Дай, бабо, огънче

"- Дай, бабо, огънче.

- Качи се по-нагоре.

- Дай, бабо, огънче.

- Качи се по-нагоре.

- Дай, бабо, огънче.

- Качи се по-нагоре.

- Дай, бабо, огънче.

- Влез вътре и си вземи.

- Ами това черното, да не е куче?

- Не, това е на дядо поп килимявката.

- Бау! Бау! Бау!"

Когато се казва залъгалката, пръстите на двете ръце, на възрастната жена, се разперват и едноименните пръсти си долепят връхчетата. Образува се нещо като стълба. Малкото дете застава, с пръстчето си, постепенно на всяко стъпало и казва „Бабо дай огънче“, а бабата отговаря „Качи се по-нагоре“, докато се стигне до най-високото стъпало. Детето поглежда навътре, в дома, образуван от двете ръце и пита „Ами онова там, черното, какво е, да не е кучето“, а бабата отговаря „На дядо ти (може да се спомене и името на дядото) калпака/кожуха“. Всеки път може да се поставя ново изречение, варианти на даденото по-горе. Когато се стигне до последното изречение, двете ръце се разделят и създават илюзията, че кучето хапе детето.