Възходяща звучност на праславянската сричка
В епохата след изчезване на ларингалите и в праславянски има както отворени (завършващи на гласна), така и затворени срички (завършващи на съгласна). Това е късният период на праславянски, в който настъпват динамични промени, които засягат най-силно структурата на сричката. Очертават се две основни тенденции:
- към възходяща звучност в края на сричката, т.е. към постепенно нарастване на звучността от началото към края на сричката (напр., в *skvrьnyi първата сричка се състои от 4 съгласни, подредени по звучност във възходящ ред, и завършва с гласна);
- към синхармонизация на сричката (звуков синхармонизъм), в резултат на която предноезичните гласни се съчетават само с палатални съгласни, а задноезичните гласни – само с твърди съгласни (напр.: *gъnati, ženọ).
Промени, водещи до отваряне на сричката
[редактиране]Тенденцията към възходяща звучност на праславянската сричка води до процес на отваряне на сричката и опростяване структурата на праславянската сричка, която в късния праславянски се състои от съгласна (група съгласни) и гласна. Тези явления обаче са в резултат на редица развойни промени, настъпили по различно време:
- Монофтонгизация
- Развой на сричкотворни ликвидни и носови
- Ликвидна метатеза
Монофтонгизация на низходящите дифтонги
[редактиране]Низходящите дифтонги oi, ai, ei, ou, au, eu преминават в единични гласни:
Развой на oi и ai
[редактиране]В средата на думите дифтонгите oi и ai се преобразуват винаги в ě, преди да настъпи палатализация:
- ai: *kaina > kěna > cěna
- oi: *snoig- > sněgъ
При окончанията, ако дифтонгите oi и ai не са в края на думата, настъпват същите промени: *orbhoisu > raběchъ
В края на думите дифтонгите oi и ai дават рефлекс или ě, или i, напр. при съществителни от o-основи в именителен падеж множествено число: *vlьkoi > vlьki > vlьci; в дателен и местен падеж единствено число: *orbhoi > rabě, а при съществителни от a-основи в дателен и местен падеж единствено число: rọkai > rọkě > rọcě.
Развой на ei
[редактиране]Дифтонгът ei се развива винаги в i, напр.: *eiti > iti (идвам, вървя), *geima > *gima > zima, *veid- > vidъ.
Развой на ou и au
[редактиране]Дифтонгите ou и au дават рефлекс u, напр.: *mousa > mucha, *sūnous > synu.
Развой на eu
[редактиране]Дифтонгът eu дава два рефлекса ’u и u, напр. *leud- > l’udьje, *kleu- > sluti, *pleu- > pluti. Тук закономерен рефлекс е ’u, а u най-вероятно е получен по аналогия от други форми.
Възникване на носови гласни
[редактиране]Процесът на образуване на носови гласни (носовки) е особен тип монофтонгизация. Носовките ọ и ę възникват обикновено от on, om, an, am и en, em, както и от сричкотворни n, m или от un, um, in, im в заети думи.
- on, om > ọ: *pontis > pọtь, *zomb- > zọmbъ
- an, am > ọ: *gansis- > gọsь, както и в окончанията за винителен падеж единствено число при имената от a-основи: žena- > ženọ, или при окончанията за първо лице единствено число на глаголите: nesọ, dvignọ.
- en, em > ę: *pentis > pętь, както и при окончанията в именителен падеж единствено число на съществителните от среден род от -en- и -ent-основи: imę, telę. В праславянския диалект, от който се развиват южнославянските езици, ę е корелат на y (ы) при окончанията за именителен и винителен падеж множествено число на съществителните от jo-основи: kon’ę / raby, както и при окончанията за родителен падеж единствено число на съществителни от ja-основи: dušę / ženy.
Ликвидна метатеза
[редактиране]В зависимост от това, дали се намират в средата или в началото на думата, съчетанията or, ol / ar, al и, er, el се променят по различен начин:
- в средата на думата или чрез метатеза (разместване), или чрез вмъкване на допълнителна гласна след ликвидната съгласна,
- в началото на думата – чрез метатеза.
Развой на or, ol / ar, al и er, el в средата на думата
[редактиране]| Праславянски | Старобългарски | Чешки и словашки | Полски и лужишки | Източнославянски |
| *korva | крава | kráva | krowa | корова |
| *golva | глава | hlava | głоwa / hłоwa | голова |
| *dervo | дрѣво | dřevo | drzewo | дерево |
| *melko | млѣко | mléko | mleko | молоко |
Развой на or, ol / ar, al и er, el в началото на думата
[редактиране]Съчетанията or, ol / ar, al и, er, el се променят в началото на думата обикновено чрез метатеза:
- er > re: *ertis > retь (състезание)
- el > le: *elbed- > lebedь (тук обаче се наблюдава двойственост: *аlbed- > lаbedь)
- al > la / lo: *alkъtь > lakъtь (в диалекта, от който произлизат южнославянските езици и словашки) / lokъtь (в диалекта, от който произлизат полски, руски, чешки)
- ar > ra / ro: *arb- > rabъ / robъ.
В старобългарски има засвидетелствани форми, при които промяната е извършена чрез вмъкване на гласна, напр. алъчьнъ, но и лачьнъ (гладен).
Други промени
[редактиране]Развой на сричкотворните съгласни
[редактиране]Индоевропейските сричкотворни сонанти r, l, m и n в ранния праславянски имат рефлекси ir, ur, il, ul, im, um, in, un, а в по- късния: ьr, ъr, ьl, ъl, ьm, ъm, ьn, ъn. При отваряне на сричката тяхната промяна протича по следния начин:
- ьm, ьn > ę: pamętь, językъ, desętъ и др. При глаголи от типа pęti, pьnọ възниква редуване ę : ьn.
- ъm, ъn > ọ: dọti, dъmọ (тук възниква редуване ọ : ъm).
- Промяната на ьr, ьl, ъr, ъl не е еднаква на цялата славянска територия:
| Старобългарски | срьдьце | влъкъ | прьстъ | тръгъ |
| Български | сърце | вълк | пръст | търг |
| Руски | сердце | волк | перст | торг |
| Чешки | srdce | vlk | prst | trh |
| Полски | serce | wilk | targ | |
| Сръбски / хърватски | srce | vuk | prst | trg |
Отпадане на краесловните съгласни
[редактиране]Съгласните в края на думата (най-често шумовите s, t, d) отпадат в късния праславянски, напр.: *vilkos > vlъkъ. Има случаи и с отпадане на краесловно r, напр.: mater > mati. Носовите съгласни в края на думата отпадат или без компенсация, или под въздействието им се образуват носови гласни.
Съгласните в края на предлозите iz, bez, ot се запазват, поради това, че те образуват акцентни цялости със следващите думи.
Преместване на сричковата граница в думата
[редактиране]Отваряне на сричката вътре в думата се осъществява и чрез преместване на границата на сричката така, че звучността в нея да стане възходяща, а крайната съгласна се присъединява към следващата сричка (nes-ti > ne-sti), като в някои случаи или се слива със следващата съгласна (nes-som > ne-sъ), или се дисимилира (plet-ti > ple-sti). В други случаи тази съгласна изпада, защото в късния праславянски не са допустими съчетания от две експлозивни съгласни (tep-ti > teti), а също и от експлозивна и фрикативна съгласна (greb-som > grě-sъ).
Използвана литература
[редактиране]- Иван Куцаров, Сравнителна граматика на славянските езици (лекции в СУ, 1978-1979)
- Увод в изучаването на южнославянските езици, БАН, С. 1986