Възвратни притежателни местоимения

От Уикикниги
Направо към навигацията Направо към търсенето

Големи затруднения поражда употребата на притежателните местоимения в говоримата и писмената реч. По-конкретно, проблемно е гнездото „свой, своя, свое, свои“.

За източник на примери ще вземем следния откъс от изречение: „Поради това в нашите бележки ние се стремяхме в рамките на нашите възможности да правим нееднопосочни сравнения на новонормираните институти с тези на ЗЗД, ...“. (Соломон Розанис)

В първия случай подлогът упражнява действие върху обект, който му принадлежи. Аз съм подлогът, бележките са мои. Той е подлогът и се стреми да бъде ясен в своите бележки. Ето и правилното склонение за всички родове и числа в българския език.

  • Поради това в моите бележки аз се стремя да бъда ясен.
  • Поради това в своите бележки той се стреми да бъда ясен.
  • Поради това в своите бележки тя се стреми да бъда ясна.
  • Поради това в своите бележки то се стреми да бъда ясно.
  • Поради това в нашите бележки ние се стремим да бъдем ясни.
  • Поради това във вашите бележки вие се стремите да бъдете ясни.
  • Поради това в своите бележки те се стремят да бъдат ясни.

Грешно е обаче да се каже: „Поради това в неговите бележки той се стреми да бъде ясен.“, когато бележките принадлежат на подлога той. Така казано, изречението дава информация, че някой има достъп до бележките на друго лице, което е него, и затова той прави нещо с неговите бележки. Същевременно се цели да се съобщи, че подлогът извършва действие върху свои собствени бележки.

Ако обаче в ситуацията участват две лица, първото от които е подлогът и не притежава бележки, а второто е друго лице и притежава бележки, то е допустима конструкцията (принципно) от по-горе.

  • Той (Иван) чете неговите бележки (на Иво).
  • Тя (Ивана) чете нейните бележки (на Ива).
  • То (детето) чете неговите бележки (на другото дете).

В този случай той извършва действие върху обект, който принадлежи на друго лице.