Неблагодарната мечка

От Уикикниги
Направо към навигацията Направо към търсенето

Един селянин отишъл в гората за дърва. Тръгнал между дърветата и намерил една яма, два човешки боя дълбока. В ямата - мечка. Върти се назад-напред и ръмжи. Чака да дойде ловецът, който е изкопал ямата, за да я прибере. - Какво правиш тука, Мецано? - попитал дърварят. - Строполих се като кьорава надолу с главата и не мога да изляза. Моля ти се, дърварко, помогни ми да се измъкна. Ако ми помогнеш - ще ти дам, каквото искаш. - Как да ти помогна? - замислил се дърварят. - Спусни ми една стълба в ямата - подсетила го мечка­та, - по нея да изляза. - А бе, аз стълба нямам, но ще ти подам ритлата на колата - отвърнал дърварят и спускал ритлата на колата В дълбоката яма. Мечката внимателно почнала да се катери нагоре по ритлата и излязла навън. Отървала кожата. - Казвай - рекла тя на дърваря, - какво иска да ти дам, задето ми спаси живота? - Нищо не искам - отвърнал дърварят, - не е голяма работа, една ритла съм ти подал. - Без нищо не може - рекла мечката. - Ще вземеш нещо. В хралупата, където живея, имам три делви мед. Ела да ти дам едната. "Защо да не го взема" - рекъл си дърварят, закрачил подир мечката и прибрал делвата. Като си тръгнал, мечката му поръчала: - Този мед е само за тебе. Ти ще си го ядеш. Няма да даваш никому от него. Ако дадеш на жена си или на децата си, свършено е с тебе, ще те изям. Тъй да знаеш. Нямало що. Насякъл селянинът дърва, натоварил колата, наместил най-отгоре делвата и се прибрал у дома си. Децата му го посрещнали на вратника и щом зърнали делвата, почнали да подскачат. -Тате, какво ни носиш в делвата? - Нищо няма - отвърнал дърварят, - делвата е празна. И като разпрегнал воловете, внесъл делвата в зимника, потулил я на едно тайно място и почнал да си яде скришом от меда. Не щеш ли - децата го усетили и захванали да му се молят: - Тате, дай и на нас от онуй нещо, дето си го скрил в зимника! Селянинът си помислил тъй: не е хубабо аз да ям мед, а децата ми да се облизват. Ще им дам и те да хапнат, че каквото ще да става. Слязъл в имника, изнесъл делвата и казал на децата си: - Ще ви дам да си хапнете мед, но по-напред излезте навън и погледнете дали някой не се върти край къщата. Децата излезли навън и скоро се върнали: - Няма никой, тате, само маминият сукман се чернее под стряхата. (А то било мечката, която всичко видяла и всичко чула.) Изяли децата меда. Облизали делвата.Бащата дигнал празната делва и я понесъл пак към зимника, но мечка но мечката го преварила и почнала да ръмжи: - Е, дърварю, каква ни беше думата? По-скоро върви на реката да се изкъпеш! - Защо? - попитал селянинът. - Защото ще те изям! - Бре, ами сега! - Селянинът изтръпнал от страх, но нямало що да стори: тръгнал към реката, а мечката -подире му. Върви селянинът и сьлзи текат от очите му, изневиделица насреща изскочила лисицата. - Защо плачеш? - попитала тя селянина. Селянинът и разправил всичко от начало до край. Лисицата го изслушала внимателно и поклатила глава: - От цялата история само едно нещо не мога да повярвам. - Кое? - попитал дърбарят. - Не ми се вярва, че мечката може да ходи по стълба. - Мога - изръмжала Баба Меца, - и по дърветата мога да се катеря, и по стълба мога да ходя. - Аз, додето не видя с очите си, няма да повярвам. - Тогава да вървим! - провикнала се мечката. - Аз ще ти покажа мога ли или не мога. - Къде да вървим? - В гората. Отишли тримата в гората и щом стигнали до вълчата яма, мечката извикала: - Едно, две, три! И се съборила в ямата. - Тичай по-скоро за ритлата! - извикала мечката на дърваря. - Ти остави ритлата, ами донеси секирата, за да се разправиш по дърварски с тая неблагодарна мечка! - обадила се хитрата лисица. - И чувай какъв съвет ще ти дам: отсега нататък, видиш ли мечка стръвница, паднала в яма, да не и подаваш стълба!