Палатализация в славянските езици
Процесите на палатализацията в славянските езици започват в праславянски и предизвикват съществени промени във фонемната система, тясно свързани със закона за синхармонизма. Причини за палатализацията в праславянски са:
- несричкотворно i, придобило характер на j;
- предните гласни;
- палатални (меки) съгласни;
Палатализацията в праславянски не е еднократна и протича на няколко етапа, поради което в славистиката по традиция се говори за три палатализации, както и за палатализация на съгласните под влияние на j. Те представляват важни етапи в развитието на праславянската фонетика. Чрез тях фонемната система се увеличава – появяват се нови, палатализирани съгласни. Палатализациите играят също така важна роля в процеса на обособяване на славянските езици.
Палатализация на съгласните под влияние на *j
[редактиране]Тази палатализация е много стара и има аналогия в балтийски и тохарски език. На палатализация от *j са подложени без изключение всички съгласни, които при това се сливат напълно с j, напр. k + j = č. Някои учени предполагат, че тази промяна протича през междинен етап с удвояване или удължаване на съгласните: k + j > k’k’ > ć > č.
Резултатите от тази палатализация са следните:
Резултати, останали еднакви във всички славянски езици
[редактиране]| k | č | plakati: | plak+jo- | plačọ | |
| g | ž | lъgati: | lug+jo- | lъžọ | |
| ch (х) | + j > | š | dychati: | dūch+jo- | dyšọ |
| z | ž | mazati: | maz+jo- | mažọ | |
| s | š | pisati: | pis+jo- | pišọ |
Тези резултати са еднакви на цялата славянска територия и са сходни с тези от първа палатализация, което говори за близост във времето на протичане на промените.
Различни резултати в славянските езици
[редактиране]| r | r’ | tvoriti: | tvor+jo- | tvor’ọ | |
| l | l’ | moliti: | mol+jo- | mol’ọ | |
| n | n’ | goniti: | gon+jo- | gon’ọ | |
| b | + j > | b’, bl’ | gubiti: | gub+jo- | gub’ọ, gubl’ọ |
| p | p’, pl’ | kupiti: | kup+jo- | kup’ọ, kupl’ọ | |
| m | m’, ml’ | lomiti: | lom+jo- | lom’ọ, loml’ọ | |
| v | v’, vl’ | loviti: | lov+jo- | lov’ọ, lovl’ọ |
Първоначално тези резултати са еднакви и са запазени и до днес в български, но по-късно в различни славянски езици настъпват промени:
- в чешки език l се слива с l’, а в полски език l > ł, l’ > l;
- в чешки език r’ > ř (=rž), а в полски език r’ > ž (правописно rz);
- при лабиалните съгласни вметнатото (епентетично) l’ е характерно за източнославянските и някои южнославянски езици (без български и македонски), напр. gubiti - gubl’ọ: гублю (руски), gubię (полски), губя (български).
Взаимоотношенията между двата типа резултати от тази палатализация не могат да бъдат изяснени напълно. Някои учени смятат, че единият е по-стар по време, т.е., първоначално се разпространяват форми с l’, след което l’ се изгубва в някои от езиците (изтъкват се примери от полски: kopla, grobla, niemówla и чешки топоними Davle, Zitovle и др.). Други учени пък твърдят, че съгласните първоначално са смекчени под влияние на j, а l’ се развива по-късно в източните диалекти.
Палатализация на t и d под влияние на *j
[редактиране]Резултатите от палатализацията на t и d под влияние на *j са твърде разнообразни в славянските езици:
| Праславянски | tj | světja | dj | medja | |
| Западнославянски | чешки | c | svíce | z | meze |
| лужишки | c | swěca | z | mjeza | |
| полски | c | świeca | dz | miedza | |
| словашки | c | svieca | dz | medza | |
| Източнославянски | руски | č | свеча | ž | межа |
| украински | č | свіча | ž | межа | |
| белоруски | č | свячка | ž | мяжа | |
| Южнославянски | (старо)български | št | свѣшта, свещ | žd | межда |
| сръбски, хърватски | ć | sveća | đ | međa | |
| словенски | č | sveča | j | meja | |
| македонски | k’ | свеќа | g’ | меѓа | |
Разнообразието в резултатите свидетелства, че те са настъпили в края на праславянската епоха.
Палатализация на групи съгласни под влияние на *j
[редактиране]Резултатите от палатализацията на групата ktj (kti) са същите като от tj:
- в старобългарски: плеште, ношть;
- в староруски: плече, ночь;
- в полски и чешки: plece, noc
- в сръбски и хърватски: plećа, noć
- в словенски: pleče, noč
Резултатът от slj e šl’: mysliti – myšl’enije.
Палатализация на съгласните под влияние на окръжаващите ги гласни
[редактиране]Промените в този случай настъпват под влияние на предните гласни, които въздействат най-силно върху веларните съгласни k, g и ch, при които настъпват промени, известни в славистиката като първа, втора и трета палатализация.
Първа палатализация на k, g, ch
[редактиране]Съгласните k, g, ch се променят под влияние на предните гласни e, i, ě, ь и ę. Резултатът е следният:
- k > č: *kětūr- > četyre
- g > ž: *gwiv- > živ-
- ch > š: *duchě- > duše
Тези промени настъпват предимно при различни граматични форми при склонението и спрежението: vьlkъ, vьlče (звателен падеж), dělaahъ, dělaaše (минало несвършено време) и т.н.
Втора палатализация на k, g, ch
[редактиране]Втора палатализация е значително по-нова от първата. При нея k, g, ch се променят по следния начин:
- k > c: *koina > cěna
- g > dz / z: *ghoil- > dzělo
- ch > s / š (в западнославянски): *duchi- > dusi
Съчетанията gv и kv пред ě и i се развиват под влияние на втора палатализация, по различен начин в различните праславянски диалекти:
- в източните и южните:
- gv > dzv / zv: gvězda > dzvězda, звезда
- kv > cv: květъ > cvětъ, цвет (руски)
- в западните остават непроменени:
- gv: gwiazda (полски), hvězda (чешки)
- kv: kwiat (полски), květ (чешки)
Трета палатализация на k, g, ch
[редактиране]Третата палатализация е прогресивна, т.е. върху съгласните оказва влияние предимно предходната гласна (ь и ę), обаче следходната не трябва да е лабиализована. Резултатите са същите, както и във втора палатализация:
- ăvĭkā > ovьca
- vaĭnĭk- > věnьcь
- stĭg- > stьdza
По трета палатализация се променят и чужди заемки, напр.: kuningas > kъnędzь.
Палатализация на групи съгласни
[редактиране]- По първа палатализация sk’, zg’, sch’ се променят:
- в южнославянски се променят в št, žd, š (dъska - dъštica; razga - raždьje /клони/)
- в севернославянски се променят в šč, ždž, š.
- По втора палатализация sk’, zg’ се променят в st, zd: l’udьsky - l’udьstьji; razga - razdě.
Депалатализация
[редактиране]Депалатализацията е противоположен процес на палатализацията. При нея се наблюдава преминаване на предните гласни в задни. Това явление е от по-късните етапи на развитие на славянските езици. Засвидетелствана е депалатализация на ě > a след j, č, ž и š. От по-късен етап е депалатализацията e > o в севернославянските езици: в полски: mesọ > miosą; berọ > biorą. В източнославянски тази промяна се осъществява по-късно, винаги в ударена сричка: зеленый; зелёный (руски).
Използвана литература
[редактиране]- Иван Куцаров, Сравнителна граматика на славянските езици (лекции в СУ, 1978-1979)
- Увод в изучаването на южнославянските езици, БАН, С. 1986