Речник на турските думи в българския език

От Уикикниги

Използвани само в миналото, а някои и до днес, както и такива, при които от основната турска дума е останал само коренът. Статиите са по азбучен ред и включват произношение на български език, граматична/стилистична информация (род, число, вид и пр.), значение на думата, изписване на турски език, и произход на думата.




Азбука[редактиране]

Българска азбука Турска азбука Произношение
А а А а а
Б б В b бе
В в С с дже
Г г Ç ç че
Д д D d де
Е е Е е е
Ж ж F f фе
З з G g ге
И и Ğ ğ г (или не се произнася; на турски се нарича "юмушак г", т.е. "меко г")
Й й Н h хе
К к I ı ъ
Л л İ i и
М м J j же
Н н К к ке
О о L l ле
П п М м ме
Р р N n не
С с О о о
Т т Ö ö йо
У у Р р пе
Ф ф R r ре
Х х S s
Ц ц Ş ş ше
Ч ч Т т те
Ш ш U u у
Щ щ Ü ü ю
Ъ ъ V v ве
Ь ь Y y йе
Ю ю Z z зе
Я я

Използвани съкращения[редактиране]

вкл. — включителнo
истор. — историческо
м.р. — мъжки род
междум. — междуметие
мн.ч. — множествено число
нареч. — наречие
неизм. — неизменяемо по форма
обикн. — обикновено
под. — подобно
прен. — преносно
пр. — пример
прил. — прилагателно
против. — противоположно
разг. — разговорно
собств. — собствено име
спец. — специализиран термин
ср. — среден род
срв. — за сравнение
съкр. — съкратено
същ. — съществително име
умал. — умалително
част. — частица
числ. — числително име

A[редактиране]

Аба ж. 1. Дебел вълнен плат; шаяк 2. Връхна мъжка дреха от същия плат aba арабски произход
Абдал м. Глупак aptal арабски произход
Авджия м. разг. остар. Ловец avcı тур. av - лов
Авер м. разг. Другар; приятел havari арабски произход
Ага м. истор. 1.Звание на военачалник в Османската империя; 2.Почетно звание за виден турски гражданин в България (преди Освобождението)3. Господин; господар аğа турски
Адаш м. разг. Съименник adaş тур. от ad - име и daş - другар
Адет м. 1. бройка, тур.

2. Обичай, ред, установен като норма в дадена среда или колектив. 3. Навик, нрав на човек или животно

Хайде междум.
Айран м. Мътеница; напитка от кисело мляко, разредено с вода (може и подсолено) ayran турски
Ак прил. Бял
Акран м. разг. остар. Връстник akran арабски
Акъл м. разг. Ум; разум akıl арабски
Ангария истор.; остар.нареч. 1.  Принудителна, неплатена работа в Османската империя; 2. Безплатно, по принуда angarya гръцки - angarye
Антерия Анджак??? ж. истор. Широка горна дреха (може подплатена); кафтан entari арабски
Ахпап м. разг. Приятел; другар ahbap турски
Арабия м. разг. Добър човек; добряк harabî арабски
Аралък м. Процеп; цепка; пролука aralık
Аркадаш м.разг. остар. Другар,приятел турски
Армаган м. разг. Подарък armağan
Аршин м. остар. 1. Мярка за дължина, равна на 68 см. (съществува и руски аршин - 71 см.); 2.  Линия за измерване с тази дължина arşın арабски arş - лакът
Аскер м. разг. остар. 1.Войник; 2.Войска asker арабски
Аслан м. остар. Лъв aslan или arslan турски
Ат м. разг. Добре гледан кон; жребец at турски at-кон
Ата м. разг. баща; прародител; прадядо ata турски
Аферим междум. Браво; отлично Aferin! турски.
Ахмак м.разг. Груб израз за глупак ahmak арабски
Àшколсун междум. Браво,бе! aşkolsun турски

Б[редактиране]

Бабаит м. разг. Който се представя за силен и способен да се справи физически с всеки; склонен към саморазправа babayiğit турски-арабски произход
Бадева нареч. Даром; обикновено - напразно дадено нещо; на вятъра bâd âver персийски от bâd - вятър, âverden - донасям => "донесен от вятъра"
Баир стръмен път bayır турски
Байгън нареч. дотяга ми; става ми прекалено (сладко, например) baygın турски - капнал , безсвестен, припаднал
Байрàк м. разг. Знаме bayrak турски-арабски произход
Байрактар само мн.; м.; прен. Знаменосец; водач bayraktar турски
Бакии мн. разг. Неизплатени дългове; заплетени, несвършени работи bakiye арабски, "нещо останало (за връщане)"
Бактисвам гл. несв. Омръзва ми; изморил съм се bıkmak турски
Бакшиш м. (остар. или разг.) 1.Неголяма сума пари дадена над официалната цена като подарък(разговорно използуване) 2.Подарък bahşiş персийски - "подарък"
Бакър м. 1. Металът мед; 2.  Метален съд с широко гърло и по-голямо дъно от мед bakır турски
Барабар нареч. Заедно; редом beraber турски
Бардак м. пренеб. На български се използва за публичен дом, на турски думата означава "сервиз", или чаша за безалкохолно и вода (чашата за алкохол е kadeh, а чашата за кафе е fincan)
Барут м. Взривно вещество barut турски < арабски < гръцки, barut < barud < pyritis (от pyr- огън)
Бастисвам гл. несв. Нападам неочаквано и ограбвам bastı турски, basmak - настъпвам
Батак м.разг. 1. Блато; кално, заблатено място; тиня; 2.  (преносно) Безизходица, затруднено положение batak турски
Бахча ж. остар. Зеленчукова градина bahçe персийски от baġ - градина/лозе + умалителната наставката "çe"
Баш прил. неизм. 1. Главен; първи в ерархия; начало, начело; 2.  Точно baş турски
Башибозук м. истор. Войник от нередовна турска войска в периода 18 - 19 век; свирепи и произволни жестокости başıbozuk турски от baş-глава и bozuk-развален
Бая нареч. разг. Доста; прекалено, немалко baya турски
Беглик м. истор. Данък в натура за феодалния владетел, след Освобождението - данък за овце и кози beylik турски
Безистен м. Голяма сграда със сводове и магазини bezesten турски
Бей м. истор. Титла на владетел, военен или едър земевладелец в Османската империя; господин 'bey ' турски
Бекяр/Бекярин м. разг. Неженен мъж, който живее сам bekâr арабски
Беля ж. Пакост, неприятност, беда belâ ар.
Берберин м. остар. Бръснар berber италиански, barbiere - бръснар, barba - брада
Берекет м. разг. Плодородие, изобилие bereket арабски о baraha - божия благословия
Бин ж. хиляда bin тур.
Бир м. един bir тур.
Битпазар м. Пазар за стари вещи bitpazarı тур. bit - въшка
Бичкия ж. Ръчен трион тур.
Биз ние biz тур.
Биз бизе между нас biz bize тур.
Боаз м. диал. Планински проход; дефиле;теснина; (у турската реч думата има значението на "гърло”, "шия”) boğaz тур.
Боздуган м. Оръжие използвано в миналото (желязна топка с шипове на къса дръжка) bozdoğan тур.
Борч м. разг. Паричен дълг borç тур.
Бостан м. Място, засято с дини и пъпеши bostan перс. от bp-stan — градинка
Бостанджия м. 1. Човек, който отглежда дини и пъпеши; 2. Охранител на султана във феодална Турция bostancı тур.
Бохча ж. разг. диал. Парче плат за пренос на багаж; вързоп; покривка bohça тур.
Бошлаф м. разг. Празни приказки boş lâf тур.
Боя ж. Багра, багрило boya тур.
Бракма ж. разг. Раздрънкан предмет, пред счупване bırakma тур. Баъгън ж. разг. Достатъчно, прекалено, досадно bırakma тур.
Будала ж. м. разг. Глупак budala тур.
Буламач м.разг. Безвкусно ястие bulamaç тур.
Бахър Силен студ
Бунар Кладенец, геран

В[редактиране]

Вакъф м. истор. Недвижим имот на религиозна институция в Османска империя; Фондация. vâkıf ар.
Валия м. Управител на вилает в Турция vali ар.
Везир м. Министър, висш административен служител в мюсюлманските държави vezir ар.
Вересия ж. разг. Покупка на вещ на доверие (с обещание за плащане) veresi тур.
Вилает м. Административно-териториална единица в Османската империя vilâyet ар


Г[редактиране]

Gecmiş olsun

Гавазин м.остар. Въоръжен охранител на консулство, обикновено в съответната народна носия kavas ар.
Гайтан м. Изплетен от конци шнур за украса на народна носия gaytan тур.
Геврек м. Закуска от варено и изпечено тесто gevrek,simit тур.
Гемия ж. Вид кораб с платна gemi тур.
Герен м. диал. 1. Ниско място край река; 2. Поляна край село geren тур.
Гидия м.разг. Момък с буен нрав gidi тур. - сводник
Гидилим м.разг. Да вървим ( в северна България (Плевенско)казват "хайде гидилим" "хайде да си тръгваме"
Гьобек м. Характерен елемент от ориенталски танц (подхвърляне на корема) göbek тур. - пъп
Гьол м. разг. Голяма локва göl тур. - езеро
Гьонсурат м. Нахален човек
Гювендия ж. Лека жена, курва
Гюлчерен м. диал. Роза; gül турски. - цвете
Гюле/Гюлле ср. 1. Желязна топка изтрелвана с оръжието топ; 2. Спортен уред gülle перс. - топка
Гюме ср. Скривалище за ловци на птици, обикновено край вода güme тур.
Гюмюш същ. 1.сребро gümüş тур.
Гюрук м. Сгъваем покрив на кола; файтон körük тур.
Гюрултия ж. разг. Врява, глъчка gürültü тур.
Гяур м. Неверник при мюсюлманите gâvur ар. kafir - нерелигиозен, немюсюлманин

Д[редактиране]

Далавера ж. разг. Непочтена сделка; измама dalavere тур.
Дангалак м. разг. Високо и слабо момче (мъж) dangalak тур.
Дарàк м. Машина или ръчен уред за влачене на вълна и памук tarak тур.
Даул м. диал. Тъпан davul тур.
Дели- прил. Луд (добавя се към собствени имена), Делиорман deli тур.
Демек пояснение на Български има смисъла на Т.Е. (т.е тоест)(на Турски DEMEK = OЗНАЧАВА, ЗНАЧИ)
Денк м. Голям стегнат вързоп/багаж denk перс.
Дервиш м. Мюсюлмански странстващ монах derviş перс.
Дервентджия м. Пазач на проход (използвано за жителите на високопланински български, които са зависимо население в земите под османска власт и натоварени със специални задължения по охраната на планинските проходи.) derventci персийски
Дередже ср. разг. Състояние в момента (обикновено лошо) derece ар.
Дерт м. разг. Тревога; грижа; неприятност dert перс от dart - мъка
Джам м. разг. остар. Стъкло; прозорец cam перс. от ğam - чаша
Джамал м. Вид зидана, стайна печка camal тур.
Джамал м. Игра с маски, подобна на карнавал camala тур.
Джамбазин м. разг. 1. Търговец на добитък; 2. Циркаджия cambaz перс.
Джамия ж. Мюсюлмански храм cami ар. от ğami
Джелатин м. Палач; жесток човек cellât ар.
Джелепин м. истор. Търговец на животни за клане celep ар.
Джендем м. Затънтено място cehennem ар.
Джибри мн. Остатъка от изстискано грозде (за варене на ракия) cibre тур.
Джин м. диал. Демон; дух cin ар.
Джинс м. Род; потекло cins ар.
Джудже м. малък човек cüce
Диарбекир м. собств. прен. 1. Град в Турция; 2.  прен. Далечно, затънтено и мрачно място diyarbakır тур.
Диван м. 1. Съвещателен орган в Султанска Турция; 2.  Канапе divan перс
Дирек м. разг. Подпорна греда, стълб direk тур.
Доган м. диал. ястреб doğan тур.
Думан м. диал. Мъгла; дим; вдигане на пушилка във въздуха duman тур. туман рус.
Душманин м.разг. Враг; неприятел duşman перс.
Дюкян м. разг. остар. 1. Цепка на панталон с копчета; 2. Занаятчийска работилница dükkân ар.
Дюлгер м. разг. Строител; зидар dülger перс.
Дюс прил. неизм. разг. 1.Равен; еднакъв

2. Едноцветен ||düz ||тур.

Дюстабан м. разг. Плоско стъпало düztaban тур. taban - ходило
Дюшек м. Напълнена с вълна, пух, парцали и др. долна постелка (между леглото и чаршафа)

Е[редактиране]

Ербап прил. неизм. разг. Способен; оправен erbap ар.
Ерген същ. нар., м. р. Юноша, неоженен ergen
Еснаф м. 1. Исторически - организация на занаятите по места; 2. неодобрително - Духовно ограничен човек esnaf ар.
Ефенди м. истор. Обръщение подобно на господин в Османска империя efendi тур.
Еш м. разг. остар. Всяка от частите на един чифт тур. Съпруг/а, Всяка от частите на един чифт
Eвала браво

З[редактиране]

Зиян - Щета, Загуба

Зарар     Вреда, загуба

И[редактиране]

има - var

== Й == йозлем

К[редактиране]

кавга - шумна караница, свада
кале - крепост, укрепление, форт, футболна врата
каръшък - смесено, размесено karışık
калабалък - тълпа, блъсканица, множество
курдисвам - слагам, нагласям, настройвам, (навивам (за часовник))
кайма - мляно месо - kıyma тур.
кач - колко - kaç тур.
къз - момиче kız тур.
катил - убиец katil тур.
кая - скала
келепир - полза, изгода
кючюк - малък küçük тур.
кяр - печалба
кандардисвам - уговарям, убеждавам, скланям
курназ - хитър или инат
каймак - kaymak тур.
кайнак - 1. извор,източник 2. заварка kaynak тур.
кюфте - ястие от смляно месо във формата на кръгла или сплескана топка köfte тур.
кюмюр - въглища kyomyor тур.
кюспе - каша от смачкани и изстискани семки, плодове - кюспе
куйрук - опашка
кьопек- куче köpek
късмет, разг.- Тур. съдба kısmet

Л[редактиране]

лакърдия - забавна история

М[редактиране]

манаф малоазийски турчин
масраф разходи Да си надвиеш на масрафа - да имаш пари
Мекере протеже Тоя е мекере на кмета.
муфта без пари, нещо безплатно, измама
муфтаджия авантаджия, измамник
мерак желание
мегдан широко незастроено място, във Видинския край, а възможно и другаде, така се нарича площадът в центъра на село или на малко селище
мохабет разговор

Н[редактиране]

натаманявам - намествам, оправям. || tamam, tamamlamak || тур.

нейсе - разг. както и да е

O[редактиране]

ортак - съдружник, помагач, съучастник,

П[редактиране]

пазарлък - договаряне

пакет - пакет

патаклама - сбиване, бой, разправия || pataklama ||тур.

пишман - съжалявам. "Пишман да станеш" - ще съжаляваш !

пич - клонка издънка, леторасъл. В прен. смисъл (вулг.) незаконнороден, копеле. Днес се употребява в просторечието като дума за готин, точен човек - як пич, пичага. Има вулгарен оттенък. В просторечието и в груба реч се използва и като синоним на мъж.

Памук - влакнодайно растение pamuk ( турски )

Р[редактиране]

рахат, разг. - спокоен, безгрижен - rahat

рушвет - подкуп -

резил, разг. - срам, позор - rezil

С[редактиране]

сабах - сутрин, утро - sabah

севда - обич - sevda

сайде, сааде - само: Тука има сайде куфари!

сакъз - дъвка - sakız

сакън - недей - sakın

сарма - вид ястие, приготвяно със завиването на плънка в листо (обикн. зелево или лозово)

сахат - час, време,|| saat || тур.

серсем - серсемин, глупав, малоумен, тъпак, будала, абдал, ахмак

сач, саче || saç || тур.

синджир - верига

Т[редактиране]

Тепегьоз - безогледен, нечувствителен човек

таман,тамън - тъкмо, точнo - tamın tamın

Тамам - Добре,ок - tamam

таушан - заек. В топоними като "Таушан тепе" || tavşan || тур.

тас - метална купа

терсене - наобратно, наопаки; човек който не е добър; не ми е добре (много ми е терсене)

тенджера - за готвене

тескере - паспорт

тефтер - бележник

У[редактиране]

узун - дълъг - uzun

Уйдурдисвам - намествам нещо, както искам

Уйдурма - измислица, нагласена работа - uydurma

Уйдисвам - угаждам на някого, правя това, което иска

Уруспия - проститутка, аналог на гювендия

Урсус - лош, долен човек

Ф[редактиране]

файда - полза, изгода

фукара - беден човек, бедняк, мизерник, нещастник

филджан - чаша с дръжка за пиене на кафе (fincan)

Фъстък - фъстък || Fıstık || тур.

Х[редактиране]

Хабер м., разг. вест, известие || haber || тур.

хава - Как е времето? Как е?, Hava - небе (gökyüzü), въздушно пространство || hava || тур.

хавлия - кърпа (havlu)|| havlu || тур.

хаир- не -hayır

хал - положение: Виж на какъв хал сме

ханъма - жена, госпожа - hanım

халал - Халал да му е - от мен да мине, давам му го; нещо е позволено според мюсюлманската вяра (за ядене, поведение и др.)

хептен, разг. - съвсем Тоя хептен се оля!

хич, разг. - въобще * hıç |}

Ю[редактиране]

юз - сто - (юзче; малко сто грамово шишенце за ракия)

Юрган- завивка

Юруш - тревога, суматоха

Юмрук - свита длан - yümruk

Я[редактиране]

язък, разг. - жалко - yazık


яваш, разг. - бавно, полека