Митът за Прометей

От Уикикниги
Направо към навигацията Направо към търсенето
 Япет  Климена пък взе за жена - стройнонога
 Океанида - и с нея във обща постеля той легна.
 Тя му роди пък Атлас,със безстрашно сърце, а след него
 даде живот на Менетий  прославен, на хитрия, с остър ум
 Прометей ,...
 Зевс с несломими вериги скова Прометей хитроумен,
 с тежки  окови го свърза, а тях  пък за стълб закачи ги,
 още му пратил орел дългокрил да  кълве от дроба му,
 който безсмъртен пораства среднощем  отново със толкоз
 колкото  целия ден ширнокрилата  птица изяжда.
 Нея уби я Херакъл - на хубавонога Алкмена
 храбрият , славният син, -  от бедата ужасна избави
 той Прометей и  спаси го от страшните болки и мъки,
 както поискал бе  Зевс Олимпийски, небето владеещ,
 с цел да постигне Херакъл Тиванецът още по-гръмка
 слава, отколкото вече сред смъртните хора бе имал -
 ето така той почете сина си, тъй много прославен.
 Зевс овладя яростта си предишна, макар да бе гневен,
 дето със него по ум пожела Прометей да се мери.
 Нявга между боговете и смъртните беше решено
 жертвата как да делят. Но голям един вол той разсече
 и със готовност раздаде,  опитвайки Зевс да измами:
 сложи пред всички месо и  обилни със лой дреболии,
 с волски търбух ги похлупи върху разпростряната кожа,
 белите  кости  на вола пред Зевс пък с коварно изкуство
 той подреди и покрити със бляскава лой,  ги положи.
 Тъй му продума тогава бащата на смъртни и вечни:
  "Япетов сине,  прославен сред  всички царе, о, любезни,
 колко пристрастно, нечестно извършил си тази подялба!"
 Тъй подигра му се Зевс, непреходните мъдрости знаещ.
 Тези слова Прометей хитроумен отвърна тогава,
 кротко  усмихнат, но без да забравя за своите измами:
  "Зевсе най-славен, най-мощен между боговете безсмъртни,
 сам избери си дела, на сърцето  ти който се нрави."
 Рече,замисляйки хитрост, а Зевс,преизпълнен със мъдрост,
 ясно разбра хитростта и  предвиди за смъртните хора
 много злини във сърцето си - знаеше, те ще се сбъднат.
 С двете ръце  от дела  си той бялата лой приповдигна,
 в миг се ядоса в сърце си  и ярост обхвана духа му,
 виждайки белите кости на вола, поставени хитро.
 Земните хора затуй оттогава на,димни олтари
 белите  кости  навред за безсмъртните вечно изгарят.
 Зевс,  събирач на мъглите,  разсърди се много тогава.
  "Япетов сине, мъдрецо,  от всичките повече знаещ,
 още от свойто лукавство  ти, драги, не си се  отказал" -
 рече ядосано Зевс, непреходните мъдрости знаещ.
 Тази лъжа оттогава нататък запомни навеки,
 вечният огън могъщ не дари на Мелийското  племе -
 смъртните хора, които по земната твърд обитават.
 Знатният Япетов син  го измами обаче, потули
 искра сияйна от вечния огън в стъблото на  нартекс."