Фотография

от Уикикниги

Направо към: навигация, търсене

Съдържание

1 История на фотографията
2 Аналогова или цифрова фотография?
3 Технически аспекти
4 Общи положения
- 4.1 Композиция
- 4.2 Светлина
5 Фотографиране на хора
6 Фотографиране на обекти
7 Фотографиране на животни
8 Фотографиране на времето
9 Фотографиране на места
- 9.1 Пейзажни снимки
- 9.2 Фотографиране на сгради
10 Съвети
11 Упражнения за начинаещи
12 Репортажни снимки
13 Технически сними
14 Връзки
- 14.1 Сайтове на английски език
- 14.2 Сайтове на български език

[редактиране] История на фотографията

1799 - Thomas Wedgwood прави примитивен фотоапарат с надеждата да получи снимки, които да използва в орнаментацията на керамиката. Отказва се от проекта, тъй като изображението много скоро избелявало. През 1802 неговите експерименти са публикувани в The Journal of The Royal Institution (London).
1826 - Французинът Nucifera Niece прави първата фотография. Тя е изисквала 8 часа експозиция.
1829 - Първият известен портрет на френски кардинал, сниман от Joseph Niece.
1833 - Англичанинът William Henry Fox Talbot, провежда редица фотографски експерименти с хартия и открива негативо-позитивният процес, който формира черно-бялата фотография до днес.
1835 - Направен е първият фотонегатив от William H. F. Talbot на прозорец в дома му.
19 август 1839 - смятан от някои за "рожденият ден" на фотографията. Френската академия на науките и изящните изкуства в Париж докладва за изобретяването на Фотографията от Louis Jacques Mande Daguerre. Френското правителство придобива изобретението и го предоставя на разположение на обществото.
28 септември 1839 - Samuel F. B. Morse прави първата Дагерова фотография в САЩ с 10-20 минутна експозиция.
1839 - Дагеровата камера става първата масов произвеждан фотоапарат.
1840 - Joseph Petzval, австрийски физик, проектира най-бързият обектив за времето си, който е направен специално за целите на фотографията. Занимаващият се с оптика Boigtlander прави първият изцяло метален фотоапарат за кръгли плаки (Дагеровите плаки били 7,5см в диаметър). Този фотоапарат намалява времето за експозиция от 20-30 минути до минута и половина. Това я прави и първата камера, подходяща за портретни снимки.
1840 - америкънецът Alexander Wolcott използва вдлъбнато огледало и така дава значителен принос към фотографията и по-специално дизайна на обектива.
1841 - Richard Beard отваря първото фотостудио в Лондон.
1842 - Edward Anthony слага началото на Anthony Co., първият производител на фотоапарати и оборудване в САЩ. По-късно фирмата е преименувана на "Anthony and Scovill", докато накрая става "Ansco".
1844 - Издадена е първата книга за фотография от W.H.F. Talbot – ограничено издание от 150 копия, с 24 фотографии залепени на всеки екземпляр.
1849 - Сър David Brewster разработва и представя първият фотоапарат за двете очи, използвайки 2 обектива.
1858 - Gaspard Felix Tournachon прави първата въздушна снимка над Париж от балон.
1888 - Първоначалният модел на фотоапарат Кодак (Kodak) е направен от Frank Brownell. Той бил зареден с 100 кръгли плаки, около 6 см в диаметър.
1889 - Kodak започва продажбите на своят фотоапарат №1 (всъщност това е вторият фотоапарат на компанията, но първият нямал номер).
1890 - Kodak изпълнява първите проявителни услуги за собствениците на нейните фотоапарати. Клиентите могли да донесат фотоапаратите си с експонираните си филми, а Kodak ги проявявя и зарежда нов филм във фотоапарата.
1895 - W.C. Roentgen открива Х-лъчите, наречени в негова чест "рентгенови лъчи".
1897 - Thomas A. Edison показва първата движеща се картина и така слага началото на киното.
1901 - Прави се кинопреглед на погребението на кралица Виктория от английски фотографи.
1914 - Първата фотографирана новина предадена по телефонен кабел.
1928 - В Япония е основана фирмата Минолта (Minolta), която през следващата година пуска на пазара своят модел фотоапарат.
1934 - Основава се фирмата Kwanon, след време преименувана в Canon.
11 май 1936 - Първата снимка изпратена с радиосигнал от Ню Йорк до Лондон. Това била снимката на дирижабъла Hindenburg пристигащ в Lakehurst, САЩ.
1941 - Kodak предствавя своя цветна Kodacolor лента.
1942 - Milton (Pete) Brooks получава първата награда Пулицър за снимка на стачката във фабриките на Форд.
21 февруари 1947 - Dr. Edwin H. Land съобщава за изобретяването на фотоапарата Polaroid, който влиза в продажба от следващата година.
1962 - Polaroid обявява наличието на цветен филм за камерите си.
1981 - Японската фирма Сони (Sony) прави първата комерсиална камера. Тя е с резолюция 0.7 мегапиксела. Фотографиите се записват на дискета.
1995 - Японската фирма Касио (Casio) създава първата цифрова камера с LCD монитор.

[редактиране] Аналогова или цифрова фотография?

[редактиране] Технически аспекти

[редактиране] Как работи фотапаратът?

[редактиране] Основни принципи на оптиката

[редактиране] Обективи - нормални, широкоъгълни, телеобективи, макрообективи

[редактиране] Избор на филм

[редактиране] Светломер

[редактиране] Светкавица

[редактиране] Експозиция

[редактиране] Общи положения

[редактиране] Композиция

Фотографската композиция може да се определи като "приятно съчетаване (аранжиране) на значимите (носещи посланието)обекти в снимката". Успешната фотография зависи до голяма степен от умението на фотографа да види света през апарата, тъй като снимката не представя света такъв, какъвто го виждаме. Фотоапарата може да види и заснеме само една част от това, което вижда човешкото око, и то само в 2 измерения. Снимката слага големият свят в малка рамка и го "замразява". Фотоапарата не може да различи важното от второстепенното. Когато човек наблюдава дадена сцена, мозъка му избирателно отделя първостепенните елементи и малко или много пренебрегва останалото. От друга страна на снимката ще остане абсолютно всичко, което е минало и отчетено през обектива. Това е и причината снимките понякога да са разочароващи. Често може да се види неприятено претрупан с обекти заден план, обектите в снимката да са прекалено малки или недостатъчно забележителни, отколкото си ги спомня снимащият, на цялата сцена може да липсва живот и значимост.

Добрите фотографии рядко са плод само на случайността, шанса. За да се извлече максималното от всеки обект и всяка сцена, твореца трябва да познава и успешно прилага основните принципи на композицията. Начинът по който се разполагат елементите, улавянето на вниманието на гледащият, ясното послание на творбата - това са характерните черти на добрата композиция, носещи радост за окото. С усвояването на композиционните умения, фотографа може да направи снимка изпълнена с живот, с движение, дълбочина (третото измерение), и така да пресъздаде и даже усили въздействието от оригиналната сцена.

Тези умения се развиват с целенасочено учене, гледане и практикуване. На второ място е талантът. Докато се изгради нуобходимият поглед във фотографа, който да стане негова втора природа, той трябва непрекъснато и многократно да гледа през визьора на камерата (или в LCD диспея). С всеки поглед трябва и да се усмисли начинът, по който всеки елемент във визьора ще се запише на лентата и как този елемент ще си взаимодейства и свърже с останалите. Фотографът освен това трябва и да е на "ти" с апарата, който използва, така че да знае как всяка техническа промяна ще действа на цялото изображение. Това може да стане единствено чрез много практика и задълбочено проучване на резултатите от опитите. С нарастване на това знание и опит постепенно ще дойде и "мисленето през камерата", така че човек да може след това да се съсредоточи изцяло върху композицията. Тъй като композицията присъства във всяко визуално изкуство, тя е широко изучавана и коментирана, така че трябва да се прегледат достатъчно теоретични материали, като малко по малко се изгради и навик да се оценява композиционно видяното в списанието, във вестника, на ТВ екрана.

Добрата или правилна композиция реално не може да се определи прецизно. Няма твърди и неотменими правила, които да се прочетат и за 1 ден да се стане експерт, който прави перфектни снимки. Има само принципи и условия, с които, използвани правилно, може да се постигне приятна композиция. Някои от тях са:

Център на интерес
Разположение на обекта
Простота
Ъгъл на снимане
Баланс
Форми и линии
Шарка
Обем
Светлина
Фактура
Тоналност
Контраст
Рамкиране
Преден план
Заден план
Тонална и линейна перспектива

Колкото по-бързо се научат и усвоят тези прости принципи на композицията, толкова по-бързо ще се види, че много от тях може взаимно да се допълват и припокриват за постигане на по-добър резултат. Тъй като много от тези принципи трябва да се обмислят и прилагат преди всяка снимка, това може да е доста трудно и объркващо в първият момент. Но с опита идва и усещането за правилната композиция, и тези принципи започват да се прилагат малко или много автоматично, а когато те се превърнат във втора природа за твореца, той ще може да ги използва в най-различни ситуации за постигането на професионална снимка. Пренебрегвайки ги, няма начин фотографа да надхвърли качеството на обикновените моментални снимки, правени от всеки турист с фотоапарат.

Центърът на интерес означава, че всяка снимка трябва да има една основна идея, една главна тема, от която да бъде привлечен този, който се взира във фотографията. Второстепенните елементи трябва да поддържат и насочват вниманието към главният, отличаващ се детайл, така че той да изпъкне. Снимка без доминантен център на интерес или с повече от 1 озадачават зрителя. Вследствие на това наблюдателят се обърква и започва да се чуди "за какво е направена тази снимка и какво показва всъщност". Но с с един-единствен важен обект, с една-единствена точка на интерес, зрителят веднага може да разбере идеята на творбата. Този т.нар. център на интерес изобщо не означава, че че главният обект трябва да е в центъра на изображението. Цпецифичната тема, идея или обект трябва да бъдат вече ясни и подредени в ума на твореца още докато се подготвя за снимката. Ако в снимката няма отделена зона с един главен обект или група по-малки обекти, която да привлече веднага вниманието, очите не могат да се спрат на нищо при разглежаденто. В повечето случаи е добре в снимката да има обект, който да е достатъчно голям или ясно открояващ се от останалата част на изображението. В повечето случаи обаче може да се очаква, че обекта или обектите няма да са толкова ясни, впечатляващи и изпъкващи. Фотографът обаче в повечето случаи има много начини, които да му помогнат в тази задача. На негово разположение са линиите, светлината, тоналността, човешките фигури и т.н., които използвани предприемчиво и с усет ще привлекат вниманието на гледащият към главната идея на снимката. Човешките фигури привличат изключително много вниманието и освен ако точно те не са главната идея, в много случаи е добре изобщо да не присъстват в снимката, тъй като може да се конкурират за вниманието на зрителя с главният обект. Те може да се включат в снимката за относително сравнение с размера на главният обект или просто за създаването на подходяща атмосфера, но не трябва да гледат директно към камерата - в противен случай ако лицето и особено очите на човек са достатъчно големи и се виждат добре на снимката, почти винаги наблюдаващият ще погледне в тях. И ако това стане, а центърът на интерес не е човекът, се губи целта и посланието на снимката. Ако има хора на снимката е най-добре те да гледат в обособеният център на интерес, така едновременно ще насочат зрителя в тази посока и няма да го оставят да се чуди точно какво гледат и от какво са заинтересовани.

Понякога добра композиция се получава когато обектите и центърът на интерес съвпадне с геометричният център на изображението. В повечето случаи обаче това не е така. По този начин снимката се разделя симетрично на еднакви части и по този начин става неинтересна и трудна за балансиране. Като се раздели площта на изображението на третини по хоризонтал и вертикал се получават 4 пресечни точки на въображаемите линии и най-често те се използват за създаването на балансирано изображение. При фотографската композиция има 2 начина за определяне на най-доброто място за поставяне на центъра на интерес (ако той е един) или обектното разположение. Първят е гореописаният принцип на третините, а вторият е принципът на динамичната симетрия - през изображението се прекарва диагонал и перпендикуляр от трети ъгъл към въображаемата.

Простотата е ключът за повечето добри снимки. Колкото по-проста и недвусмислена е едно изображение, толкова по-силно е полученото изявление. Няколко неща трябва да се вземат предвид, когато става въпрос за простота. Първо, трябва да се избере обект, който сам по себе си предполага простота. Второ, ъгълът на снимане и гледната точка са много важни за крайният резултат. Най-добре е обекта да се огледа от всички страни, от нормална височина, от по-ниско и по-високо, внимателно да се прецени не само обекта, но и предният и заден план, за да няма отвличащи вниманието от или пречещи на обекта. Трето - в снимката трябва да се разказва само една история. Във фотоса трябва да има достатъчно материал за да се изрази идеята, довела до снимането. Но не повече от необходимото, въпреки че в повечето случаи може да има доста малки части, допринасящи за главната идея, нито една от тях не трябва да бъде толкова атрактивна, че да отвлече погледа на гледащия. Обектът, центърът на интерес, е причината за да се заснеме фотоса и той трябва да си остане главен, а всичко останало (ако изобщо има останало) трябва да го поддържа и засилва. Голяма грешка е да се позволи в снимката да присъстват и отклоняващи вниманието (от главният обект) неясни и объркващи обекти, фигури и линии. Дори в обкръжаващото го пространство да има такива, те трябва да се премахнат, ако има такава възможност, или да се търси друга гледна точка. При конкуриращи се като сила елементи е трудно да се разпознае главният обект и да се определи защо изобщо снимката е направена.

[редактиране] Светлина

[редактиране] Фотографиране на хора

[редактиране] Общи правила

[редактиране] Портрети

Много важно е вашият обект на снимане да бъде спокоен и да се чувства удобно. Ако сте сами ще е добре да вкарате в действие чувството си за хумир е да го прадразположите. Може естествено да използвате за тази цел и сладкодумен помощник. Може да им предложите да се занимават с нещо леко и приятно, неизискващо много движение, така че да се отпуснат и да изглеждат по-естествено.

Ако може вие да избирате дрехите на модела си, придържайте се към едноцветните, вместо шарените, меките пред ярките цветове, така че в снимката да изпъкне човекът, а не дрехите.

Официалната или портретна фотография има три основни категории - в първият случай се снима цялото тяло, във вторият - само част от тялото, около половината от общата фигура, и в третият - само главата и раменете. С всеки един от вариантите може да се постигне завладяваща снимка, но понякога в определени ситуации се предпочита един от трите. Например при снимане на красивата булка в своята чудесна поръчкова бяла рокля, фотографът може да предпочете снимка в цял ръст - все пак човек не се жени всеки ден (и не носи такава рокля).

В повечето случаи човешкото лице е това, което фотографът ще иска да покаже. Така ще се наложи да се приближите физически до модела или ще се наложи да използвате телеобектив, за да може лицето да заеме по-голяма място в снимката. Най-добре е да се избягват широкоъгълните обективи при портретните снимки, а фотоапарата като правило трябва да е няколко сантиметра над очите на модела.

Повечето портрети са вертикални, но фотографа при определени ситуации може да предпочете хоризонталното положение на камерата. И в двата случая внимавайте за отвличащи вниманието обекти пред или зад обекта, които могат да попаднат в снимката.

При снимане избягвайте позата при която човек стои или седи право срещу фотоапарата в анфас, раменете като квадратни, с ръце събрани към слабините (прикривайки ги). Снимката става още по-лоша, ако е направена от ниска гледна точка, под малък ъгъл. Раздвижете модела си. Нека се завърти леко в която и да е посока, така че едното рамо да е по-близо до фотоапарата.

Като правило модела трябва да е насочил погледа си в обхванатото от снимката пространство, макар че може и да не гледа директно във фотоапарата - може би ще е по-добре погледа да е съвсем леко нагоре или встрани. Ако погледа е насочен извън снимката и при снимане в профил, снимката ще стане по-добра ако се остави повече място от тази страна на снимката, в която е насочен погледа на модела.

[редактиране] Деца

Най-естествените снимки на деца се правят на обичайните за тях места за игра и забавление, особено ако не са забелязали снимащия. Ако искате да снимате детето на непознато място, добре е да му дадете малко време преди сесията, за да разучи и свикне с новата за него обстановка.

Колкото по-малко хора има наоколо в момента на снимането, толкова по-добре. Навалицата може да смути и разсее детето, особено ако няколко човека едновременно се опитват да го накарат да се усмихне.

Използването на телеобектив и естествено осветление вместо светкавица често е оправдано, тъй като ще помогне на фотографа да остане незабелязан и няма да привлече вниманието на играещото дете.

Една добра идея при заснемането на бебета е да си намерите малко прозрачен скоч, който има лепило и от двете страни. Когато настроите фотоапарата си и сте готов за снимки, сложете скоча така, че да залепите пръстите и/или дланите му. Бебето най-вероятно ще е любопитно и ще се опита да освободи ръцете си. Ако това не му се отдаде, поне в първият момент, е много вероятно да забрави за всичко останало и на лицето му може да се видят много нови емоции - а това е най-доброто време и за правенето на сполучливи снимки.

Обикновено малките деца трябва да се снимат докато са свежи и отпочинали. Фотографската сесия може да започне малко след като детето се е събудило от сън (но трябва да се остави време да се отърси от дрямката) и е готово за нови преживявания и игри. Добра идея е да има запас от играчки, любимите или нови, така че в заниманията си с тях детето да отклони вниманието си от фотографа. Изражението на лицето при играта може да добави още интерес към снимката. Трябва да се избягват големите играчки, тъй като могат да закрият лицето. Играчките със звук са подходящи, стига звука да не е прекалено силен, и могат успешно да отклонят вниманието на детето от камерата. Кукли, мърдани от асистента и издаващи звуци, може да доведат до усмивка, а няма по-добра снимка от усмихнато детско лице.

По-големите деца може да искат сами да определят какво да облекат за фотосесията или в каква поза да застанат. При всички положения по-добрият вариант е да им се позволи това, отколкото да са ядосани или разплакани по време на снимките. Все пак важното винаги е било, и ще си остане, детското лице и всичко друго е на заден план. Дори и в крайна сметка снимките да не станат добри, те пак ще са извор на смях в бъдеще.