Речник на турските думи в българския език

от Уикикниги
Направо към: навигация, търсене

Използвани само в миналото, а някои и до днес, както и такива, при които от основната турска дума е останал само коренът. Статиите са по азбучен ред и включват произношение на български език, граматична/стилистична информация (род, число, вид и пр.), значение на думата, изписване на турски език, и произход на думата.




== Азбука == prsten {|lubov | Българска азбука || Турска азбука || Произношение |- |

А а

||

А а

||

а

|- |

Б б

||

В b'

||

б

|- |

В в

||

С с

||

дж

|- |

Г г

||

Ç ç

||

ч

|- |

Д д

||

D d

||

д

|- |

Е е

||

Е е

||

е

|- |

Ж ж

||

F f

||

ф

|- |

З з

||

G g

||

г

|- |

И и

||

Ğ ğ

||

г (или не се произнася; на турски се нарича "юмушак г", т.е. "меко г")

|- |

Й й

||

Н h

||

х

|- |

К к

||

I ı

||

ъ

|- |

Л л

||

İ i

||

и

|- |

М м

||

J j

||

ж

|- |

Н н

||

К к

||

к

|- |

О о

||

L l

||

л

|- |

П п

||

М м

||

м

|- |

Р р

||

N n

||

н

|- |

С с

||

О о

||

о

|- |

Т т

||

Ö ö

||

йо

|- |

У у

||

Р р

||

п

|- |

Ф ф

||

R r

||

р

|- |

Х х

||

S s

||

c

|- |

Ц ц

||

Ş ş

||

ш

|- |

Ч ч

||

Т т

||

т

|- |

Ш ш

||

U u

||

у

|- |

Щ щ

||

Ü ü

||

ю

|- |

Ъ ъ

||

V v

||

в

|- |

Ь ь

||

Y y

||

й

|- |

Ю ю

||

Z z

||

з

|- |

Я я

|- |

| |} Alphabet ==== {пръстен | Любовта | 'Blgarska азбука | | 'турската азбука | | 'Произношение | | -

S "</ център> | |
'и A </ център> | |
</ център> | - |
'B б" </ център> | |
'V б </ център> | |
</ център> | - |
'V V '</ център> | |
S S '</ център> | |
J. '</ център> | - |
G ж '</ център> | |
ç ç '</ център> | |
C '</ център> | - |
D г '</ център> | |
D г '</ център> | |
г '</ център> | - |
"E д '</ център> | |
E д '</ център> | |
и '</ център> | - |
" Z Z '</ център> | |
F F '</ център> | |
е '</ център> | - |
'Z Z </ център> | |
'G </ център> | |
'грама </ център> | - | <център > </ център> | |
'G </ център> | |
'грама (или не proiznasâ, на турски език се нарича " ûmušak грама ", т.е." меко грама ") '</ център> | - |
J '</ център> | |
N ч "</ център> | |
</ център> | - |
'K к </ център> | |
'И' </ център> | |
' </ център> | - |
'L </ център> | |
'I и '</ център> | |
и '</ център> | - |
M m '</ център> | |
J J '</ център> | |
е '</ център> | - |
N N '</ център> | |
K к '</ център> | |
към '</ център> | - |
O о '</ център> | |
"L '</ център> | |
л '</ център> | - |
P р '</ център> | |
" M m '</ център> | |
m '</ център> | - |
R R '</ център> | |
'N N </ център> | |
'N </ център> | - |
'S S </ център> | | | <център > 'O о </ център> | |
</ център> | - |
</ център> | | | < център> 'O O </ център> | |
'йо </ център> | - |
</ център> | |
'R R </ център> | |
</ център> | - |
'F F </ център> | |
'R R </ център> | |
'R </ център> | - |
H х '</ център> | |
'S S </ център> | |
'C </ център> | - |
'C в </ център > | |
'S S </ център> | |
</ център> | - |
'C ч </ център> | |
</ център> | |
</ център> | - |
е W '< / център> | |
</ център> | |
'към </ център> | - |
е S " </ център> | |
'U U </ център> | |
'U </ център> | - |
"</ център> | |
'V V </ център> | |
'V </ център> | - |
'" </ център> | |
'Y Y </ център> | |
'J </ център> | - |
'в U '</ център> | |
Z Z '</ център> | |
Z '</ център> | - |
I а '</ център> | - |
"</ център> | |}

Използвани съкращения[редактиране]

вкл. — включителнo
истор. — историческо
м.р. — мъжки род
междум. — междуметие
мн.ч. — множествено число
нареч. — наречие
неизм. — неизменяемо по форма
обик. — обикновено
под. — подобно
прен. — преносно
пр. — пример
прил. — прилагателно
против. — противоположно
разг. — разговорно
собств. — собствено име
спец. — специализиран термин
ср. — среден род
срв. — за сравнение
съкр. — съкратено
същ. — съществително име
умал. — умалително
част. — частица
числ. — числително име

Н'Получер текст''Курсивен текст'--84.238.135.27 19:18, 17 ноември 2013 (UTC)Курсивен текстННННННННН'Нг

Курсивен текст''''== А ==

Аба ж. 1. Дебел вълнен плат; шаяк 2. Връхна мъжка дреха от същия плат aba арабски произход
Абдал м. разг. Глупак aptal арабски произход
Аванта ж. разг. Облага, придобита без влагане на труд и средства; без заслуги, по нечестен път avanta италиански произход - avanti
Авджия м.разг. Ловец avcı тур. av - лов
Авер м. разг. Другар; приятел havari арабски произход
Ага м. истор. 1.Звание на военачалник в Османската империя; 2.Почетно звание за виден турски гражданин в България (преди Освобождението)3. Господин; господар аğа турски
Адаш м. разг. Съименник adaş тур. от ad - име и daş - другар
бройка тур.
Айде (хайде) междум.
Айран м. Мътеница; напитка от кисело мляко, разредено с вода (може и подсолено) ayran турски
Ак прил. Бял
Акран м. разг. остар. Връстник akran арабски
Акъл м. разг. Ум; разум akıl арабски
Ангария истор.; остар.нареч. 1.  Принудителна, неплатена работа в Османската империя; 2. Безплатно, по принуда angarya гръцки - angarye
Антерия ж. истор. Широка горна дреха (може подплатена); кафтан entari арабски
Ахпап м. разг. Приятел; другар ahbap турски
Апаш Разбойник
Арабия (понякога Харабия) м. разг. Добър човек; добряк harabî арабски
Аралък м. разг. Процеп; цепка; пролука aralık
Аркадаш м.разг. остар. . Подарък armağan турски
Аршин м. остар. 1. Мярка за дължина, равна на 68 см. (съществува и руски аршин - 71 см.); 2.  Линия за измерване с тази дължина arşın арабски arş - лакът
Аскер м. разг. остар. Войник;) asker арабски
Аслан м. остар. Лъв aslan или arslan турски
Ат м. разг. Добре гледан кон; жребец at турски at-кон
Ата м. разг. баща; прародител; прадядо ata турски
Аферим междум. Браво,бе! Aferin! турски.
Ахмак м.разг. Груб израз за глупак ahmak арабски
Àшколсун междум. Браво; отлично aşkolsun турски

Б[редактиране]

Бабаит м. разг. Който се представя за силен и способен да се справи физически с всеки; склонен към саморазправа babayiğit турски-арабски произход
Бадева нареч. Даром; обикновено - напразно дадено нещо; на вятъра bâd âver персийски от bâd - вятър, âverden - донасям => "донесен от вятъра"
Баир стръмен път bayır турски
Байгън нареч. дотяга ми; става ми прекалено (сладко, например) baygın турски - капнал , безсвестен, припаднал
Байрàк м. разг. Знаме bayrak турски-арабски произход
Байрактар м.; прен. Знаменосец; водач bayraktar турски
Бакии мн. разг. Неизплатени дългове; заплетени, несвършени работи bakiye арабски, "нещо останало (за връщане)"
Бактисвам гл. несв. Омръзва ми; изморил съм се bıkmak турски
Бакшиш м.разг. Неголяма сума пари дадена над официалната цена като подарък bahşiş турски - "подарък"
Бакър м. 1. Металът мед; 2.  Метален съд с широко гърло и по-голямо дъно от мед bakır турски
Балтия ж.диал. Брадва; секира balta турски
Барабар нареч. Заедно; редом beraber турски
Бардак На български се използва за публичен дом, на турски думата означава "сервиз", или чаша за безалкохолно и вода (чашата за алкохол е kadeh, а чашата за кафе е filcan)
Барут м. Взривно вещество barut турски < арабски < гръцки, barut < barud < pyritis (от pyr- огън)
Бастисвам гл. несв. Нападам неочаквано и ограбвам bastı турски, basmak - настъпвам
Батак м.разг. 1. Блато; кално, заблатено място; тиня; 2.  (преносно) Безизходица, затруднено положение batak турски
Бахча ж. остар. Зеленчукова градина bahçe персийски от baġ - градина/лозе + умалителната наставката "çe"
Баш прил. неизм. 1. Главен; първи в ерархия; начало, начело; 2.  Точно baş турски
Башибозук м. истор. Войник от нередовна турска войска в периода 18 - 19 век; свирепи и произволни жестокости başıbozuk турски от baş-глава и bozuk-развален
Бая нареч. разг. Доста; прекалено, немалко baya турски
Беглик м. истор. Данък в натура за феодалния владетел, след Освобождението - данък за овце и кози beylik турски
Безистен м. Голяма сграда със сводове и магазини bezesten турски
Бей м. истор. Титла на владетел, военен или едър земевладелец в Османската империя; господин bey' ' турски
Бекяр/Бекярин м. разг. Неженен мъж, който живее сам bekâr арабски
Беля ж. Пакост, неприятност, беда belâ ар.
Берберин м. остар. Бръснар berber италиански, barbiere - бръснар, barba - брада
Берекет м. разг. Плодородие, изобилие bereket арабски о baraha - божия благословия
Бин ж. хиляда bin тур.
Бир м. един bir тур.
Битпазар м. Пазар за стари вещи bitpazarı тур. bit - въшка
Бичкия ж. Ръчен трион тур.
Биз ние biz тур.
Биз бизе между нас biz bize тур.
Боаз м. диал. Планински проход; дефиле;теснина; гърло boğaz тур.
Боздуган м. Оръжие използвано в миналото (желязна топка с шипове на къса дръжка) bozdoğan тур.
Бой м.разг. Ръст; височина boy тур.
Борса ж. Специален пазар за сделки (ценни книжа, стоки и др.) borsa италиански по името на холандския търговец Ван дер Борсе
Борч м. разг. Паричен дълг borç тур.
Бостан м. Място, засято с дини и пъпеши bostan перс. от bp-stan — градинка
Бостанджия м. 1. Човек, който отглежда дини и пъпеши; 2. Охранител на султана във феодална Турция bostancı тур.
Бохча ж. разг. диал. Парче плат за пренос на багаж; вързоп; покривка bohça тур.
Бошлаф м. разг. Празни приказки boş lâf тур.
Бракма ж. разг. Раздрънкан предмет, пред счупване bırakma тур.
Будала ж. м. разг. Глупак budala тур.
Буламач м.разг. Безвкусно ястие bulamaç тур.
Бахър Силен студ
Бунар Кладенец
Бушон Предпазител

В[редактиране]

Вакъф м. истор. Недвижим имот на религиозна институциа в Османска империя; Фондация. vâkıf ар.
Валия м. Управител на вилает в Турция vali ар.
Везир м. Министър, висш административен служител в мюсюлманските държави vezir ар.
Вересия ж. разг. Покупка на вещ на доверие (с обещание за плащане) veresi тур.
Вилает м. Административно-териториална единица в Османската империя vilâyet ар


Г[редактиране]

Гавазин м.остар. Въоръжен охранител на консулство, обикновено в съответната народна носия kavas ар.
Гайтан м. Изплетен от конци шнур за украса на народна носия gaytan тур.
Геврек м. Закуска от варено и изпечено тесто gevrek,simit тур.
Гемия ж. Вид кораб с платна gemi тур.
Герен м. диал. 1. Ниско място край река; 2. Поляна край село geren тур.
Гидия м.разг. Момък с буен нрав gidi тур. - сводник
Гьобек м. Характерен елемент от ориенталски танц (подхвърляне на корема) göbek тур. - пъп
Гьол м. разг. Голяма локва göl тур. - езеро
Гьонсурат м. Нахален човек
Гювендия ж. Лека жена, курва
Гюлчерен м. диал. Роза; gül турски. - цвете
Гюле/Гюлле ср. 1. Желязна топка изтрелвана с оръжието топ; 2. Спортен уред gülle перс. - топка
Гюме ср. Скривалище за ловци на птици, обикновено край вода güme тур.
Гюрук м. Сгъваем покрив на кола; файтон körük тур.
Гюрултия ж. разг. Врява, глъчка gürültü тур.
Гяур м. Неверник при мюсюлманите gâvur ар. kafir - нерелигиозен, немюсюлманин

Д[редактиране]

Далавера ж. разг. Непочтена сделка; измама dalavere тур.
Дангалак м. разг. Високо и слабо момче (мъж) dangalak тур.
Дàра (тара) ж. Отстъпка dara ит. - tara
Дарàк м. Машина или ръчен уред за влачене на вълна и памук tarak тур.
Даул м. диал. Тъпан davul тур.
Дели прил. Луд (добавя се към собствени имена) deli тур.
Демек пояснение Т.Е. (т.е тоест)
Денк м. Голям стегнат вързоп/багаж denk перс.
Дервиш м. Мюсюлмански странстващ монах derviş перс.
Дередже ср. разг. Състояние в момента (обикновено лошо) derece ар.
Дерт м. разг. Тревога; грижа; неприятност dert перс от dart - мъка
Джам м. разг. остар. Стъкло; прозорец cam перс. от ğam - чаша
Джамал м. Вид зидана, стайна печка camal тур.
Джамал м. Игра с маски, подобна на карнавал camala тур.
Джамбазин м. разг. 1. Търговец на добитък; 2. Циркаджия cambaz перс.
Джамия ж. Мюсюлмански храм cami ар. от ğami
Джелатин м. Палач; жесток човек cellât ар.
Джелепин м. истор. Търговец на животни за клане celep ар.
Джендем м. Затънтено място cehennem ар.
Джибри мн. Остатъка от изстискано грозде (за варене на ракия) cibre тур.
Джин м. диал. Демон; дух cin ар.
Джинс м. Род; потекло cins ар.
Джудже м. Род; ------- cüce
Диарбекир м. собств. прен. 1. Град в Турция; 2.  прен. Далечно, затънтено и мрачно място diyarbakır тур.
Диван м. 1. Съвещателен орган в Султанска Турция; 2.  Канапе divan перс
Дирек м. разг. Подпорна греда direk тур.
Доган м. диал. ястреб doğan тур.
Думан м. диал. Мъгла; дим; вдигане на пушилка във въздуха duman тур.
Душманин м.разг. Враг; неприятел duşman перс.
Дюкян м. разг. остар. 1. Цепка на панталон с копчета; 2. Занаятчийска работилница dükkân ар.
Дюлгер м. разг. Строител; зидар dülger перс.
Дюс прил. неизм. разг. Равен; еднакъв düz тур.
Дюстабан м. разг. Плоско стъпало düztaban тур. taban - ходило
Дюшек м. Напълнена с вълна, пух, парцали и др. долна постелка (между леглото и чаршафа)

Е[редактиране]

Ербап прил. неизм. разг. Способен; оправен erbap ар.
Еснаф м. 1. Исторически - организация на занаятите по места; 2. неодобрително - Духовно ограничен човек esnaf ар.
Ефенди м. истор. Обръщение подобно на господин в Османска империя efendi тур.
Еш м. разг. остар. Всяка от частите на един чифт тур. Съпруг/а, Всяка от частите на един чифт
Eвала браво

З[редактиране]

Занаят м. Професионално осъществявана дейност за ръчно изработване на изделия; професия zanaat ар.
Зандан м. остар. преносно 1. Затвор; тъмница; 2. Тъмно, студено и потискащо помещение или сграда zindan перс.
Запт, Озаптявам усмирявам; вземам под контрол
Заптие ср. истор. Турски стражар преди Освобождението zaptiye ар.
Зарар м. разг. Загуба; вреда; щета zarar ар.
Зарзават м. зеленчук турски
Зевзек м. разг. Човек, който се шегува и развлича на гърба на другите zevzek тур.
Зехтин м. Маслина; Мазнина, добивана от маслини zeytin тур.
Зор м. разг. Труден
Зорлем нареч. Насила
Зулум м. разг. Пакост; обир; безчинство zulüm ар.
Зурна ж. Дървен духов инструмент zurna перс.
Зян, Зиян м. разг. Загуба, съсипване ziyan перс.

и[редактиране]

имамбаялдъ Ястие от патладжан