Уикикниги:Пясъчник: Разлика между версии

От Уикикниги
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
чист пясък
Aso73 (беседа | приноси)
мРедакция без резюме
Ред 1: Ред 1:
<div style="font-style:italic; background:white; border:thin solid black; padding:1em">
--[[Потребител:Aso73|Aso73]] ([[Потребител беседа:Aso73|беседа]]) 09:26, 25 октомври 2012 (UTC)<div style="font-style:italic; background:white; border:thin solid black; padding:1em">
Това е нашият пясъчник, който е замислен като място за упражнения. Изпробвайте тук Вашите умения във форматирането.
Това е нашият пясъчник, който е замислен като място за упражнения. Изпробвайте тук Вашите умения във форматирането.


Ред 5: Ред 5:
</div>
</div>
<!-- Моля, не редактирайте горния текст. Благодарим Ви! -->
<!-- Моля, не редактирайте горния текст. Благодарим Ви! -->
Подаръкът

Глава Първа

Ани е една тридесет годишна жена,която често си мечтае за
едно и също да може да ходи като всички и да открие своята
половинка,който истински да я обича.Но уви тези неща се случват
само на другите не и на нея или пък в сънищата й. А може би вярата
й не е достатъчно голяма за да повярва,че Бог иска да я изцели.От-
ново е в къщи седнала в инвалидната си количка и си спомня за отми-
нали неща,които може,никога повече да не се повторят.Всичко запо-
чна преди три години.Ани,откакто се помни ходи на рехабилитатор
ски процедури всяка седмица.Този,който посещава вече трети месец
е по-препоръка на личния й лекар.Тя страда от ДЦП от бебе,но по-
-Божия милолост и родителска грижа пораства доста и се разху-
бавява.Само дето не може да ходи нищо,че от години прави рехаби-
литация.Напоследък,откакто ходи във СПА-център"Диамант"има
подобрение в сътоянието й и дори може да стои няколко минути
на краката си.Там Ани се запознала с Жанет която й е кинезетера-
певт и Марина,нейната фитнес-инструкторка. А родителите на
Жани и Марина са собствениците на този център,който е лукс-
озен и доста голям,защото има ресторант и клуб.След известно
време тя ги запознала с нейните скъпи приятелки Надеж и Мишел.
Ани,Жанет и Марина станали неразделни,а от скоро започнали
да я взимат от в къщи за процедурите и я връщали обратно.Тя ка-
то една вярваща личност при всеки подходящ случай говорела на
приятелките си за Господа Исуса Христа и за радост те я слуша-
ли с трепет.Понякога й задавали и въпроси относно Словото.
В този топъл септемврийски ден Ани правила първите си самос-
тоятелни стъпки под напрегнатия поглед на физиотерапевката й
Жани.Тогава влезнал Антони заедно с Марина.Той е американо-италя-
нец граф пето поколение по-майчина линия от Монца областа Камас-
тра.По-професия е моден фотограф много известен и морски пехо-
тинец с чин майор.Също така е страхотен плейбой, който всички
красиви жени във вишите среди го познават,а и извън тях.Антони
е един опасно красив мъж с изумителна физика,неустоима усмивka
и сини като ясно небе очи,които имат загадъчен блясък и походка на
пантера.В момента в,който той видял Ани краката й се огънали по-
ради тежеста на тялото й и преди да се свлече на земята Антони с
една крачка стигнал до нея.Вдигнал я на ръце.Погледнал я и останал
поразен от теменужените й очи които блестяли като звезди криещи свои-
те тайни.Марина и Жани се спогледнали като се усмихнали една на
друга без да могат да свалят очи от тях,защото те изглеждали като
картина от корицата на някой любовен роман.Ани щом се осмелила
да го погледне едва не припаднала от шока,който изпитала тъй като
имала чувството,че гледа своята мечта,но от плът и кръв.
Йоан1:14 "И словото стана плът и пребиваваше между нас;"
-Какви прекрасни очи!- възкликнал Антони с възхищение на италянски.
Тогава Ани се изчервила и разтреперила,че той е забелязъл цвета на
очите й и сякаш не иска да я пусне.
-Ти се изчервяваш,а пък аз си мислех,че вече няма такива момичета.-
- усмихнал й се той игриво.В същия момент усетил,че тя трепери
като уплашено коте.-Но ти трепериш?Да не те е страх от мен.-по-
гледнал я сериозен.-No.-отговорила бързо Ани на отличен италянски
-Ти говориш италянски.-изненадал се приятно той.-Може ли да се
запознаем? -Да,приятно ми е Ани.-казва смутена тя
-За мен е удоволствие,Антони.-усмихнал й се нежно той
Жанет се приближила тихо до тях с инвалидната количка.Той
погледнал приятелката си,след това се загледал в Ани и разбрал,за
що Жанет е дошла,заради притесненото изражение на пациентката
си.Сложил я в количката сякаш е порцеланова кукла.Изгледал я
сериозен и клекнал пред нея като се хванал за облегалките за ръце.
Ани не смеела да вдигне очи към него,защото чувствала,че ако го на-
прави ще й прилошее,заради това което изпитала докато била в ръ-
цете му.Тя подозирала също,че и той може да го е разбрал.
Антони съзнал това и останал очарован от нейната неопитност да
скрива емоциите си.-Ани,толкова ли съм грозен,че не искаш да ме
погледнеш.-казал той преструвайки се на съкрушен за да я предизвика
да го погледне. -Не.-отвърнала веднага тя вдигайки глава към него.
Тогава той се подсмихнал.-Никак не ми се иска да тръгвам,но за
съжаление ще трябва,защото не искам да си имам неприятности
с твоята рехабилитаторка.Но аз,никога няма да забравя тези пре-
красни очи.-казал той като обещание,че ще се срещнат пак.Хванал
я нежно за брадичката,погалил я с палец и бавно се изправил с гра-
цията на хищна котка.След,което си тръгнал заедно с Марина.
Ани докато ги проследявала с очи се решила да попита Жани за него.-
-Жани,вие с Марина откога се познавате с Антони.
Преди да й отговори тя се взряла в очите на Ани за няколко секунди.
Това което видяла там я уплашило.Затова решила да й каже неща
за него,които може да я държат настрана от приятеля й.-От
три години.Запознахме се докато работехме в Милано като фото-
модели.Той е един от най-добрите фотографи нищо,че е толкова
млад и е страхотен любовчия.Първо Марина по-късно аз разбрахме,
какъв невероятен любовник е,но след известно време осъзнахме,че е
най-добре да си останем много добри приятели.-казала й тя като
се усмихнала зарад хубавите спомени,които нахлули в ума й за
този период от нейния живот. После двете тръгнали за сауната.
Отминала една седмица,откакто Ани се запознала с Антони.През
тези седем дни Марина и Жанет организирали купон.В деня на фиес-
тата Марина отишла да вземе Ани като умишлено не й казала пре-
дварително,къде ще ходят,защото знаела, че тя ще й откаже.
Те пристигнали в къщата на родителите на Марина в Драгалевци.
Антони,тъкмо се оглеждал за някое хубаво гадже заедно с приятели-
те си Франческо и Филип също от Италия дошли преди два дни.
Когато я видял да седи свенлива и самотна в своята инвалидна коли-
чка останал пленен.Зарад нейната красота,заради невинността й
и беззащитността й,но най-вече от красивите й очи.Тогава Франк
и Филип проследили неговия поглед и разбрали,накъде гледа и те като
него се възхитили на гледката.
-Анто това ли е тя?-попитал го Филип,тъй като той им е разказал
за нея,когато с Франк пристигнали в България и останал очарован,
оттова което зърнал.
-Да.-отговорил Антони опиянен без да може да повярва на очите си
като гледал,как всички останали мъже я подминават сякаш е неви-
дима.
-Красива е въпреки количката,но като гледам останалите "мъже",
как я подминават си мисля,че само ние я виждаме.-казал Франк въз-
хитен от нея и едновременно с това отвратен от другите "господа"
-Момчета аз ще ви оставя.Имам среща с една дама,ако някой като
Марина или Жанет попита за мен не знаете,къде съм.-усмихнал се
той,но сериозен ги предупредил.След това ги напуснал.-Ей,Анто,
къде.....-провикнал се Франк,но никой не му отговорил.Антони заста-
нал пред Ани.-А,аз си мислех,че вече няма да те видя.-казал меко
като се усмихвал.Тя вдигнала глава изненадана,че отново чува този
прочувствен глас.-Марина ме доведе без да ми каже предварително,
къде ще ходим.-промълвила тихо.-Много се радвам,че си тук.Искаш
ли да ти донеса нещо за пиене.-попитал я мило,очарован от нея.
-Не,благодаря ти.-отказва му разтреперена.
-Поне малко шампанско?-настоял ласкаво Антони и без да дочака
отговора й отишъл да вземе.Подал й чашата и клекнал пред нея.
Ани отпила от шампанското и като го погледнала се изчервила.Ан-
тони взел чашата от ръката й,но умишлено без да я докосва.Пий-
нал,откъдето и тя сякаш я е целунал.
-Сега ще узная,твоите тайни.-казал с леко дрезгав глас от възбудата
която изпитал,но бързо се овладял за да не я изплаши.-Ани,какво ще
кажеш да се разходим из градината.-попитал я нежно и се надявал
тя да се съгласи,защото искал да остане насаме с нея далеч от шума
и всички.
-Добре.-отговорила тя притеснена,оттова което може да последва,
а ръцете й почнали да треперят от вълнение.Макар и неопитна
вътрешния й глас й нашепвал,че той я желае.
Антони се изправил с грацията на пантера,която е набелязала сво-
ята жертва и се готви за скок.Те тръгнали към най-закътаното
място на живописната градина,която била изпълнена с различни
аромати поради разнообразието на цветята,които били засадени.
Той застанал пред нея и неочаквано за Ани я вдигнал с лекота на
ръце като, че ли е перце.
-А...Антони.-възкликнала тя изненадана и с треперещ глас пълен с
емоции.
Той като чул името си произнесено,толкова нежно с такава любов
от,нейните устни потреперил от копнеж.Поел дълбоко въздух за
да се успокои и положил сетни сили да се въздържи да не я целуне
с цялата страст на която мисли, че е способен.Антони много доб-
ре разбрал още щом се видяли на купона,че Ани е влюбена в него и ос
танал трогнат от, нейната невинност и поласкан от опитите й
да го скрие.Той седнал в количката,а нея я сложил на колената си.
Приведнал се леко и сложил спирачките.
-Кажи пак името ми,моля те.-помолил я тихо изпълнен с плам и
очакване ще се повтори ли чудото.Ще изпита ли всички онези усе-
щания пак. -Антони.-повторила плахо с туптящо сърце.
Тогава Антони не успял повече да се въздържа и докоснал нежно ус-
тните й със своите.В началото тя едва му отвърнала,понеже не
знаела да се целува.Той веднага забелязъл това и в първия момент
се сепнал,защото не могъл да повярва,че това наистина му се случ-
ва,че ще бъде първия мъж за нея във всичко. Страшно му се прииск-
ало да е и единствения.Тогаз започнал бавно да я учи,как да го целу-
ва.Постепенно целувката им ставала все по-страстна.След като
устните им се откъснали една от друга Ани свела свенливо глава.
Той се усмихнал меко и прошепнал в ухото й.-Прекрасна си.-вдишал
от аромата на кожата й.-Ани с какво се занимаваш,когато не си на
процедури.-сменил темата той за да се съвземе от връхлетелите го
чувства.-Благовествам Словото Божие.Рисувам модели,усъвършенс
твам се в чуждите езици,които владея,пи...ша стихове и си шия дрe-
хи.-отговорила,а бузите й все повече розовеели от случилото се ме-
жду тях. -А на мен ще ми благовестваш ли.-попитал я леко закачли-
во. -А...ако искаш.-още повече се смутила тя.-Първото и най-важно
нещо което трябва да знаеш за нашия Спасител е,че те обича и те
чака с търпение да се върнеш при него.Така,както се разказва в прит
чата за блудния син.Знаеш ли я.-но щом заговорила за Бога смущени
ето й по-чуден начин отминало.-Да.-усмихнал се той поради промя
ната,която настъпила у нея.-Родителите ти,какво работят.-полю
бопитствал той.-Майка ми работи в Сатеричния театър като ко
нтрола,а баща ми е шофъор в една строителна фирма.
-А,брат или сестра имаш ли.-попитал я заинтригуван оттова,ко
ето научил за семейството й.Не знайно, защо и за самия него дока-
то я слушал усетил,че не е единствено дете.
-Да, имам брат по-голям от мен.Той от петнайсет години живее в
Словакия.Женен е за словашка и имат две момичета.-казала с мал-
ко тъга.-Ти, какво работиш.-попитала го на свои ред като се изчер
вила,защото вече узнала,че е фотограф и военен.
Антони се усмихнал леко,тъй като разбрал,че тя знае.-Аз съм фо-
тограф и военен.Ако искаш мога да те снимам.-подсмихнал се игри
во като с това искал да й каже, че няма да има нищо против да я
снима гола.Стига тя да иска.
-Не,не благодаря.-отказала притеснена с пламнали страни,защо-
то отлично схванала неговия намек.-А...твоите родители,какво ра-
ботят.-попитала го все още смутена
-Майка ми беше президент на семейния ни замък"Камастра",кой-
то е превърнат в хотел.Той се намира в областа Камастра,която
е близо до Монца.А баща ми беше един от шефовете на НАТО в
Италия.-казал с огромна тъга поради загубата им. Дори и след де-
сет години му е трудно да говори за тях без да се развълнува.
-Бяха.-попитала го искрено изненадана,тъй като усетила болка-
та,която изпитвал докато й разказвал за родителите си.
-Да,защото преди десет години загинаха при самолетна катестро-
фа.-отговорил Антони като чувствал,че на нея може да сподели и
най-съкровените си тайни въпреки,че я познава от съвсем скоро.Това
е още едно нещо,което му се случва за първи път.
-Съжалявам,наистина.Не знаех.Сигурно ти е било много тежко.
Но опитай се да мислиш, че те са на по-хубаво място.При Бога.-ка-
зала състрадателно и много й се приискало да го погали успокоява-
що по-това красиво лице,но с огромни усилия се въздържала.
-Да,много ми беше тежко.Ще опитам така да мисля за тях.-казал
въздъхвайки.После продължил да й разказва подтикван от една по-
голяма сила.-Когато научих бях шокиран и почнах да пия,да взи-
мам опиятия в продължение на няколко седмици.Обаче с помоща
на Франк и Филип се съвзех.Наистина и аз положих голями усил-
ия.После тримата ни извикаха и заминахме за Персийския залив.-ко-
гато спрял,погледнал в тези смайващи го очи.Преглътнал така ся-
каш не е ял от дни,а тя е единственото ястие,което може да го за-
доволи.Устните му сами се приближили до нейните.Те се сляли в
страстна целувка,с която Антони ясно й казал,че отношенията
им няма да спрат до тук.-Ани да знаеш само,колко много те жел-
ая.-прошепнал й изгарящ от желание да я люби
-А..Антони,аз никога не....с!-заекнала от смущение,страх и вълне-
ние от това,което може да се случи тази нощ, ако каже да.
-Обещавам,че ще бъда много внимателен.Ани позволи ми да те лю-
бя.-казал нежно изпълнен с трепетно вълнение.Тогава прочел всич-
ки чувства изписали се на лицето й страх,колебание,но и желание.
Антони,никога преди не е изпитвал подобни чувства и не е копнял
за някоя жена,както за нея.Той станал,сложил я грижовно в колич-
ката и се отправили към къщата в посока спалните,където скоро
никой да не ги открие.По-пътя Антони взел една хубаво изстудена
бутилка шампанско с две чаши и купичка с ягоди.
През тази топла,изпълнена с чувства септемврийска вечер Анто-
ни бил много нежен,защото искал тя,никога да не го забравя.Вина-
ги да си спомня за него и тази нощ.Затова я любил така сякаш
му е за пръв и последен път. Той нямал и представа,че това наист-
ина може да е единствената им вечер заедно.
-Франк,къде е Антони.-попитала го по-едно време Марина,защото
скоро не го е мяркала наоколо.
-Тук,някъде трябва да е.-умело я излъгал той.-Сигурно пак е с ня-
кое хубаво гадже.-продължил като започнал да се преструва,че го
търси с поглед.Тя кимнала разсеяно с тъмнокоста си глава и си
отминала спокойна.
-Най-добре е вече да се обличаме.Сигурно вече те търсят твоите прия-
телки Марина и Жанет.-предложил й ласкаво Антони три часа по-
-късно.Тази нощ за него била едно голямо предизвикателство.Защо-
то и не предполагал,че тя ще е толкова срамежлива в леглото.Той
положил нечовешки усилия да себеконтролира желанието си да пр-
оникне в нея.Обаче това,което изпитал преди любовната им игра
по-време на нея и сега не било само жажда.
-Да,добре.-промълвила тихо тя.Седнала в края на леглото с гръб
към него за да се облече.Ани все още изпитвала смущение от Анто-
ни,въпреки случилото се между тях.
Антони тъкмо си облякъл ризата,когато погледнал в Ани.Тя точ-
но си закопчавала копринената блуза с жабо,но копчетата все се
разкопчавали,защото ръцете й треперели.Той клекнал пред нея.-
-Ани,позволи ми да ти помогна.-настоял меко.-Все пак аз те съб-
лякох редно е и да те облека.-пошегувал се като отместил нежно
ръцете й.Закопчал копчетата,след това повдигнал брадичката й
за да го погледне.-Ани,недей...!Ще си помисля,че не ти й било прият-
но с мен.-прошепнал гальовно,защото видял сълзи в прекрасните й
очи,които от пръв поглед го пленили.Той бавно свел глава и първо
попил сълзите й с устни, после поел утните й със своите в пламен-
на целувка.Подир внимателно я сложил в количката.Те излезли от
спалнята и се върнали при другите купонджий.Антони я оставил
на същото място,където била,когато я видял.Застанал пред нея
като се привел.-Ани ще отида да видя,къде са Франк и Филип.Те
много искат да се запознаят с теб.Съгласна ли си да ви запозная?
-попитал я меко. Тя поклатила положително глава.След като уз-
нал отговора й отишъл да потърси приятелите си.Докато се от-
далечавал една доста съблазнителна мадама го обгърнала през кр-
ъста. Притиснала се в него с което му дала да разбере,че стига да
иска може да я има.Антони въобще не й обърнал внимание и с две
думи я отпратил.Ани го проследила с очи и видяла всичко.Тогава
осъзнала,че между тях нищо повече не може да има освен тази чу-
дна нощ.Затова решила да си тръгне преди той да се върне.
Тогаз я забелязала Жанет.-Ани,къде беше?-попитала я учудена,за
щото скоро не я била мяркала
-Тук.Жани бих искала вече да си ходя.Ще можеш ли да ме закараш
в къщи.-погледнала я Ани въпросително
-Да,разбира се.Да не се е случило нещо за което не знам?-заинтере-
сувала се тя и я изгледала подозрително.Тъй като Ани й се видяла
променена.
-Не,всичко е наред.-отговорила Ани малко притеснена,защото се ба
вят с тръгването.В този момент дошла и Марина.-Какво става?-
-попитала приятелките си като се вгледала в тях,понеже заподо-
зряла,че нещо не е наред.
-Ани,иска да си ходи.Аз ще я закарам.-отговорила на кратко Жанет.
-Добре,утре ще си поговорим.-казала Марина гледайки Ани сигур-
на че тя крие нещо от тях.
-Анто,къде изчезна.-укорил го по-приятелски Филип
-Наоколо.-усмихнал се Антони загадачно
-Кога ще ни запознаеш с онова хубаво гадже.-попитал го Франк с на
деждата,че най-после ще се запознае с нея
-Аз затова съм дошъл за да ви заведа при нея да се за...-не успял да
довърши Антони,защото видял,че Ани си тръгва с помоща на Жа
нет.В тоя момент разбрал,че всъщност тя бяга от него. -За съжа-
ление нямате шанс да се запознаете с Ани.-казал натъжен
-Защоооо!-извикали в един глас момчетата
-Защото тя току-що си тръгна.-продължил той като въздъхнал
тежко.Това е последното нещо,което е очаквал да му се случи,да
го остави жената с която най-много е искал да бъде.Антони дори
почнал да вярва,че в нейно лице е срещнал половинката си.
-Не е честно,защо не ни запозна по-рано.-възнегодувал Филип
-Какво да се прави,такъв е живота.-отговорил Антони,но по-скоро
на себе си отколкото на тях.
-Анто,ти да не си правил се...-не съумял да се доизкаже Франк,
тъй като Антони така ги изгледал,че пустинята Руб-ел-Хали
могла да се превърне в лед.След това ги оставил изумени.Той,никога
преди не се е държал така с тях заради жена.Въпреки,че тази е
различна и според Франк и Филип ще е единствена,макар Антони
още да не го е осъзнал.


Втора Глава
Няколко дни по-късно Ани признала на своите приятелки,какво
се е случило между нея и Антони на купона.
Един месец след това тя разбрала,че е бременна и казала на Мари
на и Жанет.Те страшно се разгневили и искали веднага да съобщ-
ят на виновника.Обаче Ани успяла навреме да ги възпре като ги
накарала да й обещаят,че нищо няма да кажат на Антони.Мо-
мичетата с неохота се съгласили, защото се уплашили за нея по-
ради физическото й състояние дали ще успее да износи плода.За-
това и приели да не говорят с него за да не се тревожи тя.А Мари-
на и Жанет даржали на думата си.Щом са казали да значи е да
това го научили от учението,което Ани проповядва. На същия ден
вечерта тя разказала всичко на родителите си.Как се е запознала с
Антони за чувствата си към него,за случилото се между тях на
фиестата и последствието,нейната бременност.Отначало те мно-
го се притеснили за нея,после се ядосали на него.Минало време и ро-
дителите на Ани променили преценката си за Антони покрай дъ
щеря си и приятелките й,които го познават и им разказвали неща
от неговия живот.Така те узнали,че той е добър човек.
Изминали три години,откакто Антони не е идвал в България.
За това време България и по-точно София му се видяла по-напрег-
ната.Той и Франк,след като пристигнали се настанили в Хотел
" Арт".Като си отпочинали за час,два си определили среща с Ма-
рина и Жанет в клуб "Диамант".
На другия ден мъжете отново се срещат с момичетата в кафене-
то на СПА--центъра.Докато опсъждат,къде да отидат тази ве-
чер Антони изведнъж ги прекъсва.-Марина,как е Ани.Продължава
ли да ходи на рехабилитация.
-Какво те интересува.-сопнала му се Жани с леко гневни нотки в
гласа си,а лазурните й очи хвърляли искри.
-Да не й се е случило нещо?Имаш ли причина да се държиш така с
мен или е заради Ани.-пита я Антони учуден на държанието й.
-Не,спря.-отговаря Марина ядосано на първия му въпрос.Тя разб-
рала,че запитванията му са провокативни за да се издаде Жани.
Затова отговорила вместо приятелката си
-Защо,поради,каква причина?-продължил да пита той сигурен,че
крият нещо важно от него.
-Имаше семейни проблеми.Но от една година отново започна да по
сещава центъра.-Защо,толкова се интересуваш.С какво те впечат-
ли Ани, след като си заобиколен все с красиви жени.-обръща се Жани
не вярваща към него.Поглежда го строго сякаш му казва внимавай да
не ме излъжеш. -Не може ли да се интересувам.Нещо повече,искам да
я видя.Ще ми дадете ли ядреса й?-каза той без да се отказва да нас-
тоява с непроницаемо изражение.
Франк през цялото време поглеждал ту към Антони,ту към мо-
мичетата и много добре разбрал,че нещо премълчават.Той отдавна
знае,че приятеля му се интересува от тази жена не заради единя се-
кс,а защото е лудо влюбен в нея.На Франк му е известно това от са-
мия Антони.Чувствата,които той изпитва към нея все още не смее
да си ги признае,понеже се страхува,че тя може отново да го отб-
лъсне.-Защо искаш да я видиш.-не отстъпва и Марина,макар че запо-
чва да се колебае.Защото за миг видяла в очите му нещо,което преди
не е.За съжаление не могла да разбере,какво тъй като израза на лице-
то му отново станал неразгадаем.
-Просто искам да я видя.Да не се е омъжила и затова да не искате
да ми дадете адреса й.-изглежда ги подозрително Антони.Той отли-
чно схванал,че упорито се опитват да скрият случилото се с Ани.
Само се надява да не се е омъжила,защото не би го понесъл.
-Добре.-предава се Жани и му написва на бележка адреса на Ани.
Тя и Марина умишлено не отговарят на последния му въпрос.
На следващия ден след обяд. Ани,както си седи в ивалидната ко-
личка и си спомня за прекрасните моменти прекарани с Антони
е прекъсната от звънеца на вратата.Преди да отвори поглежда в
спалнята си, какво прави детето.Открехва вратата и когато ви-
жда Антони на прага усеща,че ще припадне.Тя отдавна престанала
да се надява,че един ден отново ще го види,но не спряла да се моли
за него:Да бъде жив,здрав и винаги да има успех в делата си.
-Здравей.Това е за теб.-той й подава един много хубав букет от
най-различни цветя.Без да откъсва очи от нея,защото доколкото
си я спомня е станала още по-красива през изминалите години.
-Благодаря,заповядай влез.-Ани поема цветята с леко треперещи
ръце като се старае да не докосва неговите.-Къде искаш да влезем-
-обръща се към него като се опитва да изглежда спокойна.Тя го пог-
лежда скришно и не вярва на очите си,че той е тук застанал пред
нея.След три години и е все така мъжествен,невъобразимо привле-
кателен и не я е забравил,както обеща когато се запознаха.
-Където ще си ти.-отговаря нежно като не отмества зоркия си по-
глед от нея и вижда треперещите й ръце,чува вълнението в гласа й.
От това разбира,че все още си спомня ноща,когато са били заедно,
макар че се опитва да го скрие и се развълнувал.
-Да отидем в кухнята за да сложа цветята във вода.-каза тя.
Те се отправят натам.Антони сяда на един от столовете на бар-
плота.
-Искаш ли нещо за пиене.-пита го тя докато подрежда букета
-Теб.-прошепва тихо с надеждата да го чуе.Но после продължава на
по-висок глас,защото рзбира,че тя съвсем ще се притесни от него.-
-Може сок,ако има.-отвръща без да престава да я наблюдава със
спиращ дъха поглед изпълнен с любов,възхищение и желание.
-От портокал е.-казва Ани обръщайки се въпросително към него ка
то се старае да запази самообладание още повече,след като го чула
да казва "Теб".Антони кимва в знак на съгласие с неразгадаемо изра-
жение.Ани му поднася чашата и като чува въпроса му замръзва на
място.
-Ани,защо си прекъснала рехабилитаторските процедури.Не ис-
каш ли да ходиш.-пита я заинтригуван от отговора й.Тъй като
от недомлъвките на Марина и Жани отлично разбрал,че й се е слу
чило нещо,което той не трябва да знае.
-Да,искам. Бог знае,колко много.А процедурите преустанових,пора
ди ред обстоятелства.-казва като го поглежда смело за първи път,
откакто е дошъл.
Антони се усмихва леко,защото когато заговори за Господа става
смела.След това Ани се обръща по-посока коридора като,че ли очак-
ва някой да влезе.Той много добре вижда това и се учудва като пов-
дига леко вежди.-Да не очакваш,някой.-пита я любопитен,какво ще
му отговори,но и малко обезпокоен да не му съобщи,че се е омъжила.
-Не...не,ти откога си в България.-пита го тя чудесно осъзнавайки,че
се е издала.Едновременно с това се изненадала,че Марина и Жанет не
са й казали,че той е тук и иска да я види,а само те са могли да му
дадат адреса й.
В момента в,който той решава да й отговори при тях пристъпва
едно малко момиченце.Според него на две години с дълги кестеняви и
чупливи коси,с прекрасни пъстри очи,което му заприличало на,някой,
но на кой не се сетил може би поради думите,които детето казало.
-Мама иска сок.-обръща се Ади към майка си и поглежда Антони
с любопитни очички.
-Не може да бъде.-произнася тихо Антони шокиран.Той почувст-
вал,как корема му се преобръща.Тогава среща погледа на Ани,кой-
то е пълен със смесица от страх,каква ще е неговата реакция,въл-
нение и очакване.Нейното изражение му казало всичко,поради кое-
то очите му се насълзявт.Антони чувства,че от буцата заседна-
ла в гърлото му не може да проговори.Ани отваря кутията със со-
ка.Сипва в една децка чашка и дава на детето да пие.Малката,сл-
ед като оглежда Антони се обръща към майка си.-Мама,кой е той
-Ади преди да ти кажа ще ме оставиш ли да си поговяря с него.Ти
през това време можеш да отидеш в стаята да си поиграеш.-пред-
лага й нежно Ани.Тя много добре видяла смущението в очите му сл-
ед въпроса на малката,затова решила да я отпрати.Ади като пре-
ценява по-децки,че майка й и този мъж са много сериозни ги оставя.
-Ани,защо не ми каза.Да не съм те наранил с нещо за което не зн-
ам.-прошепва с болка.
-Не,не си.-казва тя изпълнена с вина заради, неговата болка.Ани и
не предполагала,че той ще го приеме тъй болезнено,защото не й се е
вярвало,че той ще иска да има нещо общо с нея.Освен онази чудна нощ.
-Доколкото си спомням ти избяга от мен.-припомня й той с мъка
в гласа
-Съжалявам,Антони,прости ми.-нашепва със съжаление ,а две сълзи
потичат по-бузите й.
Той кляка пред нея усетил мъката й поради неговите думи.А то-
ва,че нея я боли него го,боли двапъти повече.Антони протяга трепе-
рещата си ръка и повдига ласкаво брадичката й за да го погледне.
-Ани, недей не плачи.Нима не разбра,че аз още преди три години
бях готов да ти поискам ръката.Защо не ми каза.-простенва той
като и неговите очи се насълзяват.
-Не исках да си мислиш,че исkам да усложнявам живота ти.Нито,че
трябва да се ожениш за мен.-казва тихо тя
-Ани,наистина ли си мислеше това за мен.-казва неприятно изне-
надан-Толкова ли съм лош в твоите очи.-пошепва натъжен.Тя усп-
ява само да поклати отрицателно глава.-Ани,погледни ме моля
те и ми кажи,какво виждаш в очите ми.-приканва я настоятелно
Тя повдига главата си и среща неговите прекрасни сини очи,които
я гледат с болка и любов,много любов.-Кажи ми какво виждаш.-по-
питва я настойчиво.Преди да му отговори тя преглъща, няколко
пъти.-Лю...любов.-казва смутена.-Ани,обичам те.Мили Боже ти
знаеш,колко много я обичам.-изстенва Антони поради, нейното не-
верие,че той наистина я обича.
-И аз те обичам,Антони.-признава му Ани след като събира дос-
татъчно смелост.В този момент той спира да диша.Когато се
усеща,че няма въздух си поема.-Кажи го пак,моля те.-изстенва той
-Обичам те,Антони.-казва нежно тя-Обичах те още преди да ме
вдигнеш на ръце в СПА-центъра.Още преди да те видя от плът и
кръв,когато беше в моето въображение.-доверява му тя-Знам,че мо
же да не ми повярваш...
-Знам,че е така.Видях го в очите ти на купона.Разбрах го със сър-
цето си,но не му повярвах.-прекъсва я меко.Той се изправя бавно и
я вдига от инвалидната количка на ръце.
-Антонии.-възкликва Ани изненадана,както първия път
Антони си поема дълбоко въздух от копнеж по-нея.Настанява се в
количката и я слага внимателно да седне в него като полага уси-
лие да се успокои за да не я целуне ,тъй като може да я стресне.
Тогаз тя забелязва,че ръцете му треперят и на свой ред се разтре-
перва,защото отново ще почувства устните му.Той свежда полека
глава и устните му взимат,нейните в спираща дъха целувка.
Още щом я докоснал Антони се усетил у дома си. -Толкова си слад-
ка.Ухаеш на плодове.-простенва от жажда той.После рязко проме-
ня изражението си на обезпокоено.-Представям си,колко трудно
ти е било.-казва все още невярващ,че има едно прекрасно момичен-
це от тази невероятна жена.Ани поклаща леко глава,понеже не е
сигурна дали да каже да или не.Защото,ако му сподели истината
той ще се притесни.Макар,че Антони може и да разбере по-мълча-
нието й,че не му казва всичко.Така и става.Той докато я наблюда-
ва заподозрял,че тя нещо му спестява.-Ани, имаше ли усложнение.
-Да.-отговаря тихо и смутена.-Поради обездвижването и лекари-
те ми казаха.....-спира изведнъж с порозовяли страни от срам,че
се е издала и сега той ще иска да знае и останалото.-Какво ти ка-
заха.-пита я сериозен.
-Казаха ми,че ако не проходя по-добре да не заб...-не успява да про-
дължи тя.Като чува думите й се поуспокоява и згадъчно се усмих-
ва.-Не мога да повярвам,че след всичко което сме правили с теб ти
още се срамуваш от мен.-след това пак става сериозен-Тогава въоб-
ще и не помислих,че това може да се случи.Не взех и предпазни мерки
нещо,което не ми се беше случвало.Ако знаех въобще нямаше да го нап-
равя.Тя го поглежда уплашено и пошепва.-Съжаляваш ли.
-Никога.-отвръща твърдо той като настръхва от вълнение.В този
момент Антони имал усещането,че прави завет с вечноста.-А,ти-
-попитва я на свой ред със затаен дъх.
-Не.-казва непреклонно тя.-Аз се радвам,че ми даде Ади.Така имах
част от теб.-каза мило тя.-Защо не ми се обади.-пита я загледан
в нея с любов.-Ако ти се бях обадила ти щеше ли да дойдеш.-пита
го тя тръпнеща в очакване на отговора му.
-През всичките три години това чаках да ми се обадиш и да ми ка-
жеш,че имаш нужда от мен.-промълвяа той с дрезгав глас.Антони
се вглежда в нея.После утните му се приближават към нейните и
ги взимат.Полека целувката им се задълбочава.След малко се чу-
ва,някой да идва.Ади влиза в кухнята.
-Мама,кой е той.-пита поглеждайки майка си,после Антони.Изпъл-
нена с любопитство,кой ли е този мъж,който не откъсва очи от
майка й и седи в количката й.Антони и Ани се споглеждат и това е
достатъчно за да се разберат. -Ади спомняш ли си,когато мама ти
каза,че един ден татко ти ще дойде.-попитва я предпазливо.-Да.-от-
говаря Ади със сериозно изражение.
-Ето това е,твоя татко.-каза Ани и се усмихва на смутения й израз
-Прекрасна е.-възхищава й се бащински Антони.-Прилича на май-
ка си.-продължава развълнуван
-Не повече прилича на баща си.-отвръща Ани ласкаво като се усми
хва.-Ади искаш ли да седнеш в мен за да се запознаеш с татко ти.-
-предлага й нежно майка й.Малката премигва,няколко пъти от
притеснение.Поклаща отрицателно глава и решава да ги остави да
си говорят на тоз чужд език на,който мама я учи от една година.
Тя изтичва в стаята да си играе
-Не мога да повярвам,че и тя е срамежлива.А казваш,че прилича
на мен.-простенва с усмивка той.-Много е сладка.-каза Антони горд
с дъщеря си.Изведнъж той става сериозен.-Майка ти и баща ти
сигурно ме мразят и с пълно право.-каза загрижен.Най-вероятно ро-
дителите й ще бъдат против него,защото имат причина.Но той ще
направи всичко по-силите си да си променят лошото мнение за него.
-Не,не те мразят.В началото бяха много притеснени за мен и раз-
гневени на теб.Но от разказите на Марина,Жани и мен за теб те
поопознаха и разбраха,че си добър човек.-каза тя меко
-Марина и Жани са говорили хубави неща за мен.-казва невярващ,
след тормоза на който го изложиха в кафето на центъра.Ани се ус
михва на неговата реакция.-Да,а аз трябваше да си призная,че ти
не знаеш за бебето,а не че не го искаш.-отвръща все още изпитвай-
ки вина.Той я поглежда нежно и с това й казва,че вече й е простил
да си прости и тя.Докосва я ласкаво като почва от дясната й буза
и спира на устните й.От тези му чувствени действия тя наст-
ръхва.Антони веднага вижда това и се спира.Той не го е направил
за да я възбуди,а защото има нужда да я докосва.Макар,че самия
Антони страшно много я желае и с радост би я любил в този мо-
мент.Обаче нито времето,нито мястото са подходящи.
-Ани,ще се омъжиш ли за мен.-пита я тръпнещ в очакване
-Не искам да се чувстваш длъжен с...-не успява да се изкаже тя по-
неже той я прекъсва.-Никога вече не го казвай.Ани аз те обичам и
ти го знаеш и искам да се оженя за теб.А,ти.-пита я развълнуван
-И аз те обичам.Ти знаеш,че не съм като другите жени.Често
имам нужда от чужда помощ.Бог може да промисли и да не ме
изцели напълно .- опитва се тя да му обрисува евентоалното му
бъдеще с нея.
- Не вярвам Бог да промисли друго.Но дори и това да се случи не ме
интересува дали ще си в количка или не.Ани да не се опитваш да
ме накараш да се откажа от теб.Искам да ти кажа,че няма да ус
пееш.Обичам те и искам да се оженя за теб.А,ти искаш ли.-пита
я отново вече малко притеснен.Тя от вълнение успява само да ки-
мне в знак на съгласие.Очите й се напълват със сълзи,защото й е
трудно да повярва,че това наистина й се случва.С ум и сърце Ани
благодари на Отец за този чуден подарък Антони,който й е по-скъп
и от физическото й изцеление.-Ани за,какво се замисли.-пита я
Антони забелязал промяната у нея.
-За подаръка,който Бог ми направи.-каза тя загадъчно с лека усмивка
-И кой е този подарък.Да не съм аз.-пита я меко с усмивка заради
иненадата,която се изписала на лицето й,когато го казал.Тя леко
се изчервява.-Да,ти си.Не съм спирала да му благодаря за теб, от-
както те видях в СПА-центъра.Ти,как разбра.-пита го любопитна.
Антони посочва сърцето си.-Вътрешния глас ми го каза.Вижд-
ам го всеки път,когато ме погледнеш.-той й се усмихва.-Аз също
всеки ден Му благодаря за подаръкът,който ми направи без да го
заслужавам.Ти и Ади.Той бавно свежда глава и утните му се сли-
ват с нейните в страстна целувка.


Трета глава
Двамата отиват при детето за да видят,какво прави.Намир-
ат го заспало на пода до играчките.-Ани мислиш ли, че ще се събу-
ди,ако аз я гушна.-пита я той гледайки дъщеря си с умиление
-Не знам,опитай.-окуражава го тя
Антони вдига малката и с помоща на Ани успява да й облече пи-
жамата без да я събуди.После я слага в децкото креватче.
-Отива ти да си татко.-каза тя с усмивка
Той я поглежда нежно.-На теб също ти отива да си майка.
След това те се връщат в кухнята.Докато приготвят вечерята
родителите й се прибират заедно поради щастливо стечение на об-
стоятелствата.Тогава Ани ги запознава с Антони.В началото те
се държали хладно с него,докато не почват да разговарят за живо-
та на Антони.През цялото време Ани им превежда и участва в ра-
зговора.Постепенно резрвираноста на родителите й се стопява и
на нейно място дошли симпатията и нежноста.По-късно същата
вечер Антони официално поисква от баща й и майка й ръката на
Ани и те му я дават.Когато вечерята приключва родителите й
предлагат на Антони да не се връща в хотела,а да остане за през
ноща,защото минава полунощ.Първоначално той им отказва,но
тъй като те настояли се съгласява.Ани като осъзнава,че той ще
остане цялата нощ у тях се разтреперва от вълнение,защото ще е
много близо до нея,дори може да отиде при него докато спи и да
го погледа.Всичките тези мисли минават през ума й дордето
майка й го настанява да спи в хола.По-късно Антони се измъква
тихо от леглото си.Влиза безшумно в спалнята на Ани и Ади.
-Антони..-прошепва тя изненадана и развълнувана,защото той на-
правил точно това за което си мислела.Тогаз погледа й се спира на
мускулестото му тяло,което е облечено само с боксерки от тъмно
син сатен.Като се усеща, какво прави се изчервява.След което пола-
га усилие да го гледа само от раменете нагоре.Антони се засмял ле-
ко,а с периферното си зрение зърнал, че малката спи.-Нима мисле-
ше, че няма да дойда,след като съм, толкова близо до теб.-каза той
преглъщайки поради жаждата си за нея.-Още сега бих те любил,но
знам,че ти няма да си спокойна заради детето, както и аз.Ани ще
ми позволиш ли да легна до теб.-пита я като настръхва от вълне-
ние.Тя поклаща глава в знак на съгласие тъй като не успява да про-
говори поради тръпнещото си тяло и очакването той да легне до
нея.Отгръща завивката от себе си без да сваля очи от негo.Антони
на свои ред оглежда с нежност тялото й което му се вижда по-хуба-
во от всякога.-Прекрасна си.-промълвява лягайки бавно до нея.А му-
скулите на ръцете му,на гърдите му се очертали още по-добре.Той я
обгръща внимателно и тогава почувствал пеперуди да пърхат в стомаха
му.Ани от притеснение се сгушва във вратъ му,а сърцето й толкова силно
биело,че има чувството,че ще изхвръкне.-Толкова,много ми липсваше
Антони.-каза тя скрита в гушата му,а сълзите й потичат пора-
ди всички емоций,които до сега е сдържала в себе си.Също и защото
той наистина е тук.Заради милоста на Господа,който отново й
направил този дар да изпрати Антони при нея.-И ти много ми
липсваше.-каза той нежно като я притиска леко към себе си.Анто-
ни усеща нещо мокро на рамото си и така разбира, че тя пак пла-
че,но защо не знае може само да предполага.-Ани,недей не плачи.Ни-
ма винаги ще предизвиквам сълзите ти.-пита я той загледан в та-
вана сякаш очаква отговора да му даде Бог.Той който до сега не е об-
щувал с Него.Макар че през последните три години е правил опити
-Извинявай знам,че на мъжете не им харесва жените да плачат.-
-каза тя като се надига леко от него,но после пак се гушва в Анто-
ни.А това че може да го прави й се струва,толкова невероятно.Той
се подсмихва меко.-Не че не ми харесва просто ме натъжава.Ис-
кам да виждам по-често усмивката ти,а не сълзите.Тя повдига гл-
ава към него.Той я обръща да легне по-гръб и се надвесва над нея.По-
пива сълзите й с такава,нежност каквато Ани не си е представя-
ла.Тя го прегръща и от желанието си се притиска към него инсти-
нктивно.А това за Антони е истинска радост.За жалост той ус-
пява да се овладее да не я люби,защото знае че тя не го осъзнава,а
като го съзнае ще се вцепени от срам и притеснение зарад Ади.
С бързината на пантера Антони ляга по-гръб,а нея я слага до него.
После я взима в обятията си.В този момент тя разбира какво е
станало и се изчервява.Миг преди пак да скрие лицето си във вратъ
му той приласкава устните й със своите. Aни като почувствала
нгеовото възбудено тяло се досеща,колко трудно му е било да се въз-
държи.-Антони ти си.....-прошепва в ухото му изчервявайки се ка-
то не успява да се доизкаже.
Той се усмихва на срамежливоста й.-Не се притеснявай ще се спра-
вя.-Благодаря ти.-каза тя признателна за това което, направил,а
от очите й потекли сълзи на благодарност и любов.-О,не пак ли.-
-простенва той,защото усеща рамото си мокро.-Да знаеш само,ко-
лко често съм си мечтала тук в това легло да те видя пак.-пошеп-
ва тя сгушена в гушата му и наполовина легнала върху него.Двете
му ръце нежно обхванали гърба й се придвижват бавно надолу пос-
ле се връщат.-А, аз когато си позволявах да мисля за теб си мечта-
ех да се слеем в едно.На няколко пъти се опитах да разговарям и с
Бог.-споделя й с насълзени очи.
-Той отговори ли ти.-пита го меко в ухото.-Мисля,че да.Помогна
ми да събера смелост да дойда отново в България и да те потърся.
Тя се повдига на ръцете си за да може да го гледа,а от очите й поти
чат сълзи, които падат на лицето му и се смесват с неговите.-Аз
все още изпитвам чувство на вина, че избягах от теб.-казва натъ-
жена.-Аз също се чувствам виновен,че веднага не те потърсих.-отвръ-
ща меко той.-За което платих висока цена.Не бях до теб,когато си
научила, че си бременна,когато се е родила Ади,когато ти е казала
мама.-продължава тъжен той.-Аз също платих за бягството си,
за решението си да не те потърся.Бях сама,когато разбрах,че съм
бременна,когато родих,когато Ади ми каза мама и когато проходи.-
-каза тя съпричастна на неговата болка,защото я е изпитала.-Ра-
зговаряме така сякаш,никога не сме се разделяли.-казва Антони ле-
ко изненадан поради откритието,което му се дало.-Общували сме
си явно в тайно.-каза ласкаво тя като настръхва от присъствие-
то на Святия Дух.-Не ти ли се спи.-пита го меко загледана в люби-
мото лице.-Още не.-отвръща нежно като внимателно я слага под
себе си.Навежда бавно глава и взима устните й със своите.След то-
ва се преобръща по-гръб без да я пуска.Така Ани отново се озовава
наполовина върху Антони.За кратко той се унася.Тя като го вижда
се осмелява да го целуне нежно по-устните,които са толкова из-
разителни и така съблазнителни.Тогава той отваря очи с усмив-
ка.-Ако знаех, че ме чакаш да заспя за да ме целунеш щях да го на-
правя по-рано.-Ти не спиш.-каза изненадана с порозовели страни.-
-Не.-отвръща все още усмихнат.Изведнъж той става сериозен.-Ани
готова ли си да дойдеш и да живееш с мен в Италия.-Не знам.-каза
откровено тя.-Защо ти не дойдеш да живеем тук в България.-пред-
лага му искрено макар,че не й се вярва той да се съгласи.Обаче след-
ващите му думи, които казва я опровергават.-Бих могъл да дойда,
но в Италия е хотела, филиала на НАТО...-каза расъждавайки на
глас над думите й.-Ако искаш останете с Ади да живеете тук,а аз
ще идвам при вас за седмица две.Дори и да живеем в Италия аз чес-
то ще отсъствам.Работата ми е такава.-прави й предложение
той от своя страна.-Не,ще дойдем с теб.-казва Ани като с това опо-
вестява избора си,който е да бъде с него въпреки носталгията,коя-
то ще изпитва като е далеч от родители,роднини и приятели.Ан-
тони знае това и затова й дал тази идея.-Обещавам ти,че често
ще идваме в България.-каза настръхнал от това, че тя предпочи-
та да е с него.Той въздъхва тежко и притиска ласкаво устните й
със своите,а мускулестите му ръце се раздвижват по-гърба й.Ант-
они не си позволява да ги придвижи по-надолу,защото този път не
би могъл да се въздържи.След четири часов разговор те заспиват
сгушени един в друг.

Четвърта глава
През следващите десет дни всички са под напрежение покрай
подготовката на свадбата на Ани и Антони.Марина и Жани уре-
ждат гражданския брак и църковната церемония,която решили да
се състои в клуб "Диамант".Двете заедно с Надеж и Мишел и най-
добрите приятели на Антони ще са им свидетели.В тези дни изпъ-
лнени с динамика Ани си шие булченската рокля,но само,когато
годеника й не е при нея.В това време родителите й съобщили на
най-близките им роднини и приятели за венчавката,защото не ос-
танало време за изпращане на покани.Родителите на Марина и
Жанет организират тържеството в клуб "Диамант" на който са
собственици.Филип пристига един ден преди голямото събитие ка-
то донася младоженския костюм на Антони от бутика на" Арма-
ни"с личните му благопожелания към двамата млади.Вечерта пр-
еди церемонията идват вуйчо й и вуйна й с братовчедите,които
заедно с дъщерята на Ани и Антони и племенничките й ще са им
шафери.В същото време пристига брат й заедно със съпругата си
и децата с чартърен полет изпратен от Антони да ги вземе от
летището на Кошице,Словакия.
В ритуалната зала Ани се придвижва с инвалидната си количка
обвита в розов облак от сатен.Роклята й е дълга и по-нея тясна и
завършва с девет тюлени волана.Отпред на бюстието има голяма
розова панделка,която прикрива добре оформените й гърди.Тя е с
отделни ръкави прилепнали по-ръцете й,които в горния си край са
с по-три волана.Косата й е направена от един много добър фризьор
който е приятел на Марина и Жанет.Той я оформил в елегантен
кок като я прихванал с малки розови маргаритки,а покрай лице-
то й падат палави кичури,понеже Ани има дълга и гъста коса на
едри вълни.Младоженеца който с търпение чакал булката е облеч-
ен класически с малко изключение.Смокинга му е черен със снежно
бяла риза,но без вратовръзка или папйонка,която е разкопчана ма-
лко повече от необходимото,поради което мускулестите му гърди
привличат вниманието на дами и господа.Привечер младоженци-
те си взимат довиждане с гостите и заминават на меден месец на
о.Гренадините,където Антони има къща.Детето го оставят на гр-
ижите на баба и дядо.На острова двамата прекарват незабрави-
ми дни изпълнени с много любов,слънце и море.Там те се отдават
на жаждата си един за друг.Така минава една седмица.В ранната
вечер на Антони му се обаждат от филияла на НАТО в Италия
за поредната секретна мисия.Това леко го натъжава,защото ще
трябва да се раздели със съпругата си.Той като знае колко е при-
теснителна се чуди дали да я вземе със себе си в Милано,Монца.Да
й покаже набързо къщата и да я представи на персонала си преди
да замине или да я остави в България при детето и родителите й,
а като се върне,ако се върне заедно да отидат в Италия.Ани забеля-
зва тъжния му и замислен поглед.-Антони,кой се обади.-пита го за-
грижена. -Викат ме на мисия.-той се приближава до леглото с ле-
ки стъпки облечен с черен копринен панталон,тъмно синя копри
нена риза,но разкопчана,която свободно пада надолу и бос.Ани дока-
то го гледа,как идва се наслаждава на гледката въпреки мъката,
която нахлува в нея.Антони лага над нея гушка я и се обръща по-
гръб.Тя след като се озовава върху него се подпира на ръце за да го
гледа.-Ани искаш ли докато съм на мисия да останеш в България.-
-пита я меко.-Опасна ли е мисията.-попитва го,защото съня,кой-
то имала преди,няколко дни явно ще се окаже пророчески.Тя сънува
ла пустинята,а после че се намира при родителите си с детето,
но него го няма.Сега като си го спомня разбира,че Бог я подготвял
за идните неща така,както й обеща чрез Словото си.Исая42:9
"Ето, нещата предсказани от начало се сбъднаха,И Аз ви известявам
нови,Преди да се появят, казвам ви ги."
В мислите си тя извиква към Отец да покаже милост,да не си
взима подаръка,толкова скоро,защото този път може и да не го по-
несе.Антони се подвоумява дали да й каже истината.-Да.-той зад-
ишва тежко от болка, че може и да не види любимото лице и дъще-
ря си.-Ани,каквото и да се случи искам да знаеш,че ти и Ади сте
най-скъпи за мен.След думите му от очите й потичат сълзи от
мъка и страх.-Ани,недей не плачи.-пошепва той с тъга.-Защото
и аз ще се разплача,а това не говори добре за един морски пехотин-
ец с чин майор.-той хем се шегува за да се разведри обстановката,
хем казва истината.Тя поклаща глава и съвсем леко се усмихва,за-
щото вижда страданието му.-Кога трябва да тръгнеш.-пита го
мило.-Вчера.-каза като се умихва едва.-Така казваме ние военните
когато трябва да се действа бързо.Утре трябва да съм в базата.
Тя кимва разбиращо.-Искаш ли да ме чакаш в България.-попитва
я любувайки й се.-Да,добре.-отвръща Ани тихо.-Ще се обадя да при-
готвят самолета.-казва той.-Аз ще приготвя багажа.-отвръща тя.
-Ще ти помогна.-той я гушва нежно и я слага в количката. Докато
тя оправя багажа им той се обажда да подготвят чартърния само
лет.Те се връщат в България един час преди полунощ.Звънват ти-
хо на вратата за да не събудят детето.Баща й и майка й им от-
варят,и остават изненадани.Ани и Антони влизат вътре.
-Добър вечер.-каза зета с лека усмивка-Добър вечер.-отвръща майка
й.-Защо се връщате по-рано.Да не се е случило нещо лошо.-пита ги
разтревожена.-Не,не се е случило нищо лошо.Антони,трябва утре
да замине на мисия.-обяснява й Ани спокойно,но със свито сърце.
-Гладни ли сте.-пита ги Мими поуспокоена.Тя е една хубава жена ок-
оло шейсете с леко прошарена коса и пистри очи.-Не,благодаря.-от-
казват й и двамата едновременно.-Аз бих искала да си легна.-каза
Ани уморено.-Да,добре.Антони утре в,колко часа ще тръгнеш.-пита
го баща й.Той е един шейсет годишен мъж с приятна външност.-Ра-
но.-отвръща той.-Ако искаш мога да те закарам до летището.-пред-
лага му татко й.-Не,благодаря ти.-отказва му мило Антони.
-Мамо ,татко лека нощ.-казва Ани в желанието си да отиде да види
детето и после в банята за да си поплаче на спокойствие.-Антони,
ако утре не се видим преди да заминеш, желаем ти лек път, успеш-
на мисия и скорошно връщане.-каза майка й от името и на съпруга
си.След което нежно се прегръща със зета.Същото направил и баща
й.-Благодаря ви.-отвръща той с обич.-Лека нощ.-казва Антони меко
-Лека нощ-отговарят заедно Мими и Стефан.Те се отправят към
спалнята си размишлявайки над тревогата,която видяли на лица-
та на двамата млади.Антони и Ани пристъпват в стаята си.Без
да пускат осветлението безмълвно се спират до леглото на детето.
Тя се отдалечава на, няколко крачки от него.-Антони аз ще ида да
се изкъпя.-каза Ани загледана в тъмнината.Тъй като не са включи-
ли лампа за да не събудят момиченцето си лунната светлина коя-
то огрява част от спалнята не е достатъчна на Антони за да види
изражението на Ани.Обаче по-тона й разбира,че иска да е сама.-До-
бре.Аз ще се изкъпя след теб.Искаш ли да ти помогна.-пита я с на-
дежда макар да знае,какъв ще е отговора й отрицателен.-Не,благо-
даря.-отвръща тихо като си взима необходимите й неща.
След като Ани излиза той взима стола от тоалетката и сяда сре-
щу леглото на Ади,защото иска да запомни всяка черта на лицето
й.Когато тя се връща в стаята заварва Антони загледан в дъщеря
си.Той като я вижда усеща,че тя е изградила стена между тях и
това му причинява болка.Антони предпочита тя да ридае на гърди-
те му,а той да я утешава вместо да се крие в банята.След което
отива да се изкъпе.Той като се завръща я намира заспала.Въздъхва
тежко и ляга внимателно за да не я събуди.В ранната утрин той
става тихо.Взима лист и химикалка и драсва, няколко реда.Облича
се,целува нежно като лек полъх съпругата си,после детето.Взима си
сака,оставя писмото,което написал на леглото върху неговата възг-
лавница и излиза с бързи крачки от апартамента.Три часа по-късно
Ани се пробужда със съзнанието,че той е заминал.Също и с чувство
на вина,зарад поведението си към Антони.Тя вижда листа хартия
и го взима с треперещи ръце.Отваря го и зачита:"Ани...не помня,
откога не съм писал писмо!Ако не се върна жив искам да знаеш,че ця-
лото ми имущество съм завещал на теб и Ади.Ани,Ади обичам ви"
Ани притиска нежно писмото към гърдите си,а от очите й текът
сълзи .
Пета глава

Антони и момчетата от отряда му попадат под обстрел броени
минути преди да дойде хеликоптера.Когато вертолета идва той по-
ема отговорноста да ги прикрива за да се качат,поради което оста-
ва на земята сам.Тогава решава да прекоси пустинята за по-безопас-
но.За негова изненада попада на пустинна буря по тази причина ори-
ентировачните знаци се заличават.Така той се изгубва.Изминава
една тежка седмица в търсене на първоначалния път за да може Ан-
тони да се добере до базата.Въпреки огромното изтощение той про-
дължава да върви за това му помага любовта към Ани и детето.Зара
ди умората ли или подтикван от по-висша сила той почва да приз-
овава Бога свой за помощ.След,няколко километра той попада на оа-
зис.За негова радост кладенеца с вода е пълен и Антони отпива бав-
но като се наслаждава на всяка глътка.После решава,че може да под
ремне за,няколко минути.Той се обляга на една от палмите и се унася.
Момчетата от отряда не спират да го издирват, но без успех.Фра-
нк и Филип започнали да се тревожат, че той може да не издържи
физически.Дори и да го намерят мъртъв в сърцата си те са реши-
ли,че ще го върнат у дома.
Антони се събужда от яркото слънце оглежда се и вижда стъпки от
човешки крак,които сякаш искат да го отведат,някъде.Не знайно,за-
що и за самия него той тръгва,след тях.Четири часа по-късно той
се озовава сам пред базата.Времето тъй бързо минало,че той не раз-
брал,кога са изчезнали следите.Антони влиза вътре,а с ума си благо
дари на Бог за милоста.-Добър вечер.-каза леко усмихнат зад гърба
на Франк,Филип и на още две от момчетата.Те се обръщат изнена-
дани,че чуват тоз глас.-Антони ти се върна.-извиква радостно Франк.
Всички се събират около него за да го поздравят.-Да,жив.-казва
той преди да падне от изтощение.На сутринта Антони след,като
се събужда и установява,къде е отива да се изкъпе.После се приготвя
за да си тръгне.В този момент идват Франк и Филип.-Анто,ти къ-
де тръгна.- пита го учуден Филип.-Искам да се прибера в къщи при
Ани и Ади.-Ще издържиш ли пътя.-попитва го Франк загрижено.
Той много добре знае,че никой нe може да го спре да се прибере макар,
че е изнемощял и обезводнен.-Да.-каза Антони твърдо.-Добре ще ка-
жа на пилота на хеликоптера,че ще лети.-каза Филип.След това из-
лиза от спалните.
Един час преди полунощ Антони се прибира в България.Той реша-
ва да си отключи сам за да не събуди никой.Влиза вътре без да пуска
осветлението, тъй като в коридора е светло,защото съседните блок
ове го осветяват.С разтуптяно сърце влиза в спалнята,където е съп
ругата му и дъщеря им.Оставя си сака на земята.Поглежда любвео-
билно към Ани,после отива при детето и я целува нежно по-бузка-
та.Ади промърморва нещо по-децки,което е неразбираемо за,баща й,
защото е и на български и се сгушва сладко в завивките.Антони се
усмихва и застава до леглото на половинката си.Докато й се насла-
ждава забелязва сенки под очите й.Той въздъхва тежко,защото разб-
ира,че са заради него.Въпреки умората си Антони се навежда бавно
за да отпие от сладостта на устните й.Ани отваря очи.Виждайки
съпруга си надвесен над нея разумява,че не е сън.Брадичката й се раз-
треперва от емоцията,че той се е върнал.-Ти си тук.-прошепва раз-
плакана.-Тук съм.Жив.-каза усмихнат той.Тя протяга ръка за да по-
милва красивото му брадясало лице.От това й действие Антони
настръхва целия.Той притиска нежно дланта й към устните си це-
лувайки я чувствено.-Антони,прости ми за поведението ми преди
да заминеш.-казва тя изпълнена с чувство на вина.-Много ме заболя.-
-каза той с болка в гласъ. -Да,знам.Ще ми простиш ли.-попитва
го боязливо.-Отдавна съм ти простил.-каза меко.Тогаз от очите й
пак потичат сълзи.-Мъничката ми не плачи,моля те.-пошепва той
натъжен,че толкова често я кара да ридае.Тя поклаща глава в знак на
съгласие.-Извинявай не исках да те натъжавам.-казва тя тихо.-Ани,
обичам те.Боли ме,че те разплаквам.-каза той тъжен същевременно
и сияещ от любовта,която питае към нея.-И аз те обичам Антони.
-казва тя любвеобилно.-Изморен си.-установява Ани.-Да,много.-при
знава той.-Ани бих искал да се изкъпя.-съобщава й меко.-Нее,не ме ос-
тавяй.-проплаква тя.-Мъничката ми чувствам се мръсен.-простен
ва той.-Искаш ли да дойдеш с мен.-предлага й мило без задни мисли.
-Не,ще те чакам тук.-прошепва тя сгушена под одеялото.-Добре.-ка-
зва леко засмян.После отива в банята.Той се връща,застава до легло-
то облечен само с боксерки от черен сатен.Ани се вглежда в съпруга
си от горе-надолу замислена.-Отслабнал си.-отбелязва тя ласкаво.-
-Малко.-отвръща с усмивка той.Отгръща завивката от нея.Ляга вни
мателно над нея.Обгръща я с мускулестите си ръце,толкова нежно
сякаш е от венециянско стъкло,(както е известно то е едно от най-
-крехките в света).-Ти също си отслабнала.-констатира той сериоз-
ен.-Малко.-каза тя с лека усмивка.Антони доближава утните си
към нейните треперещ от вълнение,че най-после ще я вкуси.След ст-
растната им целувка той ляга по-гръб без да я пуска.Тя се настаня-
ва удобно върху гърдите му.-Антони,тежа ли ти.-пита го притес-
нена.-Искам да ми тежиш,искам да те усещам върху себе си.-изстен-
ва той пълен с желание да влезе в нея.-Искам да те любя,но днес няма
да мога.-каза като я притиска нежно към себе си.Тя се изчервява ця-
лата и се скрива в рамото му.Ани вдишва от неговия мъжки аром-
ат смесен с автършейфа му,който е тъй възбуждащ.-Не мога да пов-
ярвам,че все още се изчервяваш.-каза усмихнат той.Ани го поглежда
разтревожена.-Антони,защо си отслабнал.Какво се е случило.
-Изгубих се в пустинята на Авганистан.-казва й гледайки я любвео-
билно.Тя като чува думите му притихва в ръцете му.-Изгубил си
се.-пошепва тя смаяна."Излиза че съня й наистина е бил пророчес-
ки"мисли си Ани като настръхва,поради присъствието на Святия
Дух.-Защото попаднах на пустинна буря и знаците се заличиха.За-
това, трябваше да търся нови.-обяснява й.-Колко време беше там-
-пита го тихо.-Една седмица.-отговаря й меко.-Една седмица.-повт-
аря тя като ехо респектирана от него.-Ани,а ти защо си отслабнала.
-пита я на свой ред той.-Бях в строг пост.-казва му непретенциoзно.
-Заради мен ли.-пита я тръпнещ.-Жертвах се от храна за да се добли-
жа до Отец и да чуе молбата ми да те опази.-признава му тя.-Колко
време беше в пост.-пита я в очакване на отговора й.-Две седмици.-ка-
за тя.Антони като чува думите й си поема въздух."Ето защо или по-
точно заради кого бил спасен"мисли си той като я гледа с любов,как
вато не е предполагал,че може да изпита.-Чул те е,защото изпрати
пратеник.-споделя й мило.Тя отваря широко красивите си синьо-темеу-
жени очи от изненада.-Пратеник.Слава на Бога.Кога се случи.-пита
го просълзена от емоцията.-Онзи ден.Наистина преди това отправ-
их молба към Него за помощ и Той не ми я отказа.-признава й.-Защо-
то те обича.Той те познава не само,заради моето ходатайство,а и
поради личното ти общение с Бог.-обяснява му нежно.Тя има чувс-
твото,че сърцето й ще изхвръкне от гърдите след всичко,което Ан-
тони й споделил.Ани с цялото си сърце благодари на Бога за негова-
та милост,която показал към съпруга й,към нея като го е върнал
Жив.-Ади пита ли за мен.-пита я притеснен,защото времето през,
което е бил с дъщера си било малко.-Всеки ден.Липсваш й.-казва ра-
звълнувана.-Много е сладка.-каза той с умиление.Ани се усмихва на
любвеобилното му изражение.-Прилича на баща си.-каза гледайки го
влюбено.-Не,повече прилича на майка си.-отвръща с усмивка той.-
-Ани,готова ли си да заминем за Италия.-пита я сериозен.-Да.-каза
уверено тя.-Там ще е доста различно от тук.Вероятно ще има жур-
налисти,които ще ти досаждат.-описва й на кратко обстановката
за да е горе-долу подготвена.-Защото си известен.-заключава тя,защ-
ото още преди три години е прочела в интернет най-клюкарските
списания,какво пишат за него,но това не е сигурна дали ще му каже.
-Откъде знаеш.-попитва я тъй като усетил,че тя крие нещо.После
се подсмихнал,защото разбрал,откъде.От интернет.Ани като чува
въпроса му се изчервява.Тя разумява,че той се е сетил,поради руме
ните й страни.Антони въздъхва и приближава устните си към,ней
ните за да ги вземе в страстна целувка.-Не знам,кои списания си че-
ла в интернет,но не съм много известен.-казва задъхан,след като от-
късва устните си от нейните.-По-добре да не разговаряш с журнали
сти,защото ще те разпитват.-предлага й мило,понеже подозира за,
какво ще я питат.-Там може да не ти хареса и току виж си избяга-
ла от мен.-пошегува се той,за да скрие безпокойството си,че наист-
ина може да се случи.Тъй като знае,колко нагли са папараците и,ня-
kои жени с които е бил.-Да не те е срам от мен.-изплъзват се думи-
те от устните й.Антони като разбира въпроса й му притъмнява
от болка,че тя си е помислила това.Той съзнава,че въпроса й е поро-
ден от неговите слова за вестникарите,но го боли.Ани щом вижда
страданието му разумява,че тя е причината за него.Тогаз се преви-
ва на две от мъка като се покайва от цялото си сърце пред Бог.-Ани
никога вече не го казвай.-прошепва той с тъга.Тя поклаща утвърдит
елно с глава,а от очите й потичат сълзи.-О,не пак те разплаках.-про-
стенва той.-Антони,извинявай.Прости ми не исках да те нараня.-
-каза тихо тя гледайки го,а сълзите й падат на лицето му.Той усе-
ща,как корема му се е свил на кълбо поради болката й,която се е запе
чатила на нея.-Знам.Прощавам.-казва нежно.-Това което ти казах за
папараците не беше,защото не искам целия свят да узнае за теб,а за-
щото не искам да те безпокоят.-уточнява той любвеобилно.-Знам.-
-промълвява тя все още разплакана.Антони я обгръща със силните
си ръце и преди тя да се усети ляга върху нея.Капка по капка попи-
ва сълзите й с устни.После вдишва от аромата на Ани,който е на
екзотични плодове примесен с горски чак,след това взима устите й
със своите.След като устните им се откъсват една от друга той се
обръща по-гръб без да я пуска.С помоща на Антони тя се настанява
удобно върху гърдите му.-Ани,кога искаш да заминем.-прошепва неж-
но като се усмихва,защото тя се е гушнала във вратъ му.-Когато ис-
каш.-каза тя до ухото му.-Преди да заминем искам да се видя с тат-
ко и майка.-Добре.-кимва тя.-Мислиш ли,че татко и майка ще иск-
ат да дойдат с нас.-попитва я загрижен,защото знае ,че дъщеря им
и внучката много ще им липсват.-Не,не искат.Предпочитат да оста-
нат тук.-казва малко тъжна заради предстоящата раздяла с роди-
телите й.-Тогава ще дойдем за рождество.-каза той.-Наистина ли.-
-каза тя изненадана като го поглежда в очите.-Наистина.-отвръща
меко той като си придвижва ръцете по-гърба й.След малко тя вдига
глава към него и го намира заспал.Докато го наблюдава,как спи прос-
ледява чертите на любимото лице."За дългите му и леко извити
мигли със сигурност му завиждат доста жени" мисли си Ани."Уст-
ните му са много добре оформени и сочни.Създадени само за целув-
ки.Веждите му са изписани от най-добрия художник самия Бог.Нос-
лето му е малко и тясно чудесен завършек на всичко останало.Скули
те му са добре изпъкнали."Тя спуска погледа си надолу по-снагата
му."Тялото му е прекрасно.Изстакано от мускули.Сътворено само
за любов"Продължава да си мисли тя.-Защо не ми каза,че ме чакаш
да заспя за да ми се любуваш.-каза усмихнат той.Антони почти ве-
днага се събудил вероятно поради,нейните помисли.Тъй като знае,че
ще се притесни не се издал веднага.През тези,няколко минути,които
му се сторили часове,защото се въздържал да не я грабне в обятията
си той се удоволствал от това,че тя му се наслаждава.-Антони,ти
не спиш.-пошепва тя с розови страни.После прехапва устни засра-
мена от себе си.-Твоите мисли ме събудиха.-казва засмян.Той прост-
енва поради вида й на срамежливо момиченце.Вид който го очарова.
Обгръща я нежно като я притиска към тялото си.Тя преглъща тре-
переща от вълнение.Антони доближава устните й със своите докос-
ва ги леко преди да ги понесе в огнен танц .

Шеста глава
В ранния следобед тримата пристигат в Италия,Монца.Антони по-
мага на съпругата си да слезе от колата като я гушва и слага да сед-
не в количката.После взима детето на ръце,което сиае,че е в негови-
те прегръдки.Ани чак,когато вижда къщата осъзнава кой е Антони и
какво притежава.Една част от жилището е боядисано в бледо-лила,
а другата в прасковен цвят.Пред входа има впечатляващ фонтан в,ко
йто плуват златни рибки.Макар,че е края на месец октомври трева-
та е все още зелена.В далечината Ани съзира част от прекрасна гра-
дина с многообразни цветя и чудна беседка,която страшно я привли-
ча.Всичко това понижило още повече самочувствието й.Те застават
на прага на дома,където ги посреща най-важната част от персонала
Мария,Мери и Жануария.-Добре дошли у дома,господин Антони,госпо-
жо Ани,госпожице.-приветства ги с усмивка Мария.-Добър вечер.-ка-
зва засмян той.-Добър вечер.-отвръща Ани тихо.-Антони,момчето
ми много се притесних за теб като научих,какво ти се е случило.-каз-
ва му майчински Жануария.Тя единствена от всички служители в къ-
щата и хотела,които не са му приятели му говори на"ти",защото го
познава от дете.Жануария е една едра слънчева афро-американка,ко-
ято готви превъзходно.Тя се запознала с родителите на Антони при
едно тяхно гостуване в Лос Анджелис,където имат къща.Понеже ба-
ща му е американец.-Знам.-каза той като я прегръща еднократно.
Няколко дни след идването им в Монца Антони заминава на фото-се-
сий.Самия той не знае,колко време ще отсъства,защото трябва да
изпълни и ангажиментите,които е отложил заради престоя му в Бъл-
гария.Преди да отпътува казва на шофъора на хотела да е на разпо-
ложение на Ани и Ади,ако искат да ходят,някъде.Той заминава споко-
ен,понеже оставя съпругата и дъщеря си в добрите ръце на Мария,
Мери и Жануария. През тези дни,Ани с Божията помощ започнала да
тренира и упражнява да ходи така,както й показали Марина и Жа-
нет.Близо до спалнята им има фитнес-салон,който е много добре
оборудван с изглед към басейна.Тя правела това,когато детето спи
или е с Мери в градината.Макар и Антони да го нямало в къщи дома-
шния телефон не спрял да звъни от журналисти,които да питат за
свадбата му и коя е жената.Също и от жени с,които той е спал.
В това време Антони,няколко пъти потвърдил пред разни вестника-
ри,че наистина е женен,че съпругата му е Българка и вярваща.Отто-
гава,непознат мъж почнал да се върти около къщата им с намерение-
то да се добере до Ани.Защото,откакто научил от вестниците,че Ан-
тони се е оженил за вярваща жена я смята за отстъпница от вяра-
та.Понеже знае от медийте за сексуалните изяви на Антони счита
за недопустимо една истинска христянка да се омъжи за мъж като
него.В последния телефонен разговор между Антони и Ани той предло-
жил на съпругата си да отидат с Ади в хотела за разнообразие.Така
и направили.Замъка се намира на,няколко километра от Монца в обла
ста Камастра.Той е един от най-престижните хотели в света.При
надлежи на семейството от седемнайсти век.Щом спряли пред дво-
реца Ани и Ади се възхитили на гледката.Тъй като Мери добре позна-
ва обстановката в замъка ги развела наоколо.Първо съзират мебелир-
овката.Всички мебели,картини въобще обзавеждането е,такова как-
вото е било преди четири века,но изглеждат така сякаш са правени
днес.После влизат в казиното,където гостите могат да по-играят ха
зарт.Посещават и модерно оборудвания фитнес-салон и СПА-център.
Те навестяват и големите конюшни,където има само породисти коне.
Не далеч от замъка-хотел се виждат висококачествените лозя от,ко-
ито се произвежда превъзходно вино,което се сервира само в хотела,
защото е в ограничени количества.Преди да влезнат в екзотичната
градина,която сякаш те пренася на небесни места ги посреща краси-
вия изкусно направен водопад.След това се отбиват при басейна с
олимпийски размери.Той е под формата на огромна мида с малък ос-
тров в средата,където е водния бар на,който могат да се наслажда-
ват всички гости на"Замъка Камастра".

Седма глава

Привечер е и последните слънчеви лъчи се скриват зад хоризонта.
Тихо застанала близо до водопада Ани се наслаждава на гледката и с
ум и сърце благодари на Бог за цялата красота,която виждат очите
й.Тогаз пред нея се изправя мъж с изкривено от гняв лице.В този моме-
нт мирът отстъпва мястото си на напрежението и безпокойствие-
то.-Ти не заслужаваш да се наричаш христянка.-каза яростно мъж-
ът като се приближава по-близо до Ани.-Такива като теб развраща-
ват по-слабите.-казва той и я поваля на земята преди тя да успее да
реагира.Подир това почва да я души.-Ти трябва да умреш.-каза непо-
знатия приведен над нея за да е сигурен,че ще има достатъчно сили
за да я удуши.В това време тя с всичкия си ум извиква към Бог за по-
мощ.Тогаз Антони пристига в Замъка"Камастра".Слиза от колата
си("Maserati_GranTurismo")и вижда Роберто.Той е управител на хоте-
ла и негов добър приятел.-Добър вечер,Роберто.-поздравява го усмих-
нат Антони.-Добре дошъл.-отвръща той засмян.-Да знаеш,къде е съп-
ругата ми,детето и Мери.-пита го в очакване на отговора му.-Съпру-
гата ти отиде при водопада,а Мери и детето са в апартамента.-ка-
зва му с усмивка,усетил нетърпението на приятеля си да види семей-
ството си.-Какво е положението тук.-попитва го информативно ма-
кар,че предпочита вече да е при Ани и Ади.-Всичко е ангажирано за
месеци напред.-каза Роберто накратко.-Добре.Аз отивам да потърся
съпругата си.-каза Антони и го оставя.Още от далече той забелязва
празната количка и корема му се свива от ужас.Не усетно за самия не
го ускорява карчка.Щом съзира мъжа над Ани той с бързината на па-
нтера го изскубва от нея.Антони въпреки гнева,който изпитва успява
да се овладее за да не го убие.Обаче го удря в лицето с голяма сила и
насилникът пада на земята в безсъзнание.В образа на съпруга си Ани
вижда самия Бог и в сърцето си му благодарила за милоста.
Антони се навежда над нея все още разгневен и притеснен поради,
което не успява да проговори,но като вижда треперещото й тяло и,
че едва си поема въздух се обуздава.Взима я внимателно на ръце и тръ-
гва към задния вход на хотела за да не ги видят посетителите.Тогаз
ги среща Роберто.Той като съгледал,как юмрука на шефа попада вър-
ху,някакъв непознат веднага дошъл.Обаче като ги вижда разбира,че
се е случило нещо сериозно и въпросите,които имал изчезнали.-Робер-
то извикай полиция.-каза Антони с неприязън към нападателя.-Добре.
Имаш ли нужда от помощ.-пита го Роберто загрижен и за двамата.
-Да,ако обичаш кажи на някой от персонала да докара количката в
апартамента.-казва Антони признателен.След което влиза в хотела.
Той встъпва в спалнята и слага Ани нежно на леглото.Тя се свива на
две с лице към него за да го гледа.-Ани,боли ли те някъде.-пита я меко
той.Ани повдига рамене,защото не знае,какво да му каже,а и тялото
й продължава да се тресе.В мислите си тя задава въпрос на Този,
който знае всичко:"защо не ме взе Господи,след като дъхът ми вече
излизаше от тялото ми."Тогава отговора Му я изпълни:"заради тази
душа,която ти подарих."-Ще извикам доктор Рикардо Треви да те
прегледа.-казва Антони обезпокоен от мълчанието й.-Нее....-промълвя-
ва тя едва тъй като още й е трудно да говори.-Имаш ли нужда от
нещо.-пита я ласкаво той решен да се обади на д-р Треви.-От теб.-
-пошепва тихо тя като преглъща трудно.Антони щом чува думите
й притваря за миг очи и дъхът му секва от вълнение.Тoй не може да
повярва на чутото.Думите й са мед за сърцето му.Антони разбира,че
щом се е осмелила да му го каже значи има огромна нужда от него.
-Ето ме.-каза той развълнуван.Пристъпва бавно към нея,но в този
момент,някой почуква на вратата.Той спира и простенва поради
прекъсването.След като се овладява отваря вратата и пред него се
изправя.Роберто.-Антони,полицията е тук и иска да разговаря със
съпругата ти и теб.-съобщава му той.
-Ани,няма да може днес да говори с тях,но аз ще дойда.-каза Антони
с непроницаемо изражение.Преди да затвори,след себе си и Роберто
поглежда към Ани с трепетно вълнение.
След малко при нея идва Мери бутайки инвалидната количката.Тя
на прага на хотела срещнала шефа си и той набързо й казал за случи-
лото се с госпожата.По-вида на лицето й Ани разбира,че тя знае.
-Госпожо Ани,имате ли нужда от нещо.-попитва я мило.-Да,да ми
помогнеш да седна в количката за да отида да се изкъпя.-пошепва
Ани с благодарност.-Ади,спи ли.-пита я.-Да,не се притеснявайте.-от-
говаря Мери помагайки й да се настани в количката.-Искате ли да
ви помогна да се изкъпете.-попитва я Мери готова да й съдейства.-
Не,благодаря ти.По-добре отиди при Ади.-казва Ани признателна за
вниманието й,после влиза в банята.Мери се отправя към междинна-
та врата за да пристъпи при детето.Ани след като се изкъпва обли-
ча хавлията на съпруга си,защото ухае на него.След това си подсуша-
ва косата и си ляга на леглото.Антони встъпва при детето тъй като
не я е виждал,откакто е дошъл.В продължение на няколко минути лю-
бвеобилно я съзерцава.Преди да си тръгне нежно я целува по-бузката.
Той влиза през преходната порта при Ани.Когато я вижда сладко зас-
пала,сгушена в неговата хавлия се развълнувал.Подир това забелязва
синините по-вратъ й и мускулите на скулите му заиграват от гняв
към нападателя й.Тогава очите му се спират на изящното й и стегна-
то тяло,което копнее да люби ден и нощ.Антони докато я гледа влю-
бено отново се възхитл на външната й крехкост и вътрешна сила.
Той влиза в банята.Изкъпва се.След това тихо пристъпва към леглото
облечен само с боксерки от сатен.Ляга внимателно в леглото за да не
събуди съпругата си.Ани се пробужда и среща нежния поглед на Ан-
тони.Двамата се гледат,няколко секунди наслаждавайки се един на
друг.-Заспала съм.-пошепва тя тъй като още не се е възстановила.
-И с моята хавлия.-казва той с усмивка.Тя свежда очи и леко се изчер-
вява.Тогаз се притеснила понеже е гола под халата.-Видя ли Ади.-пи-
та го тихо тя.-Да.Прекрасна е.Харесва ли й тук.-попитва я мило
той възхитен от дъщеря си.Ани кимва положително усмихвайки се
леко на разнежения му вид.-Ани вечеря ли.-пита я загрижен той.-Не.-
-пошепва тя загледана в любимото лице,което копнее да помилва.Да
се сгуши върху гърдите на съпруга си.-Искаш ли да ти поръчам вече-
ря.-предлага й ласкаво той.Тя поклаща отрицателно глава.-Имаш ли
нужда.....-пита я,но изведнъж се спира,защото си спомния,че преди
два часа я попитал същото,както и отговора й.Поглежда я и в кра-
сивите й очи съзира същия отговр,тогаз настръхва от вълнение.Над-
весва се над Ани,обгръща я внимателно без да откъсва поглед от нея.
Докосва нежно лицето й с устни,преди да се потопи в градината от
горски плодове,нейните устни.

Осма Глава

В просъница Антони чува,някой да чука на вратата.Поглежда към
любимата си и вижда,че тя спи сладко сгушена във вратъ му.Той
става внимателно за да не я събуди.Без да пали лампа,открехва вра-
тата и съзира Роберто.-Антони,две млади дами те търсят.Настоя-
ват да дойдеш.-казва му обезпокоен,защото ако той не дойде те ще
събудят всички гости.Антони забелязва неговото притеснение и
разбира защо.-Добре.Изчакай ме само да се облека.-каза той външно
спокоен,а вътрешно гори поради наглоста на жените.Откакто е вое-
нен себеконтролът често му е помагал в критични ситуаци,спасявал
му е живота,както и на момчетата от неговия отряд.Едва сега
Антони разбира,че той също е дар от Бога.Няколко минути след като
те отиват при мадамите,Ани се събужда.Тя като вижда,че съпруга
й го няма се отбива да види детето,което спи в другата стая на апар-
тамента.Още щом виждат Антони момичетата го нападат с въпро-
сите си.-Анто,истина ли е че си се оженил за някаква от България.-пи-
та го Лорен най-нахално.-Да,истина е.-казва той невъзмутим застанал
пред тях с лека усмивка.Само човек,който го познава добре знае,че тя
предсказва опастност.В това време Ани чува,някакви викове на площад-
ката в хотела.Излиза през стаята на Ади.Поглежда надолу и вижда
Антони и Роберто,както и две много красиви жени.-Тогава,защо не я
представиш пред обществото или я укриваш.-казва с насмешка Карла.
-Да,защото я искам само за мен.-отговаря спокойно той.Роберто заст-
ава отстрани на жените за да е в удобна позиция,ако се наложи да ги
укротява.Понеже хладнокръвното поведение на приятеля му ги изнервя
още повече.-Да не е грозна.-казва иронично Лорен.-Може да е недъгава.-
предполага подигравателно Карла.На тяхното предизвикателство
Антони отговорил с леко присвиване на очи.Обаче за разлика от него
Роберто се изпотил от притеснение,че шефа му всеки момент може да
им скочи като дива котка.-Анто,наистина ли мислиш,че тя може да
те задоволи сексуално.Добре знаем,че си ненаситен в леглото.В оригии-
те на които сме присъствали и ние си го правил и с мъж.Да,вярно,че
бяхте тро....-не успява да се доизкаже Лорен,защото Антони я прекъс-
ва.-Роберто извикай охраната да ги изведе оттук.-казва той с леден
глас.След това ги оставя.В този момент Ани влиза в стаята им цяла-
та трепереща поради чутото и,че Антони може да разбере,че тя знае.
Той се отправя към градината на хотела,която е огряна от лунната
светлина за да се успокои.След час Aнтони пристъпва при съпругата
си и я намира кротко заспала.На сутринта Ани се събужда от слънче-
вите лъчи,които нежно докосват лицето й.Едва припомнила си случило
то се снощи и при нея влиза Антони.Той се вглежда в нея подканен от
вътрешния глас,че нещо е станало.Тъй като не открива нищо се поус-
покоява.-Ани,как се чувстваш.-пита я меко.-Добре.-пошепва тя гледай-
ки го мило.Антони сяда на леглото до нея.-Искаш ли да извикам д-р Ри-
кардо Треви.-казва загледан в синините около вратът й,а мускулите на
скулите му заиграват от гняв.-Нее.-отказва тя стресната,че той може
да го направи.-Добре.Ани,ще замина за няколко дни за Милано,защо-
то не съм приключил с ангажиментите си там.-казва й ласкаво потапяй-
ки се в красивите й очи с лазурен цвят обсипан с виолетки.Ани поклаща
разбиращо русата глава.-Искаш ли с Ади да ме изчакате тук.-пита я
нежно той.-Нее.-kaза тихо тя.Зарад изживения ужас тя предпочита
известно време да стои далеч от хотела.-Добре.Тогава ще ви закарам
в къщи.-каза той разбиращо без да откъсва поглед от нея.
На другия ден сутринта.Aни слиза с външния асансьор,който Антони
поръчал да направят за нея докато били на меден месец с детето на
ръце.Пред вратата ги среща Мери.-Мери ние заминаваме за България.
Предай това писмо на Антони.-казва Ани подавайки й го като се
направила,че не забелязва изненадата й.-Добре,госпожо.Имате ли
нужда от помощ.-пита я загрижено.Тя разбира че господина не знае
за това и се чуди,какво ли е станало за да се реши госпожата да си
тръгне.-Не,благодаря ти.Вярвам,че шофьора на таксито ще ми помо-
гне.-отказва й мило Ани с лека усмивка на съжаление.След което излиза
от къщата със свито сърце.А навън макар,че е вече декември и да ухае
на зима се чуват прекрасните песни на птичките,които весело известя-
ват предстоящето раждане на Спасителя.
На следващия ден в ранния следобед Антони се прибира в къщи.На
прага го посреща Мария.-Добър ден господине.
-Добър ден,Мария.Ани и Ади в къщи ли са.-пита я той тръпнещ от же-
лание да ги види.Не очаквано за него корема му се свива от тихото на-
шепване на вътрешния глас,че от новината която ще чуе ще го заболи.
-Не,господине.Госпожата и детето вчера заминаха за България.-каза
Мария съчувствено.Тя взема плика от писалището и му го подава.Анто
ни пуска куфара си и взима писмото като прави,няколко крачки нап-
ред.Отваря листа и зачита"Антони реших да се върна в България с
Ади.Не искам да сме ти в тежест.Свободен си да водиш живота,кой-
то винаги си водил,да откликнеш на поканите на"твоите приятелки".
Не искам да ти се подиграват заради мен и да те преследват папара-
ците.Ади винаги можеш да идваш да я виждаш."След като го прочи-
та разбира,че тя е чула разговора му с Лорен и Карла,а мускулите
на скулите му почват да играят от болка.Минават,няколко минути
в мълчание,в които той взима решение.-Мария,някой да ме е търсил.-
-пита я замислен над словата на съпругата си.-Да.Всичките обажда-
ния са записани в телефонния секретар.
-Предполагам,че съпругата ми знае за тях.
-Да,господине.-отговаря Мария с две думи.
-Изтрий всичките съобщения.
-Добре,господине.
-Аз заминавам за България,aко някой ме търси да ми се обади на лич-
ния телефон.-казва той и изтичва по-стълбите за да се изкъпе и да си
купи билет."Този път няма да те оставя да ми избягаш"мисли си Анто-
ни развълнуван.Мария само успява да кимне с глава преди той да се
скрие от погледа й.Тя и всички останали от персонала много ще се ра-
дват,ако госпожата и детето се върнат.

Девета глава

Загледана в малките бели снежинки навън,колко плавно падат на
земята и се разтапят ума й започва да реди слова,които Ани се решава
да запише в нотбука си под числото двадесет и едно.Пръстите й тихо поч-
ват да барабанят по-клавишите като есенен дъжд.
" Любими мой усмивката ти за
мен е слънчев лъч.Очите ти са къс
от небето.Устните ти са медена роса
от които искам да отпия.
Любими мой гласът ти за мен
е бистра река в която копнея да се
потопя.Докосването ти
нежен полъх за който ждувам
ден и нощ.
Любими мой накъдето и да
погледна съзирам твоето лице.
Виждам те в звездите,в луната и в
облаците дори.''
Залисана в писането тя едва чува позвъняването на вратата.Ани
отваря портата и остава смаяна.Неволно се отдръпва назад като
се разтреперва.Антони си поема,няколко пъти въздух за да се успокои,
поради болката,която продължава да изпитва.-Антони.-пошепва тя.
Той прекрачва прага без да сваля очи от нея.-Мислеше ли,че няма да
дойда.-пита я тихо пленен от красотата й.Тя поклаща отрицателно,
глава,защото не може да проговори зарад връхлетелите я чувства,че
той е тук.Антони си сваля палтото.Затваря вратата.В това време
Ани мълчаливо се наслаждава на красотата му.Антони се обръща към
нея и съзира радост в погледа й.-Защо ме остави.-пита я с натежало
сърце.Тя повдига рамене,защото не знае,какво да му отговори,а очите
й се напълват със сълзи зарад болката,която му е причинила.Той си
спомня,че тя знае за разговора му с двете жени.-Не ме интересуват
поканите за оргии,тройките...-казва й непреклонно преди тя да го
прекъсне.-Виж ме,как изглеждам Антони...-успява да пошепне тя,
преди той да я пресече.-Прекрасна си.-каза Антони с възхищение като
кляка пред нея.Той си припомня,ниското й самочувствие и разбира,че
все още не й се вярва,че той наистина я обича.-Погледни ме добре
Aнтони.Възможно e да не проходя.-Не ме интересува.-отвръща спокой-
но Антони.Той много добре разбира,какво тя има впредвид.-Не съм
за теб Антони.-казва тя стиснала здраво седалката на количката.
-Ти си родена за мен.-каза пламенно той настръхвайки от силните
чувства.-Прости ми,че избягах отново.-прошепва тя с насълзени очи.
-Не ме оставяй вече.-промълвява той като бавно приближава трепе-
рещите си устни към нейните.-Добре.-каза тихо тя тръпнеща,че отново
ще почувства устните му върху своите.
-Ади спи ли вече.-пита я с надежда,защото иска да си поиграе с нея.
-Да,заспа преди малко.Искаш ли да я видиш .
-По-късно.Разбира се,ако ми позволиш да остана.-каза загледан в нея
с трепетно очакване.Ани щом го чува изтръпва,защото допуска,че тя
може да го отблъсне.Протяга ръка и нежо го погалва по-брадясалото
лице.Оттова й действие дъхът му секва.Изправя се бавно и я гушка.-Анто-
ни.-пошепва тя като го обгръща през вратъ. -Може ли да отидем в хола за
да не събудим Ади.
-Да.Откакто дойдохме тук аз спя там.-обяснява му шепнешком.
-Има ли причина да вземеш това решение -пита я вгледан в нея.Тя не
успява да устои на настоятелния му поглед и вдига очи към него.
-Не искам Ади да отвиква да спи сама.
-Значи ще спим сами.-казва той с едва загадната усмивка.Поради думи-
те му тя потръпва цялата.-Ани,ще ми позволиш ли да те любя.-пита я тъй
като не е сигурен защо се е разтреперила.Тя като чува словата му прити-
хва.-Ти си спомняш.-зашепва тя,а от очите й потичат сълзи,защото го казал
точно,както първия път там в градината,в къщата на Марина.-О,да.Никога
няма да го забравя.-казва той развълнуван.-Мъничката ми,не плачи.-каза
той притискайки я по-плътно към себе си.Те влизат в хола.Антони сяда на
канапето със съпругата си в ръце.Той зърва лаптопа и леко повдига вежди
понеже до сега не го е виждал.-Ани,как се чувстваш.-пита я загрижен
-Добре.-отговаря тя сгушена в рамото му.-Татко и майка знаят ли за слу-
чилото ти се.-пита я малко обезпокоен,какво ли са си помислили за него.
Може би,че не е успял да опази детето им.
-Не.Не съм им казала.
-Питаха ли те,защо не съм дошъл с вас.
-Да.Обясних им,че имаш ангажименти,които не си изпълнил,но че ще
дойдеш.
-Ани,ако не бях дошъл ти щеше ли да ми се обадиш.-пита я със затаен
дъх.-Предната нощ не съм спала от мисли за теб.Ако ти не беше дошъл
щях да ти се обадя.-каза тя като го поглежда.Той задишва тежко от
вълнение.Устните му бавно се доближават към нейните като пчела
на цвете за да отпие от сладкия й нектар.-Aни,трябва да ти кажа нещо.-
-казва той след като откъсва устни от нея.Тя се вглежда в него и разбира,
че е сериозно.-Налага се да замина.-каза той без да уточнява,защото се
страхува от реакцията й.-Още ангажименти ли имаш.-пита го спокойно,
защото и не подозира отговора му.-Да.Заминавам на мисия.-казва
той външно спокоен,но вътрешно се притеснява тя да не се отдръпне
от него,както първия път.Ани щом го чува от очите й потичат сълзи.-Ани,
недей не плачи,моля те.-промълвява той натъжен,поради болката,която
й е причинил.Сгушена в гърдите му тя кимва положително с глава.В също-
то време с ума си извиква към Бога.''Боже мой имай милост над Антони.
Бди над него ден и нощ.Върни го при мен жив и здрав.На твоята милост и
вярност поверявам Антони и момчетата от неговия отряд.Да бъде твоята
воля ти.Амин."Още докато се молила Божият мир се влял богато в нея.
-Обещавам ти,че ще направя всичко по-силите си за да се върна жив и
здрав,но ти знаеш,че последната дума има Бог.
Тя поклаща леко глава.-Кога тръгваш.-пита го спокойна.
Преди да й отговори въздъхва тихо,защото знае,каква ще е реакцията й.-
-Днес.-О,нее.-проплаква тя.-Ани,не плачи,моля те.-каза той любвеобилно.
-Гладен ли си.Искаш ли да ти приготвя да вечеряш.-попитва го шепнеш-
ком.-Да,за теб.-прошепва възбуден той.Щом чува думите му повдига очи-
те си към него с порозовели страни.Антони се усмихва нежно на нейна-
та свенливост,която е необяснима за него,защото са били доста пъти ин-
тимни,но му харесва.-Ани,желая те.-казва страстно той,а в очите му
гори буен огън,който само тя може да угаси.-Антони.-пошепва тя виж-
дайки жаждата му част,откоято усеща как се влива в нея.Неусетно и за
двамата се понасят във вихъра на любовта там на канапето.
По-късно.Той става внимателно за да не събуди спящата си съпруга.
Взима одялото от дивана и я завива.''Дори не успях да й кажа,колко много
я обичам''-помисли си той.Антони неволно се обръща и вижда отворения
лаптоп на масата.Воден от човешкото си любопитство киликва върху миш-
ката.Когато компютъра светва той съзира електронен лист на който има
стихове.Антони привлечен от последния стих го прочита.Развълнуван от
написаното той поглежда към Ани.С удоволствие би я събудил за да й ка-
же,покаже колко я обича,но не го прави,защото знае,че е уморена.Под-
тикнат от вътрешния глас пръстите му почват леко да тропат по-клавиату-
рата.
"Любима моя смехът ти за мен е летен поток.
Уханието ти горска градина в която
жадувам да се изгубя.Вкусът ти e тропически
плод на който не искам да устоя.
Любима моя погледа ти за мен
е зора обгърната в теменуги.
Ласките ти като светлината без,
която не мога.
Любима моя,където и да отида ти си с мен.
Съзирам те в залеза,в разцъфнало цвете
и в пустинната буря дори."

Преди да тръгне той отива да види детето си.Загледан в дъщеря си Антони
отново се уверява,колко много тя прилича на майка си,но не външно,а
по-начина по-който спи или говори.Той я целува нежно.Облича си палтото
и напипва дебитната карта и телефона,които подарил на Ани след като
се оженили.За негово съжаление,които тя по-рано оставила в Монца на
нощното шкафче в спалнята им като доказателство,че не я интересуват
парите му.Антони много добре знае това нещо повече знае също че тя
не е похарчила и един евроцент в дебитната карта.Харчила е парите,ко-
ито си е събирала през годините и това хем го разчувствува,хем го натъ-
жава.Оставя ги до съпругата си и бързо излиза от апартамента,защото
ако остане още миг няма да може да се въздържи да не я събуди.''Боже
моля ти се върни ме при тях жив и здрав.Ти знаеш,колко много ги обичам.
Позволи ми да изживея годините,които си ми отредил с тях.Да бъде воля-
та ти.Амин''-пошепва той вървейки.
Осма Глава

В просъница Антони чува,някой да чука на вратата.Поглежда към
любимата си и вижда,че тя спи сладко сгушена във вратъ му.Той
става внимателно за да не я събуди.Без да пали лампа,открехва вра-
тата и съзира Роберто.-Антони,две млади дами те търсят.Настоя-
ват да дойдеш.-казва му обезпокоен,защото ако той не дойде те ще
събудят всички гости.Антони забелязва неговото притеснение и
разбира защо.-Добре.Изчакай ме само да се облека.-каза той външно
спокоен,а вътрешно гори поради наглоста на жените.Откакто е вое-
нен себеконтролът често му е помагал в критични ситуаци,спасявал
му е живота,както и на момчетата от неговия отряд.Едва сега
Антони разбира,че той също е дар от Бога.Няколко минути след като
те отиват при мадамите,Ани се събужда.Тя като вижда,че съпруга
й го няма се отбива да види детето,което спи в другата стая на апар-
тамента.Още щом виждат Антони момичетата го нападат с въпро-
сите си.-Анто,истина ли е че си се оженил за някаква от България.-пи-
та го Лорен най-нахално.-Да,истина е.-казва той невъзмутим застанал
пред тях с лека усмивка.Само човек,който го познава добре знае,че тя
предсказва опастност.В това време Ани чува,някакви викове на площад-
ката в хотела.Излиза през стаята на Ади.Поглежда надолу и вижда
Антони и Роберто,както и две много красиви жени.-Тогава,защо не я
представиш пред обществото или я укриваш.-казва с насмешка Карла.
-Да,защото я искам само за мен.-отговаря спокойно той.Роберто заст-
ава отстрани на жените за да е в удобна позиция,ако се наложи да ги
укротява.Понеже хладнокръвното поведение на приятеля му ги изнервя
още повече.-Да не е грозна.-казва иронично Лорен.-Може да е недъгава.-
предполага подигравателно Карла.На тяхното предизвикателство
Антони отговорил с леко присвиване на очи.Обаче за разлика от него
Роберто се изпотил от притеснение,че шефа му всеки момент може да
им скочи като дива котка.-Анто,наистина ли мислиш,че тя може да
те задоволи сексуално.Добре знаем,че си ненаситен в леглото.В оригии-
те на които сме присъствали и ние си го правил и с мъж.Да,вярно,че
бяхте тро....-не успява да се доизкаже Лорен,защото Антони я прекъс-
ва.-Роберто извикай охраната да ги изведе оттук.-казва той с леден
глас.След това ги оставя.В този момент Ани влиза в стаята им цяла-
та трепереща поради чутото и,че Антони може да разбере,че тя знае.
Той се отправя към градината на хотела,която е огряна от лунната
светлина за да се успокои.След час Aнтони пристъпва при съпругата
си и я намира кротко заспала.На сутринта Ани се събужда от слънче-
вите лъчи,които нежно докосват лицето й.Едва припомнила си случило
то се снощи и при нея влиза Антони.Той се вглежда в нея подканен от
вътрешния глас,че нещо е станало.Тъй като не открива нищо се поус-
покоява.-Ани,как се чувстваш.-пита я меко.-Добре.-пошепва тя гледай-
ки го мило.Антони сяда на леглото до нея.-Искаш ли да извикам д-р Ри-
кардо Треви.-казва загледан в синините около вратът й,а мускулите на
скулите му заиграват от гняв.-Нее.-отказва тя стресната,че той може
да го направи.-Добре.Ани,ще замина за няколко дни за Милано,защо-
то не съм приключил с ангажиментите си там.-казва й ласкаво потапяй-
ки се в красивите й очи с лазурен цвят обсипан с виолетки.Ани поклаща
разбиращо русата си глава.-Искаш ли с Ади да ме изчакате тук.-пита я
нежно той.-Нее.-kaза тихо тя.Зарад изживения ужас тя предпочита
известно време да стои далеч от хотела.-Добре.Тогава ще ви закарам
в къщи.-каза той разбиращо без да откъсва поглед от нея.
На другия ден сутринта.Aни слиза с външния асансьор,който Антони
поръчал да направят за нея докато били на меден месец с детето на
ръце.Пред вратата ги среща Мери.-Мери ние заминаваме за България.
Предай това писмо на Антони.-казва Ани подавайки й го като се
направила,че не забелязва изненадата й.-Добре,госпожо.Имате ли
нужда от помощ.-пита я загрижено.Тя разбира че господина не знае
за това и се чуди,какво ли е станало за да се реши госпожата да си
тръгне.-Не,благодаря ти.Вярвам,че шофьора на таксито ще ми помо-
гне.-отказва й мило Ани с лека усмивка на съжаление.След което излиза
от къщата със свито сърце.А навън макар,че е вече декември и да ухае
на зима се чуват прекрасните песни на птичките,които весело известя-
ват предстоящето раждане на Спасителя.
На следващия ден в ранния следобед Антони се прибира в къщи.На
прага го посреща Мария.-Добър ден господине.
-Добър ден,Мария.Ани и Ади в къщи ли са.-пита я той тръпнещ от же-
лание да ги види.Не очаквано за него корема му се свива от тихото на-
шепване на вътрешния глас,че от новината която ще чуе ще го заболи.
-Не,господине.Госпожата и детето вчера заминаха за България.-каза
Мария съчувствено.Тя взема плика от писалището и му го подава.Анто
ни пуска куфара си и взима писмото като прави,няколко крачки нап-
ред.Отваря листа и зачита"Антони реших да се върна в България с
Ади.Не искам да сме ти в тежест.Свободен си да водиш живота,кой-
то винаги си водил,да откликнеш на поканите на"твоите приятелки".
Не искам да ти се подиграват заради мен и да те преследват папара-
ците.Ади винаги можеш да идваш да я виждаш."След като го прочи-
та разбира,че тя е чула разговора му с Лорен и Карла,а мускулите
на скулите му почват да играят от болка.Минават,няколко минути
в мълчание,в които той взима решение.-Мария,някой да ме е търсил.-
-пита я замислен над словата на съпругата си.-Да.Всичките обажда-
ния са записани в телефонния секретар.
-Предполагам,че съпругата ми знае за тях.
-Да,господине.-отговаря Мария с две думи.
-Изтрий всичките съобщения.
-Добре,господине.
-Аз заминавам за България,aко някой ме търси да ми се обади на лич-
ния телефон.-казва той и изтичва по-стълбите за да се изкъпе и да си
купи билет."Този път няма да те оставя да ми избягаш"мисли си Анто-
ни развълнуван.Мария само успява да кимне с глава преди той да се
скрие от погледа й.Тя и всички останали от персонала много ще се ра-
дват,ако госпожата и детето се върнат.

Девета глава

Загледана в малките бели снежинки навън,колко плавно падат на
земята и се разтапят ума й започва да реди слова,които Ани се решава
да запише в нотбука си под числото двадесет и едно.Пръстите й тихо поч-
ват да барабанят по-клавишите като есенен дъжд.
" Любими мой усмивката ти за
мен е слънчев лъч.Очите ти са къс
от небето.Устните ти са медена роса
от които искам да отпия.
Любими мой гласът ти за мен
е бистра река в която копнея да се
потопя.Докосването ти
нежен полъх за който ждувам
ден и нощ.
Любими мой накъдето и да
погледна съзирам твоето лице.
Виждам те в звездите,в луната и в
облаците дори."
Залисана в писането тя едва чува позвъняването на вратата.Ани
отваря портата и остава смаяна.Неволно се отдръпва назад като
се разтреперва.Антони си поема,няколко пъти въздух за да се успокои,
поради болката,която продължава да изпитва.-Антони.-пошепва тя.
Той прекрачва прага без да сваля очи от нея.-Мислеше ли,че няма да
дойда.-пита я тихо пленен от красотата й.Тя поклаща отрицателно,
глава,защото не може да проговори зарад връхлетелите я чувства,че
той е тук.Антони си сваля палтото.Затваря вратата.В това време
Ани мълчаливо се наслаждава на красотата му.Антони се обръща към
нея и съзира радост в погледа й.-Защо ме остави.-пита я с натежало
сърце.Тя повдига рамене,защото не знае,какво да му отговори,а очите
й се напълват със сълзи зарад болката,която му е причинила.Той си
спомня,че тя знае за разговора му с двете жени.-Не ме интересуват
поканите за оргии,тройките...-казва й непреклонно преди тя да го
прекъсне.-Виж ме,как изглеждам Антони...-успява да пошепне тя,
преди той да я пресече.-Прекрасна си.-каза Антони с възхищение като
кляка пред нея.Той си припомня,ниското й самочувствие и разбира,че
все още не й се вярва,че той наистина я обича.-Погледни ме добре
Aнтони.Възможно e да не проходя.-Не ме интересува.-отвръща спокой-
но Антони.Той много добре разбира,какво тя има впредвид.-Не съм
за теб Антони.-казва тя стиснала здраво седалката на количката.
-Ти си родена за мен.-каза пламенно той настръхвайки от силните
чувства.-Прости ми,че избягах отново.-прошепва тя с насълзени очи.
-Не ме оставяй вече.-промълвява той като бавно приближава трепе-
рещите си устни към нейните.-Добре.-каза тихо тя тръпнеща,че отново
ще почувства устните му върху своите.
-Ади спи ли вече.-пита я с надежда,защото иска да си поиграе с нея.
-Да,заспа преди малко.Искаш ли да я видиш .
-По-късно.Разбира се,ако ми позволиш да остана.-каза загледан в нея
с трепетно очакване.Ани щом го чува изтръпва,защото допуска,че тя
може да го отблъсне.Протяга ръка и нежо го погалва по-брадясалото
лице.Оттова й действие дъхът му секва.Изправя се бавно и я гушка.-Анто-
ни.-пошепва тя като го обгръща през вратъ. -Може ли да отидем в хола за
да не събудим Ади.
-Да.Откакто дойдохме тук аз спя там.-обяснява му шепнешком.
-Има ли причина да вземеш това решение -пита я вгледан в нея.Тя не
успява да устои на настоятелния му поглед и вдига очи към него.
-Не искам Ади да отвиква да спи сама.
-Значи ще спим сами.-казва той с едва загадната усмивка.Поради думи-
те му тя потръпва цялата.-Ани,ще ми позволиш ли да те любя.-пита я тъй
като не е сигурен защо се е разтреперила.Тя като чува словата му прити-
хва.-Ти си спомняш.-зашепва тя,а от очите й потичат сълзи,защото го казал
точно,както първия път там в градината,в къщата на Марина.-О,да.Никога
няма да го забравя.-казва той развълнуван.-Мъничката ми,не плачи.-каза
той притискайки я по-плътно към себе си.Те влизат в хола.Антони сяда на
канапето със съпругата си в ръце.Той зърва лаптопа и леко повдига вежди
понеже до сега не го е виждал.-Ани,как се чувстваш.-пита я загрижен
-Добре.-отговаря тя сгушена в рамото му.-Татко и майка знаят ли за слу-
чилото ти се.-пита я малко обезпокоен,какво ли са си помислили за него.
Може би,че не е успял да опази детето им.
-Не.Не съм им казала.
-Питаха ли те,защо не съм дошъл с вас.
-Да.Обясних им,че имаш ангажименти,които не си изпълнил,но че ще
дойдеш.
-Ани,ако не бях дошъл ти щеше ли да ми се обадиш.-пита я със затаен
дъх.-Предната нощ не съм спала от мисли за теб.Ако ти не беше дошъл
щях да ти се обадя.-каза тя като го поглежда.Той задишва тежко от
вълнение.Устните му бавно се доближават към нейните като пчела
на цвете за да отпие от сладкия й нектар.-Aни,трябва да ти кажа нещо.-
-казва той след като откъсва устни от нея.Тя се вглежда в него и разбира,
че е сериозно.-Налага се да замина.-каза той без да уточнява,защото се
страхува от реакцията й.-Още ангажименти ли имаш.-пита го спокойно,
защото и не подозира отговора му.-Да.Заминавам на мисия.-казва
той външно спокоен,но вътрешно се притеснява тя да не се отдръпне
от него,както първия път.Ани щом го чува от очите й потичат сълзи.-Ани,
недей не плачи,моля те.-промълвява той натъжен,поради болката,която
й е причинил.Сгушена в гърдите му тя кимва положително с глава.В също-
то време с ума си извиква към Бога.''Боже мой имай милост над Антони.
Бди над него ден и нощ.Върни го при мен жив и здрав.На твоята милост и
вярност поверявам Антони и момчетата от неговия отряд.Да бъде твоята
воля.Амин."Още докато се молила Божият мир се влял богато в нея.
-Обещавам ти,че ще направя всичко по-силите си за да се върна жив и
здрав,но ти знаеш,че последната дума има Бог.
Тя поклаща леко глава.-Кога тръгваш.-пита го спокойна.
Преди да й отговори въздъхва тихо,защото знае,каква ще е реакцията й.-
-Днес.-О,нее.-проплаква тя.-Ани,не плачи,моля те.-каза той любвеобилно.
-Гладен ли си.Искаш ли да ти приготвя да вечеряш.-попитва го шепнеш-
ком.-Да,за теб.-прошепва възбуден той.Щом чува думите му повдига очи-
те си към него с порозовели страни.Антони се усмихва нежно на нейна-
та свенливост,която е необяснима за него,защото са били доста пъти ин-
тимни,но му харесва.-Ани,желая те.-казва страстно той,а в очите му
гори буен огън,който само тя може да угаси.-Антони.-пошепва тя виж-
дайки жаждата му част,откоято усеща как се влива в нея.Неусетно и за
двамата се понасят във вихъра на любовта там на канапето.
По-късно.Той става внимателно за да не събуди спящата си съпруга.
Взима одялото от дивана и я завива.''Дори не успях да й кажа,колко много
я обичам''-помисли си той.Антони неволно се обръща и вижда отворения
лаптоп на масата.Воден от човешкото си любопитство киликва върху миш-
ката.Когато компютъра светва той съзира електронен лист на който има
стихове.Антони привлечен от последния стих го прочита.Развълнуван от
написаното той поглежда към Ани.С удоволствие би я събудил за да й ка-
же,покаже колко я обича,но не го прави,защото знае,че е уморена.Под-
тикнат от вътрешния глас пръстите му почват леко да тропат по-клавиату-
рата.
" Любима моя смехът ти за мен е летен поток.
Уханието ти горска градина в която
жадувам да се изгубя.Вкусът ти e тропически
плод на който не искам да устоя.
Любима моя погледа ти за мен
е зора обгърната в теменуги.
Ласките ти като светлината без,
която не мога.
Любима моя,където и да отида ти си с мен.
Съзирам те в залеза,в разцъфнало цвете
и в пустинната буря дори."

Преди да тръгне той отива да види детето си.Загледан в дъщеря си Антони
отново се уверява,колко много тя прилича на майка си,но не външно,а
по-начина по-който спи или говори.Той я целува нежно.Облича си палтото
и напипва дебитната карта и телефона,които подарил на Ани след като
се оженили.За негово съжаление,които тя по-рано оставила в Монца на
нощното шкафче в спалнята им като доказателство,че не я интересуват
парите му.Антони много добре знае това нещо повече знае също че тя
не е похарчила и един евроцент в дебитната карта.Харчила е парите,ко-
ито си е събирала през годините и това хем го разчувствува,хем го натъ-
жава.Оставя ги до съпругата си и бързо излиза от апартамента,защото
ако остане още миг няма да може да се въздържи да не я събуди.''Боже
моля ти се върни ме при тях жив и здрав.Ти знаеш,колко много ги обичам.
Позволи ми да изживея годините,които си ми отредил с тях.Да бъде воля-
та ти.Амин''-пошепва той вървейки.

Десета глава

Настъпва деня в,който ще се роди Спасителя,а навън е необичайно топ-
ло за началото на зимата.
"Привечер е и гостите ще дойдат всеки момент"-мисли си Ани,докато ог-
лежда за пследно подредената маса в хола."С радост бих се отказала от
празнуването на именния ми ден,ако ти си дойдеш''.-продължава тя,a в
ума й прозвучава стих:
"Любими мой сърцето ми от снежна буря
е сковано,защото ти не си при мен.
В студената утрин щом отворя очи
жадувам в обятията ти да се намеря.
Любими мой,как искам снежинка да съм
и при теб да долетя от дъха на устните
ти да се разтопя копнея."

Тогаз чува звънеца на входната врата,след това гласа на отдавнашната си
приятелка Мишел.После идва Гяла с дъщеря си Изабел и майка си.След
тях Надеж и брат й.С помоща на Марина и Жанет Ани успяла да се спра-
ви с приготвянето на ястията,понеже родителите й заминали за Словакия
за абитурентската вечер на голямата им внучка.
-Ани леля Мими и чичо Стефчо обадиха ли се.-пита я Надеж.
-Да.Добре си прекарват.Имате много поздрави от всички Овчарови.-отго-
варя тя с усмивка.
-Имаш ли новини от Антони.-попитва я Мишел.
-Не.-отвръща тя с тъга,защото й липсва нищо,че откакто е заминал не е
спряла да се моли за него и момчетата.
-Може Исус да реши,да те изненада като го върне у дома за Рождес-
тво.-каза Надеж усмихната.Тези й думи предизвикват искрена усмивка у
Ани.-Вие често ли идвате в БГ.-пита я Галя,докато храни малката си дъще-
ричка с която Ади бързо се сприятелила.
-Не.За втори път,откакто се омъжих.-отвръща тя без да навлиза в подро-
бности.Загледана в приятелките си Ани отбелязва,колко са различни.
Мишел има хубави сини очи и очарователна усмивка.Внимателна и доб-
ра. Галя е доста апетитна млада майка,която може да завърти ума на
почти всеки мъж.Не само с физиката си,но и с чувствения си глас.
Надеж е добре изглеждаща млада жена с миловидно лице.Всяка една
от тях й е скъпа.В този момент се позвънява на вратата.-Извинете ме.-каз-
за Ани с усмивка.Отваря и пред нея се изправя Мариела.Жената,която
преди три години и половина се предложи на Антони на купона на Мари-
на и Жанет.Облечена доста предизвикателно тя нахлува в хола при гости-
те,защото очаква Антони да е там.Ани от изненада не успява да каже
и дума.-Къде е половинката ти.-попитва Мариела,Ани с подигравателни
нотки в гласа.-На работа.-казва Ани кратко.
-Мариела,защо дойде след като не си поканена.-пита я рязко Жанет.
-Знам.Няма ли да ми предложите питие.Все пак съм гост.-казва тя най-
нахално като се настанява на канапето.Преди Ани да си е помислила да
й предложи,каквото й да е пак се чува звънеца.Тя открехва вратата и сре-
ща прекрасните сини очи на съпруга си.От изумление,че той е тук дъхът
и спира.Разтреперва се.Антони влиза вътре като леко се усмихва на кра-
сивата си половинка.Тъй като я познава сравнително добре знае,че тре-
пери като лист полюлян от вятъра.-Здравей.-каза той загледан в съпру-
гата си.Прикляква пред нея.-Ани,как се чувстваш.-пита я загрижен.
-Д.добре.-промълвява тя."Как ли ще реагира като види Мариела"мисли си
тя.-Ани,кой дойде.-пита я Жанет преди да го е видяла.Усмихва се.-Най-
-после се върна.-казва тя радостна.Той се засмива на поздрава й.После
отново се обръща към Ани.Изправя се бавно,а мускулите на краката
му се очертават под панталоните.Привежда се и я взима на ръце.
-Антонии.-каза тя с глас изпълнен с любов.
Тогава той се разтреперва.Въпреки изгарящото го желание да я вземе с
устните си се въздържа.Антони разбира,че имат гости,но по-какъв повод
не знае.Усеща също,че тя е притеснена,но не защото той си е дошъл.
Двамата влизат в хола следвани от Жанет,която бута количката.Антони
щом съзира Мариела мускулите на скулите му заиграват.Спомените му
го връщат назад отпреди три години и половина.Сега разбира,защо съп-
ругата му е обезпокоена.-Buona sera tutti.-каза той с усмивка.Слага Ани
в количката.Кляка до нея.-Празник ли имаме.-попитва я тихо.
-Имам имен ден.-отвръща тя леко усмихната,защото не може да му се
нарадва.Макар,че трепери от вълнение,какво ли ще се случи поради при-
съствието на Мариела.С ума си тя принася благодарствен плод"Боже
мой,благодаря ти,че върна Антони жив и здрав".-Не знаех.Ако знаех щях
да ти купя подарък.-каза той извинително.-Не се притеснявай,ти си моя
подарък.-пошепва тя.От думите й сърцето му се разтуптява.Погледът му
става по-нежен и задишва по-бързо.-Анто,ти си бил тук,а жена ти каза,че
си на работа.-казва Мариела с обвинителен тон като се приближава сла-
стно към тях.-Да,бях.-отговаря й натъртено.Докато я гледа,как се добли-
жава си припомня двете жени в замъка "Камастра"зарад,които Ани пак
избяга от него. -Анто ще танцуваш ли с мен.-пита го Мариела с прелъс-
тително изражение.
-Не,благодаря.-отказва й той с усмивка.Антони много добре знае,че цел-
та й е да го прелъсти,защото й е известно,че в предишния си живот трудно
е отказвал на красиви жени.-Отказваш ми.-казва Мариела неприятно из-
ненадана.Тогаз решава да си отмъсти.-Не се притеснявай от съпругата
ти не вярвам да има нещо против да потанцуваме.Предполагам че знае
колко много ти харесва да тнцуваш или вече си се отказал и от това.-каза
тя с победоносно изражение тъй като вижда треперещите ръце на Ани.
Той разбира по-лицето й,че е успяла да засегне съпругата му след като
й отказа."Дали този път Ани няма да ме изгони заради случилото се.По-
неже няма,как да избяга от мен"мисли си Антони и не знае да се безпо-
кои ли или да се смее.
-Ние вече ще си тръгваме.-каза Надеж от името и на брат си Стефан.
-О,нее.-възкликва Ани притеснена зарад решението им.-Не си тръгвайте
още.-примолва ги тя.
-Вече е късно.Анто сигурно е уморен.-подкрепя ги с аргументи и Марина.
В същия момент стават Галя с дъщеря си,Миш и майката на Галя.
-Всички едновременно ли ще си тръгнете.-каза леко разочарована Ани.
-Аз мисля да остана още малко.-съобщава им най-спокойно Мариела.
-О,не скъпа ти ще си тръгнеш с нас.-отвръща й Жанет с твърд глас,който
не търпи възражение.-Ани искаш ли да ти помогна в разтребването.-пи-
та я тя на италянски за да ги разбере и Антони.Той не успял да се включи
в предходния им разговор,защото много малко разбрал от него.Сега оба-
че е благодарен на Жанет,че попита съпругата му на родния му език.
-Aз ще й помогна.-изпреварва съпругата си той като се усмихва.
Тогаз при тях идва Ади.Тя като вижда баща си примигва от изненада.
-Татии.-каза Ади усмихвайки му се.Едновременно с това се покатерва в
скута на майка си.
-Ciao il mio piccolo.-казва той гледайки с умиление дъщеря си.
В този момент Мариела се спира пред Антони на една ръка разстояние.-Анто
нали знаеш,че можеш да ми се обаждаш по-всяко време на денонощието.-ка-
зва тя с най-съблазнителния си тон.
-Знам.-отвръща й кратко той като с това й показва,че между тях нищо
няма да има.
-Сигурна съм,че скоро ще се видим.-настоява тя макар че много добре
разбрала думите му.Едновременно с това посяга да го помилва по-гърдите,
които се подават изпод ризата му.Миг преди да го докосне той я хваща
за ръката с лека усмивка,но от погледа му лъха суденина.От който на Ма-
риела й станало студено.Тогава тя бавно измъкнала ръката си от неговата.
-Лека нощ.-казва Галя,а Изабел и Ади си изпращат въздушни целувки.
-Лека ноощ.-отвръщат Ани и Антони на всичките си гости.След като ги изп-
ращат между тях настава неловко мълчание.

Единадесета глава

Сгушена в майка си Ади кротко спи и не подозира,каква борба се води
в майчиното сърце."Какво да кажa за да спра тягосната тишина"мисли си
Ани.Притиснала нежно детето с едната си трепереща ръка,а с другата ко-
лелото на количката.От мълчанието й на Антони сърцето му се свива от
болка.За негова изненада той също не знае какво да каже.
-Ще сложа Ади в кревата.-каза Ани тихо,защото друго не й идва на ум.
Разтреперена тя се насочва към стаята на малката.
Той застава пред количката.Прикляка.-Може ли аз да я сложа.-попитва
я нежно Антони.Тъй като не иска да обсъждат случилото се пред дъщеря им.
Ани успява само да кимне в знак на съгласие.Той взима малката и я отна-
ся в стаята й.През това време Ани разтребва масата.Тя се отправя за
пореден път към кухнята с една купчина чаши,но тъй като ръцете й продъл
жават синло да треперят ги изпуска върху плочките на пода в коридора.
За радост на родителите си Ади не се събужда от звъна на стъкло.Антони
излиза бързо от децката и заварва съпругата си да се навежда за да събе
ре част от стъклата.Той кляка пред нея.Взима й ръцете.От това му дей-
ствие тя вдига глава към него.Измъква ги бавно,защото не иска да разбе-
ре,че потреперват.За нейно съжаление той отдавна знае това.-Ани мислиш
ли,че съм виновен за случилото се.-пита я тихо с трепетно очакване.Тъй
като отговор не излиза от устните й решава да зададе следващя си въпрос.
-Искаш ли да си ходя.-пита я с тъжен глас.Тя щом чува въпроса му темену
жено-сините й очи се наливат със сълзи.-Нее.-прошепва изненадана,че той
си мисли,че тя иска да си отиде.
От реакцията й Антони се развълнувал още повече и стиснал зъби за да не
се разплаче.Разтреперените му устни бавно приближават нейните.Ръцете му
нежно я обгръщат и двамата се потапят в царството на целувките.По-време
на целувката им Антони си припомня и вкуса на сълзите й на морска вода
примесена с мед.
-Виж,какво направих.-казва тя с посърнал поглед гледайки стъклата наоко-
ло.Антони разбира,че тя се самообвинява зарад положението в което е.
-Аз ще ти помогна да оправим.-пошепва ласкаво той.Тя поклаща положително
с глава.-Ани майка и татко къде са.-попитва я учуден,че не присъстват
на празненството.-Успях да ги убедя да отидат на абитуренската на Ники.-
казва тя загледана в копчетата на ризата му.Той се усмихва на новината.
-Парите които имах не стигнаха за билетите за самолет и изтеглих от
дебитната карта.-каза тихо тя и тъкмо понечва да каже:ще ти ги върна,ко-
гато вътрешния глас я спира,защото ще го нарани,а това е най-малкото,ко-
ето иска.Поглежда го и примигва,няколко пъти от смущение,какво е щяла
да направи.От думите й той се развълнувал.Да вземе от парите които й
дал за него е събитие.-Много се радвам.-казва нежно Антони.
-Искаш ли да вечеряш.-попитва го
-Не,хапнах в самолета.-отвръща
-Приключи ли мисията.-пита го плахо водена от вътрешния глас.
Той притваря за миг очи тъй като знае,че тя ще се разстрои от отговора
му.-Не.
-О,нее.-прекъсва го тя с насълзени очи.
-издействах си отпуска,защото не издържах повече без да ви видя.-доизка-
зва се той с трепет в гласа.
-Кога заминаваш.-пита го притаила дъх от страх,че това което ще й каже
няма да й хареса.
-На двадесет и четвърти.-казва той
-На бъдни вечер.-промълвява тя невярваща,че ще останат сами с Ади на то-
зи ден.Антони много добре разбира реакцията й.-Кога ще се върнат татко
майка.-пита я със свито сърце.
-След нова година.-отвръща по-спокойна,защото съзира притеснението му
за нея и детето.
-Не искам да ви оставям,но трябва да замина.-казва натъжен той.
-Не се притеснявай за нас ние ще сме добре.-казва успокояващо го.-Измо-
рен ли си.-пита го нежно погалвайки го с дългите си пръсти,с изящни но-
кти по-брадясалото лице.Той притвая за миг очи от удволствие.Вече не
си чувства краката,но с радост би останал така клекнал пред съпругата
си за да си говорят,да го милва.
-Не,много.
Почистват изпочупените чаши от пода.
-Ани,аз ще отида да се изкъпя.-казва й при поредната им среща пред вра-
тата на хола.
-Добре.-отвръща тихо тя като си мисли"само да не ми предложи да дойда
с него.Не,че не го желая,но все още не съм готова за това да се къпем
заедно.Срам ме е Мили Боже.Ти знаеш."
Антони я поглежда за секунда и сякаш прочита мислите й поради нейното
изражение.За момент се натъжава,че тя продължава да не се отпуска в ин-
тимния им живот.После се усмихва леко тъй като не иска да е тъжен,защо-
то е при любимите си същества и зарад мисълта,която дошла в ума му.-Ис-
каш ли да дойдеш с мен.
-Нее.-отговаря веднага тя без да усети,че той знае какво ще каже.
-Добре.
През времето в,което Антони е в банята Ани отива да види детето.Щом я
вижда на устните й разцъфа усмивка.От умиление,колко грижовен татко е
Антони очите й се насълзяват.Тя се връща в хола,който е тяхната спалня
и заварва съпруга си.
-Антони,ще отида и аз да се изкъпя.-казва тя малко засрамена,че не е ис-
кала да го направи с него.Той я поглежда мило и кимва разбиращо.
След половин час тя влиза в стаята им и намира половинката си задрямал
в леглото върху завивките само по-боксерки от бял сатен.Тя си облича пи-
жамата от къси панталонки и горнище без ръкави макар,че е зима навън
кръвта й кипи поради присъствието на Антони.Стопира количката до леглото
и тръгва да се качи в кревата,но ръцете й и изневеряват.Миг преди да пад
не върху съпруга си той я хваща.От уплахата тя се разтреперва.Той се за-
смива мило без да сваля очи от нея.
-Извинявай,че те събудих.-пошепва тя
-За мен е удоволствие.-казва ласкаво той
-Благодаря ти,че ме хвана.-продължава тихо тя.
Той задишва тежко от вълнение и бавно я обгръща със силните си,но за нея
нежни ръце,а погледа му й казва всичко,което желае да й направи.
Дванадесета глава
Неусетно измина месец януари,който бе изпъстрен с весели снежинки и
приятни изживявания за младото семейство граф и графиня Камастра и тяхна-
та малка дъщеря.
И стана вечер и стана ден.
Антони се връща в Монца от поредната фотосесия с част от моделите,които
е снимал.Подтикван от момичетата и момчетата той отива с тях на купона,
който те организирали още на летището.Подведен от старото аз излъгва
съпругата си за своето завръщане.През тази дива нощ Антони си припомня
предишния си начин на живот.Секс с различни жени,фотосесии и опасни ми-
сии.По-време на оргията участниците с,които той е бил си правят снимки
в които Антони е главния герой.Още преди да си тръгне оттам Карла и Ло-
рен изпращат снимките на Ани,която кротко спи в къщата им в Монца.
За надвисналата буря Антони и не подозира.
На сутринта Ани взима пощата оставена на писалището в преддверието от
Мария.Щом съзира плика сърцето й ускорява ритъма си.Отваря го и пред
очите й се изправя съпруга й с неговите партньори в най-различни пози.
Докато разглежда снимките цялата започва да трепери.Умът й сякаш спира
да работи,а сърцето й почва да кърви от болка.Единственото което знае
е,че трябва да си отиде час по-скоро.За някои това е поредното бягство,
но за нея възможното решение.
След около час Антони се прибира у дома изпълнен с вина заради това,
което допуснал да се случи.Тихия глас,който през целия път чувал замлъ-
ква застрашително.Влиза в спалнята им и заварва Ани загледана в пей-
зажа на вън.Тя се обръща към него.
-Ани,трябва да ти кажа нещо.-казва със свито гърло той.
С теменужените си очи тя го подканя да говори.
-Излъгах те не си идвам днес.Дойдох си вчера и отидох на ку...-не успя-
ва да се доизкаже той,защото Ани изважда снимките.Той трепва от изнена-
да,че вече знае и че го е чакала да й каже.Скулите му заиграват поради
мъката,която й е причинил.Сега разбира,защо са искали да се снимат.
Вече няма нужда да говори защтото по-лицето й разбира,че е решила да го
остави.-Загубих те нали.-отбелязва той без да очаква отговор,тъй като
я познава добре затова знае,как ще постъпи.
-Рзабирам,че ти липсва предишния начин на живот.-казва тихо тя.
-Не е вярно.-категорично отрича той.
-Знам,че не те задоволявам,притеснявам се,когато сме заедно,не мога да
ходя...-не довършва изречението си тя.
-Харесвам те такава,каквато си.-прекъсва я меко.-Но с това,което направих
доказах точно обратното.-продължава той."О'Боже,толкова искам да я докос-
на и да изтрия болката й,но тя няма да ми позволи "-мисли си Антони.
По-мълчанието й разбира,че няма да получи отговор.-Кога заминавате.-по-
питва той с тъга,а раната в душата му се разраства.
-След един час.-пошепва тя без да го погледне,поради мъката,която изгаря
сърцето й като лава от вулкан.
-Преди да заминете искам да се сбогувам с Ади.
-Добре.Винаги можеш да идваш в България да я виждаш.-каза тя.После с тре-
перещи ръце оставя дебитната карта,мобифона и халката с годежния пръстен
на нощното шкафче.От тези й действия той усеща,как сърцето му бавно се
скъсва на две."Няма скандали заради изневярата ми,няма обвинения.С Ани
нищо не е такова,каквото другите биха направили."помисли си той с про-
сълзени очи.
"Измина трети месец откакто напусна Антони,а от него няма и вест"помисли
си тя.Седнала близо до прозореца вперила поглед към небето."Вече мирише
на пролет и се чуват песните на врапчетата.Скоро ще дойдат и лястовичките
и ще започнат да строят нови гнезда за малките си."Тя обръща глава към
леглото на детето,което сладко спи."Липсва й и на мен ми липсва той."
-Жани мислиш ли,че ще успеем да я убедим да излезе.-пита я Марина загри-
жена за Ани.
-Не вярвам.Вече три месеца не е излизала.Добре,че леля Мими и чичо
Стефан излизат с детето.-леко обезсърчена казва Жанет.Откакто приятелката
им се върнала от Монца се затворила в апартамента.Двете с Марина,всячески
опитали да я накарат да излезе от там,но без успех.Добре,че се въздържат
да не говорят по-адрес на Антони за да не слагат сол в раната й.
В ума й отново прозвучава тихия глас на Утешителя:Марк 11;25"А когато
заставате да се молите, прощавайте, ако имате нещо против някого.Тогава
вашият Баща в небесата също ще прости греховете ви.“ "Прощавам му Отче,
както и ти простил си ми."-извиква без глас Ани.
Докато Франк и Филип проверяват сградата за вражеско присъствие в дале-
чината прозвучава изтрел.Те се отправят по-посока на стрелбата и нами-
рат паднал войник с лице към земята.Наколо се чуват викове на деца игра-
ещи на близо,шум от забързани коли голяма част от,които са военни.И тук
небето е така синьо и обсипано с бели облаци само,където са заобиколени
от пясъци вместо трева.Хубавото е,че трети месец успяват да задържат
мира в региона.След като войникът идва на себе си им докладва,че преди
минути са отвлекли майор Антони Брус Арендзо де Камастра.

Тринадесета глава.

В базата и генералния щаб всички работят в пълен снихрон като пчелички
за да установят,къде се намира майора и кой го е отвлякъл.
От три дни е в плен и възможноста да го открият жив намалява.Колкото и
опитен боец да е,ако е изложен на жестоки мъчения ще се пречупи и,когато
узнаят нужната информация ще го елеминират.В моменти на обезнадеждност
Франк и Филип често поглеждат към небето и безмълвно отправят молба за
другаря си.Тъй като знаят в какви взаимоотношения е Антони със съпругата
си не посмяват да й се обадят.Разбира се,ако се случи най-лошото ще го
сторят.
Преди да е приключила с молитвата-изповед Ани е прекъсната от звънеца на
вратата.Тя отваря.
-Здравейте.
-Здравей.-отговарят на поздрава й Марина и Жанет.
-Как си.-попитва я Марина все така угрижена за нея.
-Добре.Вие как сте.-връща й въпроса тя като се опитва да се усмихне,но
не й се получава.
-Разтревожени за теб.-отговаря Жанет.
-Не се притеснявайте за мен добре съм.-уверява ги тя.За нейно съжаление
те не й вярват.
-На вън е прекрасно.Искаш ли да отидем в СПА-Диамант,да направиш малко
упражнения.-предлага й с надежда,че ще се съгласи Марина.
Зарад мълчанието й ли или нещастно влюбения поглед,а може би подтиквана
от вътрешния глас Марина задава следващия си въпрос.-Липсва ли ти.-И три
те знаят за кой я пита затова не е нужно да споменава името му.Ани я по-
глежда като малко момиченце,което са хванали да прави нещо забранено.
-Простила си му.-установява Жанет без да е изненадана,защото знае,колко
влюбена е приятелката й в съпруга си.Одавана е известно,че сърцето й
прелива от любов към него.Не е нужно да казва каквото и да е,понеже очи
й я издават.Жанет й се усмихва леко поклащайки глава.
В този момент се някой се провиква:-Намерих го.И една част от екипа оти-
ва при човека произнесъл думите,които всички са очаквали.Щом съставят
плана за освобождение се отправят към целта.Покрити с плаща на ноща
отряда на Антони незабелязано влиза при него.Филип проверява пулса му,
защото той не помръдва.След като разбира,че е жив двамата с Франк го
вдигат.Когато се отдалечават достатъчно те оглеждат пораженията върху
тялото му.Външно не намират нищо,което да застрашава живота му."За една
такава акция е голям успех да премине без огън.Явно някой е планирал
операцията по-добре от нас"-помисля си Франк.
И стана вечер и стана ден.
-Как е той,докторе.-попитва го Филип обезпокоен за майора.
Д-р Рикардо Треви въздъхва тежко преди да отговори.Той от години поз-
нава Антони и го боли да го гледа в такова състояние.Откакто са го до-
карали е в безсъзнание.От серума на истината ли,който са му слагали,от
боя ли,заради,който има три счупени ребра не знае.Знае само,че не реа-
гира.-Ако скоро не реагира може да го изпуснем.
Франк въздиша бавно,после излиза от стаята.От безсилие му идва да иде,
да намери похитителите му и да ги избие.Обаче това с нищо няма да помо-
гне на приятеля му.Той изважда от джоба на панталона си един доста сти-
лен телефон и набира номера на Жанет.
-Ало.
-Жани,здравей.-поздравява я Франк със загрижен глас.
-Франк,здравей.-отвръща на поздрава му с радост поради приятната изне-
нада.
-Може ли да ми дадеш телефона на Ани.
Едва сега Жанет забелязва безпокойството в гласа му.-Какво се е случи-
ло.-пита го със страх от отговора.
-Антони беше пленен.Успях ме да го измъкнем,но е в безсъзнание от дни
и,ако не реагира....-не успява на довърши той.
Жанет като се поуспокоява от чутото му продиктува номера на домашния те-
лефон на Ани.
Загледана навън в летящите птички в ума и прозвучава поредния стих:

"Как искам да съм волна птичка
освободена от клетката на
човешкото си тяло да полетя
мечтая.
Как искам да съм волна птичка
безгрижна да се рея в небесата
всред клоните на вековни дървета
да заспивам."
Така залисана замалко да не чуе звъна на телефона.
-Ало.
-Ани,здравей.-каза Франк с надежда,че няма да му затвори,а ще го остави
да й обясни,защо й се обажда.
-Здравей.-отвръща на поздрава му учудена по-какъв повод й звъни.
-Позна ли кой се обажда.-пита я леко обезпокоен.
-Да.Франк.-още докато му казва името стомаха й се свива на кълбо от при-
теснение,че се е случило нещо лошо с Антони.-Да не се е случило нещо.
-Да.Преди една седмица плениха Антони.Измъкнахме го,но от тогава е в
безсъзнание и не реагира на никой и нищо.....-не се доизказва той,за-
щото тя го прекъсва.
-Идвам.-каза бързо тя.А съзнанието й се изпълва с различни картини за
състоянието на съпруга й.След малко тя прогонва всяка негативна мисъл
и започва да реди молитвени слова за Антони.
-Обади ми се,когато тръгнеш за да ми кажеш,кога ще пристигнеш за да те
взема от летището.-каза успокоен той.
-Добре.
След разговора Ани поглежда през прозореца,но вече нищо не е същото.Ма-
кар,че птичките пак са вън и с разперени криле свободно се реят в небе-
то.

Четиринадесета глава
Още с влизането в болничната стая сърцето й ускорява своя ритъм от въл-
нение,че ще го види.С детето в ръце Ани тихо се приближава към леглото.
Докато наблюдава едва забележимото му дихание с изненада установява,
че е подстригал леко дългата си коса.Сега прилича на войник,но не като
онези,които са почти обръснати.Косата му е къса,но на малки вълни,за-
щото е чуплива и гъста.Спокойно може да се прекарват пръстите през нея.
-Подстригал се е.-пошепва тя без да се обръща към придружителя си
Франк.
-Да.След като ти си замина той се обади в щаба и поиска да го изпратят
на мисия.Тогава се и подстрига.Вече три месеца е на мисий и не се е при-
бирал в къщи.-обяснява й кротко Франк за да знае,колко тежко му е било.
От чутото очите й се наливат със сълзи.
-Мама тати,кога ще се събуди.-пита я тихичко Ади усетила тъгата на май-
ка си.
-Не знам.-отговаря й тя с едва доловима усмивка.
-Ани,искаш ли да ви закарам в къщата.-пита я Франк притеснен от сълзите
й.Чак сега той разбира думите на Антони относно нейната чувствителност.
-Не.Искам да говоря с лекаря.-каза решително тя.
-Добре.Ще отида да го потърся.-съгласява се той и безшумно излиза.
След малко при тях влиза д-р Рикардо Треви.
-Добър вечер,приятно ми е д-р Рикардо Треви.-каза поглеждайки с любопит-
ни очи към двете."Не очаквах да е толкова красива и влюбена."-помисли си
той очарован от Ани.
-И на мен.Ани.-казва тихо като вдига очи.-Как е той докторе.-попитва
го с твърд глас.
-Има,няколко пукнати ребра.Тялото му вече е чисто от серума на истината,
но най-много ме тревожи,че не идва в съзнание.-обяснява й на кратко
-Разбирам.-каза кротко тя загледана в съпруга си.
Няколко часа по-късно Филип ги завежда в къщата.
На другия ден късно вечерта.Унесена в блещукането на звездите,в светли-
ната на луната Ани не забелязва пробуждането на Антони.
-Ти си тук.-пошепва изненадан той като преглъща трудно.-Да не умирам.
Тя щом чува нашепването му се обръща.Обаче следващите му слова прониз-
ват сърцето й като с нож.За да не се разплаче стиска зъби.
Антони отлично разбира,че й е причинил болка.Отново.Зарад което задишва
тежко от мъка.В същото време му идва да крещи от болките,които изпитва
в ребрата.-Отдавна ли си тук.-пита я като се поуспокоява.
Тя поклаща отрицателно глава,защото не е сигурна,че няма да се разплаче,
ако проговори.-От вчера.-прошепва все пак Ани.
-Кой ти каза.-попитва я той въпреки,че знае.Оказа се и страхливец,понеже
не й зададе въпроса,който го вълнува най-много.Ще му прости ли.-помисля
си Антони.
-Франк ми се обади и ми разказа накратко,какво ти се е случило.-обяснява
му тя вперила поглед в любимия.
-Сега след като се събудих сигурно ще си отидеш.-предполага той,но вътре-
шно гори от копнеж тя да каже,че ще остане.
-И...исскаш ли да си ходя.-заеква тя,а очите й се напълват със сълзи.От
думите му ли или от нещо по-силно в нея тя се приближава до леглото.
-Нее.Ани прости ми,моля те.Не ме оставяй сам.-простенва той и едновреме-
нно с това полага огромни усилия да вземе ръката й.Когато усеща ръката му
върху своята цялата потрепва.Антони много добре почувствал потреперването
й,което преминало и през него.

Версия от 09:26, 25 октомври 2012

--Aso73 (беседа) 09:26, 25 октомври 2012 (UTC)[отговор]

Това е нашият пясъчник, който е замислен като място за упражнения. Изпробвайте тук Вашите умения във форматирането.

Щракнете на Редактиране, напишете нещо в текстовата кутия и натиснете Съхранение, когато сте готови!

    Подаръкът
                                             Глава Първа
    Ани е една тридесет годишна жена,която често си мечтае за
едно и също да може да ходи като всички и да открие своята
половинка,който истински да я обича.Но уви тези неща се случват
само на другите не и на нея или пък в сънищата й. А може би вярата
й не е достатъчно голяма за да повярва,че Бог иска да я изцели.От-
ново е в къщи седнала в инвалидната си количка и си спомня за отми-
нали неща,които може,никога повече да не се повторят.Всичко запо-
чна преди три години.Ани,откакто се помни ходи на рехабилитатор
ски процедури всяка седмица.Този,който посещава вече трети месец
е по-препоръка на личния й лекар.Тя страда от ДЦП от бебе,но по-
-Божия милолост и родителска грижа пораства доста и се разху-
бавява.Само дето не може да ходи нищо,че от години прави рехаби- 
литация.Напоследък,откакто ходи във СПА-център"Диамант"има
подобрение в  сътоянието й и дори може да стои няколко минути
на краката си.Там Ани се запознала с Жанет която й е кинезетера-
певт и Марина,нейната фитнес-инструкторка. А родителите на
Жани и Марина са собствениците на този център,който е лукс-
озен и доста голям,защото има ресторант и клуб.След известно 
време тя ги запознала с нейните скъпи приятелки Надеж и Мишел.
Ани,Жанет и Марина станали неразделни,а от скоро започнали
да я взимат от в къщи за процедурите и я връщали обратно.Тя ка-
то една вярваща личност при всеки подходящ случай говорела на 
приятелките си за Господа Исуса Христа и за радост те я слуша-
ли  с трепет.Понякога й задавали и въпроси относно Словото.
 В този топъл септемврийски ден Ани правила първите си самос-
тоятелни стъпки под напрегнатия поглед на физиотерапевката й
Жани.Тогава влезнал Антони заедно с Марина.Той е американо-италя- 
нец граф пето поколение по-майчина линия от Монца областа Камас-
тра.По-професия е моден фотограф много известен и морски пехо-
тинец с чин майор.Също така е страхотен плейбой, който всички
красиви жени във вишите среди го познават,а и извън тях.Антони
е един опасно красив мъж с изумителна физика,неустоима усмивka 
и сини като ясно небе очи,които имат загадъчен блясък и походка на
пантера.В момента в,който той видял Ани краката й се огънали по-
ради тежеста на тялото й и преди да се свлече на земята Антони с 
една крачка стигнал до нея.Вдигнал я на ръце.Погледнал я и останал
поразен от теменужените й очи които блестяли като звезди криещи свои-
те тайни.Марина и Жани се спогледнали като се усмихнали една на 
друга без да могат да свалят очи от тях,защото те изглеждали като
картина от корицата на някой любовен роман.Ани щом се осмелила 
да го погледне едва не припаднала от шока,който изпитала тъй като
имала чувството,че гледа своята мечта,но от плът и кръв.
Йоан1:14 "И словото стана плът и пребиваваше между нас;"
-Какви прекрасни очи!- възкликнал Антони с възхищение на италянски.
Тогава Ани се изчервила и разтреперила,че той е забелязъл цвета на
 очите й и сякаш не иска да я пусне.
-Ти се изчервяваш,а пък аз си мислех,че вече няма такива момичета.-
- усмихнал й се той игриво.В същия момент усетил,че тя трепери
като уплашено коте.-Но ти трепериш?Да не те е страх от мен.-по-
гледнал я сериозен.-No.-отговорила бързо Ани на отличен италянски
-Ти говориш италянски.-изненадал се приятно той.-Може ли да се
запознаем? -Да,приятно ми е Ани.-казва смутена тя
-За мен е удоволствие,Антони.-усмихнал й се нежно той
 Жанет се приближила тихо до тях с инвалидната количка.Той 
погледнал приятелката си,след това се загледал в Ани и разбрал,за
що Жанет е дошла,заради притесненото изражение на пациентката
си.Сложил я в количката сякаш е порцеланова кукла.Изгледал я
сериозен и клекнал пред нея като се хванал за облегалките за ръце.
Ани не смеела да вдигне очи към него,защото чувствала,че ако го на-
прави ще й прилошее,заради това което изпитала докато била в ръ-
цете му.Тя подозирала също,че и той може да го е разбрал.
Антони съзнал това и останал очарован от нейната неопитност да
скрива емоциите си.-Ани,толкова ли съм грозен,че не искаш да ме 
погледнеш.-казал той преструвайки се на съкрушен за да я предизвика 
да го погледне. -Не.-отвърнала веднага тя вдигайки глава към него.
Тогава той се подсмихнал.-Никак не ми се иска да тръгвам,но за 
съжаление ще трябва,защото не искам да си имам неприятности
с твоята рехабилитаторка.Но аз,никога няма да забравя тези пре-
красни очи.-казал той като обещание,че ще се срещнат пак.Хванал
я нежно за брадичката,погалил я с палец и бавно се изправил с гра-
цията на хищна котка.След,което си тръгнал заедно с Марина.
Ани докато ги проследявала с очи се решила да попита Жани за него.-
-Жани,вие с Марина откога се познавате с Антони.
Преди да й отговори тя се взряла в очите на Ани за няколко секунди.
Това което видяла там я уплашило.Затова решила да й каже неща
за него,които може да я държат настрана от приятеля й.-От 
три години.Запознахме се докато работехме в Милано като фото-
модели.Той е един от най-добрите фотографи нищо,че е толкова 
млад и е страхотен любовчия.Първо Марина по-късно аз разбрахме,
какъв невероятен любовник е,но след известно време осъзнахме,че е
най-добре да си останем много добри приятели.-казала й тя като 
се усмихнала зарад хубавите спомени,които нахлули в ума й за 
този период от нейния живот. После двете тръгнали за сауната.
Отминала една седмица,откакто Ани се запознала с Антони.През 
тези седем дни Марина и Жанет организирали купон.В деня на фиес- 
тата Марина отишла да вземе Ани като умишлено не й казала пре-
дварително,къде ще ходят,защото знаела, че тя ще й откаже.
 Те пристигнали в къщата на родителите на Марина в Драгалевци. 
Антони,тъкмо се оглеждал за някое хубаво гадже заедно с приятели-
те си Франческо и Филип също от Италия дошли преди два дни.
Когато я видял да седи свенлива и самотна в своята инвалидна коли-  
чка останал пленен.Зарад нейната красота,заради невинността й
и беззащитността й,но най-вече от красивите й очи.Тогава Франк 

и Филип проследили неговия поглед и разбрали,накъде гледа и те като

него се възхитили на гледката.
-Анто това ли е тя?-попитал го Филип,тъй като той им е разказал
за нея,когато с Франк пристигнали в България и останал очарован,
оттова което зърнал.
-Да.-отговорил Антони опиянен без да може да повярва на очите си
като гледал,как всички останали мъже я подминават сякаш е неви-
дима.
-Красива е въпреки количката,но като гледам останалите "мъже",
как я подминават си мисля,че само ние я виждаме.-казал Франк въз-
хитен от нея и едновременно с това отвратен от другите "господа"
-Момчета аз ще ви оставя.Имам среща с една дама,ако някой като
Марина или Жанет попита за мен не знаете,къде съм.-усмихнал се
той,но сериозен ги предупредил.След това ги напуснал.-Ей,Анто,
къде.....-провикнал се Франк,но никой не му отговорил.Антони заста-
нал пред Ани.-А,аз си мислех,че вече няма да те видя.-казал меко 
като се усмихвал.Тя вдигнала глава изненадана,че отново чува този
прочувствен глас.-Марина ме доведе без да ми каже предварително,
къде ще ходим.-промълвила тихо.-Много се радвам,че си тук.Искаш
ли да ти донеса нещо за пиене.-попитал я мило,очарован от нея.
-Не,благодаря ти.-отказва му разтреперена.
-Поне малко шампанско?-настоял ласкаво Антони и без да дочака
отговора й отишъл да вземе.Подал й чашата и клекнал пред нея.
Ани отпила от шампанското и като го погледнала се изчервила.Ан-
тони взел чашата от ръката й,но умишлено без да я докосва.Пий-
нал,откъдето и тя сякаш я е целунал.
-Сега ще узная,твоите тайни.-казал с леко дрезгав глас от възбудата
която изпитал,но бързо се овладял за да не я изплаши.-Ани,какво ще
кажеш да се разходим из градината.-попитал я нежно и се надявал
тя да се съгласи,защото искал да остане насаме с нея далеч от шума
и всички.
-Добре.-отговорила тя притеснена,оттова което може да последва,
а ръцете й почнали да треперят от вълнение.Макар и неопитна 
вътрешния й глас й нашепвал,че той я желае.
Антони се изправил с грацията на пантера,която е набелязала сво-
ята жертва и се готви за скок.Те тръгнали към най-закътаното 
място на живописната градина,която била изпълнена с различни 
аромати поради разнообразието на цветята,които били засадени.
Той застанал пред нея и неочаквано за Ани я вдигнал с лекота на
ръце като, че ли е перце.  
-А...Антони.-възкликнала тя изненадана и с треперещ глас пълен с
емоции.
Той като чул името си произнесено,толкова нежно с такава любов
от,нейните устни потреперил от копнеж.Поел  дълбоко въздух за 
да се успокои и положил сетни сили да се въздържи да не я целуне
с цялата страст на която мисли, че е способен.Антони много доб-
ре разбрал още щом се видяли на купона,че Ани е влюбена в него и ос
танал трогнат от, нейната невинност и поласкан от опитите й
да го скрие.Той седнал в количката,а нея я сложил на колената си.
Приведнал се леко и сложил спирачките.
-Кажи пак името ми,моля те.-помолил я тихо изпълнен с плам и 
очакване ще се повтори ли чудото.Ще изпита ли всички онези усе-
щания пак. -Антони.-повторила плахо с туптящо сърце.  	   
Тогава Антони не успял повече да се въздържа и докоснал нежно ус-
тните й със своите.В началото  тя едва му отвърнала,понеже не 
знаела да се целува.Той веднага забелязъл това и в първия момент
се сепнал,защото не могъл да повярва,че това наистина му се случ-
ва,че ще бъде първия мъж за нея във всичко. Страшно му се прииск-
ало да е и единствения.Тогаз започнал бавно да я учи,как да го целу-
ва.Постепенно целувката им ставала все по-страстна.След като
устните им се откъснали една от друга Ани свела свенливо глава.
Той се усмихнал меко и прошепнал в ухото й.-Прекрасна си.-вдишал
от аромата на кожата й.-Ани с какво се занимаваш,когато не си на
процедури.-сменил темата той за да се съвземе от връхлетелите го
чувства.-Благовествам Словото Божие.Рисувам модели,усъвършенс
твам се в чуждите езици,които владея,пи...ша стихове и си шия дрe- 
хи.-отговорила,а бузите й все повече розовеели от случилото се ме-
жду тях. -А на мен ще ми благовестваш ли.-попитал я леко закачли-
во. -А...ако искаш.-още повече се смутила тя.-Първото и най-важно 
нещо което трябва да знаеш за нашия Спасител е,че те обича и те 
чака с търпение да се върнеш при него.Така,както се разказва в прит
чата за блудния син.Знаеш ли я.-но щом заговорила за Бога смущени
ето й по-чуден начин отминало.-Да.-усмихнал се той поради промя
ната,която настъпила у нея.-Родителите ти,какво работят.-полю
бопитствал той.-Майка ми работи в Сатеричния театър като ко
нтрола,а баща ми е шофъор в една строителна фирма.
-А,брат или сестра имаш ли.-попитал я заинтригуван оттова,ко
ето научил за семейството й.Не знайно, защо и за самия него дока-
то я слушал усетил,че не е единствено дете.
-Да, имам брат по-голям от мен.Той от петнайсет години живее в
Словакия.Женен е за словашка и имат две момичета.-казала с мал-
ко тъга.-Ти, какво работиш.-попитала го на свои ред като се изчер
вила,защото вече узнала,че е фотограф и военен.
Антони се усмихнал леко,тъй като разбрал,че тя знае.-Аз съм фо-
тограф и военен.Ако искаш мога да те снимам.-подсмихнал се игри
во като с това искал да й каже, че няма да има нищо против да я 
снима гола.Стига тя да иска.
-Не,не благодаря.-отказала притеснена с пламнали страни,защо-
то отлично схванала неговия намек.-А...твоите родители,какво ра-
ботят.-попитала го все още смутена
-Майка ми беше президент на семейния ни замък"Камастра",кой-
то е превърнат в хотел.Той се намира в областа Камастра,която
е близо до Монца.А баща ми беше един от шефовете на  НАТО в
Италия.-казал с огромна тъга поради загубата им. Дори и след де-
сет години му е трудно да говори за тях без да се развълнува.
-Бяха.-попитала го искрено изненадана,тъй като усетила болка-
та,която изпитвал докато й разказвал за родителите си.
-Да,защото преди десет години загинаха при самолетна катестро-
фа.-отговорил  Антони като чувствал,че на нея може да сподели и 
най-съкровените си тайни въпреки,че я познава от съвсем скоро.Това
 е още едно нещо,което му се случва за първи път.
-Съжалявам,наистина.Не знаех.Сигурно ти е било много тежко.
Но опитай се да мислиш, че те са на по-хубаво място.При Бога.-ка-
зала състрадателно и много й се приискало да го погали успокоява-
що по-това красиво лице,но с огромни усилия се въздържала.
-Да,много ми беше тежко.Ще опитам така да мисля за тях.-казал
въздъхвайки.После продължил да й разказва подтикван от една по-
голяма сила.-Когато научих бях шокиран и почнах да пия,да взи-
мам опиятия в продължение на няколко седмици.Обаче с помоща
на Франк и Филип се съвзех.Наистина и аз положих голями усил-
ия.После тримата ни извикаха и заминахме за Персийския залив.-ко-
гато спрял,погледнал в тези смайващи го очи.Преглътнал така ся-
каш не е ял от дни,а тя е единственото ястие,което може да го за-
доволи.Устните му сами се приближили до нейните.Те се сляли в 
страстна целувка,с която Антони ясно й казал,че отношенията
им няма да спрат до тук.-Ани да знаеш само,колко много те жел-
ая.-прошепнал й изгарящ от желание да я люби
-А..Антони,аз никога не....с!-заекнала от смущение,страх и вълне-
ние от това,което може да се случи тази нощ, ако каже да.
-Обещавам,че ще бъда много внимателен.Ани позволи ми да те лю-
бя.-казал нежно изпълнен с трепетно вълнение.Тогава прочел всич-
ки чувства изписали се на лицето й страх,колебание,но и желание.
Антони,никога преди не е изпитвал подобни чувства и не е копнял
за някоя жена,както за нея.Той станал,сложил я грижовно в колич-
ката и се отправили към къщата в посока спалните,където скоро
никой да не ги открие.По-пътя Антони взел една хубаво изстудена
бутилка шампанско с две чаши и купичка с ягоди.
  През тази топла,изпълнена с чувства септемврийска вечер Анто-
ни бил много нежен,защото искал тя,никога да не го забравя.Вина-
ги да си спомня за него и тази нощ.Затова я любил така сякаш 
му е за пръв и последен път. Той нямал и представа,че това наист-
ина може да е единствената им вечер заедно.
-Франк,къде е Антони.-попитала го по-едно време Марина,защото
скоро не го е мяркала наоколо.
-Тук,някъде трябва да е.-умело я излъгал той.-Сигурно пак е с ня-
кое хубаво гадже.-продължил като започнал да се преструва,че го 
търси с поглед.Тя кимнала разсеяно с тъмнокоста си глава и си 
отминала спокойна.
 -Най-добре е вече да се обличаме.Сигурно вече те търсят твоите прия-
 телки  Марина и Жанет.-предложил й ласкаво Антони три часа по-
-късно.Тази нощ за него била едно голямо предизвикателство.Защо-
то и не предполагал,че тя ще е толкова срамежлива в леглото.Той
положил нечовешки усилия да себеконтролира желанието си да пр-
оникне в нея.Обаче това,което изпитал преди любовната им игра
по-време на нея и сега не било само жажда.	
-Да,добре.-промълвила тихо тя.Седнала в края на леглото с гръб 
към него за да се облече.Ани все още изпитвала смущение от Анто-
ни,въпреки случилото се между тях.
Антони тъкмо си облякъл ризата,когато погледнал в Ани.Тя точ-
но си закопчавала копринената блуза с жабо,но копчетата все се 
разкопчавали,защото ръцете й треперели.Той клекнал пред нея.-
-Ани,позволи ми да ти помогна.-настоял меко.-Все пак аз те съб-
лякох редно е и да те облека.-пошегувал се като отместил нежно 
ръцете й.Закопчал копчетата,след това повдигнал брадичката й
за да го погледне.-Ани,недей...!Ще си помисля,че не ти й било прият-
но с мен.-прошепнал гальовно,защото видял сълзи в прекрасните й
очи,които от пръв поглед го пленили.Той бавно свел глава и първо 
попил сълзите й с устни, после поел утните й със своите в пламен-
на целувка.Подир внимателно я сложил в количката.Те излезли от
спалнята и се върнали при другите купонджий.Антони я оставил
на същото място,където била,когато я видял.Застанал пред нея 
като се привел.-Ани ще отида да видя,къде са Франк и Филип.Те 
много искат да се запознаят с теб.Съгласна ли си да ви запозная?
-попитал я меко. Тя поклатила положително глава.След като уз-
нал отговора й отишъл да потърси приятелите си.Докато се от-
далечавал една доста съблазнителна мадама го обгърнала през кр-
ъста. Притиснала се в него с което му дала да разбере,че стига да 
иска може да я има.Антони въобще не й обърнал внимание и с две
думи я отпратил.Ани го проследила с очи и видяла всичко.Тогава
осъзнала,че между тях нищо повече не може да има освен тази чу-
дна нощ.Затова решила да си тръгне преди той да се върне.
Тогаз я забелязала Жанет.-Ани,къде беше?-попитала я учудена,за
щото скоро не я била мяркала
-Тук.Жани бих искала вече да си ходя.Ще можеш ли да ме закараш 
в къщи.-погледнала я Ани въпросително
-Да,разбира се.Да не се е случило нещо за което не знам?-заинтере-
сувала се тя и я изгледала подозрително.Тъй като Ани й се видяла
променена.
-Не,всичко е наред.-отговорила Ани малко притеснена,защото се ба
вят с тръгването.В този момент дошла и Марина.-Какво става?-
-попитала приятелките си като се вгледала в тях,понеже заподо-
зряла,че нещо не е наред.
-Ани,иска да си ходи.Аз ще я закарам.-отговорила на кратко Жанет.
-Добре,утре ще си поговорим.-казала Марина гледайки Ани сигур-
на че тя крие нещо от тях.
-Анто,къде изчезна.-укорил го по-приятелски Филип
-Наоколо.-усмихнал се Антони загадачно
-Кога ще ни запознаеш с онова хубаво гадже.-попитал го Франк с на
деждата,че най-после ще се запознае с нея
-Аз затова съм дошъл за да ви заведа при нея да се за...-не успял да 
довърши Антони,защото видял,че Ани си тръгва с помоща на Жа
нет.В тоя момент разбрал,че всъщност тя бяга от него. -За съжа-
ление нямате шанс да се запознаете с Ани.-казал натъжен
-Защоооо!-извикали в един глас момчетата
-Защото тя току-що си тръгна.-продължил той като въздъхнал 
 тежко.Това е последното нещо,което е очаквал да му се случи,да 
го остави жената с която най-много е искал да бъде.Антони дори
почнал да вярва,че в нейно лице е срещнал половинката си.
-Не е честно,защо не ни запозна по-рано.-възнегодувал Филип
-Какво да се прави,такъв е живота.-отговорил Антони,но по-скоро
на себе си отколкото на тях.
-Анто,ти да не си правил се...-не съумял да се доизкаже Франк,
тъй като Антони така ги изгледал,че пустинята Руб-ел-Хали 
могла да се превърне в лед.След това ги оставил изумени.Той,никога
 преди не се е държал така с тях заради жена.Въпреки,че тази е 
различна и според Франк и Филип ще е единствена,макар Антони
 още да не го е осъзнал.


                                           Втора Глава
   
    Няколко дни по-късно Ани признала на своите приятелки,какво
се е случило между нея и Антони на купона.
 Един месец след това тя разбрала,че е бременна и казала на Мари
на и Жанет.Те страшно се разгневили и искали веднага да съобщ-
ят на виновника.Обаче Ани успяла навреме да ги възпре като ги
накарала да й обещаят,че нищо няма да кажат на Антони.Мо-
мичетата с неохота се съгласили, защото се уплашили за нея по-
ради физическото й състояние дали ще успее да износи плода.За-
това и приели да не говорят с него за да не се тревожи тя.А Мари-
на и Жанет даржали на думата си.Щом са казали да значи е да 
това го научили от учението,което Ани проповядва. На същия ден
вечерта тя разказала всичко на родителите си.Как се е запознала с
Антони за чувствата си към него,за случилото се между тях на
фиестата и последствието,нейната бременност.Отначало те мно-
го се притеснили за нея,после се ядосали на него.Минало време и ро-
дителите на Ани променили преценката си за Антони покрай дъ
щеря си и приятелките й,които го познават и им разказвали неща
от неговия живот.Така те узнали,че той е добър човек.
     Изминали три години,откакто Антони не е идвал в България.
За това време България и по-точно София му се видяла по-напрег-
ната.Той и Франк,след като пристигнали се настанили в Хотел
" Арт".Като си отпочинали за час,два си определили среща с Ма-
рина и Жанет в клуб "Диамант".
 На другия ден мъжете отново се срещат с момичетата в кафене-
то на СПА--центъра.Докато опсъждат,къде да отидат тази ве-
чер Антони изведнъж ги прекъсва.-Марина,как е Ани.Продължава
ли да ходи на рехабилитация.
-Какво те интересува.-сопнала му се Жани с леко гневни нотки в 
гласа си,а лазурните й очи хвърляли искри.
-Да не й се е случило нещо?Имаш ли причина да се държиш така с 
мен или е заради Ани.-пита я Антони учуден на държанието й.
-Не,спря.-отговаря Марина ядосано на първия му въпрос.Тя разб-
рала,че запитванията му са провокативни за да се издаде Жани.
Затова отговорила вместо приятелката си
-Защо,поради,каква причина?-продължил да пита той сигурен,че 
крият нещо важно от него.
-Имаше семейни проблеми.Но от една година отново започна да по
сещава центъра.-Защо,толкова се интересуваш.С какво те впечат-
ли Ани, след като си заобиколен все с красиви жени.-обръща се Жани
не вярваща към него.Поглежда го строго сякаш му казва внимавай да
не ме излъжеш. -Не може ли да се интересувам.Нещо повече,искам да
я видя.Ще ми дадете ли ядреса й?-каза той без да се отказва да нас-
тоява с непроницаемо изражение.
 Франк през цялото време поглеждал ту към Антони,ту към мо-
мичетата и много добре разбрал,че нещо премълчават.Той отдавна
знае,че приятеля му се интересува от тази жена не заради единя се-
кс,а защото е лудо влюбен в нея.На Франк му е известно това от са-
мия Антони.Чувствата,които той изпитва към нея все още не смее
да си ги признае,понеже се страхува,че тя може отново да го отб-
лъсне.-Защо искаш да я видиш.-не отстъпва и Марина,макар че запо-
чва да се колебае.Защото за миг видяла в очите му нещо,което преди
не е.За съжаление не могла да разбере,какво тъй като израза на лице-
то му отново станал неразгадаем.
-Просто искам да я видя.Да не се е омъжила и затова да не искате 
да ми дадете адреса й.-изглежда ги подозрително Антони.Той отли-
чно схванал,че упорито се опитват да скрият случилото се с Ани.
Само се надява да не се е омъжила,защото не би го понесъл.
-Добре.-предава се Жани и му написва на бележка адреса на Ани.
Тя и Марина умишлено не отговарят на последния му въпрос.
   На следващия ден след обяд. Ани,както си седи в ивалидната ко-
личка и си спомня за прекрасните моменти прекарани с Антони 
е прекъсната от звънеца на вратата.Преди да отвори поглежда в 
спалнята си, какво прави детето.Открехва вратата и когато ви-
жда Антони на прага усеща,че ще припадне.Тя отдавна престанала
  да се надява,че един ден отново ще го види,но не спряла да се моли
  за него:Да бъде жив,здрав и винаги да има успех в делата си.
 -Здравей.Това е за теб.-той й подава един много хубав букет от 
 най-различни цветя.Без да откъсва очи от нея,защото доколкото 
 си я спомня е станала още по-красива през изминалите години.
-Благодаря,заповядай влез.-Ани поема цветята с леко треперещи 
 ръце като се старае да не докосва неговите.-Къде искаш да влезем-
-обръща се към него като се опитва да изглежда спокойна.Тя го пог-
 лежда скришно и не вярва на очите си,че той е тук застанал пред
нея.След три години и е все така мъжествен,невъобразимо привле-
кателен и не я е забравил,както обеща когато се запознаха.   
-Където ще си ти.-отговаря нежно като не отмества зоркия си по-
глед от нея и вижда треперещите й ръце,чува вълнението в гласа й.
От това разбира,че все още си спомня ноща,когато са били заедно,
макар че се опитва да го скрие и се развълнувал.
-Да отидем в кухнята за да сложа цветята във вода.-каза тя.
Те се отправят натам.Антони сяда на един от столовете на бар-
плота.
-Искаш ли нещо за пиене.-пита го тя докато подрежда букета
-Теб.-прошепва тихо с надеждата да го чуе.Но после продължава на
по-висок глас,защото рзбира,че тя съвсем ще се притесни от него.-
-Може сок,ако има.-отвръща без да престава да я наблюдава със 
спиращ дъха поглед изпълнен с любов,възхищение и желание.
-От портокал е.-казва Ани обръщайки се въпросително към него ка
то се старае да запази самообладание още повече,след като го чула  
да казва "Теб".Антони кимва в знак на съгласие с неразгадаемо изра-
жение.Ани му поднася чашата и като чува въпроса му замръзва на
място.
-Ани,защо си прекъснала рехабилитаторските процедури.Не ис-
каш ли да ходиш.-пита я заинтригуван от отговора й.Тъй като 
от недомлъвките на Марина и Жани отлично разбрал,че й се е слу
чило нещо,което той не трябва да знае.
-Да,искам. Бог знае,колко много.А процедурите преустанових,пора
ди ред обстоятелства.-казва като го поглежда смело за първи път, 
 откакто е дошъл.
 Антони се усмихва леко,защото когато заговори за Господа става
смела.След това Ани се обръща по-посока коридора като,че ли очак-
ва някой да влезе.Той много добре вижда това и се учудва като пов-
дига леко вежди.-Да не очакваш,някой.-пита я любопитен,какво ще
му отговори,но и малко обезпокоен да не му съобщи,че се е омъжила.
-Не...не,ти откога си в България.-пита го тя чудесно осъзнавайки,че
се е издала.Едновременно с това се изненадала,че Марина и Жанет не
са й казали,че той е тук и иска да я види,а само те са могли да му 
дадат адреса й.
  В момента в,който той решава да й отговори при тях пристъпва
едно малко момиченце.Според него на две години с дълги кестеняви и
чупливи коси,с прекрасни пъстри очи,което му заприличало на,някой,
но на кой не се сетил може би поради думите,които детето казало.
-Мама иска сок.-обръща се Ади към майка си и поглежда Антони
с любопитни очички.  
-Не може да бъде.-произнася тихо Антони шокиран.Той почувст-
вал,как корема му се преобръща.Тогава среща погледа на Ани,кой-
то е пълен със смесица от страх,каква ще е неговата реакция,въл-
нение и очакване.Нейното изражение му казало всичко,поради кое-
то очите му се насълзявт.Антони чувства,че от буцата заседна-
ла в гърлото му не може да проговори.Ани отваря кутията със со-
ка.Сипва в една децка чашка и дава на детето да пие.Малката,сл-
ед като оглежда Антони се обръща към майка си.-Мама,кой е той
-Ади преди да ти кажа ще ме оставиш ли да си поговяря с него.Ти
през това време можеш да отидеш в стаята да си поиграеш.-пред-
лага й нежно Ани.Тя много добре видяла смущението в очите му сл-
ед въпроса на малката,затова решила да я отпрати.Ади като пре-
ценява по-децки,че майка й и този мъж са много сериозни ги оставя. 
-Ани,защо не ми каза.Да не съм те наранил с нещо за което не зн-
ам.-прошепва с болка.
-Не,не си.-казва тя изпълнена с вина заради, неговата болка.Ани и 
не предполагала,че той ще го приеме тъй болезнено,защото не й се е
вярвало,че той ще иска да има нещо общо с нея.Освен онази чудна нощ.
-Доколкото си спомням ти избяга от мен.-припомня й той с мъка
в гласа
-Съжалявам,Антони,прости ми.-нашепва със съжаление ,а две сълзи
 потичат по-бузите й.
Той кляка пред нея усетил мъката й поради неговите думи.А то-
ва,че нея я боли него го,боли двапъти повече.Антони протяга трепе-
рещата си ръка и повдига ласкаво брадичката й за да го погледне.
-Ани, недей не плачи.Нима не разбра,че аз още преди три години 
бях готов да ти поискам ръката.Защо не ми каза.-простенва той
като и неговите очи се насълзяват.
-Не исках да си мислиш,че исkам да усложнявам живота ти.Нито,че  
 трябва да се ожениш за мен.-казва тихо тя
-Ани,наистина ли си мислеше това за мен.-казва неприятно изне-
надан-Толкова ли съм лош в твоите очи.-пошепва натъжен.Тя усп-
ява само да поклати отрицателно глава.-Ани,погледни ме моля 
те и ми кажи,какво виждаш в очите ми.-приканва я настоятелно
Тя повдига главата си и среща неговите прекрасни сини очи,които
я гледат с болка и любов,много любов.-Кажи ми какво виждаш.-по-
питва я настойчиво.Преди да му отговори тя преглъща, няколко
пъти.-Лю...любов.-казва смутена.-Ани,обичам те.Мили Боже ти
знаеш,колко много я обичам.-изстенва Антони поради, нейното не-
верие,че той наистина я обича.
-И аз те обичам,Антони.-признава му Ани след като събира дос-
татъчно смелост.В този момент той спира да диша.Когато се 
усеща,че няма въздух си поема.-Кажи го пак,моля те.-изстенва той
-Обичам те,Антони.-казва нежно тя-Обичах те още преди да ме 
вдигнеш на ръце в СПА-центъра.Още преди да те видя от плът и
кръв,когато беше в моето въображение.-доверява му тя-Знам,че мо
же да не ми повярваш...
-Знам,че е така.Видях го в очите ти на купона.Разбрах го със сър-
цето си,но не му повярвах.-прекъсва я меко.Той се изправя бавно и  
я вдига от инвалидната количка на ръце.
-Антонии.-възкликва Ани изненадана,както първия път
Антони си поема дълбоко въздух от копнеж по-нея.Настанява се в 
количката и я слага внимателно да седне в него като полага уси-
лие да се успокои за да не я целуне ,тъй като може да я стресне.
Тогаз тя забелязва,че ръцете му треперят и на свой ред се разтре- 
перва,защото отново ще почувства устните му.Той свежда полека
глава и устните му взимат,нейните в спираща дъха целувка. 
Още щом я докоснал Антони се усетил у дома си. -Толкова си слад-
ка.Ухаеш на плодове.-простенва от жажда той.После рязко проме-
ня изражението си на обезпокоено.-Представям си,колко трудно 
ти е било.-казва все още невярващ,че има едно прекрасно момичен-
це от тази невероятна жена.Ани поклаща леко глава,понеже не е 
сигурна дали да каже да или не.Защото,ако му сподели истината
той ще се притесни.Макар,че Антони може и да разбере по-мълча-
нието й,че не му казва всичко.Така и става.Той докато я наблюда-
ва заподозрял,че тя нещо му спестява.-Ани, имаше ли усложнение.
-Да.-отговаря тихо и смутена.-Поради обездвижването и лекари-
те ми казаха.....-спира изведнъж с порозовяли страни от срам,че 
се е издала и сега той ще иска да знае и останалото.-Какво ти ка-
заха.-пита я сериозен.
-Казаха ми,че ако не проходя по-добре да не заб...-не успява да про-
дължи тя.Като чува думите й се поуспокоява и згадъчно се усмих-
ва.-Не мога да повярвам,че след всичко което сме правили с теб ти
още се срамуваш от мен.-след това пак става сериозен-Тогава въоб-
ще и не помислих,че това може да се случи.Не взех и предпазни мерки
нещо,което не ми се беше случвало.Ако знаех въобще нямаше да го нап-
равя.Тя го поглежда уплашено и пошепва.-Съжаляваш ли.
-Никога.-отвръща твърдо той като настръхва от вълнение.В този 
момент Антони имал усещането,че прави завет с вечноста.-А,ти-
-попитва я на свой ред със затаен дъх.
-Не.-казва непреклонно тя.-Аз се радвам,че ми даде Ади.Така имах 
част от теб.-каза мило тя.-Защо не ми се обади.-пита я загледан 
в нея с любов.-Ако ти се бях обадила ти щеше ли да дойдеш.-пита 
го тя тръпнеща в очакване на отговора му.
-През всичките три години това чаках да ми се обадиш и да ми ка-
жеш,че имаш нужда от мен.-промълвяа той с дрезгав глас.Антони
се вглежда в нея.После утните му се приближават към нейните и 
ги взимат.Полека целувката им се задълбочава.След малко се чу-
ва,някой да идва.Ади влиза в кухнята.
-Мама,кой е той.-пита поглеждайки майка си,после Антони.Изпъл-
нена с любопитство,кой ли е този мъж,който не откъсва очи от
майка й и седи в количката й.Антони и Ани се споглеждат и това е
достатъчно за да се разберат. -Ади спомняш ли си,когато мама ти
каза,че един ден татко ти ще дойде.-попитва я предпазливо.-Да.-от-
говаря Ади със сериозно изражение.
-Ето това е,твоя татко.-каза Ани и се усмихва на смутения й израз
-Прекрасна е.-възхищава й се бащински Антони.-Прилича на май-
ка си.-продължава развълнуван
-Не повече прилича на баща си.-отвръща Ани ласкаво като се усми
хва.-Ади искаш ли да седнеш в мен за да се запознаеш с татко ти.-
-предлага й нежно майка й.Малката премигва,няколко пъти от 
притеснение.Поклаща отрицателно глава и решава да ги остави да 
си говорят на тоз чужд език на,който мама я учи от една година.  
Тя изтичва в стаята да си играе
-Не мога да повярвам,че и тя е срамежлива.А казваш,че прилича 
на мен.-простенва с усмивка той.-Много е сладка.-каза Антони горд
 с дъщеря си.Изведнъж той става сериозен.-Майка ти и баща ти 
сигурно ме мразят и с пълно право.-каза загрижен.Най-вероятно ро-
дителите й ще бъдат против него,защото имат причина.Но той ще
направи всичко по-силите си да си променят лошото мнение за него.
-Не,не те мразят.В началото бяха много притеснени за мен и раз-
гневени на теб.Но от разказите на Марина,Жани и мен за теб те
поопознаха и разбраха,че си добър човек.-каза тя меко
-Марина и Жани са говорили хубави неща за мен.-казва невярващ,
след тормоза на който го изложиха в кафето на центъра.Ани се ус
михва на неговата реакция.-Да,а аз трябваше да си призная,че ти
не знаеш за бебето,а не че не го искаш.-отвръща все още изпитвай-
ки вина.Той я поглежда нежно и с това й казва,че вече й е простил 
да си прости и тя.Докосва я ласкаво като почва от дясната й буза 
и спира на устните й.От тези му чувствени действия тя наст-
ръхва.Антони веднага вижда това и се спира.Той не го е направил 
за да я възбуди,а защото има нужда да я докосва.Макар,че самия
Антони страшно много я желае и с радост би я любил в този мо-
мент.Обаче нито времето,нито мястото са подходящи.
-Ани,ще се омъжиш ли за мен.-пита я тръпнещ в очакване
-Не искам да се чувстваш длъжен с...-не успява да се изкаже тя по-
неже той я прекъсва.-Никога вече не го казвай.Ани аз те обичам и 
ти го знаеш и искам да се оженя за теб.А,ти.-пита я развълнуван
-И аз те обичам.Ти знаеш,че не съм като другите жени.Често 
имам нужда от чужда помощ.Бог може да промисли и да не ме
изцели напълно .- опитва се тя да му обрисува евентоалното му 
бъдеще с нея.
- Не вярвам Бог да промисли друго.Но дори и това да се случи не ме
интересува дали ще си в количка или не.Ани да не се опитваш да 
ме накараш да се откажа от теб.Искам да ти кажа,че няма да ус
пееш.Обичам те и искам да се оженя за теб.А,ти искаш ли.-пита
я отново вече малко притеснен.Тя от вълнение успява само да ки-
мне в знак на съгласие.Очите й се напълват със сълзи,защото й е 
трудно да повярва,че това наистина й се случва.С ум и сърце Ани
благодари на Отец за този чуден подарък Антони,който й е по-скъп
и от физическото й изцеление.-Ани за,какво се замисли.-пита я 
Антони забелязал промяната у нея.
-За подаръка,който Бог ми направи.-каза тя загадъчно с лека усмивка
-И кой е този подарък.Да не съм аз.-пита я меко с усмивка заради 
иненадата,която се изписала на лицето й,когато го казал.Тя леко
се изчервява.-Да,ти си.Не съм спирала да му благодаря за теб, от-
както те видях в СПА-центъра.Ти,как разбра.-пита го любопитна.
 Антони посочва сърцето си.-Вътрешния глас ми го каза.Вижд-
ам го всеки път,когато ме погледнеш.-той й се усмихва.-Аз също
всеки ден Му благодаря за подаръкът,който ми направи без да го
заслужавам.Ти и Ади.Той бавно свежда глава и утните му се сли-
ват с нейните в страстна целувка.


                                                Трета глава

     Двамата отиват при детето за да видят,какво прави.Намир-
ат го заспало на пода до играчките.-Ани мислиш ли, че ще се събу-
ди,ако аз я гушна.-пита я той гледайки дъщеря си с умиление
-Не знам,опитай.-окуражава го тя
Антони вдига малката и с помоща на Ани успява да й облече пи-
жамата без да я събуди.После я слага в децкото креватче.
-Отива ти да си татко.-каза тя с усмивка
Той я поглежда нежно.-На теб също ти отива да си майка. 
  След това те се връщат в кухнята.Докато приготвят вечерята 
родителите й се прибират заедно поради щастливо стечение на об-
стоятелствата.Тогава Ани ги запознава с Антони.В началото те
се държали хладно с него,докато не почват да разговарят за живо-
та на Антони.През цялото време Ани им превежда и участва в ра-
зговора.Постепенно резрвираноста на родителите й се стопява и 
на нейно място дошли симпатията и нежноста.По-късно същата
вечер Антони официално поисква от баща й и майка й ръката на 
Ани и те му я дават.Когато вечерята приключва родителите й 
предлагат на Антони да не се връща в хотела,а да остане за през 
ноща,защото минава полунощ.Първоначално той им отказва,но 
тъй като те настояли се съгласява.Ани като осъзнава,че той ще 
остане цялата нощ у тях се разтреперва от вълнение,защото ще е
много близо до нея,дори може да отиде при него докато спи и да  
го погледа.Всичките тези мисли минават през ума й дордето 
майка й го настанява да спи в хола.По-късно Антони се измъква
 тихо от леглото си.Влиза безшумно в спалнята на Ани и Ади.
-Антони..-прошепва тя изненадана и развълнувана,защото той на-
правил точно това за което си мислела.Тогаз погледа й се спира на
мускулестото му тяло,което е облечено само с боксерки от тъмно
син сатен.Като се усеща, какво прави се изчервява.След което пола-
га усилие да го гледа само от раменете нагоре.Антони се засмял ле- 
ко,а с периферното си зрение зърнал, че малката спи.-Нима мисле-
ше, че няма да дойда,след като съм, толкова близо до теб.-каза той
преглъщайки поради жаждата си за нея.-Още сега бих те любил,но
знам,че ти няма да си спокойна заради детето, както и аз.Ани ще
ми позволиш ли да легна до теб.-пита я като настръхва от вълне-
ние.Тя поклаща глава в знак на съгласие тъй като не успява да про-
говори поради тръпнещото си тяло и очакването той да легне до 
нея.Отгръща завивката от себе си без да сваля очи от негo.Антони
на свои ред оглежда с нежност тялото й което му се вижда по-хуба-
во от всякога.-Прекрасна си.-промълвява лягайки бавно до нея.А му-
скулите на ръцете му,на гърдите му се очертали още по-добре.Той я
обгръща внимателно и тогава почувствал пеперуди да пърхат в стомаха 
му.Ани от притеснение се сгушва във вратъ му,а сърцето й толкова силно 
биело,че има чувството,че ще изхвръкне.-Толкова,много ми липсваше
Антони.-каза тя скрита в гушата му,а сълзите й потичат пора-
ди всички емоций,които до сега е сдържала в себе си.Също и защото
той наистина е тук.Заради милоста на Господа,който отново й 
направил този дар да изпрати Антони при нея.-И ти много ми 
липсваше.-каза той нежно като я притиска леко към себе си.Анто-
ни усеща нещо мокро на рамото си и така разбира, че тя пак пла-
че,но защо не знае може само да предполага.-Ани,недей не плачи.Ни-
ма винаги ще предизвиквам сълзите ти.-пита я той загледан в та-
вана сякаш очаква отговора да му даде Бог.Той който до сега не е об-
щувал с Него.Макар че през последните три години е правил опити
-Извинявай знам,че на мъжете не им харесва жените да плачат.-
-каза тя като се надига леко от него,но после пак се гушва в Анто-
ни.А това че може да го прави й се струва,толкова невероятно.Той
се подсмихва меко.-Не че не ми харесва просто ме натъжава.Ис-
кам да виждам по-често усмивката ти,а не сълзите.Тя повдига гл-
ава към него.Той я обръща да легне по-гръб и се надвесва над нея.По-
пива сълзите й с такава,нежност каквато Ани не си е представя-
ла.Тя го прегръща и от желанието си се притиска към него инсти-
нктивно.А това за Антони е истинска радост.За жалост той ус-
пява да се овладее да не я люби,защото знае че тя не го осъзнава,а 
като го съзнае ще се вцепени от срам и притеснение зарад Ади.   
С бързината на пантера Антони ляга по-гръб,а нея я слага до него.
После я взима в обятията си.В този момент тя разбира какво е 
станало и се изчервява.Миг преди пак да скрие лицето си във вратъ 
му той приласкава устните й със своите. Aни като почувствала 
нгеовото възбудено тяло се досеща,колко трудно му е било да се въз-
държи.-Антони ти си.....-прошепва в ухото му изчервявайки се ка-
то не успява да се доизкаже.
Той се усмихва на срамежливоста й.-Не се притеснявай ще се спра-
вя.-Благодаря ти.-каза тя признателна за това което, направил,а
от очите й потекли сълзи на благодарност и любов.-О,не пак ли.-
-простенва той,защото усеща рамото си мокро.-Да знаеш само,ко-
лко често съм си мечтала тук в това легло да те видя пак.-пошеп-
ва тя сгушена в гушата му и наполовина легнала върху него.Двете
му ръце нежно обхванали гърба й се придвижват бавно надолу пос-
ле се връщат.-А, аз когато си позволявах да мисля за теб си мечта-
ех да се слеем в едно.На няколко пъти се опитах да разговарям и с 
Бог.-споделя й с насълзени очи.
-Той отговори ли ти.-пита го меко в ухото.-Мисля,че да.Помогна
ми да събера смелост да дойда отново в България и да те потърся.
Тя се повдига на ръцете си за да може да го гледа,а от очите й поти
чат сълзи, които падат на лицето му и се смесват с неговите.-Аз
все още изпитвам чувство на вина, че избягах от теб.-казва натъ-
жена.-Аз също се чувствам виновен,че веднага не те потърсих.-отвръ-
ща меко той.-За което платих висока цена.Не бях до теб,когато си 
научила, че си бременна,когато се е родила Ади,когато ти е казала
мама.-продължава тъжен той.-Аз също платих за бягството си,
за решението си да не те потърся.Бях сама,когато разбрах,че съм
бременна,когато родих,когато Ади ми каза мама и когато проходи.-
-каза тя съпричастна на неговата болка,защото я е изпитала.-Ра-
зговаряме така сякаш,никога не сме се разделяли.-казва Антони ле-
ко изненадан поради откритието,което му се дало.-Общували сме
си явно в тайно.-каза ласкаво тя като настръхва от присъствие-
то на Святия Дух.-Не ти ли се спи.-пита го меко загледана в люби-
мото лице.-Още не.-отвръща нежно като внимателно я слага под
себе си.Навежда бавно глава и взима устните й със своите.След то-
ва се преобръща по-гръб без да я пуска.Така Ани отново се озовава 
наполовина върху Антони.За кратко той се унася.Тя като го вижда
 се осмелява да го целуне нежно по-устните,които са толкова из-
разителни и така съблазнителни.Тогава той отваря очи с усмив-
ка.-Ако знаех, че ме чакаш да заспя за да ме целунеш щях да го на-
правя по-рано.-Ти не спиш.-каза изненадана с порозовели страни.-
-Не.-отвръща все още усмихнат.Изведнъж той става сериозен.-Ани
готова ли си да дойдеш и да живееш с мен в Италия.-Не знам.-каза
откровено тя.-Защо ти не дойдеш да живеем тук в България.-пред-
лага му искрено макар,че не й се вярва той да се съгласи.Обаче след-
ващите му думи, които казва я опровергават.-Бих могъл да дойда,
но в Италия е хотела, филиала на НАТО...-каза расъждавайки на 
глас над думите й.-Ако искаш останете с Ади да живеете тук,а аз 
ще идвам при вас за седмица две.Дори и да живеем в Италия аз чес-
то ще отсъствам.Работата ми е такава.-прави й предложение 
той от своя страна.-Не,ще дойдем с теб.-казва Ани като с това опо-
вестява избора си,който е да бъде с него въпреки носталгията,коя-
то ще изпитва като е далеч от родители,роднини и приятели.Ан-
тони знае това и затова й дал тази идея.-Обещавам ти,че често 
ще идваме в България.-каза настръхнал от това, че тя предпочи-
та да е с него.Той въздъхва тежко и притиска ласкаво устните й 
със своите,а мускулестите му ръце се раздвижват по-гърба й.Ант-
они не си позволява да ги придвижи по-надолу,защото този път не
би могъл да се въздържи.След четири часов разговор те заспиват 
сгушени един в друг.
                                       Четвърта глава
         
       През следващите десет дни всички са под напрежение покрай 
подготовката на свадбата на Ани и Антони.Марина и Жани уре-
ждат гражданския брак и църковната церемония,която решили да
се състои в клуб "Диамант".Двете заедно с Надеж и Мишел и най-
добрите приятели на Антони ще са им свидетели.В тези дни изпъ-
лнени с динамика Ани си шие булченската рокля,но само,когато 
годеника й не е при нея.В това време родителите й съобщили на 
най-близките им роднини и приятели за венчавката,защото не ос-
танало време за изпращане на покани.Родителите на Марина и 
Жанет организират тържеството в клуб "Диамант" на който са
собственици.Филип пристига един ден преди голямото събитие ка-
то донася младоженския костюм на Антони от бутика на" Арма-
ни"с личните му благопожелания към двамата млади.Вечерта пр-
еди церемонията идват вуйчо й и вуйна й с братовчедите,които 
заедно с дъщерята на Ани и Антони и племенничките й ще са им
шафери.В същото време пристига брат й заедно със съпругата си  
и децата с чартърен полет изпратен от Антони да ги вземе от 
летището на Кошице,Словакия.
В ритуалната зала Ани се придвижва с инвалидната си количка 
обвита в розов облак от сатен.Роклята й е дълга и по-нея тясна и
завършва с девет тюлени волана.Отпред на бюстието има голяма
розова панделка,която прикрива добре оформените й гърди.Тя е с 
отделни ръкави прилепнали по-ръцете й,които в горния си край са
с по-три волана.Косата й е направена от един много добър фризьор
който е приятел на Марина и Жанет.Той я оформил в елегантен
кок като я прихванал с малки розови маргаритки,а покрай лице- 
то й падат палави кичури,понеже Ани има дълга и гъста коса на 
едри вълни.Младоженеца който с търпение чакал булката е облеч-
ен класически с малко изключение.Смокинга му е черен със снежно
бяла риза,но без вратовръзка или папйонка,която е разкопчана ма-
лко повече от необходимото,поради което мускулестите му гърди
привличат вниманието на дами и господа.Привечер младоженци-
те си взимат довиждане с гостите и заминават на меден месец на
о.Гренадините,където Антони има къща.Детето го оставят на гр-
ижите на баба и дядо.На острова двамата прекарват незабрави-
ми дни изпълнени с много любов,слънце и море.Там те се отдават
на жаждата си един за друг.Така минава една седмица.В ранната
вечер на Антони му се обаждат от филияла на НАТО в Италия 
за поредната секретна мисия.Това леко го натъжава,защото ще 
трябва да се раздели със съпругата си.Той като знае колко е при-
теснителна се чуди дали да я вземе със себе си в Милано,Монца.Да
й покаже набързо къщата и да я представи на персонала си преди
да замине или да я остави в България при детето и родителите й,
а като се върне,ако се върне заедно да отидат в Италия.Ани забеля-
зва тъжния му и замислен поглед.-Антони,кой се обади.-пита го за-
грижена. -Викат ме на мисия.-той се приближава до леглото с ле-
ки стъпки облечен с черен копринен панталон,тъмно синя копри
нена риза,но разкопчана,която свободно пада надолу и бос.Ани дока-
то го гледа,как идва се наслаждава на гледката въпреки мъката, 
която нахлува в нея.Антони лага над нея гушка я и се обръща по-
гръб.Тя след като се озовава върху него се подпира на ръце за да го 
гледа.-Ани искаш ли докато съм на мисия да останеш в България.-
-пита я меко.-Опасна ли е мисията.-попитва го,защото съня,кой-
то имала преди,няколко дни явно ще се окаже пророчески.Тя сънува
ла пустинята,а после че се намира при родителите си с детето,
но него го няма.Сега като си го спомня разбира,че Бог я подготвял 
за идните неща така,както й обеща чрез Словото си.Исая42:9

"Ето, нещата предсказани от начало се сбъднаха,И Аз ви известявам

нови,Преди да се появят, казвам ви ги."
 В мислите си тя извиква към Отец да покаже милост,да не си 
взима подаръка,толкова скоро,защото този път може и да не го по-
несе.Антони се подвоумява дали да й каже истината.-Да.-той зад-
ишва тежко от болка, че може и да не види любимото лице и дъще-
ря си.-Ани,каквото и да се случи искам да знаеш,че ти и Ади сте
 най-скъпи за мен.След думите му от очите й потичат сълзи от 
мъка и страх.-Ани,недей не плачи.-пошепва той с тъга.-Защото 
и аз ще се разплача,а това не говори добре за един морски пехотин-
ец с чин майор.-той хем се шегува за да се разведри обстановката,
хем казва истината.Тя поклаща глава и съвсем леко се усмихва,за-
щото вижда страданието му.-Кога трябва да тръгнеш.-пита го 
мило.-Вчера.-каза като се умихва едва.-Така казваме ние военните
когато трябва да се действа бързо.Утре трябва да съм в базата.
Тя кимва разбиращо.-Искаш ли да ме чакаш в България.-попитва 
я любувайки й се.-Да,добре.-отвръща Ани тихо.-Ще се обадя да при-
готвят самолета.-казва той.-Аз ще приготвя багажа.-отвръща тя.
-Ще ти помогна.-той я гушва нежно и я слага в количката. Докато
тя оправя багажа им той се обажда да подготвят чартърния само
лет.Те се връщат в България един час преди полунощ.Звънват ти-
хо на вратата за да не събудят детето.Баща й и майка й им от-
варят,и остават изненадани.Ани и Антони влизат вътре.  
-Добър вечер.-каза зета с лека усмивка-Добър вечер.-отвръща майка
й.-Защо се връщате по-рано.Да не се е случило нещо лошо.-пита ги 
разтревожена.-Не,не се е случило нищо лошо.Антони,трябва утре
да замине на мисия.-обяснява й Ани спокойно,но със свито сърце.
-Гладни ли сте.-пита ги Мими поуспокоена.Тя е една хубава жена ок-
оло шейсете с леко прошарена коса и пистри очи.-Не,благодаря.-от-
казват й и двамата едновременно.-Аз бих искала да си легна.-каза 
Ани уморено.-Да,добре.Антони утре в,колко часа ще тръгнеш.-пита
го баща й.Той е един шейсет годишен мъж с приятна външност.-Ра-
но.-отвръща той.-Ако искаш мога да те закарам до летището.-пред-
 лага му татко й.-Не,благодаря ти.-отказва му мило Антони.
-Мамо ,татко лека нощ.-казва Ани в желанието си да отиде да види 
детето и после в банята за да си поплаче на спокойствие.-Антони,
ако утре не се видим преди да заминеш, желаем ти лек път, успеш-
на мисия и скорошно връщане.-каза майка й от името и на съпруга
си.След което нежно се прегръща със зета.Същото направил и баща 
й.-Благодаря ви.-отвръща той с обич.-Лека нощ.-казва Антони меко
-Лека нощ-отговарят заедно Мими и Стефан.Те се отправят към 
спалнята си размишлявайки над тревогата,която видяли на лица-
та на двамата млади.Антони и Ани пристъпват в стаята си.Без
да пускат осветлението безмълвно се спират до леглото на детето.
Тя се отдалечава на, няколко крачки от него.-Антони аз ще ида да 
се изкъпя.-каза Ани загледана в тъмнината.Тъй като не са включи- 
ли лампа за да не събудят момиченцето си лунната светлина коя-
то огрява част от спалнята не е достатъчна на Антони за да види
изражението на Ани.Обаче по-тона й разбира,че иска да е сама.-До-
бре.Аз ще се изкъпя след теб.Искаш ли да ти помогна.-пита я с на-
дежда макар да знае,какъв ще е отговора й отрицателен.-Не,благо-
даря.-отвръща тихо като си взима необходимите й неща.
 След като Ани излиза той взима стола от тоалетката и сяда сре-
щу леглото на Ади,защото иска да запомни всяка черта на лицето 
й.Когато тя се връща в стаята заварва Антони загледан в дъщеря 
си.Той като я вижда усеща,че тя е изградила стена между тях и 
това му причинява болка.Антони предпочита тя да ридае на гърди-
те му,а той да я утешава вместо да се крие в банята.След което  
отива да се изкъпе.Той като се завръща я намира заспала.Въздъхва 
тежко и ляга внимателно за да не я събуди.В ранната утрин той 
става тихо.Взима лист и химикалка и драсва, няколко реда.Облича
се,целува нежно като лек полъх съпругата си,после детето.Взима си
сака,оставя писмото,което написал на леглото върху неговата възг-
лавница и излиза с бързи крачки от апартамента.Три часа по-късно
Ани се пробужда със съзнанието,че той е заминал.Също и с чувство
на вина,зарад поведението си към Антони.Тя вижда листа хартия
и го взима с треперещи ръце.Отваря го и зачита:"Ани...не помня,
откога не съм писал писмо!Ако не се върна жив искам да знаеш,че ця-
лото ми имущество съм завещал на теб и Ади.Ани,Ади обичам ви"
Ани притиска нежно писмото към гърдите си,а от очите й текът
сълзи .
                                                                    
                                                 Пета глава 
      Антони и момчетата от отряда му попадат под обстрел броени 
минути преди да дойде хеликоптера.Когато вертолета идва той по-
ема отговорноста да ги прикрива за да се качат,поради което оста-
ва на земята сам.Тогава решава да прекоси пустинята за по-безопас-
но.За негова изненада попада на пустинна буря по тази причина ори-
ентировачните знаци се заличават.Така той се изгубва.Изминава
една тежка седмица в търсене на първоначалния път за да може Ан-
тони да се добере до базата.Въпреки огромното изтощение той про-

дължава да върви за това му помага любовта към Ани и детето.Зара

ди умората ли или подтикван от по-висша сила той почва да приз-
овава Бога свой за помощ.След,няколко километра той попада на оа-
зис.За негова радост кладенеца с вода е пълен и Антони отпива бав-
но като се наслаждава на всяка глътка.После решава,че може да под
ремне за,няколко минути.Той се обляга на една от палмите и се унася.
Момчетата от отряда не спират да го издирват, но без успех.Фра-
нк и Филип започнали да се тревожат, че той може да не издържи 
физически.Дори и да го намерят мъртъв в сърцата си те са реши-
ли,че ще го върнат у дома.
 Антони се събужда от яркото слънце оглежда се и вижда стъпки от 
човешки крак,които сякаш искат да го отведат,някъде.Не знайно,за-
що и за самия него той тръгва,след тях.Четири часа по-късно той
се озовава сам пред базата.Времето тъй бързо минало,че той не раз-
брал,кога са изчезнали следите.Антони влиза вътре,а с ума си благо
дари на Бог за милоста.-Добър вечер.-каза леко усмихнат зад гърба 
на Франк,Филип и на още две от момчетата.Те се обръщат изнена-
дани,че чуват тоз глас.-Антони ти се върна.-извиква радостно Франк.
Всички се събират около него за да го поздравят.-Да,жив.-казва 
той преди да падне от изтощение.На сутринта Антони след,като
се събужда и установява,къде е отива да се изкъпе.После се приготвя
за да си тръгне.В този момент идват Франк и Филип.-Анто,ти къ-
де тръгна.- пита го учуден Филип.-Искам да се прибера в къщи при
Ани и Ади.-Ще издържиш ли пътя.-попитва го Франк загрижено.
Той много добре знае,че никой нe може да го спре да се прибере макар,
че е изнемощял и обезводнен.-Да.-каза Антони твърдо.-Добре ще ка-
жа на пилота на хеликоптера,че ще лети.-каза Филип.След това из-
лиза от спалните.
 Един час преди полунощ Антони се прибира в България.Той реша-
ва да си отключи сам за да не събуди никой.Влиза вътре без да пуска
осветлението, тъй като в коридора е светло,защото съседните блок
ове го осветяват.С разтуптяно сърце влиза в спалнята,където е съп
ругата му и дъщеря им.Оставя си сака на земята.Поглежда любвео- 
билно към Ани,после отива при детето и я целува нежно по-бузка-
та.Ади промърморва нещо по-децки,което е неразбираемо за,баща й,
защото е и на български и се сгушва сладко в завивките.Антони се 
усмихва и застава до леглото на половинката си.Докато й се насла- 
ждава забелязва сенки под очите й.Той въздъхва тежко,защото разб- 
ира,че са заради него.Въпреки умората си Антони се навежда бавно 
за да отпие от сладостта на устните й.Ани отваря очи.Виждайки
съпруга си надвесен над нея разумява,че не е сън.Брадичката й се раз-
треперва от емоцията,че той се е върнал.-Ти си тук.-прошепва раз-
плакана.-Тук съм.Жив.-каза усмихнат той.Тя протяга ръка за да по-
милва красивото му брадясало лице.От това й действие Антони 
настръхва целия.Той притиска нежно дланта й към устните си це-
лувайки я чувствено.-Антони,прости ми за поведението ми преди 
да заминеш.-казва тя изпълнена с чувство на вина.-Много ме заболя.-
-каза той с болка в гласъ. -Да,знам.Ще ми простиш ли.-попитва
го боязливо.-Отдавна съм ти простил.-каза меко.Тогаз от очите й 
пак потичат сълзи.-Мъничката ми не плачи,моля те.-пошепва той
натъжен,че толкова често я кара да ридае.Тя поклаща глава в знак на 
съгласие.-Извинявай не исках да те натъжавам.-казва тя тихо.-Ани,
обичам те.Боли ме,че те разплаквам.-каза той тъжен същевременно   
и сияещ от любовта,която питае към нея.-И аз те обичам Антони.
-казва тя любвеобилно.-Изморен си.-установява Ани.-Да,много.-при
знава той.-Ани бих искал да се изкъпя.-съобщава й меко.-Нее,не ме ос-
тавяй.-проплаква тя.-Мъничката ми чувствам се мръсен.-простен
ва той.-Искаш ли да дойдеш с мен.-предлага й мило без задни мисли.
-Не,ще те чакам тук.-прошепва тя сгушена под одеялото.-Добре.-ка-
зва леко засмян.После отива в банята.Той се връща,застава до легло-
то облечен само с боксерки от черен сатен.Ани се вглежда в съпруга
си от горе-надолу замислена.-Отслабнал си.-отбелязва тя ласкаво.-
-Малко.-отвръща с усмивка той.Отгръща завивката от нея.Ляга вни
мателно над нея.Обгръща я с мускулестите си ръце,толкова нежно
сякаш е от венециянско стъкло,(както е известно то е едно от най-
-крехките в света).-Ти също си отслабнала.-констатира той сериоз-
ен.-Малко.-каза тя с лека усмивка.Антони доближава утните си 
към нейните треперещ от вълнение,че най-после ще я вкуси.След ст-
растната им целувка той ляга по-гръб без да я пуска.Тя се настаня-
ва удобно върху гърдите му.-Антони,тежа ли ти.-пита го притес-
нена.-Искам да ми тежиш,искам да те усещам върху себе си.-изстен-
ва той пълен с желание да влезе в нея.-Искам да те любя,но днес няма
да мога.-каза като я притиска нежно към себе си.Тя се изчервява ця-
лата и се скрива в рамото му.Ани вдишва от неговия мъжки аром-
ат смесен с автършейфа му,който е тъй възбуждащ.-Не мога да пов-
ярвам,че все още се изчервяваш.-каза усмихнат той.Ани го поглежда
разтревожена.-Антони,защо си отслабнал.Какво се е случило.
-Изгубих се в пустинята на Авганистан.-казва й гледайки я любвео-
билно.Тя като чува думите му притихва в ръцете му.-Изгубил си
се.-пошепва тя смаяна."Излиза че съня й наистина е бил пророчес-
ки"мисли си Ани като настръхва,поради присъствието на Святия 
Дух.-Защото попаднах на пустинна буря и знаците се заличиха.За-
това, трябваше да търся нови.-обяснява й.-Колко време беше там-
-пита го тихо.-Една седмица.-отговаря й меко.-Една седмица.-повт-
аря тя като ехо респектирана от него.-Ани,а ти защо си отслабнала.
-пита я на свой ред той.-Бях в строг пост.-казва му непретенциoзно.
-Заради мен ли.-пита я тръпнещ.-Жертвах се от храна за да се добли-
жа до Отец и да чуе молбата ми да те опази.-признава му тя.-Колко 
време беше в пост.-пита я в очакване на отговора й.-Две седмици.-ка-
за тя.Антони като чува думите й си поема въздух."Ето защо или по-
точно заради кого бил спасен"мисли си той като я гледа с любов,как
вато не е предполагал,че може да изпита.-Чул те е,защото изпрати
пратеник.-споделя й мило.Тя отваря широко красивите си синьо-темеу- 
жени очи от изненада.-Пратеник.Слава на Бога.Кога се случи.-пита
го просълзена от емоцията.-Онзи ден.Наистина преди това отправ-
их молба към Него за помощ и Той не ми я отказа.-признава й.-Защо-
то те обича.Той те познава не само,заради моето ходатайство,а и
поради личното ти общение с Бог.-обяснява му нежно.Тя има чувс-
твото,че сърцето й ще изхвръкне от гърдите след всичко,което Ан-
тони й споделил.Ани с цялото си сърце благодари на Бога за негова-
та милост,която показал към съпруга й,към нея като го е върнал 
Жив.-Ади пита ли за мен.-пита я притеснен,защото времето през,
което е бил с дъщера си било малко.-Всеки ден.Липсваш й.-казва ра-
звълнувана.-Много е сладка.-каза той с умиление.Ани се усмихва на
любвеобилното му изражение.-Прилича на баща си.-каза гледайки го
влюбено.-Не,повече прилича на майка си.-отвръща с усмивка той.-
-Ани,готова ли си да заминем за Италия.-пита я сериозен.-Да.-каза
уверено тя.-Там ще е доста различно от тук.Вероятно ще има жур-
налисти,които ще ти досаждат.-описва й на кратко обстановката 
за да е горе-долу подготвена.-Защото си известен.-заключава тя,защ-
ото още преди три години е прочела в интернет най-клюкарските 
списания,какво пишат за него,но това не е сигурна дали ще му каже.
 -Откъде знаеш.-попитва я тъй като усетил,че тя крие нещо.После
се подсмихнал,защото разбрал,откъде.От интернет.Ани като чува
въпроса му се изчервява.Тя разумява,че той се е сетил,поради руме
ните й страни.Антони въздъхва и приближава устните си към,ней
ните за да ги вземе в страстна целувка.-Не знам,кои списания си че-
ла в интернет,но не съм много известен.-казва задъхан,след като от-
късва устните си от нейните.-По-добре да не разговаряш с журнали
сти,защото ще те разпитват.-предлага й мило,понеже подозира за,
какво ще я питат.-Там може да не ти хареса и току виж си избяга-
ла от мен.-пошегува се той,за да скрие безпокойството си,че наист-  
ина може да се случи.Тъй като знае,колко нагли са папараците и,ня-
kои жени с които е бил.-Да не те е срам от мен.-изплъзват се думи-
те от устните й.Антони като разбира въпроса й му притъмнява
от болка,че тя си е помислила това.Той съзнава,че въпроса й е поро- 
ден от неговите слова за вестникарите,но го боли.Ани щом вижда 
страданието му разумява,че тя е причината за него.Тогаз се преви-
ва на две от мъка като се покайва от цялото си сърце пред Бог.-Ани
никога вече не го казвай.-прошепва той с тъга.Тя поклаща утвърдит
елно с глава,а от очите й потичат сълзи.-О,не пак те разплаках.-про-
стенва той.-Антони,извинявай.Прости ми не исках да те нараня.-
-каза тихо тя гледайки го,а сълзите й падат на лицето му.Той усе-
ща,как корема му се е свил на кълбо поради болката й,която се е запе
чатила на нея.-Знам.Прощавам.-казва нежно.-Това което ти казах за 
папараците не беше,защото не искам целия свят да узнае за теб,а за- 
щото не искам да те безпокоят.-уточнява той любвеобилно.-Знам.-
-промълвява тя все още разплакана.Антони я обгръща със силните 
си ръце и преди тя да се усети ляга върху нея.Капка по капка попи-
ва сълзите й с устни.После вдишва от аромата на Ани,който е на 
екзотични плодове примесен с горски чак,след това взима устите й
със своите.След като устните им се откъсват една от друга той се
обръща по-гръб без да я пуска.С помоща на Антони тя се настанява
удобно върху гърдите му.-Ани,кога искаш да заминем.-прошепва неж-
но като се усмихва,защото тя се е гушнала във вратъ му.-Когато ис-
каш.-каза тя до ухото му.-Преди да заминем искам да се видя с тат-
ко и майка.-Добре.-кимва тя.-Мислиш ли,че татко и майка ще иск-
ат да дойдат с нас.-попитва я загрижен,защото знае ,че дъщеря им 
и внучката много ще им липсват.-Не,не искат.Предпочитат да оста-  
нат тук.-казва малко тъжна заради предстоящата раздяла с роди-
телите й.-Тогава ще дойдем за рождество.-каза той.-Наистина ли.-
-каза тя изненадана като го поглежда в очите.-Наистина.-отвръща 
меко той като си придвижва ръцете по-гърба й.След малко тя вдига
глава към него и го намира заспал.Докато го наблюдава,как спи прос-
ледява чертите на любимото лице."За дългите му и леко извити 
мигли със сигурност му завиждат доста жени" мисли си Ани."Уст-
ните му са много добре оформени и сочни.Създадени само за целув-
ки.Веждите му са изписани от най-добрия художник самия Бог.Нос-
лето му е малко и тясно чудесен завършек на всичко останало.Скули
те му са добре изпъкнали."Тя спуска погледа си надолу по-снагата 
му."Тялото му е прекрасно.Изстакано от мускули.Сътворено само
за любов"Продължава да си мисли тя.-Защо не ми каза,че ме чакаш 
да заспя за да ми се любуваш.-каза усмихнат той.Антони почти ве-
днага се събудил вероятно поради,нейните помисли.Тъй като знае,че 
ще се притесни не се издал веднага.През тези,няколко минути,които 
му се сторили часове,защото се въздържал да не я грабне в обятията
си той се удоволствал от това,че тя му се наслаждава.-Антони,ти
не спиш.-пошепва тя с розови страни.После прехапва устни засра-
мена от себе си.-Твоите мисли ме събудиха.-казва засмян.Той прост-
енва поради вида й на срамежливо момиченце.Вид който го очарова.
Обгръща я нежно като я притиска към тялото си.Тя преглъща тре-
переща от вълнение.Антони доближава устните й със своите докос-
ва ги леко преди да ги понесе в огнен танц .          


                                                Шеста глава    
      
   В ранния следобед тримата пристигат в Италия,Монца.Антони по-
мага на съпругата си да слезе от колата като я гушва и слага да сед-
не в количката.После взима детето на ръце,което сиае,че е в негови-  
те прегръдки.Ани чак,когато вижда къщата осъзнава кой е Антони и
какво притежава.Една част от жилището е боядисано в бледо-лила,
а другата в прасковен цвят.Пред входа има впечатляващ фонтан в,ко
йто плуват златни рибки.Макар,че е края на месец октомври трева-
та е все още зелена.В далечината Ани съзира част от прекрасна гра-
дина с многообразни цветя и чудна беседка,която страшно я привли-
ча.Всичко това понижило още повече самочувствието й.Те застават
на прага на дома,където ги посреща най-важната част от персонала
Мария,Мери и Жануария.-Добре дошли у дома,господин Антони,госпо- 
жо Ани,госпожице.-приветства ги с усмивка Мария.-Добър вечер.-ка-
зва засмян той.-Добър вечер.-отвръща Ани тихо.-Антони,момчето 
ми много се притесних за теб като научих,какво ти се е случило.-каз-
ва му майчински Жануария.Тя единствена от всички служители в къ-
щата и хотела,които не са му приятели му говори на"ти",защото го
познава от дете.Жануария е една едра слънчева афро-американка,ко-
ято готви превъзходно.Тя се запознала с родителите на Антони при
едно тяхно гостуване в Лос Анджелис,където имат къща.Понеже ба-
ща му е американец.-Знам.-каза той като я прегръща еднократно. 
 Няколко дни след идването им в Монца Антони заминава на фото-се-
сий.Самия той не знае,колко време ще отсъства,защото трябва да 
изпълни и ангажиментите,които е отложил заради престоя му в Бъл-
гария.Преди да отпътува казва на шофъора на хотела да е на разпо-
ложение на Ани и Ади,ако искат да ходят,някъде.Той заминава споко- 
ен,понеже оставя съпругата и дъщеря си в добрите ръце на Мария,
Мери и Жануария. През тези дни,Ани с Божията помощ започнала да
тренира и упражнява да ходи така,както й показали Марина и Жа-
нет.Близо до спалнята им има фитнес-салон,който е много добре 
оборудван с изглед към басейна.Тя правела това,когато детето спи
или е с Мери в градината.Макар и Антони да го нямало в къщи дома-
шния телефон не спрял да звъни от журналисти,които да питат за
свадбата му и коя е жената.Също и от жени с,които той е спал.
В това време Антони,няколко пъти потвърдил пред разни вестника-
ри,че наистина е женен,че съпругата му е Българка и вярваща.Отто- 
гава,непознат мъж почнал да се върти около къщата им с намерение-
то да се добере до Ани.Защото,откакто научил от вестниците,че Ан-
тони се е оженил за вярваща жена я смята за отстъпница от вяра-
та.Понеже знае от медийте за сексуалните изяви на Антони счита 
за недопустимо една истинска христянка да се омъжи за мъж като 
него.В последния телефонен разговор между Антони и Ани той предло-
жил на съпругата си да отидат с Ади в хотела за разнообразие.Така
и направили.Замъка се намира на,няколко километра от Монца в обла
ста Камастра.Той е един от най-престижните хотели в света.При
надлежи на семейството от седемнайсти век.Щом спряли пред дво-
реца Ани и Ади се възхитили на гледката.Тъй като Мери добре позна-
ва обстановката в замъка ги развела наоколо.Първо съзират мебелир-
овката.Всички мебели,картини въобще обзавеждането е,такова как-
вото е било преди четири века,но изглеждат така сякаш са правени  
днес.После влизат в казиното,където гостите могат да по-играят ха
зарт.Посещават и модерно оборудвания фитнес-салон и СПА-център.
Те навестяват и големите конюшни,където има само породисти коне. 
Не далеч от замъка-хотел се виждат висококачествените лозя от,ко- 
ито се произвежда превъзходно вино,което се сервира само в хотела, 
защото е в ограничени количества.Преди да влезнат в екзотичната 
градина,която сякаш те пренася на небесни места ги посреща краси-
вия изкусно направен водопад.След това се отбиват при басейна с 
олимпийски размери.Той е под формата на огромна мида с малък ос-   
тров в средата,където е водния бар на,който могат да се наслажда- 
ват всички гости на"Замъка Камастра".
                                                  Седма глава        
     Привечер е и последните слънчеви лъчи се скриват зад хоризонта.
Тихо застанала близо до водопада Ани се наслаждава на гледката и с
ум и сърце благодари на Бог за цялата красота,която виждат очите
й.Тогаз пред нея се изправя мъж с изкривено от гняв лице.В този моме-
нт мирът отстъпва мястото си на напрежението и безпокойствие-
то.-Ти не заслужаваш да се наричаш христянка.-каза яростно мъж- 
ът като се приближава по-близо до Ани.-Такива като теб развраща-
ват по-слабите.-казва той и я поваля на земята преди тя да успее да
реагира.Подир това почва да я души.-Ти трябва да умреш.-каза непо-
знатия приведен над нея за да е сигурен,че ще има достатъчно сили 
за да я удуши.В това време тя с всичкия си ум извиква към Бог за по-
мощ.Тогаз Антони пристига в Замъка"Камастра".Слиза от колата 
си("Maserati_GranTurismo")и вижда Роберто.Той е управител на хоте-
ла и негов добър приятел.-Добър вечер,Роберто.-поздравява го усмих-
нат Антони.-Добре дошъл.-отвръща той засмян.-Да знаеш,къде е съп-
ругата ми,детето и Мери.-пита го в очакване на отговора му.-Съпру- 
гата ти отиде при водопада,а Мери и детето са в апартамента.-ка- 
зва му с усмивка,усетил нетърпението на приятеля си да види семей-
ството си.-Какво е положението тук.-попитва го информативно ма-
кар,че предпочита вече да е при Ани и Ади.-Всичко е ангажирано за 
месеци напред.-каза Роберто накратко.-Добре.Аз отивам да потърся 
съпругата си.-каза Антони и го оставя.Още от далече той забелязва 
празната количка и корема му се свива от ужас.Не усетно за самия не
го ускорява карчка.Щом съзира мъжа над Ани той с бързината на па-
нтера го изскубва от нея.Антони въпреки гнева,който изпитва успява
да се овладее за да не го убие.Обаче го удря в лицето с голяма сила и 
насилникът пада на земята в безсъзнание.В образа на съпруга си Ани 
вижда самия Бог и в сърцето си му благодарила за милоста.
 Антони се навежда над нея все още разгневен и притеснен поради,
което не успява да проговори,но като вижда треперещото й тяло и,
че едва си поема въздух се обуздава.Взима я внимателно на ръце и тръ-
гва към задния вход на хотела за да не ги видят посетителите.Тогаз
ги среща Роберто.Той като съгледал,как юмрука на шефа попада вър-  
ху,някакъв непознат веднага дошъл.Обаче като ги вижда разбира,че
се е случило нещо сериозно и въпросите,които имал изчезнали.-Робер-
то извикай полиция.-каза Антони с неприязън към нападателя.-Добре.
Имаш ли нужда от помощ.-пита го Роберто загрижен и за двамата.
-Да,ако обичаш кажи на някой от персонала да докара количката в 
апартамента.-казва Антони признателен.След което влиза в хотела.
Той встъпва в спалнята и слага Ани нежно на леглото.Тя се свива на 
две с лице към него за да го гледа.-Ани,боли ли те някъде.-пита я меко
той.Ани повдига рамене,защото не знае,какво да му каже,а и тялото
й продължава да се тресе.В мислите си тя задава въпрос на Този,
който знае всичко:"защо не ме взе Господи,след като дъхът ми вече
излизаше от тялото ми."Тогава отговора Му я изпълни:"заради тази
душа,която ти подарих."-Ще извикам доктор Рикардо Треви да те 
прегледа.-казва Антони обезпокоен от мълчанието й.-Нее....-промълвя-    
ва тя едва тъй като още й е трудно да говори.-Имаш ли нужда от 
нещо.-пита я ласкаво той решен да се обади на д-р Треви.-От теб.-
-пошепва тихо тя като преглъща трудно.Антони щом чува думите 
й притваря за миг очи и дъхът му секва от вълнение.Тoй не може да
повярва на чутото.Думите й са мед за сърцето му.Антони разбира,че
щом се е осмелила да му го каже значи има огромна нужда от него.
-Ето ме.-каза той развълнуван.Пристъпва бавно към нея,но в този 
момент,някой почуква на вратата.Той спира и простенва поради 
прекъсването.След като се овладява отваря вратата и пред него се 
изправя.Роберто.-Антони,полицията е тук и иска да разговаря със   
съпругата ти и теб.-съобщава му той.  
-Ани,няма да може днес да говори с тях,но аз ще дойда.-каза Антони
 с непроницаемо изражение.Преди да затвори,след себе си и Роберто
 поглежда към Ани с трепетно вълнение.
След малко при нея идва Мери бутайки инвалидната количката.Тя 
на прага на хотела срещнала  шефа си и той набързо й казал за случи-
лото се с госпожата.По-вида на лицето й Ани разбира,че тя знае.
-Госпожо Ани,имате ли нужда от нещо.-попитва я мило.-Да,да ми
помогнеш да седна в количката за да отида да се изкъпя.-пошепва 
Ани с благодарност.-Ади,спи ли.-пита я.-Да,не се притеснявайте.-от-
говаря Мери помагайки й да се настани в количката.-Искате ли да 
ви помогна да се изкъпете.-попитва я Мери готова да й съдейства.-
Не,благодаря ти.По-добре отиди при Ади.-казва Ани признателна за
вниманието й,после влиза в банята.Мери се отправя към междинна-
та врата за да пристъпи при детето.Ани след като се изкъпва обли- 
ча хавлията на съпруга си,защото ухае на него.След това си подсуша- 
ва косата и си ляга на леглото.Антони встъпва при детето тъй като
не я е виждал,откакто е дошъл.В продължение на няколко минути лю-
бвеобилно я съзерцава.Преди да си тръгне нежно я целува по-бузката. 
Той влиза през преходната порта при Ани.Когато я вижда сладко зас-
пала,сгушена в неговата хавлия се развълнувал.Подир това забелязва 
синините по-вратъ й и мускулите на скулите му заиграват от гняв  
към нападателя й.Тогава очите му се спират на изящното й и стегна-
то тяло,което копнее да люби ден и нощ.Антони докато я гледа влю-
бено отново се възхитл на външната й крехкост и вътрешна сила.
Той влиза в банята.Изкъпва се.След това тихо пристъпва към леглото
облечен само с боксерки от сатен.Ляга внимателно в леглото за да не 
събуди съпругата си.Ани се пробужда и среща нежния поглед на Ан-
тони.Двамата се гледат,няколко секунди наслаждавайки се един на
друг.-Заспала съм.-пошепва тя тъй като още не се е възстановила.
-И с моята хавлия.-казва той с усмивка.Тя свежда очи и леко се изчер- 
вява.Тогаз се притеснила понеже е гола под халата.-Видя ли Ади.-пи-
та го тихо тя.-Да.Прекрасна е.Харесва ли й тук.-попитва я мило 
той възхитен от дъщеря си.Ани кимва положително усмихвайки се 
леко на разнежения му вид.-Ани вечеря ли.-пита я загрижен той.-Не.-
-пошепва тя загледана в любимото лице,което копнее да помилва.Да 
се сгуши върху гърдите на съпруга си.-Искаш ли да ти поръчам вече-
ря.-предлага й ласкаво той.Тя поклаща отрицателно глава.-Имаш ли
нужда.....-пита я,но изведнъж се спира,защото си спомния,че преди
два часа я попитал същото,както и отговора й.Поглежда я и в кра-
сивите й очи съзира същия отговр,тогаз настръхва от вълнение.Над-
весва се над Ани,обгръща я внимателно без да откъсва поглед от нея.
Докосва нежно лицето й с устни,преди да се потопи в градината от  
горски плодове,нейните устни.
                                                 Осма Глава
  В просъница Антони чува,някой да чука на вратата.Поглежда към
любимата си и вижда,че тя спи сладко сгушена във вратъ му.Той
става внимателно за да не я събуди.Без да пали лампа,открехва вра-
тата и съзира Роберто.-Антони,две млади дами те търсят.Настоя-
ват да дойдеш.-казва му обезпокоен,защото ако той не дойде те ще
събудят всички гости.Антони забелязва неговото притеснение и
разбира защо.-Добре.Изчакай ме само да се облека.-каза той външно
спокоен,а вътрешно гори поради наглоста на жените.Откакто е вое-
нен себеконтролът често му е помагал в критични ситуаци,спасявал 
му е живота,както и на момчетата от неговия отряд.Едва сега
Антони разбира,че той също е дар от Бога.Няколко минути след като
те отиват при мадамите,Ани се събужда.Тя като вижда,че съпруга 
й го няма се отбива да види детето,което спи в другата стая на апар-
тамента.Още щом виждат Антони момичетата го нападат с въпро-
сите си.-Анто,истина ли е че си се оженил за някаква от България.-пи-
та го Лорен най-нахално.-Да,истина е.-казва той невъзмутим застанал
пред тях с лека усмивка.Само човек,който го познава добре знае,че тя
предсказва опастност.В това време Ани чува,някакви викове на площад-
ката в хотела.Излиза през стаята на Ади.Поглежда надолу и вижда 
Антони и Роберто,както и две много красиви жени.-Тогава,защо не я 
представиш пред обществото или я укриваш.-казва с насмешка Карла.
-Да,защото я искам само за мен.-отговаря спокойно той.Роберто заст-
ава отстрани на жените за да е в удобна позиция,ако се наложи да ги
укротява.Понеже хладнокръвното поведение на приятеля му ги изнервя
още повече.-Да не е грозна.-казва иронично Лорен.-Може да е недъгава.-
предполага подигравателно Карла.На тяхното предизвикателство 
Антони отговорил с леко присвиване на очи.Обаче за разлика от него 
Роберто се изпотил от притеснение,че шефа му всеки момент може да
им скочи като дива котка.-Анто,наистина ли мислиш,че тя може да 
те задоволи сексуално.Добре знаем,че си ненаситен в леглото.В оригии-
те на които сме присъствали и ние си го правил и с мъж.Да,вярно,че 
бяхте тро....-не успява да се доизкаже Лорен,защото Антони я прекъс- 
ва.-Роберто извикай охраната да ги изведе оттук.-казва той с леден 
глас.След това ги оставя.В този момент Ани влиза в стаята им цяла-
та трепереща поради чутото и,че Антони може да разбере,че тя знае.
Той се отправя към градината на хотела,която е огряна от лунната 
светлина за да се успокои.След час Aнтони пристъпва при съпругата 
си и я намира кротко заспала.На сутринта Ани се събужда от слънче-
вите лъчи,които нежно докосват лицето й.Едва припомнила си случило
то се снощи и при нея влиза Антони.Той се вглежда в нея подканен от
вътрешния глас,че нещо е станало.Тъй като не открива нищо се поус-
покоява.-Ани,как се чувстваш.-пита я меко.-Добре.-пошепва тя гледай-
ки го мило.Антони сяда на леглото до нея.-Искаш ли да извикам д-р Ри-
кардо Треви.-казва загледан в синините около вратът й,а мускулите на 
скулите му заиграват от гняв.-Нее.-отказва тя стресната,че той може
 да го направи.-Добре.Ани,ще замина за няколко дни за Милано,защо-
то не съм приключил с ангажиментите си там.-казва й ласкаво потапяй-
ки се в красивите й очи с лазурен цвят обсипан с виолетки.Ани поклаща
разбиращо русата глава.-Искаш ли с Ади да ме изчакате тук.-пита я 
нежно той.-Нее.-kaза тихо тя.Зарад изживения ужас тя предпочита 
известно време да стои далеч от хотела.-Добре.Тогава ще ви закарам 
в къщи.-каза той разбиращо без да откъсва поглед от нея.
На другия ден сутринта.Aни слиза с външния асансьор,който Антони
поръчал да направят за нея докато били на меден месец с детето на 
ръце.Пред вратата ги среща Мери.-Мери ние заминаваме за България.
Предай това писмо на Антони.-казва Ани подавайки й го като се 
направила,че не забелязва изненадата й.-Добре,госпожо.Имате ли
нужда от помощ.-пита я загрижено.Тя разбира че господина не знае 
за това и се чуди,какво ли е станало за да се реши госпожата да си  
тръгне.-Не,благодаря ти.Вярвам,че шофьора на таксито ще ми помо- 
гне.-отказва й мило Ани с лека усмивка на съжаление.След което излиза
от къщата със свито сърце.А навън макар,че е вече декември и да ухае
на зима се чуват прекрасните песни на птичките,които весело известя-
ват предстоящето раждане на Спасителя.                                             
На следващия ден в ранния следобед Антони се прибира в къщи.На 
прага го посреща Мария.-Добър ден господине. 
-Добър ден,Мария.Ани и Ади в къщи ли са.-пита я той тръпнещ от же-
лание да ги види.Не очаквано за него корема му се свива от тихото на-
шепване на вътрешния глас,че от новината която ще чуе ще го заболи.
-Не,господине.Госпожата и детето вчера заминаха за България.-каза
Мария съчувствено.Тя взема плика от писалището и му го подава.Анто
ни пуска куфара си и взима писмото като прави,няколко крачки нап-
ред.Отваря листа и зачита"Антони реших да се върна в България с 
Ади.Не искам да сме ти в тежест.Свободен си да водиш живота,кой-
то винаги си водил,да откликнеш на поканите на"твоите приятелки".
Не искам да ти се подиграват заради мен и да те преследват папара-
ците.Ади винаги можеш да идваш да я виждаш."След като го прочи-
та разбира,че тя е чула разговора му с Лорен и Карла,а мускулите
на скулите му почват да играят от болка.Минават,няколко минути
в мълчание,в които той взима решение.-Мария,някой да ме е търсил.-
-пита я замислен над словата на съпругата си.-Да.Всичките обажда-
ния са записани в телефонния секретар.
-Предполагам,че съпругата ми знае за тях.
-Да,господине.-отговаря Мария с две думи.
-Изтрий всичките съобщения.
-Добре,господине.
-Аз заминавам за България,aко някой ме търси да ми се обади на лич-
ния телефон.-казва той и изтичва по-стълбите за да се изкъпе и да си
купи билет."Този път няма да те оставя да ми избягаш"мисли си Анто-
ни развълнуван.Мария само успява да кимне с глава преди той да се 
скрие от погледа й.Тя и всички останали от персонала много ще се ра-
дват,ако госпожата и детето се върнат.                                                                  
                                                  Девета глава  
  Загледана в малките бели снежинки навън,колко плавно падат на 
земята и се разтапят ума й започва да реди слова,които Ани се решава
да запише в нотбука си под числото двадесет и едно.Пръстите й тихо поч-
ват да барабанят по-клавишите като есенен дъжд.
                                
                                " Любими мой усмивката ти за                
                                  мен е слънчев лъч.Очите ти са къс         
                                  от небето.Устните ти са медена роса   
                                  от които искам да отпия.
                                  Любими мой гласът ти за мен
                                  е бистра река в която копнея да се 
                                  потопя.Докосването ти
                                  нежен полъх за който ждувам
                                  ден и нощ.
                                  Любими мой накъдето и да 
                                  погледна съзирам твоето лице.
                                  Виждам те в звездите,в луната и в 
                                  облаците дори.
  
 Залисана в писането тя едва чува позвъняването на вратата.Ани 
отваря портата и остава смаяна.Неволно се отдръпва назад като
се разтреперва.Антони си поема,няколко пъти въздух за да се успокои,
поради болката,която продължава да изпитва.-Антони.-пошепва тя.
Той прекрачва прага без да сваля очи от нея.-Мислеше ли,че няма да
дойда.-пита я тихо пленен от красотата й.Тя поклаща отрицателно,
глава,защото не може да проговори зарад връхлетелите я чувства,че 
той е тук.Антони си сваля палтото.Затваря вратата.В това време 
Ани мълчаливо се наслаждава на красотата му.Антони се обръща към
нея и съзира радост в погледа й.-Защо ме остави.-пита я с натежало
сърце.Тя повдига рамене,защото не знае,какво да му отговори,а очите
й се напълват със сълзи зарад болката,която му е причинила.Той си
спомня,че тя знае за разговора му с двете жени.-Не ме интересуват             
поканите за оргии,тройките...-казва й непреклонно преди тя да го 
прекъсне.-Виж ме,как изглеждам Антони...-успява да пошепне тя,
преди той да я пресече.-Прекрасна си.-каза Антони с възхищение като
кляка пред нея.Той си припомня,ниското й самочувствие и разбира,че
все още не й се вярва,че той наистина я обича.-Погледни ме добре 
Aнтони.Възможно e да не проходя.-Не ме интересува.-отвръща спокой-
но Антони.Той много добре разбира,какво тя има впредвид.-Не съм
 за теб Антони.-казва тя стиснала здраво седалката на количката.
 -Ти си родена за мен.-каза пламенно той настръхвайки от силните 
 чувства.-Прости ми,че избягах отново.-прошепва тя с насълзени очи.
-Не ме оставяй вече.-промълвява той като бавно приближава трепе-
рещите си устни към нейните.-Добре.-каза тихо тя тръпнеща,че отново
ще почувства устните му върху своите.
-Ади спи ли вече.-пита я с надежда,защото иска да си поиграе с нея. 
-Да,заспа преди малко.Искаш ли да я видиш .
-По-късно.Разбира се,ако ми позволиш да остана.-каза загледан в нея
с трепетно очакване.Ани щом го чува изтръпва,защото допуска,че тя 
може да го отблъсне.Протяга ръка и нежо го погалва по-брадясалото 
лице.Оттова й действие дъхът му секва.Изправя се бавно и я гушка.-Анто-
ни.-пошепва тя като го обгръща през вратъ. -Може ли да отидем в хола за 
да не събудим Ади.
-Да.Откакто дойдохме тук аз спя там.-обяснява му шепнешком. 
-Има ли причина да вземеш това решение -пита я вгледан в нея.Тя не   
 успява да устои  на настоятелния  му поглед и вдига очи към него.
-Не искам Ади да отвиква да спи сама.
-Значи ще спим сами.-казва той с едва загадната усмивка.Поради думи-
те му тя потръпва цялата.-Ани,ще ми позволиш ли да те любя.-пита я тъй
като не е сигурен защо се е разтреперила.Тя като чува словата му прити-
хва.-Ти си спомняш.-зашепва тя,а от очите й потичат сълзи,защото го казал
точно,както първия път там в градината,в къщата на Марина.-О,да.Никога 
няма да го забравя.-казва той развълнуван.-Мъничката ми,не плачи.-каза
той притискайки я по-плътно към себе си.Те влизат в хола.Антони сяда на
канапето със съпругата си в ръце.Той зърва лаптопа и леко повдига вежди
понеже до сега не го е виждал.-Ани,как се чувстваш.-пита я загрижен
-Добре.-отговаря тя сгушена в рамото му.-Татко и майка знаят ли за слу-
чилото ти се.-пита я малко обезпокоен,какво ли са си помислили за него.
Може би,че не е успял да опази детето им.
-Не.Не съм им казала.
-Питаха ли те,защо не съм дошъл с вас.     
-Да.Обясних им,че имаш ангажименти,които не си изпълнил,но че ще 
дойдеш.
-Ани,ако не бях дошъл ти щеше ли да ми се обадиш.-пита я със затаен 
дъх.-Предната нощ не съм спала от мисли за теб.Ако ти не беше дошъл
щях да ти се обадя.-каза тя като го поглежда.Той задишва тежко от
вълнение.Устните му бавно се доближават към нейните като пчела 
на цвете за да отпие от сладкия й нектар.-Aни,трябва да ти кажа нещо.-
-казва той след като откъсва устни от нея.Тя се вглежда в него и разбира,
че е сериозно.-Налага се да замина.-каза той без да уточнява,защото се 
страхува от реакцията й.-Още ангажименти ли имаш.-пита го спокойно,
 защото и не подозира отговора му.-Да.Заминавам на мисия.-казва
той  външно спокоен,но вътрешно се притеснява тя да не се отдръпне 
от него,както първия път.Ани щом го чува от очите й потичат сълзи.-Ани,
недей не плачи,моля те.-промълвява той натъжен,поради болката,която
й е причинил.Сгушена в гърдите му тя кимва положително с глава.В също-
то време с ума си извиква към Бога.Боже мой имай милост над Антони.
Бди над него ден и нощ.Върни го при мен жив и здрав.На твоята милост и
вярност поверявам Антони и момчетата от неговия отряд.Да бъде твоята
воля ти.Амин."Още докато се молила Божият мир се влял богато в нея.  
-Обещавам ти,че ще направя всичко по-силите си за да се върна жив и 
 здрав,но ти знаеш,че последната дума има Бог.
Тя поклаща леко глава.-Кога тръгваш.-пита го спокойна.
Преди да й отговори въздъхва тихо,защото знае,каква ще е реакцията й.-
-Днес.-О,нее.-проплаква тя.-Ани,не плачи,моля те.-каза той любвеобилно.
-Гладен ли си.Искаш ли да ти приготвя да вечеряш.-попитва го шепнеш-
ком.-Да,за теб.-прошепва възбуден той.Щом чува думите му повдига очи-
те си към него с порозовели страни.Антони се усмихва нежно на нейна-
та свенливост,която е необяснима за него,защото са били доста пъти ин-
тимни,но му харесва.-Ани,желая те.-казва страстно той,а в очите му 
 гори буен огън,който само тя може да угаси.-Антони.-пошепва тя виж-
дайки жаждата му част,откоято усеща как се влива в нея.Неусетно и за
двамата се понасят във вихъра на любовта там на канапето.  
По-късно.Той става внимателно за да не събуди спящата си съпруга.
Взима одялото от дивана и я завива.Дори не успях да й кажа,колко много
я обичам-помисли си той.Антони неволно се обръща и вижда отворения
лаптоп на масата.Воден от човешкото си любопитство киликва върху миш-
ката.Когато компютъра светва той съзира електронен лист на който има
стихове.Антони привлечен от последния стих го прочита.Развълнуван от  
написаното той поглежда към Ани.С удоволствие би я събудил за да й ка-
же,покаже колко я обича,но не го прави,защото знае,че е уморена.Под-
тикнат от вътрешния глас пръстите му почват леко да тропат по-клавиату-
рата.        
                      "Любима моя смехът ти за мен е летен поток.
                       Уханието ти горска градина в която    
                       жадувам да се изгубя.Вкусът ти e тропически
                       плод на който не искам да устоя.
                       Любима моя погледа ти за мен
                       е зора обгърната в теменуги.
                       Ласките ти като светлината без,
                       която не мога. 
                       Любима моя,където и да отида ти си с мен.
                       Съзирам те в залеза,в разцъфнало цвете
                       и в пустинната буря дори."
Преди да тръгне той отива да види детето си.Загледан в дъщеря си Антони
отново се уверява,колко много тя прилича на майка си,но не външно,а
по-начина по-който спи или говори.Той я целува нежно.Облича си палтото
и напипва дебитната карта и телефона,които подарил на Ани след като
се оженили.За негово съжаление,които тя по-рано оставила в Монца на
нощното шкафче в спалнята им като доказателство,че не я интересуват
парите му.Антони много добре знае това нещо повече знае също че тя
не е похарчила и един евроцент в дебитната карта.Харчила е парите,ко-
ито си е събирала през годините и това хем го разчувствува,хем го натъ-
жава.Оставя ги до съпругата си и бързо излиза от апартамента,защото
ако остане още миг няма да може да се въздържи да не я събуди.Боже
моля ти се върни ме при тях жив и здрав.Ти знаеш,колко много ги обичам.
Позволи ми да изживея годините,които си ми отредил с тях.Да бъде воля-
та ти.Амин-пошепва той вървейки.         

 Осма Глава
  В просъница Антони чува,някой да чука на вратата.Поглежда към
любимата си и вижда,че тя спи сладко сгушена във вратъ му.Той
става внимателно за да не я събуди.Без да пали лампа,открехва вра-
тата и съзира Роберто.-Антони,две млади дами те търсят.Настоя-
ват да дойдеш.-казва му обезпокоен,защото ако той не дойде те ще
събудят всички гости.Антони забелязва неговото притеснение и
разбира защо.-Добре.Изчакай ме само да се облека.-каза той външно
спокоен,а вътрешно гори поради наглоста на жените.Откакто е вое-
нен себеконтролът често му е помагал в критични ситуаци,спасявал 
му е живота,както и на момчетата от неговия отряд.Едва сега
Антони разбира,че той също е дар от Бога.Няколко минути след като
те отиват при мадамите,Ани се събужда.Тя като вижда,че съпруга 
й го няма се отбива да види детето,което спи в другата стая на апар-
тамента.Още щом виждат Антони момичетата го нападат с въпро-
сите си.-Анто,истина ли е че си се оженил за някаква от България.-пи-
та го Лорен най-нахално.-Да,истина е.-казва той невъзмутим застанал
пред тях с лека усмивка.Само човек,който го познава добре знае,че тя
предсказва опастност.В това време Ани чува,някакви викове на площад-
ката в хотела.Излиза през стаята на Ади.Поглежда надолу и вижда 
Антони и Роберто,както и две много красиви жени.-Тогава,защо не я 
представиш пред обществото или я укриваш.-казва с насмешка Карла.
-Да,защото я искам само за мен.-отговаря спокойно той.Роберто заст-
ава отстрани на жените за да е в удобна позиция,ако се наложи да ги
укротява.Понеже хладнокръвното поведение на приятеля му ги изнервя
още повече.-Да не е грозна.-казва иронично Лорен.-Може да е недъгава.-
предполага подигравателно Карла.На тяхното предизвикателство 
Антони отговорил с леко присвиване на очи.Обаче за разлика от него 
Роберто се изпотил от притеснение,че шефа му всеки момент може да
им скочи като дива котка.-Анто,наистина ли мислиш,че тя може да 
те задоволи сексуално.Добре знаем,че си ненаситен в леглото.В оригии-
те на които сме присъствали и ние си го правил и с мъж.Да,вярно,че 
бяхте тро....-не успява да се доизкаже Лорен,защото Антони я прекъс- 
ва.-Роберто извикай охраната да ги изведе оттук.-казва той с леден 
глас.След това ги оставя.В този момент Ани влиза в стаята им цяла-
та трепереща поради чутото и,че Антони може да разбере,че тя знае.
Той се отправя към градината на хотела,която е огряна от лунната 
светлина за да се успокои.След час Aнтони пристъпва при съпругата 
си и я намира кротко заспала.На сутринта Ани се събужда от слънче-
вите лъчи,които нежно докосват лицето й.Едва припомнила си случило
то се снощи и при нея влиза Антони.Той се вглежда в нея подканен от
вътрешния глас,че нещо е станало.Тъй като не открива нищо се поус-
покоява.-Ани,как се чувстваш.-пита я меко.-Добре.-пошепва тя гледай-
ки го мило.Антони сяда на леглото до нея.-Искаш ли да извикам д-р Ри-
кардо Треви.-казва загледан в синините около вратът й,а мускулите на 
скулите му заиграват от гняв.-Нее.-отказва тя стресната,че той може
 да го направи.-Добре.Ани,ще замина за няколко дни за Милано,защо-
то не съм приключил с ангажиментите си там.-казва й ласкаво потапяй-
ки се в красивите й очи с лазурен цвят обсипан с виолетки.Ани поклаща
разбиращо русата си глава.-Искаш ли с Ади да ме изчакате тук.-пита я 
нежно той.-Нее.-kaза тихо тя.Зарад изживения ужас тя предпочита 
известно време да стои далеч от хотела.-Добре.Тогава ще ви закарам 
в къщи.-каза той разбиращо без да откъсва поглед от нея.
На другия ден сутринта.Aни слиза с външния асансьор,който Антони
поръчал да направят за нея докато били на меден месец с детето на 
ръце.Пред вратата ги среща Мери.-Мери ние заминаваме за България.
Предай това писмо на Антони.-казва Ани подавайки й го като се 
направила,че не забелязва изненадата й.-Добре,госпожо.Имате ли
нужда от помощ.-пита я загрижено.Тя разбира че господина не знае 
за това и се чуди,какво ли е станало за да се реши госпожата да си  
тръгне.-Не,благодаря ти.Вярвам,че шофьора на таксито ще ми помо- 
гне.-отказва й мило Ани с лека усмивка на съжаление.След което излиза
от къщата със свито сърце.А навън макар,че е вече декември и да ухае
на зима се чуват прекрасните песни на птичките,които весело известя-
ват предстоящето раждане на Спасителя.                                             
На следващия ден в ранния следобед Антони се прибира в къщи.На 
прага го посреща Мария.-Добър ден господине. 
-Добър ден,Мария.Ани и Ади в къщи ли са.-пита я той тръпнещ от же-
лание да ги види.Не очаквано за него корема му се свива от тихото на-
шепване на вътрешния глас,че от новината която ще чуе ще го заболи.
-Не,господине.Госпожата и детето вчера заминаха за България.-каза
Мария съчувствено.Тя взема плика от писалището и му го подава.Анто
ни пуска куфара си и взима писмото като прави,няколко крачки нап-
ред.Отваря листа и зачита"Антони реших да се върна в България с 
Ади.Не искам да сме ти в тежест.Свободен си да водиш живота,кой-
то винаги си водил,да откликнеш на поканите на"твоите приятелки".
Не искам да ти се подиграват заради мен и да те преследват папара-
ците.Ади винаги можеш да идваш да я виждаш."След като го прочи-
та разбира,че тя е чула разговора му с Лорен и Карла,а мускулите
на скулите му почват да играят от болка.Минават,няколко минути
в мълчание,в които той взима решение.-Мария,някой да ме е търсил.-
-пита я замислен над словата на съпругата си.-Да.Всичките обажда-
ния са записани в телефонния секретар.
-Предполагам,че съпругата ми знае за тях.
-Да,господине.-отговаря Мария с две думи.
-Изтрий всичките съобщения.
-Добре,господине.
-Аз заминавам за България,aко някой ме търси да ми се обади на лич-
ния телефон.-казва той и изтичва по-стълбите за да се изкъпе и да си
купи билет."Този път няма да те оставя да ми избягаш"мисли си Анто-
ни развълнуван.Мария само успява да кимне с глава преди той да се 
скрие от погледа й.Тя и всички останали от персонала много ще се ра-
дват,ако госпожата и детето се върнат.                                                                  
                           Девета глава  
  Загледана в малките бели снежинки навън,колко плавно падат на 
земята и се разтапят ума й започва да реди слова,които Ани се решава
да запише в нотбука си под числото двадесет и едно.Пръстите й тихо поч-
ват да барабанят по-клавишите като есенен дъжд.
                                
                     " Любими мой усмивката ти за                
                       мен е слънчев лъч.Очите ти са къс         
                       от небето.Устните ти са медена роса   
                       от които искам да отпия.
                                  
                       Любими мой гласът ти за мен
                       е бистра река в която копнея да се 
                       потопя.Докосването ти
                       нежен полъх за който ждувам
                       ден и нощ.
                      
                       Любими мой накъдето и да 
                       погледна съзирам твоето лице.
                       Виждам те в звездите,в луната и в 
                       облаците дори."
  
 Залисана в писането тя едва чува позвъняването на вратата.Ани 
отваря портата и остава смаяна.Неволно се отдръпва назад като
се разтреперва.Антони си поема,няколко пъти въздух за да се успокои,
поради болката,която продължава да изпитва.-Антони.-пошепва тя.
Той прекрачва прага без да сваля очи от нея.-Мислеше ли,че няма да
дойда.-пита я тихо пленен от красотата й.Тя поклаща отрицателно,
глава,защото не може да проговори зарад връхлетелите я чувства,че 
той е тук.Антони си сваля палтото.Затваря вратата.В това време 
Ани мълчаливо се наслаждава на красотата му.Антони се обръща към
нея и съзира радост в погледа й.-Защо ме остави.-пита я с натежало
сърце.Тя повдига рамене,защото не знае,какво да му отговори,а очите
й се напълват със сълзи зарад болката,която му е причинила.Той си
спомня,че тя знае за разговора му с двете жени.-Не ме интересуват             
поканите за оргии,тройките...-казва й непреклонно преди тя да го 
прекъсне.-Виж ме,как изглеждам Антони...-успява да пошепне тя,
преди той да я пресече.-Прекрасна си.-каза Антони с възхищение като
кляка пред нея.Той си припомня,ниското й самочувствие и разбира,че
все още не й се вярва,че той наистина я обича.-Погледни ме добре 
Aнтони.Възможно e да не проходя.-Не ме интересува.-отвръща спокой-
но Антони.Той много добре разбира,какво тя има впредвид.-Не съм
 за теб Антони.-казва тя стиснала здраво седалката на количката.
 -Ти си родена за мен.-каза пламенно той настръхвайки от силните 
 чувства.-Прости ми,че избягах отново.-прошепва тя с насълзени очи.
-Не ме оставяй вече.-промълвява той като бавно приближава трепе-
рещите си устни към нейните.-Добре.-каза тихо тя тръпнеща,че отново
ще почувства устните му върху своите.
-Ади спи ли вече.-пита я с надежда,защото иска да си поиграе с нея. 
-Да,заспа преди малко.Искаш ли да я видиш .
-По-късно.Разбира се,ако ми позволиш да остана.-каза загледан в нея
с трепетно очакване.Ани щом го чува изтръпва,защото допуска,че тя 
може да го отблъсне.Протяга ръка и нежо го погалва по-брадясалото 
лице.Оттова й действие дъхът му секва.Изправя се бавно и я гушка.-Анто-
ни.-пошепва тя като го обгръща през вратъ. -Може ли да отидем в хола за 
да не събудим Ади.
-Да.Откакто дойдохме тук аз спя там.-обяснява му шепнешком. 
-Има ли причина да вземеш това решение -пита я вгледан в нея.Тя не   
 успява да устои  на настоятелния  му поглед и вдига очи към него.
-Не искам Ади да отвиква да спи сама.
-Значи ще спим сами.-казва той с едва загадната усмивка.Поради думи-
те му тя потръпва цялата.-Ани,ще ми позволиш ли да те любя.-пита я тъй
като не е сигурен защо се е разтреперила.Тя като чува словата му прити-
хва.-Ти си спомняш.-зашепва тя,а от очите й потичат сълзи,защото го казал
точно,както първия път там в градината,в къщата на Марина.-О,да.Никога 
няма да го забравя.-казва той развълнуван.-Мъничката ми,не плачи.-каза
той притискайки я по-плътно към себе си.Те влизат в хола.Антони сяда на
канапето със съпругата си в ръце.Той зърва лаптопа и леко повдига вежди
понеже до сега не го е виждал.-Ани,как се чувстваш.-пита я загрижен
-Добре.-отговаря тя сгушена в рамото му.-Татко и майка знаят ли за слу-
чилото ти се.-пита я малко обезпокоен,какво ли са си помислили за него.
Може би,че не е успял да опази детето им.
-Не.Не съм им казала.
-Питаха ли те,защо не съм дошъл с вас.     
-Да.Обясних им,че имаш ангажименти,които не си изпълнил,но че ще 
дойдеш.
-Ани,ако не бях дошъл ти щеше ли да ми се обадиш.-пита я със затаен 
дъх.-Предната нощ не съм спала от мисли за теб.Ако ти не беше дошъл
щях да ти се обадя.-каза тя като го поглежда.Той задишва тежко от
вълнение.Устните му бавно се доближават към нейните като пчела 
на цвете за да отпие от сладкия й нектар.-Aни,трябва да ти кажа нещо.-
-казва той след като откъсва устни от нея.Тя се вглежда в него и разбира,
че е сериозно.-Налага се да замина.-каза той без да уточнява,защото се 
страхува от реакцията й.-Още ангажименти ли имаш.-пита го спокойно,
 защото и не подозира отговора му.-Да.Заминавам на мисия.-казва
той  външно спокоен,но вътрешно се притеснява тя да не се отдръпне 
от него,както първия път.Ани щом го чува от очите й потичат сълзи.-Ани,
недей не плачи,моля те.-промълвява той натъжен,поради болката,която
й е причинил.Сгушена в гърдите му тя кимва положително с глава.В също-
то време с ума си извиква към Бога.Боже мой имай милост над Антони.
Бди над него ден и нощ.Върни го при мен жив и здрав.На твоята милост и
вярност поверявам Антони и момчетата от неговия отряд.Да бъде твоята
воля.Амин."Още докато се молила Божият мир се влял богато в нея.  
-Обещавам ти,че ще направя всичко по-силите си за да се върна жив и 
 здрав,но ти знаеш,че последната дума има Бог.
Тя поклаща леко глава.-Кога тръгваш.-пита го спокойна.
Преди да й отговори въздъхва тихо,защото знае,каква ще е реакцията й.-
-Днес.-О,нее.-проплаква тя.-Ани,не плачи,моля те.-каза той любвеобилно.
-Гладен ли си.Искаш ли да ти приготвя да вечеряш.-попитва го шепнеш-
ком.-Да,за теб.-прошепва възбуден той.Щом чува думите му повдига очи-
те си към него с порозовели страни.Антони се усмихва нежно на нейна-
та свенливост,която е необяснима за него,защото са били доста пъти ин-
тимни,но му харесва.-Ани,желая те.-казва страстно той,а в очите му 
 гори буен огън,който само тя може да угаси.-Антони.-пошепва тя виж-
дайки жаждата му част,откоято усеща как се влива в нея.Неусетно и за
двамата се понасят във вихъра на любовта там на канапето.  
По-късно.Той става внимателно за да не събуди спящата си съпруга.
Взима одялото от дивана и я завива.Дори не успях да й кажа,колко много
я обичам-помисли си той.Антони неволно се обръща и вижда отворения
лаптоп на масата.Воден от човешкото си любопитство киликва върху миш-
ката.Когато компютъра светва той съзира електронен лист на който има
стихове.Антони привлечен от последния стих го прочита.Развълнуван от  
написаното той поглежда към Ани.С удоволствие би я събудил за да й ка-
же,покаже колко я обича,но не го прави,защото знае,че е уморена.Под-
тикнат от вътрешния глас пръстите му почват леко да тропат по-клавиату-
рата.        
                     " Любима моя смехът ти за мен е летен поток.
                       Уханието ти горска градина в която    
                       жадувам да се изгубя.Вкусът ти e тропически
                       плод на който не искам да устоя.
                      
                       Любима моя погледа ти за мен
                       е зора обгърната в теменуги.
                       Ласките ти като светлината без,
                       която не мога. 
                       
                       Любима моя,където и да отида ти си с мен.
                       Съзирам те в залеза,в разцъфнало цвете
                       и в пустинната буря дори."
Преди да тръгне той отива да види детето си.Загледан в дъщеря си Антони
отново се уверява,колко много тя прилича на майка си,но не външно,а
по-начина по-който спи или говори.Той я целува нежно.Облича си палтото
и напипва дебитната карта и телефона,които подарил на Ани след като
се оженили.За негово съжаление,които тя по-рано оставила в Монца на
нощното шкафче в спалнята им като доказателство,че не я интересуват
парите му.Антони много добре знае това нещо повече знае също че тя
не е похарчила и един евроцент в дебитната карта.Харчила е парите,ко-
ито си е събирала през годините и това хем го разчувствува,хем го натъ-
жава.Оставя ги до съпругата си и бързо излиза от апартамента,защото
ако остане още миг няма да може да се въздържи да не я събуди.Боже
моля ти се върни ме при тях жив и здрав.Ти знаеш,колко много ги обичам.
Позволи ми да изживея годините,които си ми отредил с тях.Да бъде воля-
та ти.Амин-пошепва той вървейки.                                                                 
                             Десета глава
 Настъпва деня в,който ще се роди Спасителя,а навън е необичайно топ-
ло за началото на зимата.

"Привечер е и гостите ще дойдат всеки момент"-мисли си Ани,докато ог-

лежда за пследно подредената маса в хола."С радост бих се отказала от
празнуването на именния ми ден,ако ти си дойдеш.-продължава тя,a в 
ума й прозвучава стих:
                    "Любими мой сърцето ми от снежна буря
                     е сковано,защото ти не си при мен.
                     В студената утрин щом отворя очи                                       
                     жадувам в обятията ти да се намеря.
                   
                     Любими мой,как искам снежинка да съм 
                     и при теб да долетя от дъха на устните
                     ти да се разтопя копнея."  
Тогаз чува звънеца на входната врата,след това гласа на отдавнашната си 
приятелка Мишел.После идва Гяла с дъщеря си Изабел и  майка си.След 
тях Надеж и брат й.С помоща на Марина и Жанет Ани успяла да се спра-
ви с приготвянето на ястията,понеже родителите й заминали за Словакия 
за абитурентската вечер на голямата им внучка.  
-Ани леля Мими и чичо Стефчо обадиха ли се.-пита я Надеж.
-Да.Добре си прекарват.Имате много поздрави от всички Овчарови.-отго-
варя тя с усмивка.
-Имаш ли новини от Антони.-попитва я Мишел.
-Не.-отвръща тя с тъга,защото й липсва нищо,че откакто е заминал не е 
спряла да се моли за него и момчетата.
-Може Исус да реши,да те изненада като го върне у дома за Рождес-
тво.-каза Надеж усмихната.Тези й думи предизвикват искрена усмивка у
Ани.-Вие често ли идвате в БГ.-пита я Галя,докато храни малката си дъще-
 ричка с която Ади бързо се сприятелила.
-Не.За втори път,откакто се омъжих.-отвръща тя без да навлиза в подро-
бности.Загледана в приятелките си Ани отбелязва,колко са различни.
Мишел има хубави сини очи и очарователна усмивка.Внимателна и доб-
ра. Галя е доста апетитна млада майка,която може да завърти ума на
почти всеки мъж.Не само с физиката си,но и с чувствения си глас.
Надеж е добре изглеждаща млада жена с миловидно лице.Всяка една
от тях й е скъпа.В този момент се позвънява на вратата.-Извинете ме.-каз-
за Ани с усмивка.Отваря и пред нея се изправя Мариела.Жената,която
преди три години и половина се предложи на Антони на купона на Мари-
на и Жанет.Облечена доста предизвикателно тя нахлува в хола при гости-
те,защото очаква Антони да е там.Ани от изненада не успява да каже
и дума.-Къде е половинката ти.-попитва Мариела,Ани с подигравателни
нотки в гласа.-На работа.-казва Ани кратко.
-Мариела,защо дойде след като не си поканена.-пита я рязко Жанет.
-Знам.Няма ли да ми предложите питие.Все пак съм гост.-казва тя най-
нахално като се настанява на канапето.Преди Ани да си е помислила да 
й предложи,каквото й да е пак се чува звънеца.Тя открехва вратата и сре-
ща прекрасните сини очи на съпруга си.От изумление,че той е тук дъхът
и спира.Разтреперва се.Антони влиза вътре като леко се усмихва на кра-
сивата си половинка.Тъй като я познава сравнително добре знае,че тре-
пери като лист полюлян от вятъра.-Здравей.-каза той загледан в съпру-
гата си.Прикляква пред нея.-Ани,как се чувстваш.-пита я загрижен.
-Д.добре.-промълвява тя."Как ли ще реагира като види Мариела"мисли си
тя.-Ани,кой дойде.-пита я Жанет преди да го е видяла.Усмихва се.-Най-
-после се върна.-казва тя радостна.Той се засмива на поздрава й.После
отново се обръща към Ани.Изправя се бавно,а мускулите на краката
му се очертават под панталоните.Привежда се и я взима на ръце.
-Антонии.-каза тя с глас изпълнен с любов.
Тогава той се разтреперва.Въпреки изгарящото го желание да я вземе с
устните си се въздържа.Антони разбира,че имат гости,но по-какъв повод 
не знае.Усеща също,че тя е притеснена,но не защото той си е дошъл.
Двамата влизат в хола следвани от Жанет,която бута количката.Антони 
щом съзира Мариела мускулите на скулите му заиграват.Спомените му 
го връщат назад отпреди три години и половина.Сега разбира,защо съп-
ругата му е обезпокоена.-Buona sera tutti.-каза той с усмивка.Слага Ани
в количката.Кляка до нея.-Празник ли имаме.-попитва я тихо.
-Имам имен ден.-отвръща тя леко усмихната,защото не може да му се 
нарадва.Макар,че трепери от вълнение,какво ли ще се случи поради при-
съствието на Мариела.С ума си тя принася благодарствен плод"Боже 
мой,благодаря ти,че върна Антони жив и здрав".-Не знаех.Ако знаех щях 
да ти купя подарък.-каза той извинително.-Не се притеснявай,ти си моя 
подарък.-пошепва тя.От думите й сърцето му се разтуптява.Погледът му
става по-нежен и задишва по-бързо.-Анто,ти си бил тук,а жена ти каза,че
си на работа.-казва Мариела с обвинителен тон като се приближава сла-
стно към тях.-Да,бях.-отговаря й натъртено.Докато я гледа,как се добли-
жава си припомня двете жени в замъка "Камастра"зарад,които Ани пак
избяга от него. -Анто ще танцуваш ли с мен.-пита го Мариела с прелъс-
тително изражение.
-Не,благодаря.-отказва й той с усмивка.Антони много добре знае,че цел-
та й е да го прелъсти,защото й е известно,че в предишния си живот трудно 
е отказвал на красиви жени.-Отказваш ми.-казва Мариела неприятно из-
ненадана.Тогаз решава да си отмъсти.-Не се притеснявай от съпругата
ти не вярвам да има нещо против да потанцуваме.Предполагам че знае
колко много ти харесва да тнцуваш или вече си се отказал и от това.-каза
тя с победоносно изражение тъй като вижда треперещите ръце на Ани.
Той разбира по-лицето й,че е успяла да засегне съпругата му след като 
й отказа."Дали този път Ани няма да ме изгони заради случилото се.По- 
неже няма,как да избяга от мен"мисли си Антони и не знае да се безпо-
кои ли или да се смее. 
-Ние вече ще си тръгваме.-каза Надеж от името и на брат си Стефан.
-О,нее.-възкликва Ани притеснена зарад решението им.-Не си тръгвайте
още.-примолва ги тя.
-Вече е късно.Анто сигурно е уморен.-подкрепя ги с аргументи и Марина.
В същия момент стават Галя с дъщеря си,Миш и майката на Галя. 
-Всички едновременно ли ще си тръгнете.-каза леко разочарована Ани.
-Аз мисля да остана още малко.-съобщава им най-спокойно Мариела.
-О,не скъпа ти ще си тръгнеш с нас.-отвръща й Жанет с твърд глас,който
не търпи възражение.-Ани искаш ли да ти помогна в разтребването.-пи-
та я тя на италянски за да ги разбере и Антони.Той не успял да се включи
в предходния им разговор,защото много малко разбрал от него.Сега оба- 
че е благодарен на Жанет,че попита съпругата му на родния му език.
-Aз ще й помогна.-изпреварва съпругата си той като се усмихва. 
Тогаз при тях идва Ади.Тя като вижда баща си примигва от изненада.
-Татии.-каза Ади усмихвайки му се.Едновременно с това се покатерва в 
скута на майка си.
-Ciao il mio piccolo.-казва той гледайки с умиление дъщеря си.
В този момент Мариела се спира пред Антони на една ръка разстояние.-Анто
нали знаеш,че можеш да ми се обаждаш по-всяко време на денонощието.-ка- 
зва тя с най-съблазнителния си тон.
-Знам.-отвръща й кратко той като с това й показва,че между тях нищо
няма да има.
-Сигурна съм,че скоро ще се видим.-настоява тя макар че много добре 
разбрала думите му.Едновременно с това посяга да го помилва по-гърдите,
които се подават изпод ризата му.Миг преди да го докосне той я хваща
за ръката с лека усмивка,но от погледа му лъха суденина.От който на Ма-
риела й станало студено.Тогава тя бавно измъкнала ръката си от неговата.
-Лека нощ.-казва Галя,а Изабел и Ади си изпращат въздушни целувки.
-Лека ноощ.-отвръщат Ани и Антони на всичките си гости.След като ги изп-
ращат между тях настава неловко мълчание.
                             Единадесета глава  
 Сгушена в майка си Ади кротко спи и не подозира,каква борба се води
в майчиното сърце."Какво да кажa за да спра тягосната тишина"мисли си
Ани.Притиснала нежно детето с едната си трепереща ръка,а с другата ко-
лелото на количката.От мълчанието й на Антони сърцето му се свива от
болка.За негова изненада той също не знае какво да каже.
-Ще сложа Ади в кревата.-каза Ани тихо,защото друго не й идва на ум. 
Разтреперена тя се насочва към стаята на малката.  
Той застава пред количката.Прикляка.-Може ли аз да я сложа.-попитва
я нежно Антони.Тъй като не иска да обсъждат случилото се пред дъщеря им. 
Ани успява само да кимне в знак на съгласие.Той взима малката и я отна-
ся в стаята й.През това време Ани разтребва масата.Тя се отправя за 
пореден път към кухнята с една купчина чаши,но тъй като ръцете й продъл
жават синло да треперят ги изпуска върху плочките на пода в коридора.
За радост на родителите си Ади не се събужда от звъна на стъкло.Антони
излиза бързо от децката и заварва съпругата си да се навежда за да събе
ре част от стъклата.Той кляка пред нея.Взима й ръцете.От това му дей-
ствие тя вдига глава към него.Измъква ги бавно,защото не иска да разбе-
ре,че потреперват.За нейно съжаление той отдавна знае това.-Ани мислиш
ли,че съм виновен за случилото се.-пита я тихо с трепетно очакване.Тъй
като отговор не излиза от устните й решава да зададе следващя си въпрос.
-Искаш ли да си ходя.-пита я с тъжен глас.Тя щом чува въпроса му темену
жено-сините й очи се наливат със сълзи.-Нее.-прошепва изненадана,че той
си мисли,че тя иска да си отиде.
От реакцията й Антони се развълнувал още повече и стиснал зъби за да не 
се разплаче.Разтреперените му устни бавно приближават нейните.Ръцете му
нежно я обгръщат и двамата се потапят в царството на целувките.По-време    
на целувката им Антони си припомня и вкуса на сълзите й на морска вода 
примесена с мед.
-Виж,какво направих.-казва тя с посърнал поглед гледайки стъклата наоко-
ло.Антони разбира,че тя се самообвинява зарад положението в което е.
-Аз ще ти помогна да оправим.-пошепва ласкаво той.Тя поклаща положително
с глава.-Ани майка и татко къде са.-попитва я учуден,че не присъстват 
на празненството.-Успях да ги убедя да отидат на абитуренската на Ники.-
казва тя загледана в копчетата на ризата му.Той се усмихва на новината.
-Парите които имах не стигнаха за билетите за самолет и изтеглих от 
дебитната карта.-каза тихо тя и тъкмо понечва да каже:ще ти ги върна,ко-
гато вътрешния глас я спира,защото ще го нарани,а това е най-малкото,ко- 
ето иска.Поглежда го и примигва,няколко пъти от смущение,какво е щяла
да направи.От думите й той се развълнувал.Да вземе от парите които й  
дал за него е събитие.-Много се радвам.-казва нежно Антони.
-Искаш ли да вечеряш.-попитва го 
-Не,хапнах в самолета.-отвръща
-Приключи ли мисията.-пита го плахо водена от вътрешния глас.
Той притваря за миг очи тъй като знае,че тя ще се разстрои от отговора
му.-Не. 
-О,нее.-прекъсва го тя с насълзени очи.
-издействах си отпуска,защото не издържах повече без да ви видя.-доизка-
зва се той с трепет в гласа.
-Кога заминаваш.-пита го притаила дъх от страх,че това което ще й каже
няма да й хареса.
-На двадесет и четвърти.-казва той
-На бъдни вечер.-промълвява тя невярваща,че ще останат сами с Ади на то-
зи ден.Антони много добре разбира реакцията й.-Кога ще се върнат татко 
майка.-пита я със свито сърце.
-След нова година.-отвръща по-спокойна,защото съзира притеснението му
за нея и детето.    
-Не искам да ви оставям,но трябва да замина.-казва натъжен той.
-Не се притеснявай за нас ние ще сме добре.-казва успокояващо го.-Измо-
рен ли си.-пита го нежно погалвайки го с дългите си пръсти,с изящни но-
кти по-брадясалото лице.Той притвая за миг очи от удволствие.Вече не 
си чувства краката,но с радост би останал така клекнал пред съпругата 
си за да си говорят,да го милва.
-Не,много.
Почистват изпочупените чаши от пода.
-Ани,аз ще отида да се изкъпя.-казва й при поредната им среща пред вра-
тата на хола.
-Добре.-отвръща тихо тя като си мисли"само да не ми предложи да дойда  
с него.Не,че не го желая,но все още не съм готова за това да се къпем 
заедно.Срам ме е Мили Боже.Ти знаеш."
Антони я поглежда за секунда и сякаш прочита мислите й поради нейното
изражение.За момент се натъжава,че тя продължава да не се отпуска в ин-
тимния им живот.После се усмихва леко тъй като не иска да е тъжен,защо-
то е при любимите си същества и зарад мисълта,която дошла в ума му.-Ис-
каш ли да дойдеш с мен.
-Нее.-отговаря веднага тя без да усети,че той знае какво ще каже.
-Добре.
През времето в,което Антони е в банята Ани отива да види детето.Щом я 
вижда на устните й разцъфа усмивка.От умиление,колко грижовен татко е 
Антони очите й се насълзяват.Тя се връща в хола,който е тяхната спалня 
и заварва съпруга си.
-Антони,ще отида и аз да се изкъпя.-казва тя малко засрамена,че не е ис-
кала да го направи с него.Той я поглежда мило и кимва разбиращо.
След половин час тя влиза в стаята им и намира половинката си задрямал 
в леглото върху завивките само по-боксерки от бял сатен.Тя си облича пи-
жамата от къси панталонки и горнище без ръкави макар,че е зима навън 
кръвта й кипи поради присъствието на Антони.Стопира количката до леглото
и тръгва да се качи в кревата,но ръцете й и изневеряват.Миг преди да пад
не върху съпруга си той я хваща.От уплахата тя се разтреперва.Той се за-
смива мило без да сваля очи от нея.
-Извинявай,че те събудих.-пошепва тя
-За мен е удоволствие.-казва ласкаво той
-Благодаря ти,че ме хвана.-продължава тихо тя.
Той задишва тежко от вълнение и бавно я обгръща със силните си,но за нея
нежни ръце,а погледа му й казва всичко,което желае да й направи. 
                                
                              Дванадесета глава
                                   
  Неусетно измина месец януари,който бе изпъстрен с весели снежинки и  
приятни изживявания за младото семейство граф и графиня Камастра и тяхна- 
та малка дъщеря.
И стана вечер и стана ден.
Антони се връща в Монца от поредната фотосесия с част от моделите,които 
е снимал.Подтикван от момичетата и момчетата той отива с тях на купона,
който те организирали още на летището.Подведен от старото аз излъгва
съпругата си за своето завръщане.През тази дива нощ Антони си припомня
предишния си начин на живот.Секс с различни жени,фотосесии и опасни ми-
сии.По-време на оргията участниците с,които той е бил си правят снимки 
в които Антони е главния герой.Още преди да си тръгне оттам Карла и Ло- 
рен изпращат снимките на Ани,която кротко спи в къщата им в Монца.
За надвисналата буря Антони и не подозира.
На сутринта Ани взима пощата оставена на писалището в преддверието от
Мария.Щом съзира плика сърцето й ускорява ритъма си.Отваря го и пред
очите й се изправя съпруга й с неговите партньори в най-различни пози.
Докато разглежда снимките цялата започва да трепери.Умът й сякаш спира
да работи,а сърцето й почва да кърви от болка.Единственото което знае
е,че трябва да си отиде час по-скоро.За някои това е поредното бягство,
но за нея възможното решение.
След около час Антони се прибира у дома изпълнен с вина заради това,
което допуснал да се случи.Тихия глас,който през целия път чувал замлъ-
ква застрашително.Влиза в спалнята им и заварва Ани загледана в пей-
зажа на вън.Тя се обръща към него.
-Ани,трябва да ти кажа нещо.-казва със свито гърло той.
С теменужените си очи тя го подканя да говори. 
-Излъгах те не си идвам днес.Дойдох си вчера и отидох на ку...-не успя-
ва да се доизкаже той,защото Ани изважда снимките.Той трепва от изнена-
да,че вече знае и че го е чакала да й каже.Скулите му заиграват поради
мъката,която й е причинил.Сега разбира,защо са искали да се снимат.
Вече няма нужда да говори защтото по-лицето й разбира,че е решила да го
остави.-Загубих те нали.-отбелязва той без да очаква отговор,тъй като
я познава добре затова знае,как ще постъпи.
-Рзабирам,че ти липсва предишния начин на живот.-казва тихо тя.
-Не е вярно.-категорично отрича той.
-Знам,че не те задоволявам,притеснявам се,когато сме заедно,не мога да
ходя...-не довършва изречението си тя.
-Харесвам те такава,каквато си.-прекъсва я меко.-Но с това,което направих
доказах точно обратното.-продължава той."О'Боже,толкова искам да я докос-
на и да изтрия болката й,но тя няма да ми позволи "-мисли си Антони.
По-мълчанието й разбира,че няма да получи отговор.-Кога заминавате.-по-
питва той с тъга,а раната в душата му се разраства.
-След един час.-пошепва тя без да го погледне,поради мъката,която изгаря
сърцето й като лава от вулкан.
-Преди да заминете искам да се сбогувам с Ади.
-Добре.Винаги можеш да идваш в България да я виждаш.-каза тя.После с тре-
перещи ръце оставя дебитната карта,мобифона и халката с годежния пръстен
на нощното шкафче.От тези й действия той усеща,как сърцето му бавно се
скъсва на две."Няма скандали заради изневярата ми,няма обвинения.С Ани
нищо не е такова,каквото другите биха направили."помисли си той с про-
сълзени очи. 
"Измина трети месец откакто напусна Антони,а от него няма и вест"помисли
си тя.Седнала близо до прозореца вперила поглед към небето."Вече мирише 
на пролет и се чуват песните на врапчетата.Скоро ще дойдат и лястовичките
и ще започнат да строят нови гнезда за малките си."Тя обръща глава към
леглото на детето,което сладко спи."Липсва й и на мен ми липсва той."
-Жани мислиш ли,че ще успеем да я убедим да излезе.-пита я Марина загри-
жена за Ани. 
-Не вярвам.Вече три месеца не е излизала.Добре,че леля Мими и чичо 
Стефан излизат с детето.-леко обезсърчена казва Жанет.Откакто приятелката
им се върнала от Монца се затворила в апартамента.Двете с Марина,всячески
опитали да я накарат да излезе от там,но без успех.Добре,че се въздържат
да не говорят по-адрес на Антони за да не слагат сол в раната й.
В ума й отново прозвучава тихия глас на Утешителя:Марк 11;25"А когато 
заставате да се молите, прощавайте, ако имате нещо против някого.Тогава  
вашият Баща в небесата също ще прости греховете ви.“ "Прощавам му Отче,
както и ти простил си ми."-извиква без глас Ани.
 Докато Франк и Филип проверяват сградата за вражеско присъствие в дале-
чината прозвучава изтрел.Те се отправят по-посока на стрелбата и нами-
рат паднал войник с лице към земята.Наколо се чуват викове на деца игра-
ещи на близо,шум от забързани коли голяма част от,които са военни.И тук  
небето е така синьо и обсипано с бели облаци само,където са заобиколени
от пясъци вместо трева.Хубавото е,че трети месец успяват да задържат 
мира в региона.След като войникът идва на себе си им докладва,че преди
минути са отвлекли майор Антони Брус Арендзо де Камастра.
 	                        Тринадесета глава.
 В базата и генералния щаб всички работят в пълен снихрон като пчелички 
за да установят,къде се намира майора и кой го е отвлякъл.
От три дни е в плен и възможноста да го открият жив намалява.Колкото и
опитен боец да е,ако е изложен на жестоки мъчения ще се пречупи и,когато
узнаят нужната информация ще го елеминират.В моменти на обезнадеждност 
Франк и Филип често поглеждат към небето и безмълвно отправят молба за 
другаря си.Тъй като знаят в какви взаимоотношения е Антони със съпругата
си не посмяват да й се обадят.Разбира се,ако се случи най-лошото ще го 
сторят.
Преди да е приключила с молитвата-изповед Ани е прекъсната от звънеца на
вратата.Тя отваря.
-Здравейте.
-Здравей.-отговарят на поздрава й Марина и Жанет.
-Как си.-попитва я Марина все така угрижена за нея.
-Добре.Вие как сте.-връща й въпроса тя като се опитва да се усмихне,но 
не й се получава.
-Разтревожени за теб.-отговаря Жанет.
-Не се притеснявайте за мен добре съм.-уверява ги тя.За нейно съжаление
те не й вярват.
-На вън е прекрасно.Искаш ли да отидем в СПА-Диамант,да направиш малко 
упражнения.-предлага й с надежда,че ще се съгласи Марина.
Зарад мълчанието й ли или нещастно влюбения поглед,а може би подтиквана
от вътрешния глас Марина задава следващия си въпрос.-Липсва ли ти.-И три
те знаят за кой я пита затова не е нужно да споменава името му.Ани я по-
глежда като малко момиченце,което са хванали да прави нещо забранено.
-Простила си му.-установява Жанет без да е изненадана,защото знае,колко
влюбена е приятелката й в съпруга си.Одавана е известно,че сърцето й 
прелива от любов към него.Не е нужно да казва каквото и да е,понеже очи
й я издават.Жанет й се усмихва леко поклащайки глава. 
В този момент се някой се провиква:-Намерих го.И една част от екипа оти-
ва при човека произнесъл думите,които всички са очаквали.Щом съставят 
плана за освобождение се отправят към целта.Покрити с плаща на ноща 
отряда на Антони незабелязано влиза при него.Филип проверява пулса му,
защото той не помръдва.След като разбира,че е жив двамата с Франк го 
вдигат.Когато се отдалечават достатъчно те оглеждат пораженията върху
тялото му.Външно не намират нищо,което да застрашава живота му."За една
такава акция е голям успех да премине без огън.Явно някой е планирал 
операцията по-добре от нас"-помисля си Франк.
И стана вечер и стана ден.
-Как е той,докторе.-попитва го Филип обезпокоен за майора.
Д-р Рикардо Треви въздъхва тежко преди да отговори.Той от години поз-
нава Антони и го боли да го гледа в такова състояние.Откакто са го до-
карали е в безсъзнание.От серума на истината ли,който са му слагали,от
боя ли,заради,който има три счупени ребра не знае.Знае само,че не реа-
гира.-Ако скоро не реагира може да го изпуснем.
Франк въздиша бавно,после излиза от стаята.От безсилие му идва да иде,
да намери похитителите му и да ги избие.Обаче това с нищо няма да помо-
гне на приятеля му.Той изважда от джоба на панталона си един доста сти-
лен телефон и набира номера на Жанет.
-Ало.
-Жани,здравей.-поздравява я Франк със загрижен глас.
-Франк,здравей.-отвръща на поздрава му с радост поради приятната изне-
нада.
-Може ли да ми дадеш телефона на Ани.
Едва сега Жанет забелязва безпокойството в гласа му.-Какво се е случи-
ло.-пита го със страх от отговора.
-Антони беше пленен.Успях ме да го измъкнем,но е в безсъзнание от дни 
и,ако не реагира....-не успява на довърши той.
Жанет като се поуспокоява от чутото му продиктува номера на домашния те-
лефон на Ани.
Загледана навън в летящите птички в ума и прозвучава поредния стих:
                         "Как искам да съм волна птичка 
                          освободена от клетката на 
                          човешкото си тяло да полетя 
                          мечтая.    
                         
                          Как искам да съм волна птичка
                          безгрижна да се рея в небесата
                          всред клоните на вековни дървета
                          да заспивам."

Така залисана замалко да не чуе звъна на телефона. 
-Ало.
-Ани,здравей.-каза Франк с надежда,че няма да му затвори,а ще го остави
да й обясни,защо й се обажда.
-Здравей.-отвръща на поздрава му учудена по-какъв повод й звъни.
-Позна ли кой се обажда.-пита я леко обезпокоен.
-Да.Франк.-още докато му казва името стомаха й се свива на кълбо от при-
теснение,че се е случило нещо лошо с Антони.-Да не се е случило нещо.
-Да.Преди една седмица плениха Антони.Измъкнахме го,но от тогава е в 
безсъзнание и не реагира на никой и нищо.....-не се доизказва той,за-
щото тя го прекъсва.
-Идвам.-каза бързо тя.А съзнанието й се изпълва с различни картини за
състоянието на съпруга й.След малко тя прогонва всяка негативна мисъл
и започва да реди молитвени слова за Антони.
-Обади ми се,когато тръгнеш за да ми кажеш,кога ще пристигнеш за да те
взема от летището.-каза успокоен той.
-Добре.
След разговора Ани поглежда през прозореца,но вече нищо не е същото.Ма-
кар,че птичките пак са вън и с разперени криле свободно се реят в небе-
то.
                            Четиринадесета глава
                               
Още с влизането в болничната стая сърцето й ускорява своя ритъм от въл-
нение,че ще го види.С детето в ръце Ани тихо се приближава към леглото.
Докато наблюдава едва забележимото му дихание с изненада установява,
че е подстригал леко дългата си коса.Сега прилича на войник,но не като
онези,които са почти обръснати.Косата му е къса,но на малки вълни,за-
щото е чуплива и гъста.Спокойно може да се прекарват пръстите през нея.
-Подстригал се е.-пошепва тя без да се обръща към придружителя си 
Франк.
-Да.След като ти си замина той се обади в щаба и поиска да го изпратят
на мисия.Тогава се и подстрига.Вече три месеца е на мисий и не се е при-
бирал в къщи.-обяснява й кротко Франк за да знае,колко тежко му е било.
От чутото очите й се наливат със сълзи.
-Мама тати,кога ще се събуди.-пита я тихичко Ади усетила тъгата на май-
ка си.
-Не знам.-отговаря й тя с едва доловима усмивка.
-Ани,искаш ли да ви закарам в къщата.-пита я Франк притеснен от сълзите
й.Чак сега той разбира думите на Антони относно нейната чувствителност.
-Не.Искам да говоря с лекаря.-каза решително тя.  
-Добре.Ще отида да го потърся.-съгласява се той и безшумно излиза.
След малко при тях влиза д-р Рикардо Треви.
 -Добър вечер,приятно ми е д-р Рикардо Треви.-каза поглеждайки с любопит-
ни очи към двете."Не очаквах да е толкова красива и влюбена."-помисли си
той очарован от Ани.
-И на мен.Ани.-казва тихо като вдига очи.-Как е той докторе.-попитва
го с твърд глас.
-Има,няколко пукнати ребра.Тялото му вече е чисто от серума на истината,
но най-много ме тревожи,че не идва в съзнание.-обяснява й на кратко
-Разбирам.-каза кротко тя загледана в съпруга си.
Няколко часа по-късно Филип ги завежда в къщата.
На другия ден късно вечерта.Унесена в блещукането на звездите,в светли-
ната на луната Ани не забелязва пробуждането на Антони. 
-Ти си тук.-пошепва изненадан той като преглъща трудно.-Да не умирам.
Тя щом чува нашепването му се обръща.Обаче следващите му слова прониз-
ват сърцето й като с нож.За да не се разплаче стиска зъби.
Антони отлично разбира,че й е причинил болка.Отново.Зарад което задишва
тежко от мъка.В същото време му идва да крещи от болките,които изпитва
в ребрата.-Отдавна ли си тук.-пита я като се поуспокоява.
Тя поклаща отрицателно глава,защото не е сигурна,че няма да се разплаче,
ако проговори.-От вчера.-прошепва все пак Ани.
-Кой ти каза.-попитва я той въпреки,че знае.Оказа се и страхливец,понеже
не й зададе въпроса,който го вълнува най-много.Ще му прости ли.-помисля
си Антони.
-Франк ми се обади и ми разказа накратко,какво ти се е случило.-обяснява
му тя вперила поглед в любимия.
-Сега след като се събудих сигурно ще си отидеш.-предполага той,но вътре-
шно гори от копнеж тя да каже,че ще остане.
-И...исскаш ли да си ходя.-заеква тя,а очите й се напълват със сълзи.От 
думите му ли или от нещо по-силно в нея тя се приближава до леглото.
-Нее.Ани прости ми,моля те.Не ме оставяй сам.-простенва той и едновреме-
нно с това полага огромни усилия да вземе ръката й.Когато усеща ръката му
върху своята цялата потрепва.Антони много добре почувствал потреперването 
й,което преминало и през него.