Заглавен файл в C++

От Уикикниги
Направо към навигацията Направо към търсенето

Заглавните файлове в C++ са файлове, които обикновено съдържат прототипи на функции и декларации на класове. В тях рядко има истински код на тяло на функция. За да ползвате повечето функции на C++, трябва да включите чрез директивата #include съответните заглавни файлове (например за потоците cin и cout ви трябва файлът iostream, а за функциите cos, sqr, sqrt, sin и други математически ще е необходим заглавния файл math.h). По принцип заглавните файлове са с разширение.h, но „новите“ заглавни файлове, изполващи полето std, нямат разширение изобщо.

Ако правите собствен клас или колекция от функции (библиотеки), които искате да използвате и в други проекти, е наложително да се уверите, че заглавния файл е прочетен само веднъж от компилатора, защото не може да имате няколко еднакви дефиниции/декларации на функция или клас. Това може да се направи по два начина. Първият, по-лесен, е като сложите #pragma once в началото му. За съжаление, само по-новите компилатори „разбират“ това. Ако по този начин не става (програмата дава грешка при компилиране), тогава трябва да приложите втория начин. Измислете някакъв уникален идентификатор, например CSTRING_CLASS_HEADER_DEFINED или нещо подобно, и най-отгоре на файла напишете следното:

#ifndef <ИДЕНТИФИКАТОР>
#define <ИДЕНТИФИКАТОР>

В края на файла просто сложете:

#endif

Така сте сигурни, че файлът ще бъде прочетен само веднъж. Списък Заглавни файлове в C++

ОПРЕДЕЛЕНИЕ ЗА ФАЙЛ В С++: Файлът е крайна последователна редица от байтове записана върху външен носител и завършена със знак за край на файл.

Когато един файл е отворен само за четене от него се извлича информация, но не може да се записва. След като се отвори файл за четене в началото му се позиционира gеt указател. След това get указателя се премества автоматично, за да сочи следващата непрочетена стойност.

Един файл може да бъде отворен за четене, запис или за двете едновременно Файл може да бъде създаден и отворен само при вмъкване и в него може да се записват елементи.

В началото но файла се позиционира така наречения “put” указател. След въвеждането на запис на стойността на файла указателят се премества автоматично и посочва мястото за въвеждане на следващата стойност.

Всяка програма обработва някаква информация и извежда резултати от самата обработка. Информацията се въвежда от клавиатурата и се извежда на монитора.


ТАБЛИЦА НА СТЪПКИТЕ ЗА ФАЙЛ В С++: .1. Отваряне на файл за четене или запис .2. Записване на файл .3. Завършване на файла