По заповед на щуката

От Уикикниги
Направо към: навигация, търсене

Имало едно време един дядо. Той имал трима сина: двамата били умни, а третият бил глупакът Емеля. Другите братя работели, а Емеля цял ден лежал върху печката и нищо не искал да знае. Един ден двамата братя заминали на пазар, а жените им започнали да му подвикват:

- Отиди, Емеля, за вода!

А той им отвръщал от печката:

- Не ми се ходи.

- Отиди, Емеля, че братята ти ще се върнат от пазар и няма да ти донесат подаръци.

- Ех, добре де.

Слязъл Емеля от печката, обул се, облякъл се, взел ведрата за вода и брадвата и тръгнал към реката. Направил дупка в леда, загребал вода с ведрата, поставил ги на леда, а сам започнал да гледа в дупката. И видял там Емеля една щука. Улучил сгоден момент и хванал с ръце щуката.

- Ех, каква рибена чорба ще стане!

Изведнъж щуката проговорила с човешки глас:

- Емеля, пусни ме във водата, ще ти потрябвам.

А Емеля започнал да се смее:

- За какво може да ми потрябваш?...Не, ще те занеса вкъщи, ще кажа на снахите чорба да сварят. Вкусна чорба ще стане.

Щуката пак се примолила:

- Емеля, Емеля, пусни ме във водата, ще направя за тебе всичко, каквото пожелаеш.

- Добре, но покажи преди това, че няма да ме излъжеш, ако те пусна.

Щуката го попитала

- Емеля, Емеля, кажи - какво искаш сега?

- Искам ведрата сами да тръгнат за вкъщи и водата да не се разплиска.

Щуката му казала:

- Запомни ми думите: когато поискаш нещо, кажи само:

По заповед на щуката да стане на минутата!

Емеля изрекъл:

По заповед на щуката да стане на минутата! Тръгвайте сега, ведра, сам-самички към дома!

Едва изрекъл това, и ведрата сами тръгнали по баира, Емеля пуснал щуката в дупката, а сам тръгнал след ведрата.

Вървят ведрата през селото, народът се чуди, а Емеля върви отзад и се подсмихва... Влезли ведрата в къщата и сами се качили на пейката, а Емеля се качил на печката.

Много ли, малко ли време минало - снахите му рекли:

- Емеля, какво пак лежиш? Да беше отишъл дърва да нацепиш.

- Не ми се ходи.

- Ако не нацепиш дърва, братята ти няма да ти донесат подаръци.

Но на Емеля не му се слизало от печката. Спомнил си той за щуката и тихичко си рекъл:

По заповед на щуката да стане на минутата! Иди, брадво, за дърва и внеси ги у дома!!! Тъничко ги нацепи, в печката ги ти пъхни!

Брадвата изкочила изпод пейката и започнала да цепи дърва на двора, а цепениците сами влизали вкъщи и се пъхали в печката.

Минало се, що се минало, и снахите пак рекли:

- Емеля, дървата свършиха. Отиди в гората и насечи нови!

А той се протяга върху печката.

- А вие за какво сте?

- Как така ние за какво сме?... Да не е наша работа да ходим в гората за дърва?

- Не ми се ходи.

- Няма да получиш подаръци.

Нямало какво да се прави. Слязъл Емеля от печката, обул се, облякъл се. Взел едно въже и брадвата, излязъл навън и се качил в шейната.

- Булки, я отваряйте портата!

А снахите му се присмели:

- Ти, глупчо, защо се качи в шейната, без да впрегнеш коня?

- Не ми трябва кон.

Снахите отворили портата, а Емеля рекъл тихичко:

По заповед на щуката да стане на минутата! Хайде, писана шейна, право в близката гора!

Шейната сама изскочила през портата и препуснала толкова силно, че и с кон не биха я стигнали.

А за да влезе в гората, трябвало да се премине през града. Тук Емеля доста хора съборил и понатъртил. Народът закрещял: "Дръжте го! Хванете го!" А той препуска ли, препуска с шейната. Пристигнал в гората.

По заповед на щуката да стане на минутата! Брадвичке, сечи сега само сухите дърва! Вий, дърва, се наредете и самички се вържете!

Брадвата започнала да сече и цепи сухите дърва, а цепениците сами се изсипвали в шейната и се връзвали с въжето. След това Емеля заповядал на брадвата да му отсече една дебела тояга, която едва да се вдига. Качил се в шейната.

По заповед на щуката да стане на минутата! Тръгвай, писана шейна, и води ме у дома!

Шейната потеглила към вкъщи. Пак преминал през оня град, където преди това посмачкал и натъртил толкова народ, а там вече го чакали. Хванали Емеля, задърпали го, започнали да го навикват и да го бият.

Видял той, че работата става дебела, и полекичка рекъл:

По заповед на щуката да стане на минутата! Тояго, я се развърти и от тях ме избави!

Тоягата скочила и почнала да налага всички наред. Народът хукнал да бяга, а Емеля се върнал вкъщи и се качил на печката.

Минало, що се минало - чул царят за лудориите на Емеля и изпратил един офицер да го намери и да го доведе в двореца.

Пристигнал офицерът, влязъл в къщата на Емеля и попитал:

- Ти ли си глупакът Емеля?

А той му отвърнал от печката:

- А на теб какво ти влиза в работата?

- Обличай се по-бързо, ще те водя при царя.

- Не ми се ходи.

Офицерът се ядосъл и му ударил плесница.

А Емеля тихичко промълвил:

По заповед на щуката да стане на минутата! Тояжке, я се развърти и бързо ти го усмири!

Тоягата изскочила, че като започнала да налага офицера, оня едва успял да избяга.

Царят се учудил, че офицерът му не могъл да се справи с Емеля, и изпратил при него най-важния си велможа:

- Да ми доведеш глупака Емеля, че иначе ще ти отсека главата.

Най-важният велможа накупил стафиди, сушени сливи, курабийки и пристигнал в къщата на Емеля. Започнал да разпитва снахите какво обича Емеля.

- Нашия Емеля обича ласкаво да го помолят и ален кафтан да му обещаят - тогава ще направи всичко, за каквото го помолят.

Най-важният велможа дал на Емеля стафиди, сушени сливи, курабийки и му казал:

- Емеля, Емеля, какво си легнал на тази печка? Я да отидем при царя.

- На мен и тука ми е добре.

- Емеля, Емеля, при царя добре ще те нахранят и ще те напоят, хайде, моля ти се, да отидем при него.

- Не ми се ходи.

- Емеля, Емеля, царят ще ти подари ален кафтан, шапка и ботуши.

Емеля доста се замислил:

- Е, хайде добре, ти тръгни напред, а аз след тебе идвам.

Тръгнал си велможата, а Емеля си полежал още малко и рекъл:

По заповед на щуката да стане на минутата! Хайде, печице стара, да вървим при царя!

Ъглите на къщата запукали, покривът се разклатил, стената изскочила и печката сама тръгнала по улицата, по пътя, направо при царя.

Царят погледнал през прозореца и се зачудил:

- Това пък що за чудо е?

Най-важният велможа му отговорил:

- Емеля е тръгнал при тебе с печката си.

Излязъл царят на стълбите.

- Емеля, нещо много се оплакват от теб! Много народ си изпомачкал.

- Че кой ги кара да се пъхат под шейната?

През това време на прозореца се показала царската дъщеря Маря. Емеля я зърнал и промълвил:

По заповед на щуката да стане на минутата! нека царевата дъщеря мен обикне на мига - И добавил: Тръгвай, печко, за дома!

Печката се обърнала и тръгнала обратно, влязла в къщата и застанала на предишното място. И пак Емелясе заизтягал.

А в царския дворец - викове и сълзи. Маря, царската дъщеря, тъгува за Емеля, не може да живее без него, моли баща си да я омъжи за Емеля. Натъжил се царят, огорчил се и рекъл пак на най-важния велможа:

- Да ми доведеш Емеля, че иначе ще ти отсека главата.

Накупил пак велможата разни неща - сладки винаи гощавки, пристигнал при Емеля и почнал да го черпи.

Емеля се напил, наял се, главата му се замаялаи легнал да спи. А велможата го качил в шейната и го подкарал при царя.

Царят веднага заповядал да донесат една голяма бъчва с железни обръчи. Вкарали в нея Емеля и Маря, насмолили бъчвата и я хвърлили в морето.

Много ли, малко ли време минало - събудил се Емеля и видял. че е тъмно и тясно.

- Къде съм попаднал?

А някой му отговаря:

- Мъчно и тежко ми е, Емеля! Пъхнаха ни в насмолена бъчва и ни хвърлиха в морето.

- А ти коя си?

- Аз съм Маря, царската дъщеря.

Емеля рекъл:

По заповед на щуката да стане на минутата! Ветре буен, я духни, на брега ни изхвърли!

Духнали ветрове, морето се развълнувало и изхвърлило бъчвата на сухия бряг, върху жълтия пясък. Емеля и Маря излезли от нея.

- Емеля, а къде ще живеем? Построй поне някаква къщичка.

- Не ми се строи.

Тогава тя започнала още по-настойчиво да го моли и той казал:

По заповед на щуката да стане на минутата! Построй се, каменен палат, със златен покрив върховат!

Едва изрекъл и ето че се появил каменен дворец със златен покрив. Около него - зелена градина, в която цъфтят цветя и пеят птици. Маря и Емеля влезли в двореца и седнали край прозореца.

- Емеля, а не можеш ли да се превърнеш в хубавец?

Емеля не му мисли много:

По заповед на щуката да стане на минутата! Искам да съм в този миг момък снажен и красив!

И Емеля станал такъв, че с думи не можеш да го опишеш.

През това време царят излязъл на лов и видял, че се издига дворец, от който по-рано и помен нямало.

- Кой е този невежа, дето е построил дворец в моите земи без мое разрешение? - възкликнал той и веднага изпратил слугите си да разберат. Пратениците отишли, застанали под прозореца и заразпитвали.

Емеля им отговорил:

- Извикайте царя да ми дойде на гости и аз сам ще му кажа.

Царят му дошъл на гости. Емеля го посрещнал, завел го в двореца, настанил го на масата. Започнали да пируват. Царят яде и не престава да се чуди:

- Кой си ти, юначни момко?

- А спомняш ли си глупака Емеля, който беше дошъл при тебе с печката си, а ти заповяда да го затворят заедно с дъщеря ти в една насмолена бъчва и да го хвърлят в морето? Аз съм същият този Емеля. Ако искам цялото ти царство ще разоря.

Царят много се изплашил и започнал да моли за прошка:

- Ожени се за дъщеря ми вземи царството ми, само не ме погубвай!

Тогава те устроили голямо пиршество. Емеля се оженил за Маря и започнал да управлява царството.

Приказката свърши пак - който слуша, е юнак.