Елегия

Организационният принцип на елегическата поезия е редуването на един стих в дактилически хекзаметър и един в пентаметър (петостъпник). Тази комбинация се нарича елегически дистих и в античността всяко подобно стихотворение е било наричано елегия. Темите са различни - гражданско-патриотични, нравоучителни, любовни, размишления по актуални проблеми. Поради насоките в развитието на жанра, днес под елегия се разбира стихотворение, свързано с любовна мъка или скръбни събития, което носи тъжно-меланхолично настроение.

Известни представители на елегията с обществена тематика са поетите от 7 век пр.н.е. Калин и Тирей. Със своя мъжествено-патриотичен дух техните творби мобилизират и окуражават бойците. Вероятно този тип елегии са били маршови песни, с които се влиза в бой. Особеното в тях е, че за разлика от Омировия епос, призивът за храброст и възхвалата на доблестта са адресирани не към отделния герой, а към множеството. В бойните елегии се оглежда новата обществена организация на полиса, в която всички граждани са отговорни за съдбата на родината. Успехът зависи не толкова от индивидуалните прояви на героизъм, колкото от колективния дух и твърдост.

Съвсем различен е тонът в някои елегически произведения на Мимнерм. Основна тема при него е преходността на младостта и изплъзващата се радост в човешкия живот. В тази тема ясно се отразява различието в светоусещането при епоса и лириката.

Епическият герой не е безразличен към участта си на смъртен, но той се стреми в земния си живот да извърши славни и паметни дела, които да обезсмъртят името му в спомена на потомците и по този начин да надмогне човешката си ограниченост.

Лирическият герой на Мимнерм се чувства безпомощен и безутешен пред лицето на преходността. Това тъжно настроение свидетелства за различното схващане на човека в лириката - като автономен индивид, който изживява индивидуалното си битие като единствена реалност и не търси опора в дълговечността на рода, нито в спомена на тези, които ще го надживеят. Героят на Мимнерм не открива надежда, нищо достойно и утешително в старостта. Той е изправен пред нея съвсем сам, не се долавя присъствието на общността, в чието лоно човекът се чувства приютен и продължен.

Друг представител е един от най-талантливите и оригинални старогръцки лирици - Архилох от Парос (7 век пр.н.е.). Той е автор на елегии и ямби. Въпреки че в повечето си творби той съхранява основната тема на епоса - битките и съдбата на война, той преосмисля епическия светоглед, като се отказва от възвеличаването на далечното минало и се вглежда в настоящето. Героят на Архилох се вълнува от своя малък личен свят и го описва без патос и разкрасяване. Той умее да се потопи в мига, да изрази моментното преживяване, непомрачено от перспективата на несигурното утре.