Фотография/Общи положения

Композиция[редактиране]

Фотографската композиция може да се определи като "приятно съчетаване (аранжиране) на значимите (носещи посланието)обекти в снимката". Успешната фотография зависи до голяма степен от умението на фотографа да види света през апарата, тъй като снимката не представя света такъв, какъвто го виждаме. Фотоапарата може да види и заснеме само една част от това, което вижда човешкото око, и то само в 2 измерения. Снимката слага големият свят в малка рамка и го "замразява". Фотоапарата не може да различи важното от второстепенното. Когато човек наблюдава дадена сцена, мозъка му избирателно отделя първостепенните елементи и малко или много пренебрегва останалото. От друга страна на снимката ще остане абсолютно всичко, което е минало и отчетено през обектива. Това е и причината снимките понякога да са разочароващи. Често може да се види неприятено претрупан с обекти заден план, обектите в снимката да са прекалено малки или недостатъчно забележителни, отколкото си ги спомня снимащият, на цялата сцена може да липсва живот и значимост.

Добрите фотографии рядко са плод само на случайността, шанса. За да се извлече максималното от всеки обект и всяка сцена, твореца трябва да познава и успешно прилага основните принципи на композицията. Начинът по който се разполагат елементите, улавянето на вниманието на гледащият, ясното послание на творбата - това са характерните черти на добрата композиция, носещи радост за окото. С усвояването на композиционните умения, фотографа може да направи снимка изпълнена с живот, с движение, дълбочина (третото измерение), и така да пресъздаде и даже усили въздействието от оригиналната сцена.

Тези умения се развиват с целенасочено учене, гледане и практикуване. На второ място е талантът. Докато се изгради нуобходимият поглед във фотографа, който да стане негова втора природа, той трябва непрекъснато и многократно да гледа през визьора на камерата (или в LCD диспея). С всеки поглед трябва и да се усмисли начинът, по който всеки елемент във визьора ще се запише на лентата и как този елемент ще си взаимодейства и свърже с останалите. Фотографът освен това трябва и да е на "ти" с апарата, който използва, така че да знае как всяка техническа промяна ще действа на цялото изображение. Това може да стане единствено чрез много практика и задълбочено проучване на резултатите от опитите. С нарастване на това знание и опит постепенно ще дойде и "мисленето през камерата", така че човек да може след това да се съсредоточи изцяло върху композицията. Тъй като композицията присъства във всяко визуално изкуство, тя е широко изучавана и коментирана, така че трябва да се прегледат достатъчно теоретични материали, като малко по малко се изгради и навик да се оценява композиционно видяното в списанието, във вестника, на ТВ екрана.

Добрата или правилна композиция реално не може да се определи прецизно. Няма твърди и неотменими правила, които да се прочетат и за 1 ден да се стане експерт, който прави перфектни снимки. Има само принципи и условия, с които, използвани правилно, може да се постигне приятна композиция. Някои от тях са:

Център на интерес
Разположение на обекта
Простота
Ъгъл на снимане
Баланс
Форми и линии
Шарка
Обем
Светлина
Фактура
Тоналност
Контраст
Рамкиране
Преден план
Заден план
Тонална и линейна перспектива

Колкото по-бързо се научат и усвоят тези прости принципи на композицията, толкова по-бързо ще се види, че много от тях може взаимно да се допълват и припокриват за постигане на по-добър резултат. Тъй като много от тези принципи трябва да се обмислят и прилагат преди всяка снимка, това може да е доста трудно и объркващо в първият момент. Но с опита идва и усещането за правилната композиция, и тези принципи започват да се прилагат малко или много автоматично, а когато те се превърнат във втора природа за твореца, той ще може да ги използва в най-различни ситуации за постигането на професионална снимка. Пренебрегвайки ги, няма начин фотографа да надхвърли качеството на обикновените моментални снимки, правени от всеки турист с фотоапарат.

Центърът на интерес[редактиране]

Центърът на интерес означава, че всяка снимка трябва да има една основна идея, една главна тема, от която да бъде привлечен този, който се взира във фотографията. Второстепенните елементи трябва да поддържат и насочват вниманието към главният, отличаващ се детайл, така че той да изпъкне. Снимка без доминантен център на интерес или с повече от 1 озадачават зрителя. Вследствие на това наблюдателят се обърква и започва да се чуди "за какво е направена тази снимка и какво показва всъщност". Но с с един-единствен важен обект, с една-единствена точка на интерес, зрителят веднага може да разбере идеята на творбата. Този т.нар. център на интерес изобщо не означава, че че главният обект трябва да е в центъра на изображението. Специфичната тема, идея или обект трябва да бъдат вече ясни и подредени в ума на твореца още докато се подготвя за снимката. Ако в снимката няма отделена зона с един главен обект или група по-малки обекти, която да привлече веднага вниманието, очите не могат да се спрат на нищо при разглежаденто. В повечето случаи е добре в снимката да има обект, който да е достатъчно голям или ясно открояващ се от останалата част на изображението. В повечето случаи обаче може да се очаква, че обекта или обектите няма да са толкова ясни, впечатляващи и изпъкващи. Фотографът обаче в повечето случаи има много начини, които да му помогнат в тази задача. На негово разположение са линиите, светлината, тоналността, човешките фигури и т.н., които използвани предприемчиво и с усет ще привлекат вниманието на гледащият към главната идея на снимката. Човешките фигури привличат изключително много вниманието и освен ако точно те не са главната идея, в много случаи е добре изобщо да не присъстват в снимката, тъй като може да се конкурират за вниманието на зрителя с главният обект. Те може да се включат в снимката за относително сравнение с размера на главният обект или просто за създаването на подходяща атмосфера, но не трябва да гледат директно към камерата - в противен случай ако лицето и особено очите на човек са достатъчно големи и се виждат добре на снимката, почти винаги наблюдаващият ще погледне в тях. И ако това стане, а центърът на интерес не е човекът, се губи целта и посланието на снимката. Ако има хора на снимката е най-добре те да гледат в обособеният център на интерес, така едновременно ще насочат зрителя в тази посока и няма да го оставят да се чуди точно какво гледат и от какво са заинтересовани.

Правилото на третините[редактиране]

Понякога добра композиция се получава когато обектите и центърът на интерес съвпадне с геометричния център на изображението. В повечето случаи обаче това не е така. По този начин снимката се разделя симетрично на еднакви части и по този начин става неинтересна и трудна за балансиране. Като се раздели площта на изображението на третини по хоризонтал и вертикал се получават 4 пресечни точки на въображаемите линии и най-често те се използват за създаването на балансирано изображение. При фотографската композиция има 2 начина за определяне на най-доброто място за поставяне на центъра на интерес (ако той е един) или обектното разположение. Първят е гореописаният принцип на третините^[1], а вторият е принципът на динамичната симетрия^[2] - през изображението се прекарва диагонал и перпендикуляр от трети ъгъл към въображаемата.

Простотата[редактиране]

Простотата е ключът за повечето добри снимки. Колкото по-проста и недвусмислена е едно изображение, толкова по-силно е полученото изявление. Няколко неща трябва да се вземат предвид, когато става въпрос за простота. Първо, трябва да се избере обект, който сам по себе си предполага простота. Второ, ъгълът на снимане и гледната точка са много важни за крайният резултат. Най-добре е обекта да се огледа от всички страни, от нормална височина, от по-ниско и по-високо, внимателно да се прецени не само обекта, но и предният и заден план, за да няма отвличащи вниманието от или пречещи на обекта. Трето - в снимката трябва да се разказва само една история. Във фотоса трябва да има достатъчно материал за да се изрази идеята, довела до снимането. Но не повече от необходимото, въпреки че в повечето случаи може да има доста малки части, допринасящи за главната идея, нито една от тях не трябва да бъде толкова атрактивна, че да отвлече погледа на гледащия. Обектът, центърът на интерес, е причината за да се заснеме фотоса и той трябва да си остане главен, а всичко останало (ако изобщо има останало) трябва да го поддържа и засилва. Голяма грешка е да се позволи в снимката да присъстват и отклоняващи вниманието (от главният обект) неясни и объркващи обекти, фигури и линии. Дори в обкръжаващото го пространство да има такива, те трябва да се премахнат, ако има такава възможност, или да се търси друга гледна точка. При конкуриращи се като сила елементи е трудно да се разпознае главният обект и да се определи защо изобщо снимката е направена.

Ъгъл на снимане[редактиране]


Ъгъл на снимане 1	Ъгъл на снимане 2

Шарка[редактиране]


Шарка: облачите

Светлина[редактиране]

Вижте също Светлина

Рамкиране[редактиране]


Заглавие: „торганична картина“
Художник: Михал Орела

Преден план[редактиране]

a

Заден план[редактиране]

Заден план
„Бонсови поляни - Естрадата. На заден план - върховете Дупевица и Добринова скала“