Математика

Математика (г.) - наука за пространствените форми и количествените съотношения на реалния свят, разделяща се на теории, които имат за предмет изучаването на различни математически структури.

Теориите се изграждат посредством аксиоми - аксиоматичен метод. Най-древният пример е Евклидовата геометрия.

Основни периоди в развитието на математиката:

1. Зараждане - от праисторическото минало до IV - V в пр. н. е.

2. Елементарна математика - продължава до около средата на XVII в. Предимно е наука за числата и за сравнително прости геометрични тела. Възникват аритметиката, геометрията, алгебрата, тригонометрията, сферичната геометрия и др. някои методи за пресмятане на безкрайно малки величини. Приложение намира в търговията, геодезията, мореплаването, астрономията, архитектурата и др. В този период се използва слабо от физическите науки.

3. Математика на променливите величини - продължава до XIX в. През този период възникват математическият анализ, диференциалната геометрия, диференциалното смятане, интегралното смятане и др. Някои от методите стават основа за математическото описание на законите на физиката и механиката.

4. Съвременна математика - от XIX в. се издига на на по-висока степен на абстракция и общност, развива се критическо отношение към логическото обосноваване на дяловете й.

През XIX в. се очертават основните дялове на математиката: теория на числата, функционален анализ, алгебра, анализ, теория на вероятностите и др. С появата на сметачните машини се появяват и нови дялове - кибернетика и теория на информацията, а с появата на компютрите и нови области - математическо езикознание, математическа теория на автоматите, математическа теория на програмирането.

Това е кратка статия. Тя е за разширяване или присъединяване към друга книга.