Богословие
Богословие (теология)
Богословието е разумно литературно слово относно Бог, неговата същност и неговото взаимодействие със света и човека.
Етимология: Гр.θεος (теос) - Бог + λογος (логос) - слово, причина, основание, довод, аргумент.
В още по-общ смисъл, терминът се отнася до изучаване на множество религиозни въпроси. Богословът е човек, който е изучен в богословието.
История на термина
Терминът "теология" се използва в класическата гръцка литература със значението на "беседа за боговете и космологията". Аристотел разделя теоретичната философия на математика, физика и теология като теологията се отнася най-общо до съвременния термин метафизика, която според Аристотел включва дискусия за природата на божественото.
Латинският писател Варо, основавайки се на гръцки източници, разделя този вид дискусия на три форми:
- метафизическа (,отнасяща се до боговете от гръцката митология);
- рационална (философски анализ на боговете и космологията;
- гражданска (отнасяща се до обичайте и отговорностите в религиозния живот).
Терминът започва да се използва от християнските писатели. Той се среща в някои библейски манускрипти в заглавието на книгата "Откровение" - "Apokalupsis ioannou tou theologou" или "Откровението на Йоан Богослов". Тук има разлика в значението на корена "логос" в смисъл не на "причина", "основание", "аргумент", а на "слово" или "послание". "Ho theologos" тук означава, че авторът на Откровението ни представя послания или слова, които Бог говори. "Богослов" тук не се използва в съвременния смисъл.
В съвременен смисъл "богословие" или "теология" се отнася както до дискусия за природата на Бога или боговете или на религиозна тема, така и до академичното изучаване (в университети, семинарии и т.н.) на ученията на християнството или която и да е друга религия. В тесен смисъл терминът се използва и за взаимоотношенията и контрастите между различните религии въпреки, че обикновено този дял от познанието се нарича "сравнителна религия" или "сравнително религиознание".
Класификация
Богословието може да се раздели по няколко признака
Част от класификацията е породена от изучаването на християнската религия, но може да се отнесе и до други религии.
Академични дисциплини в християнското богословие:
Библейско богословие - изследва идеите намиращи се в Библията (Свещеното писание на Стария и Новия завет;
Екзегетическо богословие - изследва тълкуванието на библейския текст;
Сравнително религиознание - изследва общите теми между различни религиозни традиции
Историческо богословие - изследва интелектуалната история на ученията (догмите, доктрините)
Нравствено богословие - изследва нравствеността в религиозния живот
Патрология и патристика - изучават живота и ученията църковните отци.
Практическо богословие - изучава практическите приложения на богословските истини. Включва пастирско богословие, омилетика, литургика, църковно право, християнско образование и други дисциплини.
Систематическо богословие - систематизирано изложение на основните учения на дадена религия. В протестантското богословие често се прави разлика между догматика или догматическо богословие и християнска доктрина - догматът се възприема като човешкото разбиране на истината за разлика от учението или доктрината, която се възприема като първична дадена ни от Бог в Св.Писание.
Според богословския метод:
Апофатическо богословие - за Бог се говори чрез форми на отрицание (невидим, неделим, нетварен, неизменим и т.н.)
Катафатическо богословие - за Бог се говори чрез форми на утвърждение (противно на апофатическото богословие)
Диалектическо богословие - използва хегеловия метод на теза, антитеза и синтеза
Движения в богословието
Фундаменталистко богословие - буквално възприемане на Св.Писание
Ортодоксално богословие - богословието възприето от църквата през вековете и дефинирано на вселенските църковни събори
Консервативно богословие - историко-граматическо възприемане на Св.Писание според формата на текста
Либерално богословие - митологично възприемане на Св.Писание. Св.Писание тук не се възприема като история, а като общозначим мит.
Неоортодоксално богословие - Св.Писание се възприема като нравствено и доктринално вярно, но исторически недостоверно.
Икуменическо богословие - свързано с идеята за обединение на хр. църква и Световния съвет на църквите (по тенденция либерално)
Евангелистко или евангелско богословие - консервативно по характер и свързано с разбирането на Библията като боговдъхновеното слово на Бог.
Реформаторско богословие - богословие развито от личностите на Реформацията и техните последователи (Мартин Лутер, Жан Калвин, Улрих Цвингли, Джон Нокс и др.)
Богословие на освобождението - със социално-икономическа насоченост, породено е от големите икономически неравенства в Южна Америка. Доктрините придобиват не личен а социален аспект.
Богословие на холокоста - според него Бог е избрал една раса (арийската) да управлява света. Развива се заедно с нацистката философия
Постмодерно богословие - в което основните схващания на богословите са постмодерни
Феминистко богословие - крайността на това движение твърди, че бог е в женски род.
Според вероизповеданието
Дели се на четири големи групи:
Православно богословие - богословие на Православната Църква;
Католическо богословие - богословие на Римо-Католическата църква;
Протестантско богословие - богословие на различните протестантски църкви и общности, което може да варира изключително много в зависимост от деноминацията, а също така и в рамките на една и съща деноминация;
Дохалкидонско богословие - богословие на т. нар. Дохалкидонски или Древни православни църкви, придържащи се към монофизитството.
Връзка с други научни дисциплини
Съвременното богословие използва множество достижения на философията, социалните науки, археологията, психологията и т.н. Някои от важните подходи в епистемологията на богословието са:
1.Някои истини научаваме чрез откровение
2.Светът е познаваем, защото Бог ни е създал така, че обективно да го възприемаме
3.Принцип на непротиворечието - две взаимно изключващи се твърдения не могат да са едновременно вярни
Някои от тези 3 подхода не се възприемат от някои съвременни богослови, но и трите са основа на християнското богословие до появата на диалектическото мислене (Хегел, Киркегор и др.)
Предметът на богословието излиза извън сетивния опит на човека и поради това е невъзможно да се говори за Бог без определено схващане за това как той се саморазкрива. Важно тук е и как получаваме познание за Бога - чрез вяра (фидеизъм), чрез разума (рационализъм), чрез мистична опитност (мистицизъм) или по някакъв друг начин.
Очевидно е, че богословският език изисква да се говори за Бог с антропоморфни термини (човешки качества), но по такъв начин, че да се съзнава разликата между човешкото и божественото. За науката това не е нещо ново, тъй като във всяка наука се използва метафоричен език, който е разбираем за учения. Антропоморфния език е метафоричен в своята същност. Разликата между митологията и богословието се състои в това, че в богословието антропоморфният език е нещо осъзнато, така както в съвременната физика например "електронен облак" се схваща метафорично, а не буквално. По този начин богословието непрекъснато разширява нашия възглед за Бога, а не ни прави суеверни. (При суеверието метафоричния език се възприема като буквален).
Критиката отправяна към богословието, че говори измислици би могла да се приложи към всяка друга наука, което очевидно няма смисъл. Философията и богословието обсъждат изключително общ кръг от проблеми - въпросите около човешкото битие или съществуване, но богословието отива отвъд този кръг и се простира към Първопричината на битието. В такъв смисъл е нездраво да се твърди, че богословието е антипод на философията. Това са взаимно допълващи се дисциплини.
От богословска гледна точка, дори и атеизмът би могъл да се разглежда като религия или религиозна система от възгледи - вярва се, че бог не съществува и че светът е първопричина сам за себе си и има самоорганизираща се същност. За християнския богослов това представлява придаване на материята на божествени (разумни, съзидателни, интелигентни) атрибути и този вид вяра не е по-малко религиозен от която и да е религия. Това показва, че богословски подход е възможен и по отношение на отрицателната вяра. Богословското възприемане на реалността е част от познанието на човечеството, тъй като във всяка форма на познание откриваме богословски въпроси.