Есхил

 Есхил  /525-456/, старогръцки поет, най-ранният от тримата велики трагически поети на Атина. Роден в Елевзин, близо до Атина, в знатния род на едър земевладелец. През младежките си години става свидетел на установяването на демократичния строй в Атина. Взема лично участие в битката край Маратон /490 г.пр.н.е./ и вероятно в сраженията край о.Саламин и Платея. Излиза на театралните състезания още на 25 години като съперник на Пратин и Хойрил, но първата си победа извоюва едва през 484г.пр.н.е. През 476 г. е поканен да гостува на Хиерон - тиранана Сиракуза, покровителя на изкуството и литературата, сред чиито гости са поетите Симонид, Пиндар и Бакхилид. Когато през 468 г.пр.н.е. се връща в Атина, е победен на театралните състезания от 30 години по младия от него Софокъл. На следващата година спечелва първата награда с тетралогията, чиято трета част е озаглавена "Седемте срещу Тива". Времето на неговия успех  съвпада с триумфа на Перикьл, водача на радикалните демократи. По всичко личи, че Есхил не е приемал безрезервно неговата политика. Изглежда, във връзка с това поетът е обвинен, че е разкрил тайните на Елевзинските мистерии и е направен опит да бъде осъден. През 458 г.пр.н.е. отново напуска Атина и умира две години по-късно  в Сицилия, близо до Гела, където вероятно е написал  "Прикованият  П р о м е т е й". По  предложение на оратора Ликург по-късно атиняните издигат на поета бронзова статуя в театъра.
  Есхил е автор на близо 90 драматически произведения /трагедии и сатирни драми/. Отличаван е приживе 13 пъти с първа награда по време на състезанията между трагически поети, провеждани на празника Големите Дионисий. Изцяло са достигнали до нас 7 от трагедиите му, а от останалите притежаваме фрагменти и заглавията на повече от 75 пиеси. Запазени са:  "Персите", поставена през 472 г.пр.н.е.  като заключителна част от несвързана в тематично единство тетралогия - представя посрещането на разгромения край Саламин персийски цар Ксеркс в персийския двор;  "Седемте срещу Тива", поставена през 476г.пр.н.е. като заключителна част  от тетралогия, която обхваща цикъла от легенди за царския дом на Тива; трилогията "Орестия",  включваща трагедиите "Агамемнон", "Хоефори" и "Евмениди", е посветена на трагичната съдба на потомците на Атрей, над които тежи проклятието на извършеното  от него престъпление; " Молителките" е  първа част от трилогия, изградена върху мита за Данай и неговите дъщери и представя тяхното посрещане в Аргос;"Прикованият  Прометей" е вероятно втора част от трилогия, в която са влизали и "Прометей огненосец"  и  "Освободеният Прометей".

СВЕТОГЛЕДЪТ НА ЕСХИЛ

  Елементите на традиционния светоглед се преплитат у Есхил със съвременни нему гледища: той вярва в реалното съществуване на божествени сили, като се придържа към представата за наследствена родова отговорност; страданието е оръдие за справедливото управление на света;чрез мъдростта, придобита в страданието и добродетелта, може да се избегне дори проклятието, което тегне над рода. 
  Младостта на Есхил съвпада с първите години на демокрацията. Есхиловите политически възгледи са издържани в духа на примирение на крайностите и спазване на мярка, т.е. в демократичния дух на първия атински реформатор Солон. Когато с времето демокрацията превишила мярката така, както я разбирал Есхил, той се оказал защитник на някои по-консервативни институции. Предполага се, че към края на своя живот Есхил се настроил съвсем скептично към новостите на демокрацията и може би затова прекарал последните си дни в Сицилия в двора на сиракузкия тиран Хиерон.
  Есхил твърде много се отдалечил от Омировата представа за боговете. Художествената традиция го карала да извежда на сцената богове. Но във възгледите си за божеството Есхил стоял много по-близко  до йонийските натурфилософи - до един Анаксимандьр или Хераклит. Като тях той вярвал в иманентната справедливост на света, в единния закон и единната субстанция. Често това е някаква справедливост-закон. Есхиловият Зевс, например, значително отстъпва от митологичната представа за бога с човешки вид. Но Есхил не е философ.  И в него могат да се открият противоречия, резултат на резюмиращия творчески мироглед, наследен от Омир.