Как обесих едно магаре на една камила

От Уикикниги
Направо към навигацията Направо към търсенето
               КАК ОБЕСИХ ЕДНО МАГАРЕ НА ЕДНА КАМИЛА
                        Разказва д-р Елена Димова

Често се шегувахме с баща ми, че господ не иска да го прибере, защото е грешен.

- Кажи ни, сигурно имаш някакъв голям грях. Кажи, а може би си убил някого, когато си бил на

война.

- Не, не съм убил никого. Гърците бяха много дипломатични. Във войната участваха само

гърци, а ние македонците бяхме в обоза. Те се бояха, че по някакъв начин ще бъдат пре-

дадени, от такива, които не се чувстват гърци или, че лошо ще се бият, за гръцка кауза.

Не чакаше покана. Много обичаше да разказва.

"По време на войната ние стигахме до Мала Азия. На датата ХХ.ХХ.24, войната свърши и

беше ни казано да се прибираме, кой както може. Та тогава, изневиделица се появи един турчин.

Загледахме се един друг и се заприготвяхме да се изпозастреляме, но войната беше свършила.

- Почакай, почакай - казах му на турски - войната свърши, повече няма да се убиваме. Отивай си

и аз ще си отида в къщи. Войната свърши

Та не го убих. Казах му да си ходи."

Разбира се, той забрави да ни говори за греховете си, а продължи разказа си, след срещата

си с турчина.

"Войната свърши, това добре. Ами сега, как ще се прибера от Мала Азия до нашето село. Всеки

тръгна накъдето му видят очите. Останах сам, без пари. По едно време виждам един керван

с камили. Отивам при сайбията на камилите и го питам, няма ли някаква работа за мен.

- А има, как да няма. Може да ми пазиш камилите и магарето.

Той разбра, че аз не разбирам от камили, затова каза "Чуш" на камилите. Те легнаха на пясъка

и отиде да обядва в близката гостилница, като ме остави да пазя. Както бяха легнали камили-

те, хванах магарето, доведох го камилите и го завързах за една от тях. Не след дълго сайбията

се върна и каза, че трябва да продължат пътя си. Каза нещо на камилите и те започнаха една по

една да стават. Камили нали сте виждали. Те са много високи. Стана и тази камила, на която

бях вързал магарето. Понеже въжето, с което вързах магарето беше късо, магарето се вдигна

високо обесено за камилата.

- Бре, ами сега Танасе, какво ще правиш. - казах си аз - Го обеси магарето.

Не чаках да ми се карат. Плюх си на петите и да ме няма."

Не му давахме възможност повече да разказва. Избухвахме в буен смях, като си представяхме

обесеното магаре.

- - - - - -

Сайбия - стопанин, чорбаджия.