Юрий гагарин

От Уикикниги

09.03.1934-27.03.1968[редактиране]

Кратка биография[редактиране]

Роден е на 9 март 1934 г. в семейство на колхозници. Първите години от живота си изкарва в село Клушино където са и родителите му:бащата Алексей Иванович Гагарин (1902-1973) и майката Анна Тимофеевна Матвеева (1903-1984). В детските си години е най-обикновено момче,което с нищо не се отличава от връстниците си.Помагал според силите си на родителите,участвал във всички детски игри.Завършва основно образовние в Клушино.

Образование и първи стъпки в авиацията.[редактиране]

В 1945 г семейството се заселва в Гжатск (сега Гагарин), Смоленска област. Там в 1949 г. завършва Гжатското непълно средно училище. През есента продължава образованието си в Люберецкото професионално училище. През декември е приет във ВЛКСМ(комунистичека младежка организация в бившия СССР). В 1951 г. завършва с отличие професионалното училище с квалификация леяр-формовчик. През август 1951 г. Гагарин се записва в Саратовския индустриален техникум.Занимава се със спорт.Именно в тия години се увлича от авиацията и на 25 октомври 1954 г. посещава за пръв път Саратовския аероклуб. През юни 1955 г. завършва с отличие Саратовския техникум. През юли извършва първия си самостоятелен полет на самолета Як-18. На 10 октомври завършва обучението си в Саратовския аероклуб. На 3 август 1955 г. саратовският областен вестник "Младежка заря" публикува статия "Ден на летището" в която се споменава името на Гагарин. "Първата похвала в печата значи много в живота на човека" - пише след време Юрий Алексеевич.

Военна служба.[редактиране]

В Чкаловското училище. От 27 октомври 1955 г. отбива военната си служба. Изпратен е в първо Чкаловско военноавиационно училище "Климент Ворошилов" в град Оренбург в което се подготвят летци. Завършва обучението си в него на 25 октомври 1957 г., а след 2 дни сключва брак с Валентина Ивановна Горячева.

Пилот на свръхзвуков изтребител[редактиране]

В края на 1957 г. Гагарин е изпратен в изтребителен авиационен полк на Северния флот. Там извършва полети в условията на полярните дни и нощи. Обича да лети. На 9 декември подава молба за включване в групата на кандидатите за космонавти. След седмица го викат в Москва за цялостен медицински преглед в Централната военна болница. В началото на 1960 г. специална медицинска комисия признава старши лейтенант Гагарин като годен за космически полети.

Космонавт №1 на планетата[редактиране]

На 3 март 1960 г. със заповед на главнокомандващия ВВС Константин Вершинин е зачислен в групата на космонавтите. На 11 март започва тренировки. Отначало групата е от 20 млади летци. От тях са отделени 6, които са подготвяни по програма различна от останалите. Четири месеца преди полета за всички е ясно, че ще полети именно той. Първият космонавт е трябвало да стане лицето на съветската държава, достойно представящ я пред света. Гагарин притежава точно тези качества и това е определящото при избора му за първия полет. Последната дума има Никита Хрушчов, по това време първи секретар на управляващата в СССР комунистическа партия - КПСС. Когато му показват снимките на първите космонавти, без колебание избира Гагарин. На 12 април 1961 г. в 9 часа и 7 минути московско време от космодрума Байконур излита космическият кораб "Восток" с пилот-космонавт Юрий Алексеевич Гагарин. Корабът извършва една обиколка на Земята, а тези 108 минути са звездни в неговия живот. След 2 дни е тържествено посрещнат на Червения площад в Москва пред хиляди хора дошли да го видят.

Живот след полета.[редактиране]

От 23 май 1961 г. е командир на отряда космонавти. През есента на 1961 г. постъпва във военновъздушната академия "Николай Едуардович Жуковски" за да получи висше образование. На 20 декември 1963 г. е назначен за заместник-началник на Центъра за подготовка на космонавти. Започва отново да лети през 1963 г. От лятото на 1966 г. се подготвя за нов космически полет. През тия години СССР започва своя лунна програма. Един от подготвящите се за полет до Луната е и Гагарин. Първият изпитателен полет в пилотиран вариант е планиран за април 1967 г. За него се подготвят Владимир Комаров и Юрий Гагрин. Решено е с кораба да лети Комаров за да не се рискува живота на Гагарин. Всеизвестно е как завършва полетът на Союз-1. На траурния митинг в памет на загиналия Комаров, Гагарин обещава че космонавтите ще научат Союз да лети. В края на краищата така и става. Союз лети и до днес. Но без Гагарин. 1968 г. е последна в неговия живот. На 17 февруари той защитава дипломната си работа в Академия "Жуковски". Продължава подготовката си за нови полети в космоса. Много трудно получава разрешение за самостоятелно пилотиране на самолет. На 27 март 1968 г. е неговият пръв полет. И последен... След 3 дни светът се прощава със своя герой. На траурния митинг Президентът на Академията на науките на СССР М. Келдиш заявява: "Подвигът на Гагарин е огромен принос в науката. Той откри нова епоха в историята на човечеството - начало на полетите на човека в космоса, път към междупланетни експедиции..."

Световна известност[редактиране]

След полета на „Восток 1“ Ю. А. Гагарин става най-известният човек на планетата. За него са писали всички вестници в света. В края на април 1961 г. започва своите задгранични посещения,продължили две години.Посещава десетки страни и се среща с хиляди хора.Крале и президенти,политически дейци и учени,артисти и музиканти считат за чест да се срещнат с него.Награждават го с ордени, медали, дипломи, избран е за почетен гражданин на градове от Европа, Азия, Африка, Северна и Южна Америка. По време на своите пътешествия обикаля света три пъти.

Награди[редактиране]

Звания[редактиране]

Летец-космонавт на СССР, Герой на Съветския Съюз, Герой на социалистическия труд на Чехословакия, България, Герой на труда на Виетнам. Съветското правителство издига в звание Гагарин от старши лейтенант в майор. Президент на Обществото за съветско-кубинска дружба, почетен член на Обществото Финландия - Съветски Съюз и други. От 1966 година е почетен член на Международната академия по астронавтика.

Ордени[редактиране]

Орден "Ленин" (СССР),"Георги Димитров" (България),"Карл Маркс" (ГДР), Звезда II клас (Индонезия),"Грюнвалдски кръст 1 степен" (Полша), орден "Знаме на Унгарската република 1 степен с елмази",„Огърлицата на Нил“ (Египет), Голяма лента на Африканската Звезда (Либерия), „За заслуги в областта на въздухоплаването“ (Бразилия). Първи кавалер на ордена „Плайя-Хирон“ (Куба).

Медали и дипломи[редактиране]

Златен медал на Британското общество за междупланетни съобщения(присъден на 11 юни 1961). Медал "За заслуги в областта на въздухоплаването" на ВВС на Бразилия(заповед на командващия бразилските ВВВ от 29 юли 1961 г.) Паметен златен медал на австрийското правителство(решение на федералното правителство от 10 май 1962 г.) Златен медал "Константин Циолковски" на академията на науките на СССР Медал "де Лаво" на Международната федерация за авиация. Златен медал и Почетен диплом на Международната асоциация "Човек в космоса" Златен медал и Почетен диплом на италианската асоциация за космонавтика Златен медал и Почетен диплом на Кралския аероклуб на Швеция Голям златен медал и диплом на Международната авиационна федерация Златен медал на град Сен Дени,Франция Медал "Колумб",Италия

Почетен гражданин[редактиране]

Юрий Гагарин е избран за почетен гражданин на градовете: Калуга, Новочеркаск, Сумгаит, Смоленск, Виница, Севастопол, Саратов (СССР); София, Перник, Пловдив (България), Атина (Гърция), Фамагуста, Лимасол (Кипър); Сен-Дьони (Франция), Тренчианске-Теплице (Чехословакия). Връчват му златните ключове от вратите на градовете Кайро и Александрия (Египет).

В негова чест с името Гагарин са названи:[редактиране]

• След неговата смърт градът, в който е роден и областта са наречени Гагарин; • Един от лунните кратери; • Астероид n° 1772 ; • Златният медал на Международната Федерация по Аеронавтика; • Площад в Москва, където се извисява и неговият паметник; • Многобройни улици, булеварди и площади по света също носят неговото име.

Трагична смърт[редактиране]

Обстоятелствата около смъртта на Гагарин до сега не са напълно известни. Съществуват редица противоречиви версии за неговата гибел. Официалната версия е следната: Самолетът УТИ МиГ-15, с Гагарин и неговият инструктор полковник Серьогин на борда, се разбива на 27 март 1968 година в 10:31 сутринта в района на село Новосьолово на 18 км от град Киржач, Владимирска област. Това се случва в условия на лоша видимост — долната повърхност на облаците е била на 300 метра от земята. Самолетът влиза в свредел. За да го извадят от него, на пилотите не достигат няколко секунди. Гагарин и Серьогин извършват тренировъчен полет. Но свидетелят на аварията, Валентин Сурков, твърди, че 27 март е бил ясен, а самолетът е падал така, като че ли не са се опитвали да го изравнят. Според него всъщност самолетът е намерен близо до селата Рязанци и Крутец. По мнението на някои негови съвременници смъртта на Гагарин е дело на съветското правителство, тъй като станал твърде популярен. Съществуват също и други версии: • в опасна близост до МиГ-15 на Гагарин минал друг самолет, в резултат на което „Миг“-ът е загубил управление; • самолетът на Гагарин е свален с ракета;