Адвокат

От Уикикниги
Направо към навигацията Направо към търсенето

Адвокатът е човек, квалифициран да дава правни съвети, който консултира клиентите си по правни въпроси. Част от адвокатите представляват клиентите си в съда и при други спорни ситуации. Адвокатите често са организирани в адвокатски асоциации.

Адвокатската професия[редактиране]

Освен в съда, адвокатите често съдействат на клиентите си при реализиране на сделки с недвижими имоти, търговски преобразувания, преговори и налагане на обезпечения. Адвокатът е лице, което не само познава закона, но и има нужния опит да консултира и съветва клиентите си в различни области на бизнеса, както и за всякакъв вид дела. Работата на адвоката включва главно практическото упражняване на дадените по закон на клиента права, включително правото на иск. Благодарение на юридическите си знания и опита си при решаване на специфични проблеми, адвокатите са способни да действат по най-добрия начин и да намерят най-прекия път на клиента до дадена цел, съобразно статута на клиента и спецификата на казуса. Правните услуги, предлагани от адвокатите са много и разнообразни, но имат един общ белег: те са свързани с търсене на правилни и законни решения, целящи постигането на определен правен резултат.

Работата на адвоката се състои в практическото приложение на правната теория, както и знанията за решаване на реални проблеми или защитаване на интересите на тези, които наемат адвокат по правни дела. задълженията на адвоката се състоят в защитата на интересите на неговия доверител. В развитите държави престижността на адвокатската професия произтича от сложността на обществените отношения и осъзнатата необходимост от налагане на строг ред в тях. Гражданите в икономически съзрелите държави приемат, че всичко, от статута на семейното имущество и данъците до договора с интернет-провайдера, следва да минава през ръцете на юридически консултант за да се избегнат възможностите за спекулации и за да има яснота по отношение на техните права и задължения.

Между различните съдебни системи съществуват значителни различия по отношение на ролята на адвоката в тях. Отделните законодателства поставят разнообразни изисквания пред субектите, които упражняват адвокатската професия. Това са различни по вид разрешителни и регистрационни режими, които имат за цел прозрачност при упражняване на професията и публичността на адвокатските регистри. В резултат, значението на термина "адвокат", може да има различно значение в различните държави. В Република България действа Закон за адвокатурата, който урежда отношенията между адвокат и клиент и регламентира редица права и задължения за адвокатите, както и свързаните с тях санкции. Висш орган на адвокатурата се явява Висшият адвокатски съвет, който има за седалище гр. София. Той е върховен орган на адвокатурата с ред изключителни правомощия. На регионално ниво действат адвокатските съвети, които ръководят дейността в отделните адвокатски колегии.

Разграничения[редактиране]

Често се случва понятията “адвокат” и “юрист” да бъдат объркани. Вторият термин има по-широк обхват, тъй като пред всички адвокати стои изискването да бъдат юристи, но не всички юристи са адвокати. Юристи са още и нотариусите, съдиите, прокурорите. Има юристи, които си печелят дела още като студенти, което им прави чест. “Юрист” е призвание и е вид професионална квалификация, на която се дължи уважение. В България, след успешното полагане на изпитите в юридическите факултети и изпита пред Министерство на правосъдието, бившите студенти получават юридическа правоспособност, която им позволява да практикуват някоя измежду многото юридически професии, както и адвокатската, тъй като никъде няма забрана за това обстоятелство. За да започне едно лице да практикува като адвокат е нужно същото да изпълни изискванията на Закона за адвокатурата и да бъде вписано в някоя от Адвокатските колегии, които са разпределени на регионален принцип. Но има и други варианти за водене на дела - например: добре познаване на законите, успешно справяне с логически казуси в определена област на правото. Има доста преподаватели, които преподават успешно юридическата наука, но Адвокатската професия никои не се осмелява за сега да даде научни постижения. Юрист е обучаващ се студент, Адвокат е практикуващ юрист - обществен защитник. Практиката показва, че правомощията на юристите и на адвокатите се различават само по един показател - законодателното основание в съдебните прения.

Адвокатска дейност[редактиране]

В някои държави адвокатите практикуват в различни области на правото и са строго профилирани. Правната наука е твърде обширна и не позволява постигане на цялостен практически опит във всичките й клонове. Поради тази причина в болшинството от правните системи има създадена практика адвокатите да се сдружават в адвокатски дружества, които поемат всякакъв тип работа, която впоследствие се разпределя измежду отделните адвокати в дружеството, съобразно техният опит в дадена правна сфера. В България съществуват множество големи и малки адвокатски дружества, които са способни да поемат дела с изключителна правна сложност, както и самостоятелни адвокати, които сами определят работата, с която се захващат, съобразно опита и времевия ресурс, с който разполагат в конкретния момент. В България адвокатите основно се делят на такива, практикуващи в наказателното право и в гражданското право. Гражданскоправната материя, като по-обширна и многостранна също има своите направления. Повечето адвокати предпочитат да практикуват в търговското и вещното право, поради финансови причини – това традиционно са най-добре платените отрасли, в които клиентите са често платежоспособни или са принудени да бъдат такива, поради големия материален интерес. Но има и адвокати, които водят семейни, административни, граждански и др. дела или практикуват изключително в областта на интелектуалната собственост. Истинска рядкост са обаче интелигентните адвокати, които кратко и ясно да откроят проблема на клиента си. Повечето говорят, говорят докато не забравят самите началото на започнатия разговор. Краткото изложение води до яснота на изказа.