Как да научим децата си на български език в двуезична среда

От Уикикниги
Направо към: навигация, търсене
Тази статия или раздел от нея съдържа правописни грешки (пунктуационни и/или граматични). Можете да помогнете, като я редактирате.

Съдържание

Любопитни факти[редактиране]

1. Децата трябва да са изложени на втори език поне 30% от времето, когато са будни, за да усвоят два езика.

2. Децата научават втори език по-лесно, отколкото възрастните.

3. Важно е детето да види, че езикът се оценява, както от други деца, така и от възрастни хора.

4. Дете, говорещо два или повече езика, е по-развито от някое, което владее само един език. Двуезичното дете показва по-добри умения в области, нямащи нищо общо с езикознанието, в сравнение с дете, което знае само един език.

5. Дете, на което са прилагани повечето от похватите, дискутирани тук, или подобни практики, научава двата езика между две и половина и петгодишна възраст.

6. Дете, изложено на два езика, има леко забавяне при проговарянето в най-ранна възраст, но това е съвсем нормална реакция и детето с течение на времето започва да говори и на двата езика.

7. Детето може да научи втория език от средата без дори родителите му да са го учили на него.

Общи[редактиране]

Следват някои общи методи, съвети, похвати и практики за научаване или затвърдяване на българския език. Ако тези общи правила, наблюдения и изводи се отнасят и за някои от долните категории, те са записани и под тях:

1. Да говорим на детето си на български език. Колкото и елементарно и смешно може да звучи това, децата ни няма от кого да научат български или ще им бъде по-трудно, ако ние самите, техните родители, не ги насърчавaме да го правят.

2. Да четем на детето си български книжки. Научно доказано е, че четенето развива въображението и помага за научаването на думи, изрази и цял един език. В Интернет българските книжарници имат страници, от които може да се закупят книжки на български, където и да сме по света. Ако за момента нямаме такива, можем да отпечатаме от компютъра си текста на български и да го залепим на самата книжка, което ще ни помогне по-гладко да четем приказката или да разказваме историята. Можем също да помолим някой приятел, който си ходи до България, да ни донесе книжки или да питаме някой българин в района, в който се намираме, дали случайно няма. Също в Интернет има уеб страници като Словото, където има безплатни книги, разкази, стихотвория и други текстове онлайн. Също така вече в доста градове и държави има и български компании - вносители на български стоки. Много вероятно е някоя от тях да разполага и с български книжки. Един такъв пример е онлайн книжарницата "Детство Мое", в която се продават български книжки за малките българчета, живеещи в САЩ и Канада. Ако в страната, в която живеете, не се предлагат български книжки, информирайте вносителите на български стоки, че се интересувате да закупите такива. Една от малкото причини те да не го правят е вероятно, че не знаят, че има търсене на книжки.

3. Да пускаме на детето си филмчета на български. Много български магазини продават филмчета на български в Интернет, откъдето можем да си ги закупим. Ако живеете в страна с различен стандарт на видеокасетите или DVD-тата, можете да ги прехвърлите на стандарта на страната сравнително лесно дори и сами. От Интернет също можете да свалите повечето филмчета на български език. Много вероятно е някоя от компаниите - вносителки на български стоки да разполага и с български филмчета. Позаинтересувайте се и ако се окаже, че не предлагат, ги информирайте, че се интересувате да закупите такива. Една от малките причини те да не го правят е вероятно, че не знаят, че има търсене на филмчета.

4. Да пускаме българска телевизия на детето си. В Европа това е сравнително лесно, защото чрез сателитна антена могат да се гледат много от българските програми. В САЩ и Канада това е по-трудно, но не и невъзможно. Доскоро вървеше ТВ България. В момента може да се гледа бТВ по Интернет в САЩ/Канада и практически навсякъде, където има достъп до Интернет. и Канада 5. Да използваме българския в ежедневието си. Да учим детето си с българските думи за нещата, които ни заобикалят.

6. Да събираме децата си с други български дечица. Децата се учат най-лесно, когато копират и общуват помежду си. Да ги насърчаваме да си говорят на български, ако трябва, участвайки в разговорите им, или да им измисляме игрички или други забавления.

7. Да се поинтересуваме или да направим българско училище, детска градина, забавачница и т.н. Насърчавани от българскоговорящ възрастен човек в такава среда децата ще могат да научат български много по-лесно, отколкото ако няма такива институции. Такива институции съществуват вече в много градове по света, проверете дали няма и във вашия град или метрополис.

8. Да използваме активно Интернет. В Интернет може да се намери почти всичко - да използваме тази медия, в която в повечето случаи информацията е предоставена безплатно и имаме възможност да комуникираме и да обменяме опит на български с хора от цял свят.

9. Да пускаме българска музика и българско Интернет радио на децата си. По Интернет могат да се хванат повечето по-значими български радиостанции. Можете да намерите техен списък например на Предавател. Детето обича да пее и да повтаря думите от текстовете на песни. Вие можете да го окуражавате и да му пригласяте дори. Отделно от Интернет може да се свали голяма част от българската музика. В някои градове и райони също съществуват местни български радиостанции.

10. Да водим детето си в България по възможност по-често и за по-дълго време. Три месеца през лятото се отразяват удивително положително на усъвършенстването на българския.

11. Някои родители споделят, че записват децата си на частни уроци по български език в България и това също помага за научаването на езика.

По възраст[редактиране]

От рождение до 7 години[редактиране]

1. Да говорим на детето си на български език. Колкото и елементарно и смешно може да звучи това, децата ни няма от кого да научат български или ще им бъде по-трудно ако ние самите, техните родители, не ги насърчаваме да го правят.

2. Да четем на детето си български книжки. Научно доказано е, че четенето развива въображението и помага за научаването на думи, изрази и цял един език. В Интернет българските книжарници имат страници, от които можете да се закупят книжки на български, където и да сме по света. Ако за момента нямаме такива, можем да отпечатаме от компютъра си текста на български и да го залепим на самата книжка, което ще ни помогне по-гладко да четем приказката или да разказваме историята. Можем също да помолим някой приятел, който си ходи до България да ни донесе книжки, или да питаме някой българин в района, в който се намираме, дали случайно няма такива. Също в Интернет има уеб страници като Словото, където има безплатни книги, разкази, стихотворения и други текстове онлайн. Също така вече в доста градове и държави има и български компании - вносители на български стоки. Един такъв пример е онлайн книжарницата "Детство Мое", в която се продават български книжки за малките българчета, живеещи в САЩ и Канада. Ако в страната, където живеете, не се предлагат български книжки, информирайте вносителите на български стоки, че искате да закупите такива. Една от малкото причини те да не го правят е вероятно, че не знаят, че има търсене на книжки.

3. Да пускаме на детето си филмчета на български. Много български магазини продават филмчета на български в Интернет, откъдето можем да си ги закупим. Ако живеете в страна с различен стандарт на видеокасетите или DVD-тата, можете да ги прехвърлите на стандарта на страната сравнително лесно дори и сами. От Интернет също можете да свалите повечето филмчета на български език. Много вероятно е някоя от компаниите - вносителки на български стоки да разполага и с български филмчета. Позаинтересувайте се и ако се окаже, че не предлагат, ги информирайте, че се интересувате да закупите такива. Една от малкото причини те да не го правят е вероятно, че не знаят, че има търсене на филмчета.

4. Да пускаме българска телевизия на детето си. В Европа това е сравнително лесно, защото чрез сателитна антена могат да се гледат много от българските програми. В САЩ и Канада това е по-трудно, но не и невъзможно. Доскоро вървеше ТВ България. В момента може да се гледа бТВ по Интернет в САЩ/Канада и практически навсякъде, където има достъп до Интернет.

5. Да Използваме българския в ежедневието си. Да учим детето си с българските думи за нещата, които ни заобикалят.

6. Да събираме децата си с други български дечица. Децата се учат най-лесно, когато копират и общуват помежду си. Да ги насърчаваме да си говорят на български, ако трябва участвайки в разговорите им, или да им измисляме игрички или други забавления.

7. Да се поинтересуваме или да направим българско училище, детска градина, и т.н. Насърчавани от българскоговорящ възрастен човек в такава среда, децата ще могат да научат български много по-лесно, отколкото ако няма такива институции. Такива институции съществуват вече в много градове по света. Проверете дали няма и във вашия град или метрополис.

8. Да използваме активно Интернет. В Интернет може да се намери почти всичко - да използваме тази медия, в която в повечето случаи информацията е предоставена безплатно и имаме възможност да комуникираме и да обменяме опит на български с хора от цял свят.

9. Да пускаме българска музика и българско Интернет радио на децата си. По Интернет могат да се хванат повечето от по-значимите български радиостанции. Можете да намерите техен списък например на Предавател. Детето обича да пее и да повтаря думите от текстовете на песни. Вие можете да го окуражавате и да му пригласяте дори. Отделно от Интернет може да се свали голяма част от българската музика. В някои градове и райони дори има и местно българско Интернет или традиционно радио.

10. От септември 2005 година функционира Първото Българско Виртуално Училище - „ПО ЖИЦАТА” www.bulgarian-online-school.com Училището предлага курсове по български език, литература и история за всички възрасти. Учебното съдържание е съобразено с нуждите на децата, живеещи извън България и е най-ефикасния начин за тяхното обучение по български език, независимо от местоживеенето. Преподаването се осъществява на живо във Виртуална Класна Стая от български учители.

11. Да си играем с децата си на български, като показваме предметите, с които си играем и ясно изговаряме имената им.

От 7-14 години[редактиране]

1. Да говорим на детето си на български език. Колкото и елементарно и смешно може да звучи това, децата ни няма от кого да научи български или ще им бъде по-трудно, ако ние самите, техните родители, не ги насърчаваме да го правят.

2. Да четем на детето си български книжки. Научно доказано е, че четенето развива въображението и помага за научаването на думи, изрази и цял един език. В Интернет българските книжарници имат страници, от които може да се закупят книжки на български, където и да сме по света. Ако за момента нямаме такива, можем да отпечатаме от компютъра си текста на български и да го залепим на самата книжка, което ще ни помогне по-гладко да четем приказката или да разказваме историята. Можем също да помолим някой приятел, който си ходи до България, да ни донесе книжки или да питаме някой българин в района, в който се намираме, дали случайно няма. Също в Интернет има уеб страници като Словото, където има безплатни книги, разкази, стихотворения и други текстове онлайн. Също така вече в доста градове и държави има и български компании - вносители на български стоки. Много вероято е някоя от тях да разполага и с български книжки. Позаинтересувайте се и ако се окаже, че не предлагат, ги информирайте, че се интересувате да закупите такива. Една от малкото причини те да не го правят е вероятно, че не знаят, че има търсене на книжки.

3. Да пускаме на детето си филмчета на български. Много български магазини продават филмчета на български в Интернет, откъдето можем да си ги закупим. Ако живеете в страна с различен стандарт на видеокасетите или DVD-тата, можете да ги прехвърлите на стандарта на страната сравнително лесно дори и сами. От Интернет също можете да свалите повечето филмчета на български език. Много вероято е някоя от компаниите - вносителки на български стоки да разполага и с български филмчета. Позаинтересувайте се и ако се окаже, че не предлагат, ги информирайте, че се интересувате да закупите такива. Една от малкото причини те да не го правят е вероятно, че не знаят, че има търсене на филмчета.

4. Да пускаме българска телевизия на детето си. В Европа това е сравнително лесно, защото чрез сателитна антена могат да се гледат много от българските програми. В САЩ и Канада това е по-трудно, но не и невъзможно. Доскоро вървеше ТВ България. В момента може да се гледа бТВ по Интернет в САЩ/Канада и практически навсякъде където има достъп до Интернет.

5. Да използваме българския в ежедневието си. Да учим детето си с българските думи за нещата, които ни заобикалят.

6. Да събираме децата си с други български дечица. Децата се учат най-лесно, когато копират и общуват помежду си. Да ги насърчаваме да си говорят на български, ако трябва участвайки в разговорите им, или да им измисляме игрички или други забавления.

7. Да се поинтересуваме или да направим българско училище, детска градина, и т.н. Насърчавани от българскоговорящ възрастен човек в такава среда, децата ще могат да научат български много по-лесно, отколкото ако няма такива институции. Такива институции съществуват вече в много градове по света, проверете дали няма и във вашия град или метрополис. Посетете Виртуална Образователна Система "ПО ЖИЦАТА"

8. Да използваме активно Интернет. В Интернет може да се намери почти всичко - да използваме тази медия, в която в повечето случаи информацията е предоставена безплатно и имаме възможност да комуникираме и да обменяме опит на български с хора от цял свят.

9. Да пускаме българска музика и българско Интернет радио на децата си. По Интернет могат да се хванат повечето от по-значимите български радиостанции. Можете да намерите техен списък например на Предавател. Детето обича да пее и да повтаря думите от текстовете на песни. Вие можете да го окуражавате и да му пригласяте дори. Отделно от Интернет може да се свали голяма част от българската музика. Отделно местни български компании внасят българска музика и можете да си закупите от тях. Освен това вече в някои градове и райони съществуват местни български Интернет и традиционни радиостанции.

От 14-18 години[редактиране]

1. Да използваме българския в ежедневието си. Да учим детето си с българските думи за нещата, които ни заобикалят.

2. Да се поинтересуваме или да направим българско училище. Насърчавани от българскоговорящ възрастен човек в такава среда, децата ще могат да затвърдят българския много по-лесно, отколкото ако няма такива институции. Такива институции съществуват вече в много градове по света, проверете дали няма и във вашият град или метрополис.

3. Да използваме активно Интернет. В Интернет може да се намери почти всичко - да използваме тази медия, в която в повечето случаи информацията е предоставена безплатно и имаме възможност да комуникираме и да обменяме опит на български с хора от цял свят. Да насърчаваме децата ни да посещават и търсят информация на български уеб страници.

4. Да пускаме българска музика и българско радио на децата си. По Интернет могат да се хванат повечето от по-значимите български радиостанции. Можете да намерите техен списък например на Предавател. В някои райони по света има и местни български радиостанции.

При общуване[редактиране]

Тази секция има за цел да разгледа ситуациите, в които дете общува със своите родители, някой по-възрастен човек, например наш приятел, непознат или друг човек, с едно или повече други деца, или със смесена група, състояща се от един или повече възрастни и деца.

Между дете и родители[редактиране]

Между дете и друг възрастен[редактиране]

Приятели, гости и непознати също могат да помогнат на децата ни за научаването на български. Детето понякога се води от думите на непознати или приятели и иска да чуе нещо от устата на друг човек, а не на родителите си. Не трябва да забравяме, че възрастните ни приятели или непознати се влияят и от самите нас, родителите, когато общуват с децата ни. Ако ние нехаем или не показваме, че е важно за нас децата ни да знаят български, то такова ще бъде отношението и на другите възрастни.

Между деца[редактиране]

Между разнородни групи[редактиране]

Според форма на комуникация[редактиране]

Тази секция има за задача да разгледа как детето може да се научи на български език според различните форми на комуникация, като например говорене, писане, жестикулиране, радио и телевизионно излъчване, разговаряне чрез знаци и др. Практическите наблюдения показват, че различните форми на комуникация се допълват - по колкото повече и различни начини детето е изложено на български език, толкова по-добре го научава.

Говорене[редактиране]

Ненатрапчиво повторение[редактиране]

Успешна практика за научаване на българските думи и изрази, когато детето не ги знае или когато използва вече научени чужди, е да му се повтарят ненатрапчиво съответните български думи и изрази.

Ето една примерна ситуация:

  • Родителят: - Мими, искаш ли ябълка?
  • Детето: - No!
  • Родителят: - Не ли? Сигурна ли си? Много е вкусна.
  • Детето: - No!
  • Родителят: - Е, щом не искаш, няма да ти я дам.

Обърнете внимание, че българската дума е използвана два пъти в отговор на детето, първият път веднага след като детето е казало чуждата дума. Трябва да се има предвид, че детето няма мигновено да започне да използва българските думи и изрази. Трябва да сме търпеливи и постоянни. Понякога това може да отнеме няколко месеца. Въпреки че детето не използва дадената дума, то с течение на времето я научава и в един момент започва да я използва. Не е изключено по някое време детето да започне пак да използва чуждата дума, или да ги смесва. Това е нормално.

Писане[редактиране]

Жестикулиране[редактиране]

Радио и телевизионно излъчване[редактиране]

Детските филмчета много помагат за научаване на думи, следене на даден сюжет и съставяне на първоначално прости, а по-късно и сложни изречения. Детето често повтаря репликите на любимите си герои. Ако детето не знае даденото съществително, се препоръчва да се използва съществителното първоначално, а не името на човека или животното, за да може да научи първо думата. Например, ако гледате филмче за Бамби, ако детето пита "Кой е това?", можете да отговорите "Сърничката." Така ще научи първо думата сърничка. С течение на времето, когато вече я знае, можете да кажете - сърничката се казва Бамби. Така детето ще развие представа, че различните живи същества си имат и имена.

Разговаряне чрез знаци[редактиране]

Според броя на членовете в семейството[редактиране]

Тази секция си поставя за цел да разисква ситуациите, в които в семейството има едно или повече деца, когато родителите са двама или има само майка или баща.


Двама родители с едно дете[редактиране]

Двама родители с повече деца[редактиране]

Сам родител с едно дете[редактиране]

Сам родител с повече деца[редактиране]

Смесени бракове[редактиране]

Практиката показва, че детето научава и двата езика на родителите, когато единият родител му говори на единия език, а другият - на другия. По правило детето научава по-лесно майчиния език, дори и той да е различен от езика на множеството хора говорещи около него. Чрез езика и неговоримата комуникация детето придобива по-лесно и майчината култура и манталитет (ако съществува разлика в културата на майката и околната среда)

Някои грешки[редактиране]

Тази секция има за цел да разисква някои грешки, които правим при общуването с децата си, което се отразява при научаването на българския.

Отговаряме с/или използваме чуждия език[редактиране]

1. Детето не може да проговори, затвърди или научи българския език, или ще му бъде по-трудно, ако родителите или други хора му отговарят или използват чуждия език. За да могат да научат български, трябва да отговаряме на децата си на български език. Детето много по-лесно ще научи не само българския, но и чуждия език, ако ние сме постоянни и му отговаряме само на български. В противен случай детето ще започне да се бърка. Едно малко дете не може да прецени в началото, коя дума на какъв език е. То може например да казва някоя чужда дума, защото не знае еквивалента й на български, по-лесно му е, просто възпроизвежда какво е чуло в детската градина или училище, и т.н. Колкото и да ни е трудно, трябва да се опитаме да се въздържаме и да не порицаваме детето дори и да използва чужди думи. Детето трябва да се чувства комфортно да използва и двата (или повече) езика. С течение на времето детето ще ги разграничи и ще започне да ги използва според ситуацията (както ние самите използваме съответния език на работа, в къщи, навън или в зависимост с кого говорим).

Пример, илюстриращ как да не се отговаря:

  • Родителят: - Майки, какво е това?
  • Детето: - Plane. Ето plane.
  • Родителя: - Да, това е plane.
    • (plane - самолет б.п.)
    • Родителят по-горе затвърдява представата на детето, че plane е думата за самолет на български. Резултатът е, че детето не научава, че правилната дума е самолет.

Пример, илюстриращ как да се отговаря:

  • Родителят: - Майки, какво е това?
  • Детето: - Plane. Ето plane.
  • Родителят: - А, самолет ли? Да, това е самолет.
    • Родителят по-горе не отрича думата, която детето знае вече plane, но му показва, че правилната дума, която се използва на български, е самолет.

Митове[редактиране]

Детето няма да научи местния език[редактиране]

1. Някои родители споделят, че не говорят български език на детето си, защото детето няма да може да научи местния език. Практическите наблюдения показват точно обратното. Детето научава не само български, но и местния език. Детето започва да прави разлика между двата езика от ранна възраст и ги употребява според ситуацията. Детето ще научи и местния език така или иначе, тъй като то е заобиколено от такава среда и попива отвсякъде.

Преимуществото на паралелното усвояването на два езика в ранната възраст е развитие в детето на езиков усет и лекота, с която преминава от един език на друг. Впоследствие, то не само усвоя местния език в съвършенство, но и с лекота учи други чужди езици. Също така е научно доказано, че дете, говорещо два или повече езика, е по-всестранно развито от някое, което владее само един език.

Хората в България учат чужди езици, защо му е на детето ми да учи български[редактиране]

2. Някои родители споделят, че не учат децата си на български език, защото повечето нормални хора в България учат и говорят други езици. Не трябва да забравяме, че повечето хора в България учат и говорят други езици като допълнение към българския, а не вместо него.

Детето може да се справи сáмо с един език[редактиране]

3. Някои родители предполагат, че децата им трябва да са изложени само на един език, защото смятат, че могат да се справят само с него. Както вече е споменато и на други места в тази книга, децата научават втория език по-лесно от възрастните и им е нужно около 30% от времето, когато са будни, да са изложени на втория език, за да го научат. Дете, изложено на тази система, научава и двата езика между две години и половина и петгодишна възраст. Много родители забравят, че самите ние употребяваме два езика в ежедневието си съвсем успешно, нима децата ни са по-глупави от нас?

Минималният допир до втория език е достатъчен, за да бъде научен[редактиране]

4. Някои родители мислят, че минимален допир до втория език е достатъчен, за да може детето да го научи. Научните изследвания показват, че едно дете се нуждае да бъде в среда, където се говори другия език около 30% от времето, когато е будно, за да научи два езика.

Детето говори само български, значи не знае другия език[редактиране]

5. Някои родители се колебаят дали да не започнат да говорят на другия език, защото детето им не го употребява пред тях. Редки са случаите, в които детето говори на другия език и родителите почват да се питат дали въобще го знае. Ако например родителите са говорили на детето си само на български, детето с времето започва да отговаря и говори само или предимно на български, както прави и в чуждоезична среда, където употребява другия език. С изненада обаче родителите установяват, че детето говори и втория език с хора, които го употребяват. Детето е напреднало с другия език, дори и когато родителите му не са му казвали и една дума на него.

Българската дума е много сложна, детето ми не може да я каже[редактиране]

6. Някои родители предпочитат да казват определени чужди думи вместо българските, защото им се струва, че на детето ще му е прекалено сложно да ги каже, камо ли да ги научи. Много от нас са забравили, че когато и ние сме се учили на български като деца, много от по-дългите и сложни думи не сме успявали да ги кажем. Колко от нас са успявали да кажат например хеликоптер като деца? Не можем да очакваме от децата ни да кажат някоя дума, особено по-сложна, направо от първият път, както и нашите родители не са го изисквали от нас. За да научи дадена дума, детето трябва първо да започне да я чува от някого. С течение на времето детето ще започне да я разпознава. След това ще се опитва да я казва, първоначално грешно или кратичко, като например коптер за хеликоптер, но в последствие ще я изговаря все по-уверено и накрая ще я научи.

Източници[редактиране]

Освен практическите наблюдения, разговорите и онлайн комуникация с други хора, житейския опит и други неофициални източници, в тази книга са използвани следните източници за информация:


Другата България, Предаване на телевизионен канал бТВ, 4.ХІІ.2005 г.

Двуезично бебе! - статия на вестник Сан Франциско Кроникъл - Двуезично бебе! Много родители искат бавачки, които говорят и друг език, да помагат при обучението на дечицата им, вестник Сан Франциско Кроникъл 28.ХІ.2005 г. (на английски)

Двуезичното възпитание ще помогне, а няма да навреди, на познанието - Материал на Д-р Мерилин Хайнс на Аризонската асоциация за двуезично обучение (на английски)

Литература[редактиране]

Друга полезна литература по темата: