. | зеленчук | турски | |
| Зевзек | м. разг. | Човек, който се шегува и развлича на гърба на другите | zevzek | тур. |
| Зехтин | м. | Мазнина, добивана от маслини | zeytin | тур. |
| Зор | м. разг. | Труд | ||
| Зулум | м. разг. | Пакост; обир; безчинство | zulüm | ар. |
| Зурна | ж. | Дървен духов инструмент | zurna | перс. |
| Зян | м. разг. | Загуба, съсипване | ziyan | перс. |
зорна-насила
зорлем насила
Зюмбюл
[редактиране] и
| имамбаялдъ | Ястие от патладжани и чушки | imambayidi | тур. | |
| иширет | таен знак, предварително уговорен; парола | isaret | тур. |
[редактиране] й
йок няма
[редактиране] К
кале - крепост, укрепление, форт
карашик - смесено, размесено
калабалък - тълпа, блъсканица, множество
курдисвам - слагам, нагласям, настройвам
кач - колко
казъм - момиче
кара - черен, черно [използва се и прабългарската форма "кара", което значи МНОГО , не е известно дали турската дума "кара" не е имала за първоизточник прабългарската]
кармъз - червен, червено
катил - убиец
кая - скала
келепир - полза, изгода
кючюк - малък
kяр - печалба
кирия -
кандардисвам - уговарям, убеждавам, скланям
курназ - дързък, уверен
кайнак-извор,източник KAYNAK
кюфте - кюфте, ястие от смляно месо във формата на кръгла или сплескана топка
[редактиране] Л
лакардия - забавна история (по-скоро думата е лакЪрдия)
[редактиране] М
масраф разходи Да си надвиеш на масрафа - да имаш пари
Мекере протеже Тоя е мекере на кмета.
муфта без пари
муфтаджия
[редактиране] Н
натаманявам намествам, оправям турски произход - tamam, tamamlamak
[редактиране] Р
Рахат - спокоен, безгрижен
рушвет - подкуп
резил - срам, позор
[редактиране] С
сабахле сутрин, утро
севда любов
сайде само Тука има сайде куфари!
съптропи4ен кур до писване Ще чакам тука до съптропи4ен кур , друг път! ъэгхпгаж сакъ- точно
сакъс дъвка
[редактиране] Т
Тапигьоз безогледен, нечувствителен човек
таман тъкмо, точно
Тамам Добре,ок
таушан заек. В топоними като "Таушан тепе"
[редактиране] У
узун - висок
Уйдурдисвам - намествам нещо, както искам
Уйдурма - нагласена работа
Уйдисвам - угаждам на някого, правя това, което иска
[редактиране] Ф
фукара мизерник, нещастник
филджан чаша без дръжка за пиене на кафе
[редактиране] Х
| Хабер | м. | вест | haber | тур. - известие, новина |
хава - Как е хавата? Как е?, Havallar - небе, въздушно пространство
хаимана - нехранимайко
хал положение Виж на какъв хал сме
ханъм жена, госпожа, туркиня
халал Халал да му е -от мен да мине, давам му го
хептен (ептен) съвсем Тоя ептен се оля!
хич изобщо Хич не си и помисляй!
хисар - крепост
Хюмне - педераст
[редактиране] Ц
[редактиране] Ч
чай çay
чакмак запалка
чаршаф carşav
чадър semsie
чекмедже çekmece
чешма çesme
чорап çorap
чам иглолистно дърво,,çam
черчеве рамка на прозорец,,
чорба супа, çorba
чорбаджия едър селски собственик; военен ранг на командир в еничарски корпус в Отоманската империя, приблизително равен на полковник, командир на Орта.
чок еша много добре
чалъм умението да направиш конкретно нещо
[редактиране] Я
Яваш-яваш - кротко, спокойно Карай каруцата яваш-яваш.бавно
Ямурлук - кожух
чаршаф - çarşaf
