Развой на вокалната система на хърватския език

От Уикикниги
Направо към навигацията Направо към търсенето

В развоя на вокалната система на хърватския език действат общославянските тенденции към опростяване.

Промени в късния праславянски[редактиране]

След настъпилите промени в праславянската вокална система, в късния праславянски изчезва противопоставянето на гласните по квантитет (дължина), като някои гласни са само дълги, а други – само кратки. В края на праславянската епоха вокалната система се състои от следните 11 фонеми:

Кратки гласни ь e o ъ      
Дълги гласни i ĕ a u y ę ǫ

Тази система съществува и по времето, когато възниква първата славянска писменост (втората половина на 9 век), понеже в нея има букви за всички фонеми. В периода преди появата на първите хърватски писмени паметници обаче настъпват съществени промени, предизвикани от тенденцията за опростяване на системата.

Фонетични промени в хърватски[редактиране]

В първия период от развитието на хърватския език настъпват промени в ударението, които създават възможност за удължаване на кратките гласни (без еровете) и съкращаване на дългите. По този начин се създава ново противопоставяне по дължина. Дотогавашните дълги гласни без кратки съответствия y, ę и ǫ преминават във фонеми, най-близки по място на артикулация: y > i, ę > e и ǫ > u. По този начин се намалява броят на гласните фонеми, като основното противопоставяне при тях става отново според дължината:


Кратки гласни i e ĕ a o u ь ъ
Дълги гласни i e ĕ a o u    

В новата вокална система еровете остават без дълги съответствия поради специфичната си артикулация, която дори се уеднаквява сравнително рано в ǝ. Освен това, старият ят преминава в затворено . Получава се нова вокална система, в която няма симетрия между предните и задните гласни:

i           u
           
    e ə o    
      a      

По-нататъшният развой на фонемната система е по посока на отстраняване на фонемите, които нарушават симетрията: ер и ят. Ерът в така наречената слаба позиция изпада, а в силна се променя в a (на по-голяма част от хърватската езикова територия, най-вече в щокавския диалект, който по-късно става основа за съвременния книжовен хърватски) или в eкайкавския и част от чакавския диалект). Гласаната ят в различните диалекти се променя в i, в e или в комбинация от двете гласни. В периода 1314 век се оформя вокалната система на съвременния хърватски език:

i       u
  e   o  
    a    

Всяка от тези гласни може да бъде и дълга, и кратка и вече не съществуват ограничения.

Развой на ъr, ьr, ъl, ьl[редактиране]

В праславянски сричкотворните r и l са непалатализирани (твърди) и палатизирани (меки). В южния праславянски макродиалект сричкотворните r и l дават рефлекс , , , .

Противопоставянето на твърди и меки сричкотворни r и l изчезва рано. В хърватски се наблюдават следните рефлекси:

  1. На сричкотворното l:
    1. u – най-често срещан рефлекс, характерен за по-голяма част от хърватската езикова територия: dlg > dug, pln > pun;
    2. o – в говорите на остров Ластово: dlg > dog, žlt > žot;
    3. затворено – в централните кайкавски говори: plž > pọž;
    4. al, ol, el или lu – характерни за чакавските островни говори, които претърпяват и по-късен развой: sance < salnce, jaboka < jabolka, pež < pelž.
    5. запазено сричкотворното l – в крайните западни говори (в част от островните чакавски говори).
  2. На сричкотворното r
    1. запазено на по-голяма част от хърватската езикова територия (prst, krst, krv)
    2. er, ar, ir – в някои чакавски и кайкавски говори (parst, perst)

Използвана литература[редактиране]

  • Priručna gramatika hrvatskoga književnog jezika, Zagreb, 1979
  • Увод в изучаването на южнославянските езици, БАН, С. 1986