Закон за пенсиите на учителите

УКАЗ №162

Ний, Фердинанд I,

с Божията милост и народната воля

Княз на България,

обявяваме на всички Наши верноподаници,

Петото Обикновено Народно Събрание, във втората си редовна сесия прие,

Ний утвърдихме и утвърдяваме следующия

ЗАКОН ЗА ПЕНСИИТЕ НА УЧИТЕЛИТЕ

§ 1. Лица, които са прослужили като учители в държавни или общински училища определеното число години, предвидено в тоя закон, и след това се оттеглят от заплащана държавна или общинска служба, приемат от Държавата пенсия.

§ 2. Пенсия приемат ония учители, които навър шат най-малко 20-годишна учителска служба.

§ 3. Приемат пенсия и ония учители, които след 10-годишна служба се оттеглят по болест или по немощ, причинени или значително усилени през времето на службата им.

§ 4. Службата на учителите може да бъде и пре-късвана, но в сметка на годините за пенсия влизат само ония години, които са минати в учителска служба.

Забележка: 1. Годините, които един учител е минал като директор, инспектор или чиновник в Министерството на прос-вещението, се смятат като да са минати в учителска служба; 2. Прослужена част от последната учебна година се брои за служба на цяла година.

§ 5. Размерът на пенсия за 20-годишна учител-ска служба се определя с половината от средното количество, което произлиза от годишните плати, що е получил един учител през последните 5 годи-ни от своята служба.

§ 6. Който учител не дослужи 20 години, а се оттегли по болест или немощ, той приема опреде-лената за 20-годишна служба пенсия, намалена с толкова пъти по 2,5 процента, колкото години му остават още да навърши 20-годишна учителска служба.

§ 7. Който учител може да служи нататък и откак навърши 20-годишна учителска служба, неговата пенсия се увеличава за всяка година с по 1/30 от годишната плата, която получава.

Забележка (§7): Такива учители, след 20-годишна служба, могат да бъдат пенсионирани и направо от Министерството.

§ 8. Учители, които са се оттеглили от учителс-ка служба преди да влезе в сила настоящият закон, приемат пенсия, равна на 70% от определените в чл.чл. 5, 6, 7, 11 размери.

§ 9. Учители, които се оттеглят от учителска служба и в годините на тая служба броят по някол-ко години преди да влезе тоя закон в сила, приемат

определените в чл. 8 пенсии, увеличени според чис-лото на прослужените след обнародването на зако-на години с едно съразмерно количество левове.

§ 10. Който учител, кадърен още да работи, се оттегли от учителстването преди да изпълни 20-го-дишна служба не по престарелост или недъгавост (§ 2), нему пенсия не се отпуска, а му се връщат само чистите негови влогове във фонда за пенсии (§ 19).

§ 11. Ако един учител пострада при изпълнение на длъжността си и чрез това стане неспособен да учителства, той получава, ако е служил по-малко от 5 години, една едновременна помощ, равна на годишната му плата, а ако е служил от 5–10 годи-ни, нему се отпуща пенсия, като да е служил цели 10 години.

§ 12. Пенсиите и временните помощи се отпус-кат на учителите откак те докажат правото си за това пред Министерството на народното просве-щение, което представя делото на разрешение пред Министерския съвет.

§ 13. Всичките условия, предвидени в тоя закон за пенсиите и за временните помощи на учители, имат същата сила и за учителки, но те получават пенсии с 10% по-малки от учителите, при еднакви условия.

§ 14. Вдовицата на учител, докато трае нейното вдовство, приема от пенсията, що е заслужил мъжа й: а) половината, ако няма деца или ако мъжките деца са навършили 18 г., а женските са вече задоме-ни; б) цялата, ако мъжките не са още навършили 18 години, а женските не са още задомени.

§ 15. Сирачетата на учителя или учителката, останали без майка и без баща, приемат чрез своя настойник цялата пенсия на баща си или на майка си, докато мъжките навършат 18 години, а женски-те се задомят.

§ 16. Ползуването от пенсията престава:

а) когато учителят бъде осъден за престъпление, наказано със затвор от 3 год. нагоре;

б) когато вдовицата на учител повтори [омъжи се повторно];

в) когато останалите от покойник учител мъжки деца навършат 18 години, а женските се задомят;

г) когато вдовицата или останалите деца на покойник учител се обвинят в безнравственост и виновността им се докаже.

§ 17. Министерството на народното просвеще-ние изработва особен правилник, по който ще се определя начинът за изплащането на пенсиите и временните помощи.

§ 18. Пенсиите и временните помощи се изплащат

от “Фонда за пенсиите и временните помощи”, който се пази в Българската народна банка и се управлява от Министъра на народното просвещение.

§ 19. Фондът за пенсиите и временните помощи се съставя и умножава:

а) от основен капитал 200 000 лв., отпуснати от държавата;

б) от петгодишни влогове на всякой учител в размер по 5% от годишната негова плата;

в) от подаръци и завещания за тая цел.

Забележка: Докато лихвите от фонда за пенсиите и временните помощи достигнат такъв размер, каквото от тях да могат напълно да се изплащат пенсиите и помощи-те, до тогава нужната сума за тая цел ще се предвижда в държавния бюджет.

§ 20. Отпуснатите до обнародването на настоя-щия закон пенсии на учители ще се изплащат както и досега от Финансовото министерство.

§ 21. Министърът на просвещението заедно с министъра на финансите изработват особен правил-ник за съставянето и управлението на фонда.

§ 22. Труженици, които са принесли доказани големи заслуги по възраждането и напредъка на своето отечество, се ползват от пенсия, определена направо от Народното събрание.

Горният закон се вотира и прие в настоящата му форма от V Обикновено Народно събрание във II му редовна сесия, в ХLI заседание на 15 декемв-рий 1888 г.

Заповядваме настоящият закон да се облече с Държавния печат, да се обнародва в Държавен вестник и да се тури в действие.

Разпорежданията за въвеждане в действие на този закон възлагаме на Нашия Министър на народното просвещение.

Издаден в Нашата столица София на 18 декем-врий 1888 г.

На първообразното със собствената ръка на Него-во Царско височество ръка написано:

Фердинанд

Приподписал:

Министър на народното просве-щение, Георги Живков