Просвещение

Англия /1648 - 1750/ - исторически преглед: Революцията в Англия протича относително рано - през периода 1648 - 1649 година. Предводител на разбунения народ е Оливър К р о м у е л. Кралят на Англия, Шотландия и Ирландия /1625 - 1649/ Ч а р л з І, син на Яков І Стюарт, е осъден на смърт и екзекутиран в Уайтхол. Опозицията српещу него нараства в тъй наречения Д ъ л ъ г П а р л а м е н т /1640 - 1653/, след като той изпраща на изтезания Страфорд, а по-късно и Лауд.

През 1660 година К о н в е н т ъ т кани официално следващия владетел от фамилията на Стюартите на престола и на 25 май същата година той е провъзгласен за крал под името Ч а р л з ІІ. Това е началото на историческия период на Р е с т а в р а ц и я т а, през който английският Парламент се превръща във важен управленчески орган в Англия. През 1679 година се приема важен акт “Хабеас корпус акт”, с който се ограночават пълномощията на Краля и се утвърждава авторитета на Парламента.

През 1661 година активният деятел на роялистката емиграция граф К л а р е н д ъ н става Пръв министър на Англия. Той възстановява авторитета на Англиканската църква и разпорежда да прогонят пуританите от колежите и държавните учреждения.

През 1672 кралят Чарлз ІІ издава “Д е к л а р а ц и я в з а щ и т а н а в е р о т ъ р п и м о с т т а”, с която се урежда мирното съжителство между отделните вероизповедания на Острова.

През 1785 година на престола на Англия се възкачва херцога на Йорк, провъзгласен за крал под името Я к о в ІІ, но поражда недоволство в средата на торите и в кръговете на вигите. Дворцовият преврат, при който Яков ІІ е подменен с Вилхелм О р а н с к и, негов зет, остава известен в историята на Англия като “С л а в н а т а революция”/1688/, след която крал на странат е Вилхелм ІІІ, т.е. протича една безкръвна революция. Кралят получава ластта с нови ограничения на пълномощията му, оповестени в “Д е к л а р а ц и я на п р а в а т а”. Кралят няма право да събира данъци и такси, нито да спира законите и разпоредбите, приети от Парламента.

През 1707 година се разпуска парламента на Шотландия и се учредява нова държава В е л и к о б р и т а н и я след обединението на Англия с Шотландия. Британският парламент придобива класическия си облик, който е запазил до днес - Камара на Лордовете и Камара на общините. В тях се противопоставят две партийни групировки - на торите/днес консерватори/ и вигите/днес лейбъристи/. Първият най-влиятелен лидер сред торите бил лорд Болинброк, а сред вигите - Малборо.

През 1714 година на трона на Великобритания се възкачва първият владетел от Х а н о в е р с к а т а династия Г е о р г І, който управлява като крал до 1727 година. След него крал на страната е Г е о р г ІІ /1727 - 1760/, по време на който се заговорва за “самодържавието на Парламента”. Английските философи просветители: Джон Л о к /1632 - 1704/ Фундаменталният му трактат, с който се вписва в историята на западноевр опейската философия като основоположник на с е н с у а л и з м а е “Опит върху човешкия разум”/1690/.

Ключовата дума за този мислител е о п и т ъ т. Той е емпирист, вглежда се само във факктите - единствен източник за знанието. Лок свързва всяко познание с усещанията. В ранната възраст на детето душата му е т а б у л а р а з а , девствена и без формирана самобитност. Усещането въздейства върху ума ни и така се изкраждат знанията у нас.

Според политическия мислител Лок всички хора по природа са свободни, равни и независими. Естественият договор - свързващ индивидите вътре в една общност - трябва да охранява естествените права и не трябва да лишава човека от свободата, която е част от интимната му същност. Разделянето на законодателната и изпълнителната власт е предопределено да осигури един либерален режим. Народът има право на бунт, ако владетелят накърни правата му. Антъни Ш а ф т с б ъ р и /1671 - 1713/: Фундаменталният му труд, приносен в сферата на философията на морала, е озаглавен “Характеристика на хората, нравите, мненията и времената”/1711/.

Според Шафтсбъри моралът е независима от социалните условия инстанция и се развива самостоятелно. Нравственото начало не е обвързано с религиозното чувство. Моралът е присъщ на човека от рождение и го подтиква постоянно да си постава по високи нравствени цели. Добродетелта дава на човека разумна наслада и му осигурява постигането на най-висше блаженство.

За човека е най-важно да съчетае в хармония егоистичните пориви и алтруистичните стремежи вътре в себе си. Постигането на тази хармония е гаранцията за постигане на добродетелта. Идеал за този мислител е хармонично развитата личност, чийто движещ стимул е е н т у с и а з м ъ т, т.е. неизтощимият стремеж на човека да преодолява роящите се в него противоречия. Английският просветителски роман: Проследяват се отблизко премеждията и предприемчивите начинания на героите, насърчава се възхитата от тяхната придприемчивост, изобретателност и деловитост. Доминира обективистичния тип повествавание, създава се илюзията за документално изложение, почни липсват задълбочени психологически анализи, интересът е насочен предимно към кондицията и философията на деятелния човек, на самородния бизнесмен. Франция през ХVІІІ век - исторически преглед: Кралят Слънце умира през 1715 година и по неговата воля престоът на франция трябва да заеме правнукът му, който е още на п е т години. В продължение на 8 години страната се управлява от Регентски съвет начело с Филип Орлеански, точно когато се водят ожесточени полемики и стълкновения между янсенистите и ултрамонтаните/застъпници на Римо-католическата църква/. Правнукът на Луи ХІV е провъзгласен официално за крал на Франция през 1715 година под името Луи ХV, който придобива прозвището Обичният. Приписват му девиза “С л е д н а с - п о т о п” и въвеуждането в политшическия живот на възлюбените му куртизанки маркиза Помпадур и графиня Дюбари.

През периода 1741 - 1748 година Франция поддържа Прусия във Войната за австрийското наследство, а по-късно се съюзява с Австрия срещу Прусия в Седемгодишната война /1756 - 17638.

След смъртта на Луи ХV Парламентът на Париж е разпуснат. Възкачването на престола/1775/ на следващия представител от династията на Бурбоните Л у и ХVІ е съпътствано от хлебни бунтове през май в Париж. Простолюдието от столицата се заканва “Ако не се намали цената на хляба, ще пролеем кръвта на Бурбоните” или “Ако на 11 юли Луи бъде миропомазан за крал, на 12 юли ще го екзекутираме!” Културата на Франция през ХVІІІ век: Точно през средата на ХVІІІ век /1750/ един парижки издател решава да преведе от английски прочутата вече “Британска енциклопедия” / Encyclopedia Britannic/ и си избира един престижен и много амбициозен сътрудник - Дьони Д и д р о, който решава, че във Франция има вече достатъчно авторитетни философи, които могат да създадат един френски Тълковен речник на науките, изкуствата и занаятите. Този обемист, многотомен, тълковен речник става известен в културната история на Франция като Е н ц и к л о п е д и я т а, а многобройните сътрудници се прочуват под благоприятното за широкия им интелект прозище е н ц и к л о п е д и с т и т е - Дидро, Д’Аламбер, Волтер, Русо, Холбах, Хелвеций и т.н.

През периода 1750 - 1772 година излизат 28-те основни тома на Енциклопедията, а след това, през периода 1774 - 1776 година, излизат още 5 допълнителни тома.

През втората половина на ХVІІІ век се публикуват следните енциклопедични издания: Исторически и критически речник на Пиер Б е й л, Систематична енциклопедия на П а н к у к, многотомната Естествена история на Б ю ф о н.

Появяват се и История на двете Индии от Р е й н а л и “Философия на Природата”/1777/ от Делил дьо С а л.

През 60-те години на ХVІІІ век във Франция имало повече от 600 речника. През 1789 година в конюшните и избите на Париж се помещават около 100 тайни печатници, в които една малка брошура би могла да бъде напечатана за 7-8 дни. Френската философия през ХVІІІ век: Просветителите се борят за лична свобода и демократично обществено устройство. Проповядват равноправие, справедливост и братство. Лансират революционни идеи за преустройство на социалния строй и държавата. Намесват се активно като граждани в най-шумните съдебни дела в защита на справедливостта /Волтер/.

Всичко се изправя пред съда на разума, всичко се проверява чрез опита. Философите-просветители търсят опора в науката /Волтер, Монтескьо, Дидро/. Популяризират техническите знания и занаятите /Дидро/. Във философиятяа навлиза космополитичното мислене /Монтескьо/. Философията търси опора в здравата човешка природа, освободена от предразсъдъци, от умозрителността на метафизиката. Чрез натрупания опит /емпиризмът/ се обяснява интелекта на човека /Лок, Кондийак/. Критикуват се системите, въвеждат се експерименталните методи. Разумът изхожда от фактите, за да стигне до принципите.

Монтескьо е гениален новатор: иска да изработи нова наука за законите, да открие душата на закона, която внася порядък в обществото. Законодателите трябва да се съобразяват с географското положение на страната, с климата и почвата в нея, с народопсихологията на жителите й, с техните нрави и обичаи, с типа управление /република, монархия или деспотия/. Настоява категорично за разделяне на пълномощията на изпълнителната от законодателната и съдебната власти.

Волтер страни от системното философско изложение, не предлага глобално обяснение на света. Философът трябва да умее да гледа света и да кара другите да се вглеждат в неговите обективни реалности. Той е против метафизиката, но не е атеист, а д е и с т, но “христианската секта” предизвиква ужас в него. Ужасяващото суеверие трябва да бъде премахнато, фанатизмът да се прониже със стрелите на истината. “Да се смаже Нечестивият!” - апелира той Неговият бог не е на религиите, а на Нютон. Мечтае за Църква на Разума, за съюз на философите срещу “фанатиците и лицемерите”. Мъдростта е изтъкана от толерантностт, а царуването на Разума скоро ще настъпи.

Според Дидро ембрионът се формира от съчетаването на различни материални елементи, така че философът, например, трябва да търси “вечните елементи, които изграждат животинския свят и природата на животното”. “Формираният от тези елементи ембрион преминава през безкрайно мното типове организация и начини на развитие”. Усещането и чувствителноста е общо свойство на материята. Във въображението си той се издига до трансформизма и еволюционизма. Последователен и войствен атеист е .

Русо води процес срещу цивилизацията, смята, че науките и изкуствата корумпират нравите, проследява генеалогията на социалното зло. Тя тръгва от първия обявим участък земя за с в о й и унищожил природното равенство. Човек може да се възроди като се върне към природата, възстанови примитивните нрави. Русо е срещу малцинството, преливащо от разкош, и отстоява интересите на множеството, на което липсва най-необходимото. Педагогиката трябва да върне детето към опита, да вземе за наставник природата и да не прави детето предварително възрастно. Русо е т е и с т и отстоява “религията, която следва поривите на сърцето”. Прусия през ХVІІІ век - исторически преглед: Държавата Прусия възниква в самото начало на ХVІІІ век /1701/ след обединяването на Бранденбургските владения/днешна Централна Германия/, херцогство Прусия /днешна Източна Германия/ и Рейнските княжества /днешна Западна Германия/. Пръв владетел на новоучреденото кралство става Бранденбургския курфюрст Фридрих ІІІ, който става крал с името Фридрих І.

След него през 1713 година на престола възхожда Фридрих-Вилхелм, който гради една типично военна деспотия и си спечелва принизяващото го прозвище “Фелдфебелът на трона”. Този необразован и ограничен владетел остава на власт до 1740 година.

След него на пруския престол възхожда Фридрих ІІ /1740 - 1786/, който налага кралския абсолютизъм в страната и остава в историята й с ласкателното прозвище Фридрих В е л и к и. След като почти десет години води кореспонденция с прочулия се френски философ Волтер, той го кани в вора си в Берлин през 1750 година. Между двамата възниква бурна свада и Фридрих ІІ обявява доскорошния си приятел за “персона нон грата” в Прусия.

В края на ХVІІІ век Прусия по територия е на десето място сред европейските държави, по численост на населението си - на тринадесето място в Европа, а армията й е на-многочислената на Континента. Немски философи просветители: На прехода ХVІІ / ХVІІІ век живее и твори немският философ Л а й б н и ц /1646 - 1718/, който става известен скоро в Европа с труда си “Монадология”/1714/. Той поддържа учението за “предустановената хармония” и отстоява тезата си : “Нашият свят се развива към по-добро , за да стане най-добрият от световете”.

Богът на Лайбниц е Бог -Личност, той е интелегентна и безкрайно свободна първопричина, която избира между всички възможности. Той е създател на нашия свят, съставен от монади, т.е от прости субстанции, от динамични духовни реалии, аналогични на душите В природата той вижда само принципи от духовен разред, чиито смисъл е деятелността и силата. Навсякъде около нас действат духовни сили.

Всички реалии имат една душа. Той не е сигурен дали растенията нямат душа и живот. Най-малката частица от всемира съдържа дух. Няма нищо стерилно и мъртво във света. Материята, природата и животните са оживотворени от монади или души. В подвижната и жива вселена на Лайбниц ставането /еволюцията/ на съществата е възможно.

Негов съвременник е немският теологически мислител Христиан В о л ф /1679 - 1754/, който се прочува в Европа с труда си “Логика или Разумни мисли за целите на човешкия разсъдък”/1712/.

Като типичен мислител енциклопедист се изявява немецът Йохан Готфрид Х е р д е р /1744 - 1803/ като философ, литературен критик и историк, фолклорист и естетик. Фундаменталният муп философски труд е озаглавен “Идеи към философията на историята на човечеството”/1784 - 1791/.

Немският философ Имануел К а н т/1724 - 1804/ се вгражда като задълбочен мислител в европейската философия с трудовете “Критика на чистия разум”/1771/, “Критика на практическия разум”/1788/ и “Критика на съдната способност”/1790/.

                           Доц. Гено Генов