Богатството на народите

От Уикикниги
Направо към навигацията Направо към търсенето

„Богатството на народите” е най-известният труд на британския икономист и философ Адам Смит.

В него той за първи път застъпва дедуктивния метод, който тръгва от природата на човека, неговите егоистични мотиви, които управляват общественото производство. Прилага с успех индуктивния метод, започвайки с отделни съществени подробности, от които извежда общи заключения. Служи си с емпирично - описателния метод - изхождайки от външното, емпирично изследване и описание, категоризира и изследва явленията и процесите в икономиката. По този начин, редувайки различни методи, обяснява едни и същи процеси.

Смит свързва истинското богатство не с парите, а с жизнен стандарт на домакинството. Философията на Смит следва основните положения на трудовата теория за стойността. Заедно с това, той разкрива основите на доходите от факторите за производство. Внимание заслужават два възгледа. За личните интереси на индивида, Смит взема за начало на системата произвеждащия индивид, при който главният мотив е егоистичният интерес. Чрез умелото съчетаване на различни интереси, хората спомагат за развитието на обществото. Във връзка с първия мотив е и вторият мотив за „невидимата ръка”, тоест когато индивидът „има предвид собствената си изгода, бива насочван от невидима ръка, да съдейства за една цел, която съвсем не е влизала в неговите намерения”. Това ще рече, че ако на хората се даде икономическа свобода на действие, те заедно с преследването на своите интереси ще умножат както индивидуалното, така и общественото богатство.

„Богатството на народите” се състои от пет книги.

  • Първата книга разглежда разделението на труда и пазара, теориите за стойността, същността на парите, цената, работната заплата, печалбата, рентата и пр.
  • Втората книга анализира същността и делението на капитала на основен и оборотен, видове капитал, парите като форма на проявление на капитала и парично обръщение и на възпроизводството на обществения продукт.
  • Третата разглежда икономическата политика като фактор за нарастване на богатството.
  • Четвъртата книга разглежда различните теории за стопанската политика.
  • Петата критикува недостатъците на феодализъм феодалната данъчна система и показва принципите, върху които да се изгражда капитализъм капиталистическата данъчна система.


Анализ върху "Богатството на народите"[редактиране]

Книга 1[редактиране]

                     "Причини за увеличаване производителната сила на труда и редът, по който неговият продукт
                                    се разпределя естествено между различните класи на народа"
                                              "Невидимата ръка"

Основополагаща идея в „Богатството на народите” е идеята на Смит за “ невидимата ръка". Според нея, когато в една система от стопански субекти всеки действа така, че се опитва да преследва своя най-добър интерес, общият резултат е оптимален за обществото като цяло. Това е така заради индивидуалните стимули на отделните стопански субекти. На това микро ниво, всеки стопански субект се опитва да задоволи максимума свои нужди с наличните си ресурси, като за целта предприема определени действия. Съвкупността от тези действия на всички стопански субекти водят на макро ниво до обобщен резултат, който има определени характеристики, които според Адам Смит са желателни. За да въздействат в достатъчна степен стимулите на стопанските субекти и за да водят до желателния макро резултат, преди всичко са необходими достатъно ресурси и устойчив контрол върху тях. Оттук се появява и нуждата от добро регламентиране на частната собственост, тъй като от нея произтича частната инициатива. Защото при комуналната собственост, такава, каквато я описва Аристотел, индивидите няма да имат достатъчен интерес и стимул, да се грижат за правилното използване на ресурсите. За да се наблюдава взаимодействието описвано от Адам Смит, е необходимо наличието на частни собственици, заинтересувани да си взаимодействат по хоризонтален начин. Не случайно принудата, като стимул не се анализира от Смит, тъй, като в дългосрочен план тя не дава задоволителни резултати. Нещо повече, при силно влияние на такива „стимули” „невидимата ръка”, губи своето собствено влияние, тъй, като нейната сила заивиси от частната инициатива и интерес. Взаимоотношенията между частни собственици са хоризонтални, когато имат равни права пред закона. Всеки от тях контролира различни ресурси. И тъй като нуждите им от този ресурс са задоволени, те разменят излишъка на единия срещу излишъкът на другия. Съществува частната инициатива - различни действия, които са разрешени за всички субекти.

                                            Пазар, цени, конкуренция

Когато се наблюдава частен контрол върху ресурсите, всеки управлява ресурсите си по различен начин. В голямата си част, производствата са нужни повече от един ресурс. Ето защо едни пазарни субекти разменят излишъците си от стоки или ресурси, срещу излишъците на други участници в пазара. При тези взаимоотношения всеки определя цените сам. Тези пазарни цени отразяват стимулите, предпочитанията и ресурсните позиции на участници на съответния пазар. По тази причина пазарните цени са използвани за анализиране на самия пазар, тъй, като в тях се съдържа много информация. Възможността да бъде извлечена информация от пазарните цени е изключително важна. Предпочитания на участниците в пазара, вкусовете им, настроенията са особено важен елемент при вземането на решения и при определянето на поведението им, в случаите, когато могат да бъдат наблюдавани. Механизмът на пазара обобщава тази ценна информация за фактори действащи върху поведението на участниците изразявайки я в равновесните цени. Съществуването на този пазарния механизъм е невъзможно без наличието на конкуренция. Чрез тази система участниците в пазара се опитват да разрешат проблема със задоволяването на неограничени нужди с ограничени ресурси. Това поражда съревнование и съответно конкуренция в опита си да контролират ресурси. Пазарното взаимодействие е вид саморегулиране на тази конкуренция. При него няма принуда, стопанските субекти постигат съгласие по условията за размяната и то отразява техните предпочитания. При участие на много субекти никой от тях сам по себе си не може да влияе отделен върху пазара, при което се получават пазарните цени, които обобщават информацията за всички участници.

                                              Разделение на труда

Пазарни цени, съчетани с конкуренцията, при която всеки се опитва да постигне най-доброто за себе си и в се съревновава с останалите участници на пазара се обуславя, поради ограничеността на ресурсите и неограничеността на нуждите. Това довежда до по-добро разпределение на ресурсите. От друга страна предизвиква разделение на труда. Ефикасно разпределение на ресурсите, е когато произведения от някакъв ресурс, продукт се използва за произвеждането на възможно най-голям производен продукт. Когато ресурса се използва за създаване на по-малко от това, което може да бъде създадено от него – наблюдава се неефикасно разпределение на ресурсите. Пазарът и пазарното взаимодействие чрез конкуренцията водят именно до ефикасно разпределение на ресурси. В първобитните общества размяната все още не била достатъчно добре развита. Това налагало индивидите сами да задоволяват нуждите си, с оглед, на което всеки от тях изпълнявал множество дейности. Така например било нормално дърводелците да са и строители и инжинери. Тази идея за първи път е заложена от Ксенофонт още в античността, но е недоразвита и само повърхностно засегната. Според Смит разделението на труда не възниква изведнъж, а постепенно се оформя, поради историческите процеси. Производителсността в тази историческа епоха била изключително ниска, не само заради несъвършените оръдия на труда, а и тъй като на всеки се налагало да извършва множество дейности – „Естествено, е че този, който извършва най- простия труд, ще го извършва най-добре”(Ксенофонт). Нужна била още една, основна предпоставка за разделението на труда – урбанизацията. С разрастването на селищата, практикуването на всички познати занаяти вече не било толкова удобно. От това разделение се засилила нееднаквостта в талантите и уменията:

Различието в природните таланти на различните хора е в действителност много по-малко от това, което виждаме"(Адам Смит). На хората се отдавали различни дейностти – едни били по-ловки рибари, други земеделци. В античността занаятите не били много, но с постепенното усъвършенстване на оръдията на труд, възникналите поради съжителството в големи селища нужди и овладяването на нови умения, занятите нарастнали значително до времето на Адам Смит. Така всеки може да се отдаде на дейност, която му се отдавала най-много. Естествено производителността му била много по-висока, когато работел, нещо, в което бил добър. Съответно продавал излишъците от своя труд на останалите участници в пазара, които от своя страна разменяли техните излишъци.Повишаването на производството води до по-доброто усвояване на ресурсите. По-високата производителсност води до по-ефективно насищане.

                                               Естествена цена

Смит разглежда естествената цена в три нейни направления: каква е действителната цена на стоките (реална цена). Съставните части на действителна цена. И явленията и условията , които влияят върху частите на цената. Тези явления могат да вдигат и намаляват цената под нейното естествено или нормално ниво. Ето какво пише Смит по този въпрос: "Когато цената на всяка стока не е нито по-голяма, нито по-малка от това, което е достатъчно, за да се плати рентата за земята, заплатата за труда и печалбите на капитала, употребени в производството, подготовката и доставянето им на пазара по техните естествени нива, тогава стоката е продадена за това, което може да се нарече нейна естествена цена.”(книга I , глава V ІІ) Смит поддържа количествената трудова теория за стойността, като теория за цената, в един случай – когато не се наблюдава "натрупване на капитал”или "присвояване на земя". Повишаването на производителността не променя това статутково, когато стоковия пазар изравнява разходите за труд. Такова "първоначално състояние на нещата … не би могло да продължи да съществува" според Смит в перспектива.

                                                 Работна заплата

Смит оспорва положението на Симонд де Сисмонди, че от ниската работна заплата изгода имат предприемачите. Той прави опит да обоснове тезата, че повишаването на работната заплата не противоречи на интересите на работниците. В същото време застъпва идеята, че обединенията на работниците, по-често имат негативен ефект, при протести, тъй като отчаяните хора, често стигат до крайности и напрактика, рядко постигат идеите, заради, които са започнали размириците (стачките – по времето на Адам Смит били незаконни, все още не съществуват, признати от държавата синдикати). С растежа на капитала той свързва в края на краищата растежа на тяхното благосъстояние.При ръст на капитала, според него, „нисшите класи” по-лесно се възпроизвеждат и попълват редовете на висшите класи, като често някои от тези класи достигат до високо обществено положение. Особено важна роля на този феномен Смит отрежда на техническия прогрес, доказвайки „благодетелния” ефект на техническите усъвършенствания, както в полза на предприемача, така и в интерес на работника. Главният интерес на всеки потребител според Смит е обмяната на едни продукти с други. Парите в случая не са нищо повече от посредник, тяхната роля е временна. Всеки произведен продукт не само създава предлагане, но и търсене, един продукт създава реализация за друг продукт. Ако понякога се срещат затруднения в реализацията на някои стоки, то причината според Смит е в това, че някъде са произведени по-малко продукти, които биха могли да се обменят за нереализираните продукти. По този начин той признава единствено възможността за частични кризи. Доколкото подобно свръхпроизводство в едни отрасли се обяснява с по-малкото производство, в други отрасли, то Смит препоръчва повишаване на производството в последните отрасли, за да се отстранят затрудненията в продажбите.

Книга 2[редактиране]

                                  За природата, натрупването и приложението на капитала

Глава 1[редактиране]

                                        За подразделянето на натрупаните запаси

Когато запасът, който един човек притежава, е достатъчен само да го изхранва няколко дни или няколко седмици, той рядко мисли да извлича доход от него. Той го потребява колкото е възможно по пестеливо и се старае да придобие със своя труд нещо, което може да го замести, преди да бъде напълно потребен. В този случай доходът му се извлича само от неговия труд. Но когато притежава запас, достатъчен да го издържа месеци или години, човек естествено се старае да извлича доход от по-голямата част от него, като запазва за непосредственото си потребление само толкова, колкото да се изхранва до тогава, докато този доход започне да постъпва. Затова целият му запас се разделя на две части. Онази част която, той очаква да му носи доход, се нарича негов капитал. Другата част е онази, която задоволява непосредственото му потребление. Според Адам Смит има два различни начина, по които един капитал може да се прилага, за да носи доход или печалба на този, който го прилага. Първо, той може да се прилага за производство, преработка или купуване на стоки и за препродаването им с печалба. Прилаганият по такъв начин капитал не носи доход или печалба на този, който го прилага, докато остава в негово притежание или запазва своята форма. Стоките на търговеца не му носят доход или печалба, докато не ги продаде за пари, а парите също не му носят много, докато не бъдат разменени отново срещу стоки. Затова подобни капитали могат напълно правилно да бъдат наречени оборотни капитали. Второ, капиталът може да бъде вложен в подобрения на земята, да бъде употребен за купуване на полезни машини и инструменти или такива неща, които носят доход или печалба, без да сменят собственика си или без по нататъшно обръщение. Затова такива капитали могат много правилно да бъдат наречени основни. Различните отрасли изискват твърде различно съотношение между прилаганите в тях основни и оборотни капитали. Капиталът на един търговец например е изцяло оборотен. Той не се нуждае от машини или инструменти за търговия, ако магазинът или складът му не се смятат за такива, докато други производства изискват много по-голям основен капитал. В един голям железодобивен завод например пещта за топене на рудата, ковашкото огнище и мелницата за раздробяване на рудата са инструменти, които не могат да бъдат направени без твърде големи разходи. Общия запас на дадена страна или общество се покрива със запасите на всичките й жители или членове и следователно естествено се подразделя на същите три части, всяка, от които има специална функция или служба. Първата част е онази, която е предназначена за непосредствено потребление и която се отличава с това, че не носи доход или печалба.Тя се състои от запасите от храна, дрехи, покъщнина и т. н. Втората от трите части, на които се разделя общия запас на обществото, е основният капитал, който се отличава с това че носи доход или печалба, без да се намира в обръщение или да променя своя собственик.Той се състои главно от следните три вида предмети:

  • Първо, от всички полезни машини и оръдия на труда, които улесняват и съкращават труда.
  • Второ, от всички рентабилни сгради, които служат като средство за получаване на доход не само на техния собственик, който ги дава под наем, но и на лицето, което ги владее и плаща наем за тях.
  • Трето, от подобренията на земята, от онова, което е било изгодно изразходвано за нейното разчистване, отводняване, ограждане, наторяване и привеждане в състояние, най-подходящо за обработка.

Третата и последна от трите части, на които естествено се разделя общия запас на обществото, е оборотния капитал, който се отличава с това, че носи доход само, като се намира в обръщение или сменя своите собственици. Той се състои от четири части:

  • Първо, от парите, чрез които трите други части осъществяват обръщение и се разпределят между съответните потребители.
  • Второ, от запаса от хранителни продукти, които са във владение на месаря, скотовъдеца, фермера, житаря, пивоваря и т. н. и от продажбата на които те очакват да получат печалба.
  • Трето, от материалите – все едно дали напълно сурови, или повече или по малко обработени – за дрехи, мебели и сгради, които още не са получили нито една от тези три форми, а остават в ръцете на производителите, фабрикантите, търговците на платове, манифактуристите, търговците на дървен материал, дърводелците, мебелистите, тухларите и т. н.
  • Четвърто, от изделията, които са вече изготвени и завършени, но все още се намират в ръцете на търговеца или манифактуриста и още не са продадени или разпределени между съответните потребители.

Всеки основен капитал възниква първоначално от оборотен капитал и постоянно трябва да бъде попълван, като такъв капитал. Основен капитал може да носи някакъв доход само чрез оборотен капитал. Най-полезните машини и оръдия за производство не могат да произведат нищо без оборотен капитал, доставящ материалите, върху които те се прилагат, и издръжката на работниците, които ги прилагат. Поддържането и увеличаването на запаса, предназначен за непосредствено потребление, е единствената цел и предназначение както на основния така и на оборотния капитал. Именно този запас храни, облича и осигурява жилище на хората. Тяхното богатство или бедност зависи от изобилното или оскъдното попълване на запаса, предназначен за непосредствено потребление, който тези два капитала могат да осигурят.

Глава 2[редактиране]

                       За парите,разглеждани като особена разновидност на общия запас на обществото
                                    или за разходите за поддържане на националния капитал

За Адам Смит парите са единствената част от оборотния капитал на обществото, поддържането на която може да доведе до намаление на чистия му доход.Основният капитал и онази част от оборотния, която се състои от пари, доколкото се отразяват на дохода на обществото, са твърде сходни помежду си. Първо, както машините, оръдията за производство и.т.н. изискват известни разходи най–напред за изготвянето им, а след това за поддържането им, при което и двата вида разходи, макар и да образуват част от брутния доход на обществото, представляват приспадания от чистия му доход, така че и запасът от пари, които се намират в обръщение в дадена страна, не могат да не изискват известни разходи за тяхното събиране и за поддържането им. Известно количество твърде ценни материали, злато и сребро, и твърде изкусен труд, вместо да увеличават запаса, предназначен за непосредствено потребление, се използват за поддържането на това важно, но скъпо средство за търговия, чрез което всеки отделен член на обществото получава своите средства за живот, удобства и развлечения, разпределяни му редовно в тяхната надлежна пропорция. Второ, както машините,оръдията за производство и. т. н., които образуват основния капитал на отделното лице или на обществото, не представляват част нито от брутния, нито от чистия им доход, така и парите, чрез които съвкупният доход на обществото редовно се разпределя между всичките му членове, не образуват част от този доход. Голямото колело на обръщението е съвсем различно от стоките, които се намират в обръщение с негова помощ. Доходът на обществото се състои изцяло от тези стоки, а не от колелото, което ги привежда в обръщение. Когато изчисляваме брутния или чистия доход на обществото, винаги трябва от цялото годишно обръщение в него да приспадаме съвкупната стойност на парите, дори един – единствен фартинг от които никога не може да образува част от двата вида доход. Когато, назовавайки дадена сума пари,ние искаме не само да изразим количеството метални монети, от което тя се състои, но и да включим в това някакво смътно указание за стоките, които могат да бъдат получени срещу тях, богатството или доходът, които тя обозначава в случая, е равно само на една от двете стойности, и то по–скоро за последната, отколкото за първата, по–скоро за стойността на парите, отколкото за самите пари. Така ако една гвинея е седмичната пенсия на дадено лице, то може през седмицата да купи с нея известно количество средства за живот, удобства и развлечения. Според това, колко голямо или малко е това количество, е голямо или малко действителното му богатство, реалният му седмичен доход. Седмичният му доход безспорно не е равен на гвинеята и на това, което може да се купи с нея, а само на едната или на другата от тези две равни стойности, и то по–скоро на стойността на гвинеята, отколкото на самата гвинея. Така че макар и често да изразяваме дохода на едно лице с монетите, които му се плащат годишно, това е, защото количеството на тези монети регулира размерите на покупателната му способност, или стойността на стоките, които то може да си позволи да потребява годишно.Доходът му се състои в тази способност да купува или потребява, а не в монетите, които я осигуряват. Парите, голямото колело на обръщението, голямото средство за търговия, макар и подобно на всички други оръдия за производство да образуват част – и то много ценна – от капитала, не образуват каквато и да било част от дохода на общество, на което те принадлежат. И макар че монетите, от които те се състоят, разпределят в хода на годишното си обръщение между всички хора следващите им се доходи, те сами не образуват част от този доход. Трето, машините, оръдията за производство и т. н.,които образуват основния капитал, приличат на онази част от оборотния капитал, която се състои в пари, още по това, че както всяко спестяване от разходите за построяването и поддържането на тези машини, което не намалява производителната сила на труда, е увеличение на чистия доход на обществото, така всяко спестяване от разходите за събирането и поддържането на онази част от оборотния капитал, която се състои в пари, е точно такова увеличение. Заместването на златните и сребърните пари с книжни отмества едно много скъпо средство за търговия с много по–евтино и понякога еднакво удобно средство. Обръщението започва да се осъществява с ново колело, създаването и поддържането,на което струва по–малко от предишното. Това заместване има тенденция да увеличава брутния или чистия доход на обществото. Да предположим, че даден банкер дава на заем на клиентите си собствени банкноти на сума 100 000 ф.ст. Тъй като тези банкноти изпълняват всички функции на пари, неговите длъжници му плащат същата лихва, както ако им беше заел същото количество пари. Тази лихва е източник на неговата печалба. Макар и някои от тези банкноти да се връщат постоянно при него за плащане, част от тях продължават да се намират в обръщение месеци и години наред. Така че макар той да има обикновено в обръщение банкноти на сума 100 000 ф. ст., 20 000 ф. ст.в злато и сребро могат често да бъдат достатъчен фонд за плащане на евентуални искания. Следователно посредством тази операция 20 000 ф. ст. в злато и сребро изпълняват всички функции, които иначе биха могли да изпълняват 100 000. Могат да бъдат осъществявани същия брой разменни сделки, същото количество стоки за потребление може да се намира в обръщение и да бъде разпределено между съответните потребители посредством неговите банкноти на стойност 100 000 ф. ст., както и посредством златни и сребърни монети на същата стойност. Следователно в обръщението на страната могат да бъдат икономисани по този начин 80 000 ф. ст. злато и сребро и ако различни операции от същия вид се осъществяват по същото време от много различни банки и банкери, цялото обръщение може да става по този начин само с една пета от златото и среброто, които биха били нужни иначе. Когато изчисляваме количеството труд, което оборотният капитал на обществото може да прилага, винаги трябва да обръщаме внимание на онези части от този капитал, които се състоят от хранителни продукти, материали и готови изделия, останалата част, която се състои от пари и служи само за обръщението на първите три части, трябва винаги да се приспада. За да се привежда трудът в движение, са нужни три неща: материали, които да се преработват; инструменти, с които да се работи и работната заплата, заради която се върши работата. Парите не са нито материал за преработване, нито инструменти, с които се работи, и макар работната заплата на работника да му се плаща обикновено в пари, реалният му доход като дохода на всички други хора се състои не в парите, а в стойността на парите, не в металните монети, а в това, което може да получи срещу тях. Общата сума на книжните пари от всякакъв вид, които могат лесно да влизат в обръщение в дадена страна, никога не може да надвишава стойността на златните и сребърните монети, които те заместват или които (при същите размери на търговията) биха се намирали в обръщение в нея, ако нямаше книжни пари.

Глава 3[редактиране]

                      За натрупването на капитал или за производителния и непроизводителния труд

Според Смит един вид труд увеличава стойността на предмета, върху който той се прилага, друг вид няма такова действие. Първият, тъй като произвежда стойност, може да бъде наречен производителен, а вторият – непроизводителен труд. Така трудът не един манифактурен работник обикновено прибавя към стойността на суровите материали, които преработва, стойността на собствената си издръжка и на печалбата на своя господар. Трудът на един слуга, напротив, не увеличава стойността на нищо. Макар манифактуриста да авансира работната заплата на своя работник, последният не му струва всъщност никакви разходи, тъй като стойността на тази работна заплата обикновено му се възстановява заедно с печалба в увеличената стойност на предмета, върху който е приложен неговият труд. Напротив, издръжката на слугата никога не се възстановява. Един човек забогатява, ако прилага труда на множество манифактурни работници; той обеднява, ако издържа множество слуги. Трудът на слугите обаче има стойност и заслужава възнаграждение, както и трудът на манифактурния работник. Производителните и непроизводителните работници и онези, които изобщо не работят, еднакво се издържат от годишния продукт на земята и трудът на страната. Колкото и голям да е този продукт, той никога не може да бъде безпределен, а трябва да има известни граници. Ето защо според това дали по–малка или по–голяма част от него се използва през дадена година за издръжката на непроизводителни работници, за производителните ще остане в един случай повече, в другия по–малко и съобразно това продуктът на следващата година ще бъде по–голям или по–малък, защото целият годишен продукт, ако изключим естествените произведения на земята, е резултат на производителен труд. Целият годишен продукт на земята се дели на две части. Едната от тях е предназначена на първо място да възстанови капитала. Другата е предназначена да образува доход било на собственика на капитала, като печалба от неговият капитал, било на някое друго лице като рента от неговата земя. Онази част от годишния продукт на земята и труда на една страна, която възстановява капитала, винаги се използва непосредствено за издръжката само на производителен труд. Онази част, която е непосредствено предназначена да образува доход като печалба или рента, може да издържа все едно производителни или непроизводителни работници. Съотношението според Смит между капитал и доход регулира, съотношение между трудолюбие и безделие. Където преобладава капиталът, господства трудолюбието. Където преобладава доходът господства безделието. Така че всяко увеличение или намаление на капитала естествено има тенденцията да увеличава или намалява действителното количество труд, броя на производителните работници, а оттук и разменната стойност на годишния продукт на земята и труда на страната, действителното богатство и доход на всичките й жители. Капиталите нарастват в резултат на пестеливост и намаляват в следствие на прахосничество и разпуснатост. Пестеливостта, а не трудът, е непосредствената причина за нарастване на капитала. Трудът осигурява това, което пестеливостта натрупва. Но каквото и да създаде трудът, капиталът никога не би нараснал, ако пестеливостта не спестяваше и не натрупваше. Количеството на парите расте във всяка страна с нарастване на стойността на годишния й продукт. Тъй като стойността на потребителните стоки, които се намират годишно в обръщение в обществото, е по–голяма, тя ще изисква по–голямо количество пари, които да ги привеждат в обръщение. Следователно една част от увеличения продукт естествено ще бъде използвана за купуване на допълнително количество злато и сребро, необходимо да приведе в обръщение останалата част от продукта. В този случай увеличението на тези метали ще бъде следствие, а не причина за процъфтяването на обществото. През целият си живот повечето хора възнамеряват и желаят да подобрят положението си, а най–надеждният начин да увеличат състоянието си е да спестяват и натрупват известна част от онова, което придобиват било редовно всяка година, било при някои изключителни случаи. Годишният продукт на земята и труда на една нация може да бъде увеличен по стойност само чрез увеличаване на броя на нейните производителни работници или на производителната сила на заетите по–рано работници. Броят на нейните производителни работници очевидно може да бъде увеличен значително само в резултат на увеличение не капитала или на фондовете, предназначени за тяхната издръжка. Производителната сила на един и същ брой работници може да бъде увеличен само в резултат на известно увеличаване и усъвършенстване на онези машини и инструменти, които облекчават и съкращават труда или в резултат на по-правилно разделение и разпределение на труда. В двата случая почти винаги е необходим допълнителен капитал. Разходите, които се правят за трайни стоки, благоприятстват не само натрупването, на богатство, но и пестеливостта. Ако се прекали в разходите през даден период то лесно може да се поправи. Тези разходи водят към известно натрупване на ценни стоки и повече благоприятстват частната пестеливост, а оттук и натрупването на капитала на обществото, и тъй като издържат по–скоро производителни, отколкото непроизводителни работници, съдействат повече от другия вид разходи за нарастването на общественото богатство.

Глава 4[редактиране]

                                      За капитала, който се дава на заем под лихва

На своя запас, даден под лихва, заемодателят винаги гледа като на капитал и очаква той да му бъде върнат в надлежния срок, а през това време заемателят да му плаща известна годишна рента за неговото ползване. Заемателят може да го използва било като капитал, било като запас, предназначен за непосредствено потребление. Ако го използва като капитал, той го употребява за издръжката на производителни работници, които възпроизвеждат стойността му с печалба. В този случай той може да върне капитала и да плати лихвата, без да отчуждава или да посяга на някакъв източник на доход. Ако го използва като запас, предназначен за непосредствено потребление, той играе ролята на прахосник. В този случай той не може нито да върне капитала, нито да плати лихвата, без да отчужди или да посегне на някакъв друг източник на доход като например недвижимо имущество или поземлена рента. Почти всички заеми под лихва се правят в пари – книжни или златни и сребърни. Но това, от което заемателят действително се нуждае и което заемодателят действително му доставя, са не парите, а стойността на парите или стоките, които могат да бъдат купени с тях. Чрез заема заемодателят, така да се каже, прехвърля на заемателя правото си върху известна част от годишният продукт на земята и труда на страната, която последният може да използва както желае. Размерът на капитала, или както обикновено се казва – на парите, които могат да бъдат дадени назаем под лихва в една страна, се регулира не от стойността на парите, а от стойността на онази част от годишния продукт, която, щом идва от земята или от ръцете на производителните работници, е предназначена не само за възстановяване на капитал, а на такъв капитал, чийто собственик не си прави труда да го прилага сам. Тъй като подобни капитали обикновено се дават на заем и се връщат в пари, те образуват това, което се нарича паричен капитал. Тези капитали могат да бъдат по-големи в почти всякаква степен от паричната сума, която служи като инструмент за тяхното прехвърляне, тъй като едни и същи парични знаци служат последователно за осъществяването както на много различни заеми, така и на много различни покупки. Капитал даден на заем под лихва, може да се гледа като на документ за прехвърляне от заемодателя на заемателя на известна значителна част от годишния продукт, при условие че през времетраенето на заема заемателят на свой ред ще прехвърля ежегодно на заемодателя малка част, наречена лихва, а в крайния срок ще му върне част, равна на това, което първоначално му е било прехвърлено, последното се нарича плащане на дълга. С нарастване на капитала, който се дава назаем под лихва, по необходимост намалява лихвата, или цената, която трябва де се плаща за ползването на този капитал, и то не само по общите причини, поради които пазарната цена на стоките обикновено намалява с увеличаването на тяхното количество, но и по други причини. С нарастването на капитала в една страна по необходимост намалява печалба, която може да се получи от тяхното приложение. Постепенно става все по-трудно и по-трудно да се намери в пределите на страната изгоден начин на приложение за всеки нов капитал. В резултат възниква конкуренция между различните капитали.Търсенето на производителен труд вследствие на увеличаване на фондовете, предназначени за неговата издръжка, нараства всеки ден.Работниците лесно намират работа, но за собствениците на капитали става трудно да намират работници.Тяхната конкуренция повишава работната заплата и понижава печалбата от капитала.Но когато печалбата, която може да бъде изкарана чрез приложението на един капитал, намалява по този начин, така да се каже, от двата края, по необходимост трябва да намалява и цената, която може да се плаща за ползването му, тоест нормата на лихвата.

Глава 5[редактиране]

                                      За различните приложения на капитала

Макар всички капитали да са предназначени за издръжката само на производителен труд, все пак количеството труд, което равни капитали могат да привеждат в движение, се колебае много в зависимост от различното им приложение, а така също и стойността, която приложението им добавя към годишния продукт на земята и труда на страната.

Според А. Смит един капитал може да се прилага по четири различни начина: първо, за добиване на суровия продукт, нужен всяка година за потреблението на обществото; второ, за обработването и преработването на този суров продукт за непосредствена употреба и потребление; трето, за транспортирането на суровия продукт или на готовите изделия от местата, където са в изобилие, в местата, където не достигат;четвърто, за разделянето на дадена част било от суровия продукт, било от готовите изделия на такива малки партиди, които отговарят на потребностите на онези, които се нуждаят от тях. По първия начин се прилагат капиталите на всички, които се заемат да подобрят обработването на земята; по втория – капиталите на всички собственици на манифактури; по третия – капиталите на всички търговци на едро, и по четвъртия – капиталите на всички търговци на дребно.

Всеки един от тези четири начина на приложение на един капитал е съществено необходим както за съществуването и разширяването на другите три, така и за общата изгода на обществото.

Ако не се прилагаше капитал за обработване на онази част от суровия продукт, която изисква значителна преработка, преди да стане годна за употреба и потребление, тя или изобщо не би се добивала, защото не би могла да се търси, или ако се добиваше стихийно, не би имала разменна стойност и не би могла да добави нищо към богатството на обществото.

Ако не се прилагаше капитал за разделяне на известна част от суровия продукт или готовите изделия на такива малки партиди, които отговарят на потребностите на онези, които се нуждаят от тях, всеки би бил принуден да купува по–голямо количество от нужните му стоки, отколкото изискват непосредствените му потребности. Ако един беден занаятчия е принуден да купува наведнъж провизии за един или шест месеца, то той би заставен да отнесе голяма част от запаса, който използва като капитал във вид на инструментите на своя занаят или на обзавеждането на своя дюкян и който му носи доход, към онази част от своя запас, която е предназначена за непосредствено потребление и която не му носи доход.Нищо не може да бъде по–удобно за такъв човек от това да може да купува своите средства за живот от ден за ден или дори от час на час според желанията си.

Една отделна страна, също както и едно отделно лице, често може да няма достатъчно капитал за обработването и подобряването на всичките й земи, за преработването на целия й суров продукт за непосредствена употреба и потребление и за превозването на излишъка от суровия продукт или готовите изделия на онези далечни пазари, където те могат да бъдат разменени срещу нещо, което се търси в страната.

Според Смит когато капиталът на една страна е недостатъчен за всички тези три цели, колкото по-голяма част от него е вложена в земеделието,толкова по – голямо ще бъде количеството производителен труд, което той привежда в движение в страната, а така също и стойността ,която прилагането му добавя към годишния продукт на земята и труда на обществото. След земеделието вложеният в промишлеността труд привежда в движение най–голямо количество производителен труд и добавя най–голяма стойност към годишния продукт. Капиталът, вложен в експортна търговия, дава най–малък ефект от трите вида капитал. Страна, която няма достатъчно капитал за тези три цели, не е достигнала онази степен на богатство, за която изглежда естествено предназначена. Но опитът преждевременно с недостатъчен капитал да се осъществяват и трите цели несъмнено не е най–краткият път за едно общество, както и за един индивид, да придобие достатъчен капитал. Капиталът на една нация се увеличава по същия начин, както капиталът на един отделен индивид – като постоянно натрупва и добавя към него онова, което спестява от своя доход. Следователно той би нараствал най–бързо,когато се прилага по начин, който носи най–голям доход на всички жители на страната, защото така те ще имат възможност да правят най–големи спестявания.

Книга 3[редактиране]

За различния напредък към богатството на народи

Глава 1[редактиране]

                                     За естествения напредък към богатство

Главната търговия във всяко общество се осъществява между жителите на града и жителите на селото. Тя се състои в размяната на суров продукт срещу промишлени изделия посредством пари или някакъв вид книжни знаци, които представляват пари. Селото снабдява града със средства за живот и материали за промишлеността. Градът плаща това снабдяване, като праща обратно една част от промишлените изделия на жителите на селото. Градът получава всъщност цялото си богатство и всички средства от селото. Той осигурява пазар за излишния продукт на селото и именно там жителите на селото го разменят срещу нещо друго, което те търсят.При еднаква или почти еднаква печалба повечето хора ще предпочетат да вложат капиталите си по-скоро в подобряване и обработване на земята, отколкото в манифактури или във външна търговия. Човек който влага капитала си в земя, може да го вижда и контролира по-добре и състоянието му е по-малко изложено на случайности, отколкото състоянието на търговеца.

Разбира се, без помощта на известен брой занаятчии земята би могла да се обработва само с големи неудобства и постоянно прекъсване. Ковачи, дърводелци, колари и т.н. – всички те са хора, от които се нуждае земеделецът. В нито един от тогавашните градове още не са създадени манифактури, които да продават да продават изделията си в отдалечени области. Когато един занаятчия е натрупал малко повече капитал, той не се опитва да създаде с него манифактура, а го използва за купуване и подобряване на необработена земя.

В страни, където няма нито необработваема земя, нито земя, която може да си купи на изгодни условия, всеки занаятчия, се стреми да изготвя изделия, които могат да се продават в по-далечни области.

Външната търговия на някои европейски градове довело до създаването на всички техни по-фини манифактури или на такива, чиито изделия са годни да се пласират в чужбина, на това се дължат главните подобрения в земеделието.

Глава 2[редактиране]

              За пречките за земеделието в древна Европа след падането на Римската империя

Когато Римската империя била прегазена, бъркотията, която настъпила след един толкова голям преврат, продължила няколко столетия. Грабежът и насилията, които варварите вършели спрямо старото население, прекъснали търговията между града и селото. Докато траела тази бъркотия, вождовете и главатарите на тези племена придобили или заграбили по-голямата част от земите на тези страни.

Това първоначално завземане на необработваеми земи, можело да има само временен характер. Те можели скоро отново да бъдат разделени на малки парцели при наследяване или отчуждаване.

Когато земята, както и движимото имущество, се разглежда само като средство за издръжка, тя се разделя между всички деца на семейството. Всеки едър земевладелец бил един вид малък княз. Държателите на неговата земя били негови поданици. Той водел война по свое усмотрение, често против своите съседи, понякога против своя суверен. Затова сигурността на едно имение, зависи от неговите размери. Разделянето му значело да бъде съсипано и всяка част от него да се изложи на опасността да бъде смазана и погълната от набезите на съседите. Между децата от едно и също семейство, наследството се определя по пол и възраст. На мъжкия пол се дава предпочитания, а при равни по пол се дава предимство на по-възрастния. При сегашното състояние на Европа собственикът на един акър земя е също така сигурен в своето притежание, както и собственикът на сто хиляди акра.

Неделимите наследствени имения се запазват в по-голямата част от Европа, където аристократичния произход е необходимо изискване за заемане на граждански или военни почетни длъжности. По този начин само големи площи необработена земя бяха завзети от отделни семейства, но и завинаги бе почти напълно изключено възможността да бъдат отново разделени. В размирните времена, едрият земевладелец бил достатъчно зает с това да защитава собствените си владения или да разпростира своята юрисдикция и авторитет върху владенията на своите съседи. Той нямал свободно време да се грижи за обработването и подобряването на земята. Ако бил пестелив, той обикновено намирал за по-изгодно да употребява годишните си спестявания за купуване на нова земя, отколкото за подобряване на старото имение. Положението на такъв човек естествено го прави повече склонен към външен блясък, отколкото към печалба.

В древна Европа държателите на земя били крепостни, предоставени на произвола на земевладелеца. Приемало се, че те принадлежат по-непосредствено към земята, отколкото към земевладелеца. Затова те можели да бъдат продавани заедно със земята. Ако осъкатеел или убиел някои от тях, той подлежал на известно наказание. Всяка обработка и всяко подобрение на земята, които можели да бъдат осъществени от такива роби, били осъществявани всъщност от техния господар, за негова сметка, но и облагата също.

Опитът на всички векове и народи, доказва, че работата извършвана от роби, макар и да струва привидно само тяхната издръжка, се оказва в последна сметка най-скъпата от всяка друга.

Селяните роби от старите времена били сменени постепенно от един вид арендатори. Земеделецът ги снабдявал със семена, добитък и земеделски оръдия. Земя, държана от такива арендатори, се стопанисва всъщност за сметка на земевладелеца. Тъй като са свободни хора, такива арендатори могат да придобиват собствености тъй като получават известна част от продукта на земята, са явно заинтересовани целият продукт да бъде колкото е възможно по-голям.

Папа Александър III издал була за всеобщо освобождаване на робите. Но тя била, изглежда, по-скоро благочестив призив, отколкото закон. Робството траяло почти навсякъде още няколко века.

Когато такива арендатори имат договор за редица години, те намират понякога за изгодно да влагат част от своя капитал в по-нататъшно подобряване на фермата. Но владението дори на такива арендатори дълго време било извънредно несигурно. Ако бивали незаконно изгонвани чрез насилие, от страна на земевладелеца, процедурата която можела да им възстанови правата, не винаги ги въвеждала във владение на земята, а им дава обезщетение, което никога не покривало загубите.

В Англия една доживотна аренда, която има стойност 40 шил. год., е свободен имот, който дава на арендатора правото да гласува за парламента.

Държавните данъци, които арендаторите трябвало да плащат, били несъразмерни и обременителни. Някогашните земевладелци, лесно се съгласявали той да облага с данъци техните арендатори и не били достатъчно съобразителни да предвидят, че в края на краищата това трябва да засегне техните собствени доходи. Френския данък taille , може да служи за пример на данъчно облагане. Той е данък върху предполагаемата печалба на арендатора.

Поради всички тези възпиращи причини малко подобрения можели да се очакват от тези, които обработвали земята. В сравнение със собственика на земята арендаторът се намира в същото положение, в което един търговец, търгуващ с взети назаем пари, се намира спрямо търговец, който търгува със собствени пари. По същия начин, земите, обработвани от арендатора, трябва да се подобряват по-бавно от земите, обработвани от собственика, поради голямата част от продукта, която се поглъща от рентата и която, ако арендаторът беше собственик, би могло да бъде употребена за по нататъшно подобряване.

Глава 3[редактиране]

                  За възникването и разрастването на градовете след падането на Римската империя

След падането на Римската империя жителите на големите и малките градове били в подобно положение от селското население. Земевладелците, изглежда, живеели обикновено в укрепени замъци в своите имения. Градовете били заселени главно със търговци и занаятчии, които тогава живеели, в робска или почти робска зависимост.

Те действително били, много бедна класа от хора, които обикновено обикаляли със своите стоки от място на място, от панаир на панаир, подобно на днешните амбулантни търговци.

Колкото и робска да била първоначално зависимостта на градските жители, очевидно те стигнали до свобода и независимост много по-рано от селяните. Първоначално правото да се събират данъци на един град се предоставяло на гражданите – също както и на другите откупчици на данъци – само за определен брой години. Те получили привилегията да имат собствени съдии и градски съвет, да издават местни закони, да издигат стена за своя защита и да подчиняват всички жители на един вид военна дисциплина.

На такива градове, на които се е преотстъпвало събирането на собствените им доходи, се налагало вероятно да се дава известна принудителна юрисдикция. Онези които законът не можел да закриля и които не били достатъчно силни, за да се защитават сами, били принудени или да прибягват до покровителство на някой голям феодал и за да го получат, стават негови роби, или да сключват съюз за съвместна закрила и отбрана. Богатството на гражданите винаги будело тяхната завист и при всеки удобен случай те ги грабели безмилостно. Разбира се, гражданите мразели феодалите и се страхували от тях. Кралят също ги мразел и се страхувал от тях. Така с взаимен интерес предразполагал гражданите да закрилят краля, и той също да закриля тях.

Владетелите, които се намирали в най-лоши отношения със своите барони, проявявали най-голяма щедрост в предоставянето на подобни привилегии в своите градове. В онези времена милицията на градовете, не отстъпвала на селската милиция и тъй като при внезапни произшествия можела да бъде събрана по-бързо, вземала превес в разприте между съседните феодали.

В страни като Франция или Англия, където кралската власт, макар и често да била незначителна, никога не била премахната напълно, градовете нямали право да станат съвсем независими. Но станали толкова влиятелни, че суверенът не можел без тяхното съгласие да им налага никакви данъци с изключение на рентата, установена срещу правото им да събират своите доходи.

Жителите на един град трябвало винаги да получават своите средства за живот и всички материали и средства за своята промишлена дейност. Но жителите на град, разположен на морски бряг или на бреговете на плавателна река, не са заставени да гиполучават от близката околност. По такъв начин задморската търговия създала вкус към по-фините и по-съвършени манифактурни изделия, в страни където не са правили такива изделия. Но когато този вкус се разпространил толкова, че породил значително търсене, търговците с цел да пестят разходите за превоз естествено започнали да се стремят да създадат подобни манифактури в собствените си страни. Онези манифактури, чиито изделия са предназначени за по-далечни пазари, са възникнали в различните страни по два различни начина: по насилствено действие на капиталите на търговци; по естествен път от само себе си;

Глава 4[редактиране]

                 Как търговията на градовете съдействала за повишаване благосъстоянието на селските райони

Разрастването и богатството на търговските и промишлените градове съдействали по три различни начина за обработването на селските райони. Първо, представлявайки голям и удобен пазар за суровия продукт на селата, те поощрявали обработването на земята и по-нататъшното и подобряване. Второ, богатството, придобито от жителите на градовете, често се използвало за купуването на подлежащи на продажба земя. Трето, търговията и манифактурите установявали постепенно ред и добро управление и с тях свобода и сигурност за жителите на селото, които преди живеели в постоянна война със своите съседи. В страна, която няма нито външна търговия, нито усъвършенствани манифактури, един едър земевладелец няма нищо срещу, което да размени по-голямата част от продукцията си. Селяните били във всяко отношение зависими от едрия земевладелец, така както и негови слуги.

Властта и юрисдикцията на саксонските лордове, били преди завоюването също толкова големи, както и властта на който и да било от норманските лордове след него. Въвеждането на феодалното право съвсем не разширило властта на едрите феодални собственици, а било по-скоро опит за ограничаването й. То установило истинска субординация, която се придружавала от дълга поредица от задължения, като се започне от краля и се стигне до най-дребния земевладелец. След въвеждането на феодалната субординация кралят бил също така неспособен да ограничава насилията на едрите земевладелци, както и преди. Те продължавали да водят почти непрекъснати войни помежду си, а много често и против краля.

В страна, където не съществувала външна търговия, нито по-фини манифактури, човек с десет хиляди ф. ст. годишно не може да употреби дохода си другояче, освен ако издържа приблизително хиляда семейства. Когато едрите земевладелци изразходват рентата си за издръжката на своите арендатори приближени, всеки от тях изцяло издържа всичките си арендатори и всичките си приближени. Тъй като по този начин личните разходи на едрите земеделци се увеличавали, не можел да не намалее и броя на техните приближени, докато накрая всички били освободени. По същата причина те освободили и своите арендатори. Чрез отстраняването на излишните гърла и измъкването на пълната стойност на фермата от арендатора земевладелецът получавал по-голям излишък.

В търговските страни все по-рядко се срещат стари семейства, които поколения наред да са притежавали големи имения, предавани от баща на син. За това в търговските страни богатствата – въпреки строгите закони – рядко остават дълго време в едно и също семейство.

В Европа правото на първородство и различните видове пожизнени владения пречат за разделянето на големи имения, затруднявало увеличаването на броя на дребните собственици. А дребните собственици знаят всяко местенце от своя имот и се гижат за него с цялата си любов.

Поради естественото плодородие на своята почва, голямата дължина на морския бряг в сравнение с цялата страна, Англия може би е най-облагоприятствена, за средище на външната търговия или манифактури за далечен пазар. Франция е имала значителен дял във външната търговия близо един век, преди Англия да се прояви като търговска страна. Но по обработването и подобрението на земята Франция стои, общо взето, по-назад от Англия.

Външната търговия на Испания и Портогалия с други части на Европа, макар да се води главно с чужди кораби, е твърде значителна. А със собствените си колонии използвали собствени кораби.

Италия е единствената голяма страна в Европа, всяка част от която е била обработена и подобрена благодарение на външната търговия.

Капиталът, който е придобит в една страна чрез търговия и манифактура, е много съмнително и несигурно притежание, докато една част от него не е сигурно вложена в обработването и подобряването на нейните земи.

Книга 4[редактиране]

                                  За системите на политическата икономия

Глава 1[редактиране]

                           За принципа на търговската или меркантилната система

Книгата понякога е описвана като „критика към меркантилизма” или синтез на икономическото мислене по времето на Смит. "Богатството на народите" атакува две от основните меркантилистични идеи":

Протекционистките тарифи са в икономически интерес на нацията; Идеята, че големите държавни резерви от злато или друг благороден метал са необходими за просперитета на държавната икономика;

Няколко години по-късно Дейвид Рикардо използва критиката към меркантлизма в книгата на Смит, когато пише „Theory of Comparative Advantage”.

Глава 2[редактиране]

           За ограничаване вноса от чужди страни на такива стоки, които могат да се произвеждат в страната

„Невидимата ръка” е често използвана тема в книгата, въпреки че е засегната обстойно само веднъж в тази глава. Адам Смит разглежда и предлага вътрешно-икономически инструментариум за подсилване на държавната икономика.

  • Всеки човек се старае да прилага собствения си капитал колко се може по-близо до родното си място, за да поддържа местната промишленост.
  • Всеки човек който прилага горното правило, по необходимост се старае така да насочи капитала си за да постигне най-голяма стойност на продуктът който потребява.
  • Колкото е по-голяма стойността на продуктът, толкова е по-голяма печалбата на производителя.
  • Да се облагат с данъци вносът на чужди стоки с цел доходност на правителството, а не ограничаване на вноса.

Глава 3[редактиране]

                 За изключителните ограничения на вноса на почти всички видове стоки от страни,
                                   търговският баланс с които се смята за неблагоприятен

Адам Смит атакува меркантилизма чрез грешното налагане на тези ограничения с цел увеличаване на златния резерв. За защита на своята теория той изтъква несигурността при търговия между страни с благоприятен търговки баланс. Следователно няма причина при търговия между развити страни, поради която да се ограничава вносът на стоки от страни от третия свят с мита или забрани. Препродажбата на нискострувашите стоки от неразвитите страни може да доведе до печалба за държавата. Смит твърди, че няма сигурен критерий, с помощта на който може да се определи в чия полза е търговският баланс между две страни. Въпреки, че търговският баланс на дадена страна може да е положителен за период от 50 години, но е възможно златният й резерв да бъде източен за минимален период. Още една причина, поради която икономика която се базира на златото би била нерационална.

Глава 4[редактиране]

                                         За възвратните мита

Идеята за възвратните мита е една от основните при политик-икономическите отношения при износ на стоки. Смит смята, че премахването на митата не би поощрило износа на стоки, а само би нарушено митото. Отраслите сами уравновесяват потока на стоки и издаването на извънредни права би нарушило балансът. Смит защитава митото с цел дадена стока да не наложи монопол извън страната в която се произвежда.

Глава 5[редактиране]

                                          За премиите за износ

Премиите за износ, разглеждани в тази глава, нарушават естествения баланс при производителите според Смит. Производителите които получават премии от държавата поради фактът, че се намират в неизгодно икономическо положение, като например недоразвит отрасъл, биват „поощрявани” и по този начин останалите производители губят конкурентноспособността си. Смит обстойно разглежда житната търговия и я дава като антипример за икономическия баланс на държавата.

Глава 6[редактиране]

                                         За търговските договори

Поредната причина която облагоприятства само производителите на стоки, но не и нацията. Смит разглежда търговските договори като пречка за благоприятното развитие на икономиката на държавата. Договорите са начин за изграждане на монополи, ограничаване на производителите в тесен кръг и изключването на конкуренцията от пазара на продукти. По този начин определен брой производители печелят пазар не само в страната където се намират, но и на чужди пазари.

=Глава 7[редактиране]

                                            За колониите

В тази глава се разглеждат разликите между колониите от древна Гърция и Рим и тези от времето на писателя. Смит твърди, че причините за създаването на новите колонии не са толкова ясни. Процъфтяването на тези колонии се дължи на факта, че те внасят нови методи за обработка на земя, селскостопанска дейност, и занаятчийство в неразвити райони, които постепенно процъфтяват. Смит изтъква изгодите, които получава Европа от откриването на Америка. Изтъквайки ползата от разрастването на влиянието на Европа на нови територии и повишаването на потреблението, се създават привилигировани компании които установяват особен вид права над колониите. Тези компании си служат за собствена изгода и са в ущърб на държавата и нейната икономика.

Глава 8[редактиране]

                                         Заключение за търговската система

Макар поощряването на износа и спъването на вноса да са двете главни средства, с които търговската система възнамерява да обогатява всяка страна, тя все пак върви в обратна посока.

„Не е много трудно да се каже кой е бил изобретателят на цялата тази мерканилистична система; близо до ума е, че това не са били потребителите, чиито интереси бяха съвсем пренебрегнати, а производителите, чиито интереси така грижливо бяха взети под внимание.” ( Глава VIII, Книга , Глава IV )

Глава 9[редактиране]

                  За земеделските системи или онези системи на политическа икономия, които представят продукта
                      на земята за единствения или главния източник на дохода и богатството на всяка стана

В заключителната глава на Книга V, Смит избира тема касаеща тип икономика която съществува само на хартия, която никога не е прилагана и никога няма да бъде приложена – земеделските системи или икономия която представя продукта на земята като единствен източник на дохода и богатството. Смит използва тази теория като прелюдия за следващата си книга.

Книга 5[редактиране]

Глава 1[редактиране]

                                   За разходите на владетеля или на държавата

Основното задължение на владетеля е да закриля обществото от насилие и нашествие. То може да бъде изпълнено само с военна сила. Разходите за това са различни и зависят от съотношението на обществото и неговото развитие.

При ловджийските народи има разходи за издръжката и подготовката за война, тъй като те нямат нито владетел, нито държава. Това е най-ниското и примитивно състояние на обществото. По-напреднало състояние на обществото имаме при пастирските народи. Всекидневният им начин на живот ги подготвя достатъчно за война и вождът не прави никакви разходи за подготовка. Те тръгват всички заедно, независимо дали като пастири или като армия.

Земеделските народи си приличат с пастирските по това, че суровият всекидневен живот ги подготвя за войните. Те обаче не са чак такива майстори, защото нямат толкова свободно време като пастирите. Друга разлика е, че те имат постоянно обитание което не могат да изоставят. За това на война отиват само способните да носят оръжие мъже. Ако походът започва след сеитба и преди жътва, разходите са толкова колкото, излезе подготовката.

Прогреса на манифактурната промишленост и усъвършенстването на военното изкуство правят абсолютно невъзможно издържането за собствена сметка по врема на поход. Възниква необходимостта обществото да издържа онези, които му служат във войната, поне докато са на служба. Това е причината броят на войниците никога да не надвишава броят на тези, които могат да издържат над издръжката, което могат да осигурят на себе си и на другите държавни служители отговарящ на съответното им положение начин. А. Смит разграничава два вида военна сила – опълчение и редовна армия. Първата представлява налагането от страна на държавата да се практикуват военни упражнения и задължаването на всички годни граждани да съчетават своя занаят с войнишкия. Втората изисква обособяването на войнишкия занаят от останалите занаяти и постоянното военно обучение на известен брой граждани. Колкото по-цивилизовано ставало обществото, толкова по-скъпа ставала неговата защита. Една от причинете за това е изобретяването на огнестрелното оръжие.

Второто задължение на владетеля е да закриля всеки член на обществото срещу несправедливостите и притесненията на всеки друг негов член, или задължението да установи строго правораздаване. В различните периоди от развитието на обществото това изисква различни разходи.

При ловджийските народи почти няма съдебни учреждения или редовно правораздаване. Но те не са им и необходими, защото нямат собственост. Дори и да имат, стойността му не надвишава стойността на двудневен или тридневен труд. Нуждите от гражданска власт започва да се появява с появата на ценна собственост и предполага известна субординация. Причините за тази субординация са четири:

  • Превъзходството на личните качества, силата, красотата и подвижността на тялото; на мъдростта и добродетелите, благоразумието, справедливостта, смелостта и умереността;
  • Предимството на възрастта;
  • По-голямото имущество;
  • Предимството по рождение;

В периода на пастирските народи за пръв път се появява имущественото неравенство и се въвежда известна степен на власт. Тази власт обаче не само, че не е свързана с разход, а дълго време е била източник на приход. Това е така, защото власта е защитавала богатите от бедните и всеки иск за правосъдие бил придружаван от подарък, което разбираемо довело до твърде големи злоупотреби. В последствие тези подаръци били забранени и се въвели съдебните такси.

Чансъри коурт – съд, който решавал делата по съвест, пръв се заел да наложи точно изпълнение на договорите. В резултат на все по-голямото развитие на обществото съдебната власт се отделила от изпълнителната.

Третото и последно задължение на владетеля или държавата се изразява в създаване и поддържане на общественните институции и съоражения, които макар полезността си са от такова естество, че печалбата от тях не може да компенсира разходите на отделно лице или на малка група от хора и чието създаване и поддържане не може да се очаква от тях. Това са такива общественни институции и съоражения, които улесняват търговията на обществото и поощряват народното образование. Образователните институции са два вида: за възпитание на младежта и за образование на хората от всички възрасти.

Този разход варира в различните периоди на развитие и при различните форми на управление. В богато и цивилизовано общество владетелят ще харчи повече пари за своето достойнство. Тези разходи се правят за общото благо на цялото общество, затова се покриват от данъците.

Глава 2[редактиране]

                           За източниците на общите или държавните приходи на обществото 

риходите с които трябва да се покриват всички разходи на обществото и на правителството се получават по два начина. Първо, от някакъв фонд, който специално принадлежи на държавния глава или на държавата и е независим от дохода на народа. И второ от дохода на народа.

Тези фондове или източници на приход трябва да се състоят от капитал или от земя. Дохода от капитала може да е под формата на печалба или лихва. В най-ранния и примитивен стадий на гражданско общество управление главна част от публичния доход е била печалбата. Грешка на владетелите била, че се впускали в много и различни търговски начинания. А главната причина за търговските им неуспехи била разточителността на водене на сделки.

Неустойчивия и преходен характер на капитала и кредита ги прави негодни да бъдат главните източници на доход. Правителството на нито една голяма нация,надхвърлила пастирския стадий, не разчитала повече на тези източници за покриване на своя публичен разход. Те се насочили към фонд с по-устойчиво и трайно естество какъвто е земята. Главния източник на държавни приходи станала рентата и така било дълго време при старите европейски владетели.

Главните разходи в древните републики били за войната и нейната подготовка. Тогава обаче всеки гражданин бил войник, който служел и се подготвял за своя сметка, което следователно превръща този разход в недържавен. Другото задължение на държавата – правораздаването, както вече отбелязахме не само, че не създавало разход, но било и източник на доход. Всъщност главният разход по онова време се състоял в издръжката на владетеля, неговото семейство и домакинство. За това и рентата от едно голямо имение била достатъчна за покриване на необходимите разходи на правителството.

В един момент обаче се оказва, че доходът от рентата не е достатъчен за по-цивилизовалите се монархии в Европа. За това и доходът, който голяма част от народа получава от земята, вече не се определя от рентата, а от продукта на земята. Земите, които принадлежат на короната, трябва да се продадат и да се оставят само тези, които служат за удоволствие и великолепие – паркове, градини и т.н.

Частният доход на отделните лица се формира от три различни източника – рентата, печалбата и работната заплата. Всеки данък трябва да се плаща от един или друг от тези три вида доход или от всички тях без разлика. Съществуват четири принципа относно данъците, които са: 1. Поданиците на всяка държава трябва да дават своя дял за издръжката на правителството в колкото е възможно по-близко съотношение със своите възможности. В съблюдаването или пренебрегването на тези принципи се състои така нареченото равенство или неравенство на облагането. Всеки данък, който пада само върху един от трите вида доход е неравен, доколкото не засяга останалите два. Съществува и такова неравенство, до което води даден данък, подящ неравномерно върху особения вид частен доход, върху който е наложен. 2. Данъкът, който всяко лице е длъжно да плаща, трябва да бъде твърдо определен, а не произволен. Срокът, сумата и начина на плащане трябва да бъдат ясни и понятни на всички данъкоплатци за да не може бирникът да злоупотребява с правомощията си. 3. Всеки данък трябва да се събира по време и начин, който е най-удобен за данъкоплатците. 4. Всеки данък трябва да е така замислен, че да взема или удържа от джоба на народа колкото е възможно по-малко над онова, което носи на държавната хазна.

Глава 3[редактиране]

                                             За държавните дългове

Подобно на своите поданици владетеля на едно примитивно общество също имал склонност да пести и трупа съкровище. Тогава не са били необходими постоянни армии и разходите били главно за щедрост към властите и неговите приближени. Но тези разходи рядко водят до разточителство за разлика от суетността. С нейната поява вече не може да се очаква натрупване на съкровище и когато извънредни нужди изискват извънредни разходи, владетелят по необходимост се обръща към своите поданици за помощ. Не се ли пести в мирно време, във време на война например се налага да се правят дългове, защото разходите са 3-4 пъти по големи.

Развитието на търговията на обществото дава възможност на поданиците да дават пари на заем на държавата. Търговията и промишлеността разцъфтяват само в държава, която има известна степен на доверие в справедливостта на правителството. Това предразполага големите търговци да поверяват на това правителство използването на тяхната собственост. Заемайки пари на правителството те увеличават своята търговска или промишлена дейност, а от там и своя капитал. Нарастването на огромните дългове на всички големи нации в Европа обаче в течение на времето сигурно ще ги разори.

Заемането на държавата на други нации или частни лица ставало по няколко начина:

  • Срещу личен кредит без залагането на даден фонд като гаранция за плащането на дълга.
  • Срещу личен кредит, но срещу гаранция или залог на определени фондове.
  • Антиципиран дълг – залагане за кратък период от време (една или няколко години) фондът е достатъчен да плати в определения срок както главницата на дълга.

Консолидиран дълг – залагане завинаги, фондът е достатъчен да плаща само лихвата или постоянен анюитет, равен по стойност на лихвата, която правителството си запазва правото да изкупи по всяко време този анюитет чрез плащане на главницата.

  • Заплащане срещу анюитети за редица години.
  • Заеми срещу пожизнени анюитети.

Леснотата да се заемат пари избавя владетелите от затруднението, в което биха изпаднали при една евентуална война. А лихвите по взетите заеми се изплащали или като се налагали нови данъци или чрез включване на нови заеми. Натрупат ли се веднъж големи държавни дългове, то те не се плащат честно и напълно. Освобождаването на държавните приходи от лежащите върху тях дългове винаги е ставало чрез фалит – понякога признат но винаги действителен, макар и често прикриван с привидно плащане, което се осъществявало чрез увеличаване номиналната стойност на монетите. С такива средства монетите на всички нации са били постепенно все повече свеждани под първоначалната им стойност. Това ставало и чрез влошаване на техния еталон като се прибавяло по голямо количество примес и разбира се това ставало скрито.

Използвана литература[редактиране]

"Богатството на народите"/ Адам Смит/ ИК "Рата"/ София 2006