Просвещение в Англия

Джон Лок (1632-1704)

Лок се опитва да оформи във философски принципи правната система и оттам да пренесе тези принципи в природата и в светогледа на хората. Най-известните произведения на Джон Лок са “Послания относно търпимостта” (1681) “Два трактата за управлението” (1691) и “Есе относно човешкото разбиране” (1690). Тези три произведения имат огромно влияние върху европейските и американските мислители през XVIII век главно с проблематиката си, но също така и с обновения философски речник и инструментариум. Във своето “Есе относно човешкото разбиране” Лок твърди, че човек се ражда като “tabula rasa”, тоест “празно табло” в което опитът пише. Лок, противопоставяйки се на средновековните мислители, смята, че няма вродени идеи и знания, съществували у хората при раждането им, а човешкото знание и информация се дължат изцяло на сетивата. Така знанието на всеки един човек се натрупва с нарастването на неговия личен опит в буквален и преносен смисъл. Според Лок човешките възгледи и идеи могат да бъдат просто – дължащи се на всекидневния опит, или пък сложни – продукт на целенасочени умствени упражнения. Това, което хората знаят не е в заобикалящият ги свят, а е резултат на взаимодействието на разума им е резултат от взаимодействието на разума им със заобикалящия ги свят. В това отношение Лок се доближава до съвременната психологична теория на бихевиористите. Най-важното заключение на Лок като философ е, че човешката природа се променя с възрастта и може да бъде повлияна от околната среда както във физически, така и в обществен смисъл. Забележителното за Лок е, че той отхвърля християнските възгледи за първородния грях. Според него хората нямат нужда от Бог за спасение или от други божества за да си подобрят живота. Те могат да поемат съдбата си в собствените си ръце и това е лозунгът на Просвещението.

Дейвид Хюм (1711 - 1767)

Според Хюм красивото и удоволствието съвпадат, той е предшественик на емотивизма. За него емоциите и чувството за удоволствие нямат познавателен характер. Емоцията е диаметрално противоположна на разума, тоест сферата на естетиката се изключва от сферата на разума. Емоция и чувство са пътища на красотата. Красотата съществува в духа, който съзерцава нещата; духът на всеки човек вижда различна красота. Ние не можем да определим субстанцията на нещата, но все пак можем да говорим за някакво общо чувство за красота. В нашето съзнание съществува този общ вкус, но това не е надежден метод за познанието му; има различни вкусове, различни нрави, обстоятелства, норми. Съществуват хора, които притежават съвършен, изящен вкус. Тези хора не могат да се отграничат по някакви критерии. Разумът разглежда нещата такива каквито са. Вкусът носи радост, страдание и активизира човека за действие. Критерий за красотата е удоволствието, емоцията, а не разумът.

Джордж Беркли 1685 – 1753 г.

Джордж Беркли е ирландски свещеник. Завършва най-значимата си философска творба преди да навърши тридесет години. Основната му цел в съчиненията, които пише, е да докаже, че материята не съществува. Твърди, че визуалните усещания могат да бъдат обяснени без да се предполагат външни материални субстанции. Според Беркли обектите, които виждаме са просто идеи в нашите умове и в този на Бога.