Есхил - Живот и творчество

От Уикикниги
Направо към навигацията Направо към търсенето

Биографичните сведения за Есхил са твърде оскъдни. Роден е през 525 г. пр. Хр.. в град Елевзина и произлиза от стар аристократически род. Като малък става свидетел на свалянето на тиранина в Атина, установяването на демократическия строй и успешната борба на атинския народ против интервенцията на аристократическите общини. От трагедиите на Есхил се вижда, че поетът е привърженик на демократическата държава, макар че принадлежи към консервативната групировка вътре в демокрацията. Тази групировка е играла голяма роля в Атина през първите десетилетия на 5 век пр.н.е.

В борбата с персите Есхил взема лично участие, а изходът от войната затвърждава убеждението му в превъзходството на демократическата свобода на Атина над монархическия принцип, който лежи в основата на персийската деспотия (трагедията "Перси"). Политическите симпатии на Есхил личат твърде ясно в неговите произведения. По-нататъшната демократизация на атинския държавен строй през 60-те години на 5 век и засиленото значение на богатите слоеве будят у есхил тревога за съдбата на Атина (трилогията "Орестия"). Есхил прекарва последните години от живота си в Сицилия и умира в град Гела през 456/455 г. пр.н.е.

У Есхил елементите на традиционния мироглед се преплитат с гледищата, породени от демократическата държава. Той вярва в реалното съществуване на божествените сили, които въздействат върху човека и често пъти коварно му поставят примки. Есхил се придържа плътно към старинната представа за наследствената родова отговорност - вината на прадядото се предава на потомците и ги влече към гибел. От друга страна, боговете у Есхил стават пазители на правните основи на новото държавно устройство и той усилено изтъква момента на личната отговорност на човека за свободно избраното от него поведение.

Като материал на Есхил служат героичните митове. Най-често той изобразява съдбата на героя или на героичния род в три последователни трагедии, които сюжетно и идейно образуват една цялостна трилогия; след нея идва сатирната драма със сюжет от същия митологически цикъл, към който спада и трилогията. Но като взема сюжети от епоса, Есхил не само драматизира легендите, но и ги преосмисля, пронизва ги със своя проблематика.

Античните учени приписват в литературното наследство на Есхил 90 драматически произведения (трагедии и сатирни драми), от които изцяло са запазени 7 трагедии, включително една пълна трилогия. Освен това 72 пиеси са ни познати по заглавията, от които се вижда какъв митологически материал се е разработвал в пиесата.