Романтизъм в Германия

Панорама на развитието му:. Ако се придържаме към изкуственото деление на “класицисти” и “романтици” ,когато пресъздаваме атмосферата в литературния живот в Германия на прехода ХVІІІ/ХІХ век, ние трудно ще предадем обективния му развой. Във Ваймар, където властва царствено Гьоте, завършват живота си в принудително уединение, доста разочаровани, двама авторитетни свидетели на появата на новите художествени експерименти в немската литература от близкото минало - В и л а н д и Х е р д ер. Недалеч, в Байройт, една последна именита фигура в европейския литературен сантиментализъм, не особено благоразположен към романтиците, които преценява като невежи в делничните човешки проблеми, Ж а н П о л /1763-1825/, идолът на слабия пол, продължава да тъче търпеливо своите барокови словесни паяжини, разтушавайки живеещите в задушаващия, затворен свят на дълбоката немска провинция с идеалистичните си лирически послания. Сред именитите поети предшественици на романтизма в Германия някои изследвачи не без основание нареждат и Фридрих Хьолдерлин. Литературният романтизъм се появява в Германия като продължение на творческите експерименти на “бурните гении” през 70-те години на ХVІІІ век, сред които се открояват художествените достижения Гьоте и Шилер - романът в писма “Страданията на младия Вертер” и драмата “Разбойници”. Според първия му теоретик Фридрих Ш л е г е л, който започва литературната си кариера като сътрудник в списанието на Шилер “ Ч а с о в е т е” / Die Horen/, промените в Новото време са предопределени от Великата френска революция, забележителния труд на Фихте “Учението за науката” и романите на Гьоте за Вилхелм Майстер. Когато през 1795 година се появява романа на Гьоте “Годините на учение на Вилхелм Майстер” всички го възпремат възторжено като Библията на Новото време. Едва по-късно йенският романтик Н о в а л и с /1772-1801/ го разобличава като нова версия на френската просветителска новела “Кандид”от Волтер, “враждебна на истинското поетично вдъхновение”. Бързопреходната мъдрост на тази творба, според него, пренебрегвала най-важното:вътрешния живот на духа, мощта на творческото въображение, магията на бленуването. Романтизмът насърчава преди всичко вглеждането на човека в самия себе си. В края на романа си “Годви“ /1801/ един друг немски романтик Б р е н т а н о въвежда образа на великия поет на Германия, около който са се събрали първите писатели романтици, за да изкажат почитта си към него като духовен наставник. Кръжоци и представители: Теоретичните основи на литературния романтизъм, възникнал в контекста на културата на немския град Й е н а, са положени от братята Август и Фридрих Ш л е г е л. През периода 1798 - 1800 година двамата братя издават в Йена списанието “А т е н е у м”, чието наименование ясно заявява повишения им интерес към литературата на Античността. Списанието придобива известност като орган на групата на йенските романтици, в който те излагат във формата на “ф р а г м е н т и” - кратки, наситени с остроумие, текстове, новите си теоретични постоновки за мисията на литературата и на създателите й, за преустройството на литературните родове и жанрове, за задачите на литературната критика ит.н Умозрителните теории на братята Шлегел са въведени в немската поезия от активния сътрудник на ”Атенеум” Фридрих фон Харденберг, който доказва безспорния си лирически талант под псевдонима Н о в а л и с. Август Шлегел навлиза в литературата като сътрудник на Шилер, но скоро се заема със самостоятелни изследвания върху световната литература. Той става известен като преводач на драматургията на Шекспир и Калдерон на немски език. В лекциите си върху литературата и изкуството, изнесени през периода 1801-1804 година в Берлин, той излага самобитната си теория за ангажиментите на литературната критика, базираща се върху задълбоченото проучване на творбата, и оповестява научната си амбиция да изследва развойните процеси в световната литература. Август Шлегел въдворява сред романтиците в Йена схващането, че литературата не е национална и не бива да се разглежда единствено като спонтанна изява на”народната душа”, а да се възприема като художествен словесен продукт на една култура. В по-късните етапи от развоя на литературния романтизъм, когато Прусия се озовава под чужда окупация, немските писатели, притиснати от историческите обстоятелства, започват да пропагандират ревностно “германския дух” в литературата. В началото на творческата си кариера Фридрих Шлегел, под благотворното влияние на Шилер, се заема да изследва древногръцката поезия, която скоро обявява за “поезия на всеобщо валидното”, изпълнена с трогателна наивност и естественост. Той пръв разглежда творчеството на Гьоте, най-вече романа му за Вилхелм Майстер, като своеобразен синтез между традициите на Античността и прозренията на Модерното време. Той написва романа “Луцинде”/1799/, който предизвиква скандал с твърде свободното излагане от героинята на концепцията й за любовта не само като платонично изживяване, но и като естествен чувствен порив. Тази творба наистина взривява традиционните представи за следващо неотстъпно обективния ход на времето романно повествование и може да се възприема като пръв образец на романтическия роман, в който субективните намерения на автора предопределят нестройната структура на разказа.

Към 1803 година йенската литературна група се разпада. Учредява се нов романтически литературен кръжец в Х а й д е л б е р г, който се консолидира около “Вестникът на отшелниците”(Zeitung fur Einsiedler), издаван от Арним, Брентано и Гьорес. Романтиците в Хайделберг са едновременно авторитетни интелектуалци, самобитни мистици и ревностни универсалисти. Към 1805 г., когато градежа на немския политически живот рухва след нашествието на Наполеоновите войски, много завоевания на немската мисъл също са заличени от окупаторите. Реалността вече не се поддава така лесно на предвзети изкуствени интелектуалистки интерпретации. В контекста на наложеното чуждо господство човекът усеща, че се превръща в жертва на невидими сили, чиято мощ преценява като превишаваща възможностите му като логично разсъждаващ индивид. Той търси да утвърди свободата си в безгрижието на странстващия актьор или да намери уют за душата си в умозрителните теологични построения на една Църква с претенциите за вселенска духовна наставница. Движението за посвещаване в католицизма се съпътства от организирана пропаганда на изконните национални добродетели. Показателен пример е интелектуалната еволюция на авторитетния сред немските романтици философ Ф и х т е, който, през 1808 година, в своите “Речи към немската нация” призовава своите съотечественици да изпълнят патриотичния си дълг като се включат в борбата срещу френските окупатори. Немските романтици насочват творческите си усилия към повествователните жанрове, сред които особено ги привличат новелата и романа. Макар че драмата не се радва на особена почит в Германия през епохата на романтизма в тази страна, много писатели, като Тик, Арним и Брентано,създават самобитни драматургични творби - предимно драми и комедии. Тогавашната публика предпочита да гледа на сцената драматизирани притчи, изпъстрени с фантастични персонажи и невероятни произшествия, с внезапни обрати в съдбата на героите. На мода в немския романтически театър възхождат “фаталистичните драми”/Schicksalsdrama/. Намесата на съдбата в живота на човека е представена в тях чрез строго определен кръг сценични реалии и конвенции, подбуждащи неизменно страх и ужас у зрителите: поява на призраци, причиняващи злини прокълнати вещи, фатални дати, които носят злощастия и т.н.