Уикикниги:Пясъчник: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме |
Чист пясък |
||
Ред 1: | Ред 1: | ||
<div style="font-style:italic; background:white; border:thin solid black; padding:1em"> |
|||
Това е нашият пясъчник, който е замислен като място за упражнения. Изпробвайте тук Вашите умения във форматирането. |
Това е нашият пясъчник, който е замислен като място за упражнения. Изпробвайте тук Вашите умения във форматирането. |
||
Ред 5: | Ред 5: | ||
</div> |
</div> |
||
<!-- Моля, не редактирайте горния текст. Благодарим Ви! --> |
<!-- Моля, не редактирайте горния текст. Благодарим Ви! --> |
||
Подаръкът |
|||
Глава Първа |
|||
Ани е една тридесет годишна жена,която често си мечтае за |
|||
едно и също да може да ходи като всички и да открие своята |
|||
половинка,който истински да я обича.Но уви тези неща се случват |
|||
само на другите не и на нея или пък в сънищата й. А може би вярата |
|||
й не е достатъчно голяма за да повярва,че Бог иска да я изцели.От- |
|||
ново е в къщи седнала в инвалидната си количка и си спомня за отми- |
|||
нали неща,които може,никога повече да не се повторят.Всичко запо- |
|||
чна преди три години.Ани,откакто се помни ходи на рехабилитатор |
|||
ски процедури всяка седмица.Този,който посещава вече трети месец |
|||
е по-препоръка на личния й лекар.Тя страда от ДЦП от бебе,но по- |
|||
-Божия милолост и родителска грижа пораства доста и се разху- |
|||
бавява.Само дето не може да ходи нищо,че от години прави рехаби- |
|||
литация.Напоследък,откакто ходи във СПА-център"Диамант"има |
|||
подобрение в сътоянието й и дори може да стои няколко минути |
|||
на краката си.Там Ани се запознала с Жанет която й е кинезетера- |
|||
певт и Марина,нейната фитнес-инструкторка. А родителите на |
|||
Жани и Марина са собствениците на този център,който е лукс- |
|||
озен и доста голям,защото има ресторант и клуб.След известно |
|||
време тя ги запознала с нейните скъпи приятелки Надеж и Мишел. |
|||
Ани,Жанет и Марина станали неразделни,а от скоро започнали |
|||
да я взимат от в къщи за процедурите и я връщали обратно.Тя ка- |
|||
то една вярваща личност при всеки подходящ случай говорела на |
|||
приятелките си за Господа Исуса Христа и за радост те я слуша- |
|||
ли с трепет.Понякога й задавали и въпроси относно Словото. |
|||
В този топъл септемврийски ден Ани правила първите си самос- |
|||
тоятелни стъпки под напрегнатия поглед на физиотерапевката й |
|||
Жани.Тогава влезнал Антони заедно с Марина.Той е американо-италя- |
|||
нец граф пето поколение по-майчина линия от Монца областа Камас- |
|||
тра.По-професия е моден фотограф много известен и морски пехо- |
|||
тинец с чин майор.Също така е страхотен плейбой, който всички |
|||
красиви жени във вишите среди го познават,а и извън тях.Антони |
|||
е един опасно красив мъж с изумителна физика,неустоима усмивka |
|||
и сини като ясно небе очи,които имат загадъчен блясък и походка на |
|||
пантера.В момента в,който той видял Ани краката й се огънали по- |
|||
ради тежеста на тялото й и преди да се свлече на земята Антони с |
|||
една крачка стигнал до нея.Вдигнал я на ръце.Погледнал я и останал |
|||
поразен от теменужените й очи които блестяли като звезди криещи свои- |
|||
те тайни.Марина и Жани се спогледнали като се усмихнали една на |
|||
друга без да могат да свалят очи от тях,защото те изглеждали като |
|||
картина от корицата на някой любовен роман.Ани щом се осмелила |
|||
да го погледне едва не припаднала от шока,който изпитала тъй като |
|||
имала чувството,че гледа своята мечта,но от плът и кръв. |
|||
Йоан1:14 "И словото стана плът и пребиваваше между нас;" |
|||
-Какви прекрасни очи!- възкликнал Антони с възхищение на италянски. |
|||
Тогава Ани се изчервила и разтреперила,че той е забелязъл цвета на |
|||
очите й и сякаш не иска да я пусне. |
|||
-Ти се изчервяваш,а пък аз си мислех,че вече няма такива момичета.- |
|||
- усмихнал й се той игриво.В същия момент усетил,че тя трепери |
|||
като уплашено коте.-Но ти трепериш?Да не те е страх от мен.-по- |
|||
гледнал я сериозен.-No.-отговорила бързо Ани на отличен италянски |
|||
-Ти говориш италянски.-изненадал се приятно той.-Може ли да се |
|||
запознаем? -Да,приятно ми е Ани.-казва смутена тя |
|||
-За мен е удоволствие,Антони.-усмихнал й се нежно той |
|||
Жанет се приближила тихо до тях с инвалидната количка.Той |
|||
погледнал приятелката си,след това се загледал в Ани и разбрал,за |
|||
що Жанет е дошла,заради притесненото изражение на пациентката |
|||
си.Сложил я в количката сякаш е порцеланова кукла.Изгледал я |
|||
сериозен и клекнал пред нея като се хванал за облегалките за ръце. |
|||
Ани не смеела да вдигне очи към него,защото чувствала,че ако го на- |
|||
прави ще й прилошее,заради това което изпитала докато била в ръ- |
|||
цете му.Тя подозирала също,че и той може да го е разбрал. |
|||
Антони съзнал това и останал очарован от нейната неопитност да |
|||
скрива емоциите си.-Ани,толкова ли съм грозен,че не искаш да ме |
|||
погледнеш.-казал той преструвайки се на съкрушен за да я предизвика |
|||
да го погледне. -Не.-отвърнала веднага тя вдигайки глава към него. |
|||
Тогава той се подсмихнал.-Никак не ми се иска да тръгвам,но за |
|||
съжаление ще трябва,защото не искам да си имам неприятности |
|||
с твоята рехабилитаторка.Но аз,никога няма да забравя тези пре- |
|||
красни очи.-казал той като обещание,че ще се срещнат пак.Хванал |
|||
я нежно за брадичката,погалил я с палец и бавно се изправил с гра- |
|||
цията на хищна котка.След,което си тръгнал заедно с Марина. |
|||
Ани докато ги проследявала с очи се решила да попита Жани за него.- |
|||
-Жани,вие с Марина откога се познавате с Антони. |
|||
Преди да й отговори тя се взряла в очите на Ани за няколко секунди. |
|||
Това което видяла там я уплашило.Затова решила да й каже неща |
|||
за него,които може да я държат настрана от приятеля й.-От |
|||
три години.Запознахме се докато работехме в Милано като фото- |
|||
модели.Той е един от най-добрите фотографи нищо,че е толкова |
|||
млад и е страхотен любовчия.Първо Марина по-късно аз разбрахме, |
|||
какъв невероятен любовник е,но след известно време осъзнахме,че е |
|||
най-добре да си останем много добри приятели.-казала й тя като |
|||
се усмихнала зарад хубавите спомени,които нахлули в ума й за |
|||
този период от нейния живот. После двете тръгнали за сауната. |
|||
Отминала една седмица,откакто Ани се запознала с Антони.През |
|||
тези седем дни Марина и Жанет организирали купон.В деня на фиес- |
|||
тата Марина отишла да вземе Ани като умишлено не й казала пре- |
|||
дварително,къде ще ходят,защото знаела, че тя ще й откаже. |
|||
Те пристигнали в къщата на родителите на Марина в Драгалевци. |
|||
Антони,тъкмо се оглеждал за някое хубаво гадже заедно с приятели- |
|||
те си Франческо и Филип също от Италия дошли преди два дни. |
|||
Когато я видял да седи свенлива и самотна в своята инвалидна коли- |
|||
чка останал пленен.Зарад нейната красота,заради невинността й |
|||
и беззащитността й,но най-вече от красивите й очи.Тогава Франк |
|||
и Филип проследили неговия поглед и разбрали,накъде гледа и те като |
|||
него се възхитили на гледката. |
|||
-Анто това ли е тя?-попитал го Филип,тъй като той им е разказал |
|||
за нея,когато с Франк пристигнали в България и останал очарован, |
|||
оттова което зърнал. |
|||
-Да.-отговорил Антони опиянен без да може да повярва на очите си |
|||
като гледал,как всички останали мъже я подминават сякаш е неви- |
|||
дима. |
|||
-Красива е въпреки количката,но като гледам останалите "мъже", |
|||
как я подминават си мисля,че само ние я виждаме.-казал Франк въз- |
|||
хитен от нея и едновременно с това отвратен от другите "господа" |
|||
-Момчета аз ще ви оставя.Имам среща с една дама,ако някой като |
|||
Марина или Жанет попита за мен не знаете,къде съм.-усмихнал се |
|||
той,но сериозен ги предупредил.След това ги напуснал.-Ей,Анто, |
|||
къде.....-провикнал се Франк,но никой не му отговорил.Антони заста- |
|||
нал пред Ани.-А,аз си мислех,че вече няма да те видя.-казал меко |
|||
като се усмихвал.Тя вдигнала глава изненадана,че отново чува този |
|||
прочувствен глас.-Марина ме доведе без да ми каже предварително, |
|||
къде ще ходим.-промълвила тихо.-Много се радвам,че си тук.Искаш |
|||
ли да ти донеса нещо за пиене.-попитал я мило,очарован от нея. |
|||
-Не,благодаря ти.-отказва му разтреперена. |
|||
-Поне малко шампанско?-настоял ласкаво Антони и без да дочака |
|||
отговора й отишъл да вземе.Подал й чашата и клекнал пред нея. |
|||
Ани отпила от шампанското и като го погледнала се изчервила.Ан- |
|||
тони взел чашата от ръката й,но умишлено без да я докосва.Пий- |
|||
нал,откъдето и тя сякаш я е целунал. |
|||
-Сега ще узная,твоите тайни.-казал с леко дрезгав глас от възбудата |
|||
която изпитал,но бързо се овладял за да не я изплаши.-Ани,какво ще |
|||
кажеш да се разходим из градината.-попитал я нежно и се надявал |
|||
тя да се съгласи,защото искал да остане насаме с нея далеч от шума |
|||
и всички. |
|||
-Добре.-отговорила тя притеснена,оттова което може да последва, |
|||
а ръцете й почнали да треперят от вълнение.Макар и неопитна |
|||
вътрешния й глас й нашепвал,че той я желае. |
|||
Антони се изправил с грацията на пантера,която е набелязала сво- |
|||
ята жертва и се готви за скок.Те тръгнали към най-закътаното |
|||
място на живописната градина,която била изпълнена с различни |
|||
аромати поради разнообразието на цветята,които били засадени. |
|||
Той застанал пред нея и неочаквано за Ани я вдигнал с лекота на |
|||
ръце като, че ли е перце. |
|||
-А...Антони.-възкликнала тя изненадана и с треперещ глас пълен с |
|||
емоции. |
|||
Той като чул името си произнесено,толкова нежно с такава любов |
|||
от,нейните устни потреперил от копнеж.Поел дълбоко въздух за |
|||
да се успокои и положил сетни сили да се въздържи да не я целуне |
|||
с цялата страст на която мисли, че е способен.Антони много доб- |
|||
ре разбрал още щом се видяли на купона,че Ани е влюбена в него и ос |
|||
танал трогнат от, нейната невинност и поласкан от опитите й |
|||
да го скрие.Той седнал в количката,а нея я сложил на колената си. |
|||
Приведнал се леко и сложил спирачките. |
|||
-Кажи пак името ми,моля те.-помолил я тихо изпълнен с плам и |
|||
очакване ще се повтори ли чудото.Ще изпита ли всички онези усе- |
|||
щания пак. -Антони.-повторила плахо с туптящо сърце. |
|||
Тогава Антони не успял повече да се въздържа и докоснал нежно ус- |
|||
тните й със своите.В началото тя едва му отвърнала,понеже не |
|||
знаела да се целува.Той веднага забелязъл това и в първия момент |
|||
се сепнал,защото не могъл да повярва,че това наистина му се случ- |
|||
ва,че ще бъде първия мъж за нея във всичко. Страшно му се прииск- |
|||
ало да е и единствения.Тогаз започнал бавно да я учи,как да го целу- |
|||
ва.Постепенно целувката им ставала все по-страстна.След като |
|||
устните им се откъснали една от друга Ани свела свенливо глава. |
|||
Той се усмихнал меко и прошепнал в ухото й.-Прекрасна си.-вдишал |
|||
от аромата на кожата й.-Ани с какво се занимаваш,когато не си на |
|||
процедури.-сменил темата той за да се съвземе от връхлетелите го |
|||
чувства.-Благовествам Словото Божие.Рисувам модели,усъвършенс |
|||
твам се в чуждите езици,които владея,пи...ша стихове и си шия дрe- |
|||
хи.-отговорила,а бузите й все повече розовеели от случилото се ме- |
|||
жду тях. -А на мен ще ми благовестваш ли.-попитал я леко закачли- |
|||
во. -А...ако искаш.-още повече се смутила тя.-Първото и най-важно |
|||
нещо което трябва да знаеш за нашия Спасител е,че те обича и те |
|||
чака с търпение да се върнеш при него.Така,както се разказва в прит |
|||
чата за блудния син.Знаеш ли я.-но щом заговорила за Бога смущени |
|||
ето й по-чуден начин отминало.-Да.-усмихнал се той поради промя |
|||
ната,която настъпила у нея.-Родителите ти,какво работят.-полю |
|||
бопитствал той.-Майка ми работи в Сатеричния театър като ко |
|||
нтрола,а баща ми е шофъор в една строителна фирма. |
|||
-А,брат или сестра имаш ли.-попитал я заинтригуван оттова,ко |
|||
ето научил за семейството й.Не знайно, защо и за самия него дока- |
|||
то я слушал усетил,че не е единствено дете. |
|||
-Да, имам брат по-голям от мен.Той от петнайсет години живее в |
|||
Словакия.Женен е за словашка и имат две момичета.-казала с мал- |
|||
ко тъга.-Ти, какво работиш.-попитала го на свои ред като се изчер |
|||
вила,защото вече узнала,че е фотограф и военен. |
|||
Антони се усмихнал леко,тъй като разбрал,че тя знае.-Аз съм фо- |
|||
тограф и военен.Ако искаш мога да те снимам.-подсмихнал се игри |
|||
во като с това искал да й каже, че няма да има нищо против да я |
|||
снима гола.Стига тя да иска. |
|||
-Не,не благодаря.-отказала притеснена с пламнали страни,защо- |
|||
то отлично схванала неговия намек.-А...твоите родители,какво ра- |
|||
ботят.-попитала го все още смутена |
|||
-Майка ми беше президент на семейния ни замък"Камастра",кой- |
|||
то е превърнат в хотел.Той се намира в областа Камастра,която |
|||
е близо до Монца.А баща ми беше един от шефовете на НАТО в |
|||
Италия.-казал с огромна тъга поради загубата им. Дори и след де- |
|||
сет години му е трудно да говори за тях без да се развълнува. |
|||
-Бяха.-попитала го искрено изненадана,тъй като усетила болка- |
|||
та,която изпитвал докато й разказвал за родителите си. |
|||
-Да,защото преди десет години загинаха при самолетна катестро- |
|||
фа.-отговорил Антони като чувствал,че на нея може да сподели и |
|||
най-съкровените си тайни въпреки,че я познава от съвсем скоро.Това |
|||
е още едно нещо,което му се случва за първи път. |
|||
-Съжалявам,наистина.Не знаех.Сигурно ти е било много тежко. |
|||
Но опитай се да мислиш, че те са на по-хубаво място.При Бога.-ка- |
|||
зала състрадателно и много й се приискало да го погали успокоява- |
|||
що по-това красиво лице,но с огромни усилия се въздържала. |
|||
-Да,много ми беше тежко.Ще опитам така да мисля за тях.-казал |
|||
въздъхвайки.После продължил да й разказва подтикван от една по- |
|||
голяма сила.-Когато научих бях шокиран и почнах да пия,да взи- |
|||
мам опиятия в продължение на няколко седмици.Обаче с помоща |
|||
на Франк и Филип се съвзех.Наистина и аз положих голями усил- |
|||
ия.После тримата ни извикаха и заминахме за Персийския залив.-ко- |
|||
гато спрял,погледнал в тези смайващи го очи.Преглътнал така ся- |
|||
каш не е ял от дни,а тя е единственото ястие,което може да го за- |
|||
доволи.Устните му сами се приближили до нейните.Те се сляли в |
|||
страстна целувка,с която Антони ясно й казал,че отношенията |
|||
им няма да спрат до тук.-Ани да знаеш само,колко много те жел- |
|||
ая.-прошепнал й изгарящ от желание да я люби |
|||
-А..Антони,аз никога не....с!-заекнала от смущение,страх и вълне- |
|||
ние от това,което може да се случи тази нощ, ако каже да. |
|||
-Обещавам,че ще бъда много внимателен.Ани позволи ми да те лю- |
|||
бя.-казал нежно изпълнен с трепетно вълнение.Тогава прочел всич- |
|||
ки чувства изписали се на лицето й страх,колебание,но и желание. |
|||
Антони,никога преди не е изпитвал подобни чувства и не е копнял |
|||
за някоя жена,както за нея.Той станал,сложил я грижовно в колич- |
|||
ката и се отправили към къщата в посока спалните,където скоро |
|||
никой да не ги открие.По-пътя Антони взел една хубаво изстудена |
|||
бутилка шампанско с две чаши и купичка с ягоди. |
|||
През тази топла,изпълнена с чувства септемврийска вечер Анто- |
|||
ни бил много нежен,защото искал тя,никога да не го забравя.Вина- |
|||
ги да си спомня за него и тази нощ.Затова я любил така сякаш |
|||
му е за пръв и последен път. Той нямал и представа,че това наист- |
|||
ина може да е единствената им вечер заедно. |
|||
-Франк,къде е Антони.-попитала го по-едно време Марина,защото |
|||
скоро не го е мяркала наоколо. |
|||
-Тук,някъде трябва да е.-умело я излъгал той.-Сигурно пак е с ня- |
|||
кое хубаво гадже.-продължил като започнал да се преструва,че го |
|||
търси с поглед.Тя кимнала разсеяно с тъмнокоста си глава и си |
|||
отминала спокойна. |
|||
-Най-добре е вече да се обличаме.Сигурно вече те търсят твоите прия- |
|||
телки Марина и Жанет.-предложил й ласкаво Антони три часа по- |
|||
-късно.Тази нощ за него била едно голямо предизвикателство.Защо- |
|||
то и не предполагал,че тя ще е толкова срамежлива в леглото.Той |
|||
положил нечовешки усилия да себеконтролира желанието си да пр- |
|||
оникне в нея.Обаче това,което изпитал преди любовната им игра |
|||
по-време на нея и сега не било само жажда. |
|||
-Да,добре.-промълвила тихо тя.Седнала в края на леглото с гръб |
|||
към него за да се облече.Ани все още изпитвала смущение от Анто- |
|||
ни,въпреки случилото се между тях. |
|||
Антони тъкмо си облякъл ризата,когато погледнал в Ани.Тя точ- |
|||
но си закопчавала копринената блуза с жабо,но копчетата все се |
|||
разкопчавали,защото ръцете й треперели.Той клекнал пред нея.- |
|||
-Ани,позволи ми да ти помогна.-настоял меко.-Все пак аз те съб- |
|||
лякох редно е и да те облека.-пошегувал се като отместил нежно |
|||
ръцете й.Закопчал копчетата,след това повдигнал брадичката й |
|||
за да го погледне.-Ани,недей...!Ще си помисля,че не ти й било прият- |
|||
но с мен.-прошепнал гальовно,защото видял сълзи в прекрасните й |
|||
очи,които от пръв поглед го пленили.Той бавно свел глава и първо |
|||
попил сълзите й с устни, после поел утните й със своите в пламен- |
|||
на целувка.Подир внимателно я сложил в количката.Те излезли от |
|||
спалнята и се върнали при другите купонджий.Антони я оставил |
|||
на същото място,където била,когато я видял.Застанал пред нея |
|||
като се привел.-Ани ще отида да видя,къде са Франк и Филип.Те |
|||
много искат да се запознаят с теб.Съгласна ли си да ви запозная? |
|||
-попитал я меко. Тя поклатила положително глава.След като уз- |
|||
нал отговора й отишъл да потърси приятелите си.Докато се от- |
|||
далечавал една доста съблазнителна мадама го обгърнала през кр- |
|||
ъста. Притиснала се в него с което му дала да разбере,че стига да |
|||
иска може да я има.Антони въобще не й обърнал внимание и с две |
|||
думи я отпратил.Ани го проследила с очи и видяла всичко.Тогава |
|||
осъзнала,че между тях нищо повече не може да има освен тази чу- |
|||
дна нощ.Затова решила да си тръгне преди той да се върне. |
|||
Тогаз я забелязала Жанет.-Ани,къде беше?-попитала я учудена,за |
|||
щото скоро не я била мяркала |
|||
-Тук.Жани бих искала вече да си ходя.Ще можеш ли да ме закараш |
|||
в къщи.-погледнала я Ани въпросително |
|||
-Да,разбира се.Да не се е случило нещо за което не знам?-заинтере- |
|||
сувала се тя и я изгледала подозрително.Тъй като Ани й се видяла |
|||
променена. |
|||
-Не,всичко е наред.-отговорила Ани малко притеснена,защото се ба |
|||
вят с тръгването.В този момент дошла и Марина.-Какво става?- |
|||
-попитала приятелките си като се вгледала в тях,понеже заподо- |
|||
зряла,че нещо не е наред. |
|||
-Ани,иска да си ходи.Аз ще я закарам.-отговорила на кратко Жанет. |
|||
-Добре,утре ще си поговорим.-казала Марина гледайки Ани сигур- |
|||
на че тя крие нещо от тях. |
|||
-Анто,къде изчезна.-укорил го по-приятелски Филип |
|||
-Наоколо.-усмихнал се Антони загадачно |
|||
-Кога ще ни запознаеш с онова хубаво гадже.-попитал го Франк с на |
|||
деждата,че най-после ще се запознае с нея |
|||
-Аз затова съм дошъл за да ви заведа при нея да се за...-не успял да |
|||
довърши Антони,защото видял,че Ани си тръгва с помоща на Жа |
|||
нет.В тоя момент разбрал,че всъщност тя бяга от него. -За съжа- |
|||
ление нямате шанс да се запознаете с Ани.-казал натъжен |
|||
-Защоооо!-извикали в един глас момчетата |
|||
-Защото тя току-що си тръгна.-продължил той като въздъхнал |
|||
тежко.Това е последното нещо,което е очаквал да му се случи,да |
|||
го остави жената с която най-много е искал да бъде.Антони дори |
|||
почнал да вярва,че в нейно лице е срещнал половинката си. |
|||
-Не е честно,защо не ни запозна по-рано.-възнегодувал Филип |
|||
-Какво да се прави,такъв е живота.-отговорил Антони,но по-скоро |
|||
на себе си отколкото на тях. |
|||
-Анто,ти да не си правил се...-не съумял да се доизкаже Франк, |
|||
тъй като Антони така ги изгледал,че пустинята Руб-ел-Хали |
|||
могла да се превърне в лед.След това ги оставил изумени.Той,никога |
|||
преди не се е държал така с тях заради жена.Въпреки,че тази е |
|||
различна и според Франк и Филип ще е единствена,макар Антони |
|||
още да не го е осъзнал. |
|||
Втора Глава |
|||
Няколко дни по-късно Ани признала на своите приятелки,какво |
|||
се е случило между нея и Антони на купона. |
|||
Един месец след това тя разбрала,че е бременна и казала на Мари |
|||
на и Жанет.Те страшно се разгневили и искали веднага да съобщ- |
|||
ят на виновника.Обаче Ани успяла навреме да ги възпре като ги |
|||
накарала да й обещаят,че нищо няма да кажат на Антони.Мо- |
|||
мичетата с неохота се съгласили, защото се уплашили за нея по- |
|||
ради физическото й състояние дали ще успее да износи плода.За- |
|||
това и приели да не говорят с него за да не се тревожи тя.А Мари- |
|||
на и Жанет даржали на думата си.Щом са казали да значи е да |
|||
това го научили от учението,което Ани проповядва. На същия ден |
|||
вечерта тя разказала всичко на родителите си.Как се е запознала с |
|||
Антони за чувствата си към него,за случилото се между тях на |
|||
фиестата и последствието,нейната бременност.Отначало те мно- |
|||
го се притеснили за нея,после се ядосали на него.Минало време и ро- |
|||
дителите на Ани променили преценката си за Антони покрай дъ |
|||
щеря си и приятелките й,които го познават и им разказвали неща |
|||
от неговия живот.Така те узнали,че той е добър човек. |
|||
Изминали три години,откакто Антони не е идвал в България. |
|||
За това време България и по-точно София му се видяла по-напрег- |
|||
ната.Той и Франк,след като пристигнали се настанили в Хотел |
|||
" Арт".Като си отпочинали за час,два си определили среща с Ма- |
|||
рина и Жанет в клуб "Диамант". |
|||
На другия ден мъжете отново се срещат с момичетата в кафене- |
|||
то на СПА--центъра.Докато опсъждат,къде да отидат тази ве- |
|||
чер Антони изведнъж ги прекъсва.-Марина,как е Ани.Продължава |
|||
ли да ходи на рехабилитация. |
|||
-Какво те интересува.-сопнала му се Жани с леко гневни нотки в |
|||
гласа си,а лазурните й очи хвърляли искри. |
|||
-Да не й се е случило нещо?Имаш ли причина да се държиш така с |
|||
мен или е заради Ани.-пита я Антони учуден на държанието й. |
|||
-Не,спря.-отговаря Марина ядосано на първия му въпрос.Тя разб- |
|||
рала,че запитванията му са провокативни за да се издаде Жани. |
|||
Затова отговорила вместо приятелката си |
|||
-Защо,поради,каква причина?-продължил да пита той сигурен,че |
|||
крият нещо важно от него. |
|||
-Имаше семейни проблеми.Но от една година отново започна да по |
|||
сещава центъра.-Защо,толкова се интересуваш.С какво те впечат- |
|||
ли Ани, след като си заобиколен все с красиви жени.-обръща се Жани |
|||
не вярваща към него.Поглежда го строго сякаш му казва внимавай да |
|||
не ме излъжеш. -Не може ли да се интересувам.Нещо повече,искам да |
|||
я видя.Ще ми дадете ли ядреса й?-каза той без да се отказва да нас- |
|||
тоява с непроницаемо изражение. |
|||
Франк през цялото време поглеждал ту към Антони,ту към мо- |
|||
мичетата и много добре разбрал,че нещо премълчават.Той отдавна |
|||
знае,че приятеля му се интересува от тази жена не заради единя се- |
|||
кс,а защото е лудо влюбен в нея.На Франк му е известно това от са- |
|||
мия Антони.Чувствата,които той изпитва към нея все още не смее |
|||
да си ги признае,понеже се страхува,че тя може отново да го отб- |
|||
лъсне.-Защо искаш да я видиш.-не отстъпва и Марина,макар че запо- |
|||
чва да се колебае.Защото за миг видяла в очите му нещо,което преди |
|||
не е.За съжаление не могла да разбере,какво тъй като израза на лице- |
|||
то му отново станал неразгадаем. |
|||
-Просто искам да я видя.Да не се е омъжила и затова да не искате |
|||
да ми дадете адреса й.-изглежда ги подозрително Антони.Той отли- |
|||
чно схванал,че упорито се опитват да скрият случилото се с Ани. |
|||
Само се надява да не се е омъжила,защото не би го понесъл. |
|||
-Добре.-предава се Жани и му написва на бележка адреса на Ани. |
|||
Тя и Марина умишлено не отговарят на последния му въпрос. |
|||
На следващия ден след обяд. Ани,както си седи в ивалидната ко- |
|||
личка и си спомня за прекрасните моменти прекарани с Антони |
|||
е прекъсната от звънеца на вратата.Преди да отвори поглежда в |
|||
спалнята си, какво прави детето.Открехва вратата и когато ви- |
|||
жда Антони на прага усеща,че ще припадне.Тя отдавна престанала |
|||
да се надява,че един ден отново ще го види,но не спряла да се моли |
|||
за него:Да бъде жив,здрав и винаги да има успех в делата си. |
|||
-Здравей.Това е за теб.-той й подава един много хубав букет от |
|||
най-различни цветя.Без да откъсва очи от нея,защото доколкото |
|||
си я спомня е станала още по-красива през изминалите години. |
|||
-Благодаря,заповядай влез.-Ани поема цветята с леко треперещи |
|||
ръце като се старае да не докосва неговите.-Къде искаш да влезем- |
|||
-обръща се към него като се опитва да изглежда спокойна.Тя го пог- |
|||
лежда скришно и не вярва на очите си,че той е тук застанал пред |
|||
нея.След три години и е все така мъжествен,невъобразимо привле- |
|||
кателен и не я е забравил,както обеща когато се запознаха. |
|||
-Където ще си ти.-отговаря нежно като не отмества зоркия си по- |
|||
глед от нея и вижда треперещите й ръце,чува вълнението в гласа й. |
|||
От това разбира,че все още си спомня ноща,когато са били заедно, |
|||
макар че се опитва да го скрие и се развълнувал. |
|||
-Да отидем в кухнята за да сложа цветята във вода.-каза тя. |
|||
Те се отправят натам.Антони сяда на един от столовете на бар- |
|||
плота. |
|||
-Искаш ли нещо за пиене.-пита го тя докато подрежда букета |
|||
-Теб.-прошепва тихо с надеждата да го чуе.Но после продължава на |
|||
по-висок глас,защото рзбира,че тя съвсем ще се притесни от него.- |
|||
-Може сок,ако има.-отвръща без да престава да я наблюдава със |
|||
спиращ дъха поглед изпълнен с любов,възхищение и желание. |
|||
-От портокал е.-казва Ани обръщайки се въпросително към него ка |
|||
то се старае да запази самообладание още повече,след като го чула |
|||
да казва "Теб".Антони кимва в знак на съгласие с неразгадаемо изра- |
|||
жение.Ани му поднася чашата и като чува въпроса му замръзва на |
|||
място. |
|||
-Ани,защо си прекъснала рехабилитаторските процедури.Не ис- |
|||
каш ли да ходиш.-пита я заинтригуван от отговора й.Тъй като |
|||
от недомлъвките на Марина и Жани отлично разбрал,че й се е слу |
|||
чило нещо,което той не трябва да знае. |
|||
-Да,искам. Бог знае,колко много.А процедурите преустанових,пора |
|||
ди ред обстоятелства.-казва като го поглежда смело за първи път, |
|||
откакто е дошъл. |
|||
Антони се усмихва леко,защото когато заговори за Господа става |
|||
смела.След това Ани се обръща по-посока коридора като,че ли очак- |
|||
ва някой да влезе.Той много добре вижда това и се учудва като пов- |
|||
дига леко вежди.-Да не очакваш,някой.-пита я любопитен,какво ще |
|||
му отговори,но и малко обезпокоен да не му съобщи,че се е омъжила. |
|||
-Не...не,ти откога си в България.-пита го тя чудесно осъзнавайки,че |
|||
се е издала.Едновременно с това се изненадала,че Марина и Жанет не |
|||
са й казали,че той е тук и иска да я види,а само те са могли да му |
|||
дадат адреса й. |
|||
В момента в,който той решава да й отговори при тях пристъпва |
|||
едно малко момиченце.Според него на две години с дълги кестеняви и |
|||
чупливи коси,с прекрасни пъстри очи,което му заприличало на,някой, |
|||
но на кой не се сетил може би поради думите,които детето казало. |
|||
-Мама иска сок.-обръща се Ади към майка си и поглежда Антони |
|||
с любопитни очички. |
|||
-Не може да бъде.-произнася тихо Антони шокиран.Той почувст- |
|||
вал,как корема му се преобръща.Тогава среща погледа на Ани,кой- |
|||
то е пълен със смесица от страх,каква ще е неговата реакция,въл- |
|||
нение и очакване.Нейното изражение му казало всичко,поради кое- |
|||
то очите му се насълзявт.Антони чувства,че от буцата заседна- |
|||
ла в гърлото му не може да проговори.Ани отваря кутията със со- |
|||
ка.Сипва в една децка чашка и дава на детето да пие.Малката,сл- |
|||
ед като оглежда Антони се обръща към майка си.-Мама,кой е той |
|||
-Ади преди да ти кажа ще ме оставиш ли да си поговяря с него.Ти |
|||
през това време можеш да отидеш в стаята да си поиграеш.-пред- |
|||
лага й нежно Ани.Тя много добре видяла смущението в очите му сл- |
|||
ед въпроса на малката,затова решила да я отпрати.Ади като пре- |
|||
ценява по-децки,че майка й и този мъж са много сериозни ги оставя. |
|||
-Ани,защо не ми каза.Да не съм те наранил с нещо за което не зн- |
|||
ам.-прошепва с болка. |
|||
-Не,не си.-казва тя изпълнена с вина заради, неговата болка.Ани и |
|||
не предполагала,че той ще го приеме тъй болезнено,защото не й се е |
|||
вярвало,че той ще иска да има нещо общо с нея.Освен онази чудна нощ. |
|||
-Доколкото си спомням ти избяга от мен.-припомня й той с мъка |
|||
в гласа |
|||
-Съжалявам,Антони,прости ми.-нашепва със съжаление ,а две сълзи |
|||
потичат по-бузите й. |
|||
Той кляка пред нея усетил мъката й поради неговите думи.А то- |
|||
ва,че нея я боли него го,боли двапъти повече.Антони протяга трепе- |
|||
рещата си ръка и повдига ласкаво брадичката й за да го погледне. |
|||
-Ани, недей не плачи.Нима не разбра,че аз още преди три години |
|||
бях готов да ти поискам ръката.Защо не ми каза.-простенва той |
|||
като и неговите очи се насълзяват. |
|||
-Не исках да си мислиш,че исkам да усложнявам живота ти.Нито,че |
|||
трябва да се ожениш за мен.-казва тихо тя |
|||
-Ани,наистина ли си мислеше това за мен.-казва неприятно изне- |
|||
надан-Толкова ли съм лош в твоите очи.-пошепва натъжен.Тя усп- |
|||
ява само да поклати отрицателно глава.-Ани,погледни ме моля |
|||
те и ми кажи,какво виждаш в очите ми.-приканва я настоятелно |
|||
Тя повдига главата си и среща неговите прекрасни сини очи,които |
|||
я гледат с болка и любов,много любов.-Кажи ми какво виждаш.-по- |
|||
питва я настойчиво.Преди да му отговори тя преглъща, няколко |
|||
пъти.-Лю...любов.-казва смутена.-Ани,обичам те.Мили Боже ти |
|||
знаеш,колко много я обичам.-изстенва Антони поради, нейното не- |
|||
верие,че той наистина я обича. |
|||
-И аз те обичам,Антони.-признава му Ани след като събира дос- |
|||
татъчно смелост.В този момент той спира да диша.Когато се |
|||
усеща,че няма въздух си поема.-Кажи го пак,моля те.-изстенва той |
|||
-Обичам те,Антони.-казва нежно тя-Обичах те още преди да ме |
|||
вдигнеш на ръце в СПА-центъра.Още преди да те видя от плът и |
|||
кръв,когато беше в моето въображение.-доверява му тя-Знам,че мо |
|||
же да не ми повярваш... |
|||
-Знам,че е така.Видях го в очите ти на купона.Разбрах го със сър- |
|||
цето си,но не му повярвах.-прекъсва я меко.Той се изправя бавно и |
|||
я вдига от инвалидната количка на ръце. |
|||
-Антонии.-възкликва Ани изненадана,както първия път |
|||
Антони си поема дълбоко въздух от копнеж по-нея.Настанява се в |
|||
количката и я слага внимателно да седне в него като полага уси- |
|||
лие да се успокои за да не я целуне ,тъй като може да я стресне. |
|||
Тогаз тя забелязва,че ръцете му треперят и на свой ред се разтре- |
|||
перва,защото отново ще почувства устните му.Той свежда полека |
|||
глава и устните му взимат,нейните в спираща дъха целувка. |
|||
Още щом я докоснал Антони се усетил у дома си. -Толкова си слад- |
|||
ка.Ухаеш на плодове.-простенва от жажда той.После рязко проме- |
|||
ня изражението си на обезпокоено.-Представям си,колко трудно |
|||
ти е било.-казва все още невярващ,че има едно прекрасно момичен- |
|||
це от тази невероятна жена.Ани поклаща леко глава,понеже не е |
|||
сигурна дали да каже да или не.Защото,ако му сподели истината |
|||
той ще се притесни.Макар,че Антони може и да разбере по-мълча- |
|||
нието й,че не му казва всичко.Така и става.Той докато я наблюда- |
|||
ва заподозрял,че тя нещо му спестява.-Ани, имаше ли усложнение. |
|||
-Да.-отговаря тихо и смутена.-Поради обездвижването и лекари- |
|||
те ми казаха.....-спира изведнъж с порозовяли страни от срам,че |
|||
се е издала и сега той ще иска да знае и останалото.-Какво ти ка- |
|||
заха.-пита я сериозен. |
|||
-Казаха ми,че ако не проходя по-добре да не заб...-не успява да про- |
|||
дължи тя.Като чува думите й се поуспокоява и згадъчно се усмих- |
|||
ва.-Не мога да повярвам,че след всичко което сме правили с теб ти |
|||
още се срамуваш от мен.-след това пак става сериозен-Тогава въоб- |
|||
ще и не помислих,че това може да се случи.Не взех и предпазни мерки |
|||
нещо,което не ми се беше случвало.Ако знаех въобще нямаше да го нап- |
|||
равя.Тя го поглежда уплашено и пошепва.-Съжаляваш ли. |
|||
-Никога.-отвръща твърдо той като настръхва от вълнение.В този |
|||
момент Антони имал усещането,че прави завет с вечноста.-А,ти- |
|||
-попитва я на свой ред със затаен дъх. |
|||
-Не.-казва непреклонно тя.-Аз се радвам,че ми даде Ади.Така имах |
|||
част от теб.-каза мило тя.-Защо не ми се обади.-пита я загледан |
|||
в нея с любов.-Ако ти се бях обадила ти щеше ли да дойдеш.-пита |
|||
го тя тръпнеща в очакване на отговора му. |
|||
-През всичките три години това чаках да ми се обадиш и да ми ка- |
|||
жеш,че имаш нужда от мен.-промълвяа той с дрезгав глас.Антони |
|||
се вглежда в нея.После утните му се приближават към нейните и |
|||
ги взимат.Полека целувката им се задълбочава.След малко се чу- |
|||
ва,някой да идва.Ади влиза в кухнята. |
|||
-Мама,кой е той.-пита поглеждайки майка си,после Антони.Изпъл- |
|||
нена с любопитство,кой ли е този мъж,който не откъсва очи от |
|||
майка й и седи в количката й.Антони и Ани се споглеждат и това е |
|||
достатъчно за да се разберат. -Ади спомняш ли си,когато мама ти |
|||
каза,че един ден татко ти ще дойде.-попитва я предпазливо.-Да.-от- |
|||
говаря Ади със сериозно изражение. |
|||
-Ето това е,твоя татко.-каза Ани и се усмихва на смутения й израз |
|||
-Прекрасна е.-възхищава й се бащински Антони.-Прилича на май- |
|||
ка си.-продължава развълнуван |
|||
-Не повече прилича на баща си.-отвръща Ани ласкаво като се усми |
|||
хва.-Ади искаш ли да седнеш в мен за да се запознаеш с татко ти.- |
|||
-предлага й нежно майка й.Малката премигва,няколко пъти от |
|||
притеснение.Поклаща отрицателно глава и решава да ги остави да |
|||
си говорят на тоз чужд език на,който мама я учи от една година. |
|||
Тя изтичва в стаята да си играе |
|||
-Не мога да повярвам,че и тя е срамежлива.А казваш,че прилича |
|||
на мен.-простенва с усмивка той.-Много е сладка.-каза Антони горд |
|||
с дъщеря си.Изведнъж той става сериозен.-Майка ти и баща ти |
|||
сигурно ме мразят и с пълно право.-каза загрижен.Най-вероятно ро- |
|||
дителите й ще бъдат против него,защото имат причина.Но той ще |
|||
направи всичко по-силите си да си променят лошото мнение за него. |
|||
-Не,не те мразят.В началото бяха много притеснени за мен и раз- |
|||
гневени на теб.Но от разказите на Марина,Жани и мен за теб те |
|||
поопознаха и разбраха,че си добър човек.-каза тя меко |
|||
-Марина и Жани са говорили хубави неща за мен.-казва невярващ, |
|||
след тормоза на който го изложиха в кафето на центъра.Ани се ус |
|||
михва на неговата реакция.-Да,а аз трябваше да си призная,че ти |
|||
не знаеш за бебето,а не че не го искаш.-отвръща все още изпитвай- |
|||
ки вина.Той я поглежда нежно и с това й казва,че вече й е простил |
|||
да си прости и тя.Докосва я ласкаво като почва от дясната й буза |
|||
и спира на устните й.От тези му чувствени действия тя наст- |
|||
ръхва.Антони веднага вижда това и се спира.Той не го е направил |
|||
за да я възбуди,а защото има нужда да я докосва.Макар,че самия |
|||
Антони страшно много я желае и с радост би я любил в този мо- |
|||
мент.Обаче нито времето,нито мястото са подходящи. |
|||
-Ани,ще се омъжиш ли за мен.-пита я тръпнещ в очакване |
|||
-Не искам да се чувстваш длъжен с...-не успява да се изкаже тя по- |
|||
неже той я прекъсва.-Никога вече не го казвай.Ани аз те обичам и |
|||
ти го знаеш и искам да се оженя за теб.А,ти.-пита я развълнуван |
|||
-И аз те обичам.Ти знаеш,че не съм като другите жени.Често |
|||
имам нужда от чужда помощ.Бог може да промисли и да не ме |
|||
изцели напълно .- опитва се тя да му обрисува евентоалното му |
|||
бъдеще с нея. |
|||
- Не вярвам Бог да промисли друго.Но дори и това да се случи не ме |
|||
интересува дали ще си в количка или не.Ани да не се опитваш да |
|||
ме накараш да се откажа от теб.Искам да ти кажа,че няма да ус |
|||
пееш.Обичам те и искам да се оженя за теб.А,ти искаш ли.-пита |
|||
я отново вече малко притеснен.Тя от вълнение успява само да ки- |
|||
мне в знак на съгласие.Очите й се напълват със сълзи,защото й е |
|||
трудно да повярва,че това наистина й се случва.С ум и сърце Ани |
|||
благодари на Отец за този чуден подарък Антони,който й е по-скъп |
|||
и от физическото й изцеление.-Ани за,какво се замисли.-пита я |
|||
Антони забелязал промяната у нея. |
|||
-За подаръка,който Бог ми направи.-каза тя загадъчно с лека усмивка |
|||
-И кой е този подарък.Да не съм аз.-пита я меко с усмивка заради |
|||
иненадата,която се изписала на лицето й,когато го казал.Тя леко |
|||
се изчервява.-Да,ти си.Не съм спирала да му благодаря за теб, от- |
|||
както те видях в СПА-центъра.Ти,как разбра.-пита го любопитна. |
|||
Антони посочва сърцето си.-Вътрешния глас ми го каза.Вижд- |
|||
ам го всеки път,когато ме погледнеш.-той й се усмихва.-Аз също |
|||
всеки ден Му благодаря за подаръкът,който ми направи без да го |
|||
заслужавам.Ти и Ади.Той бавно свежда глава и утните му се сли- |
|||
ват с нейните в страстна целувка. |
|||
Трета глава |
|||
Двамата отиват при детето за да видят,какво прави.Намир- |
|||
ат го заспало на пода до играчките.-Ани мислиш ли, че ще се събу- |
|||
ди,ако аз я гушна.-пита я той гледайки дъщеря си с умиление |
|||
-Не знам,опитай.-окуражава го тя |
|||
Антони вдига малката и с помоща на Ани успява да й облече пи- |
|||
жамата без да я събуди.После я слага в децкото креватче. |
|||
-Отива ти да си татко.-каза тя с усмивка |
|||
Той я поглежда нежно.-На теб също ти отива да си майка. |
|||
След това те се връщат в кухнята.Докато приготвят вечерята |
|||
родителите й се прибират заедно поради щастливо стечение на об- |
|||
стоятелствата.Тогава Ани ги запознава с Антони.В началото те |
|||
се държали хладно с него,докато не почват да разговарят за живо- |
|||
та на Антони.През цялото време Ани им превежда и участва в ра- |
|||
зговора.Постепенно резрвираноста на родителите й се стопява и |
|||
на нейно място дошли симпатията и нежноста.По-късно същата |
|||
вечер Антони официално поисква от баща й и майка й ръката на |
|||
Ани и те му я дават.Когато вечерята приключва родителите й |
|||
предлагат на Антони да не се връща в хотела,а да остане за през |
|||
ноща,защото минава полунощ.Първоначално той им отказва,но |
|||
тъй като те настояли се съгласява.Ани като осъзнава,че той ще |
|||
остане цялата нощ у тях се разтреперва от вълнение,защото ще е |
|||
много близо до нея,дори може да отиде при него докато спи и да |
|||
го погледа.Всичките тези мисли минават през ума й дордето |
|||
майка й го настанява да спи в хола.По-късно Антони се измъква |
|||
тихо от леглото си.Влиза безшумно в спалнята на Ани и Ади. |
|||
-Антони..-прошепва тя изненадана и развълнувана,защото той на- |
|||
правил точно това за което си мислела.Тогаз погледа й се спира на |
|||
мускулестото му тяло,което е облечено само с боксерки от тъмно |
|||
син сатен.Като се усеща, какво прави се изчервява.След което пола- |
|||
га усилие да го гледа само от раменете нагоре.Антони се засмял ле- |
|||
ко,а с периферното си зрение зърнал, че малката спи.-Нима мисле- |
|||
ше, че няма да дойда,след като съм, толкова близо до теб.-каза той |
|||
преглъщайки поради жаждата си за нея.-Още сега бих те любил,но |
|||
знам,че ти няма да си спокойна заради детето, както и аз.Ани ще |
|||
ми позволиш ли да легна до теб.-пита я като настръхва от вълне- |
|||
ние.Тя поклаща глава в знак на съгласие тъй като не успява да про- |
|||
говори поради тръпнещото си тяло и очакването той да легне до |
|||
нея.Отгръща завивката от себе си без да сваля очи от негo.Антони |
|||
на свои ред оглежда с нежност тялото й което му се вижда по-хуба- |
|||
во от всякога.-Прекрасна си.-промълвява лягайки бавно до нея.А му- |
|||
скулите на ръцете му,на гърдите му се очертали още по-добре.Той я |
|||
обгръща внимателно и тогава почувствал пеперуди да пърхат в стомаха |
|||
му.Ани от притеснение се сгушва във вратъ му,а сърцето й толкова силно |
|||
биело,че има чувството,че ще изхвръкне.-Толкова,много ми липсваше |
|||
Антони.-каза тя скрита в гушата му,а сълзите й потичат пора- |
|||
ди всички емоций,които до сега е сдържала в себе си.Също и защото |
|||
той наистина е тук.Заради милоста на Господа,който отново й |
|||
направил този дар да изпрати Антони при нея.-И ти много ми |
|||
липсваше.-каза той нежно като я притиска леко към себе си.Анто- |
|||
ни усеща нещо мокро на рамото си и така разбира, че тя пак пла- |
|||
че,но защо не знае може само да предполага.-Ани,недей не плачи.Ни- |
|||
ма винаги ще предизвиквам сълзите ти.-пита я той загледан в та- |
|||
вана сякаш очаква отговора да му даде Бог.Той който до сега не е об- |
|||
щувал с Него.Макар че през последните три години е правил опити |
|||
-Извинявай знам,че на мъжете не им харесва жените да плачат.- |
|||
-каза тя като се надига леко от него,но после пак се гушва в Анто- |
|||
ни.А това че може да го прави й се струва,толкова невероятно.Той |
|||
се подсмихва меко.-Не че не ми харесва просто ме натъжава.Ис- |
|||
кам да виждам по-често усмивката ти,а не сълзите.Тя повдига гл- |
|||
ава към него.Той я обръща да легне по-гръб и се надвесва над нея.По- |
|||
пива сълзите й с такава,нежност каквато Ани не си е представя- |
|||
ла.Тя го прегръща и от желанието си се притиска към него инсти- |
|||
нктивно.А това за Антони е истинска радост.За жалост той ус- |
|||
пява да се овладее да не я люби,защото знае че тя не го осъзнава,а |
|||
като го съзнае ще се вцепени от срам и притеснение зарад Ади. |
|||
С бързината на пантера Антони ляга по-гръб,а нея я слага до него. |
|||
После я взима в обятията си.В този момент тя разбира какво е |
|||
станало и се изчервява.Миг преди пак да скрие лицето си във вратъ |
|||
му той приласкава устните й със своите. Aни като почувствала |
|||
нгеовото възбудено тяло се досеща,колко трудно му е било да се въз- |
|||
държи.-Антони ти си.....-прошепва в ухото му изчервявайки се ка- |
|||
то не успява да се доизкаже. |
|||
Той се усмихва на срамежливоста й.-Не се притеснявай ще се спра- |
|||
вя.-Благодаря ти.-каза тя признателна за това което, направил,а |
|||
от очите й потекли сълзи на благодарност и любов.-О,не пак ли.- |
|||
-простенва той,защото усеща рамото си мокро.-Да знаеш само,ко- |
|||
лко често съм си мечтала тук в това легло да те видя пак.-пошеп- |
|||
ва тя сгушена в гушата му и наполовина легнала върху него.Двете |
|||
му ръце нежно обхванали гърба й се придвижват бавно надолу пос- |
|||
ле се връщат.-А, аз когато си позволявах да мисля за теб си мечта- |
|||
ех да се слеем в едно.На няколко пъти се опитах да разговарям и с |
|||
Бог.-споделя й с насълзени очи. |
|||
-Той отговори ли ти.-пита го меко в ухото.-Мисля,че да.Помогна |
|||
ми да събера смелост да дойда отново в България и да те потърся. |
|||
Тя се повдига на ръцете си за да може да го гледа,а от очите й поти |
|||
чат сълзи, които падат на лицето му и се смесват с неговите.-Аз |
|||
все още изпитвам чувство на вина, че избягах от теб.-казва натъ- |
|||
жена.-Аз също се чувствам виновен,че веднага не те потърсих.-отвръ- |
|||
ща меко той.-За което платих висока цена.Не бях до теб,когато си |
|||
научила, че си бременна,когато се е родила Ади,когато ти е казала |
|||
мама.-продължава тъжен той.-Аз също платих за бягството си, |
|||
за решението си да не те потърся.Бях сама,когато разбрах,че съм |
|||
бременна,когато родих,когато Ади ми каза мама и когато проходи.- |
|||
-каза тя съпричастна на неговата болка,защото я е изпитала.-Ра- |
|||
зговаряме така сякаш,никога не сме се разделяли.-казва Антони ле- |
|||
ко изненадан поради откритието,което му се дало.-Общували сме |
|||
си явно в тайно.-каза ласкаво тя като настръхва от присъствие- |
|||
то на Святия Дух.-Не ти ли се спи.-пита го меко загледана в люби- |
|||
мото лице.-Още не.-отвръща нежно като внимателно я слага под |
|||
себе си.Навежда бавно глава и взима устните й със своите.След то- |
|||
ва се преобръща по-гръб без да я пуска.Така Ани отново се озовава |
|||
наполовина върху Антони.За кратко той се унася.Тя като го вижда |
|||
се осмелява да го целуне нежно по-устните,които са толкова из- |
|||
разителни и така съблазнителни.Тогава той отваря очи с усмив- |
|||
ка.-Ако знаех, че ме чакаш да заспя за да ме целунеш щях да го на- |
|||
правя по-рано.-Ти не спиш.-каза изненадана с порозовели страни.- |
|||
-Не.-отвръща все още усмихнат.Изведнъж той става сериозен.-Ани |
|||
готова ли си да дойдеш и да живееш с мен в Италия.-Не знам.-каза |
|||
откровено тя.-Защо ти не дойдеш да живеем тук в България.-пред- |
|||
лага му искрено макар,че не й се вярва той да се съгласи.Обаче след- |
|||
ващите му думи, които казва я опровергават.-Бих могъл да дойда, |
|||
но в Италия е хотела, филиала на НАТО...-каза расъждавайки на |
|||
глас над думите й.-Ако искаш останете с Ади да живеете тук,а аз |
|||
ще идвам при вас за седмица две.Дори и да живеем в Италия аз чес- |
|||
то ще отсъствам.Работата ми е такава.-прави й предложение |
|||
той от своя страна.-Не,ще дойдем с теб.-казва Ани като с това опо- |
|||
вестява избора си,който е да бъде с него въпреки носталгията,коя- |
|||
то ще изпитва като е далеч от родители,роднини и приятели.Ан- |
|||
тони знае това и затова й дал тази идея.-Обещавам ти,че често |
|||
ще идваме в България.-каза настръхнал от това, че тя предпочи- |
|||
та да е с него.Той въздъхва тежко и притиска ласкаво устните й |
|||
със своите,а мускулестите му ръце се раздвижват по-гърба й.Ант- |
|||
они не си позволява да ги придвижи по-надолу,защото този път не |
|||
би могъл да се въздържи.След четири часов разговор те заспиват |
|||
сгушени един в друг. |
|||
Четвърта глава |
|||
През следващите десет дни всички са под напрежение покрай |
|||
подготовката на свадбата на Ани и Антони.Марина и Жани уре- |
|||
ждат гражданския брак и църковната церемония,която решили да |
|||
се състои в клуб "Диамант".Двете заедно с Надеж и Мишел и най- |
|||
добрите приятели на Антони ще са им свидетели.В тези дни изпъ- |
|||
лнени с динамика Ани си шие булченската рокля,но само,когато |
|||
годеника й не е при нея.В това време родителите й съобщили на |
|||
най-близките им роднини и приятели за венчавката,защото не ос- |
|||
танало време за изпращане на покани.Родителите на Марина и |
|||
Жанет организират тържеството в клуб "Диамант" на който са |
|||
собственици.Филип пристига един ден преди голямото събитие ка- |
|||
то донася младоженския костюм на Антони от бутика на" Арма- |
|||
ни"с личните му благопожелания към двамата млади.Вечерта пр- |
|||
еди церемонията идват вуйчо й и вуйна й с братовчедите,които |
|||
заедно с дъщерята на Ани и Антони и племенничките й ще са им |
|||
шафери.В същото време пристига брат й заедно със съпругата си |
|||
и децата с чартърен полет изпратен от Антони да ги вземе от |
|||
летището на Кошице,Словакия. |
|||
В ритуалната зала Ани се придвижва с инвалидната си количка |
|||
обвита в розов облак от сатен.Роклята й е дълга и по-нея тясна и |
|||
завършва с девет тюлени волана.Отпред на бюстието има голяма |
|||
розова панделка,която прикрива добре оформените й гърди.Тя е с |
|||
отделни ръкави прилепнали по-ръцете й,които в горния си край са |
|||
с по-три волана.Косата й е направена от един много добър фризьор |
|||
който е приятел на Марина и Жанет.Той я оформил в елегантен |
|||
кок като я прихванал с малки розови маргаритки,а покрай лице- |
|||
то й падат палави кичури,понеже Ани има дълга и гъста коса на |
|||
едри вълни.Младоженеца който с търпение чакал булката е облеч- |
|||
ен класически с малко изключение.Смокинга му е черен със снежно |
|||
бяла риза,но без вратовръзка или папйонка,която е разкопчана ма- |
|||
лко повече от необходимото,поради което мускулестите му гърди |
|||
привличат вниманието на дами и господа.Привечер младоженци- |
|||
те си взимат довиждане с гостите и заминават на меден месец на |
|||
о.Гренадините,където Антони има къща.Детето го оставят на гр- |
|||
ижите на баба и дядо.На острова двамата прекарват незабрави- |
|||
ми дни изпълнени с много любов,слънце и море.Там те се отдават |
|||
на жаждата си един за друг.Така минава една седмица.В ранната |
|||
вечер на Антони му се обаждат от филияла на НАТО в Италия |
|||
за поредната секретна мисия.Това леко го натъжава,защото ще |
|||
трябва да се раздели със съпругата си.Той като знае колко е при- |
|||
теснителна се чуди дали да я вземе със себе си в Милано,Монца.Да |
|||
й покаже набързо къщата и да я представи на персонала си преди |
|||
да замине или да я остави в България при детето и родителите й, |
|||
а като се върне,ако се върне заедно да отидат в Италия.Ани забеля- |
|||
зва тъжния му и замислен поглед.-Антони,кой се обади.-пита го за- |
|||
грижена. -Викат ме на мисия.-той се приближава до леглото с ле- |
|||
ки стъпки облечен с черен копринен панталон,тъмно синя копри |
|||
нена риза,но разкопчана,която свободно пада надолу и бос.Ани дока- |
|||
то го гледа,как идва се наслаждава на гледката въпреки мъката, |
|||
която нахлува в нея.Антони лага над нея гушка я и се обръща по- |
|||
гръб.Тя след като се озовава върху него се подпира на ръце за да го |
|||
гледа.-Ани искаш ли докато съм на мисия да останеш в България.- |
|||
-пита я меко.-Опасна ли е мисията.-попитва го,защото съня,кой- |
|||
то имала преди,няколко дни явно ще се окаже пророчески.Тя сънува |
|||
ла пустинята,а после че се намира при родителите си с детето, |
|||
но него го няма.Сега като си го спомня разбира,че Бог я подготвял |
|||
за идните неща така,както й обеща чрез Словото си.Исая42:9 |
|||
"Ето, нещата предсказани от начало се сбъднаха,И Аз ви известявам |
|||
нови,Преди да се появят, казвам ви ги." |
|||
В мислите си тя извиква към Отец да покаже милост,да не си |
|||
взима подаръка,толкова скоро,защото този път може и да не го по- |
|||
несе.Антони се подвоумява дали да й каже истината.-Да.-той зад- |
|||
ишва тежко от болка, че може и да не види любимото лице и дъще- |
|||
ря си.-Ани,каквото и да се случи искам да знаеш,че ти и Ади сте |
|||
най-скъпи за мен.След думите му от очите й потичат сълзи от |
|||
мъка и страх.-Ани,недей не плачи.-пошепва той с тъга.-Защото |
|||
и аз ще се разплача,а това не говори добре за един морски пехотин- |
|||
ец с чин майор.-той хем се шегува за да се разведри обстановката, |
|||
хем казва истината.Тя поклаща глава и съвсем леко се усмихва,за- |
|||
щото вижда страданието му.-Кога трябва да тръгнеш.-пита го |
|||
мило.-Вчера.-каза като се умихва едва.-Така казваме ние военните |
|||
когато трябва да се действа бързо.Утре трябва да съм в базата. |
|||
Тя кимва разбиращо.-Искаш ли да ме чакаш в България.-попитва |
|||
я любувайки й се.-Да,добре.-отвръща Ани тихо.-Ще се обадя да при- |
|||
готвят самолета.-казва той.-Аз ще приготвя багажа.-отвръща тя. |
|||
-Ще ти помогна.-той я гушва нежно и я слага в количката. Докато |
|||
тя оправя багажа им той се обажда да подготвят чартърния само |
|||
лет.Те се връщат в България един час преди полунощ.Звънват ти- |
|||
хо на вратата за да не събудят детето.Баща й и майка й им от- |
|||
варят,и остават изненадани.Ани и Антони влизат вътре. |
|||
-Добър вечер.-каза зета с лека усмивка-Добър вечер.-отвръща майка |
|||
й.-Защо се връщате по-рано.Да не се е случило нещо лошо.-пита ги |
|||
разтревожена.-Не,не се е случило нищо лошо.Антони,трябва утре |
|||
да замине на мисия.-обяснява й Ани спокойно,но със свито сърце. |
|||
-Гладни ли сте.-пита ги Мими поуспокоена.Тя е една хубава жена ок- |
|||
оло шейсете с леко прошарена коса и пистри очи.-Не,благодаря.-от- |
|||
казват й и двамата едновременно.-Аз бих искала да си легна.-каза |
|||
Ани уморено.-Да,добре.Антони утре в,колко часа ще тръгнеш.-пита |
|||
го баща й.Той е един шейсет годишен мъж с приятна външност.-Ра- |
|||
но.-отвръща той.-Ако искаш мога да те закарам до летището.-пред- |
|||
лага му татко й.-Не,благодаря ти.-отказва му мило Антони. |
|||
-Мамо ,татко лека нощ.-казва Ани в желанието си да отиде да види |
|||
детето и после в банята за да си поплаче на спокойствие.-Антони, |
|||
ако утре не се видим преди да заминеш, желаем ти лек път, успеш- |
|||
на мисия и скорошно връщане.-каза майка й от името и на съпруга |
|||
си.След което нежно се прегръща със зета.Същото направил и баща |
|||
й.-Благодаря ви.-отвръща той с обич.-Лека нощ.-казва Антони меко |
|||
-Лека нощ-отговарят заедно Мими и Стефан.Те се отправят към |
|||
спалнята си размишлявайки над тревогата,която видяли на лица- |
|||
та на двамата млади.Антони и Ани пристъпват в стаята си.Без |
|||
да пускат осветлението безмълвно се спират до леглото на детето. |
|||
Тя се отдалечава на, няколко крачки от него.-Антони аз ще ида да |
|||
се изкъпя.-каза Ани загледана в тъмнината.Тъй като не са включи- |
|||
ли лампа за да не събудят момиченцето си лунната светлина коя- |
|||
то огрява част от спалнята не е достатъчна на Антони за да види |
|||
изражението на Ани.Обаче по-тона й разбира,че иска да е сама.-До- |
|||
бре.Аз ще се изкъпя след теб.Искаш ли да ти помогна.-пита я с на- |
|||
дежда макар да знае,какъв ще е отговора й отрицателен.-Не,благо- |
|||
даря.-отвръща тихо като си взима необходимите й неща. |
|||
След като Ани излиза той взима стола от тоалетката и сяда сре- |
|||
щу леглото на Ади,защото иска да запомни всяка черта на лицето |
|||
й.Когато тя се връща в стаята заварва Антони загледан в дъщеря |
|||
си.Той като я вижда усеща,че тя е изградила стена между тях и |
|||
това му причинява болка.Антони предпочита тя да ридае на гърди- |
|||
те му,а той да я утешава вместо да се крие в банята.След което |
|||
отива да се изкъпе.Той като се завръща я намира заспала.Въздъхва |
|||
тежко и ляга внимателно за да не я събуди.В ранната утрин той |
|||
става тихо.Взима лист и химикалка и драсва, няколко реда.Облича |
|||
се,целува нежно като лек полъх съпругата си,после детето.Взима си |
|||
сака,оставя писмото,което написал на леглото върху неговата възг- |
|||
лавница и излиза с бързи крачки от апартамента.Три часа по-късно |
|||
Ани се пробужда със съзнанието,че той е заминал.Също и с чувство |
|||
на вина,зарад поведението си към Антони.Тя вижда листа хартия |
|||
и го взима с треперещи ръце.Отваря го и зачита:"Ани...не помня, |
|||
откога не съм писал писмо!Ако не се върна жив искам да знаеш,че ця- |
|||
лото ми имущество съм завещал на теб и Ади.Ани,Ади обичам ви" |
|||
Ани притиска нежно писмото към гърдите си,а от очите й текът |
|||
сълзи . |
|||
Пета глава |
|||
Антони и момчетата от отряда му попадат под обстрел броени |
|||
минути преди да дойде хеликоптера.Когато вертолета идва той по- |
|||
ема отговорноста да ги прикрива за да се качат,поради което оста- |
|||
ва на земята сам.Тогава решава да прекоси пустинята за по-безопас- |
|||
но.За негова изненада попада на пустинна буря по тази причина ори- |
|||
ентировачните знаци се заличават.Така той се изгубва.Изминава |
|||
една тежка седмица в търсене на първоначалния път за да може Ан- |
|||
тони да се добере до базата.Въпреки огромното изтощение той про- |
|||
дължава да върви за това му помага любовта към Ани и детето.Зара |
|||
ди умората ли или подтикван от по-висша сила той почва да приз- |
|||
овава Бога свой за помощ.След,няколко километра той попада на оа- |
|||
зис.За негова радост кладенеца с вода е пълен и Антони отпива бав- |
|||
но като се наслаждава на всяка глътка.После решава,че може да под |
|||
ремне за,няколко минути.Той се обляга на една от палмите и се унася. |
|||
Момчетата от отряда не спират да го издирват, но без успех.Фра- |
|||
нк и Филип започнали да се тревожат, че той може да не издържи |
|||
физически.Дори и да го намерят мъртъв в сърцата си те са реши- |
|||
ли,че ще го върнат у дома. |
|||
Антони се събужда от яркото слънце оглежда се и вижда стъпки от |
|||
човешки крак,които сякаш искат да го отведат,някъде.Не знайно,за- |
|||
що и за самия него той тръгва,след тях.Четири часа по-късно той |
|||
се озовава сам пред базата.Времето тъй бързо минало,че той не раз- |
|||
брал,кога са изчезнали следите.Антони влиза вътре,а с ума си благо |
|||
дари на Бог за милоста.-Добър вечер.-каза леко усмихнат зад гърба |
|||
на Франк,Филип и на още две от момчетата.Те се обръщат изнена- |
|||
дани,че чуват тоз глас.-Антони ти се върна.-извиква радостно Франк. |
|||
Всички се събират около него за да го поздравят.-Да,жив.-казва |
|||
той преди да падне от изтощение.На сутринта Антони след,като |
|||
се събужда и установява,къде е отива да се изкъпе.После се приготвя |
|||
за да си тръгне.В този момент идват Франк и Филип.-Анто,ти къ- |
|||
де тръгна.- пита го учуден Филип.-Искам да се прибера в къщи при |
|||
Ани и Ади.-Ще издържиш ли пътя.-попитва го Франк загрижено. |
|||
Той много добре знае,че никой нe може да го спре да се прибере макар, |
|||
че е изнемощял и обезводнен.-Да.-каза Антони твърдо.-Добре ще ка- |
|||
жа на пилота на хеликоптера,че ще лети.-каза Филип.След това из- |
|||
лиза от спалните. |
|||
Един час преди полунощ Антони се прибира в България.Той реша- |
|||
ва да си отключи сам за да не събуди никой.Влиза вътре без да пуска |
|||
осветлението, тъй като в коридора е светло,защото съседните блок |
|||
ове го осветяват.С разтуптяно сърце влиза в спалнята,където е съп |
|||
ругата му и дъщеря им.Оставя си сака на земята.Поглежда любвео- |
|||
билно към Ани,после отива при детето и я целува нежно по-бузка- |
|||
та.Ади промърморва нещо по-децки,което е неразбираемо за,баща й, |
|||
защото е и на български и се сгушва сладко в завивките.Антони се |
|||
усмихва и застава до леглото на половинката си.Докато й се насла- |
|||
ждава забелязва сенки под очите й.Той въздъхва тежко,защото разб- |
|||
ира,че са заради него.Въпреки умората си Антони се навежда бавно |
|||
за да отпие от сладостта на устните й.Ани отваря очи.Виждайки |
|||
съпруга си надвесен над нея разумява,че не е сън.Брадичката й се раз- |
|||
треперва от емоцията,че той се е върнал.-Ти си тук.-прошепва раз- |
|||
плакана.-Тук съм.Жив.-каза усмихнат той.Тя протяга ръка за да по- |
|||
милва красивото му брадясало лице.От това й действие Антони |
|||
настръхва целия.Той притиска нежно дланта й към устните си це- |
|||
лувайки я чувствено.-Антони,прости ми за поведението ми преди |
|||
да заминеш.-казва тя изпълнена с чувство на вина.-Много ме заболя.- |
|||
-каза той с болка в гласъ. -Да,знам.Ще ми простиш ли.-попитва |
|||
го боязливо.-Отдавна съм ти простил.-каза меко.Тогаз от очите й |
|||
пак потичат сълзи.-Мъничката ми не плачи,моля те.-пошепва той |
|||
натъжен,че толкова често я кара да ридае.Тя поклаща глава в знак на |
|||
съгласие.-Извинявай не исках да те натъжавам.-казва тя тихо.-Ани, |
|||
обичам те.Боли ме,че те разплаквам.-каза той тъжен същевременно |
|||
и сияещ от любовта,която питае към нея.-И аз те обичам Антони. |
|||
-казва тя любвеобилно.-Изморен си.-установява Ани.-Да,много.-при |
|||
знава той.-Ани бих искал да се изкъпя.-съобщава й меко.-Нее,не ме ос- |
|||
тавяй.-проплаква тя.-Мъничката ми чувствам се мръсен.-простен |
|||
ва той.-Искаш ли да дойдеш с мен.-предлага й мило без задни мисли. |
|||
-Не,ще те чакам тук.-прошепва тя сгушена под одеялото.-Добре.-ка- |
|||
зва леко засмян.После отива в банята.Той се връща,застава до легло- |
|||
то облечен само с боксерки от черен сатен.Ани се вглежда в съпруга |
|||
си от горе-надолу замислена.-Отслабнал си.-отбелязва тя ласкаво.- |
|||
-Малко.-отвръща с усмивка той.Отгръща завивката от нея.Ляга вни |
|||
мателно над нея.Обгръща я с мускулестите си ръце,толкова нежно |
|||
сякаш е от венециянско стъкло,(както е известно то е едно от най- |
|||
-крехките в света).-Ти също си отслабнала.-констатира той сериоз- |
|||
ен.-Малко.-каза тя с лека усмивка.Антони доближава утните си |
|||
към нейните треперещ от вълнение,че най-после ще я вкуси.След ст- |
|||
растната им целувка той ляга по-гръб без да я пуска.Тя се настаня- |
|||
ва удобно върху гърдите му.-Антони,тежа ли ти.-пита го притес- |
|||
нена.-Искам да ми тежиш,искам да те усещам върху себе си.-изстен- |
|||
ва той пълен с желание да влезе в нея.-Искам да те любя,но днес няма |
|||
да мога.-каза като я притиска нежно към себе си.Тя се изчервява ця- |
|||
лата и се скрива в рамото му.Ани вдишва от неговия мъжки аром- |
|||
ат смесен с автършейфа му,който е тъй възбуждащ.-Не мога да пов- |
|||
ярвам,че все още се изчервяваш.-каза усмихнат той.Ани го поглежда |
|||
разтревожена.-Антони,защо си отслабнал.Какво се е случило. |
|||
-Изгубих се в пустинята на Авганистан.-казва й гледайки я любвео- |
|||
билно.Тя като чува думите му притихва в ръцете му.-Изгубил си |
|||
се.-пошепва тя смаяна."Излиза че съня й наистина е бил пророчес- |
|||
ки"мисли си Ани като настръхва,поради присъствието на Святия |
|||
Дух.-Защото попаднах на пустинна буря и знаците се заличиха.За- |
|||
това, трябваше да търся нови.-обяснява й.-Колко време беше там- |
|||
-пита го тихо.-Една седмица.-отговаря й меко.-Една седмица.-повт- |
|||
аря тя като ехо респектирана от него.-Ани,а ти защо си отслабнала. |
|||
-пита я на свой ред той.-Бях в строг пост.-казва му непретенциoзно. |
|||
-Заради мен ли.-пита я тръпнещ.-Жертвах се от храна за да се добли- |
|||
жа до Отец и да чуе молбата ми да те опази.-признава му тя.-Колко |
|||
време беше в пост.-пита я в очакване на отговора й.-Две седмици.-ка- |
|||
за тя.Антони като чува думите й си поема въздух."Ето защо или по- |
|||
точно заради кого бил спасен"мисли си той като я гледа с любов,как |
|||
вато не е предполагал,че може да изпита.-Чул те е,защото изпрати |
|||
пратеник.-споделя й мило.Тя отваря широко красивите си синьо-темеу- |
|||
жени очи от изненада.-Пратеник.Слава на Бога.Кога се случи.-пита |
|||
го просълзена от емоцията.-Онзи ден.Наистина преди това отправ- |
|||
их молба към Него за помощ и Той не ми я отказа.-признава й.-Защо- |
|||
то те обича.Той те познава не само,заради моето ходатайство,а и |
|||
поради личното ти общение с Бог.-обяснява му нежно.Тя има чувс- |
|||
твото,че сърцето й ще изхвръкне от гърдите след всичко,което Ан- |
|||
тони й споделил.Ани с цялото си сърце благодари на Бога за негова- |
|||
та милост,която показал към съпруга й,към нея като го е върнал |
|||
Жив.-Ади пита ли за мен.-пита я притеснен,защото времето през, |
|||
което е бил с дъщера си било малко.-Всеки ден.Липсваш й.-казва ра- |
|||
звълнувана.-Много е сладка.-каза той с умиление.Ани се усмихва на |
|||
любвеобилното му изражение.-Прилича на баща си.-каза гледайки го |
|||
влюбено.-Не,повече прилича на майка си.-отвръща с усмивка той.- |
|||
-Ани,готова ли си да заминем за Италия.-пита я сериозен.-Да.-каза |
|||
уверено тя.-Там ще е доста различно от тук.Вероятно ще има жур- |
|||
налисти,които ще ти досаждат.-описва й на кратко обстановката |
|||
за да е горе-долу подготвена.-Защото си известен.-заключава тя,защ- |
|||
ото още преди три години е прочела в интернет най-клюкарските |
|||
списания,какво пишат за него,но това не е сигурна дали ще му каже. |
|||
-Откъде знаеш.-попитва я тъй като усетил,че тя крие нещо.После |
|||
се подсмихнал,защото разбрал,откъде.От интернет.Ани като чува |
|||
въпроса му се изчервява.Тя разумява,че той се е сетил,поради руме |
|||
ните й страни.Антони въздъхва и приближава устните си към,ней |
|||
ните за да ги вземе в страстна целувка.-Не знам,кои списания си че- |
|||
ла в интернет,но не съм много известен.-казва задъхан,след като от- |
|||
късва устните си от нейните.-По-добре да не разговаряш с журнали |
|||
сти,защото ще те разпитват.-предлага й мило,понеже подозира за, |
|||
какво ще я питат.-Там може да не ти хареса и току виж си избяга- |
|||
ла от мен.-пошегува се той,за да скрие безпокойството си,че наист- |
|||
ина може да се случи.Тъй като знае,колко нагли са папараците и,ня- |
|||
kои жени с които е бил.-Да не те е срам от мен.-изплъзват се думи- |
|||
те от устните й.Антони като разбира въпроса й му притъмнява |
|||
от болка,че тя си е помислила това.Той съзнава,че въпроса й е поро- |
|||
ден от неговите слова за вестникарите,но го боли.Ани щом вижда |
|||
страданието му разумява,че тя е причината за него.Тогаз се преви- |
|||
ва на две от мъка като се покайва от цялото си сърце пред Бог.-Ани |
|||
никога вече не го казвай.-прошепва той с тъга.Тя поклаща утвърдит |
|||
елно с глава,а от очите й потичат сълзи.-О,не пак те разплаках.-про- |
|||
стенва той.-Антони,извинявай.Прости ми не исках да те нараня.- |
|||
-каза тихо тя гледайки го,а сълзите й падат на лицето му.Той усе- |
|||
ща,как корема му се е свил на кълбо поради болката й,която се е запе |
|||
чатила на нея.-Знам.Прощавам.-казва нежно.-Това което ти казах за |
|||
папараците не беше,защото не искам целия свят да узнае за теб,а за- |
|||
щото не искам да те безпокоят.-уточнява той любвеобилно.-Знам.- |
|||
-промълвява тя все още разплакана.Антони я обгръща със силните |
|||
си ръце и преди тя да се усети ляга върху нея.Капка по капка попи- |
|||
ва сълзите й с устни.После вдишва от аромата на Ани,който е на |
|||
екзотични плодове примесен с горски чак,след това взима устите й |
|||
със своите.След като устните им се откъсват една от друга той се |
|||
обръща по-гръб без да я пуска.С помоща на Антони тя се настанява |
|||
удобно върху гърдите му.-Ани,кога искаш да заминем.-прошепва неж- |
|||
но като се усмихва,защото тя се е гушнала във вратъ му.-Когато ис- |
|||
каш.-каза тя до ухото му.-Преди да заминем искам да се видя с тат- |
|||
ко и майка.-Добре.-кимва тя.-Мислиш ли,че татко и майка ще иск- |
|||
ат да дойдат с нас.-попитва я загрижен,защото знае ,че дъщеря им |
|||
и внучката много ще им липсват.-Не,не искат.Предпочитат да оста- |
|||
нат тук.-казва малко тъжна заради предстоящата раздяла с роди- |
|||
телите й.-Тогава ще дойдем за рождество.-каза той.-Наистина ли.- |
|||
-каза тя изненадана като го поглежда в очите.-Наистина.-отвръща |
|||
меко той като си придвижва ръцете по-гърба й.След малко тя вдига |
|||
глава към него и го намира заспал.Докато го наблюдава,как спи прос- |
|||
ледява чертите на любимото лице."За дългите му и леко извити |
|||
мигли със сигурност му завиждат доста жени" мисли си Ани."Уст- |
|||
ните му са много добре оформени и сочни.Създадени само за целув- |
|||
ки.Веждите му са изписани от най-добрия художник самия Бог.Нос- |
|||
лето му е малко и тясно чудесен завършек на всичко останало.Скули |
|||
те му са добре изпъкнали."Тя спуска погледа си надолу по-снагата |
|||
му."Тялото му е прекрасно.Изстакано от мускули.Сътворено само |
|||
за любов"Продължава да си мисли тя.-Защо не ми каза,че ме чакаш |
|||
да заспя за да ми се любуваш.-каза усмихнат той.Антони почти ве- |
|||
днага се събудил вероятно поради,нейните помисли.Тъй като знае,че |
|||
ще се притесни не се издал веднага.През тези,няколко минути,които |
|||
му се сторили часове,защото се въздържал да не я грабне в обятията |
|||
си той се удоволствал от това,че тя му се наслаждава.-Антони,ти |
|||
не спиш.-пошепва тя с розови страни.После прехапва устни засра- |
|||
мена от себе си.-Твоите мисли ме събудиха.-казва засмян.Той прост- |
|||
енва поради вида й на срамежливо момиченце.Вид който го очарова. |
|||
Обгръща я нежно като я притиска към тялото си.Тя преглъща тре- |
|||
переща от вълнение.Антони доближава устните й със своите докос- |
|||
ва ги леко преди да ги понесе в огнен танц . |
|||
Шеста глава |
|||
В ранния следобед тримата пристигат в Италия,Монца.Антони по- |
|||
мага на съпругата си да слезе от колата като я гушва и слага да сед- |
|||
не в количката.После взима детето на ръце,което сиае,че е в негови- |
|||
те прегръдки.Ани чак,когато вижда къщата осъзнава кой е Антони и |
|||
какво притежава.Една част от жилището е боядисано в бледо-лила, |
|||
а другата в прасковен цвят.Пред входа има впечатляващ фонтан в,ко |
|||
йто плуват златни рибки.Макар,че е края на месец октомври трева- |
|||
та е все още зелена.В далечината Ани съзира част от прекрасна гра- |
|||
дина с многообразни цветя и чудна беседка,която страшно я привли- |
|||
ча.Всичко това понижило още повече самочувствието й.Те застават |
|||
на прага на дома,където ги посреща най-важната част от персонала |
|||
Мария,Мери и Жануария.-Добре дошли у дома,господин Антони,госпо- |
|||
жо Ани,госпожице.-приветства ги с усмивка Мария.-Добър вечер.-ка- |
|||
зва засмян той.-Добър вечер.-отвръща Ани тихо.-Антони,момчето |
|||
ми много се притесних за теб като научих,какво ти се е случило.-каз- |
|||
ва му майчински Жануария.Тя единствена от всички служители в къ- |
|||
щата и хотела,които не са му приятели му говори на"ти",защото го |
|||
познава от дете.Жануария е една едра слънчева афро-американка,ко- |
|||
ято готви превъзходно.Тя се запознала с родителите на Антони при |
|||
едно тяхно гостуване в Лос Анджелис,където имат къща.Понеже ба- |
|||
ща му е американец.-Знам.-каза той като я прегръща еднократно. |
|||
Няколко дни след идването им в Монца Антони заминава на фото-се- |
|||
сий.Самия той не знае,колко време ще отсъства,защото трябва да |
|||
изпълни и ангажиментите,които е отложил заради престоя му в Бъл- |
|||
гария.Преди да отпътува казва на шофъора на хотела да е на разпо- |
|||
ложение на Ани и Ади,ако искат да ходят,някъде.Той заминава споко- |
|||
ен,понеже оставя съпругата и дъщеря си в добрите ръце на Мария, |
|||
Мери и Жануария. През тези дни,Ани с Божията помощ започнала да |
|||
тренира и упражнява да ходи така,както й показали Марина и Жа- |
|||
нет.Близо до спалнята им има фитнес-салон,който е много добре |
|||
оборудван с изглед към басейна.Тя правела това,когато детето спи |
|||
или е с Мери в градината.Макар и Антони да го нямало в къщи дома- |
|||
шния телефон не спрял да звъни от журналисти,които да питат за |
|||
свадбата му и коя е жената.Също и от жени с,които той е спал. |
|||
В това време Антони,няколко пъти потвърдил пред разни вестника- |
|||
ри,че наистина е женен,че съпругата му е Българка и вярваща.Отто- |
|||
гава,непознат мъж почнал да се върти около къщата им с намерение- |
|||
то да се добере до Ани.Защото,откакто научил от вестниците,че Ан- |
|||
тони се е оженил за вярваща жена я смята за отстъпница от вяра- |
|||
та.Понеже знае от медийте за сексуалните изяви на Антони счита |
|||
за недопустимо една истинска христянка да се омъжи за мъж като |
|||
него.В последния телефонен разговор между Антони и Ани той предло- |
|||
жил на съпругата си да отидат с Ади в хотела за разнообразие.Така |
|||
и направили.Замъка се намира на,няколко километра от Монца в обла |
|||
ста Камастра.Той е един от най-престижните хотели в света.При |
|||
надлежи на семейството от седемнайсти век.Щом спряли пред дво- |
|||
реца Ани и Ади се възхитили на гледката.Тъй като Мери добре позна- |
|||
ва обстановката в замъка ги развела наоколо.Първо съзират мебелир- |
|||
овката.Всички мебели,картини въобще обзавеждането е,такова как- |
|||
вото е било преди четири века,но изглеждат така сякаш са правени |
|||
днес.После влизат в казиното,където гостите могат да по-играят ха |
|||
зарт.Посещават и модерно оборудвания фитнес-салон и СПА-център. |
|||
Те навестяват и големите конюшни,където има само породисти коне. |
|||
Не далеч от замъка-хотел се виждат висококачествените лозя от,ко- |
|||
ито се произвежда превъзходно вино,което се сервира само в хотела, |
|||
защото е в ограничени количества.Преди да влезнат в екзотичната |
|||
градина,която сякаш те пренася на небесни места ги посреща краси- |
|||
вия изкусно направен водопад.След това се отбиват при басейна с |
|||
олимпийски размери.Той е под формата на огромна мида с малък ос- |
|||
тров в средата,където е водния бар на,който могат да се наслажда- |
|||
ват всички гости на"Замъка Камастра". |
|||
Седма глава |
|||
Привечер е и последните слънчеви лъчи се скриват зад хоризонта. |
|||
Тихо застанала близо до водопада Ани се наслаждава на гледката и с |
|||
ум и сърце благодари на Бог за цялата красота,която виждат очите |
|||
й.Тогаз пред нея се изправя мъж с изкривено от гняв лице.В този моме- |
|||
нт мирът отстъпва мястото си на напрежението и безпокойствие- |
|||
то.-Ти не заслужаваш да се наричаш христянка.-каза яростно мъж- |
|||
ът като се приближава по-близо до Ани.-Такива като теб развраща- |
|||
ват по-слабите.-казва той и я поваля на земята преди тя да успее да |
|||
реагира.Подир това почва да я души.-Ти трябва да умреш.-каза непо- |
|||
знатия приведен над нея за да е сигурен,че ще има достатъчно сили |
|||
за да я удуши.В това време тя с всичкия си ум извиква към Бог за по- |
|||
мощ.Тогаз Антони пристига в Замъка"Камастра".Слиза от колата |
|||
си("Maserati_GranTurismo")и вижда Роберто.Той е управител на хоте- |
|||
ла и негов добър приятел.-Добър вечер,Роберто.-поздравява го усмих- |
|||
нат Антони.-Добре дошъл.-отвръща той засмян.-Да знаеш,къде е съп- |
|||
ругата ми,детето и Мери.-пита го в очакване на отговора му.-Съпру- |
|||
гата ти отиде при водопада,а Мери и детето са в апартамента.-ка- |
|||
зва му с усмивка,усетил нетърпението на приятеля си да види семей- |
|||
ството си.-Какво е положението тук.-попитва го информативно ма- |
|||
кар,че предпочита вече да е при Ани и Ади.-Всичко е ангажирано за |
|||
месеци напред.-каза Роберто накратко.-Добре.Аз отивам да потърся |
|||
съпругата си.-каза Антони и го оставя.Още от далече той забелязва |
|||
празната количка и корема му се свива от ужас.Не усетно за самия не |
|||
го ускорява карчка.Щом съзира мъжа над Ани той с бързината на па- |
|||
нтера го изскубва от нея.Антони въпреки гнева,който изпитва успява |
|||
да се овладее за да не го убие.Обаче го удря в лицето с голяма сила и |
|||
насилникът пада на земята в безсъзнание.В образа на съпруга си Ани |
|||
вижда самия Бог и в сърцето си му благодарила за милоста. |
|||
Антони се навежда над нея все още разгневен и притеснен поради, |
|||
което не успява да проговори,но като вижда треперещото й тяло и, |
|||
че едва си поема въздух се обуздава.Взима я внимателно на ръце и тръ- |
|||
гва към задния вход на хотела за да не ги видят посетителите.Тогаз |
|||
ги среща Роберто.Той като съгледал,как юмрука на шефа попада вър- |
|||
ху,някакъв непознат веднага дошъл.Обаче като ги вижда разбира,че |
|||
се е случило нещо сериозно и въпросите,които имал изчезнали.-Робер- |
|||
то извикай полиция.-каза Антони с неприязън към нападателя.-Добре. |
|||
Имаш ли нужда от помощ.-пита го Роберто загрижен и за двамата. |
|||
-Да,ако обичаш кажи на някой от персонала да докара количката в |
|||
апартамента.-казва Антони признателен.След което влиза в хотела. |
|||
Той встъпва в спалнята и слага Ани нежно на леглото.Тя се свива на |
|||
две с лице към него за да го гледа.-Ани,боли ли те някъде.-пита я меко |
|||
той.Ани повдига рамене,защото не знае,какво да му каже,а и тялото |
|||
й продължава да се тресе.В мислите си тя задава въпрос на Този, |
|||
който знае всичко:"защо не ме взе Господи,след като дъхът ми вече |
|||
излизаше от тялото ми."Тогава отговора Му я изпълни:"заради тази |
|||
душа,която ти подарих."-Ще извикам доктор Рикардо Треви да те |
|||
прегледа.-казва Антони обезпокоен от мълчанието й.-Нее....-промълвя- |
|||
ва тя едва тъй като още й е трудно да говори.-Имаш ли нужда от |
|||
нещо.-пита я ласкаво той решен да се обади на д-р Треви.-От теб.- |
|||
-пошепва тихо тя като преглъща трудно.Антони щом чува думите |
|||
й притваря за миг очи и дъхът му секва от вълнение.Тoй не може да |
|||
повярва на чутото.Думите й са мед за сърцето му.Антони разбира,че |
|||
щом се е осмелила да му го каже значи има огромна нужда от него. |
|||
-Ето ме.-каза той развълнуван.Пристъпва бавно към нея,но в този |
|||
момент,някой почуква на вратата.Той спира и простенва поради |
|||
прекъсването.След като се овладява отваря вратата и пред него се |
|||
изправя.Роберто.-Антони,полицията е тук и иска да разговаря със |
|||
съпругата ти и теб.-съобщава му той. |
|||
-Ани,няма да може днес да говори с тях,но аз ще дойда.-каза Антони |
|||
с непроницаемо изражение.Преди да затвори,след себе си и Роберто |
|||
поглежда към Ани с трепетно вълнение. |
|||
След малко при нея идва Мери бутайки инвалидната количката.Тя |
|||
на прага на хотела срещнала шефа си и той набързо й казал за случи- |
|||
лото се с госпожата.По-вида на лицето й Ани разбира,че тя знае. |
|||
-Госпожо Ани,имате ли нужда от нещо.-попитва я мило.-Да,да ми |
|||
помогнеш да седна в количката за да отида да се изкъпя.-пошепва |
|||
Ани с благодарност.-Ади,спи ли.-пита я.-Да,не се притеснявайте.-от- |
|||
говаря Мери помагайки й да се настани в количката.-Искате ли да |
|||
ви помогна да се изкъпете.-попитва я Мери готова да й съдейства.- |
|||
Не,благодаря ти.По-добре отиди при Ади.-казва Ани признателна за |
|||
вниманието й,после влиза в банята.Мери се отправя към междинна- |
|||
та врата за да пристъпи при детето.Ани след като се изкъпва обли- |
|||
ча хавлията на съпруга си,защото ухае на него.След това си подсуша- |
|||
ва косата и си ляга на леглото.Антони встъпва при детето тъй като |
|||
не я е виждал,откакто е дошъл.В продължение на няколко минути лю- |
|||
бвеобилно я съзерцава.Преди да си тръгне нежно я целува по-бузката. |
|||
Той влиза през преходната порта при Ани.Когато я вижда сладко зас- |
|||
пала,сгушена в неговата хавлия се развълнувал.Подир това забелязва |
|||
синините по-вратъ й и мускулите на скулите му заиграват от гняв |
|||
към нападателя й.Тогава очите му се спират на изящното й и стегна- |
|||
то тяло,което копнее да люби ден и нощ.Антони докато я гледа влю- |
|||
бено отново се възхитл на външната й крехкост и вътрешна сила. |
|||
Той влиза в банята.Изкъпва се.След това тихо пристъпва към леглото |
|||
облечен само с боксерки от сатен.Ляга внимателно в леглото за да не |
|||
събуди съпругата си.Ани се пробужда и среща нежния поглед на Ан- |
|||
тони.Двамата се гледат,няколко секунди наслаждавайки се един на |
|||
друг.-Заспала съм.-пошепва тя тъй като още не се е възстановила. |
|||
-И с моята хавлия.-казва той с усмивка.Тя свежда очи и леко се изчер- |
|||
вява.Тогаз се притеснила понеже е гола под халата.-Видя ли Ади.-пи- |
|||
та го тихо тя.-Да.Прекрасна е.Харесва ли й тук.-попитва я мило |
|||
той възхитен от дъщеря си.Ани кимва положително усмихвайки се |
|||
леко на разнежения му вид.-Ани вечеря ли.-пита я загрижен той.-Не.- |
|||
-пошепва тя загледана в любимото лице,което копнее да помилва.Да |
|||
се сгуши върху гърдите на съпруга си.-Искаш ли да ти поръчам вече- |
|||
ря.-предлага й ласкаво той.Тя поклаща отрицателно глава.-Имаш ли |
|||
нужда.....-пита я,но изведнъж се спира,защото си спомния,че преди |
|||
два часа я попитал същото,както и отговора й.Поглежда я и в кра- |
|||
сивите й очи съзира същия отговр,тогаз настръхва от вълнение.Над- |
|||
весва се над Ани,обгръща я внимателно без да откъсва поглед от нея. |
|||
Докосва нежно лицето й с устни,преди да се потопи в градината от |
|||
горски плодове,нейните устни. |
|||
Осма Глава |
|||
В просъница Антони чува,някой да чука на вратата.Поглежда към |
|||
любимата си и вижда,че тя спи сладко сгушена във вратъ му.Той |
|||
става внимателно за да не я събуди.Без да пали лампа,открехва вра- |
|||
тата и съзира Роберто.-Антони,две млади дами те търсят.Настоя- |
|||
ват да дойдеш.-казва му обезпокоен,защото ако той не дойде те ще |
|||
събудят всички гости.Антони забелязва неговото притеснение и |
|||
разбира защо.-Добре.Изчакай ме само да се облека.-каза той външно |
|||
спокоен,а вътрешно гори поради наглоста на жените.Откакто е вое- |
|||
нен себеконтролът често му е помагал в критични ситуаци,спасявал |
|||
му е живота,както и на момчетата от неговия отряд.Едва сега |
|||
Антони разбира,че той също е дар от Бога.Няколко минути след като |
|||
те отиват при мадамите,Ани се събужда.Тя като вижда,че съпруга |
|||
й го няма се отбива да види детето,което спи в другата стая на апар- |
|||
тамента.Още щом виждат Антони момичетата го нападат с въпро- |
|||
сите си.-Анто,истина ли е че си се оженил за някаква от България.-пи- |
|||
та го Лорен най-нахално.-Да,истина е.-казва той невъзмутим застанал |
|||
пред тях с лека усмивка.Само човек,който го познава добре знае,че тя |
|||
предсказва опастност.В това време Ани чува,някакви викове на площад- |
|||
ката в хотела.Излиза през стаята на Ади.Поглежда надолу и вижда |
|||
Антони и Роберто,както и две много красиви жени.-Тогава,защо не я |
|||
представиш пред обществото или я укриваш.-казва с насмешка Карла. |
|||
-Да,защото я искам само за мен.-отговаря спокойно той.Роберто заст- |
|||
ава отстрани на жените за да е в удобна позиция,ако се наложи да ги |
|||
укротява.Понеже хладнокръвното поведение на приятеля му ги изнервя |
|||
още повече.-Да не е грозна.-казва иронично Лорен.-Може да е недъгава.- |
|||
предполага подигравателно Карла.На тяхното предизвикателство |
|||
Антони отговорил с леко присвиване на очи.Обаче за разлика от него |
|||
Роберто се изпотил от притеснение,че шефа му всеки момент може да |
|||
им скочи като дива котка.-Анто,наистина ли мислиш,че тя може да |
|||
те задоволи сексуално.Добре знаем,че си ненаситен в леглото.В оригии- |
|||
те на които сме присъствали и ние си го правил и с мъж.Да,вярно,че |
|||
бяхте тро....-не успява да се доизкаже Лорен,защото Антони я прекъс- |
|||
ва.-Роберто извикай охраната да ги изведе оттук.-казва той с леден |
|||
глас.След това ги оставя.В този момент Ани влиза в стаята им цяла- |
|||
та трепереща поради чутото и,че Антони може да разбере,че тя знае. |
|||
Той се отправя към градината на хотела,която е огряна от лунната |
|||
светлина за да се успокои.След час Aнтони пристъпва при съпругата |
|||
си и я намира кротко заспала.На сутринта Ани се събужда от слънче- |
|||
вите лъчи,които нежно докосват лицето й.Едва припомнила си случило |
|||
то се снощи и при нея влиза Антони.Той се вглежда в нея подканен от |
|||
вътрешния глас,че нещо е станало.Тъй като не открива нищо се поус- |
|||
покоява.-Ани,как се чувстваш.-пита я меко.-Добре.-пошепва тя гледай- |
|||
ки го мило.Антони сяда на леглото до нея.-Искаш ли да извикам д-р Ри- |
|||
кардо Треви.-казва загледан в синините около вратът й,а мускулите на |
|||
скулите му заиграват от гняв.-Нее.-отказва тя стресната,че той може |
|||
да го направи.-Добре.Ани,ще замина за няколко дни за Милано,защо- |
|||
то не съм приключил с ангажиментите си там.-казва й ласкаво потапяй- |
|||
ки се в красивите й очи с лазурен цвят обсипан с виолетки.Ани поклаща |
|||
разбиращо русата глава.-Искаш ли с Ади да ме изчакате тук.-пита я |
|||
нежно той.-Нее.-kaза тихо тя.Зарад изживения ужас тя предпочита |
|||
известно време да стои далеч от хотела.-Добре.Тогава ще ви закарам |
|||
в къщи.-каза той разбиращо без да откъсва поглед от нея. |
|||
На другия ден сутринта.Aни слиза с външния асансьор,който Антони |
|||
поръчал да направят за нея докато били на меден месец с детето на |
|||
ръце.Пред вратата ги среща Мери.-Мери ние заминаваме за България. |
|||
Предай това писмо на Антони.-казва Ани подавайки й го като се |
|||
направила,че не забелязва изненадата й.-Добре,госпожо.Имате ли |
|||
нужда от помощ.-пита я загрижено.Тя разбира че господина не знае |
|||
за това и се чуди,какво ли е станало за да се реши госпожата да си |
|||
тръгне.-Не,благодаря ти.Вярвам,че шофьора на таксито ще ми помо- |
|||
гне.-отказва й мило Ани с лека усмивка на съжаление.След което излиза |
|||
от къщата със свито сърце.А навън макар,че е вече декември и да ухае |
|||
на зима се чуват прекрасните песни на птичките,които весело известя- |
|||
ват предстоящето раждане на Спасителя. |
|||
На следващия ден в ранния следобед Антони се прибира в къщи.На |
|||
прага го посреща Мария.-Добър ден господине. |
|||
-Добър ден,Мария.Ани и Ади в къщи ли са.-пита я той тръпнещ от же- |
|||
лание да ги види.Не очаквано за него корема му се свива от тихото на- |
|||
шепване на вътрешния глас,че от новината която ще чуе ще го заболи. |
|||
-Не,господине.Госпожата и детето вчера заминаха за България.-каза |
|||
Мария съчувствено.Тя взема плика от писалището и му го подава.Анто |
|||
ни пуска куфара си и взима писмото като прави,няколко крачки нап- |
|||
ред.Отваря листа и зачита"Антони реших да се върна в България с |
|||
Ади.Не искам да сме ти в тежест.Свободен си да водиш живота,кой- |
|||
то винаги си водил,да откликнеш на поканите на"твоите приятелки". |
|||
Не искам да ти се подиграват заради мен и да те преследват папара- |
|||
ците.Ади винаги можеш да идваш да я виждаш."След като го прочи- |
|||
та разбира,че тя е чула разговора му с Лорен и Карла,а мускулите |
|||
на скулите му почват да играят от болка.Минават,няколко минути |
|||
в мълчание,в които той взима решение.-Мария,някой да ме е търсил.- |
|||
-пита я замислен над словата на съпругата си.-Да.Всичките обажда- |
|||
ния са записани в телефонния секретар. |
|||
-Предполагам,че съпругата ми знае за тях. |
|||
-Да,господине.-отговаря Мария с две думи. |
|||
-Изтрий всичките съобщения. |
|||
-Добре,господине. |
|||
-Аз заминавам за България,aко някой ме търси да ми се обади на лич- |
|||
ния телефон.-казва той и изтичва по-стълбите за да се изкъпе и да си |
|||
купи билет."Този път няма да те оставя да ми избягаш"мисли си Анто- |
|||
ни развълнуван.Мария само успява да кимне с глава преди той да се |
|||
скрие от погледа й.Тя и всички останали от персонала много ще се ра- |
|||
дват,ако госпожата и детето се върнат. |
|||
Девета глава |
|||
Загледана в малките бели снежинки навън,колко плавно падат на |
|||
земята и се разтапят ума й започва да реди слова,които Ани се решава |
|||
да запише в нотбука си под числото двадесет и едно.Пръстите й тихо поч- |
|||
ват да барабанят по-клавишите като есенен дъжд. |
|||
" Любими мой усмивката ти за |
|||
мен е слънчев лъч.Очите ти са къс |
|||
от небето.Устните ти са медена роса |
|||
от които искам да отпия. |
|||
Любими мой гласът ти за мен |
|||
е бистра река в която копнея да се |
|||
потопя.Докосването ти |
|||
нежен полъх за който ждувам |
|||
ден и нощ. |
|||
Любими мой накъдето и да |
|||
погледна съзирам твоето лице. |
|||
Виждам те в звездите,в луната и в |
|||
облаците дори.'' |
|||
Залисана в писането тя едва чува позвъняването на вратата.Ани |
|||
отваря портата и остава смаяна.Неволно се отдръпва назад като |
|||
се разтреперва.Антони си поема,няколко пъти въздух за да се успокои, |
|||
поради болката,която продължава да изпитва.-Антони.-пошепва тя. |
|||
Той прекрачва прага без да сваля очи от нея.-Мислеше ли,че няма да |
|||
дойда.-пита я тихо пленен от красотата й.Тя поклаща отрицателно, |
|||
глава,защото не може да проговори зарад връхлетелите я чувства,че |
|||
той е тук.Антони си сваля палтото.Затваря вратата.В това време |
|||
Ани мълчаливо се наслаждава на красотата му.Антони се обръща към |
|||
нея и съзира радост в погледа й.-Защо ме остави.-пита я с натежало |
|||
сърце.Тя повдига рамене,защото не знае,какво да му отговори,а очите |
|||
й се напълват със сълзи зарад болката,която му е причинила.Той си |
|||
спомня,че тя знае за разговора му с двете жени.-Не ме интересуват |
|||
поканите за оргии,тройките...-казва й непреклонно преди тя да го |
|||
прекъсне.-Виж ме,как изглеждам Антони...-успява да пошепне тя, |
|||
преди той да я пресече.-Прекрасна си.-каза Антони с възхищение като |
|||
кляка пред нея.Той си припомня,ниското й самочувствие и разбира,че |
|||
все още не й се вярва,че той наистина я обича.-Погледни ме добре |
|||
Aнтони.Възможно e да не проходя.-Не ме интересува.-отвръща спокой- |
|||
но Антони.Той много добре разбира,какво тя има впредвид.-Не съм |
|||
за теб Антони.-казва тя стиснала здраво седалката на количката. |
|||
-Ти си родена за мен.-каза пламенно той настръхвайки от силните |
|||
чувства.-Прости ми,че избягах отново.-прошепва тя с насълзени очи. |
|||
-Не ме оставяй вече.-промълвява той като бавно приближава трепе- |
|||
рещите си устни към нейните.-Добре.-каза тихо тя тръпнеща,че отново |
|||
ще почувства устните му върху своите. |
|||
-Ади спи ли вече.-пита я с надежда,защото иска да си поиграе с нея. |
|||
-Да,заспа преди малко.Искаш ли да я видиш . |
|||
-По-късно.Разбира се,ако ми позволиш да остана.-каза загледан в нея |
|||
с трепетно очакване.Ани щом го чува изтръпва,защото допуска,че тя |
|||
може да го отблъсне.Протяга ръка и нежо го погалва по-брадясалото |
|||
лице.Оттова й действие дъхът му секва.Изправя се бавно и я гушка.-Анто- |
|||
ни.-пошепва тя като го обгръща през вратъ. -Може ли да отидем в хола за |
|||
да не събудим Ади. |
|||
-Да.Откакто дойдохме тук аз спя там.-обяснява му шепнешком. |
|||
-Има ли причина да вземеш това решение -пита я вгледан в нея.Тя не |
|||
успява да устои на настоятелния му поглед и вдига очи към него. |
|||
-Не искам Ади да отвиква да спи сама. |
|||
-Значи ще спим сами.-казва той с едва загадната усмивка.Поради думи- |
|||
те му тя потръпва цялата.-Ани,ще ми позволиш ли да те любя.-пита я тъй |
|||
като не е сигурен защо се е разтреперила.Тя като чува словата му прити- |
|||
хва.-Ти си спомняш.-зашепва тя,а от очите й потичат сълзи,защото го казал |
|||
точно,както първия път там в градината,в къщата на Марина.-О,да.Никога |
|||
няма да го забравя.-казва той развълнуван.-Мъничката ми,не плачи.-каза |
|||
той притискайки я по-плътно към себе си.Те влизат в хола.Антони сяда на |
|||
канапето със съпругата си в ръце.Той зърва лаптопа и леко повдига вежди |
|||
понеже до сега не го е виждал.-Ани,как се чувстваш.-пита я загрижен |
|||
-Добре.-отговаря тя сгушена в рамото му.-Татко и майка знаят ли за слу- |
|||
чилото ти се.-пита я малко обезпокоен,какво ли са си помислили за него. |
|||
Може би,че не е успял да опази детето им. |
|||
-Не.Не съм им казала. |
|||
-Питаха ли те,защо не съм дошъл с вас. |
|||
-Да.Обясних им,че имаш ангажименти,които не си изпълнил,но че ще |
|||
дойдеш. |
|||
-Ани,ако не бях дошъл ти щеше ли да ми се обадиш.-пита я със затаен |
|||
дъх.-Предната нощ не съм спала от мисли за теб.Ако ти не беше дошъл |
|||
щях да ти се обадя.-каза тя като го поглежда.Той задишва тежко от |
|||
вълнение.Устните му бавно се доближават към нейните като пчела |
|||
на цвете за да отпие от сладкия й нектар.-Aни,трябва да ти кажа нещо.- |
|||
-казва той след като откъсва устни от нея.Тя се вглежда в него и разбира, |
|||
че е сериозно.-Налага се да замина.-каза той без да уточнява,защото се |
|||
страхува от реакцията й.-Още ангажименти ли имаш.-пита го спокойно, |
|||
защото и не подозира отговора му.-Да.Заминавам на мисия.-казва |
|||
той външно спокоен,но вътрешно се притеснява тя да не се отдръпне |
|||
от него,както първия път.Ани щом го чува от очите й потичат сълзи.-Ани, |
|||
недей не плачи,моля те.-промълвява той натъжен,поради болката,която |
|||
й е причинил.Сгушена в гърдите му тя кимва положително с глава.В също- |
|||
то време с ума си извиква към Бога.''Боже мой имай милост над Антони. |
|||
Бди над него ден и нощ.Върни го при мен жив и здрав.На твоята милост и |
|||
вярност поверявам Антони и момчетата от неговия отряд.Да бъде твоята |
|||
воля ти.Амин."Още докато се молила Божият мир се влял богато в нея. |
|||
-Обещавам ти,че ще направя всичко по-силите си за да се върна жив и |
|||
здрав,но ти знаеш,че последната дума има Бог. |
|||
Тя поклаща леко глава.-Кога тръгваш.-пита го спокойна. |
|||
Преди да й отговори въздъхва тихо,защото знае,каква ще е реакцията й.- |
|||
-Днес.-О,нее.-проплаква тя.-Ани,не плачи,моля те.-каза той любвеобилно. |
|||
-Гладен ли си.Искаш ли да ти приготвя да вечеряш.-попитва го шепнеш- |
|||
ком.-Да,за теб.-прошепва възбуден той.Щом чува думите му повдига очи- |
|||
те си към него с порозовели страни.Антони се усмихва нежно на нейна- |
|||
та свенливост,която е необяснима за него,защото са били доста пъти ин- |
|||
тимни,но му харесва.-Ани,желая те.-казва страстно той,а в очите му |
|||
гори буен огън,който само тя може да угаси.-Антони.-пошепва тя виж- |
|||
дайки жаждата му част,откоято усеща как се влива в нея.Неусетно и за |
|||
двамата се понасят във вихъра на любовта там на канапето. |
|||
По-късно.Той става внимателно за да не събуди спящата си съпруга. |
|||
Взима одялото от дивана и я завива.''Дори не успях да й кажа,колко много |
|||
я обичам''-помисли си той.Антони неволно се обръща и вижда отворения |
|||
лаптоп на масата.Воден от човешкото си любопитство киликва върху миш- |
|||
ката.Когато компютъра светва той съзира електронен лист на който има |
|||
стихове.Антони привлечен от последния стих го прочита.Развълнуван от |
|||
написаното той поглежда към Ани.С удоволствие би я събудил за да й ка- |
|||
же,покаже колко я обича,но не го прави,защото знае,че е уморена.Под- |
|||
тикнат от вътрешния глас пръстите му почват леко да тропат по-клавиату- |
|||
рата. |
|||
"Любима моя смехът ти за мен е летен поток. |
|||
Уханието ти горска градина в която |
|||
жадувам да се изгубя.Вкусът ти e тропически |
|||
плод на който не искам да устоя. |
|||
Любима моя погледа ти за мен |
|||
е зора обгърната в теменуги. |
|||
Ласките ти като светлината без, |
|||
която не мога. |
|||
Любима моя,където и да отида ти си с мен. |
|||
Съзирам те в залеза,в разцъфнало цвете |
|||
и в пустинната буря дори." |
|||
Преди да тръгне той отива да види детето си.Загледан в дъщеря си Антони |
|||
отново се уверява,колко много тя прилича на майка си,но не външно,а |
|||
по-начина по-който спи или говори.Той я целува нежно.Облича си палтото |
|||
и напипва дебитната карта и телефона,които подарил на Ани след като |
|||
се оженили.За негово съжаление,които тя по-рано оставила в Монца на |
|||
нощното шкафче в спалнята им като доказателство,че не я интересуват |
|||
парите му.Антони много добре знае това нещо повече знае също че тя |
|||
не е похарчила и един евроцент в дебитната карта.Харчила е парите,ко- |
|||
ито си е събирала през годините и това хем го разчувствува,хем го натъ- |
|||
жава.Оставя ги до съпругата си и бързо излиза от апартамента,защото |
|||
ако остане още миг няма да може да се въздържи да не я събуди.''Боже |
|||
моля ти се върни ме при тях жив и здрав.Ти знаеш,колко много ги обичам. |
|||
Позволи ми да изживея годините,които си ми отредил с тях.Да бъде воля- |
|||
та ти.Амин''-пошепва той вървейки. |
|||
Осма Глава |
|||
В просъница Антони чува,някой да чука на вратата.Поглежда към |
|||
любимата си и вижда,че тя спи сладко сгушена във вратъ му.Той |
|||
става внимателно за да не я събуди.Без да пали лампа,открехва вра- |
|||
тата и съзира Роберто.-Антони,две млади дами те търсят.Настоя- |
|||
ват да дойдеш.-казва му обезпокоен,защото ако той не дойде те ще |
|||
събудят всички гости.Антони забелязва неговото притеснение и |
|||
разбира защо.-Добре.Изчакай ме само да се облека.-каза той външно |
|||
спокоен,а вътрешно гори поради наглоста на жените.Откакто е вое- |
|||
нен себеконтролът често му е помагал в критични ситуаци,спасявал |
|||
му е живота,както и на момчетата от неговия отряд.Едва сега |
|||
Антони разбира,че той също е дар от Бога.Няколко минути след като |
|||
те отиват при мадамите,Ани се събужда.Тя като вижда,че съпруга |
|||
й го няма се отбива да види детето,което спи в другата стая на апар- |
|||
тамента.Още щом виждат Антони момичетата го нападат с въпро- |
|||
сите си.-Анто,истина ли е че си се оженил за някаква от България.-пи- |
|||
та го Лорен най-нахално.-Да,истина е.-казва той невъзмутим застанал |
|||
пред тях с лека усмивка.Само човек,който го познава добре знае,че тя |
|||
предсказва опастност.В това време Ани чува,някакви викове на площад- |
|||
ката в хотела.Излиза през стаята на Ади.Поглежда надолу и вижда |
|||
Антони и Роберто,както и две много красиви жени.-Тогава,защо не я |
|||
представиш пред обществото или я укриваш.-казва с насмешка Карла. |
|||
-Да,защото я искам само за мен.-отговаря спокойно той.Роберто заст- |
|||
ава отстрани на жените за да е в удобна позиция,ако се наложи да ги |
|||
укротява.Понеже хладнокръвното поведение на приятеля му ги изнервя |
|||
още повече.-Да не е грозна.-казва иронично Лорен.-Може да е недъгава.- |
|||
предполага подигравателно Карла.На тяхното предизвикателство |
|||
Антони отговорил с леко присвиване на очи.Обаче за разлика от него |
|||
Роберто се изпотил от притеснение,че шефа му всеки момент може да |
|||
им скочи като дива котка.-Анто,наистина ли мислиш,че тя може да |
|||
те задоволи сексуално.Добре знаем,че си ненаситен в леглото.В оригии- |
|||
те на които сме присъствали и ние си го правил и с мъж.Да,вярно,че |
|||
бяхте тро....-не успява да се доизкаже Лорен,защото Антони я прекъс- |
|||
ва.-Роберто извикай охраната да ги изведе оттук.-казва той с леден |
|||
глас.След това ги оставя.В този момент Ани влиза в стаята им цяла- |
|||
та трепереща поради чутото и,че Антони може да разбере,че тя знае. |
|||
Той се отправя към градината на хотела,която е огряна от лунната |
|||
светлина за да се успокои.След час Aнтони пристъпва при съпругата |
|||
си и я намира кротко заспала.На сутринта Ани се събужда от слънче- |
|||
вите лъчи,които нежно докосват лицето й.Едва припомнила си случило |
|||
то се снощи и при нея влиза Антони.Той се вглежда в нея подканен от |
|||
вътрешния глас,че нещо е станало.Тъй като не открива нищо се поус- |
|||
покоява.-Ани,как се чувстваш.-пита я меко.-Добре.-пошепва тя гледай- |
|||
ки го мило.Антони сяда на леглото до нея.-Искаш ли да извикам д-р Ри- |
|||
кардо Треви.-казва загледан в синините около вратът й,а мускулите на |
|||
скулите му заиграват от гняв.-Нее.-отказва тя стресната,че той може |
|||
да го направи.-Добре.Ани,ще замина за няколко дни за Милано,защо- |
|||
то не съм приключил с ангажиментите си там.-казва й ласкаво потапяй- |
|||
ки се в красивите й очи с лазурен цвят обсипан с виолетки.Ани поклаща |
|||
разбиращо русата си глава.-Искаш ли с Ади да ме изчакате тук.-пита я |
|||
нежно той.-Нее.-kaза тихо тя.Зарад изживения ужас тя предпочита |
|||
известно време да стои далеч от хотела.-Добре.Тогава ще ви закарам |
|||
в къщи.-каза той разбиращо без да откъсва поглед от нея. |
|||
На другия ден сутринта.Aни слиза с външния асансьор,който Антони |
|||
поръчал да направят за нея докато били на меден месец с детето на |
|||
ръце.Пред вратата ги среща Мери.-Мери ние заминаваме за България. |
|||
Предай това писмо на Антони.-казва Ани подавайки й го като се |
|||
направила,че не забелязва изненадата й.-Добре,госпожо.Имате ли |
|||
нужда от помощ.-пита я загрижено.Тя разбира че господина не знае |
|||
за това и се чуди,какво ли е станало за да се реши госпожата да си |
|||
тръгне.-Не,благодаря ти.Вярвам,че шофьора на таксито ще ми помо- |
|||
гне.-отказва й мило Ани с лека усмивка на съжаление.След което излиза |
|||
от къщата със свито сърце.А навън макар,че е вече декември и да ухае |
|||
на зима се чуват прекрасните песни на птичките,които весело известя- |
|||
ват предстоящето раждане на Спасителя. |
|||
На следващия ден в ранния следобед Антони се прибира в къщи.На |
|||
прага го посреща Мария.-Добър ден господине. |
|||
-Добър ден,Мария.Ани и Ади в къщи ли са.-пита я той тръпнещ от же- |
|||
лание да ги види.Не очаквано за него корема му се свива от тихото на- |
|||
шепване на вътрешния глас,че от новината която ще чуе ще го заболи. |
|||
-Не,господине.Госпожата и детето вчера заминаха за България.-каза |
|||
Мария съчувствено.Тя взема плика от писалището и му го подава.Анто |
|||
ни пуска куфара си и взима писмото като прави,няколко крачки нап- |
|||
ред.Отваря листа и зачита"Антони реших да се върна в България с |
|||
Ади.Не искам да сме ти в тежест.Свободен си да водиш живота,кой- |
|||
то винаги си водил,да откликнеш на поканите на"твоите приятелки". |
|||
Не искам да ти се подиграват заради мен и да те преследват папара- |
|||
ците.Ади винаги можеш да идваш да я виждаш."След като го прочи- |
|||
та разбира,че тя е чула разговора му с Лорен и Карла,а мускулите |
|||
на скулите му почват да играят от болка.Минават,няколко минути |
|||
в мълчание,в които той взима решение.-Мария,някой да ме е търсил.- |
|||
-пита я замислен над словата на съпругата си.-Да.Всичките обажда- |
|||
ния са записани в телефонния секретар. |
|||
-Предполагам,че съпругата ми знае за тях. |
|||
-Да,господине.-отговаря Мария с две думи. |
|||
-Изтрий всичките съобщения. |
|||
-Добре,господине. |
|||
-Аз заминавам за България,aко някой ме търси да ми се обади на лич- |
|||
ния телефон.-казва той и изтичва по-стълбите за да се изкъпе и да си |
|||
купи билет."Този път няма да те оставя да ми избягаш"мисли си Анто- |
|||
ни развълнуван.Мария само успява да кимне с глава преди той да се |
|||
скрие от погледа й.Тя и всички останали от персонала много ще се ра- |
|||
дват,ако госпожата и детето се върнат. |
|||
Девета глава |
|||
Загледана в малките бели снежинки навън,колко плавно падат на |
|||
земята и се разтапят ума й започва да реди слова,които Ани се решава |
|||
да запише в нотбука си под числото двадесет и едно.Пръстите й тихо поч- |
|||
ват да барабанят по-клавишите като есенен дъжд. |
|||
" Любими мой усмивката ти за |
|||
мен е слънчев лъч.Очите ти са къс |
|||
от небето.Устните ти са медена роса |
|||
от които искам да отпия. |
|||
Любими мой гласът ти за мен |
|||
е бистра река в която копнея да се |
|||
потопя.Докосването ти |
|||
нежен полъх за който ждувам |
|||
ден и нощ. |
|||
Любими мой накъдето и да |
|||
погледна съзирам твоето лице. |
|||
Виждам те в звездите,в луната и в |
|||
облаците дори." |
|||
Залисана в писането тя едва чува позвъняването на вратата.Ани |
|||
отваря портата и остава смаяна.Неволно се отдръпва назад като |
|||
се разтреперва.Антони си поема,няколко пъти въздух за да се успокои, |
|||
поради болката,която продължава да изпитва.-Антони.-пошепва тя. |
|||
Той прекрачва прага без да сваля очи от нея.-Мислеше ли,че няма да |
|||
дойда.-пита я тихо пленен от красотата й.Тя поклаща отрицателно, |
|||
глава,защото не може да проговори зарад връхлетелите я чувства,че |
|||
той е тук.Антони си сваля палтото.Затваря вратата.В това време |
|||
Ани мълчаливо се наслаждава на красотата му.Антони се обръща към |
|||
нея и съзира радост в погледа й.-Защо ме остави.-пита я с натежало |
|||
сърце.Тя повдига рамене,защото не знае,какво да му отговори,а очите |
|||
й се напълват със сълзи зарад болката,която му е причинила.Той си |
|||
спомня,че тя знае за разговора му с двете жени.-Не ме интересуват |
|||
поканите за оргии,тройките...-казва й непреклонно преди тя да го |
|||
прекъсне.-Виж ме,как изглеждам Антони...-успява да пошепне тя, |
|||
преди той да я пресече.-Прекрасна си.-каза Антони с възхищение като |
|||
кляка пред нея.Той си припомня,ниското й самочувствие и разбира,че |
|||
все още не й се вярва,че той наистина я обича.-Погледни ме добре |
|||
Aнтони.Възможно e да не проходя.-Не ме интересува.-отвръща спокой- |
|||
но Антони.Той много добре разбира,какво тя има впредвид.-Не съм |
|||
за теб Антони.-казва тя стиснала здраво седалката на количката. |
|||
-Ти си родена за мен.-каза пламенно той настръхвайки от силните |
|||
чувства.-Прости ми,че избягах отново.-прошепва тя с насълзени очи. |
|||
-Не ме оставяй вече.-промълвява той като бавно приближава трепе- |
|||
рещите си устни към нейните.-Добре.-каза тихо тя тръпнеща,че отново |
|||
ще почувства устните му върху своите. |
|||
-Ади спи ли вече.-пита я с надежда,защото иска да си поиграе с нея. |
|||
-Да,заспа преди малко.Искаш ли да я видиш . |
|||
-По-късно.Разбира се,ако ми позволиш да остана.-каза загледан в нея |
|||
с трепетно очакване.Ани щом го чува изтръпва,защото допуска,че тя |
|||
може да го отблъсне.Протяга ръка и нежо го погалва по-брадясалото |
|||
лице.Оттова й действие дъхът му секва.Изправя се бавно и я гушка.-Анто- |
|||
ни.-пошепва тя като го обгръща през вратъ. -Може ли да отидем в хола за |
|||
да не събудим Ади. |
|||
-Да.Откакто дойдохме тук аз спя там.-обяснява му шепнешком. |
|||
-Има ли причина да вземеш това решение -пита я вгледан в нея.Тя не |
|||
успява да устои на настоятелния му поглед и вдига очи към него. |
|||
-Не искам Ади да отвиква да спи сама. |
|||
-Значи ще спим сами.-казва той с едва загадната усмивка.Поради думи- |
|||
те му тя потръпва цялата.-Ани,ще ми позволиш ли да те любя.-пита я тъй |
|||
като не е сигурен защо се е разтреперила.Тя като чува словата му прити- |
|||
хва.-Ти си спомняш.-зашепва тя,а от очите й потичат сълзи,защото го казал |
|||
точно,както първия път там в градината,в къщата на Марина.-О,да.Никога |
|||
няма да го забравя.-казва той развълнуван.-Мъничката ми,не плачи.-каза |
|||
той притискайки я по-плътно към себе си.Те влизат в хола.Антони сяда на |
|||
канапето със съпругата си в ръце.Той зърва лаптопа и леко повдига вежди |
|||
понеже до сега не го е виждал.-Ани,как се чувстваш.-пита я загрижен |
|||
-Добре.-отговаря тя сгушена в рамото му.-Татко и майка знаят ли за слу- |
|||
чилото ти се.-пита я малко обезпокоен,какво ли са си помислили за него. |
|||
Може би,че не е успял да опази детето им. |
|||
-Не.Не съм им казала. |
|||
-Питаха ли те,защо не съм дошъл с вас. |
|||
-Да.Обясних им,че имаш ангажименти,които не си изпълнил,но че ще |
|||
дойдеш. |
|||
-Ани,ако не бях дошъл ти щеше ли да ми се обадиш.-пита я със затаен |
|||
дъх.-Предната нощ не съм спала от мисли за теб.Ако ти не беше дошъл |
|||
щях да ти се обадя.-каза тя като го поглежда.Той задишва тежко от |
|||
вълнение.Устните му бавно се доближават към нейните като пчела |
|||
на цвете за да отпие от сладкия й нектар.-Aни,трябва да ти кажа нещо.- |
|||
-казва той след като откъсва устни от нея.Тя се вглежда в него и разбира, |
|||
че е сериозно.-Налага се да замина.-каза той без да уточнява,защото се |
|||
страхува от реакцията й.-Още ангажименти ли имаш.-пита го спокойно, |
|||
защото и не подозира отговора му.-Да.Заминавам на мисия.-казва |
|||
той външно спокоен,но вътрешно се притеснява тя да не се отдръпне |
|||
от него,както първия път.Ани щом го чува от очите й потичат сълзи.-Ани, |
|||
недей не плачи,моля те.-промълвява той натъжен,поради болката,която |
|||
й е причинил.Сгушена в гърдите му тя кимва положително с глава.В също- |
|||
то време с ума си извиква към Бога.''Боже мой имай милост над Антони. |
|||
Бди над него ден и нощ.Върни го при мен жив и здрав.На твоята милост и |
|||
вярност поверявам Антони и момчетата от неговия отряд.Да бъде твоята |
|||
воля.Амин."Още докато се молила Божият мир се влял богато в нея. |
|||
-Обещавам ти,че ще направя всичко по-силите си за да се върна жив и |
|||
здрав,но ти знаеш,че последната дума има Бог. |
|||
Тя поклаща леко глава.-Кога тръгваш.-пита го спокойна. |
|||
Преди да й отговори въздъхва тихо,защото знае,каква ще е реакцията й.- |
|||
-Днес.-О,нее.-проплаква тя.-Ани,не плачи,моля те.-каза той любвеобилно. |
|||
-Гладен ли си.Искаш ли да ти приготвя да вечеряш.-попитва го шепнеш- |
|||
ком.-Да,за теб.-прошепва възбуден той.Щом чува думите му повдига очи- |
|||
те си към него с порозовели страни.Антони се усмихва нежно на нейна- |
|||
та свенливост,която е необяснима за него,защото са били доста пъти ин- |
|||
тимни,но му харесва.-Ани,желая те.-казва страстно той,а в очите му |
|||
гори буен огън,който само тя може да угаси.-Антони.-пошепва тя виж- |
|||
дайки жаждата му част,откоято усеща как се влива в нея.Неусетно и за |
|||
двамата се понасят във вихъра на любовта там на канапето. |
|||
По-късно.Той става внимателно за да не събуди спящата си съпруга. |
|||
Взима одялото от дивана и я завива.''Дори не успях да й кажа,колко много |
|||
я обичам''-помисли си той.Антони неволно се обръща и вижда отворения |
|||
лаптоп на масата.Воден от човешкото си любопитство киликва върху миш- |
|||
ката.Когато компютъра светва той съзира електронен лист на който има |
|||
стихове.Антони привлечен от последния стих го прочита.Развълнуван от |
|||
написаното той поглежда към Ани.С удоволствие би я събудил за да й ка- |
|||
же,покаже колко я обича,но не го прави,защото знае,че е уморена.Под- |
|||
тикнат от вътрешния глас пръстите му почват леко да тропат по-клавиату- |
|||
рата. |
|||
" Любима моя смехът ти за мен е летен поток. |
|||
Уханието ти горска градина в която |
|||
жадувам да се изгубя.Вкусът ти e тропически |
|||
плод на който не искам да устоя. |
|||
Любима моя погледа ти за мен |
|||
е зора обгърната в теменуги. |
|||
Ласките ти като светлината без, |
|||
която не мога. |
|||
Любима моя,където и да отида ти си с мен. |
|||
Съзирам те в залеза,в разцъфнало цвете |
|||
и в пустинната буря дори." |
|||
Преди да тръгне той отива да види детето си.Загледан в дъщеря си Антони |
|||
отново се уверява,колко много тя прилича на майка си,но не външно,а |
|||
по-начина по-който спи или говори.Той я целува нежно.Облича си палтото |
|||
и напипва дебитната карта и телефона,които подарил на Ани след като |
|||
се оженили.За негово съжаление,които тя по-рано оставила в Монца на |
|||
нощното шкафче в спалнята им като доказателство,че не я интересуват |
|||
парите му.Антони много добре знае това нещо повече знае също че тя |
|||
не е похарчила и един евроцент в дебитната карта.Харчила е парите,ко- |
|||
ито си е събирала през годините и това хем го разчувствува,хем го натъ- |
|||
жава.Оставя ги до съпругата си и бързо излиза от апартамента,защото |
|||
ако остане още миг няма да може да се въздържи да не я събуди.''Боже |
|||
моля ти се върни ме при тях жив и здрав.Ти знаеш,колко много ги обичам. |
|||
Позволи ми да изживея годините,които си ми отредил с тях.Да бъде воля- |
|||
та ти.Амин''-пошепва той вървейки. |
|||
Десета глава |
|||
Настъпва деня в,който ще се роди Спасителя,а навън е необичайно топ- |
|||
ло за началото на зимата. |
|||
"Привечер е и гостите ще дойдат всеки момент"-мисли си Ани,докато ог- |
|||
лежда за пследно подредената маса в хола."С радост бих се отказала от |
|||
празнуването на именния ми ден,ако ти си дойдеш''.-продължава тя,a в |
|||
ума й прозвучава стих: |
|||
"Любими мой сърцето ми от снежна буря |
|||
е сковано,защото ти не си при мен. |
|||
В студената утрин щом отворя очи |
|||
жадувам в обятията ти да се намеря. |
|||
Любими мой,как искам снежинка да съм |
|||
и при теб да долетя от дъха на устните |
|||
ти да се разтопя копнея." |
|||
Тогаз чува звънеца на входната врата,след това гласа на отдавнашната си |
|||
приятелка Мишел.После идва Гяла с дъщеря си Изабел и майка си.След |
|||
тях Надеж и брат й.С помоща на Марина и Жанет Ани успяла да се спра- |
|||
ви с приготвянето на ястията,понеже родителите й заминали за Словакия |
|||
за абитурентската вечер на голямата им внучка. |
|||
-Ани леля Мими и чичо Стефчо обадиха ли се.-пита я Надеж. |
|||
-Да.Добре си прекарват.Имате много поздрави от всички Овчарови.-отго- |
|||
варя тя с усмивка. |
|||
-Имаш ли новини от Антони.-попитва я Мишел. |
|||
-Не.-отвръща тя с тъга,защото й липсва нищо,че откакто е заминал не е |
|||
спряла да се моли за него и момчетата. |
|||
-Може Исус да реши,да те изненада като го върне у дома за Рождес- |
|||
тво.-каза Надеж усмихната.Тези й думи предизвикват искрена усмивка у |
|||
Ани.-Вие често ли идвате в БГ.-пита я Галя,докато храни малката си дъще- |
|||
ричка с която Ади бързо се сприятелила. |
|||
-Не.За втори път,откакто се омъжих.-отвръща тя без да навлиза в подро- |
|||
бности.Загледана в приятелките си Ани отбелязва,колко са различни. |
|||
Мишел има хубави сини очи и очарователна усмивка.Внимателна и доб- |
|||
ра. Галя е доста апетитна млада майка,която може да завърти ума на |
|||
почти всеки мъж.Не само с физиката си,но и с чувствения си глас. |
|||
Надеж е добре изглеждаща млада жена с миловидно лице.Всяка една |
|||
от тях й е скъпа.В този момент се позвънява на вратата.-Извинете ме.-каз- |
|||
за Ани с усмивка.Отваря и пред нея се изправя Мариела.Жената,която |
|||
преди три години и половина се предложи на Антони на купона на Мари- |
|||
на и Жанет.Облечена доста предизвикателно тя нахлува в хола при гости- |
|||
те,защото очаква Антони да е там.Ани от изненада не успява да каже |
|||
и дума.-Къде е половинката ти.-попитва Мариела,Ани с подигравателни |
|||
нотки в гласа.-На работа.-казва Ани кратко. |
|||
-Мариела,защо дойде след като не си поканена.-пита я рязко Жанет. |
|||
-Знам.Няма ли да ми предложите питие.Все пак съм гост.-казва тя най- |
|||
нахално като се настанява на канапето.Преди Ани да си е помислила да |
|||
й предложи,каквото й да е пак се чува звънеца.Тя открехва вратата и сре- |
|||
ща прекрасните сини очи на съпруга си.От изумление,че той е тук дъхът |
|||
и спира.Разтреперва се.Антони влиза вътре като леко се усмихва на кра- |
|||
сивата си половинка.Тъй като я познава сравнително добре знае,че тре- |
|||
пери като лист полюлян от вятъра.-Здравей.-каза той загледан в съпру- |
|||
гата си.Прикляква пред нея.-Ани,как се чувстваш.-пита я загрижен. |
|||
-Д.добре.-промълвява тя."Как ли ще реагира като види Мариела"мисли си |
|||
тя.-Ани,кой дойде.-пита я Жанет преди да го е видяла.Усмихва се.-Най- |
|||
-после се върна.-казва тя радостна.Той се засмива на поздрава й.После |
|||
отново се обръща към Ани.Изправя се бавно,а мускулите на краката |
|||
му се очертават под панталоните.Привежда се и я взима на ръце. |
|||
-Антонии.-каза тя с глас изпълнен с любов. |
|||
Тогава той се разтреперва.Въпреки изгарящото го желание да я вземе с |
|||
устните си се въздържа.Антони разбира,че имат гости,но по-какъв повод |
|||
не знае.Усеща също,че тя е притеснена,но не защото той си е дошъл. |
|||
Двамата влизат в хола следвани от Жанет,която бута количката.Антони |
|||
щом съзира Мариела мускулите на скулите му заиграват.Спомените му |
|||
го връщат назад отпреди три години и половина.Сега разбира,защо съп- |
|||
ругата му е обезпокоена.-Buona sera tutti.-каза той с усмивка.Слага Ани |
|||
в количката.Кляка до нея.-Празник ли имаме.-попитва я тихо. |
|||
-Имам имен ден.-отвръща тя леко усмихната,защото не може да му се |
|||
нарадва.Макар,че трепери от вълнение,какво ли ще се случи поради при- |
|||
съствието на Мариела.С ума си тя принася благодарствен плод"Боже |
|||
мой,благодаря ти,че върна Антони жив и здрав".-Не знаех.Ако знаех щях |
|||
да ти купя подарък.-каза той извинително.-Не се притеснявай,ти си моя |
|||
подарък.-пошепва тя.От думите й сърцето му се разтуптява.Погледът му |
|||
става по-нежен и задишва по-бързо.-Анто,ти си бил тук,а жена ти каза,че |
|||
си на работа.-казва Мариела с обвинителен тон като се приближава сла- |
|||
стно към тях.-Да,бях.-отговаря й натъртено.Докато я гледа,как се добли- |
|||
жава си припомня двете жени в замъка "Камастра"зарад,които Ани пак |
|||
избяга от него. -Анто ще танцуваш ли с мен.-пита го Мариела с прелъс- |
|||
тително изражение. |
|||
-Не,благодаря.-отказва й той с усмивка.Антони много добре знае,че цел- |
|||
та й е да го прелъсти,защото й е известно,че в предишния си живот трудно |
|||
е отказвал на красиви жени.-Отказваш ми.-казва Мариела неприятно из- |
|||
ненадана.Тогаз решава да си отмъсти.-Не се притеснявай от съпругата |
|||
ти не вярвам да има нещо против да потанцуваме.Предполагам че знае |
|||
колко много ти харесва да тнцуваш или вече си се отказал и от това.-каза |
|||
тя с победоносно изражение тъй като вижда треперещите ръце на Ани. |
|||
Той разбира по-лицето й,че е успяла да засегне съпругата му след като |
|||
й отказа."Дали този път Ани няма да ме изгони заради случилото се.По- |
|||
неже няма,как да избяга от мен"мисли си Антони и не знае да се безпо- |
|||
кои ли или да се смее. |
|||
-Ние вече ще си тръгваме.-каза Надеж от името и на брат си Стефан. |
|||
-О,нее.-възкликва Ани притеснена зарад решението им.-Не си тръгвайте |
|||
още.-примолва ги тя. |
|||
-Вече е късно.Анто сигурно е уморен.-подкрепя ги с аргументи и Марина. |
|||
В същия момент стават Галя с дъщеря си,Миш и майката на Галя. |
|||
-Всички едновременно ли ще си тръгнете.-каза леко разочарована Ани. |
|||
-Аз мисля да остана още малко.-съобщава им най-спокойно Мариела. |
|||
-О,не скъпа ти ще си тръгнеш с нас.-отвръща й Жанет с твърд глас,който |
|||
не търпи възражение.-Ани искаш ли да ти помогна в разтребването.-пи- |
|||
та я тя на италянски за да ги разбере и Антони.Той не успял да се включи |
|||
в предходния им разговор,защото много малко разбрал от него.Сега оба- |
|||
че е благодарен на Жанет,че попита съпругата му на родния му език. |
|||
-Aз ще й помогна.-изпреварва съпругата си той като се усмихва. |
|||
Тогаз при тях идва Ади.Тя като вижда баща си примигва от изненада. |
|||
-Татии.-каза Ади усмихвайки му се.Едновременно с това се покатерва в |
|||
скута на майка си. |
|||
-Ciao il mio piccolo.-казва той гледайки с умиление дъщеря си. |
|||
В този момент Мариела се спира пред Антони на една ръка разстояние.-Анто |
|||
нали знаеш,че можеш да ми се обаждаш по-всяко време на денонощието.-ка- |
|||
зва тя с най-съблазнителния си тон. |
|||
-Знам.-отвръща й кратко той като с това й показва,че между тях нищо |
|||
няма да има. |
|||
-Сигурна съм,че скоро ще се видим.-настоява тя макар че много добре |
|||
разбрала думите му.Едновременно с това посяга да го помилва по-гърдите, |
|||
които се подават изпод ризата му.Миг преди да го докосне той я хваща |
|||
за ръката с лека усмивка,но от погледа му лъха суденина.От който на Ма- |
|||
риела й станало студено.Тогава тя бавно измъкнала ръката си от неговата. |
|||
-Лека нощ.-казва Галя,а Изабел и Ади си изпращат въздушни целувки. |
|||
-Лека ноощ.-отвръщат Ани и Антони на всичките си гости.След като ги изп- |
|||
ращат между тях настава неловко мълчание. |
|||
Единадесета глава |
|||
Сгушена в майка си Ади кротко спи и не подозира,каква борба се води |
|||
в майчиното сърце."Какво да кажa за да спра тягосната тишина"мисли си |
|||
Ани.Притиснала нежно детето с едната си трепереща ръка,а с другата ко- |
|||
лелото на количката.От мълчанието й на Антони сърцето му се свива от |
|||
болка.За негова изненада той също не знае какво да каже. |
|||
-Ще сложа Ади в кревата.-каза Ани тихо,защото друго не й идва на ум. |
|||
Разтреперена тя се насочва към стаята на малката. |
|||
Той застава пред количката.Прикляка.-Може ли аз да я сложа.-попитва |
|||
я нежно Антони.Тъй като не иска да обсъждат случилото се пред дъщеря им. |
|||
Ани успява само да кимне в знак на съгласие.Той взима малката и я отна- |
|||
ся в стаята й.През това време Ани разтребва масата.Тя се отправя за |
|||
пореден път към кухнята с една купчина чаши,но тъй като ръцете й продъл |
|||
жават синло да треперят ги изпуска върху плочките на пода в коридора. |
|||
За радост на родителите си Ади не се събужда от звъна на стъкло.Антони |
|||
излиза бързо от децката и заварва съпругата си да се навежда за да събе |
|||
ре част от стъклата.Той кляка пред нея.Взима й ръцете.От това му дей- |
|||
ствие тя вдига глава към него.Измъква ги бавно,защото не иска да разбе- |
|||
ре,че потреперват.За нейно съжаление той отдавна знае това.-Ани мислиш |
|||
ли,че съм виновен за случилото се.-пита я тихо с трепетно очакване.Тъй |
|||
като отговор не излиза от устните й решава да зададе следващя си въпрос. |
|||
-Искаш ли да си ходя.-пита я с тъжен глас.Тя щом чува въпроса му темену |
|||
жено-сините й очи се наливат със сълзи.-Нее.-прошепва изненадана,че той |
|||
си мисли,че тя иска да си отиде. |
|||
От реакцията й Антони се развълнувал още повече и стиснал зъби за да не |
|||
се разплаче.Разтреперените му устни бавно приближават нейните.Ръцете му |
|||
нежно я обгръщат и двамата се потапят в царството на целувките.По-време |
|||
на целувката им Антони си припомня и вкуса на сълзите й на морска вода |
|||
примесена с мед. |
|||
-Виж,какво направих.-казва тя с посърнал поглед гледайки стъклата наоко- |
|||
ло.Антони разбира,че тя се самообвинява зарад положението в което е. |
|||
-Аз ще ти помогна да оправим.-пошепва ласкаво той.Тя поклаща положително |
|||
с глава.-Ани майка и татко къде са.-попитва я учуден,че не присъстват |
|||
на празненството.-Успях да ги убедя да отидат на абитуренската на Ники.- |
|||
казва тя загледана в копчетата на ризата му.Той се усмихва на новината. |
|||
-Парите които имах не стигнаха за билетите за самолет и изтеглих от |
|||
дебитната карта.-каза тихо тя и тъкмо понечва да каже:ще ти ги върна,ко- |
|||
гато вътрешния глас я спира,защото ще го нарани,а това е най-малкото,ко- |
|||
ето иска.Поглежда го и примигва,няколко пъти от смущение,какво е щяла |
|||
да направи.От думите й той се развълнувал.Да вземе от парите които й |
|||
дал за него е събитие.-Много се радвам.-казва нежно Антони. |
|||
-Искаш ли да вечеряш.-попитва го |
|||
-Не,хапнах в самолета.-отвръща |
|||
-Приключи ли мисията.-пита го плахо водена от вътрешния глас. |
|||
Той притваря за миг очи тъй като знае,че тя ще се разстрои от отговора |
|||
му.-Не. |
|||
-О,нее.-прекъсва го тя с насълзени очи. |
|||
-издействах си отпуска,защото не издържах повече без да ви видя.-доизка- |
|||
зва се той с трепет в гласа. |
|||
-Кога заминаваш.-пита го притаила дъх от страх,че това което ще й каже |
|||
няма да й хареса. |
|||
-На двадесет и четвърти.-казва той |
|||
-На бъдни вечер.-промълвява тя невярваща,че ще останат сами с Ади на то- |
|||
зи ден.Антони много добре разбира реакцията й.-Кога ще се върнат татко |
|||
майка.-пита я със свито сърце. |
|||
-След нова година.-отвръща по-спокойна,защото съзира притеснението му |
|||
за нея и детето. |
|||
-Не искам да ви оставям,но трябва да замина.-казва натъжен той. |
|||
-Не се притеснявай за нас ние ще сме добре.-казва успокояващо го.-Измо- |
|||
рен ли си.-пита го нежно погалвайки го с дългите си пръсти,с изящни но- |
|||
кти по-брадясалото лице.Той притвая за миг очи от удволствие.Вече не |
|||
си чувства краката,но с радост би останал така клекнал пред съпругата |
|||
си за да си говорят,да го милва. |
|||
-Не,много. |
|||
Почистват изпочупените чаши от пода. |
|||
-Ани,аз ще отида да се изкъпя.-казва й при поредната им среща пред вра- |
|||
тата на хола. |
|||
-Добре.-отвръща тихо тя като си мисли"само да не ми предложи да дойда |
|||
с него.Не,че не го желая,но все още не съм готова за това да се къпем |
|||
заедно.Срам ме е Мили Боже.Ти знаеш." |
|||
Антони я поглежда за секунда и сякаш прочита мислите й поради нейното |
|||
изражение.За момент се натъжава,че тя продължава да не се отпуска в ин- |
|||
тимния им живот.После се усмихва леко тъй като не иска да е тъжен,защо- |
|||
то е при любимите си същества и зарад мисълта,която дошла в ума му.-Ис- |
|||
каш ли да дойдеш с мен. |
|||
-Нее.-отговаря веднага тя без да усети,че той знае какво ще каже. |
|||
-Добре. |
|||
През времето в,което Антони е в банята Ани отива да види детето.Щом я |
|||
вижда на устните й разцъфа усмивка.От умиление,колко грижовен татко е |
|||
Антони очите й се насълзяват.Тя се връща в хола,който е тяхната спалня |
|||
и заварва съпруга си. |
|||
-Антони,ще отида и аз да се изкъпя.-казва тя малко засрамена,че не е ис- |
|||
кала да го направи с него.Той я поглежда мило и кимва разбиращо. |
|||
След половин час тя влиза в стаята им и намира половинката си задрямал |
|||
в леглото върху завивките само по-боксерки от бял сатен.Тя си облича пи- |
|||
жамата от къси панталонки и горнище без ръкави макар,че е зима навън |
|||
кръвта й кипи поради присъствието на Антони.Стопира количката до леглото |
|||
и тръгва да се качи в кревата,но ръцете й и изневеряват.Миг преди да пад |
|||
не върху съпруга си той я хваща.От уплахата тя се разтреперва.Той се за- |
|||
смива мило без да сваля очи от нея. |
|||
-Извинявай,че те събудих.-пошепва тя |
|||
-За мен е удоволствие.-казва ласкаво той |
|||
-Благодаря ти,че ме хвана.-продължава тихо тя. |
|||
Той задишва тежко от вълнение и бавно я обгръща със силните си,но за нея |
|||
нежни ръце,а погледа му й казва всичко,което желае да й направи. |
|||
Дванадесета глава |
|||
Неусетно измина месец януари,който бе изпъстрен с весели снежинки и |
|||
приятни изживявания за младото семейство граф и графиня Камастра и тяхна- |
|||
та малка дъщеря. |
|||
И стана вечер и стана ден. |
|||
Антони се връща в Монца от поредната фотосесия с част от моделите,които |
|||
е снимал.Подтикван от момичетата и момчетата той отива с тях на купона, |
|||
който те организирали още на летището.Подведен от старото аз излъгва |
|||
съпругата си за своето завръщане.През тази дива нощ Антони си припомня |
|||
предишния си начин на живот.Секс с различни жени,фотосесии и опасни ми- |
|||
сии.По-време на оргията участниците с,които той е бил си правят снимки |
|||
в които Антони е главния герой.Още преди да си тръгне оттам Карла и Ло- |
|||
рен изпращат снимките на Ани,която кротко спи в къщата им в Монца. |
|||
За надвисналата буря Антони и не подозира. |
|||
На сутринта Ани взима пощата оставена на писалището в преддверието от |
|||
Мария.Щом съзира плика сърцето й ускорява ритъма си.Отваря го и пред |
|||
очите й се изправя съпруга й с неговите партньори в най-различни пози. |
|||
Докато разглежда снимките цялата започва да трепери.Умът й сякаш спира |
|||
да работи,а сърцето й почва да кърви от болка.Единственото което знае |
|||
е,че трябва да си отиде час по-скоро.За някои това е поредното бягство, |
|||
но за нея възможното решение. |
|||
След около час Антони се прибира у дома изпълнен с вина заради това, |
|||
което допуснал да се случи.Тихия глас,който през целия път чувал замлъ- |
|||
ква застрашително.Влиза в спалнята им и заварва Ани загледана в пей- |
|||
зажа на вън.Тя се обръща към него. |
|||
-Ани,трябва да ти кажа нещо.-казва със свито гърло той. |
|||
С теменужените си очи тя го подканя да говори. |
|||
-Излъгах те не си идвам днес.Дойдох си вчера и отидох на ку...-не успя- |
|||
ва да се доизкаже той,защото Ани изважда снимките.Той трепва от изнена- |
|||
да,че вече знае и че го е чакала да й каже.Скулите му заиграват поради |
|||
мъката,която й е причинил.Сега разбира,защо са искали да се снимат. |
|||
Вече няма нужда да говори защтото по-лицето й разбира,че е решила да го |
|||
остави.-Загубих те нали.-отбелязва той без да очаква отговор,тъй като |
|||
я познава добре затова знае,как ще постъпи. |
|||
-Рзабирам,че ти липсва предишния начин на живот.-казва тихо тя. |
|||
-Не е вярно.-категорично отрича той. |
|||
-Знам,че не те задоволявам,притеснявам се,когато сме заедно,не мога да |
|||
ходя...-не довършва изречението си тя. |
|||
-Харесвам те такава,каквато си.-прекъсва я меко.-Но с това,което направих |
|||
доказах точно обратното.-продължава той."О'Боже,толкова искам да я докос- |
|||
на и да изтрия болката й,но тя няма да ми позволи "-мисли си Антони. |
|||
По-мълчанието й разбира,че няма да получи отговор.-Кога заминавате.-по- |
|||
питва той с тъга,а раната в душата му се разраства. |
|||
-След един час.-пошепва тя без да го погледне,поради мъката,която изгаря |
|||
сърцето й като лава от вулкан. |
|||
-Преди да заминете искам да се сбогувам с Ади. |
|||
-Добре.Винаги можеш да идваш в България да я виждаш.-каза тя.После с тре- |
|||
перещи ръце оставя дебитната карта,мобифона и халката с годежния пръстен |
|||
на нощното шкафче.От тези й действия той усеща,как сърцето му бавно се |
|||
скъсва на две."Няма скандали заради изневярата ми,няма обвинения.С Ани |
|||
нищо не е такова,каквото другите биха направили."помисли си той с про- |
|||
сълзени очи. |
|||
"Измина трети месец откакто напусна Антони,а от него няма и вест"помисли |
|||
си тя.Седнала близо до прозореца вперила поглед към небето."Вече мирише |
|||
на пролет и се чуват песните на врапчетата.Скоро ще дойдат и лястовичките |
|||
и ще започнат да строят нови гнезда за малките си."Тя обръща глава към |
|||
леглото на детето,което сладко спи."Липсва й и на мен ми липсва той." |
|||
-Жани мислиш ли,че ще успеем да я убедим да излезе.-пита я Марина загри- |
|||
жена за Ани. |
|||
-Не вярвам.Вече три месеца не е излизала.Добре,че леля Мими и чичо |
|||
Стефан излизат с детето.-леко обезсърчена казва Жанет.Откакто приятелката |
|||
им се върнала от Монца се затворила в апартамента.Двете с Марина,всячески |
|||
опитали да я накарат да излезе от там,но без успех.Добре,че се въздържат |
|||
да не говорят по-адрес на Антони за да не слагат сол в раната й. |
|||
В ума й отново прозвучава тихия глас на Утешителя:Марк 11;25"А когато |
|||
заставате да се молите, прощавайте, ако имате нещо против някого.Тогава |
|||
вашият Баща в небесата също ще прости греховете ви.“ "Прощавам му Отче, |
|||
както и ти простил си ми."-извиква без глас Ани. |
|||
Докато Франк и Филип проверяват сградата за вражеско присъствие в дале- |
|||
чината прозвучава изтрел.Те се отправят по-посока на стрелбата и нами- |
|||
рат паднал войник с лице към земята.Наколо се чуват викове на деца игра- |
|||
ещи на близо,шум от забързани коли голяма част от,които са военни.И тук |
|||
небето е така синьо и обсипано с бели облаци само,където са заобиколени |
|||
от пясъци вместо трева.Хубавото е,че трети месец успяват да задържат |
|||
мира в региона.След като войникът идва на себе си им докладва,че преди |
|||
минути са отвлекли майор Антони Брус Арендзо де Камастра. |
|||
Тринадесета глава. |
|||
В базата и генералния щаб всички работят в пълен снихрон като пчелички |
|||
за да установят,къде се намира майора и кой го е отвлякъл. |
|||
От три дни е в плен и възможноста да го открият жив намалява.Колкото и |
|||
опитен боец да е,ако е изложен на жестоки мъчения ще се пречупи и,когато |
|||
узнаят нужната информация ще го елеминират.В моменти на обезнадеждност |
|||
Франк и Филип често поглеждат към небето и безмълвно отправят молба за |
|||
другаря си.Тъй като знаят в какви взаимоотношения е Антони със съпругата |
|||
си не посмяват да й се обадят.Разбира се,ако се случи най-лошото ще го |
|||
сторят. |
|||
Преди да е приключила с молитвата-изповед Ани е прекъсната от звънеца на |
|||
вратата.Тя отваря. |
|||
-Здравейте. |
|||
-Здравей.-отговарят на поздрава й Марина и Жанет. |
|||
-Как си.-попитва я Марина все така угрижена за нея. |
|||
-Добре.Вие как сте.-връща й въпроса тя като се опитва да се усмихне,но |
|||
не й се получава. |
|||
-Разтревожени за теб.-отговаря Жанет. |
|||
-Не се притеснявайте за мен добре съм.-уверява ги тя.За нейно съжаление |
|||
те не й вярват. |
|||
-На вън е прекрасно.Искаш ли да отидем в СПА-Диамант,да направиш малко |
|||
упражнения.-предлага й с надежда,че ще се съгласи Марина. |
|||
Зарад мълчанието й ли или нещастно влюбения поглед,а може би подтиквана |
|||
от вътрешния глас Марина задава следващия си въпрос.-Липсва ли ти.-И три |
|||
те знаят за кой я пита затова не е нужно да споменава името му.Ани я по- |
|||
глежда като малко момиченце,което са хванали да прави нещо забранено. |
|||
-Простила си му.-установява Жанет без да е изненадана,защото знае,колко |
|||
влюбена е приятелката й в съпруга си.Одавана е известно,че сърцето й |
|||
прелива от любов към него.Не е нужно да казва каквото и да е,понеже очи |
|||
й я издават.Жанет й се усмихва леко поклащайки глава. |
|||
В този момент се някой се провиква:-Намерих го.И една част от екипа оти- |
|||
ва при човека произнесъл думите,които всички са очаквали.Щом съставят |
|||
плана за освобождение се отправят към целта.Покрити с плаща на ноща |
|||
отряда на Антони незабелязано влиза при него.Филип проверява пулса му, |
|||
защото той не помръдва.След като разбира,че е жив двамата с Франк го |
|||
вдигат.Когато се отдалечават достатъчно те оглеждат пораженията върху |
|||
тялото му.Външно не намират нищо,което да застрашава живота му."За една |
|||
такава акция е голям успех да премине без огън.Явно някой е планирал |
|||
операцията по-добре от нас"-помисля си Франк. |
|||
И стана вечер и стана ден. |
|||
-Как е той,докторе.-попитва го Филип обезпокоен за майора. |
|||
Д-р Рикардо Треви въздъхва тежко преди да отговори.Той от години поз- |
|||
нава Антони и го боли да го гледа в такова състояние.Откакто са го до- |
|||
карали е в безсъзнание.От серума на истината ли,който са му слагали,от |
|||
боя ли,заради,който има три счупени ребра не знае.Знае само,че не реа- |
|||
гира.-Ако скоро не реагира може да го изпуснем. |
|||
Франк въздиша бавно,после излиза от стаята.От безсилие му идва да иде, |
|||
да намери похитителите му и да ги избие.Обаче това с нищо няма да помо- |
|||
гне на приятеля му.Той изважда от джоба на панталона си един доста сти- |
|||
лен телефон и набира номера на Жанет. |
|||
-Ало. |
|||
-Жани,здравей.-поздравява я Франк със загрижен глас. |
|||
-Франк,здравей.-отвръща на поздрава му с радост поради приятната изне- |
|||
нада. |
|||
-Може ли да ми дадеш телефона на Ани. |
|||
Едва сега Жанет забелязва безпокойството в гласа му.-Какво се е случи- |
|||
ло.-пита го със страх от отговора. |
|||
-Антони беше пленен.Успях ме да го измъкнем,но е в безсъзнание от дни |
|||
и,ако не реагира....-не успява на довърши той. |
|||
Жанет като се поуспокоява от чутото му продиктува номера на домашния те- |
|||
лефон на Ани. |
|||
Загледана навън в летящите птички в ума и прозвучава поредния стих: |
|||
"Как искам да съм волна птичка |
|||
освободена от клетката на |
|||
човешкото си тяло да полетя |
|||
мечтая. |
|||
Как искам да съм волна птичка |
|||
безгрижна да се рея в небесата |
|||
всред клоните на вековни дървета |
|||
да заспивам." |
|||
Така залисана замалко да не чуе звъна на телефона. |
|||
-Ало. |
|||
-Ани,здравей.-каза Франк с надежда,че няма да му затвори,а ще го остави |
|||
да й обясни,защо й се обажда. |
|||
-Здравей.-отвръща на поздрава му учудена по-какъв повод й звъни. |
|||
-Позна ли кой се обажда.-пита я леко обезпокоен. |
|||
-Да.Франк.-още докато му казва името стомаха й се свива на кълбо от при- |
|||
теснение,че се е случило нещо лошо с Антони.-Да не се е случило нещо. |
|||
-Да.Преди една седмица плениха Антони.Измъкнахме го,но от тогава е в |
|||
безсъзнание и не реагира на никой и нищо.....-не се доизказва той,за- |
|||
щото тя го прекъсва. |
|||
-Идвам.-каза бързо тя.А съзнанието й се изпълва с различни картини за |
|||
състоянието на съпруга й.След малко тя прогонва всяка негативна мисъл |
|||
и започва да реди молитвени слова за Антони. |
|||
-Обади ми се,когато тръгнеш за да ми кажеш,кога ще пристигнеш за да те |
|||
взема от летището.-каза успокоен той. |
|||
-Добре. |
|||
След разговора Ани поглежда през прозореца,но вече нищо не е същото.Ма- |
|||
кар,че птичките пак са вън и с разперени криле свободно се реят в небе- |
|||
то. |
|||
Четиринадесета глава |
|||
Още с влизането в болничната стая сърцето й ускорява своя ритъм от въл- |
|||
нение,че ще го види.С детето в ръце Ани тихо се приближава към леглото. |
|||
Докато наблюдава едва забележимото му дихание с изненада установява, |
|||
че е подстригал леко дългата си коса.Сега прилича на войник,но не като |
|||
онези,които са почти обръснати.Косата му е къса,но на малки вълни,за- |
|||
щото е чуплива и гъста.Спокойно може да се прекарват пръстите през нея. |
|||
-Подстригал се е.-пошепва тя без да се обръща към придружителя си |
|||
Франк. |
|||
-Да.След като ти си замина той се обади в щаба и поиска да го изпратят |
|||
на мисия.Тогава се и подстрига.Вече три месеца е на мисий и не се е при- |
|||
бирал в къщи.-обяснява й кротко Франк за да знае,колко тежко му е било. |
|||
От чутото очите й се наливат със сълзи. |
|||
-Мама тати,кога ще се събуди.-пита я тихичко Ади усетила тъгата на май- |
|||
ка си. |
|||
-Не знам.-отговаря й тя с едва доловима усмивка. |
|||
-Ани,искаш ли да ви закарам в къщата.-пита я Франк притеснен от сълзите |
|||
й.Чак сега той разбира думите на Антони относно нейната чувствителност. |
|||
-Не.Искам да говоря с лекаря.-каза решително тя. |
|||
-Добре.Ще отида да го потърся.-съгласява се той и безшумно излиза. |
|||
След малко при тях влиза д-р Рикардо Треви. |
|||
-Добър вечер,приятно ми е д-р Рикардо Треви.-каза поглеждайки с любопит- |
|||
ни очи към двете."Не очаквах да е толкова красива и влюбена."-помисли си |
|||
той очарован от Ани. |
|||
-И на мен.Ани.-казва тихо като вдига очи.-Как е той докторе.-попитва |
|||
го с твърд глас. |
|||
-Има,няколко пукнати ребра.Тялото му вече е чисто от серума на истината, |
|||
но най-много ме тревожи,че не идва в съзнание.-обяснява й на кратко |
|||
-Разбирам.-каза кротко тя загледана в съпруга си. |
|||
Няколко часа по-късно Филип ги завежда в къщата. |
|||
На другия ден късно вечерта.Унесена в блещукането на звездите,в светли- |
|||
ната на луната Ани не забелязва пробуждането на Антони. |
|||
-Ти си тук.-пошепва изненадан той като преглъща трудно.-Да не умирам. |
|||
Тя щом чува нашепването му се обръща.Обаче следващите му слова прониз- |
|||
ват сърцето й като с нож.За да не се разплаче стиска зъби. |
|||
Антони отлично разбира,че й е причинил болка.Отново.Зарад което задишва |
|||
тежко от мъка.В същото време му идва да крещи от болките,които изпитва |
|||
в ребрата.-Отдавна ли си тук.-пита я като се поуспокоява. |
|||
Тя поклаща отрицателно глава,защото не е сигурна,че няма да се разплаче, |
|||
ако проговори.-От вчера.-прошепва все пак Ани. |
|||
-Кой ти каза.-попитва я той въпреки,че знае.Оказа се и страхливец,понеже |
|||
не й зададе въпроса,който го вълнува най-много.Ще му прости ли.-помисля |
|||
си Антони. |
|||
-Франк ми се обади и ми разказа накратко,какво ти се е случило.-обяснява |
|||
му тя вперила поглед в любимия. |
|||
-Сега след като се събудих сигурно ще си отидеш.-предполага той,но вътре- |
|||
шно гори от копнеж тя да каже,че ще остане. |
|||
-И...исскаш ли да си ходя.-заеква тя,а очите й се напълват със сълзи.От |
|||
думите му ли или от нещо по-силно в нея тя се приближава до леглото. |
|||
-Нее.Ани прости ми,моля те.Не ме оставяй сам.-простенва той и едновреме- |
|||
нно с това полага огромни усилия да вземе ръката й.Когато усеща ръката му |
|||
върху своята цялата потрепва.Антони много добре почувствал потреперването |
|||
й,което преминало и през него. |
Версия от 11:16, 12 юли 2017
Това е нашият пясъчник, който е замислен като място за упражнения. Изпробвайте тук Вашите умения във форматирането.
Щракнете на Редактиране, напишете нещо в текстовата кутия и натиснете Съхранение, когато сте готови!