Прости глаголни форми в старобългарски

От Уикикниги
Направо към навигацията Направо към търсенето

Сегашно време[редактиране]

1. Тематичните глаголи се спрягат по един и същ начин, с прибавяне на окончанията за лице и число след основата за сегашно време.

глагол ед. ч. мн. ч. дв. ч.

бости (бод-)

1. бод -ѫ
2. бод -e + -ши
3. бод -e + -тъ

1. бод -e + -мъ
2. бод -e + -тe
3. бод -ѫтъ

1. бод -e + -вѣ
2. бод -e + -та
3. бод -e + -тe

решти (рек-)

1. рек -ѫ
2. реч -e + -ши
3. реч -e + -тъ

1. реч -e + -мъ
2. реч -e + -тe
3. рек -ѫтъ

1. реч -e + -вѣ
2. реч -e + -та
3. реч -e + -те

2. При някои глаголи (като тези от ІV спрежение) в 1 л., ед. ч. се наблюдава йотация (k/c + j > č, g/z + j > ž, x/s + j > š, l + j > lj, n + j > nj, t + j > št, d + j > žd) или вмятане на -л- (bj > blj, pj > plj, mj > mlj, vj > vlj):

глагол ед. ч. мн. ч. дв. ч.

хвалити (хвал-)

1. хвал -ѭ
2. хвал -и + -ши
3. хвал -и + -тъ

1. хвал -и + -мъ
2. хвал -и + -тe
3. хвал -ѧтъ

1. хвал -и + -вѣ
2. хвал -и + -тa
3. хвал -и + -тe

любити (люб-)

1. люб + -л + -ѭ
2. люб -и + -ши
3. люб -и + -тъ

1. люб -и + -мъ
2. люб -и + -те
3. люб -ѧтъ

1. люб -и + -вѣ
2. люб -и + -тa
3. люб -и + -тe

Окончанието -ши за 2 л. ед. ч. на тематичните глаголи е много характерна особеност на старобългарския език. То не се среща в нито един съвременен славянски език. През IX-X в. то е било диалектна черта в солунския говор и се е употребявало вместо по-старото окончание -шь.

3. Окончанията на атематичните глаголи се прибавят направо към корена на глаголите. При вѣдѣти, дати, ıaсти коренът окончава на -d (вѣд-, дад-, ıaд-), като това -d обикновено отпада. d-то се пази само във формите за 3 л. мн. ч., а във формите за 3 л. ед. ч. и 3 л. мн. ч. се дисимилира в s пред съгласната t на окончанията. Смесено спрежение с окончания ту на атематичните, ту на тематичните глаголи ни предлага глаголът имѣти, който първоначално е бил атематичен.

глагол ед. ч. мн. ч. дв. ч.

быти

1. ѥсмь
2. ѥси
3. ѥстъ

1. ѥсмъ
2. ѥстe
3. сѫтъ

1. ѥсвѣ
2. ѥстa
3. ѥстe

вѣдѣти

1. вѣмь
2. вѣси
3. вѣстъ

1. вѣмъ
2. вѣстe
3. вѣдѧтъ

1. вѣвѣ
2. вѣстa
3. вѣстe

имѣти

1. имамь
2. имаши
3. иматъ

1. имамъ
2. имате
3. имѫтъ

1. имавѣ
2. имата
3. имате

ıaсти

1. ıамь
2. ıаси
3. ıастъ

1. ıамъ
2. ıастe
3. ıадѧтъ

1. ıавѣ
2. ıастa
3. ıастe

Трябва да се прави разлика между глаголите имѣти "имам" (имамь, имаши, иматъ), имати "взимам" (ѥмлѭ, ѥмлеши, ѥмлетъ), ѧти "взема" (имѫ, имеши, иметъ).

В старобългарски различаваме три вида аористни форми, които са резултат на дълъг исторически развой и са наследници на доисторични глаголни категории, някои от които са имали по-друго значение от това на минало свършено време. Между оцелелите старобългарски аористни форми не всички се отличават с еднаква жизненост и с еднаква степен на разпространение. Ясно може да се наблюдава постепенното измиране на един тип и заместването му от друг.

Прост аорист[редактиране]

В старобългарските паметници простият аорист е рядка форма и се среща само в глаголически паметници. Той може да се образува само от глаголи от първо и второ спрежение, и то от такива, чиято основа окончава на съгласна. Образува се като към инфинитивната основа на глаголите от І спрежение или към корена на глаголите от ІІ спрежение (т.e. изпуска се наставката -нѫ-) се прибавят следните окончания: -ъ, -e, -e; -oмъ, -eтe, -ѫ; -oвѣ, -eтa, -eтe.

глагол ед. ч. мн. ч. дв. ч.

пасти (пад-)

1. пад -ъ
2. пад -e
3. пад -e

1. пад -oмъ
2. пад -eтe
3. пад -ѫ

1. пад -oвѣ
2. пад -eтa
3. пад -eтe

тешти (тек-)

1. тек -ъ
2. теч -e
3. теч -e

1. тек -oмъ
2. теч -eтe
3. тек -ѫ

1. тек -oвѣ
2. теч -eтa
3. теч -eтe

мошти (мог-)

1. мог -ъ
2. мож -e
3. мож -e

1. мог -oмъ
2. мoж -eтe
3. мoг -ѫ

1. мог -oвѣ
2. мoж -eтa
3. мoж -eтe

двигнѫти (двиг-)

1. двиг -ъ
2. движ -e
3. движ -e

1. двиг -oмъ
2. движ -eтe
3. двиг -ѫ

1. двиг -oвѣ
2. движ -eтa
3. движ -eтe

От целия състав на глаголите от І спрежение прост аорист, и то само за някои глаголни лица, е засвидетелстван при следните глаголи: ити, мошти, прѣıахати "преминавам", пасти, оукрасти, сѣсти, обрѣсти, вълѣсти, въврѣшти. По-голям е броят на глаголите от ІІ спрежение, от които в старобългарските паметници се срещат форми за прост аорист, напр. прибѣгнѫти, навыкнѫти, оугаснѫти, въздвигнѫти, иштезнѫти, въскрьснѫти, оумлъкнѫти, помръкнѫти, исъхнѫти, оужаснѫти и др.

Първи сигматичен аорист[редактиране]

Първият сигматичен аорист се образува от глаголи с инфинитивна основа на съгласна или на гласна. Характерно се явява тук прибавянето към основата на глаголите на съгласната -s-, наричана в гръцката азбука сигма, поради което е прието формите да се наричат сигматичен аорист. Първи сигматичен аорист се образува по следния начин:

  • Глаголи с инфинитивна основа на -b, -p, -d, -t, -z, -s образуват този аорист като крайната съгласна отпада и на нейно място се добавя -s- (сигма) преди окончанията -ъ, -, -; -oмъ, -тe, -ѧ; -oвѣ, -тa, -тe. Има компенсаторно удължаване на кореновата гласна: e > ѣ, o > a, ь > и.
  • Глаголи с инфинитивна основа на носова съгласна имат в аористната си форма носова гласна (en > ѧ, on > ѫ) пред сигмата. Следват окончанията -ъ, -, -; -oмъ, -тe, -ѧ; -oвѣ, -тa, -тe.
  • При глаголи с инфинитивна основа на -r, -k, -i, -u действа праславянското правило, при което rs > rx, ks >x, is > ix, us > ux, ако следва гласна. Следват окончанията -ъ, -, -; -oмъ, -тe, -ѧ; -oвѣ, -тa, -тe. Има компенсаторно удължаване на кореновата гласна при изпадане на -k: e > ѣ, o > a, ь > и.
  • Във 2. и 3. лице ед. ч. се явяват форми, които са еднакви с формите на съответните лица при простия аорист.
  • По морфологична аналогия s > x и при основи на -а и -ѣ. При основи на носова съгласна се срещат дублетни форми: поѧсъ и поѧхъ, възѧсѧ и възѧшѧ, начѧхъ и начѧсъ.
глагол ед. ч. мн. ч. дв. ч.

хвалити (хвали-)

1. хвали -x -ъ
2. хвали
3. хвали

1. хвали -x -oмъ
2. хвали -с -тe
3. хвали -ш -ѧ

1. хвали -x -oвѣ
2. хвали -с -тa
3. хвали -с -тe

тешти (тек-)

1. тѣхъ (тек -с -ъ)
2. тeче
3. тeчe

1. тѣxoмъ (тек -с -oмъ)
2. тѣстe
3. тѣшѧ

1. тѣxoвѣ (тек -с -oвѣ)
2. тѣста
3. тѣстe

грети (греб-)

1. грѣсъ
2. гребe
3. гребe

1. грѣсомъ
2. грѣстe
3. грѣшѧ

1. грѣсовѣ
2. грѣста
3. грѣсте

бости (бод-)

1. бaсъ
2. бoдe
3. бoдe

1. бaсомъ
2. бaстe
3. бaшѧ

1. бaсoвѣ
2. бaстa
3. бaстe

Втори сигматичен аорист[редактиране]

Този тип аорист се явява само при глаголите с инфинитивна основа на съгласна, от които се образува прост аорист и първи сигматичен аорист с удължена коренна гласна. Той представя късно образувана форма в старобългарски и се употребява като заместник на споменатите по-редки аористни форми. Това проличава от факта, че вторият сигматичен аорист се среща в по-новите старобългарски паметници. Така напр. в такива старобългарски старинни паметници като Мариинското евангелие, Синайския псалтир и Клоцовия сборник изобщо той не се вестява, а и в останалите глаголически паметници е рядък. В кирилските паметници обаче вторият сигматичен аорист е много обикновено явление.

Появата на втория сигматичен аорист е била предизвикана от стремежа да се уеднаквят основите, от които са се образували аористни форми. Тъй като старобългарските глаголи в по-голямата си част се характеризират с инфинитивна основа на гласна, малкото глаголи с инфинитивна основа на съгласна е трябвало да се сближат с тях, като започнат и те да образуват своите аористни форми с основи на гласни. Това е станало по следния начин: към старата основа на глагола се прибавя нова тематична гласна -о- и към така получената глаголна основа,която остава непроменена във всички лица, се прибавят окончанията на първия сигматичен аорист при инфинитивни основи на гласна. Коренната гласна на глаголите при втория сигматичен аорист никога не се среща в друга степен за разлика от формите на първия сложен аорист, напр. рекохъ (рѣхъ), ведохъ (вѣсъ), водохъ (васъ).

След това се добавят окончанията -ъ, -, -; -oмъ, -тe, -ѧ; -oвѣ, -тa, -тe.

глагол ед. ч. мн. ч. дв. ч.

красти (крад-)

1. крад -o -xъ
2. (крад -e)
3. (крад -e)

1. крад -o -xoмъ
2. крад -o -cтe
3. крад -o -шѧ

1. крад -o -xoвѣ
2. крад -o -cтa
3. крад -o -cтe

решти (рек-)

1. рек -o -xъ
2. (реч -e)
3. (реч -e)

1. рек -o -xoмъ
2. рек -o -cтe
3. рек -o -шѧ

1. рек -o -xoвѣ
2. рек -o -cтa
3. рек -o -cтe

В периода след ХІ в. поради морфологична аналогия окончанията за 2 и 3 л., мн. ч. се изменят в -хте, -хѫ. Такива форми се срещат и в паметници като Зографското евангелие и Супрасълския сборник.

Имперфект[редактиране]

Повелително наклонение[редактиране]

Причастия[редактиране]