Направо към съдържанието

Есхил - "Прикованият Прометей", критически прочити и коментари

От Уикикниги
  • © Рекламно - издателска къща "ПЕГАС"
  • © Преводач - проф. Александър Ничев
  • © Художник - Симеон Василев
  • ISBN 954-539-020-1
  • Сканирано от Slideworld
  • ЕСХИЛ
  • ПРИКОВАНИЯТ ПРОМЕТЕЙ
  • КРИТИЧЕСКИ ПРОЧИТИ И КОМЕНТАРИИ
  • Превод от старогръцки
  • проф. Александър Ничев
  • СЪДЪРЖАНИЕ
  • 1. Класическата епоха стр. 5-8
  • 2. Възникване на трагедията в Древна Гърция стр. 8-13
  • 3. Есхил - живот и творчество стр. 13-14
  • 4. Светогледът на Есхил стр. 14-15
  • 5. Есхил - родоначалник на трагедията стр. 15-16
  • 6. Поетиката на Есхиловата драматургия стр. 17-19
  • 7. Митът за Прометей , стр. 19-23
  • 8. Есхиповата трактовка на мита за
  • Прометей стр. 24-26
  • 9. Мястото на "Прикованият Прометей" в
  • творчеството на Есхил стр. 26-27
  • 10. Драматичното действие в "Прикованият
  • Прометей" стр. 27-29
  • 11. Конфликтът в "Прикованият Прометей" стр. 29-31
  • 12. Епизодичните колизии в "Прикованият
  • Прометей" стр. 31-33
  • 13. Характерите в "Прикованият Прометей" стр. 33-36
  • 14. Конкретният смисъл на "Прикованият
  • Прометей" стр. 36-37
  • 15. "Прикованият Прометей" стр.38-91
  • 16. Библиографска справка към анализи и
  • коментарии стр. 92-93
  • 17. Бележки към "Прикованият Прометей" стр. 94-96
  • Есхил
  • ПРИКОВАНИЯТ ПРОМЕТЕЙ
  • Отговорен редактор - доц. Гено Генов
  • Редактор- Иван Петров
  • Художник- Симеон Василев
  • Коректор - Иван Петров
  • АНАЛИЗИ И КОМЕНТАРИ
  • КЛАСИЧЕСКАТА ЕПОХА
  • "Епохата на атическата класика се ограничава в V и IV
  • век пр. н.е., по-точно между Грько-персийските войни и на-
  • чалото на Александровите завоевания на Изток. Две битки
  • бележат началото и края на периода - при Маратон /490
  • г.пр.н.е./, където войската на елинския демократичен полис
  • побеждава силите на монархична Персия, и Херонея /338
  • г.пр.н.е./, където обединените елински полиси губят срещу
  • един монарх /Филип Македонски/. Ако търсим обществена-
  • та основа на епохата, тя се носи от демократичния полис,
  • чиято политическа мощ продължава наистина кратко, в сто
  • и петдесетте години между Маратон и Херонея. От друга
  • страна, полисът е кадърът на(класическото робовладелско
  • производство. По явленията на изкуството и литература-
  • та е прието периодът да се дели на ранна, зряла и късна
  • класика. Зрялата класика се ограничава в петдесетилети-
  • ето между 430 и 380 г.пр.н.е."
  • "От Гръко-персийските войни до Пелопонеската война -
  • ни разказва Тукидид - спартанците и атиняните ту воюва-
  • ха едни срещу други, ту срещу собствените си съюзници,
  • които искаха да се освободят от тяхното влияние, ту, сключ-
  • вайки примирие, непрекъснато подобряваха военните си сред-
  • ства и обогатяваха опита си в сраженията." Гледан рет-
  • роспективно този петдесетгодишен период, п е н т е -
  • контаетия се възприема като подготовка за конф-
  • ликта, до който неизбежно трябвало да доведе съперничес-
  • твото между двата големи гръцки града. Спарта, чийто
  • авторитет дотогава бил неоспорван, гледала с тревога как
  • мощта на Атина се разраства дотам, че разклаща собст-
  • веното й влияние дори в самия Пелопонес. Този възход е
  • факт с огромно значение не само за историята на Гърция,
  • но и за цялата наша цивилизация, защото именно издигайки
  • се до челна роля в политическата и военната сфера, Атина
  • могла да разгърне целия си гений в областта на мисълта,
  • литературата и изкуството. Половината столетие от 480
  • до 430 г. с основание е останало в паметта на хората под
  • името "П е р и к л о В В е к": той дал на гръцката
  • цивилизация решителен тласък и я озарил с блясък, който
  • не е престанал да сияе до ден днешен... десетилетието от
  • 460-450 г. имало решаващо значение за Атина. Тогава именно
  • Перикъл, роден в знатна фамилия /към 495 г./, родствена на
  • Алкмеонидите, станал главният вдъхновител на атинската
  • политика. Красив, привлекателен, образован, отличен ора-
  • тор и опитен политик, той се ползувал с пълното доверие
  • на демократите, които ценели високите му качества и гле-
  • дали на него като на неподкупен човек в политическо и във
  • финансово отношение, и му останали верни докрая въпреки
  • нападките на комическите поети, които симпатизирали на
  • противниците му. Той хранел огромни амбиции по отноше-
  • ние на родината си и като прозорлив политик не се смуща-
  • вал от излишни скрупули, когато подбирал средствата, за
  • да ги осъществи. Убеден с основание, че атинският народ
  • притежава изключителни качества, той считал, че тези
  • качества му дават право на хегемония и го задължават да
  • я постигне; така той достигнал до онази завоевателна
  • доктрина, която неговите съотечественици лесно възпри-
  • ели..."2
  • "Дейността на Перикъл. В средата на V век пр.н.е.
  • Атина започва да играе ролята на център на елинската култура.
  • Причините са предимно политически. След голямата побе-
  • да в Гръко-персийските войни градът удържа своето ръко-
  • водно място в елинския свят, създава Атинския морски съ-
  • юз и става център най-напред в едно политическо прост-
  • ранство. По-късно се възползува от съюзните средства след
  • пренасянето на общата каса от Делос в Атина, за да се
  • украси и заприлича на център.
  • Дали градът дължи достиженията си на активността
  • на Перикъл? Тя би ги дължала и на друг. Тенденцията към
  • отваряне и подвижност се представя по-късно деструктив-
  • но от Алкивиад. В личността на Перикъл тя придобива гра-
  • дивен вид. Водач на демократичната партия в Атина, в кул-
  • турната област Перикъл се държи като демократ - отво-
  • рено и либерално. Край него се събират талантливи лич-
  • ности - философът Анаксагор от Клазомене, музикантът
  • Дамон, историкът Херодот от Халикарнас, поетът Ион от
  • Хиос. По-късно идват други чужденци - софистите Горгий,
  • Протагор и Продик. Отношенията на Перикъл с тези дейци
  • на културата са либерални. Край него се образува среда за
  • по-свободно поведение, налага се една идея за равенство, за
  • което играят роля единствено качествата на личността.
  • Това е в разрез с нормата на полиса. И отношенията на
  • Перикъл с милетчанката Аспазия нарушават тази норма.
  • Не че Аспазия е хетера - хетерата е утвърдена като фи-
  • гура в атинския начин на живот. А защото Перикъл я пос-
  • тавя на мястото на съпругата и смесва съпружеството с
  • любовта...
  • ... Художествените творби, създадени през епохата на
  • класиката, изразяват колективния дух на времето, свиде-
  • телствуват за способността на тези, които са ги създа-
  • вали, да продължават започнатото от други. Тази способ-
  • ност се корени в ограничеността на колективите и устой-
  • чивостта на спояващите ги ценности. Изкуството на кла-
  • сиката предполага занаятчийски канони и затова достига
  • до виртуозно техническо съвършенство. Ако липсва подпис,
  • е трудно да се твърди от чия ръка е създадена една ста-
  • туя. Различават се почерци на школи и групи, но не и инди-
  • видуални стилове. Върху големия фриз на Партенона не мо-
  • же да се идентифицира длетото на самия Фидий, а само
  • неговият почерк, който други следват навярно послушно...
  • Особено постижение на класическата архитектура са го-
  • лемите каменни амфитеатри. Най-добре запазе-
  • ният, на Поликлет Младши в Епидавър, правен в средата на
  • IV век пр.н.е., представя класическата форма на условното
  • и същевременно развито върху естествено място, отворе-
  • но към далечината пространство, което се гради от про-
  • тивопоставяне на страна на зрителите и страна на из-
  • пълнителите. Прислоненият в подножието на Акропола Ди-
  • онисов театър в Атина е другият голям паметник на те-
  • атралната архитектура на късната класика. Той не е така
  • импозантен. Подобно развиване в архитектурен комплекс
  • дава плацът на спортните състезания - стадионите в Дел-
  • фи и Олимпия. Епохата на класиката изработва формата и
  • на това пространство за общуване, достигнало по нерав-
  • ния път на традицията до съвременността..."3
  • ВЪЗНИКВАНЕ НА ТРАГЕДИЯТА В ДРЕВНА ГЪРЦИЯ
  • "И тъй, като произлязла от импровизации - и трагеди-
  • ята, и комедията /първата - от запевачите на дитирамба
  • /тържествена песен в чест на бог Дионис, Г.Г./, втората -
  • от тези на фалическите песни./ Тези песни се изпълнявали
  • по време на празниците в чест на Дионис. Участниците в
  • тях носели грамадно кожено изображение на мъжкия възпро-
  • изводителен орган /фалоса/, който тогава се възприемал
  • като символ на живителните и производителни сили на
  • бога, Г.Г./, които и сега влизат в обичаите на много градо-
  • ве, тя постепенно се разрасла, тъй като в нея развивали
  • това, което представлява нейна особеност; и след като
  • претърпяла много промени, приключила своя ход, тъй като
  • вече получила собствената си природа.
  • Есхил пръв довел броя на актьорите от един до двама,
  • намалил частите на хора и изтъкнал на преден план диало-
  • га... И тъй, трагедията е подражание /гр. мимезис, Г.Г./ на
  • действие сериозно и завършено, с определен обем, с укра-
  • сена реч, различна в отделните части, което подражание
  • с действие, а не с разказ, чрез състрадание и страх извър-
  • шва очистване/гр. катарзис, Г.Г./ от подобни чувства...4
  • "Първият трагически поет бил от Атика, от дема Ика-
  • рия. Наричал се Теспид . Пизистрат го повикал в Атина
  • и той представил в 534 г.пр.н.е. на първите Големи Дионисий
  • /Празник, учреден от тирана Пизистрат, посветен на Ди-
  • онис като бог на възродителните сили в природа, честву-
  • ван в края на март и началото на април, бел.Г.Г/ първата
  • трагедия. Това е рождената дата на атическата трагедия.
  • Есхил ще се роди след десетина години и само за три
  • десетилетия трагедията ще се превърне в пълноценно дра-
  • матично произведение. Сега тя е все още хорова песен, а
  • авторът, единственият актьор, отговаря на въпросите на
  • хора, като сменя костюмите и маските си и създава по
  • този начин илюзията за множественост. Играело се на
  • кръгла площадка, заобиколена отвсякъде с публика. Понеже
  • главното било в танца и пеенето на хора, тази позиция
  • била напълно удобна.
  • Най-значителният автор между Теспид и Есхил бил Фри-
  • них. Той получил първата си награда в същата Олимпиада,
  • когато изгонили тираните от Атина /Пизистратидите били
  • изгонени окончателно от Атина с помощта на Спарта през
  • 509 г. пр.н.е., Бел.Б.Б./. В 494 г.пр.н.е. той разплакал публика-
  • та с трагедията "Превземането на Милет", за което му
  • наложили парична глоба, защото внушил слабост у атиня-
  • ните, като показал трагедията на превзетия от персите
  • Милет. Но в 476 г.пр.н.е. Фриних се поправил с "финикийки-
  • те". Този път показал унищожението на персийския лагер
  • след битката при Саламин. От Фриних притежаваме само
  • няколко незначителни фрагмента."5
  • "Първото голямо име в трагедията е името на фриних,
  • чиито произведения са изгубени, но били все още ценени в
  • края на V в. В неговите драми има само един актьор, който
  • разговаря с хора, което ще рече, че пиесите му имали по-
  • вече характер на оратория, отколкото на истинска драма.
  • Негова е заслугата пръв да потърси сюжети в историята
  • на своето съвремие: "Превземането на Милет" пресъздава
  • неуспешното въстание в Йония през 494 г., а "финикийки",
  • представена към 476-475 г., има за сюжет последиците от
  • битката при Саламин. Четири години по-късно Есхил
  • написва под негово влияние "Перси". Все пак Фриних обикно-
  • вено вземал теми от богатия репертоар на епичните ле-
  • генди; неговите наследници правели същото, без обаче да
  • се чувствуват обвързани от митологическата традиция,
  • която никога не била схващана като догма.
  • Трима големи атически поети от V в. въплъщават за
  • нас цялата гръцка трагедия: Есхил - най-възрастният
  • от тримата, творил през първата половина на века, Еври-
  • пид, най-младият, творил през втората половина и Софо-
  • къл, който живял деветдесет години - почти през цялото
  • столетие след края на Гръко-персийските войни. От техни-
  • те произведения, от които познаваме само ограничения подбор,
  • направен от граматиците от по-късно време за учебни це-
  • ли, можем да видим как постепенно е еволюирало схващане-
  • то за трагедията. Ролята на хора, отначало твърде голя-
  • ма, постепенно намалявала едновременно с първостепенно-
  • то значение, което имал първоначално лирическия елемент.
  • Диалогът се развива и става по-жив. Есхил вмъква в
  • драмата втори актьор, после по подражание на по-младия
  • Софокъл - и трети. Понеже всеки от тези актьори, сменяй-
  • ки костюма и маската, може да играе последователно раз-
  • лични роли, възможностите на сцената се разширяват и
  • действието, отначало съвсем ограничено, добива все по-
  • голямо значение. У Еврипид участието на хора е сведено до
  • ролята на дискретен свидетел, чиято намеса служи преди
  • всичко да разделя главните моменти на трагедията; той
  • заема орхестрата и занимава публиката през
  • паузите, които съответствуват на нашите антракти. В
  • замяна на това нарастване на драматичното напрежение,
  • неочакваните обрати, все по-пълното разкриване на чувст-
  • вата на действуващите лица, словесните двубои между глав-
  • ните герои стоят в центъра на вниманието и на поета и"
  • на публиката. Авторът ни разказва една история, вълнува
  • ни, буди у нас страх или състрадание, постъпва вече като
  • истински трагически поет; също и тук гръцките автори са
  • установили правилата на литературния вид и са ги завеща-
  • ли на европейската литература.
  • Съвременната трагедия дължи на гръцките трагици не
  • само литературната техника, а преди всичко онова, което
  • винаги е обуславяло нейното благородство и величие: тре-
  • вожния проблем за Съдбата. Драмите на Есхил, Софокъл и
  • Еврипид представят съдбата на човека такава, каквато я
  • решават свръхестествени сили. Есхил, ръководен от
  • вярата, която се подхранва от източниците на свещената
  • традиция, показва смъртните като подвластни на Не ме
  • зида /Богинята, която олицетворява нравствения свето-
  • вен ред и бди за съразмерното разпределение на щастието
  • и нещастието в живота на хората, бел.Г.Г./, изложени на
  • отмъщението на ревнивите богове, които наказват всяка
  • крайност, всяко нарушение на ритуалния закон; но едно вече
  • по-развито чувство за справедливост, на което става из-
  • разител град Атина чрез гласа на Ареопага, идва да смекчи,
  • както е в епилога на "Орестия" /единствената .стигнала
  • до нас, трилогия на Есхил, Г.Г./, строгостта на присъда-
  • та..."6
  • "Непосредствената система на ранната гръцка словес-
  • ност се образува от мрежата на отнасящи се един към
  • друг празници. Първоначално литературните текстове за-
  • висят плътно от контекстовете на определени празници.
  • Атическата трагедия и комедия са привързани към атинс-
  • ките пролетни празници на Дионис. Омировият епос се ре-
  • цитира по стара традиция също на един вид големи праз-
  • ници /Празника на Аполон в Делос, Панатенеите/. Разбира
  • се, не при всички поетически жанрове сме в състояние да
  • посочим и още повече да възстановим празничния сценарий,
  • от който те са възникнали. Ясно е обаче, че винаги изпъл-
  • нявани пред публика, тогавашните художествени текстове
  • са живи моменти от някакво празнично протичане. То може
  • да бъде обемисто и сложно като атинските Панатенеи и
  • Градските Дионисий или по-кратко и интимно като празни-
  • ка на религиозното сдружение, на който са се изпълнявали
  • вероятно песните на Сафо...
  • Ранното развитие на старогръцката поезия се изразява
  • в постепенно дипляне на един йерархичен строй на жанрове,
  • в който са поставени в отношение различни форми на ви-
  • соко нереалистично и ниско по-актуално реагиране. Подо-
  • бен висок жанр е оформилата се на границата между VI и
  • V век пр.н.е. атическа трагедия, в която се
  • обсъжда един нов проблем - диалектиката на индивидуална
  • и колективна съдба. В йерархично отношение трагедията
  • стои по-високо от други драматични жанрове, занимаващи
  • се със същия проблем /комедията и сатировската драма/,
  • но и самата тя се развива като един вид йерархия между
  • високото слово на хоровите песни и по-ниското на диалози-
  • те и монолозите. Подобна текстова йерархия откриваме и
  • в атическата комедия, която обаче реагира
  • по принцип по-ниско от трагедията, работи с всекидневни
  • пародийни или измислени персонажи и се ориентира към
  • нетрадиционни сюжети. Докато също като Омировия епос
  • атическата трагедия се придържа към традиционните ми-
  • тологически фабули с високи герои. Но не става дума за
  • повтаряне на високата епическа позиция към света. Траге-
  • дията реагира по-гъвкаво и по-относимо към обществената
  • реалност на своето време."7
  • ... Компактният зрителски колектив от амфитеа-
  • т ъ р а има на сцената посредник в лицето на х о р а ,
  • в чието реагиране му е дадена насока за разбиране на съ-
  • битията. Театърът, разиграван на сцената пред хора, мо-
  • делира театралното общуване между сцената и амфитеа-
  • търа. Тази структура, която можем да наречем театър в
  • театъра, налага идеята, че събитията не са за отделния
  • зрител, а за зрителския колектив. Емоционалният път към
  • това, което се представя, е в прислояването към общата
  • емоция, изпитвана от една човешка група. На свой ред и
  • това, което се случва с героите, не може да се отнася към
  • личната съдба на зрителите Героят е висок, в неговото
  • неблагополучие се моделира съдбата на колектив и едва
  • чрез нея съдбата на отделния човек. Така театралното
  • общуване в Дионисовия театър конструира особена среда
  • за идентификация. Тя се осъществява по принципа на прис-
  • лояването на отделния зрител към общността и на общ-
  • ността към високата личност, която я представя и която
  • поради това има право да участвува в събития със симво-
  • лен характер. Театралното общуване в тази среда е, така
  • да се каже, колективизъм в действие."8
  • "... В техниката на трагедията има полярност между
  • два елемента: хора, колективно анонимно същество, чиято
  • роля се състои в това да изразява чрез страховете, надеж-
  • дите и преценките си чувствата на зрителите, които със-
  • тавят гражданската общност, и индивидуализирания герой,
  • чието действие е в сърцевината на драмата, който е герой
  • от друго време, всякога повече или по-малко чужд на обик-
  • новеното съществуване на гражданина.
  • На наличието на тези два елемента - хор и трагически I
  • герой - в езика на трагедията съответствува друга двойст-
  • веност: от една страна, хоров лиризъм, от друга - у глав-
  • ните герои, - диалектична форма, чиято метрика е по-близ-
  • ка до прозата. Приближени по своя език до обикновения чо-
  • век, трагическите герои не само присъствуват на сцената
  • пред погледа на всички зрители; чрез пренията, които ги
  • противопоставят едни на други или на хора, те се превръ-
  • щат в обект на спор. По един или друг начин те са поста-
  • вени на обсъждане от публиката. От своя страна хорът в
  • частите, които се пеят, повече се безпокои и се пита за
  • героя, отколкото въздига примерните му добродетели, как-
  • то това се прави в лирическата традиция от Симонид или
  • от Пиндар. Следователно в новия контекст на трагическа-
  • та игра героят престава да бъде модел; той се превръща
  • в проблем за себе си и за другите."9
  • ЕСХИЛ - ЖИВОТ И ТВОРЧЕСТВО
  • "Есхил /525-456/, старогръцки поет, най-ранният от
  • тримата велики трагически поети на Атина. Роден в Елев-
  • зин, близо до Атина, в знатния род на едър земевладелец.
  • През младежките си години става свидетел на установява-
  • нето на демократичния строй в Атина. Взема лично учас-
  • тие в битката край Маратон /490 г.пр.н.е./ и вероятно в
  • сраженията край о.Саламин и Платея. Излиза на театрал-
  • ните състезания още на 25 години като съперник на Пра-
  • тин и Хойрил, но първата си победа извоюва едва през 484
  • г.пр.н.е. През 476 г. е поканен да гостува на Хиерон - тирана
  • на Сиракуза, покровителя на изкуството и литературата,
  • сред чиито гости са поетите Симонид, Пиндар и Бакхилид.
  • Когато през 468 г.пр.н.е. се връща в Атина, е победен на
  • театралните състезания от 30 години по младия от него
  • Софокъл. На следващата година спечелва първата награда
  • с тетралогията, чиято трета част е озаглавена "Седем-
  • те срещу Тива". Времето на неговия успех съвпада с три-
  • умфа на Перикьл, водача на радикалните демократи. По всичко
  • личи, че Есхил не е приемал безрезервно неговата полити-
  • ка. Изглежда, във връзка с това поетът е обвинен, че е
  • разкрил тайните на Елевзинските мистерии и е направен
  • опит да бъде осъден. През 458 г.пр.н.е. отново напуска Ати-
  • на и умира две години по-късно в Сицилия, близо до Гела,
  • където вероятно е написал "Прикованият П р о-
  • м е т е й". По предложение на оратора Ликург по-късно
  • атиняните издигат на поета бронзова статуя в театъра.
  • Есхил е автор на близо 90 драматически произведения
  • /трагедии и сатирни драми/. Отличаван е приживе 13 пъти
  • с първа награда по време на състезанията между трагичес-
  • ки поети, провеждани на празника Големите Дионисий. Из-
  • цяло са достигнали до нас 7 от трагедиите му, а от оста-
  • налите притежаваме фрагменти и заглавията на повече
  • от 75 пиеси. Запазени са: "Персите", поставена през
  • 472 г.пр.н.е. като заключителна част от несвързана в те-
  • матично единство тетралогия - представя посрещането
  • на разгромения край Саламин персийски цар Ксеркс в пер-
  • сийския двор; "Седемте срещу ТиВа", поставена през 476
  • г.пр.н.е. като заключителна част от тетралогия, която
  • обхваща цикъла от легенди за царския дом на Тива; трило-
  • гията "Ористия", включваща трагедиите "Агамемнон", "Хо-
  • ефори" и "Евмениди", е посветена на трагичната съдба на
  • потомците на Атрей, над които тежи проклятието на из-
  • вършеното от него престъпление; " Молителките" е първа
  • част от трилогия, изградена върху мита за Данай и него-
  • вите дъщери и представя тяхното посрещане в Аргос;
  • "Прикованият Прометей" е вероятно втора
  • част от трилогия, в която са влизали и "Прометей огнено-
  • сец" и "Освободеният Прометей"...10
  • СВЕТОГЛЕДЪТ НА ЕСХИЛ
  • "Елементите на традиционния светоглед се преплитат
  • у Есхил със съвременни нему гледища: той вярва в реалното
  • съществуване на божествени сили, като се придържа към
  • представата за наследствена родова отговорност; стра-
  • данието е оръдие за справедливото управление на света;
  • чрез мъдростта, придобита в страданието и добродетел-
  • та, може да се избегне дори проклятието, което тегне над
  • рода... "11
  • "Младостта на Есхил съвпада с първите години на де-
  • мокрацията. Есхиловите политически възгледи са издържа-
  • ни в духа на примирение на крайностите и спазване на мяр-
  • ка, т.е. в демократичния дух на първия атински реформатор
  • Солон. Когато с времето демокрацията превишила мярката
  • така, както я разбирал Есхил, той се оказал защитник на
  • някои по-консервативни институции. Предполага се, че към
  • края на своя живот Есхил се настроил съвсем скептично
  • към новостите на демокрацията и може би затова прека-
  • рал последните си дни в Сицилия в двора на сиракузкия ти-
  • ран Хиерон.
  • Есхил твърде много се отдалечил от Омировата пред-
  • става за боговете. Художествената традиция го карала да
  • извежда на сцената богове. Но във възгледите си за божес-
  • твото Есхил стоял много по-близко до йонийските натур-
  • философи - до един Анаксимандьр или Хераклит. Като тях
  • той вярвал в иманентната справедливост на света, в един-
  • ния закон и единната субстанция. Често това е някаква
  • справедливост-закон. Есхиловият Зевс, например, значител-
  • но отстъпва от митологичната представа за бога с чо-
  • вешки вид. Но Есхил не е философ. И в него могат да се
  • открият противоречия, резултат на резюмиращия твор-
  • чески мироглед, наследен от Омир..."12
  • ЕСХИЛ - РОДОНАЧАЛНИК НА ТРАГЕДИЯТА
  • "Есхил пръв довел броя на актьорите от един до
  • двама, намалил частите на хора и изтъкнал на преден план
  • диалога."13
  • "Аристотел съобщава, че Есхил е въвел Втория
  • актьор. Това означава, че трагедията до Есхил, произ-
  • лязла от хоровата лирика, в началото на развитието си
  • представлява всъщност хорово произведение, в което има
  • само един обособил се актьор изпълняващ най-незначител-
  • ната роля на събеседник на хора. Въвеждането на втория
  • актьор, несъмнено, съкращава партиите на хора и разширя-
  • ва диалога като дава възможност да се въвеждат все по-
  • голям брой действуващи лица, тъй като двамата актьори
  • можели да изпълняват по няколко роли. Най-ранната траге-
  • дия на Есхил "Молителките", отрежда на хора три пети
  • от общия брой на стиховете в нея, а в следващите му
  • трагедии партиите на хора също заемат не по-малко от
  • половината на целия текст. /Изключение прави "Приковани-
  • ят Прометей", в която хоровите партии заемат приблизи-
  • телно една осма част от целия текст./
  • На Есхил приписват въвеждането на разкошни костюми
  • за актьорите, на маските и котурните /Специални обувки,
  • предназначени за трагическите актьори в древна Гърция,
  • които имали много висок ток и подметки, за да увеличават
  • ръста на изпълнителите, бел.Г.Г/ и разнообразяването на
  • мизансцена. Някои епизоди в трагедиите, като появата на
  • сенки на мъртъвци, пропадането на цели канари в подземния
  • свят, слизането на богове на сцената, изисквали различни
  • технически приспособления, които не съществували преди
  • появата на Есхил в старогръцкия театър. Освен това, Ес-
  • хил въвежда в трагедиите си танците и сам се изявява
  • като хореограф-постановчик.
  • Накрая, необходимо е да се отбележи, че Есхил пише
  • трилогии, посветени било на един сюжет, било на
  • различни сюжети, но така или иначе свързани тематично.
  • Всяка трилогия завършвала със с а т и р н а драма,
  • те. драма с участието на сатири, разработваща някакъв
  • мит в присмехулно-пародийна форма."14
  • "Ако сравним тримата гръцки трагици, ще намерим на-
  • истина, че Еврипид трябва да бъде отделен от първите
  • двама в много отношения. Същността на истинската тра-
  • гедия на Есхил и Софокъл се основава изцяло върху онази
  • по-висша нравственост, която е била духът и животът на
  • своето време и на своя град. В техните произведения тра-
  • гичното не почива никога върху чисто външно нещастие;
  • необходимостта се проявява по-скоро в непосредствена борба
  • със самата воля и воюва с нея на собствената и почва."15
  • ПОЕТИКАТА НА ЕСХИЛОВАТА ДРАМАТУРГИЯ
  • "Декламацията като художествено говорене била малко
  • развита у гърците; у тях разбираемостта съставлявала
  • главното нещо, докато ние искаме да припознаем цялата
  • обективност на душата и своеобразност на характера в
  • най-финните нюанси и преходи, както и в по-резките проти-
  • положности и контрасти, в тона и израза на гласа и в
  • начина на рецитиране. Напротив, отчасти за да изтъкнат
  • ритъма, отчасти за да постигнат по-богат откъм модула-
  • ции израз на думите, макар че последните останали преоб-
  • ладаващото, дребните прибавили към декламацията музи-
  • калния съпровод. И все пак диалогът вероятно се е произна-
  • сял или само леко се е съпровождал, а хоровете, напротив,
  • се изпълнявали лирично-музикално. Пеенето е искало да нап-
  • рави със своето по-остро акцентиране по-разбираеми зна-
  • ченията на думите от хоровите строфи, иначе поне аз не
  • знам как е щяло да бъде възможно за гърците да разбират
  • хоровете на Есхил и Софокъл...
  • ... Най-подходящо е всяка драма да има на брой три
  • действия, първото от които излага появяването на колизи-
  • ята, която впоследствие, във второто, се разцъфтява живо
  • като сблъскване на интересите, като разлика, борба и зав-
  • ръзка, докато най-сетне, в третото, доведена до връхната
  • точка на противоречието, се разрешава с необходимост. У
  • древните, у които драматичните дялове остават изобщо
  • по-неопределени, като съответствуващ аналог на това ес-
  • тествено разчленяване могат да се приведат трило-
  • гиите на Е с х и л , в които обаче всяка част се закръгля
  • до едно завършено само за себе си цяло...
  • ... Главното изискване, което трябва да се предяви по
  • отношение на един добър текст, се състои в това, съдър-
  • жанието да бъде истински солидно в самото себе си.
  • С плоското, тривиалното, пошлото и абсурдното в самото
  • себе си не може да се измайстори нищо музикално значи-
  • телно и дълбоко; колкото и да подправя и гарнира компози-
  • торът, от опечената котка все пак няма да стане заешки
  • пастет. Разбира се, при чисто мелодични музикални произ-
  • ведения текстът е изобщо по-малко решаващ; но все пак и
  • те изискват истинно в себе си съдържание на думите. Оба-
  • че, от друга страна, това съдържание трябва да бъде и
  • прекалено трудно за мисълта и да има философска дълбо-
  • чина, както например лириката на Шилер, чиято величест-
  • вена широта на патоса превишава музикалния израз на ли-
  • ричните чувства. Подобно е положението и при хоровете
  • на Есхил и Софокъл, които въпреки своята дълбочина на
  • възгледите, същевременно са изработени с такава богата
  • фантазия, така духовито и проникновено дори в подробнос-
  • тите и вече сами за себе си така поетично завършени, че
  • на музиката не остава да добави нещо, тъй като сякаш
  • вече няма простор на вътрешния свят да си играе с това
  • съдържание и да го оставя да се впуска в нови движения..."16
  • "... Ако сравним двамата най-велики трагически поети,
  • произведенията на Есхил представят успоредица към
  • пластическите произведения на високия и строгия стил на
  • изкуството, както тези на Софокъл към пластическите
  • произведения на красивия стил, водещ началото си от По-
  • ликлет и фидий. Но като че ли у Есхил не проблясва изобщо
  • нравствена възвишеност, макар че тя не е присъща в съща-
  • та степен на всички лица в неговите произведения, както
  • на лицата в произведенията на Софокъл; не като че ли
  • това настроение в изображението не би било познаваемо и
  • там, където той представя само велики престъпления и
  • ужасни характери, както коварното убийство на Агамемнон
  • и характера на Клитемнестра, а защото този зародиш на
  • нравствеността тук е още затворен в една по-твърда че-
  • рупка и е суров и недостъпен, докато у Софокъл нравстве-
  • ната доброта се слива с красотата и по този начин въз-
  • никва най-висшия образ на божествеността.
  • И ако по-нататък Есхил се стреми да постигне строго
  • ограничаване и завършеност на всяко от своите произведе-
  • ния и на образите в него, Софокъл, напротив, е разпределил
  • равномерно изкуството и красотата в частите на своите
  • произведения и е дал на всяка от тях освен абсолютност
  • в себе си още и хармония с другите..."17
  • "... Дейността на Есхил обхваща цялото театрално де-
  • ло Той бил автор, драматург, режисьор, композитор, ба-
  • летмайстор, декоратор и не на последно място актьор.
  • Дори само от текста на трагедиите личи редкия му син-
  • тетичен талант, способността му да показва и движи чо-
  • вешки маси, да съчетава слово и музика в единството на
  • силен сугестивен двигател. Есхиловата постановка целяла
  • мощно въздействие върху сетивата .преживяване, не само
  • рационален извод.
  • ... Сюжетите, избрани от Есхил, третират важно епо-
  • хално събитие, което се нуждае от огромен плац време, за
  • да се осъществи. Есхиловата трагедия третира често и
  • човека в епохален план. Съответно и конфликтът приема
  • космически размери. Есхил го разрешава обикновено поло-
  • жително, не с гибел, а с примирение и сливане. В края тър-
  • жествува иманентната справедливост, която активно про-
  • меня ония, които са стоели срещу нея. Драматичното дейс-
  • твие прилича на урок по истина."18
  • МИТЪТ ЗА ПРОМЕТЕЙ
  • Япет Климена пък взе за жена - стройнонога
  • Океанида - и с нея във обща постеля той легна.
  • Тя му роди пък Атлас,със безстрашно сърце, а след него
  • даде живот на Менетий прославен, на хитрия, с остър ум
  • Прометей ,...
  • Зевс с несломими вериги скова Прометей хитроумен,
  • с тежки окови го свърза, а тях пък за стълб закачи ги,
  • още му пратил орел дългокрил да кълве от дроба му,
  • който безсмъртен пораства среднощем отново със толкоз
  • колкото целия ден ширнокрилата птица изяжда.
  • Нея уби я Херакъл - на хубавонога Алкмена
  • храбрият , славният син, - от бедата ужасна избави
  • той Прометей и спаси го от страшните болки и мъки,
  • както поискал бе Зевс Олимпийски, небето владеещ,
  • с цел да постигне Херакъл Тиванецът още по-гръмка
  • слава, отколкото вече сред смъртните хора бе имал -
  • ето така той почете сина си, тъй много прославен.
  • Зевс овладя яростта си предишна, макар да бе гневен,
  • дето със него по ум пожела Прометей да се мери.
  • Нявга между боговете и смъртните беше решено
  • жертвата как да делят. Но голям един вол той разсече
  • и със готовност раздаде, опитвайки Зевс да измами:
  • сложи пред всички месо и обилни със лой дреболии,
  • с волски търбух ги похлупи върху разпростряната кожа,
  • белите кости на вола пред Зевс пък с коварно изкуство
  • той подреди и покрити със бляскава лой, ги положи.
  • Тъй му продума тогава бащата на смъртни и вечни:
  • "Япетов сине, прославен сред всички царе, о, любезни,
  • колко пристрастно, нечестно извършил си тази подялба!"
  • Тъй подигра му се Зевс, непреходните мъдрости знаещ.
  • Тези слова Прометей хитроумен отвърна тогава,
  • кротко усмихнат, но без да забравя за своите измами:
  • "Зевсе най-славен, най-мощен между боговете безсмъртни,
  • сам избери си дела, на сърцето ти който се нрави."
  • Рече,замисляйки хитрост, а Зевс,преизпълнен със мъдрост,
  • ясно разбра хитростта и предвиди за смъртните хора
  • много злини във сърцето си - знаеше, те ще се сбъднат.
  • С двете ръце от дела си той бялата лой приповдигна,
  • в миг се ядоса в сърце си и ярост обхвана духа му,
  • виждайки белите кости на вола, поставени хитро.
  • Земните хора затуй оттогава на,димни олтари
  • белите кости навред за безсмъртните вечно изгарят.
  • Зевс, събирач на мъглите, разсърди се много тогава.
  • "Япетов сине, мъдрецо, от всичките повече знаещ,
  • още от свойто лукавство ти, драги, не си се отказал" -
  • рече ядосано Зевс, непреходните мъдрости знаещ.
  • Тази лъжа оттогава нататък запомни навеки,
  • вечният огън могъщ не дари на Мелийското племе -
  • смъртните хора, които по земната твърд обитават.
  • Знатният Япетов син го измами обаче, потули
  • искра сияйна от вечния огън в стъблото на нартекс."/|/19
  • Прометей /грц. "прозорливия"/ - титан, син на
  • титана Япет и на океанидата Климена /или на Азия, или на
  • Темида/, брат на Атлант, Менойтий и Епиметей, баща на
  • Девкалион. В борбата между нечестивия род на титаните
  • и боговете поддържал Зевс, но когато Зевс поискал да уни-
  • щожи хората, се възбунтувал. Първото му стълкновение с
  • божеството било за жертвоприношенията. След като хо-
  • рата трябвало да колят и да принасят животни, възникнал
  • въпросът: каква част от закланото животно да изяждат
  • хората? Прометей трябвало да разреши спора. Той заклал
  • един вол, насякъл го на парчета и го разделил на две купчи-
  • ни. На едното място отделил костите, като ги покрил с
  • малко мазнина и обвил с кожата, а месото, по-ценната
  • част, скрил в търбуха и предложил на Зевс да избира. Зевс,
  • разбира се, разбрал измамата, но все пак взел за олимпий-
  • ците по-малоценната част /оттогава при жертвоприноше-
  • ния хората запазвали за себе си най-ценното месо от жи-
  • вотното/. Но отмъщението не закъсняло. Зевс наредил на
  • Хефест да извае от влажна глина съблазънта - жената
  • Пандора и я изпратил при Прометеевия брат Епиметей с
  • урна, в която били скрити всички злини, нещастия и болес-
  • ти. Прометей пък откраднал огъня от Олимп или от ковач-
  • ницата на Хефест, или от колелото на слънчевата колес-
  • ница. Кражбата причинила гнева на Зевс, който кроял други
  • планове за смъртните: според Есхил - да ги унищожи напъл-
  • но. И поръчал на Хефест да прикове Прометей на скала в
  • Кавказ, накрая на земята, до безлюдната скитска пустиня.
  • Хефест, макар и против волята си, забил железен кол в
  • гърдите му, извил ръцете му назад и оковал цялото му тяло
  • във вериги. В тази работа му помагали Зевсовите слуги
  • Кратос и Биа /Власт и Сила/. Човеколюбивият Прометей
  • увиснал на скалата - денем орел му кълвял непрекъснато
  • черния дроб, който всяка нощ отново израствал. Негов ос-
  • вободител бил героят Херакъл, който минавал край Кавказ,
  • за да търси градината на Хесперидите, откъдето искал да
  • откъсне златните ябълки. Той съжалил прикования титан.
  • Но не само от съжаление го спасил от мъките. Героят се
  • надявал, че от този прозорлив непокорник ще научи къде се
  • намира градината с ябълките. Затова той убил със стрела
  • орела, разбил веригите и го освободил. В полза на Проме-
  • тей се отказал от безсмъртието си кентавърът Хирон."20
  • "Борбата на духовно индивидуалните богове с природни-
  • те сили представя една абсолютна катастрофа и е същес-
  • твената дейност на боговете, чрез която за пръв път се
  • появява на бял свят главната разлика между старите и
  • новите богове. Затова не трябва да сочим войната, която
  • изкарва тази разлика наяве, като някакъв мит, който би
  • имал стойността на всеки друг, а трябва да я смятаме за
  • мит, който съставлява повратната точка и изразява съз-
  • даването на новите богове.
  • Резултатът от това исполинско стълкновение на бого-
  • вете е събарянето на титаните, единствената победа на
  • новите богове, които после, в тяхното осигурено господс-
  • тво, са били изпълнени от фантазията с конкретно съдър-
  • жание от всички страни. Титаните, напротив, биват изго-
  • нени и трябва да обитават във вътрешността на земята,
  • или да продължат да се намират в тъмната периферия на
  • светлия, веселия свят, както Океан, или да търпят и иначе
  • още най-различни наказания. Така например Прометей бива
  • прикован на Скитската планина, където орелът кълве нена-
  • ситно от черния му дроб, който все нараства отново и
  • отново; по подобен начин Тантал се измъчва в подземния
  • свят от безкрайна, никога неутолена жажда, а Сизиф тряб-
  • ва да тласка непрестанно нагоре скалата, която винаги се
  • смъква отново. Тези наказания, както самите титанични
  • природни сили, са безмерното в себе си, лошата безкрай-
  • ност, копнежът на "трябването" или ненаситността на
  • субективната естествена жажда, която в своето продъл-
  • жително повторение не стига до последния покой на удов-
  • летворението. Защото правилният божествен усет на гър-
  • ците е разглеждал излизането навън, в просторното и не-
  • определеното не по начина на модерния копнеж, като нещо
  • най-висше за човека, а като проклятие, и го е отправял в
  • Тартар...
  • По-ясно изглежда почитането и запазването на стари-
  • те богове в самото художествено изображение. На пред-
  • ходната степен говорихме например за Прометей като на-
  • казания титан. Но по същия начин го намираме отново ка-
  • то освободен. Защото както земята и слънцето, така и
  • огънят, който Прометей донесъл на хората, яденето на
  • месо, на което ги научил, е съществен момент на човеш-
  • кото съществуване, необходимо условие за удовлетворява-
  • нето на нуждите и затова е станало чест на Прометей за
  • дълги времена. Например В "Едип В Колон" на Софокъл се
  • казва /54-56 стих/:
  • Свещен е този край - над него властвува
  • бог Посейдон и още - огненосецът,
  • титанът Прометей.21
  • а схолиастът /древен тълкувател на античен текст, кой-
  • то е писал своите бележки върху полетата на ръкописите,
  • бел.Г.Г./ прибавя, че и в Академията Прометей се почита
  • редом с Атина, както Хефест, и посочва храм в горичката
  • на богинята и стар пиедестал при входа, на който имало
  • изображение както на Прометей, така и на Хефест; но
  • според това, което съобщава Лизимахид, Прометей се изоб-
  • разява като пръв и по-стар, държащ в ръката си скиптър,
  • а Хефест като по-млад и втори, при което олтарът върху
  • пиедестала е общ за двамата. Защото и според мита Про-
  • метей не трябвало да търпи наказанието си вечно, а бил
  • освободен от оковите му благодарение на Херкулес. В тази
  • история на освобождаването се срещат отново някои забе-
  • лежителни черти. А именно, Прометей бива освободен от
  • неговото мъчение поради това, че съобщава на Зевс за опас-
  • ността, която застрашава царството му от неговия три-
  • надесети потомък. Този потомък е Херкулес, на когото нап-
  • ример Посейдон В "Птиците" на Аристофан /1645-1648 стих/
  • казва, че сам ще си навреди, ако влезе в сговора за смъкване
  • на господството на боговете, защото всичко, което оста-
  • ви Зевс, след като си замине, ще стане негово. И в дейст-
  • вителност Херкулес е единственият човек, който преминал
  • в Олимп, който станал от смъртен човек бог и стои по-
  • високо от Прометей, който останал титан...22
  • ЕСХИЛОВАТА ТРАКТОВКА НА МИТА ЗА ПРОМЕТЕЙ
  • "Идейното съдържание на образа на Прометей /в траге-
  • дията "Прикованият Прометей", бел.Г.Г/ свидетелствува,
  • че в светогледа на Есхил идеологията на архаиката е окон-
  • чателно преодоляна. Това става ясно веднага при сравнява-
  • нето на Есхиловата трагедия с епизодите от поемите на
  • Хезиод, в които се появява първата известна ни литера-
  • турна обработка на мита за Прометей.
  • У Хезиод Прометей се появява в ролята на фолклорния
  • "измамник" /трикстер/, който почти успява да измами Зевс.
  • Така, от двете купчини, приготвени от Прометей с кокали-
  • те и месото на заклания бик, Зевс избира за късмет на
  • боговете кокалите, измамно покрити с блестяща лой, дока-
  • то късметът за хората се оказва месото, нарочно обвито
  • във волския търбух. Когато пък Зевс, в гнева си срещу Про-
  • метей, лишава хората от огъня, изобретателният титан
  • отново прибягва до хитрост и, след като открадва огъня
  • от върховния бог, го занася в тръстиково стъбло на хората
  • /"Теогония", 535-570 стих/. Есхил, напротив, не споменава
  • изобщо за подялбата на жертвеното животно, а открадва-
  • нето на огъня в трагедията помага на хората да овладеят
  • много полезни занаяти и природни блага/109-111 стих/, ко-
  • ито в крайна сметка нямат никаква връзка с огъня.
  • У Хезиод като наказание за открадването на огъня Зевс
  • изпраща на хората Пандора, от чиято кутия на земята
  • плъпват всякакви бедствия и болести. На дъното на доне-
  • сената от Олимп кутия на Пандора остава само надежда-
  • та /"Дела и дни", 80-105 стих/. У Есхил, сред останалите
  • благодеяния, дарени от Прометей на смъртните, са упоме-
  • нати лечебните треви и билки, прогонващи болестите и
  • недъзите /476-483 стих/, а още преди това той дарява хора-
  • та с надеждата и ги избавя от страха пред смъртта /248-
  • 251 стих/...
  • У Хезиод са съхранени отзвуци от сказанието за опас-
  • ността, заплашвала някога Зевс: първата от неговите мно-
  • гобройни жени, титанидата Метис, е трябвало да роди
  • потомък, по-силен от баща си, и това е щяло да коства на
  • Зевс властта му над боговете, така както самият той
  • сваля от царския престол баща си Кронос. По съвета на Гея
  • и Уран Зевс поглъща бременната с Атина Метис и не й
  • дава възможност да зачене второ, опасно за него, дете
  • /"Теогония", 886-900 стих/. У Хезиод историята на Метис
  • няма връзка с преданието за Прометей. Есхил обаче въвеж-
  • да този мотив в характеристиката на героя си: неговият
  • Прометей знае от Гея-Темида, че Зевс някога ще придобие
  • син, който ще бъде по-силен от баща си, т.е. Зевс сам ще
  • породи собствената си гибел. Само че, за разлика от Гея
  • у Хезиод, Прометей у Есхил съвсем не бърза да разкрие на
  • Зевс името на тази жена и оставя преднамерено владете-
  • ля на боговете в непрекъснат страх пред очакващото го
  • детрониране..."23
  • ... Много преди да се очовечи в главите на хората, Про-
  • метей бил просто огънят, станал после атрибут на него-
  • вата творческа сила. Бог от по-старото поколение той е
  • син на титана Япет и вероятно разполагал с огъня и зана-
  • ятите. Когато дошли новите богове, а с тях и малоазийс-
  • кият Хефест, Прометей загубил силата си. С огъня се раз-
  • пореждал сам Зевс, а на Хефест олимпиецът възложил ма-
  • териалното изкуство и занаятите. Така изтикан, Проме-
  • тей продължил да съществува като локално божество. Чес-
  • твували го със специален празник, наречен Прометей край
  • Атина, като устройвали щафетни надбягвания с факли. Един
  • късен мит го представя и за създател на хората, които
  • Прометей слепил от кал. Дори показвали мястото, където
  • работил титанът. В конфликта на Зевс и Прометей има
  • зърно от бунта на старото божество, което отстъпва с
  • недоволство функциите си на бог от по-младото поколение.
  • Но това зърно е покрито с мотиви от по-ново време...
  • ... За основаването на град Етна Есхил написал специал-
  • на трагедия. Не се знае какво научил от старата драма-
  • тична традиция в Сицилия, от сицилийския мит и митоло-
  • гичната травестия. Предполага се само, че впечатления
  • от пребиваването в Сицилия активизирали Есхил за напие-
  • ването на трилогията за Прометей, представена скоро след
  • връщането му в Атина. Имало вярване, че под Етна лежи
  • прикован Тифон, стоглавият великан, опълчил се срещу бо-
  • говете и наказан от Зевс. Може би видът на пушещата
  • Етна събудил представи и мисли за мощта на върховния
  • бог и справедливостта на властта му. Може би в Сицилия
  • Есхил прибавил към трилогията, чиято първа част е "Пер-
  • си", сатирната драма "Прометей", в която представял въз-
  • торга на изумените сатири при вида на огъня, донесен от
  • Прометей от небето. Титанът най-напред се появил на
  • сцената в традиционния си смешен вид...24
  • "Ето накратко Есхиловата версия на мита за Проме-
  • тей:
  • Зевс решил да унищожи човешкия род, за да създаде но-
  • ви, по-съвършени същества. Единствен Прометей се сми-
  • лил над клетите смъртни. Той откраднал и им предал бо-
  • жествения огън. Надарени с него, хората подобрили живота
  • си, създали наука и изкуство. Но Прометей скъпо заплатил
  • за човеколюбието си. По заповед на Зевс той бил прикован
  • на скала далече на север и подложен на страшни мъчения.
  • След тринайсет човешки поколения бил освободен от Хера-
  • къл."25
  • МЯСТОТО НА "ПРИКОВАНИЯТ ПРОМЕТЕЙ" В
  • ТВОРЧЕСТВОТО НА ЕСХИЛ
  • "От Есхиловата трилогия за титана Прометей до нас
  • е достигнала само "Прикованият Прометей". От останали-
  • те две - "Прометей Огненосецът" и "Освободеният Проме-
  • тей" - са запазени оскъдни откъси, които не дават доста-
  • тъчна представа за цялостите. Вероятният ред на траге-
  • диите е следният: "Прометей Огненосецът", "Прикованият
  • Прометей", "Освободеният Прометей".
  • Кога е била поставена тази трилогия? Никакъв театра-
  • лен запис /дидаскалия/ не съпровожда текста на запазена-
  • та трагедия и ние не знаем нищо по хронологията й. По-
  • ради това не случайно едни изследвачи смятат "Приковани-
  • ят Прометей" /и цялата трилогия/ за ранно, а други - за
  • късно произведение. Във всеки случай, нито съдържанието ,
  • нито драматическата форма дават основания за катего-
  • рични твърдения.
  • По драматическа техника трагедията "Прикованият Про-
  • метей" има черти на ранно произведение, но веднага тряб-
  • ва да се добави странният за едно ранно /па и не само за
  • ранно/ произведение факт, че лирическите й партии са крайно
  • стеснени. По съдържание тя може да се отнесе към късни-
  • те творби на Есхил. Прави впечатление близостта на "При-
  • кованият Прометей" до "Евменидите" /458 г./: и в двете
  • трагедии враждуват представители на старите и млади-
  • те богове. Освен това нападките в "Прикованият Проме-
  • тей", които Есхил отправя срещу новите господари на Олимп
  • и тяхната тирания, може би визират събитията от 462
  • г.пр.н.е., когато радикално-демократическата партия над-
  • делява над умерената демокрация.26
  • ДРАМАТИЧНОТО ДЕЙСТВИЕ
  • В "ПРИКОВАНИЯТ ПРОМЕТЕЙ"
  • "За разлика от останалите трагедии на Есхил "Прико-
  • ваният Прометей" поразява с краткостта и маловажното
  • съдържание на хоровите партии в нея. Поради това тази
  • трагедия трудно може да се причисли към широкообхват-
  • ния жанр "трагедия-оратория". В нея няма оратория тъй
  • като хорът тук не играе почти никаква роля. Драматурги-
  • ята на "Прикованият Прометей" е също много слаба /само
  • монолози и диалози/. В тази трагедия е представен само
  • един жанр - това е жанра д е к л а м а ц и я"27
  • "Общото на Софокъл и Есхил е по - нататък
  • действието никога не завършва чисто външно а вътрешно
  • и външно едновременно. Неговото въздействие върху душа-
  • та е, че я очиства от страсти, вместо да я възбужда и по-
  • скоро й дава възможност да постигне съвършенство и ця-
  • лост в самата себе си, вместо да я завлича навън и да я
  • раздвоява."28
  • "Действието на трагедията се развива на самия край на
  • земята, в безжизнена пустош, където прикованият към ска-
  • лата Прометей ще открие изгарящото сияние на слънцето
  • и мразовитото дихание на нощта /22-25 стих/: сега той е
  • изцяло във властта на вечните стихии и на първозданните
  • сили на природата. Останал сам сред безлюдното безмъл-
  • вие, той може да общува единствено с тях; призовава ги в
  • последния си монолог, след като усеща с тялото си запла-
  • шителните подземни трусове и вижда как около него бушу-
  • ват вихрите, тътнат гръмотевици и се извиват /лъка-
  • тушат/ мълнии:
  • Свещен ефир и ветрове развихрени!
  • Вий, изворни води, и вий, усмихнати
  • вълни в морето. Земьо кърмилнице,
  • и ти, всевиждащ слънчев кръг! О, вижте как
  • аз, богът, страдам от ръцете божии,
  • /88-92 стих/
  • Моя свято почитана майко Земя!
  • Ти, ефире, дарителю на светлина!
  • Вижте как незаслужено страдам!
  • /1091-1093 стих/
  • Безстрашието на Прометей пред заплахите, идващи от
  • Зевс, привежда в действие всички земни и небесни стихии
  • и свалянето му в Аид придобива характера на космическа
  • катастрофа.
  • На завършващия трагедията наистина вселенски катак-
  • лизъм в пространството съотвествува по време на цялото
  • й протичане не по-малко обширен обхват на събития във
  • времето. Между двете "наказания", които се стоварват
  • върху Прометей в началото и в края на пиесата, пред зри-
  • телите се разкрива не само индивидуалната участ на ти-
  • тана, но и съдбата на целия човешки род: в първата поло-
  • вина на трагедията, в разказа на Прометей пред Океаниди-
  • те, ние виждаме миналото на човечеството, успяло да се
  • измъкне, благодарение на него, от състоянието на първо-
  • битно дивачество и да се издигне до върховете на цивили-
  • зацията; във втората половина на драмата, в пророчества-
  • та на Прометей, изказани пред нещастната Йо, ние узна-
  • ваме за поколенията, които ще произлязат от нея, за по-
  • томъка й от тринадесето коляно, който ще освободи Про-
  • метей от мъченията...29
  • "Есхил представил всички страни на драматичната хар-
  • мония: страдание за справедливо дело, тирана Зевс, съчув-
  • ствието, тайната, която ще промени непримиримия върхо-
  • вен бог. Нататък той ще комбинира тоновете, ще повиша-
  • ва един, ще приглушава друг. Майсторството на Есхиловия
  • израз не е в логичността на драматичното развитие, а в
  • едновременното внушително движение на мотивите...
  • Есхил държи юздите на трите стихии: епическата -
  • власт-справедливост, лирическата - страдание-съчувствие
  • и драматургическата - тайната. Щом придаде на една по-
  • голяма сила, тя се предава органично на другите...
  • Кулминацията е в самия край на трагедията. Нараства-
  • нето върви успоредно с разкриването на Прометей, който
  • остава в центъра на действието. Композицията на "Прико-
  • ваният Прометей" непосредствено зависи от характерово-
  • то развитие на главния образ. С пулсацията на всеки нов
  • диалог бунтът нараства, за да свърши с катаклизъм...30
  • КОНФЛИКТЪТ В "ПРИКОВАНИЯТ ПРОМЕТЕЙ"
  • "В "Прикованият Прометей" Есхил остава верен на прин-
  • ципа за контрастното разполагане и обрисовка на героите.
  • Антагонисти в трагедията са Прометей и Зевс, но Проме-
  • тей се сблъсква не пряко със Зевс, а с боговете от обкръ-
  • жението му. Този факт също свидетелствува за намерени-
  • ето на поета да помири враждуващите богове, като не
  • допусне стрелите на Прометей да бъдат отправени пряко
  • срещу върховния бог. Есхил не може да изведе Зевс пред
  • публика в сцени, които биха подкопали авторитета му. Да
  • се покаже Зевс пред публика, би означавало срещите му сf
  • Прометей да получат известен комичен оцвет. Конфлик-
  • тът между двата бога, който при отсъствието на единия
  • от тях. звучи въпреки всичко с трагическа възвишеност,
  • при сценичен показ на Зевс неизбежно би се превърнал в
  • битова разпра..."31
  • "У Хезиод конфликтът Зевс-Прометей е нещо дребно и
  • обикновено. Подигравчията Прометей не само не помага на
  • хората, но им вреди. Доброто, което им донася, цели да
  • ядоса Зевс и те по-късно го плащат с огромни мъки. Струк-
  • турно Есхил не е изменил нищо - Прометей е с хората
  • срещу Зевс и страда заради това. Но от каламбурната
  • ситуация той създал възвишено трагическо действие.
  • С това той отговорил на вкусовете на своята публика,
  • войните-победители при Маратон и Саламин. За тях теа-
  • търът бил храм и трибуна и те търсели да изживеят там
  • естетически възвишеното близко минало. А Есхил не мо-
  • жел да върви срещу вкуса и характера на публиката, него-
  • вата задача била да разбира и да изразява този характер...
  • В митичния си вид конфликтът не бил нито драматичен,
  • нито трагичен. При преобразуването най-напред отпаднала
  • измамата с жертвеното животно и гневът на Зевс се от
  • равдал с открадването на огъня. Но сериозният конфликт
  • изисква и сериозна цел, затова Прометей открадва не за
  • да разсърди Зевс, а за да помогне на хората. Есхил постига
  • едновременно две цели. Прави Прометей човеколюбец, при-
  • дава му сериозни възвишени черти и намира основание за
  • състрадание - зрителите ще състрадават на своя благоде-
  • тел. Прометей се противопоставил на Зевсовото намере-
  • ние да унищожи негодния човешки род и става първопричина
  • за прогреса. За Хезиод титанът беше причина за злото на
  • земята. С проста градация Есхил преобръща и уголемява
  • значението на Прометей, за да го направи достоен за кон-
  • фликта в божествения план и за да включи в него съдбата
  • на човечеството.
  • Но това не е достатъчно основание за състрадание.
  • Прометей трябва да страда несправедливо. От друг мито-
  • логически цикъл към благодетеля на хората се прибавя и
  • мотивът за помощника на Зевс. Прометей помогнал на Зевс
  • в борбата с титаните за установяване на новия ред. Слей
  • дователно новият властник дължал победата си на Проме-
  • тей.
  • След тия промени и образите, и ситуацията са възвише-
  • ни но конфликтът все още е лиричен, защото Зевсовата
  • сила е независима от Прометей. За да стане конфликтът
  • драматичен, то и Прометей трябва да има някаква власт
  • над Зевс. Той я има най-напред чрез справедливостта, коя-
  • то е на негова страна. Но е необходимо още нещо, за да
  • стане тази зависимост конкретна. Тогава от цикъла за
  • Ахил Есхил използувал мотива за голямата тайна. Темида
  • отървала Зевс от гибел, като предрекла, че от желания
  • брак с морската богиня Тетида ще се роди син по-могъщ от
  • бащата, който ще му отнеме властта. Зевс се отказал
  • от намеренията си, а Тетида се омъжила за царя на фтия
  • Пелей. Есхил смесил Темида с майката на Прометей Гея и
  • така титанът научил толкова важната за Зевс тайна за
  • брака с Тетида. Тази тайна става неговата сила срещу
  • Зевс. Тя поставя в зависимост върховния бог. Така конфлик-
  • тът звучал вече и драматично, и трагично...
  • Трагедията ще бъде истинска драма, защото страдащи-
  • ят Прометей може да причини с някаква тайна страдание
  • на Зевс. Следователно божата воля не е изключителна и
  • те двамата с Прометей са истински антагонисти. Наис-
  • тина Зевс се не явява никъде. Други представят силата и
  • властта му. С това Есхил умело избягнал принизяването на
  • божеството в пряк диалог с Прометей. Но неговото появя-
  • ване не е необходимо. Зрителят знае за него толкова опре-
  • делени неща, колкото и за Прометей. "Зевс е тиран и закон
  • е сега произволът му".32
  • ЕПИЗОДИЧНИТЕ КОЛИЗИИ
  • В "ПРИКОВАНИЯТ ПРОМЕТЕЙ"
  • "Прометей не реагира към представителите на Зевсо-
  • вата власт така, както се отнася към Зевс. С Власт и Сила
  • той не разговаря - те са слепи оръдия, те показват личен
  • почин и воля само там, където трябва да се прояви жесто-
  • кост. Без съмнение Есхил е оценявал мълчанието му като
  • израз на героично държане. Но той е смятал словесната
  • намеса на Прометей за неуместна и по друга причина: сце-
  • ната на приковаването посочва пукнатините в крепостта
  • на Прометеевите врагове. Тук зрителят е свидетел на вто-
  • ростепенния, но съществен конфликт между онези, чиято
  • жертва е Прометей. Есхил внушава, че самите те не са
  • единодушни относно страшната разправа, заръчана от Зевс.
  • Намесата на Прометей тук не би била оправдана и той
  • съвсем логично мълчи.
  • Иначе се отнася Прометей към Океан. Океан е прак-
  • тичният тип, който овреме долавя промените и се ориен-
  • тира в един себеполезен смисъл. Вчера той е бил съратник
  • на Прометей срещу олимпийците, но днес благоразумно заб-
  • равя това. Днес той е Зевсов приятел и добър приятел,
  • защото може да се застъпва пред вседържителя дори за
  • Прометей. Прометей се отнася към него с неизменна през-
  • рителна ирония. Той му припомня опасностите, които крие
  • подобно застъпничество, угасява добротворческия му плам
  • и сцената получава ефектен завършек: Океан забравя всич-
  • ки лицемерни уверения, които е давал само преди миг, въз-
  • сяда четириногата си птица и отлита...
  • Това е втората победа на Прометей над Зевс. Като про-
  • гонва ренегата и лицемера Океан, което е и главна цел на
  • сцената, като изобличава низката му природа, Прометей
  • изобличава и самия Зевс. Защото на зрителя е дадена въз-
  • можност да заключи, че към приятелите на Зевс се числи
  • и един ренегат и лицемер.
  • В стълкновението с Хе р м ес Прометей показва друг
  • разред Зевсови крепители. Хермес изрича наперена реч, с
  • която призовава Прометей към благоразумие - както го разбира
  • той, лакеят. Сега на сцената е не мним доброжелател
  • който декларира преданост, а един откровено груб предс-
  • тавител на Олимп. Това определя както неговия, така и
  • Прометеевия тон. Но Прометей има предимство и в тази
  • сцена, защото речите на Зевсовия пратеник се намират в
  • комическо противоречие с мястото му в олимпийската йе-
  • рархия...
  • В сцената с Хермес Есхил създава енергичен диалог. Тук
  • актьорът представя деен драматически характер. Двама-
  • та участници в словесния двубой се въодушевяват от най-
  • искрена и неприкрита неприязън и се стараят да направят
  • нейния израз максимално язвителен. Едностишните репли-
  • ки са здраво свързани помежду си и силата, с която изра-
  • зяват противоположните позиции, е удивителна...
  • В сцената с Хермес Прометей удържа нова победа над
  • Зевс. Ако диалогът с Океан подсказва, че една част от
  • приятелите на Олимпиеца се състои от ренегати, двубоят
  • с Хермес прави несъмнено, че друга част от обкръжението
  • му съставят лакеите.33
  • ХАРАКТЕРИТЕ В "ПРИКОВАНИЯТ ПРОМЕТЕЙ"
  • "... Прометей на Есхил страда не само от външна
  • болка, а много по-дълбоко от вътрешното чувство за нес-
  • праведливост и потискане и неговото страдание се изявява
  • не като подчинение, тъй като не съдбата, а тиранията на
  • новия господар на боговете е, която му причинява това стра-
  • дание, то се изявява като упорство, като възмущение и тук
  • свободата п о б е ж д а в а необходимостта тъкмо чрез
  • това, че в чувството за неговото л и ч н о страдание го
  • движи все пак само о б щ о т о възмущение срещу непо-
  • носимото господство на Юпитер. Прометей е първообра-
  • зът на най-величавия човешки характер, а по този начин и
  • истински първообраз на трагедията..."34
  • "Във вторичната митология, в която опозицията на без-
  • смъртен бог с универсални функции и на смъртен герой,
  • репрезентант на общност, е вече оформена, отношението
  • на боговете и хората е основен оператор за изразяване на
  • диалектиката на активност и пасивност. Героят се проти-
  • вопоставя на силите на хаоса, носени от друго племе и
  • чужда земя, но и на небесните сили, които иначе се смя-
  • тат за носители на ред и култура. Така наред с активната
  • и пасивната позиция в света в героя се преплитат диалек-
  • тично идеите за хаос и ред. В образа на т.нар. трикстер,
  • лакомник, сладострастник и шегобиец героят става озна-
  • чение за хаоса на човешката природа, който се противо-
  • поставя на силите на реда. Но случаят с Есхиловия Про-
  • м е т е й показва как комичният конфликт с върховното
  • божество на реда се преобразува в сериозна колизия. Геро-
  • ят може да застъпва идея за нов ред и култура и да става
  • жертва на боговете. Това е по същество израз на колизи-
  • ята между човешката култура и извънкултурното прост-
  • ранство, динамика-колебание около носителя на културата
  • и хаоса. И природата, представяна от боговете, и човешки-
  • ят свят, представян от героя, се оказват двойствено оп-
  • ределени като хаос и космос. Разбира се, опозицията на
  • богове и герои служи не за еднозначно изразяване на диа-
  • лектиката на природа и култура, на активност и пасив-
  • ност, а за решаването на конкретни задачи в границата на
  • тази диалектика."35
  • "... Прометей обхваща с поглед миналите и бъдещите
  • векове, тъй като самият той, като безсмъртен бог, е не-
  • подвластен на течението на времето /933 стих: "Защо да
  • тръпна? Смърт не ми е съдена."/. Въпреки това отредени-
  • те му от съдбата страдания го заставят да почувствува
  • като смъртен изтичането на времето и при това в такива
  • мащаби, в които простосмъртните едва ли биха могли да
  • се ориентират - трагическото битие на Прометей придо-
  • бива характера на абсолютна величина, неизмерима с оби-
  • чайната човешка мяра.
  • От това става ясно, че образът на Прометей е като че
  • ли построен върху пресечната точка на две несъвместими
  • линии: безсмъртният бог, част от вечността, от непре-
  • ходното мироздание, неподвластен на ритъма на времето,
  • се озовава в положение, което съответствува повече на "ефи-
  • мерното", смъртно, същество от плът и кръв. Подобна вът-
  • решна противоречивост на образа е заложена, разбира се,
  • от антропоморфизма на гръцките богове: въпреки своята
  • безтелесност, те притежават способността да страдат
  • от болки и рани. Важно е да се отбележи, че в трагедията
  • "Прикованият Прометей" пред Прометей възникват същи-
  • те проблеми, които се появяват пред обикновените , смър-
  • тни герои на Есхил, но при тяхното разрешаване се дости-
  • га до дълбочина и мащабност, които са характерни само за
  • божествения, "абсолютен" уровен на съществуване...
  • Съдържание на "действието" на Прометей като че ли
  • става само негодуванието на титана срещу Зевс и в след-
  • ствие на това образът на Прометей се оказва външно мно-
  • го по-статичен, отколкото образите на Етеокъл или на
  • героите в "Орестията". Само че зад физическата непод-
  • вижност на прикования титан се крие огромно вътрешно
  • напрежение, което се проявява в решителната, непоколеби-
  • ма непримиримост спрямо Зевс. В хода на драматичното
  • действие се формира трагическата нетърпимост
  • на героя, чиито етапи на съзряване се нуждаят от отделен
  • анализ...36
  • "... Прометей създал цивилизацията и прогреса, като из-
  • вел човека от тъмнината на миналото. С образа на Проме-
  • тей Есхил открил нов възглед за хода на човешката исто-
  • рия. Докато за Омир и Хезиод златният век се намирал
  • далече в миналото, а след него следвали епохи на упадък,
  • Есхил видял с исторически очи хода на човешкия прогрес и
  • символизирал този възглед в делото на човеколюбеца Про-
  • метей, който дал сила и единение на скоросмъртния човеш-
  • ки род...
  • На сцената излиза гонената по света и превърната в
  • крава И о - жертва на Зевсовата любов и Херината рев-
  • ност. Още едно несправедливо страдание, причинено от
  • Зевс, закрепява каузата на Прометей, прави я обективна и
  • силна. Прометей все пак е сгрешил нещо, "прекомерно... по-
  • чел смъртния човешки род". Ио е виновна само с красотата
  • си. "Не е ли безсърдечен повелителят на боговете?" Ио
  • научава бъдещето на своите страдания от страдащия Про-
  • метей и възкликва:"Да умреш веднъж е по-добре, отколкото
  • да изнемогваш всеки ден". "На мене и смъртта не ми е
  • дадена" - отговаря Прометей и вълната на общо страдание
  • и съчувствие се разделя. Титанът страда повече, защото
  • е безсмъртен. Но той няма да страда вечно. Отново има
  • нужда от тайната и в диалог с Ио Прометей я разкрива
  • почти напълно: Зевс желае брак, от който ще се роди син,
  • по-могъщ от него и спасението е да свали оковите на Про-
  • метей, за да научи какъв е този брак. Хорът най-после
  • разбира в какво е силата на Прометей.
  • Но Ио научава още нещо - далечен неин потомък след 13
  • поколения ще стане освободител на титана. И на него
  • както на нея Прометей ще посочи бъдещия път. Скрил се
  • зад титана, Есхил с любознателността на учен и пъгпе-
  • шественик указва на Ио страните и племената, през кои-
  • то ще мине нейният мъчителен път. Щастлив повод, за да
  • прояви младежката ревностност на своето поколение към
  • знание и движение.
  • Отново сме в допир с пластичната техника на Есхил.
  • Ио се свързва с цялото с няколко връзки - по аналогия,
  • защото страда подобно страдание; по контраст, защото
  • тя смъртната страда в движение (докато Прометей без-
  • смъртният страда в неподвижност); сюжетно, защото е
  • баба на Херакъл, бъдещият освободител на Прометей. Вклю-
  • чено с няколко основания, страданието на Ио звучи органич-
  • но в цялото...
  • КОНКРЕТНИЯТ СМИСЪЛ НА "ПРИКОВАНИЯТ ПРОМЕТЕЙ"
  • става понятен само във връзка със събитията, които след-
  • ват. Ето как се е развивало действието в другите недос-
  • тигнали до нас части на трилогията. "Освободеният Про-
  • метей" показвал титана, прикован на Кавказ. Хора образу-
  • вали помилваните и освободени братя на Прометей тита-
  • ните, които живеели щастливо на острова на блажените.
  • По всяка вероятност в поведението на Зевс настъпила дъл-
  • бока промяна. Той преодолял тиранския нрав и станал мъдър
  • владетел. Неизвестно е как Есхил мотивирал тази промя-
  • на. Но явно той показвал една власт от нов тип, близка до
  • често срещаната в другите трагедии представа за спра-
  • ведливо божество. С тази промяна той активно поправял
  • несъвършеното божество от Омиров тип и довеждал кри-
  • тиката на йонийските философи срещу антропоморфната
  • митология до положителен резултат. Зевс осъзнал по ня-
  • какъв начин висшия ред, на който сам трябвало да се под-
  • чини. Затова може би важна роля изиграла тайната за опас-
  • ния брак, разкрита му от Гея или от самия Прометей. Зевс
  • се отказал от любовта към Тетида, научил се на сдържа-
  • ност и мярка. Може би именно тогава подарил на хората
  • духовните блага на цивилизацията, получили вече от Про-
  • метей материалните. Поне такава е ролята на Зевс за
  • създаването на човешкото общество в прочутия мит в
  • диалога "Протагор" на Платон.
  • С промяната на Зевс бунтът на Прометей загубвал своя
  • смисъл. Той послужил за активно средство във възпитани-
  • ето на върховния бог. Крайностите се помирили. Зевс поз-
  • волил на Херакъл да освободи Прометей от орела и вериги-
  • те, а Прометей, както преди векове на Ио, му посочил пътя
  • на бъдещите подвизи. В знак на подчинение пред справедли-
  • вия ред на новата власт Прометей се увенчавал. Венецът
  • бил символ на подчинението на справедливото божество и
  • на световната хармония.
  • Есхил показал как своеволният в началото бог чрез стра-
  • данието на Прометей и зависимостта от него станал спра-
  • ведлив. Той разказал следователно свещената история на
  • световния ред. С тази история Есхил постигнал висша нрав-
  • ствена цел, като внушавал на своите зрители онази увере-
  • ност в хармонията, която те сами търсели и усещали.
  • Богът не само ставал добър, той приемал човешкия прог-
  • рес, фактически се помирявали не Зевс и Прометей, а Зевс
  • и човечеството."37
  • Подбор и съставителство -
  • доцент Гено Генов
  • ДЕЙСТВАЩИ ЛИЦА
  • Власт
  • Сила
  • X е ф е с т
  • Прометей
  • Хор на океаниди
  • Океан
  • Ио
  • Хермес
  • ПРОЛОГ
  • На сцената са Власт, Сила, Хефест
  • и Прометей.
  • ВЛАСТ
  • Най-сетне, ето, стигнахме накрай земя,
  • в пустинната и непристъпна Скития.
  • Ти, Хефесте, велението бащино
  • ще трябва да изпълниш - към скалистите
  • 5 била, ей там, ще приковеш бунтовника,
  • пристегнат със веригите стоманени.
  • Че той открадна твойто цвете - пламъка
  • всемощен - и го подари на смъртните.
  • Пред боговете ще плати греха си той,
  • Ю за да научи как се тачи царска власт
  • и да забрави любовта към людете.
  • ХЕФЕСТ
  • Вий, Власт и Сила, Зевсовата заповед
  • изпълнихте и ето ви, свободни сте.
  • А аз не смея него, кръвно близкия,
  • 15 да прикова над бездната на бурите.
  • И все пак трябва да посмея. Страшно е
  • да пренебрегна бащината заповед.
  • (Към Прометей)
  • О ти, премъдри сине на великата
  • Темида! Пряко волята на двама ни
  • 20 ще те пригвоздя здраво към безлюдната
  • скала, където людска реч и смъртен взор
  • не ще съзреш, а изгорен от слънчев зной,
  • ще промениш цвета си. Ще жадуваш ти
  • да скрие зрака нощ пъстрооблечена
  • 25 и слънце да стопи сланата утринна.
  • И непрестанно ще те гложди болката -
  • че твоят избавител, знай, не е роден.
  • Сам бог, на боговете ти презря гнева
  • 30 и с прекомерен дар почете смъртните.
  • Затуй ще бдиш на този връх безрадостен -
  • изпънат, без да свиеш крак, с безсънен взор.
  • Ще екнат всуе твоите ридания
  • и твоите вопли. Знай, неумолим е Зевс!
  • 35 Безмилостни са всички нови властници.
  • ВЛАСТ
  • Недей се бави с безполезно вайкане!
  • Мрази го! Бог е, но на боговете е
  • пръв враг - той даде твоя дар на смъртните!
  • ХЕФЕСТ
  • Могъщи са роднинството и дружбата.
  • ВЛАСТ
  • 40 Но можеш ли да не изпълниш волята
  • на Зевс? Това не те ли плаши повече?
  • ХЕФЕСТ
  • Ти винаги си дръзка и безмилостна!
  • ВЛАСТ
  • Не ще помогнат сълзите. Не се труди
  • с напълно безполезното, напусто е!
  • ХЕФЕСТ
  • 45 Уви, проклет да бъде занаятът ми!
  • ВЛАСТ
  • Защо пък? Да ти кажа право, твоето
  • изкуство няма дял в злочестините му.
  • ХЕФЕСТ
  • Все пак на някой друг да бе се паднало.
  • ВЛАСТ
  • Да, всеки носи тежки задължения.
  • 50 Едничък е свободен Зевс, властителят.
  • ХЕФЕСТ
  • Разбрах това и нямам възражения.
  • ВЛАСТ
  • Тогава бързо му сложи оковите -
  • баща ти да не види, че бездействуваш.
  • ХЕФЕСТ
  • Това са железата за ръцете му.
  • ВЛАСТ
  • 55 Сложи ги на ръцете му и здраво бий
  • със млата! Прикови го върху зъбера!
  • ХЕФЕСТ
  • Готово е, безукорно е сторено.
  • ВЛАСТ
  • По-силно бий, недей отпуща никъде!
  • Той знае път и в безизходни трудности!
  • ХЕФЕСТ
  • 60 Навеки е пригвоздена ръката му.
  • ВЛАСТ
  • Тъй! Прикови и другата - да види той,
  • мъдрецът, че пред Зевс е слаб и немощен!
  • ХЕФЕСТ
  • Със право би ме укорил единствен той.
  • ВЛАСТ
  • Забий сега стоманен клин със остър зъб
  • 65 и пронижи от край до край гърдите му!
  • ХЕФЕСТ
  • Ах, Прометее! Плача над бедите ти!
  • ВЛАСТ
  • Пак жалиш, пак оплакваш неприятеля
  • на Зевс! Да не заплачеш и за себе си!
  • ХЕФЕСТ
  • Ти виждаш, всичко туй не е за гледане.
  • ВЛАСТ
  • 70 Да, виждам, виждам, той получи своето.
  • Сега с верига окови ребрата му!
  • ХЕФЕСТ
  • Да, зная сам! Не заповядвай толкова!
  • ВЛАСТ
  • Ще заповядвам и ще ти крещя дори!
  • Я слез и в железа стегни нозете му!
  • ХЕФЕСТ
  • 75 Без много мъка и това е свършено.
  • ВЛАСТ
  • Бий здраво - да се впият Във месата му.
  • Строг властник ти възложи тази работа!
  • ХЕФЕСТ
  • Езикът ти прилича на лицето ти.
  • ВЛАСТ
  • Бъди мекосърдечен, но за моята
  • 80 суровост и за моя гняв не ме кори!
  • ХЕФЕСТ
  • Да тръгнем вече, в железа е целият.
  • ВЛАСТ
  • (към Прометей)
  • Злодействувай, кради небесни дарове,
  • дарувай еднодневките! Ще могат ли
  • да снемат част от участта ти смъртните!
  • 85 За боговете ти си Промислителят!
  • О, не! На тебе трябват промислители -
  • чрез тях да се избавиш от веригите!
  • (Власт, Сила и Хефест излизат.)
  • ПРОМЕТЕЙ
  • Свещен ефир и ветрове развихрени!
  • Вий, изворни води, и вий, усмихнати
  • 90 вълни в морето! Земьо всекърмилнице,
  • и ти, всевиждащ слънчев кръг! О, вижте как
  • аз, богът, страдам от ръцете божии!
  • Погледнете ме, вижте ме - смазан
  • от ужасен позор, ще се боря навек
  • 95 с безконечните дни!
  • Тия срамни вериги измисли за мен
  • новожезлият цар на блажените. Ах!
  • За сегашните мъки, за бъдното зло
  • аз въздишам! Кога, след какви изпитни
  • 100 ще изгрее на мъките краят?
  • Какво говоря? Нищо неочаквано
  • не ще ме сполети. А отреденото
  • ще трябва да понасям леко. Зная аз -
  • съдбата има непреодолима мощ.
  • Не мога да мълча за своите бедствия,
  • не мога и да не мълча. На смъртните
  • аз дадох дар и тъй се впрегнах в зла съдба.
  • В тръстиково стъбло аз грабнах семето
  • 110 на огъня - учителя на смъртните
  • в изкуствата, безценното им щастие.
  • Пригвозден сред просторите на етера,
  • заплащам за такива прегрешения.
  • Ах, ах! О, О!
  • 115 Какъв звук и благ дъх незрим насам долита?
  • Божествен, смъртен или полубожески?
  • Ах, иде някой тук, на този пуст връх,
  • да гледа теглилата ми. Какво сега?
  • Това съм аз, злочестият разпънат бог!
  • 120 Неприятел на Зевс и намразен безкрай
  • зарад своята обич към людския род
  • от онези в Олимп, за които домът
  • на властителя Зевс е приятелски дом!
  • Аз долавям - уви! - как се движи насам
  • 125 ято птици и как под чевръсти крила
  • затрептя, зазвуча принебесната шир.
  • Всяка стъпка насам ме тревожи.
  • (Влиза Хорът.)
  • П А Р О Д
  • ХОР
  • Първа строфа
  • Не се плаши: иде с любов
  • на този връх нашият рой
  • със полет бърз; идем при теб,
  • 130 след като с толкоз труд едва
  • склонихме стария наш баща.
  • Тук ни доведоха бързи вихри.
  • Стоманен ек в миг долетя
  • в далечния наш пещерен кът,
  • прогони той плахия свян
  • и ето, боси
  • 135 литнахме с вихра кола към тебе.
  • ПРОМЕТЕЙ
  • Уви,уви!
  • Вий, деца на богатата с рожби Тетис,
  • вие, щерки на бог Океан,
  • който земната твърд със безсънни води
  • 140 е обгърнал отвред! Погледнете сега
  • със какви железа прикован съм навек,
  • как връз тъмните бездни на стръмни скали
  • ще стоя на нерадостна стража!
  • ХОР
  • Първа антистрофа
  • О, да, видях! Моите очи
  • прибули с мрак тъмна мъгла
  • и цял порой горки сълзи,
  • 145 щом, Прометее, зърнах как
  • изсъхва бавно на тоя скат
  • твоята плът в стоманни връзки.
  • Защото днес нови царе
  • държат Олимп. Властвува днес
  • безбожно Зевс с новия свой
  • 150 закон. Той стъпка
  • всичко, което преди бе свято.
  • ПРОМЕТЕЙ
  • Под земята, дълбоко под мрачния ад,
  • под мъртвешкия пристан, в Тартара глух
  • да ме беше запратил,
  • 155 окован в несломими вериги, та тъй
  • нито бог, нито другиго моята скръб
  • да не може да радва!
  • А сега съм играчка на вихъра лих,
  • враговете ликуват над мене!
  • ХОР
  • Втора строфа
  • 160 Кой бог е толкова жесток,
  • че да злорадствува над теб?
  • И кой не би се възмутил
  • пред твоето тегло?
  • Единствен Зевс. А с бесен гняв
  • и с непреклонна мисъл
  • 165 стария род на Уран
  • той изкоренява.
  • Няма да спре, доде не се насити
  • или додето не бъде отнета
  • с тежък бой властта му!
  • ПРОМЕТЕЙ
  • Но от мене, от мене, макар че сега
  • съм потънал в позор и търпя железа,
  • ще почувствува нужда блаженият цар -
  • 170 съзаклятния план да разкрия! Че той
  • ще отнеме от него и скиптър, и чест.
  • И тогава с подкупваща медена реч
  • той не ще ме измами, не ще ме сломи
  • със заплахи и няма за тайния план
  • 175 да му кажа, додето не паднат от мен
  • тия хищни вериги и той не плати
  • както трябва за моите мъки!
  • ХОР
  • Втора антистрофа
  • Да, ти си смел! И в крайно зло
  • пред нищо не отстъпваш ти.
  • 180 Премного волна реч редиш.
  • А моето сърце
  • тревожи и пронизва страх -
  • пред твоя жребий тръпна!
  • Де ли ще видиш ти
  • край на всички тия
  • бедствия? Да, сърце неумолимо,
  • дух непреклонен в гърдите си крие
  • той, синът на Кронос.
  • ПРОМЕТЕЙ
  • 185 Той е твърд и жесток и закон е сега
  • произволът му, знам. Ала до'ще часът-
  • и тогава ще стане и кротък, и благ
  • под съдбовният удар; суровият гняв
  • 190 ще притихне и той ще подири съюз
  • и приятелство с мен
  • и желан при желан ще се върне.
  • ПЪРВИ ЕПИЗОД
  • ХОР
  • Разкрий ни всичко и кажи вината си,
  • зарад която Зевс те хвърля в толкова
  • 195 позорни и потъръсващи страдания.
  • Кажи, ако за теб не е мъчително.
  • ПРОМЕТЕЙ
  • За мен и да говоря е болезнено,
  • и да мълча. От вси страни нещастия!
  • И тъй, когато боговете почнаха
  • 200 вражда и се роди междуособица
  • (едни желаеха да смъкнат Кроноса
  • от власт и Зевс да зацарува, други пък
  • със всички сили срещу Зевс въстанаха),
  • реших да дам тогава на титаните,
  • 205 родени от Уран и Гея, най-добри
  • съвети. Не успях - те пренебрегнаха
  • надменно моите мъдри увещания
  • и смятаха да властвуват с насилие.
  • А майка ми Темида-Гея (много са
  • 210 названията, но един е образът)
  • многажди отнапред ми бе предричала
  • какво ще има да се случи в бъдеще -
  • че трябва не със сила, не с могъщество,
  • а с хитрост да се борят за победата.
  • 215 Когато им излагах туй вещание,
  • дори със поглед те не ме зачетоха.
  • Като видях това, реших, че най-добре
  • ще бъде, ако ние двама с майка ми
  • решим да станем Зевсови поддръжници.
  • Благодарение на мене адските
  • 220 дълбоки бездни скриха както Кроноса,
  • така и всички негови съратници.
  • И ето, властелинът на безсмъртните
  • ми се отплаща с тези наказания.
  • Да, болест е, вродена на тираните,
  • 225 да нямат вяра в своите приятели.
  • Поискахте да знаете причината
  • за моя срам. Ще ви я кажа, чуйте я.
  • Щом сяда на престола бащин, почва той
  • да разпределя почетните длъжности
  • 230 сред боговете, да раздава властите.
  • За бедния човешки род ни думица
  • не каза. Щял да го изтреби целия,
  • за да изникне ново поколение.
  • Единствен аз оспорих тези планове.
  • 235 Аз само дръзнах. Аз избавих смъртните.
  • Не слязоха избити в преизподнята.
  • Затуй стоя превит под тези бедствия,
  • ужасни за страдалеца, за зрителя -
  • покъртващи. Бях милостив към хората -
  • 240 не срещнах милост, а така безжалостно
  • разбит, вися - за Зевс позорно зрелище.
  • ХОР
  • С душа от камък, със сърце безчувствено
  • е онзи, който не скърби пред твоите
  • страдания! О, да не бях ги виждала!
  • 245 Видях ги аз и болка сви сърцето ми!
  • ПРОМЕТЕЙ
  • Да, жалък съм за своите приятели.
  • ХОР
  • Ти може би си сторил нещо повече?
  • ПРОМЕТЕЙ
  • На смъртните отнех да виждат края си.
  • ХОР
  • А как намери цяр за туй страдание?
  • ПРОМЕТЕЙ
  • 250 Надежди слепи вселих във душите им.
  • ХОР
  • Голяма благодат си дал на смъртните.
  • ПРОМЕТЕЙ
  • Освен това дарувах им и огъня.
  • ХОР
  • Как? Огън имат днес и еднодневките?
  • ПРОМЕТЕЙ
  • А той ще им разкрие много работи.
  • ХОР
  • 255 И Зевс за тези твои провинения...
  • ПРОМЕТЕЙ
  • ... ме мъчи и не намалява мъките.
  • ХОР
  • Не ще ли имат свьршек теглилата ти?
  • ПРОМЕТЕЙ
  • Тук важи само неговото хрумване.
  • ХОР
  • Как тъй? Какво очакваш? Та не виждащ ли,
  • 260 че си грешил? А как - да не приказваме -
  • нерадост е за мен, за теб - страдание.
  • Но стига. Помисли за изход някакъв.
  • ПРОМЕТЕЙ
  • Когато сам не страдаш, твърде лесно е
  • да увещаваш и кориш разбития
  • 265 от зло. Аз знаех всичко предварително.
  • Да, чуйте: исках, исках, и така сгреших!
  • Пострадах сам, помагайки на хората.
  • Не мислех, че в такива страшни бедствия
  • ще съхна върху зъбери приоблачни,
  • 270 че този пуст връх ще ми бъде жребият.
  • Недейте плака вече за сегашното,
  • а слезте на земята, чуйте бъдната
  • съдба, та всичко, всичко да узнаете.
  • Послушайте ме, чуйте, помогнете ми
  • 275 в бедата! Броди нашето нещастие -
  • днес едного сполита, утре - другиго.
  • ХОР
  • Прометее, с готовност словата ти аз
  • ще послушам. Със пъргави млади нозе
  • 280 ето, скачам от моята бърза кола,
  • от свещения етер - от птичия брод -
  • и заставам на тая скалиста земя,
  • че желая докрай
  • да узная за твоите мъки.
  • (Хорът слиза от колесницата си.
  • На крилат кон долита Океан.)
  • ОКЕАН
  • Аз преминах далечни земи и дойдох,
  • 285 Прометее, при тебе. Донесе ме тук
  • тази птица с чевръсти крила. Не с юзди -
  • с мисълта си напътвах летежа й аз!
  • В тия тежки беди ти съчуствувам, знай!
  • Мисля, тъй повелява роднинската кръв
  • 290 да постъпвам сега,
  • а пък вън от рода си не зная кого
  • бих могъл да почитам така, както теб.
  • Ти ще видиш, че вярно е всичко това.
  • Не обичам ласкателства. Хайде сега,
  • 295 обади ми какво да направя за теб
  • и ти няма да кажеш, че имаш другар,
  • по-надежден от мен, Океана.
  • ПРОМЕТЕЙ
  • Какво, и ти ли идеш - теглилата ми
  • да гледаш? Как, оставяйки потока си
  • 300 и тъмните скали на пещерите си,
  • посмя да дойдеш тук, в железородната
  • зебя? Какво, да гледаш участта ми ли
  • дохождаш тук, да споделиш скръбта ми ли?
  • Тогава гледай зрелище: приятелят
  • 305 на Зевс, установителят на царската
  • му власт, когото той премазва с бедствия!
  • ОКЕАН
  • Да, виждам, Прометее, и макар че си
  • разумен, ще ти дам един добър съвет.
  • Виж кой си, промени си и характера -
  • 310 да стане нов, защото нов е властникът.
  • Ако отправяш груби и ругателни
  • слова, от висотата на престола си
  • ще чуе Зевс и знай - тогава днешната
  • беда ще ти се стори само някаква
  • 315 игра. Злочести, чуй ме, остави гнева
  • и подири избава от бедите си!
  • Ще кажеш, че говоря стари приказки.
  • Все пак ти знаеш, Прометее - тази е
  • наградата за дръзките ругателства.
  • 320 Не си смирен и не отстъпваш в бедствие,
  • та ще прибавиш ново към сегашното.
  • Ако послушаш моите напътствия,
  • ти няма на ръжен да риташ, виждайки,
  • че властвува жесток, безотговорен цар.
  • 325 Сега отивам, ще опитам - може би
  • с успех ще те избавя от бедата ти.
  • А ти кротувай тук и дръж езика си.
  • Какво, нима не знаеш ти, премъдрият,
  • че скъпо струва всяка празна приказка?
  • ПРОМЕТЕЙ
  • 330 Завиждам ти, че си между невинните,
  • след като с мен споделя всички дързости.
  • Недей сега, не се грижи. Ти никога
  • не ще го преклониш. Че непреклонен е.
  • Виж сам да не напакостиш на себе си!
  • ОКЕАН
  • 335 Съветваш мене по-добре, отколкото
  • сам себе си. Аз съдя не по думите,
  • а по делата. Тръгвам вече - моля те,
  • не ме задържай повече. Уверен съм,
  • ще го склоня, ще те спася от мъките.
  • ПРОМЕТЕЙ
  • 340 Благодаря, навеки съм признателен.
  • На всичко си готов. Ала не се труди
  • за мене. Знай, напразен, безполезен е
  • трудът ти, ако си решил наистина
  • да се потрудиш. Стой си, в безопасност си.
  • 345 Че ако страдам сам, не искам бедствия
  • да връхлетят главите и на другите.
  • О, да, защото ме разкъсват мъките
  • на брат ми Атлас, който сред просторите
  • на Запада поддържа с раменете си
  • 350 стълбът между Небе и Твърд. Ужасен дял!
  • Скърбя и за Тифон, земероденият,
  • поселникът суров на килкийските
  • скали, Тифон, стоглавото чудовище,
  • разбит сега. Въстанал срещу всички там,
  • 355 в небето, и забълвал смърт с устата си,
  • а с поглед стрелял страховити мълнии -
  • поискал да низвергне Зевс от трона му.
  • Но долетяло будното оръжие
  • на Зевс, гърмът, от който веят пламъци,
  • 360 и той го поразил заради дръзките
  • слова. Ударен във сърцето, паднал той
  • безжизнен, изгорен от пламък мълниен.
  • И мъртвото му тяло днес е проснато
  • край теснините при морето. Смазано
  • 365 и то под Етна, дето, на самия връх,
  • е седнал и кове нагорещеното
  • желязо Хефест. Но ще рукнат огнени
  • реки и ще разръфат с алчни челюсти
  • широките поля на плодородната
  • 370 Сицилия. Тифон ще запламти от гняв
  • с горещите стрели на буря огнена,
  • макар свъглен от Зевсовата мълния.
  • Но ти не си неопитен, съветът ми
  • не ти е нужен. Сам спасявай себе си.
  • 375 А аз ще нося дотогава мъките,
  • додето Зевс смири гнева в сърцето си.
  • ОКЕАН
  • Но, драги Прометее, не разбираш ли,
  • че блага реч лекува разгневения?
  • ПРОМЕТЕЙ
  • Когато укротиш сърцето овреме,
  • 380 а не когато сдържаш ярост кипнала!
  • ОКЕАН
  • Ако съзираш нещо вредно в моята
  • готовност и решителност, кажи ми го.
  • ПРОМЕТЕЙ
  • Безсмислен труд и празно добродушие!
  • ОКЕАН
  • Аз искам тази болест. Често умният
  • 385 желае да го смятат за лишен от ум.
  • ПРОМЕТЕЙ
  • О, този грях ще бъде смятан пак за мой!
  • ОКЕАН
  • Със тези думи ти ме гониш, ясно е.
  • ПРОМЕТЕЙ
  • За да не те намразят за съчувствие.
  • ОКЕАН
  • Кой, новият владетел на престола ли?
  • ПРОМЕТЕЙ
  • 390 Да, гледай да не разгневиш сърцето му.
  • ОКЕАН
  • Урок за мен е твоето нещастие.
  • ПРОМЕТЕЙ
  • Иди си, бързай. Разсъждавай все така.
  • ОКЕАН
  • Готов съм, ще се вслушам във съвета ти.
  • Подпърхва вече със крила в просторите
  • 395 четириногата ми птица. Радостна
  • ще свие тя коляно във обора си.
  • (Излиза)
  • ПЪРВИ СТАЗИМ
  • ХОР
  • Първа строфа
  • Над този твой гибелен дял
  • аз плача днес. Буен поток
  • 400 сълзи струят моите очи -
  • и аз облях с влажен порой
  • прекрасен лик. Ето че сега
  • ужасно зло пратил е Зевс -
  • по свой закон действува той,
  • че с дръзка власт
  • 405 отколешните богове заплашва.
  • Първа антистрофа
  • Но прокънтя цяла земя
  • от жалбен вик. Вредом скърбят
  • за почитта, древната чест,
  • която ти, Атлас, Тифон
  • 4Ю и всички вий имахте преди.
  • И днес навред в светия край
  • азийски, знай, плачат за теб -
  • за твоя дял,
  • за твоята многопечална участ.
  • Втора строфа
  • 415 Жителките на Колхида -
  • доблестните в бой девойки,
  • скитските тълпи, които
  • живеят чак накрай земя,
  • при Меотийското море,
  • Втора антистрофа
  • 420 и арийците - Ареев
  • цвят, - и всички смели воини
  • от кавказките твърдини -
  • окайват твоята съдба
  • със остри копия в ръце.
  • Епод
  • 430 Реват високите вълни,
  • простенват дълбините
  • и глухо тътнат бездните на ада.
  • Твоята страшна беда оплакват
  • 435 бистроструйните реки.
  • ВТОРИ ЕПИЗОД
  • ПРОМЕТЕЙ
  • О, не от гордост и високомерие
  • мълча. Разкъсват мислите сърцето ми,
  • когато виждам свойто унижение.
  • Нима не аз,-а друг дари на младите
  • 440 сегашни богове и власт, и почести?
  • Но аз ще премълча това - че знаете
  • какво бих рекъл. Чуйте за неволите
  • на смъртните - че тях, които нямаха
  • разсъдък, аз дарувах с ум и знания.
  • 445 Ще кажа не за да обиждам хората,
  • а само да посоча добрините си.
  • Те бяха със очи, ала не виждаха,
  • с уши, ала не чуваха. И цял живот
  • подобни на видения, прекарваха
  • 450 в мъгла и мрак. Не знаеха ни светлите
  • и здрави къщи, нито дърводелството
  • и - сякаш мравки пъплещи - живееха
  • из пещерните кътища безслънчеви.
  • Не знаеха с какво започва зимата,
  • 455 обкитената с цвете пролет, лятото
  • със плодните си дни - и всичко вършеха
  • без ум, додето им показах изгрева
  • и заника на светилата. Пак за тях,
  • за хората, измислих най-великата
  • 460 наука за числата, още буквите -
  • всепамет и всемайка на изкуствата.
  • Аз пръв запрегнах във ярем добитъка
  • и го зажеглих, за да бъде в тежките
  • усилия помощник пръв на смъртните,
  • 465 и после впрегнах във кола покорните
  • коне - украса дръзка за охолници.
  • Едничък аз измислих платнокрилите
  • блуждаещи в морето бързи кораби.
  • Да, толкова неща открих за смъртните,
  • 470 нещастен аз, а ето, сам не зная как
  • да се спася от днешните страдания.
  • ХОР
  • Позорни са бедите ти. Помътен е
  • умът ти. Падаш духом, както лошият
  • и повален от болест лекар. Сам сега
  • 475 не знаеш как да излекуваш себе си.
  • ПРОМЕТЕЙ
  • Но ти ще се учудиш още повече,
  • щом чуеш за изкуствата, създадени
  • от мен. Когато болен някой лягаше,
  • не знаеха ни цяр, ни здраво ядене,
  • 480 ни питие, ни мазила. Топяха се
  • от липса на лекарства. И научих ги
  • да смесват изцелителните цярове,
  • с които да отблъскват всички болести.
  • Аз дадох много ясновидски способи,
  • 435 открих им пръв кои съновидения
  • се сбъдват, изясних им също тъмните
  • гадания и смисъла на срещите,
  • показах им кои сред кривоноктите
  • грабливи птици предвещават щастие,
  • 490 кои сред тях - неволя, как пернатите
  • живеят, как създават помежду си те
  • вражда, любов, другарство и приятелство,
  • каква да бъде жертвената вътрешност,
  • с какъв се цвят харесва тя на бозите,
  • 495 с какви петна са черният дроб и злъчката.
  • Покрити с мас меса и тлъсти бутове
  • запалих аз и тъй напътих смъртните
  • към трудните умения, разкривайки
  • незнайните знамения на огъня.
  • 500 Това, това направих аз. А скритите
  • сред земните недра блага за хората -
  • желязо, мед, сребро, и злато? Може ли
  • да се похвали друг с това откритие?
  • Не, тъй би сторил само празнословецът!
  • 505 Та ето всичко, с кратка реч изказано:
  • от Прометей са всичките умения!
  • ХОР
  • Недей дарява прекомерно смъртните,
  • а помисли за себе си. И вярвам аз,
  • че някога, избавен от оковите,
  • 510 със Зевса ще се мериш по могъщество.
  • ПРОМЕТЕЙ
  • О, не така, Съдбата-Извършителка
  • не иска тъй! Сломен в безкрайни бедствия
  • и мъки, ще избягна от оковите.
  • Безсилно пред Съдбата е изкуството.
  • ХОР
  • 515 А на Съдбата кой държи кормилото?
  • ПРОМЕТЕЙ
  • Трилични Мойри, помнещи Еринии.
  • ХОР
  • По-слаб е, значи, Зевс от тях. Така ли е?
  • ПРОМЕТЕЙ
  • И той не ще избегне от съдбата си.
  • ХОР
  • Не е ли вечна власт за него съдена?
  • ПРОМЕТЕЙ
  • 520 Не питай за това, недей упорствува.
  • ХОР
  • Ти криеш нещо важно без съмнение.
  • ПРОМЕТЕЙ
  • Приказвайте за друго, че далече е
  • часът за него. То ще бъде пазено
  • в дълбока тайна. Бъде ли опазено,
  • 525 ще се спася от железа и бедствия.
  • ВТОРИ СТАЗИМ
  • ХОР
  • Първа строфа
  • Нека всевластникът Зевс
  • нивга в мисълта ми
  • скверно упорство не вложи,
  • нека тача боговете
  • винаги с пир благочест,
  • 530 с кръв на тлъсти бикове там,
  • край потока
  • вечен на моя баща
  • Океан,
  • нека в думи не греша,
  • нека бъде вечно с мене
  • 535 и не чезне тази мъдрост!
  • Първа антистрофа
  • Сладко е в смели мечти
  • тихо да прекараш
  • дългите дни на живота
  • и да храниш с ясна
  • радост доволна душа.
  • 540 Тръпна аз, като виждам как
  • в страшни мъки
  • чезнеш на тия скали.
  • Ти пред Зевс,
  • Прометее, нямаш страх -
  • прекомерно си почел
  • смъртния човешки род.
  • Втора строфа
  • Той плати ли с любов любовта?
  • 545 О, приятелю, имаш ли помощ
  • и подкрепа от смъртните? Та не видя ли
  • немощта, под която лежи,
  • удавен в тъма, в слепота,
  • като призрак човешкият род?
  • 550 Смъртният никога няма
  • с остър ум да отклони
  • Зевсовата твърда воля.
  • Втора антистрофа
  • Прометее, научих това
  • от горчивата твоя неволя.
  • 555 Друга песен достигна до мен - не оная,
  • със която те славех преди
  • при твоето брачно легло,
  • по сватбарски - когато, склонил
  • с дарове мойта сестрица
  • 560 Хезиона, ти я взе -
  • ложе да споделя с тебе.
  • ТРЕТИ ЕПИЗОД
  • (Втурва се Ио.)
  • Във каква страна, сред какви племена
  • съм дошла? Кой си ти, окован в железа
  • върху бурния връх? За каква вина
  • си осъден на гибел? Кажи ми, къде
  • 565 съм дошла, като бродя без отдих?
  • Ах! Ах!
  • О, пак ме жилна стършелът, горко ми!
  • Земеродени Аргосе, иди си!
  • Ах, тръпна пред стоокия си пастир!
  • 570 Ето го, иде с коварство във погледа!
  • Дори умрял не го прибра земята,
  • върна се той отдолу,
  • ада е минал
  • и ме преследва. И блуждая аз,
  • гонена, гладна, по морските пясъци.
  • Строфа
  • Свири след мене тръстика, намазана
  • 575 с восък, приспивна мелодия.
  • Страшно е, страшно е!
  • Де ме водят блудните ми стъпки!
  • Как прегреших, сине на Крон, как прегреших,
  • та ме хвърли така
  • безсърдечно в такива ужасни беди?
  • 580 Ах, с бесен, с нечовешки страх
  • измъчваш мене, безумната девойка!
  • С огън срази ме, в земята ме скрий
  • или пък
  • дай ме на стръвното море.
  • Не отхвърляй, царю,
  • моите молитви!
  • 585 о, стига ме е мъчил този
  • безкраен път! И няма как да разбера
  • къде ще свърши злото!
  • На рогатата девойка
  • чуваш ли гласа?
  • ПРОМЕТЕЙ
  • Как да не чувам щерката Инахова,
  • 590 подгонена от стършела? Разпали тя
  • страстта у Зевса и сега, намразена
  • от Хера, броди в тия дълги пътища.
  • Ио
  • Антистрофа
  • Как си научил на татка ми името?
  • Кой си ти, който със истинско
  • име злочестата
  • 595 мене призоваваш, о злочести?
  • Ти назоба божия бич, който безспир
  • ме гори и суши
  • със ужасни жила, и аз нямам покой!
  • Ах, гладна, със безумен бяг
  • 600 достигам тук устремена и разбита -
  • жертва на злобната Херина мъст.
  • И кой ли
  • клетник - уви! - като мене днес,
  • като мене страда?
  • Моля те, ясно
  • кажи какви беди ще трябва
  • 605 да изтърпя! И средство, цяр за болката
  • кажи ми, ако знаеш.
  • Говори на таз, която
  • броди сред беди!
  • ПРОМЕТЕЙ
  • Ще отговоря ясно на въпроса ти,
  • 610 без всякакви загатвания, с проста реч,
  • тъй както подобава на приятели -
  • пред теб е Прометей, огнедарителят.
  • Иo
  • Велики благодетелю на смъртните!
  • Злочести Прометее! За какво е туй?
  • ПРОМЕТЕЙ
  • 615 Току-що спрях да плача над теглилата си.
  • Ио
  • А моята молба ще пренебрегнеш ли?
  • ПРОМЕТЕЙ
  • Добре, ще ти открия всичко. Питай ме.
  • Ио
  • Кажи ми кой те прикова над бездната.
  • ПРОМЕТЕЙ
  • Умът на Зевса и чукът на Хефеста.
  • Ио
  • 620 Каква вина изкупваш чрез страдание?
  • ПРОМЕТЕЙ
  • Това, което казах, е достатъчно.
  • Ио
  • Кажи сега, кога за мене, бедната,
  • ще дойде край на моите блуждания?
  • ПРОМЕТЕЙ
  • Не искай туй - за тебе ще е по-добре.
  • Ио
  • 625 Защо ще криеш бъдните ми бедствия?
  • ПРОМЕТЕЙ
  • Не ми се свиди този дар, повярвай ми.
  • Ио
  • Но ти си в колебание. Защо така?
  • ПРОМЕТЕЙ
  • Не се решавам да сломя сърцето ти.
  • Ио
  • Не ме щади, това за мен е сладостно.
  • ПРОМЕТЕЙ
  • 630 Ще кажа, щом желаеш ти. Изслушай ме.
  • ХОР
  • Почакай. Достави ни удоволствие -
  • за болестта, за участта й гибелна
  • да чуем да ни каже тя, с устата си.
  • След туй кажи какво я чака в бъдеще.
  • ПРОМЕТЕЙ
  • 635 Ио, ти трябва да изпълниш тяхната
  • молба, че и сестри са те на татко ти.
  • Да плачеш и скърбиш над свои бедствия
  • там, дето биха слушали съчувствено,
  • със сълзи на очи, е утешително.
  • Ио
  • 640 Та бих ли пренебрегнала молбата ви!
  • За всичко, за което ме запитахте,
  • ще чуете. Боли дори от думите
  • за божията буря, за порухата
  • на моя образ и на красотата ми.
  • 645 Явяваха се в моите девически
  • покои нощем образи и с нежен глас
  • ми шепнеха: "Защо ти е моминството,
  • девойко преблажена? Та пред тебе е
  • велик жених! Запален от любовна страст.
  • 650 пламти за тебе Зевс, той жажда твоите
  • прегръдки. Не отблъсквай ти леглото му,
  • дете, иди при Лерна, в избуялите
  • ливади, посред бащините пасища,
  • па разведри с любов очите Зевсови."
  • 655 И виждах всяка нощ такива призраци,
  • злочеста аз, додето се реших накрай
  • на татко да разкрия своите сънища.
  • Към Делфи и Додона той посланици
  • проводи, за да разбере какви дела
  • 660 и думи са угодни на безсмъртните.
  • А връщаха се те и ни донасяха
  • загадъчни и тъмни предсказания.
  • Накрай Инах получи ясен отговор
  • и в него бе изрично заповядано
  • 665 да ме прогони от дома, от родната
  • земя, за да достигна чак накрай света.
  • Ако не искал, огнената мълния
  • на Зевса щяла да погуби целия
  • наш род. Повярва той в това пророчество
  • 670 и ме прогони. Нито той желаеше
  • това, ни аз. А него принуждаваше
  • така да стори Зевсовата заповед.
  • И мигом измени се и разсъдъкът,
  • и външността ми, виждате - рогата съм.
  • 675 Подгонена от алчен стършел, с бесен бяг
  • се спуснах към керхнейското течение
  • и извора на Лерна. А страхотният
  • мой пастир Аргос разярен ме следваше
  • и гледаше с безброй очи следите ми.
  • 680 Наскоро неочаквана и бърза смърт
  • живота му отне, но аз, подгонена
  • от божи бич, блуждая непрекъснато.
  • Това е всичко. Ако знаеш бъдните
  • страдания, кажи ги. Но не ме теши
  • 685 с лъжливи думи поради съчувствие.
  • Най-срамни са неискрените приказки.
  • ХОР
  • О, стига, стига, престани!
  • О, никога до днес не съм очаквала,
  • че тъй ужасна вест слуха ми ще смути,
  • 690 че страховити и непоносими
  • мъки и горести с двоен
  • бич душата ми ще вледенят.
  • Уви, уви! Орис, орис!
  • 695 Тръпна пред съдбата на Ио!
  • ПРОМЕТЕЙ
  • Ти плачеш отсега, с тъга изпълнена.
  • Почакай, нека чуеш и за другото.
  • Ио
  • Разправяй, казвай! Сладко е за болните
  • да знаят ясно бъдните страдания.
  • ПРОМЕТЕЙ
  • 700 Това, което искахте, получихте.
  • Желаехте да чуете от нейните
  • уста за собствените й страдания.
  • Сега узнайте още колко бедствия
  • от Хера има да търпи девойката.
  • 705 Ти, дъще на Инах, помни словата ми
  • и чуй къде ще свършат твоите пътища
  • Оттук ще свърнеш най-напред към изгрева,
  • ще тръгнеш по неизорани краища.
  • При скитите ще стигнеш, при чергарите
  • 710 със плетените хижи връз колите им
  • и с бързолетните стрели в колчаните.
  • Далеч от тях! Мини покрай скалистия
  • и шумен бряг, па напусни земята им.
  • Наляво имат жилища ковачите
  • 715 халиби. Зорко се пази, отбягвай ги!
  • Свирепи са и не обичат гостите.
  • Ще стигнеш Буйната река. И с право е
  • наречена така - тя няма бродове.
  • Качи се на Кавказ, на най-високата
  • 720 сред планините, дето, от самия връх,
  • водите й беснеят, от призвездните
  • чукари се спусни на юг и в пътя си
  • ще стигнеш при станът на амазонките
  • враждебни на мъжете. Ще живеят те
  • 725 край Термодонт, във Темискира някога -
  • там, дето Салмидес разтваря челюсти -
  • враг на моряци, мащеха за кораби.
  • Приятелски ще те насочат в пътя те.
  • До Истъм Кимерийски и до тесните
  • 730 врата на Понта ще достигнеш. Дързостно
  • мини през теснините на Меотия.
  • Ще се мълви навеки между смъртните
  • за твойто преминаване. А протокът
  • ще се нарича Босфор, сиреч Крави брод.
  • 735 И от Европа ще преминеш в Азия.
  • Не е ли безсърдечен повелителят
  • на боговете? Той залюби смъртната
  • девойка и я тласна във блуждания!
  • Жесток жених, ужасен брак си случила,
  • 740 девойко! Туй, което чу, не е дори
  • началото на твоите страдания.
  • Ио
  • Горко ми, ах, горко ми!
  • ПРОМЕТЕЙ
  • Пак стон и вопли. А какво би сторила,
  • ако узнаеш другите нещастия?
  • ХОР
  • 745 Нима ще предречеш и други бедствия?
  • ПРОМЕТЕЙ
  • Да, взбунено море от ужас гибелен.
  • Ио
  • Каква облага е сега животът ми?
  • Защо, защо не скоча от суровата
  • скала? Смъртта ще ме спаси от всичките
  • 750 неволи. Да умреш веднъж, е по-добре,
  • отколкото да изнемогваш всеки ден.
  • ПРОМЕТЕЙ
  • Не би понесла моите страдания,
  • на мене и смъртта не ми е дадена -
  • а тя е прекращение на болките.
  • 755 И няма да настане край на злото ми,
  • додето Зевс не падне от престола си.
  • Ио
  • Но как, нима и Зевс ще падне някога?
  • ПРОМЕТЕЙ
  • И, вярвам, ще се радваш на бедите му.
  • Ио
  • Как не, нали от него са теглата ми?
  • ПРОМЕТЕЙ
  • 780 Тогава знай, че всичко туй е истина.
  • Ио
  • Кажи ми кой ще го лиши от скиптъра.
  • ПРОМЕТЕЙ
  • Самият той с безумните си планове.
  • Ио
  • Кажи ми как, ако това не ти вреди.
  • ПРОМЕТЕЙ
  • Ще. встъпи в брак, но ще се кае някога.
  • Ио
  • 765 С богиня или смъртна? Ще ми кажеш ли?
  • ПРОМЕТЕЙ
  • Недей ме пита. Туй не е за казване.
  • Ио
  • Съпругата ли ще отнеме трона му?
  • ПРОМЕТЕЙ
  • Като роди - син, по-могъщ от татко му.
  • Ио
  • А може ли да отклони съдбата си?
  • ПРОМЕТЕЙ
  • 770 Не - докато не ми свалят оковите.
  • Ио
  • Щом Зевс не иска, кой ще е спасителят?
  • ПРОМЕТЕЙ
  • Един от твоя род - според вещаното.
  • Ио
  • Как? Мой ли син ще те спаси от мъките?
  • ПРОМЕТЕЙ
  • Да, третият след десет поколения.
  • Ио
  • 775 Загадъчно, неясно предсказание!
  • ПРОМЕТЕЙ
  • Тогава не разпитвай за съдбата си.
  • Ио
  • Недей, не ми отнемай обещаното!
  • ПРОМЕТЕЙ
  • От двете тайни ще ти подаря една.
  • Ио
  • Желая да си избера. Кои са те?
  • ПРОМЕТЕЙ
  • 780 Добре. Кажи - за моя избавител ли
  • да ти вестя или за твоите бедствия?
  • ХОР
  • Бъди любезен, изпълни и нейното,
  • и моето желание. Послушай ни.
  • Открий на нея бъдните й пътища,
  • 785 на мене - избавителя си. Моля те.
  • ПРОМЕТЕЙ
  • Не ще се противя, щом тъй желаете.
  • Ще кажа всичко, за което питате.
  • Най-първо ще разкрия твоите пътища,
  • Ио, а ти ги запиши в сърцето си.
  • 790 Когато минеш границата, протока,
  • тръгни към изток, дето свети слънцето.
  • Сред морски рев ще стигнеш до горгонските
  • полета на Кистена, дето старите
  • моми-форкиди имат обиталище.
  • 795 На лебеди приличат, еднооки са
  • и еднозъби. Ни лъчите слънчеви,
  • ни месечина нощем ги е виждала.
  • До тях са трите им сестри - крилатите
  • горгони, змиекосите чудовища.
  • 800 Погледне ли ги смъртен, вледенява се.
  • Помни това като предупреждение.
  • Но чуй сега за друго страшно зрелище.
  • Избягвай Зевсовите неми кучета -
  • грифоните извитоклюни, конните
  • 805 и еднооки войни - аримаспите,
  • заселени край златните Плутонови
  • води. Не приближавай. Ще достигнеш ти
  • далеч, сред черни люде, обитаващи
  • край слънчевите извори, където е
  • 810 реката Етиоп. По бреговете й
  • пълзи, додето стигнеш водопадите -
  • и ето там, от библоските върхове,
  • струи на Нил свещеното течение.
  • И той ще те напъти към триъгълна
  • земя, към Нилотида. Там с децата си,
  • 815 Ио, ще основеш далечно селище.
  • И ако тези думи са загадъчни,
  • запитай пак и разбери със сигурност.
  • Аз имам време, колкото и сам не ща.
  • ХОР
  • Ако остава още, ако нещо е
  • 820 пропуснато за скръбното й скитане,
  • кажи. Ако си казал всичко, молим те,
  • спомни си за това, което искахме.
  • ПРОМЕТЕЙ
  • Ио разбра кога ще свърши пътя й.
  • А за да знае, че не ме е слушала
  • 825 напразно, чуйте прежните й бедствия.
  • Така доказвам, че говоря истинно.
  • (Към Ио)
  • Ще изоставя повечето работи,
  • ще почна от последното ти лутане.
  • Когато бе достигнала в молоските
  • 830 поля, в Додона островърха, дето е
  • на Зевса Теспротийски ясновидският
  • престол, настана чудо - поклониха се
  • дърветата и ясно, недвусмислено
  • ти беше поздравена като бъдеща
  • 835 жена на Зевс - ако това за тебе е
  • приятно. И тогава ти, ужилена,
  • се втурна към брега и стигна залива
  • на Рея, откъдето идеш, клетнице.
  • И този морски кът ще бъде някога
  • 840 Йонийски залив назован - помни добре, -
  • за да се знае твоят път сред смъртните.
  • Това е моят знак, че виждам повече,
  • отколкото е дадено на другите.
  • (Към Хора.)
  • Сега ще кажа вам и ней другото,
  • 845 за да подхвана словото прекъснато.
  • (Към Ио)
  • Накрай Египет има град - град Канобос,
  • при нилските ръкави, посред наноса.
  • И там ще ти възвърне Зевс разсъдъка
  • и с кротка длан ще те погали ласкаво.
  • 850 Епафа черен ще родиш - на ласката
  • на Зевс наречен. Той ще жъне всичките
  • поля, които Нил пои с водите си.
  • А неговото пето поколение
  • от петдесет сестри ще дойде, гонено,
  • 855 във Аргос, за да не допусне кръвен брак
  • със братовчеди. А пък те, обхванати
  • от страст, като соколи подир гълъби,
  • щу хукнат да ловят лова си гибелен.
  • Но бог не ще им предаде девойките.
  • 860 Ще ги приеме мъртви пеласгийската
  • земя, от дръзка смърт в нощта притихнали.
  • Че всяка ще лиши от зрак съпруга си,
  • пронизвайки с двуостър меч гърдите му.
  • Дано Киприда тъй срази вразите ми!
  • 865 Едничка ще плени страстта. Другаря си
  • не ще убие тя, ще трепне нейното
  • сърце и ще поиска в малодушие
  • да я винят, но не и в злодеяние.
  • От нея в Аргос ще започне царски род.
  • 870 Но за да кажа всичко, трябва дълга реч.
  • От този род ще произлезе смелият
  • юнак с прославен лък. И той от злото ми
  • ще ме спаси - тъй майка ми, титанката
  • Темида, бе ми някога предсказала.
  • Кога и как - да кажа туй, потребно е
  • премного време, пък и безполезно е.
  • Ио
  • О, горко ми, горко!
  • Пак пронизваща болка и ужас в кръвта
  • ме изгарят, а стършелът пак ме боде
  • 880 като с огнено жило!
  • Ужасено, сърцето ми блъска във мен
  • и блуждаят в безумие моите очи.
  • Обладана от дивия дъх на беса,
  • аз се нося без път, с онемели уста,
  • и напразно се блъскат в пороя беди
  • 885 несвързани моите мисли.
  • (Избягва.)
  • ТРЕТИ СТАЗИМ
  • ХОР
  • Строфа
  • Вярно е, вярно: мъдрец е бил
  • онзи, който пръв
  • с дух е прозрял и пръв с език
  • правата реч е изрекъл: "Знай,
  • 890 че да свържеш брак
  • с равен на тебе, е най-добре.
  • Да, помни:
  • не мечтай да вземеш горда с много богатст-
  • во жена,
  • нито пък високомерна със благородни деди,
  • щом самият ти очакваш хляба от своите
  • ръце."
  • Антистрофа
  • 895 о, дано нивга не бъда аз
  • дружка по легло -
  • мойри-орисници, чуйте вий! -
  • дружка, съпруга на царя Зевс!
  • Никога дано
  • ласка на бог не позная аз!
  • Тръпна днес,
  • като гледам как безумна бяга от ласка Ио,
  • как злочестата девойка в толкова много
  • беди,
  • 900 смазана от Хера, броди в своя безкраен път.
  • Епод
  • Самата аз не се боя от равен брак.
  • Не искам любовта на бог
  • да хвърля върху мен могъщи погледи.
  • Че необорна в бран е тя и безизходен -
  • изходът.
  • Що би станало със мене?
  • 905 Как от волята на Зевс
  • бих могла да избягам?
  • ЕКЗОД
  • ПРОМЕТЕЙ
  • Макар че Зевс е дързък и безмилостен,
  • ще се смири. Женитбата, замислена
  • от него, ще го свъргне от престола му,
  • 910 ще го срази. И ще се сбъдне бащино
  • проклятие, което Кронос някога
  • изрече, като падаше от трона си.
  • Сред боговете бих могъл единствен аз
  • да му разкрия изход от неволята.
  • 915 Аз зная пътя. А пък той - да властвува
  • спокойно, седнал върху своите гръмове,
  • разтърсвайки в ръце пламтяща мълния.
  • Това не ще помогне - и ще падне той
  • с позорно и неудържимо падане.
  • 920 Че той самият готви срещу себе си
  • един непобедим гигант, страшилище.
  • Той плам ще има, по-могъщ от мълния,
  • и грохот, по-суров от гръмотевица.
  • Ще скърши той разтърсващия бездните
  • 925 тризъбец - Посейдоновото копие.
  • Ударен от злочестина, ще види Зевс,
  • че цар и роб са две различни работи.
  • ХОР
  • Предричаш туй, което искаш, видно е.
  • ПРОМЕТЕЙ
  • И то ще стане. При това -желая го.
  • ХОР
  • 930 И Зевс ще бъде победен? Да вярвам ли?
  • ПРОМЕТЕЙ
  • И злото му ще надминава моето.
  • ХОР
  • И как не тръпнеш, като богохулствуваш?
  • ПРОМЕТЕЙ
  • Защо да тръпна? Смърт не ми е съдена.
  • ХОР
  • Той може да те мъчи още повече.
  • ПРОМЕТЕЙ
  • 935 О, нека! Аз очаквам всяко бедствие.
  • ХОР
  • Прекланят се пред Немезида мъдрите.
  • ПРОМЕТЕЙ
  • Моли, пълзи, подмазвай се на властника.
  • За мен е по-нищожен той от нищото.
  • През краткото, си време нека властвува
  • 940 на воля. Няма да царува дълго той.
  • Ала съзирам Зевсовия пратеник,
  • послушния слуга на повелителя.
  • О, той пристига с някакво известие!
  • (Влиза Хермес.)
  • ХЕРМЕС
  • От тебе, от хитреца, от предателя
  • 945 на боговете, който еднодневките
  • дарува, от грабителя на огъня,
  • баща ни иска да узнай за оня брак,
  • за който гордо казваш, че от трона му
  • ще го свали. Без никакво извъртане
  • 950 отговори, за да не трябва втори път
  • да те спохождам, Прометее! Виждаш ти,
  • че към такива царят е безмилостен.
  • ПРОМЕТЕЙ
  • Речта му е тържествена, изпълнена
  • с надменност - да, слуга на боговете е!
  • 955 Едва се възцарихте и си мислите,
  • че сте в безскръбна крепост! Не видях ли аз
  • как други двама самодръжци паднаха!
  • Ще видя скоро как с позор и третият,
  • сегашният, пропада. Мислиш - страх ме е
  • 960 от тия нови богове, боя им се!
  • Далеч съм от това. А ти - върви си ти
  • по пътя, който си изминал! Отговор
  • ти няма да получиш на Въпроса си!
  • ХЕРМЕС
  • С такова упорито своеволие
  • 965 ти сам се потопи в море от бедствия.
  • ПРОМЕТЕЙ
  • За твоята робия - запомни добре -
  • не бих отстъпил моите страдания.
  • ХЕРМЕС
  • Да, по-добре да бъдеш роб на зъбера,
  • отколкото на Зевса верен пратеник.
  • ПРОМЕТЕЙ
  • 970 С обида се отвръща на обидата.
  • ХЕРМЕС
  • Като че ли приятни ти са мъките.
  • ПРОМЕТЕЙ
  • Приятни! Да, в такваз приятност искал бих
  • да видя враговете си - и тебе с тях!
  • ХЕРМЕС
  • И аз ли съм виновен за теглата ти?
  • ПРОМЕТЕЙ
  • 975 Накратко: мразя всички богове,
  • които за доброто - зло ми върнаха.
  • ХЕРМЕС
  • Разбирам, ти си болен от безумие!
  • ПРОМЕТЕЙ
  • О, да, защото мразя враговете си!
  • ХЕРМЕС
  • Непоносим би бил ти без веригите!
  • ПРОМЕТЕЙ
  • Уви!
  • ХЕРМЕС
  • 960 Такава дума не познава Зевс.
  • ПРОМЕТЕЙ
  • О, всичко ще научи той със времето!
  • ХЕРМЕС
  • Но теб на разум то не е научило.
  • ПРОМЕТЕЙ
  • Да, иначе не бих приказвал с ратаи.
  • ХЕРМЕС
  • И тъй, на Зевса ти не даваш отговор?
  • ПРОМЕТЕЙ
  • 985 О, трябва да му бъда и признателен!
  • ХЕРМЕС
  • Но с мен като с дете се подиграваш ти!
  • ПРОМЕТЕЙ
  • Нима не си по-глупав от дете дори,
  • като очакваш да ти кажа нещичко?
  • Не, с никакви мъчения и хитрости
  • 990 Зевс няма да се добере до тайната,
  • додето не свали от мен оковите.
  • Пък нека праща пламналата мълния
  • и с бели вихри, и с подземни гръмове
  • разтърсва и безпокои вселената.
  • 995 Не ще ме преклони и няма никога
  • да чуе кой ще му отнеме царството!
  • ХЕРМЕС
  • Как мислиш ти, с това ще се избавиш ли?
  • ПРОМЕТЕЙ
  • Отдавна е премислено - решено е.
  • ХЕРМЕС
  • Глупецо, размисли, ела на себе си
  • 1000 най-после пред сегашните страдания!
  • ПРОМЕТЕЙ
  • Не ми додявай, глух като вълна съм аз!
  • Недей помисля нивга, че треперейки
  • от страх пред Зевс, ще стана аз жена по дух
  • и че ще моля него, най-омразния,
  • 1005 като жена, с ръце напред протегнати,
  • да ми свали оковите! Не, никога!
  • ХЕРМЕС
  • Напразни ще са думите ми, ясно е!
  • Не те смекчи, не те смири молбата ми.
  • Като жребец едва запрегнат, хапейки
  • 1010 юздите, ти се мяташ под ярема си.
  • Но твоят бяс е немощно хитруване!
  • Защото гордостта на неразумния
  • сама е по-безсилна и от нищото.
  • Ако не ме послушаш, помисли каква
  • 1015 ужасна буря и море от бедствия
  • ще те слети. Най-първо с гръм и мълния
  • баща ми ще разбие островърхата
  • скала, ще скрие твоя труп и бездните
  • ще те поемат в каменисти скутове.
  • 1020 Ще минат векове и пак под слънцето
  • ще дойдеш ти. Но стръвното крилато псе
  • на Зевс, орелът кървав, едри късове
  • ще ръфа от снагата ти. Неканен гост
  • при тебе ще долита той и всеки ден
  • 1025 ще къса твоя почернял наяден дроб.
  • Не чакай да настане край на мъките,
  • додето някой бог не вземе злото ти
  • и не поиска сам да слезе в тъмният
  • Аид и в сумрачната паст на Тартара.
  • 1030 Та размисли - това не е приумица
  • и самохвалство, а - самата истина.
  • Лъжовно не мълвят устата Зевсови.
  • Удържа всяка дума той. Добре мисли
  • и ръзсъди - не смятай, че упорството
  • 1035 е по-добро от трезвото решение.
  • ХОР
  • Да, Хермес, мислим ний, говори смислени
  • неща. Той каза да оставиш своето
  • упорство, да размислиш трезво, правилно.
  • Послушай. Срам са грешките за мъдрия.
  • ПРОМЕТЕЙ
  • 1040 Предварително знаех защо е дошъл
  • и какво ще вести. Няма никакъв срам
  • във това, че врагът от врага си търпи.
  • Е, добре! Нека падне връз мене сега
  • пламък с двоен език! Нека цялата шир
  • 1045 заечи от гърма и от дивия вой
  • на безумните вихри! И лих ураган
  • да разтърси от корен, издъно твърдта!
  • Нека яростно бурните морски води
  • заливат звездите и техния път
  • 1050 по небесния свод! Нека в Тартара глух
  • навсегда бъде хвърлена моята плът
  • в кръговрата ужасен на черна съдба -
  • о, той нивга не ще ме погуби!
  • ХЕРМЕС
  • Да, наистина, слушайте! Мисъл и реч
  • 1055 на една поразена от лудост глава!
  • И какво не показва, че той е без ум?
  • Обузда ли беса си, макар и за миг?
  • Ала вие - съчувствено гледате вий
  • патилата му! Бягайте бързо оттук,
  • 1060 оттеглете се мигом от тези места,
  • да не би на гърма страховитият рев
  • да отнеме навеки ума ви!
  • ХОР
  • Говори ми за друго, съветвай ме тъй,
  • че да чуя съвета ти. Твоята реч
  • 1065 е наистина непоносима за мен.
  • Ти ме караш да върша позорни дела?
  • Не, не, с него ще срещна аз всички беди!
  • Че дълбоко презирам измяната аз
  • и не зная порок,
  • 1070 който толкова много да мразя!
  • ХЕРМЕС
  • Но помнете какво ви говоря сега,
  • да не би, връхлитани от страшна беда,
  • да кълнете съдбата и казвате как,
  • неочаквано уж, е стоварил злини
  • 1075 над главите ви Зевс! Не, за всичко това
  • сте виновни сами! Вие знаехте, да,
  • и не мигом, и не неочаквано днес
  • в безизходната мрежа на гибелно зло
  • се заплитате с вашата глупост!
  • (Излиза.)
  • ПРОМЕТЕЙ
  • 1080 Ето вече не думи, а страшни дела!
  • Разлюля се твърдта
  • и боботи дълбоко гръмовният ек,
  • из простора блестят лъкатушни стрели
  • на светкавици огнени! Вихър изви
  • 1085 тъмни облаци прах! А един срещу друг
  • ветровете се спущат със яростен дъх -
  • обявена е страшната битка сред тях!
  • Ето, смесва се етерът с морската шир!
  • Тази буря е пратена, виждам от Зевс,
  • 1090 за да вдъхне в сърцето ми трепет и страх!
  • Моя свято почитана маико-Земя!
  • Ти, ефире, дарителю на светлина!
  • Вижте как незаслужено страдам!
  • (Потъва заедно със скалата.)
  • БИБЛИОГРАФСКА СПРАВКА
  • КЪМ АНАЛИЗИ И КОМЕНТАРИ
  • 1.Богданов, Б., История на гръцката култура, НИ, 1989 г.
  • с.122.
  • 2.Шаму, франсоа, Гръцката цивилизация, БХ, 1979 г. с.97 и
  • 100.
  • З.Богданов, Б., История на старогръцката култура, с,130-
  • 134.
  • 4.Аристотел, За поетическото изкуство, НИ, 1975 г. гл.4,6.
  • 5.Богданов, Б., От Омир до Еврипид, НП, 1971, с.93.
  • б.Шаму, франсоа, Гръцката цивилизация, с.275-276.
  • 7.Богданов, Б., Старогръцката литература. /Историчес-
  • ки особености и жанрово многообразие/, НП, 1992 г.
  • с. 69,71.
  • 8.Богданов, Б., История на старогръцката култура, с.166
  • 9.Сб.Традиция. Литература. Действителност. /Пробле-
  • ми на старогръцката литература в световното литера-
  • турознание/, НИ, 1984 г. в ст.
  • Историческият момент на гръцката трагедия: някои со-
  • циални и психологически предпоставки, автора Ж. Вернан,
  • с.242.
  • 10.Вълчев, В., Ст. в енциклопедичния справочник "А н т и ч-
  • на литература, С.Издателство "Д-р Петър
  • Берон", 1988 г.
  • 11.Вълчев, Веско., Ст. в енциклопедичния справочник "Антична
  • литература, с.72.
  • 12.Богданов, Б., От Омир до Еврипид, с.96,98.
  • 13.Аристотел, За поетическото изкуство, гл.4.
  • 14.Античная литература. Учебник для студентов педаго-
  • гических институтов, Москва, 1980, с.110-111.
  • 15.Шелинг, философия на изкуството, НИ, 1980 г. с.389.
  • 16.Хегел, Естетика, С. 1967 г. т.Н с.737,715,427/8.
  • 17.Шелинг, философия на изкуството, с.391-392.
  • 18,Богданов, Б., От Омир до Еврипид, с.97.
  • 19.Нартекс - вид дърво, служещо като огниво. Хезиод, Теогония.
  • Дела и дни. ОмироВи химни, С. НК, 1988 г. Откъсът е от
  • "Теогония", стих 507-566.
  • 20.Антична митология. Справочник, съст. Г.БатаклиеВ, С.ДИ
  • "Д-р Петър Берон", 1985 г. с. 134-135.
  • 21.Превод на проф. Ал.Ничев.
  • 22.Хегел, Естетика, I т. с.626,630-631.
  • 23.Ярхо, В., Драматургия Зсхила и некоторме древнезреческой
  • трагедии, Москва, 1978 г. с.142-144.
  • 24.Богданов, Б., От Омир до Еврипид, с.100,97.
  • 25.Проф.Ничев, Ал., Есхил и неговата драма, предговор към
  • Есхил, Трагедии, С. НК, 1982 г. с.29.
  • 26.Проф. Ничев, Ал., Есхил и неговата драма,... с.29.
  • 27.Античная литература,... с.128.
  • 28.Шелинг, философия на изкуството,... с.390.
  • 29.Ярхо, В., Драматургия Зсхила и..., с.145.
  • ЗО.Богданов, Б., От Омир до Еврипид,... с.105,107,109.
  • 31.Проф. Ничев, Ал., Есхил и неговата драма,... с.31.
  • 32.Богданов, Б.,От Омир до ЕВрипид,... с.101-105.
  • ЗЗ.Проф. НичеВ, Ал., Есхил и неговата драма, с.32-34.
  • 34.Шелинг, философия на изкуството,... с.389.
  • 35,БогданоВ, Б., История на старогръцката култура,.,.с.57-58.
  • Зб.Ярхо, В., Драматургия Зсхила и..., с.146-147.
  • 37,БогданоВ, Б., От Омир до Еврипид,... с.107-108,109-110.
  • БЕЛЕЖКИ
  • 2. Според представите на древните гърци Скития се прости-
  • рала на север и изток от Черно море чак до водите на бог Океан.
  • 19. Темида - богиня на правосъдието, която Есхил отъждест-
  • вява със Земята (срв. ст.209: Темида-Гея).
  • 45, Уви, проклет да бъде занаятът ми! - Хефест бил бог на
  • ковашкото изкуство.
  • 85. За боговете, ти си Промислителят - името Прометей озна-
  • чава "онзи, който предвижда", "прозорливият".
  • 88. Ефир (етер) - според древните е връхният слой на въздуха;
  • в него живеели боговете.
  • 137. Тетис - съпруга на бог Океан, майка на океанидите.
  • 138. Океан - бог на водите, които опасвали земния кръг. Океан
  • е титан, какъвто е и Прометей. Затова той говори за роднинска
  • връзка с него (срв. ст.289).
  • 153. Тартар - пространство под ада, в което били запратени
  • титаните.
  • 165. С думите стария род на Уран тук се означават Кронос и
  • титаните, които го поддържали.
  • 185. Синът на Кронос - Зевс; срв. Зевс-Кронид'.
  • 204. Титаните били дванайсет деца на Уран (Небе) и Гея (Зе-
  • мя). Те свалили от престола баща си и завладели света, над
  • който зацарувал Кронос. По-късно Кроносовият син Зевс, подпо-
  • могнат от Прометей и Темида (срв. ст. 217-221), свалил от власт
  • баща си и го затворил в Тартара.
  • 301. Железородната земя - Скития се славела с железните си
  • находища.
  • 348. Титанът Атлас, брат- на Прометей, стоял на западния
  • край на земята и крепял небесния свод върху раменете си.
  • 353. Тифон - стоглав исполин, син на Земята, олицетворение
  • на вулканичните сили на земните недра.
  • 367-368. С огнени реки Есхил загатва за изригването на вулкана
  • Етна през 478 г. пр. н. е.
  • 386. Смисълът на тези Прометееви думи е, че не Океан, а той,
  • Прометей, някога ще бъде смятан за луд поради прекомерна доб-
  • рота.
  • 415-416. Колхида - област на източния край на ЕВксинския Понт
  • (Черно море), на юг от Кавказ. Жителки на Колхида са амазонките,
  • митологическо племе на войнствени жени.
  • 419. Меотийско море - Азовско море.
  • 420-421. С арийци Есхил означава един от народите, които
  • населявали Персия. Арийците са АрееВ цвят, т. е. отбрани воини
  • на Арей, бог на войната.
  • 497. Прометей има пред вид гадателското изкуство.
  • 516. Мойри - богини на човешката съдба, орисници. Еринии -
  • богини-отмъстителки (срв. лат. Рипае).
  • 560. Хезиона - една от океанидите, за която се оженил Про-
  • метей.
  • 589-592. В Ио, дъщеря на Инах, се влюбил Зевс. Ревнивата Зев-
  • сова съпруга Хера превърнала Ио в юница и пратила по нея жес-
  • токия стоок великан Аргос. По заповед на Зевс Аргос бил убит
  • от Хермес. Тогава Хера отнела разсъдъка на Ио и пратила по нея
  • един стършел, който я преследвал до мига, когато тя отново
  • добила човешкия си образ.
  • 652. Лерна извор в Арголида (Южна Гърция).
  • 658. В Делфи имало древно прорицалище на Аполон. В Додона
  • се намирало най-старото прорицалище на Зевс, където гадаели
  • по шумоленето на един свещен дъб.
  • 714-715. Ковачите халиби - малоазийски народ, славен със сръч-
  • ността си в металообработването.
  • 717. Буйната река е вероятно поетическа измислица.
  • 725-726. Географските понятия на Есхил тук са твърде обър-
  • кани. Термодонт е митологическа река, а Темискира - митологи-
  • чески град в Задкавказието. Салмидес е брегова ивица и град в
  • Тракия (дн. Мидия).
  • 729. Истъм е определен като Кимерийски за разлика от Тра-
  • кийския Истъм. Първият е Керченският проток, а вторият -
  • известният Босфор, който свързва Черно море с Мраморно море.
  • 730. Понт - Евксински Понт, Черно море.
  • 731. С теснините на Меотия (т. е. на Азовско море) Есхил
  • означава Керченския проток.
  • 794. форкиди (или граи) - три страховити дъщери на морския
  • старец форкис.
  • 804. Грифони - фантастични зверове, полуптици-полукучета,
  • пазители на земното злато, заради което водели боеве с аримас-
  • пите.
  • 806-807. Златните Плутонови Води - реката Плутон, изглежда,
  • е поетическа измислица.
  • 810. С името Етиоп се означава вероятно горното течение на
  • Нил.
  • 814. Нилотида - земята при устието на Нил. Нарича се триъ-
  • гълна земя, защото там Нил образува делта.
  • 831. Зевс е наречен Теспротийски по името на областта Тес-
  • протия, където имал светилище.
  • 838. Под залив на Рея Есхил разбира Йонийско море.
  • 840. Йонийски залив - гръцката митология обикновено извежда
  • това название от името на Ио, но вероятно то има връзка с
  • йонийски поселища по бреговете на Йонийско море.
  • 850. Епаф - по народна етимология това име се извежда от
  • глагола - докосвам.
  • 853-856. Тук става дума за данаидите и египтиадите, мита за
  • които Есхил разработил в трилогия. От тази трилогия е запа-
  • зена само първата част - "Молителките".
  • 860-861. Пеласгийската земя - старинно наименование на Гърция.
  • 864. Киприда ("родената на остров Кипър") - Афродита, боги-
  • ня на любовта.
  • 865-869. Думата е за Хипермнестра, която не убила своя съп-
  • руг Линкей.
  • 871-872. Юнакът, за когото става дума тук, е Херакъл (лат.
  • Hercules).
  • 925. Посейдон - бог на морските води.