Ако някой пожелае да дойде на мястото,където стана това,ще трябва да му кажа:То е толкова далече,че поръждавялата табелка ПАЛЕНЕТО НА ОГЪН ЗАБРАНЕНО е съвсем излишна.Тук едва ли ще срещнеш жив човек.
А точно тук,дълбоко,дълбоко в дъбовата гора,се роди едно сърненце.
Сърната Тънконожка бе избрала това място,тъй като искаше да бъде съвсем сама.Под клонестия столетен дъб,чиято корона приличаше на огромен прилеп с разперени криле,тя си намери легло от мъх и уморена се настани в него.Наоколо миришеше на гниещи листа и пролетни гъби.През прилеповидната корона на дъба се виждаше залязващото слънце,а след това се показа дяволитото рогце на месеца.И още веднъж слънцето,и още веднъж месецът.А когато слънцето се наклони за трети път на запад,Тънконожка излезе от храстите.Но вече не беше сама.
Зад нея се показа едно чудно сърненце с тънички треперливи крачка.Едно мъничко сърненце с дълги уши,с още по-дълги крака и цюлото напръскано със звездички.Представете си само каква красота:червеникаво кожухче,цялото поръсено със звездички.А очите му!Големи и плахи,поглеждащи за първи път света!
-Ела,ела,Звездичке!-повика Тънконожка рожбата си.Тя е наречетака,понеже имаше по кожуха си много повече звездички,отколкото другите сърнета.
А когато сърненцето се изправи на крака и боязливо се огледа наоколо,тя се приближи до него и насърчително го близна по кадифената муцунка.Сякаш искаше да му каже:"Не бой се,глупачето ми,нали мама е с теб!"
Сърненцето разбра и пое надолу по брега.
След мама,след мама!
Крачетата му още трепереха и то пристъпваше неуверено между шубраките.
Изведнъж нещо изшумоля,изпляскаха криле.Сърненцето едва не припадна от страх.Но Тънконожка каза:"Не бой се,Звездичке,това е сойката Клюкарка".
Наистина беше сойката Клюкарка.Тя летеше надлъж и шир из гората и откъдето минеше,крякаше:"Чухте ли новината...Чухте ли новината-а-а!"
И всички животни и птици притихваха,спираха на едно място и слушаха.
След миг всички в столетната дъбова гора знаеха,че на сърната Тънконожка и се е родило сърненце.
Узна това и еленът Рогач,и дивата свиня Грух-грух,и лисицата Двуличница,и язовецът Мързелан,и доктор кълвач Червеншапко,и катеричката Рунтавелка,и ястребът Острия нокът,и соколът Кривоклюн.
Когато сойката Клюкарка закряка над главата на елена рогач,той гордо вдигна обвитите си с лико рога и затръби:"Е-хе,а рогата му да не са по-големи от моите!"
-Кри-кри...точно така,точно така!-изкряа Клюкарката и се стрелна нататък.
В това време дивата свиня Грух-грух тъкмо се въргаляше в една локва.Тя не престана да се въргаля само изгрухтя:"Голяма работа,аз ще си имам десет прасенца,а не едно!"
-Кре-кре...сигурно,сигурно!-потвърди кресливата сойка иоще по-бързо размаха крилата си със синьобели перца.
Лисицаат Двуличница не каза нито думица,само лакомо се облиза.
Нищо не каза и язовецът Мързелан,но той дори не се и облиза,нито пък отвори очи.
Сойката Клюкарка познаваше добре язовеца и хич и не очакваше,че той ще се обади.Откъм близкото дърво се чу почукване и тя се упъти натам.Докторът кълвач дълбаеше ли,дълбаеше,чукяше с клюна си,та чак червената му шапчица подскачаше.Като чу новината,той не престана да чука по болното дърво и отговори:"Нямам време,нямам време!"
Малко по-словоохотлива беше катеричката Рунтавелка.Тъкмо сушешегъби и въпросите и нямаха край.какво е сърнето?Дали едното му ухо не е бяло,а другото червено?И хубава ли стъпва с крачета,или понакуцва?Ами защо се казва Звездичка?Сойката клюкарка беше в стихията си!Като разказа всичко,което знаеше и не знаеше,тя продължи нататък.
-Щом науча нещо ново най-напред при тебе ще дойда Рунтавелке.
-Идвай,идвай,сойке,тъжно ми е тук сама.
