Уикиджуниър Слънчева система/Слънчева система

от Уикикниги
Направо към: навигация, търсене
Статията е в процес на превод и стила подлежи на значително подобрение. Ако имате предложение и съвети можете да ги нанесете на самата страница или да ги отбележите на беседата. Имайте предвид че материалът е предназначен за деца между 8 и 11 години и стила трябва да бъде максимално опростен.


Някога били ли са ти интересни небесните обекти - Слънцето, Луната, звездите? Хората се вглеждат в небето от много дълго време, опитвайки се да разберат какво има там. Ние продължаваме да откриваме нови начини за изучаване на космоса.


Планетите са големи кълба от скала или газ, които се движат около звездите. Ние живеем на една, която наричаме Земя и се движи около звездата, която наричаме Слънце. Има още най-малко седем други планети, които се движат около Слънцето, както и много по малки тела. Всичко това ние наричаме Слънчева система.

Космическият телескоп Хъбъл. Този телескоп се намира в космоса и снима предметите, които са твърде далеч, за да бъдат видяни от телескопите на Земята

Преди много години хората не осъзнавали, че всички тези предмети в Слънчевата система се движат около Слънцето. Те мислели, че всичко се движи около Земята, включително и Слънцето. Това изглежда разумно, защото на Земята това движение не се усеща, нали?

Преди около 500 години човек на име Коперник предположил, че всички планети се движат около Слънцето. [1] След това, около 100 години по-късно друг учен, наречен Галилео Галилей, започва да гледа към небето с новооткрито изобретение - телескоп. Той показал, че е много вероятно всички планети да се движат около Слънцето. Скоро все повече хора започнали да използват телескопи, за да изучават космоса. Те започнали да научават как се движат планетите и другите тела в Слънчевата система. [2]

В наши дни изпращаме ракети в космоса, за да научим повече. Астронавти пътуват около Земята, а някои от тях са кацали и на Луната. Робити могат да летят до други планети, за да ги снимат, а ние можем да видим неща, за които хора като Коперник и Галилей са могли само да мечтаят.

Слънчевата система

Въведение
Слънчевата система
Слънцето
Меркури
Венера
Земя
Луна
Марс
Астероиден пояс
Юпитер
Сатурн
Уран
Нептун
Плутон
Комети
Пояс на Кайпер
Облак на Оорт
Глосар

Ние можем да използваме много големи телескопи, за да видим какво се случва с други звезди и да сравним снимките на тези звезди с тези на нашето Слънце. Можем да използваме хиляди снимки на други планети, за да научим повече за Земята. Използваме всичко което сме научили за телата от Слънчевата система, за да си представим как се е образувала. Също така бихме могли да предположим какво може да ѝ се случи в бъдеще.

Какво е Слънчевата система?[редактиране]

Слънчевата система. Показани са вътрешните планети, астероидния пояс, външните планети и една комета

В центъра на Слънчевата система се намира Слънцето. То е звезда като милиардите други звезди в космоса. Другите звезди са много по-далеч от Земята и затова изглеждат много по-малки. Слънцето е важно за нас, защото то ни дава топлина и енергия, която прави възможен живота на Земята. Без слънцето не би могло да има живот на Земята.[3]

Останалите обекти в Слънчевата система обикалят по своите орбити около Слънцето. Планетите са най-големите от тях. Всяка планета прилича малко на Земята, но и много се различава.

Много от планетите имат луни. Луните обикалят около планетите и заедно с тях се движат около Слънцето. Меркури няма луни.[4] Земята има една. Юпитер има 63![5]

Планетите, които се намират най-близо до Слънцето се наричат вътрешни планети. Това са Меркури, Венера, Земя и Марс. След това идва астероидния пояс. Това е голям пръстен от астероиди - огромни парчета скала, много по-малки от планетите. В астероидния пояс се намира планета-джудже на име Церера. След това са разположени така наречените външни планети - Юпитер, Сатурн, Уран и Нептун. Още по-далеч от Слънцето се намират други две планети-джуджета - Плутон и Ерида.

Оттатък орбитата на Нептун се намира още един пръстен от тела, подобни на астероиди, който се нарича Пояс на Кайпер. Кайпер е фамилното име на човека, който пръв пише за този пояс. Повечето от обектите в Пояса на Кайпер са трудни за различаване дори с помощта на телескоп.

След Пояса на Кайпер се намира Облака на Оорт (той също е наречен на човека, който пръв е писал за него). Той се намира много далеч, много пъти по-далеч, от колкото Плутон от Слънцето (повече от хиляда пъти). Облакът на Оорт се намира близо до края на Слънчевата система.


Между по-големите тела в Слънчевата система има прах и други малки частици. Между тях има голямо разстояние, но все пак те светят на светлината на Слънцето. Преди изгрев, през септември или октомври, те светят от изток. Наричаме това зодиакална светлина.[6]

Когато парченца от космическия прах се сблъскат с атмосферата на Земята, те изгарят с ярка светлина. Често ние ги наричаме падащи звезди или метеори.

Слънцето поражда Слънчев вятър - нещо като газов поток, който духа от повърхността на слънцето към откритото пространство. Мястото, където слънчевият вятър среща вятър от друга звезда се нарича хелиопауза. Това се случва на разстояние, което е около 100 пъти по-далеч отколкото Земята от Слънцето.[7] Отвъд това има голямо празно пространство. Разстоянието от Слънцето до най-близката друга звезда е хиляди пъти повече от размерите на цялата Слънчева система. Вселената е наистина огромно място![8]

Какво я задържа заедно?[редактиране]

Защо планетите обикалят около слънцето, а луните около тях? Защо слънцето просто не се премести, оставяйки планетите зад себе си? Обяснението за всичко това е гравитацията. Гравитацията е сила която действа на телата заради тяхната маса (тежестта им) и ги привлича едно към друго.

Ние не усещаме силата с която ни привлича Слънцето, защото тя действа едновременно и на Земята. Тази сила е достатъчно голяма, за да попречи на Земята да отлети в пространството. Ефектът, който има гравитацията е като че Земята и Слънцето са завързани едно за друго. По същия начин и спътниците обикалят около планетите. В действителност Слънцето също не стои неподвижно, а обикаля заедно с цялата Слънчева система около центъра на галактиката. Всички теза се задържат заедно благодарение на гравитацията.[9].

За масата[редактиране]

Всичко е изградено от материя. Масата показва количеството на тази материя. Две ябълки имат два пъти по-голяма маса от един. Силата, с която гравитацията действа на телата се определя именно от тяхната маса. Колкото по-голяма маса има едно тяло, толкова по-силно то привлича другите предмети към себе си и толкова по-силно го привличат другите тела. Ние не забелязваме привличането на ябълката, защото нейната маса е много по-малка от тази на Земята. Ако пуснете една ябълка от височина, тя ще падне в посока центъра на Земята. Това става заради гравитацията. Ако успеете да изстреляте ябълката достатъчно силно и под подходящ ъгъл, тя ще започне да обикаля в орбита около Земята. Точно така ракетите извеждат астронавти в космоса. Ако пък успеете да изстреляте ябълката достатъчно силно, тя ще отлети в космоса и няма да се върне.

Гравитацията по силна, когато телата са по-близо едно до друго. Колкото по далеч се намират едно спрямо друго, толкова по-слаба е гравитацията между тях. Учените използват понятието тегло, за да определят колко силно ни привлича гравитацията. Астронавтите тежат по-малко на Луната, т колкото на Земята, защото масата на Луната е много по-малка от тази на Земята. Всъщност ние тежим малко по-малко на върха на някоя висока планина, от колкото на някое по-ниско място. Това е така защото на върха на планината се намираме по-далеч от центъра на Земята.[10]

Кой е открил Слънчевата система?[редактиране]

Всеки който гледа нощното небе достатъчно дълго може да различи 7 ярки обекта. Това са Слънцето, Луната, Меркурий, Венера, Марс, Юпитер и Сатурн. Хората знаят1</ref>. След това Галилео Галилей насочил телескоп към небето. Той открил луни, обикалящи около Юпитер. Той бил сигурен, че Коперник е прав, но идеята отново не била приета от обществото. На учените им отнело близо 70 години, за да докажат, че Коперник и Галилей са били прави[11]. Днес почти всеки на Земята разбира, че живеем в Слънчевата система.

Хората създават по-добри телескопи и с тях откриват повече космически обекти - луни[12], други планети[13] и астероиди[14]. В наши дни още се откриват нови неща за Слънчевата система.

Как сме изучавали Слънчевата система?[редактиране]

Sheiner Viewing Sunspots 1625.jpg
Космическият апарат Вояджър 2

Източници[редактиране]

  1. http://www-spof.gsfc.nasa.gov/stargaze/Ssolsys.htm#q21
  2. http://www-spof.gsfc.nasa.gov/stargaze/Ssolsys.htm#galileo
  3. http://imagine.gsfc.nasa.gov/docs/science/know_l1/sun.html
  4. http://solarsystem.nasa.gov/planets/profile.cfm?Object=Mercury&Display=Moons
  5. http://solarsystem.nasa.gov/planets/profile.cfm?Object=Jupiter&Display=Moons
  6. http://www.gsfc.nasa.gov/scienceques2001/20020301.htm
  7. http://antwrp.gsfc.nasa.gov/apod/ap020624.html
  8. "Outside Our Solar System" in http://vathena.arc.nasa.gov/curric/space/spacover.html
  9. "Gravity is the force responsible for keeping the Earth and other planets in our solar system in orbit around the Sun." from Cosmic Glue, http://imagine.gsfc.nasa.gov/docs/ask_astro/answers/970108b.html
  10. Definitions of Mass, Gravity, and Weight from http://ksnn.larc.nasa.gov/webtext.cfm?unit=float
  11. http://www-spof.gsfc.nasa.gov/stargaze/Ssolsys.htm#galileo
  12. Calinger, Ronald S. "Huygens, Christiaan." World Book Online Reference Center. 2004. World Book, Inc. http://www.worldbookonline.com/wb/Article?id=ar268300.;
    http://www.nasa.gov/worldbook/huygens_worldbook.html
  13. http://solarsystem.nasa.gov/planets/profile.cfm?Object=Uranus
  14. http://solarsystem.nasa.gov/planetselector.cfm?Object=Asteroids

Галилео Галилей започва да гледа към небето с новооткрито изобретение - телескоп. Той раэбрал че планетите обикалят около Слънцето. Юпитер е петата по отдалеченост от Слънцето планета и най-голямата (с голяма преднина) в Слънчевата система. Юпитер и другите газови гиганти в Слънчевата система (Сатурн, Уран и Нептун) са известни още като юпитероподобни планети, планети-гиганти. Планетата носи името на бога Юпитер от римската митология. В гръцката митология това е главният бог гръмовержецът Зевс. Затова астрономическият символ е стилизирано изображение на светкавица. (♃)