Жанрова характеристика. Език и стил на лириката

Жанровата класификация на лирическите текстове е сложна и се базира на няколко признака - начин и повод на представяне, формална структура, тематика. Затова античността не използва общо наименование за тези разнородни типове стихотворения.

Не всички жанрове, които наричаме лирически, са били изпълнявани по един и същ начин. Някои са се произнасяли речетативно, без музикален съпровод, други са се пеели с мелодия. От тях едни са били придружени от съпровод на духов инструмент, а други - на струнен. Едни са били представяни от хорове, други - от солови изпълнители.

Според начина на изпълнение лириката се дели на декламативна и песенна. Декламативната се изпълнява напевно, но без мелодия, понякога със съпровод на флейта или струнен инструмент, но най-често без съпровод. Нейните основни жанрове са елегия и ямб.

Песенната лирика се нарича още мелика. Тя винаги се е пеела под съпровод на струнен инструмент (лира). Меликата се дели на хорова и солова.

Корените на лириката са във фолклорните песни, изпълнявани при различни религиозни, трудови и битови ситуации.

В езиково и стилистично отношение лирическите поети заимстват много елементи от епоса, например сложни епитети, поетични думи, които не се употребяват в разговорния език и пр. По принцип лириката не е повествователен род и няма сюжет и персонажи. Някои жанрове обаче, като химна и епиникия, изграждат възхвалата на божеството или атлета чрез разказ за делата на богове и герои и с това се доближават до епоса.