Конституция на Медина

Конституцията на Медина е изготвена от ислямския Пророк Мухаммед през 622 година. Тя представлява споразумение между Пророка Мухаммед и всички значителни племена в Ясриб (Медина), включително мюсюлманите, юдеите и езичниците.

Пълен текст

Това е документ от Мухаммед, Пророкът (Аллах да го благослови и с мир да го дари), който урежда отношенията между Вярващите т.е. мюсюлмани от Курайшите, и Ясриб, и тези които ги последваха и работиха здраво с тях. Те формират общността - Умма.
Курайшите Мохаджирин ще продължат да плащат парично обезщетение за убит човек.
В случай на война, те ще освобождават пленниците срещу откуп, както подобава на Вярващите.
Племето Бани Ауф ще решава размера на паричното обезщетение за убит човек според своите собствени обичаи и традиции.
В случай на война, всички страни ще освобождават своите пленници, подобно на Вярващите. (Виж точка №3)
Племената Бани Саида, Бани Харт, Бани Джузхам и Бани Наджар ще бъдат управлявани според горните принципи.
Бани Амр, Бани Ауф, Бани Ал-Набит и Бани Ал-Аус ще бъдат управлявани по горния начин.
Вярващите няма да откажат освобождаване на пленник и ще плащат кръвното обезщетение. Общо задължение на Уммата е да плати за планниците, попаднали при врага, а не само на семействата на пленените.
Вярващ няма да се съюзи с друг Вярващ срещу останалите Вярващи.
Вярващите, които се страхуват от Аллах, ще се опълчат на бунтовниците и на тези, които окуражават несправедливостта или греха, или враждебност и корупция сред Вярващите.
Ако някой е нарушил гореспоменатите правила, всички Вярващи ще се опълчат срещу него, дори той да е син на някой от тях.
Вярващ няма да убие друг Вярващ, заради неверник.
Никой Вярващ няма да помогне на неверник срещу друг Вярващ.
Закрилата в Името на Аллах ще бъде честа. Най-слабият измежду Вярващите може да даде закрила и това ще сплотява всички Вярващи.
Вярващите са приятели помежду си и не са приятели на останалите.
Тези юдеи, които последват Вярващите, ще бъдат третирани наравно с Вярващите.
Никой юдей няма да бъде накърнен, защото е юдей.
Няма да се помага на враговете на юдеите, които ни следват.
Мирът на Вярващите (от Медина) не може да бъде разделен. (Не може една част от населението на града да води война, а друга не.)
Медина няма да сключва отделни мирни договори, когато Вярващите се борят по Пътя на Аллах.
Състоянията на война и мир и съпътстващите ги затруднения и улеснения трябва да бъдат еднакви за всички жители на града.
Когато се излиза на разузнаване, ездачът трябва да бъде придружен от другаря си.
Вярващите трябва да отмъстят за пролятата кръв, когато се борят по Пътя на Аллах.
Вярващите (поради страха си от Аллах) показват постоянство и така получават напътствие от Аллах. Другите трябва да се опитват да достигнат същото ниво на постоянство.
Никой неверник няма да бъде допуснат да вземе собствеността на Курайшите (врага) под своя опека. Вражеската собственост трябва да бъде предавана на Държавата.
Никой неверник няма право да се застъпва за Курайш.
Ако някой неверник убие Вярващ без да има добро основание, той трябва да бъде убит, освен ако исканията на наследниците на убития не бъдат удовлетворени. Всички Вярващи ще са против такъв грешник. На никой Вярващ няма да бъде разрешено да приюти такъв човек.
Когато сте в разногласие относно този документ, трябва да се обърнете към Аллах и Мухаммед (Аллах да го благослови и с мир да го дари.)
Юдеите ще помагат за воденето на война, когато се сражават на страната на Вярващите.
Юдеите от Бани Ауф ще бъдат третирани като една общност с Вярващите. Юдеите си имат своята религия. Това влиза в свободите им. Изключение се прави за несправедливите и грешните. Така те очернят себе си и семействата си.
Същото се отнася за юдеите от племената Бани Ал-Наджар, Бани Саида, Бани Джузхам, Бани Ал-Аус, Таалба, Джаффна и Бани Ал-Шутайба.

...