Котката и глупавите селяни

От Уикикниги
Версия от 01:21, 15 февруари 2018 на 46.10.32.66 (беседа) (Нова страница: „ Един търговец, като ходил по търговия, намерил котка на пътя, изгладняла и много слаба. Т...“)
(разл) ← По-стара версия | Текуща версия (разл) | По-нова версия → (разл)
Направо към навигацията Направо към търсенето

Един търговец, като ходил по търговия, намерил котка на пътя, изгладняла и много слаба. Той я взел, да се не мъчи. Вечерта стигнал в едно село. Там имало много мишки. Той останал да спи в една кръчма, пуснал котката и тя издавила всички мишки. На другия ден селяните се събрали в кръчмата, да пийнат по някоя чашка и друга, и гледат: никаква мишка не се показва, а друг път имало толкова мишки, че се качвали на масата, ближели от чашите им. Те попитали кръчмаря какво е направил, та няма мишки. — Напоих ги с вино, та се успаха — засмял се кръчмарят. После им разказал за търговеца и неговото животно, — Бре, че това е добър ловец! Де да има да си купим такова животно, та да изчисти селото ни от мишки. — Да ви продам тази — рекъл търговецът. — Ала много струва. — Колко искаш? — почнали да се пазарят селяните. — Ами затрупайте я с пари, колкото излезе, толкова. Селяните се съгласили. Извадили пари и почнали да затрупват котката. Тъкмо вече я претрупали, и търговецът я поповдигнал малко, те още хвърляли и я затрупали. Тогава търговецът вдигнал опашката нагоре и рекъл: — Ето, това затрупайте. То най-много й трябва при ловуването. Селяните дали едни дисаги пари, търговецът си тръгнал и оставил котката. А селяните, нали били глупави хора, поразмислили се след малко, че не са попитали търговеца с какво да я хранят. Спуснали се да го гонят, а той, като ги видял, помислил, че го гонят за парите, че ги излъгал, и бутнал коня да бяга. Той бягал, селяните след него, той бяга, селяните след него, хем тичали, хем викали: — Бре стой, човек! Кажи ни, с какво да храним котката? — С мас и масло — извикал търговецът. А селяните разбрали с нас и с вас. Изплашили се. — Щом с нас ще се храни, няма да я бъде! — рекли си те. — Ще я тепаме. Върнали се в кръчмата. Насядали настрани и никой не смеел да доближи котката. По едно време един се престрашил, дигнал един стол и го стоварил върху нея. Тя избягала в плевника. — Бре, какво ще правиме сега? — запитали се селяните. — Нощес ще слезе да ни издави до един! Какво да правим, за да я убием? Скочили всички. Грабнали тояги, брадви, взели да удрят по вратата на плевника, по керемидите, а котката никаква я няма. — Що се чудиме бре, братя! — рекъл попът. — Хайде да запалиме плевнята. Една плевня не струва колкото нас. Речено-сторено. Запалили плевнята. Вдигнал се пушек до небето. На котката й станало топло, пламъците почнали да я обгръщат и тя, видяла-невидяла, хвърлила се към вратата. А тия, дето стояли пред вратата, изплашили се, изпуснали тоягите и избягали кой накъде види. Котката скочила на един на рамото, той паднал в несвяст и другите помислили, че е залегнал като войник, та и те залегнали на земята. А котката избягала и отишла в черквата, та се качила на гредите отгоре. Пратили един от най-безстрашните селяни, да погледне отдалеч какво прави това страшно животно. Той отишъл и надникнал през прозорчето. Котката била клекнала на една греда, близала си краката и си бърсала очите. Безстрашният селянин помислил, че тя му се заканва, та избягал. А другите го питали:' — Какво прави котката? — Оставете се! — рекъл този. — Както ни се заканва!... Казва: само ако ви изляза, няма ни един да остане! Така котката се спасила от глупавите селяни.