Първа част - Осъзнаване

От Уикикниги
Направо към навигацията Направо към търсенето

1. Липсата на осмисляне на нещата ни води до задълбочаване на робството и изолация от живота. Загубата на смисъла ни е довела до едно жалко съществуване, чиято цел е борбата за оцеляване. Когато това ни омръзне до болка, започваме да търсим начин да излезем от това положение. За излизането от това положение е необходимо да се опрем и разчитаме на собствените си възможности, да тръгнем към промени, към осъзнаване.

2. Ако се научим да мислим, ще можем да използваме ума си, чрез който ще можем да управляваме себе си и живота си. Това е начинът да вземаме правилни решения и да действаме правилно в събитията и живота и да успеем да излезем от състоянието на зависимост.

3. За да действаме, трябва да използваме ума си и само чрез него можем да се върнем към своята човешка същност. Първата стъпка е да създадем пространство между необходимостта и нашата реакция, пространство в ума като място където да действаме, да създаваме пауза, в която ще имаме време да обмислим нашият отговор.

4. Умът се явява основното ни средство. Чрез него живеем, оцеляваме и се променяме, дори и когато не действаме. Когато бездействаме ума ни е програмиран да създава събития и да реагира в тях. Ние не можем да си обясним точно как е протекло цялото събитие и как сме стигнали до крайния резултат, тъй като не сме участвали. А като отмине време от събитието, се чудим как сме могли да реагираме така, че това не сме били ние, което действително е така, и съжаляваме за постъпките си.

5. Както може да бъде програмиран да действа вместо нас, така и самите ние можем да си служим с него. В действителност ние управляваме много малка част от нашите действия, които можем да наречем осъзнатите действия. Всички останали се управляват от програми в ума ни, които ще наречем неосъзнатите действия.

6. Умът има пет основни способности: сетивна, защитна, възстановителна, ориентировъчна и запаметяваща. Мисленето може да се използва за създаване, поправяне и разрушаване на действителността. Също така може да се каже, че чрез мислене може да се програмира и препрограмира как да работи умът, което определя начинът ни на живот, наречено карма или генетичен код, както и чрез мислене може да се разпрограмира, наречено дхарма или изтриване на генетичния код. Всички програми се в съдържат в паметта. Целта на програмирането на ума е да ни осигури бездействие, безгрижие и спокойствие, тъй като така той ще функционира самостоятелно, управляван от тези програми, а ние ще можем в същото време да бездействаме.

7. Чрез сетивната способност можем да възприeмаме, обмисляме(обработваме възприетото) и стигаме до заключение, въз основа на което да да предприемем или не някакви действия в дадено събитие.

8. Чрез защитната способност можем да се предпазваме, когато в нас проникне елемент, който представлява опасност или е ненужен за нас, като го изхвърляме навън, извън нас.

9. Чрез възстановителната способност можем да сглобяваме разпаднали се или изгубени в действителноста елементи от организма и живота.

10. Чрез способността да се ориентираме можем да се насочваме към събитието или мястото,където трябва да бъдем или се ориентираме в него.

11. Чрез способността да запомняме можем да събираме и съхраняваме жизненият ни опит, преживяванията ни, и всички необходими за нас неща.

12. С ума можем да си служим ефективно само когато използваме всичките способности заедно и не се увличаме в използването му.

13. Когато започнем да действаме за себе си, ще започнем да влагаме усилията си в упражняването на няколко действия. Когато постигнем стабилност в едното, ще започнем да упражняваме следващото, без да прекъсваме упражняването на предходното.

14. Когато започнем да упражняваме вниманието си, ще ни е необходимо да започнем с гледането/наблюдаването, а после към упражняването ще добавим и виждането/забелязването на детайлите около нас.

15. Като започнем да използваме видимите и невидимите неща, ще се освобождаваме постепенно и от стремежите ги да трупаме и притежаваме.

16. В следствие от това ще спираме да се обвързваме, което ще ни донесе познание за духа и състояние на безпристрастност.

17. Опознаването на същностите ни започва от видимата, и продължава към невидимата, после към загатнатата и накрая към лишената от признаци.

18. Премахването на мотивите, които ни задължават да правим нещо, ще започнем от външните и ще продължим към вътрешните мотиви.

19. За да постигнем простота и яснота за основната причина, системата/обществото се явява основната възможност

20. Ще последва необходимостта да упражняваме увереността в себе си, волята си, да запомняме важните неща, да се осъзнававаме и да търсим основните понятия, като започнем от първото и увеличаваме с по още едно, когато постигнем стабилност с предходното, без да прекъсваме упражняването в предходното или предходните.

21. След това идва ред да установим собствените си възможности. Ако искаме да увеличим границата на възможностите си, ще трябва постоянно да си поставяме цели, надхвърлящи с немного настоящите ни възможности и да успяваме да ги постигнем.

22. Ще стигнем и до необходимостта да отвоюваме времето си.

23. Времето ще ни е необходимо за да навлезем в любовта.

24. Любовта е човешка особенност, проявяваща се само когато излезем от бездействието. В нея сме непричастни към страданието и свободни от впечатления, стремежи и резултати.

25. В нея зародишът на всички познания се разпростира до безкрайност.

26. Чрез нея можем да излизаме извън ограниченията на времето, винаги ни е в помощ, и е предшественик на познанията и свободата.

27. Чрез нея ще можем да се обединяваме при мислене и действия когато се движим към обща цел.

28. Навлизането в значението й става с постоянство и обмисляне.

29. В любовта ще станем по-съзнателни и ще увеличим силите и възможностите си, които са ни необходими за да отстраним ограничаващите ни правила и навици в нас.

30. Болката, която е резултат от физическо или психическо разстройство на организма; апатията ни към живота; съмненията ни във собствените си възможности; разсеяността ни, която ни кара да се отнасяме от това което правим; ленивостта, която ни пречи да се мобилизираме; пристрастността ни, която ни кара да бъдем предубедени; заблудеността ни (вярата ни) , която е в резултат от това, че не вземаме под внимание всеки елемент от събитието, и си съставяме погрешни и непълни заключения; неприспособимостта ни към обстоятелствата, която ни кара да се борим с тях и да се мъчим да ги променяме; и непостоянството ни, което ни кара да се захващаме със нови неща, преди да сме приключили със старите, са основните закодирани правила в нас, които ни разсейват и разстройват, а целта им е да ни държат в бездействие.

31. Неочаквани резултати, отчаяние, нервност, сърцебиене и затруднено дишане ще придружават отстраняването им.

32. Ако наистина искаме да ги преодолеем ефективно, трябва да насочим вниманието си само върху отстраняването на едно ограничително правило.

33. Чрез размишление върху значението на дружелюбието, състраданието, радоста и безразличието, и отношението им към правилните и погрешните резултати, успехите и неуспехите, се постига чистота на ума.

34. Приемане и събиране на основното средство.

35. Необичайните възприятия създават устойчиви връзки.

36. Безпечален и лъчезарен живот.

37. Освобождаване от всякакви стремежи.

38. Виждане чрез интуицията.

39. Когато се вглъбим върху каквото и да е, няма да се раздвояваме.

40. Когато се насочваме към размишления, ще стигаме безпрепятственно същността на нещата.

41. Ако овладеем ума си, ще придобием способноста да влизаме в образа на участващият, на другите участници и на самото участие.

42. Когато възприетото, значението му и произтичащото от него знание са смесени, е необходимо да размишляваме върху тях, да ги подреждаме, систематизираме и изчистваме излишните.

43. Когато започнем да разбираме значенията на нещата, ще намалява събирането на информация и познания, и от това няма да се пораждат съмнения в нас.

44. По този начин ще стигнем до разбиране на значението и най-скритите неща.

45. Свойствата на най-скритите неща завършват там, от където започва отсъствието на признаци, съставляващо чисто съществуване.

46. След като установим всичко, което трябва да знаем за източниците, които могат да ни доведат до повторения, следва съзнателно да ги отстраним.

47. От това ще постигнем състояние на чисто съществуване.

48. Когато постигнем това, ставаме носители на основните понятия.

49. Основните понятия са различни от тези понятия, които се придобиват по пътя на постиженията, доказателствата и анализите. Те се съдържат в основата на всяко нещо, от тях е възникнало и върху тях е изградено всичко.

50. Впечатленията от това осъзнаване заличават всички други впечатления.

51. При потушаването и на тези впечатления, посредством потушаването на всички останали, се постига безпричинно осъзнаване.

  • Тази страница представя само първата от четирите части на "Теория на свободата", за да прочетете и останалите последвайте връзката.
  • Текста се променя постоянно с цел той да стане по-ясен, а промените се качват периодично на http://www.teoria1.com, където можете да изразите мнението си или коментирате точките.