Втора част - Приложение
1. За да постигнем овладяване на робското си състояние, е необходимо да започнем уточняване и опростяване на своите неща, да проникнем в собствената си същност, и да навлезем в любовта.
2. Тогава ще бъдем в състояние да участваме осъзнато в живота, да разбираме значението му, и така ще можем да отстраним мотивите ни за бездействие, водещи ни до страдание и беди.
3. Нежеланието да виждаме и да действаме, лъжата или изкривяването на действителността, привързаността, страхът, и борбата за пространство и време са основните мотиви за действията ни, чиято цел е да променяме околният свят, а не себе си, и чиито резултати ни носят страдание и беди.
4. Нежеланието да виждаме и да действаме е основата, от която са се породили останалите, които могат да бъдат в спящо, слабо, средно или силно състояние.
5. Нежеланието да виждаме и да действаме е възприемането ни на вечното за невечно, чистото за нечисто, щастливото за нещастно, личното за общо.
6. Лъжата или изкривяването на действителността е демонстрирането на възможностите на ума като индивидуално присъщи, както и представянето на нещата за едностранни.
7. Правилните резултати в живота могат да ни доведат до привързаност, която ни спира да се движим и развиваме. Привързаността ни кара да търсим повторение на дадено събитие, чието изживяване ни е било приятно, като по този начин се отнасяме в мечти и се откъсваме от действителността.
8. Погрешните резултати в живота могат да ни доведат до страх, който също ни спира да се движим и развиваме. Страхът ни кара да избягваме дадено събитие, чието изживяване ни е било неприятно и влагаме всичките си сили в това, което ни довежда до вманиачаване.
9. Борбата за пространство и време, дори да бъде разбрана, остава неизбежна.
10. Мотивите могат да изчезнат, ако бъде анулирано противопоставянето /изборът.
11. Вглъбяването в тях е начинът за анулирането им.
12. Ако действията ни са продиктувани от тези мотиви, то от тях ще последват резултати, които ще се осъществят в сегащният ни или предстоящ живот, рано или късно.
13. Реализирането на резултати за нас става като изменение във формата на организма ни, продължителността на живота ни и видът на преживяванията ни или изпитанията.
14. Основните ни състояния са радост или мъка, в зависимост какво са породени - от успехи или неуспехи.
15. Ако не можем да разпознаваме, всичко може да ни доведе до мъка и страдание - представите ни за последствията, опасенията ни от тях, впечатленията ни от тях, а също така и промените на състоянието ни.
16. Погрешен резултат, който още не е настъпил, може да бъде отстранен (избегнат). Недовършена работа, която още не се е повторила, може да бъде завършена.
17. Това, което ни носи беди, и трябва да бъде отстранено, е заместването ни от дадено правило за действие (програма). Приели сме, че действията на програмата са нашите действия. А една програма не може да бъде адекватна в постоянно променящият се свят. Тя действа по един и същ начин, но ситуациите винаги са различни, откъдето идват и грешките и търпим последствията от тях.
18. Събитието се състои от участници и средства за участие. От него можем да придобием опит, както и да го използваме да се заробим или да се освободим.
19. Състоянията на съществуването /следствията от действия ни/ са валидни за четирите ни нива: определеното, неопределеното, загатнатото и лишеното от признаци.
20. Ние, дори и да сме чисти, гледаме през изкривяванията на собствените си посредници (програми) за разбиране.
21. В нас присъстват причините, които предизвикват да се случват събитията, и същите можем да използваме за да се освободим.
22. Събитията престават да влияят на освободения, но не представат влияят на другите, защото са общи за всички.
23. Съюзът между нас и това, което ни заобикаля е основата на обществото, от което ние сме зависими.
24. Мотивът за създаване на съюзи е нежеланието да виждаме и да се движим. В обществото личната отговорност за проблемите ни и тяхното отстраняване се прехвърлят на друг или се разпределят между членовете му. В обществото нещата, които са необходими да правим, се разделят на детайли, и всеки участник се специализира само в един детайл, за сметка на другите. Така отделния индивид става професионалист като част от обществото, но инвалид като единица, като човек. Такъв индивид не може да съществува извън обществото.
25. Оттеглянето ни от съюзите, изграждащи обществото, което е резултат от преодоляване на нежеланието да виждаме и да се движим и опирането ни на себе си, ще ни доведе до пълна независимост и абсолютна свобода. Това може да стане ако започнем да ставаме самостоятелни, да избягваме всякаква помощ, при положение че сами можем да си свършим работата.
26. За да преодолеем нежеланието да виждаме и да се движим, ще трябва да се научим и да разпознаваме.
27. Заедно с това ще е необходимо да търсим основните понятия.
28. Чрез преминаването през различните степени на овладяването (осемте кръга на робството) ще преодолеем тъмнината и хаоса, и ще постигаме успехи в умението да разпознаваме.
29. Овладяване на събитията, вътреовладяване, позиция, овладяване на основното средство, концентриране, насочване, вглъбяване и осъзнаване са осемте следствия.
30. Съмнение, приемане на действителноста, неприсвояване (безкомпромисност), учене да действаме всеобхватно и неподготвяне на решения са следствия от овладяване на събитията, когато сме участници в света.
31. Формата, мястото, времето и обстоятелствата са ограниченията ни, които можем да използваме като начин да разберем истината/ са нашата истина.
32. Изчистване, удовлетворяване, опростяване, вникване в същността ни и навлизане в любовта са следствия от вътреовладяването.
33. Връщането обратно към себе се, когато сме се отклонили от целите си, се постига чрез съпоставяне на всички гледни точки.
34. Липсата на съмнение към мотивите за осъществяване на една цел, произтичащи от мисли, емоции или действия, които биват породени от ненаситност, неконтролируемост или заблуда, независимо дали причиняваме, подготвяме или одобряваме осъществяването на дадено събитие, винаги ще ни носи беди и незнание, и затова е необходимо да се върнем обратно към себе си чрез съпоставяне на всички гледни точки.
35. Когато започнем да се установяваме в съмнение и осъзнаване на действията си, враждебното отношение към нас ще започне да намалява.
36. Когато започнем да се установяваме и в приемане на действителността такава каквато е, няма да се гневим и ще можем да владеем действията си и резултатите от тях.
37. Когато започнем да се установяваме и в неприсвояване на средства, ще разполагаме с всичко необходимо за нас. Присвояване е когато задържаме нещо за себе си повече от колкото ни е необходимо. Това нещо може да бъде както вещ, така и човек, същество или информация.
38. Когато започнем да се установяваме и в учене да мислим всеобхватно, ще можем да запазваме (съхраняваме) силите си. Във всяко едно събитие ние разполагаме с всичко необходимо, но поради ред причини ние не можем да го видим, тъй като не вземаме под внимание всички присъстващи елементи. Освен това за да мислим ни е необходима сила, а мислейки всеобхватно ние приключваме процеса с възможно най-малко разходи.
39. От неотклонността ни да не използваме готови решения, ще ставаме по-осъзнати и ще придобиваме повече яснота за значението на това, което правим и това, което става около нас и с нас.
40. Изчистването на излишното от ума ще ни доведе до безгрижие и свобода от чужди влияния/ недосегаемост.
41. Също и до стабилност, чистота, радост, съсредоточеност, контрол над чувствата, способност за себеопознаване и непринудени действията.
42. Удовлетворяването ще дойде като следствие от правилните ни резултати.
43. В следствие от опростяването ще можем да боравим с ума си по-лесно.
44. Ако вникнем в същноста си, ще разкрием собственните си възможности и ще поставим начало на осъзнаването и излизането от робството.
45. В следствие от навлизането в любовта, ще имаме успехи в осъзнаването.
46. След това ще заемем вътрешната позицията, носеща ни удобство и щастие. Това значи, че ще сме се опрели на собствените си възможности и няма да имаме нужда да се опираме на никого и на нищо.
47.Tогава ще постигаме всичко с лекота и пред вглъбяването ни няма да има ограничения.
48. От това влиянието на противопоставянето няма да ни засяга. Ние постоянно сме въвлечени в противопоставяне, и искаме или не, се оказваме на някоя страна, което значи, че участваме в някоя война. Когато заемем единна и непоклатима вътрешна позиция, то ние вече ще бъдем в мир с всичко и всички.
49. Ще започнем да се завръщаме към използване на основното средство чрез паузата в дишането.
50. Паузата бива външна, вътрешна и средна, регулира се от време, място и число, продължителността й съзнателно се коригира и се установява плитка или дълбока.
51. Четвъртият вид е стихийната пауза, която превъзхожда предходните.
52. Посредством това ще имаме силата да разрушим препятствията, които закриват и изкривяват действителността.
53. Ще започнем да действаме целенасочено и устремено.
54. След това ще започнем да събираме и концентрираме силите си.
55. С това ще постигнем пълно овладяване на ума.
- Тази страница представя само втората от четирите части на "Теория на свободата", за да прочетете и останалите последвайте връзката.
- Текста се променя постоянно с цел той да стане по-ясен, а промените се качват периодично на http://www.teoria1.com, където можете да изразите мнението си или коментирате точките.