Косе босе

От Уикикниги
Направо към навигацията Направо към търсенето

Направило си Косенцето Босенцето гнезденце. Снесло си яйчица. Дошла Кума Лиса под гнездото и рекла: — Косе Босе, дай ми едно яйчице! Дойдоха ми тате и мама на гости. Ще им сваря чорбица. Косенцето й дало едно яйчице. На другия ден пак дошла Кума Лиса и рекла: — Косе Босе, дай ми яйчице. Дойдоха ми кака и бате на гости. Косенцето пак й дало. Днес тъй, утре тъй — останало на Косенцето само едно яйчице. Дошла пак Кума Лиса и рекла: — Косенце Босенце, дай ми яйчице! — Нямам, Лиске — отговорило Косенцето. — Като нямаш, тебе ще изям! Заплакало Косенцето. Дало си и последното яйчице. На сутринта минало куче през гората. То видяло Косенцето, че плаче, и попитало: — Защо плачеш, Косе Босе? — Как да не плача, кученце. Всяка сутрин идва Кума Лиса и ми взема по едно яйчице. Взе ми ги всичките. Не можах да си отвъдя пиленца. Тази сутрин пак ще дойде. Нямам какво да й дам. Сега мене ще изяде. — Не плачи, Косе Босе! Аз ще се скрия ей тука в шумата. Като дойде Кума Лиса да ти иска яйчице, ти й речи: „Нямам, Лиске, яйчице. Ей там в шумата има кокошчица. Нея вземи!“ Кучето се скрило в шумата. Дошла Кума Лиса и рекла: — Косе Босе, дай ми яйчице! — Нямам, Лиске, яйчице. Имам една кокошчица ей там в шумата. Ако искаш, вземи нея. Кума Лиса се зарадвала и взела да рови из шумата. Кучето изскочило и я подгонило. Тя бяга, то я гони, тя бяга, то я гони — най-после стигнала до дупката си и се скрила. Кучето клекнало пред дупката. Чакало да се иодаде Кума Лиса, да я хване за шията. Кума Лиса не знаела, че кучето я варди отвън, и взела да пита краката си: — Я кажете, краченца, как викахте, когато ви гонеше кучето? — Беж, Лиске, да бягаме, беж, Лиске, да бягаме! — Мили какини краченца, кака ще им купи чехлички! Ами вие, очички, как викахте? — И ние тъй викахме: „Беж, Лиске, да бягаме, беж, Лиске, да бягаме!“ — Мили какини очички, кака ще им купи очилца. Ами вие, ушички, как викахте? — И ние тъй викахме: „Беж, Лиске, да бягаме!“ — Мили какини ушички, кака ще им купи обички! А ти, опашчице, как викаше? — Дръж, куче, Лиса за опашката, дръж, куче, Лиса за опашката. — Тъй ли! Чакай да те дам на кучето! — и Кума Лиса си подала опашката навън. Кучето я хванало за опашката и почнало да я тегли. Лиса се дърпа навътре, кучето тегли навън. Тя навътре, то навън. Най-после я издърпало и — скок върху нея — разкъсало и кожухчето.