Старобългарският глагол и категориите и спреженията при него

От Уикикниги
Направо към навигацията Направо към търсенето

Морфологични категории на старобългарския глагол[редактиране]

Старобългарският глагол притежава следните морфологични катерории при личните глаголни форми: лице, число, време, вид, залог, наклонение. Неличните глаголни форми запазват някои особености на основната форма на глагола, като залог, време и вид.

Лице[редактиране]

Различават се първо, второ и трето лице на глагола.

Число[редактиране]

Личните глаголни форми имат три числа: единствено, двойствено, множествено. В това отношение старобългарски отразява архаичното състояние на тази категория. В съвременните славянски езици, с изключение на словенски и лужишките езици, двойственото число е отпаднало като жива категория.

Време[редактиране]

В старобългарската глаголна система се включват две основни категории лични форми за изразяване на глаголни времена — прости и сложни. Към простите спадат сегашно време, имперфект (минало несвършено време) и аорист (минало свършено време). От тях само формите на сегашно време и отчасти на аориста представят преки наследства от индоевропейската глаголна система. Формите на имперфекта са нови, чисто славянски образувания. Към сложните глаголни форми спадат перфект, минало предварително (отдавна минало) и бъдеще предварително време. Всички сложни глаголни форми се употребяват сравнително рядко. Те са обаче славянски новообразувания и нямат пряка генетична връзка със съответните глаголни форми в индоевропейския праезик.

Старобългарският език не притежава специална форма за бъдеще време, което се изразява чрез сегашната форма на глаголите от свършен вид. Старата индоевропейска форма за изразяване на бъдеще време е загубена. От несвършените глаголи бъдеще време се образува обикновено по описателен начин.

Вид[редактиране]

Старобългарският глагол познава и категорията вид, която е славянско новообразувание. Глаголите могат да бъдат от свършен или от несвършен вид. Известен брой глаголи са двувидови.

Залог[редактиране]

В старобългарски са загубени формите на индоевропейския страдателен залог. Залоговите отношения се изразяват било чрез възвратно местоимение, било чрез страдателни причастия и помощен глагол.

Наклонение[редактиране]

Освен за изявително наклонение, в старобългарски има специални форми само за повелително (Imperativ) и условно наклонение (Conditional). Типичното за другите индоевропейски езици подчинително наклонение (Konjunktiv) е загубено напълно. Формите на старобългарското повелително наклонение нямат пряка връзка със съответните индоевропейски форми, а с формите на старото желателно наклонение (Optativ). Условното наклонение се образува по напълно нов начин, типичен само за славянските езици.

Нелични глаголни форми[редактиране]

В старобългарски се различават два вида нелични глаголни форми — изменяеми и неизменяеми. Известна част от тях представят нови форми. Към изменяемите нелични глаголни форми се отнасят причастията, които поради близостта си с имената често се наричат именни глаголни форми. Те са пет, а именно:

  • сегашно деятелно причастие: несѫштъ, двигнѫштъ, хвалѧштъ.
  • сегашно страдателно причастие: несомъ, двигномъ.
  • минало деятелно причастие I: знавъ (м.p., ср.р.), знавъши (ж.р.); несъ (м.p., ср.р.), несъши (ж.р.); моль (м.p., ср.р.), мольши (ж.р.).
  • минало деятелно причастие II: реклъ, неслъ.
  • минало страдателно причастие: знанъ, несенъ, зачѧтъ, распѧтъ.

Неизменяемите нелични форми са две:

  • инфинитив: бьрати, минѫти, знати.
  • супин: вестъ, пѧтъ, плютъ, зъватъ.

Първата от тях е нова форма и не прилича на съответните форми в останалите индоевропейски езици.

Класификация на глагола[редактиране]

В старобългарския глагол различаваме, от една страна, корен, който е носител на значението, и, от друга, окончание, което изтъква глаголното лице, числото и времето. При огромното число глаголи окончанието не се прибавя към корена направо, а с помощта на така наречените основни гласни или основни срички. Така напр. в глаголната форма за второ лице ед. ч. сег. вр. ведеши имаме корен вед-, окончание - ши и основна гласна -е-; във формата двигнеши имаме корен двиг-, окончание -ши и основна сричка - не-. Съчетанието на корена и основната гласна или сричка образува глаголната основа.

Формите на старобългарските глаголи се образуват от две основи — сегашна и инфинитивна. Сегашната основа на старобългарските глаголи се открива, като се премахне личното окончание от формата за второ лице ед. или мн. ч. сег. вр., напр. пише-ши, пише-те (сегашна основа пише-). Инфинитивната основа се открива, като се премахне окончанието -ти от инфинитивната форма, напр. писа-ти (инфинитивна основа писа-). У някои глаголи инфинитивната основа е равна на корена на глагола, напр. ⰈⰐⰀ-ⰕⰋ /зна-ти/ (сегашна основа знаѥ-), ⰒⰋ-ⰕⰋ /пи-ти/ (сегашна основа пиѥ-), ⰐⰅⰔ-ⰕⰋ /нес-ти/ (сегашна основа несе-). У малък брой глаголи сегашната и инфинитивната основа съвпадат напълно, напр. ⰏⰑⰎⰋ-ⰞⰋ /моли-ши/, ⰏⰑⰎⰋ-ⰕⰋ /моли-ти/.

Много малко глаголи не познават основна гласна и образуват формите си чрез пряко присъединяване на глаголните окончания към глаголните корени. Поради това тези глаголи се наричат атематични, т. е. безосновни.

Най-добра подялба на старобългарските глаголи на спрежения става с оглед на тяхната сегашна основа. Сред получените по тоя начин спрежения се изтъкват за по-голяма пълнота някои техни подгрупи според начина, по който се образува инфинитивната форма на глаголите.

I спрежение[редактиране]

Тук спадат глаголи, чиято сегашна основа окончава на -Ⰵ /-е/: ⰁⰅⰓⰨ /берѫ/ — ⰁⰅⰓⰅⰞⰋ /береши/, ⰐⰅⰔⰨ /несѫ/ — ⰐⰅⰔⰅⰞⰋ /несеши/. Повечето са от несвършен вид и се употребяват сравнително често. Инфинитивната форма на глаголите от това спрежение се образува по двояк начин:

  • Чрез непосредствено прибавяне на инфинитивното окончание -ⰕⰋ /-ти/ към корена на глагола, напр. ⰐⰅⰔⰕⰋ /нести/.
    • Глаголи с корен на задноезични съгласни k и g имат инфинитивна форма на -šti, от старобългарския рефлекс на съчетанието *kti/*gti. В сегашно време пред основната гласна -е- съгласните k и g преминават в č и ž по първа палатализация: ⰓⰅⰍⰨ /рекѫ/ — ⰓⰅⰝⰅⰞⰋ /речеши/ — ⰓⰅⰞⰕⰋ /решти/, ⰔⰡⰍⰨ /сѣкѫ/ — ⰔⰡⰝⰅⰞⰋ /сѣчеши/ — ⰔⰡⰞⰕⰋ /сѣшти/. При някои глаголи се наблюдава различна отгласна степен на корена в сегашната и в инфинитивната основа: ⰕⰎⰟⰍⰨ /тлъкѫ/ — ⰕⰎⰟⰝⰅⰞⰋ /тлъчеши/ — ⰕⰎⰡⰞⰕⰋ /тлѣшти/ "чукам", ⰂⰓⰠⰃⰨ /врьгѫ/ — ⰂⰓⰠⰆⰅⰞⰋ /врьжеши/ — ⰂⰓⰡⰞⰕⰋ /врѣшти/ "хвърлям".
    • Глаголи с корен на предноезични съгласни d и t имат инфинитивна форма на -sti, получена чрез дисимилация от *dti и *tti: ⰁⰑⰄⰨ /бодѫ/ — ⰁⰑⰄⰅⰞⰋ /бодеши/ — ⰁⰑⰔⰕⰋ /бости/, ⰒⰎⰅⰕⰨ /плетѫ/ — ⰒⰎⰅⰕⰅⰞⰋ /плетеши/ — ⰒⰎⰅⰔⰕⰋ /плести/. С различна отгласна степен на корена в инфинитивната основа са ⰜⰂⰠⰕⰨ /цвьтѫ/ — ⰜⰂⰠⰕⰅⰞⰋ /цвьтеши/ — ⰜⰂⰋⰔⰕⰋ /цвисти/, ⰝⰓⰠⰕⰨ /чрьтѫ/ — ⰝⰓⰠⰕⰅⰞⰋ /чрьтеши/ — ⰝⰓⰡⰔⰕⰋ /чрѣсти/ "режа", ⰝⰠⰕⰨ /чьтѫ/ — ⰝⰠⰕⰅⰞⰋ /чьтеши/ — ⰝⰔⰔⰕⰋ /чисти/ "чета, прочитам".
    • Глаголи с корен на устнени съгласни b и p. Пред инфинитивното окончание -ти съгласните изпадат: ⰃⰓⰅⰁⰨ /гребѫ/ — ⰃⰓⰅⰁⰅⰞⰋ /гребеши/ — ⰃⰓⰅⰕⰋ /грети/, ⰕⰅⰒⰨ /тепѫ/ — ⰕⰅⰒⰅⰞⰋ /тепеши/ — ⰕⰅⰕⰋ /тети/. С различна степен на коренната гласна в сегашната и в инфинитивната основа: ⰝⰓⰠⰒⰨ /чрьпѫ/ — ⰝⰓⰠⰒⰅⰞⰋ /чрьпеши/ — ⰝⰓⰡⰕⰋ /чрѣти/ "черпя".
    • Глаголи с корен на съгласна r. Коренната гласна винаги се намира в различна степен в сегашната и в инфинитивната основа: ⰒⰓⰑⰔⰕⰠⰓⰨ /простьрѫ/ — ⰒⰓⰑⰔⰕⰠⰓⰅⰞⰋ /простьреши/ — ⰒⰓⰑⰔⰕⰓⰡⰕⰋ /прострѣти/, ⰏⰠⰓⰨ /мьрѫ/ — ⰏⰠⰓⰅⰞⰋ /мьреши/ — ⰏⰓⰡⰕⰋ /мрѣти/, ⰆⰠⰓⰨ /жьрѫ/ — ⰆⰠⰓⰅⰞⰋ /жьреши/ — ⰆⰓⰡⰕⰋ /жрѣти/ "принасям жертва", ⰒⰠⰓⰨ /пьрѫ/ — ⰒⰠⰓⰅⰞⰋ /пьреши/ — ⰒⰓⰡⰕⰋ /прѣти/ "подпирам".
    • Глаголи с корен на носови съгласни n и m. Коренната гласна се променя в инфинитивната основа по закона за отворената сричка: ⰍⰎⰠⰐⰨ /кльнѫ/ — ⰍⰎⰠⰐⰅⰞⰋ /кльнеши/ — ⰍⰎⰧⰕⰋ /клѧти/, ⰋⰏⰨ /имѫ/ — ⰋⰏⰅⰞⰋ /имеши/ — ⰧⰕⰋ /ѧти/ "вземам", ⰒⰠⰐⰨ /пьнѫ/ — ⰒⰠⰐⰅⰞⰋ /пьнеши/ — ⰒⰧⰕⰋ /пѧти/ "опъвам", ⰆⰠⰏⰨ /жьмѫ/ — ⰆⰠⰏⰅⰞⰋ /жьмеши/ — ⰆⰧⰕⰋ /жѧти/ "стискам", ⰄъⰏⰨ /дъмѫ/ — ⰄъⰏⰅⰞⰋ /дъмеши/ — ⰄⰨⰕⰋ /дѫти/ "духам".
    • Глаголи с корен на стар дифтонг *еu/*оu, който в сегашната основа пред основната гласна минава в -ov-, а в инфинитивната основа пред окончанието -ti минава в -u: ⰒⰎⰑⰂⰨ /пловѫ/ — ⰒⰎⰑⰂⰅⰞⰋ /пловеши/ — ⰒⰎⰖⰕⰋ /плути/ "плувам", ⰔⰎⰑⰂⰨ /словѫ/ — ⰔⰎⰑⰂⰅⰞⰋ /словеши/ — ⰔⰎⰖⰕⰋ /слути/ "наричам", ⰕⰓⰑⰂⰨ /тровѫ/ - ⰕⰓⰑⰂⰅⰞⰋ /тровеши/ — ⰕⰓⰖⰕⰋ /трути/ "погубвам".
  • С помощта на основна гласна -Ⰰ /-а/, напр. ⰁⰠⰓ-Ⰰ-ⰕⰋ /бьр-а-ти/.

II спрежение[редактиране]

В това спрежение се включват глаголи, чиято сегашна основа окончава на -ⰐⰅ /-не/, напр. ⰄⰂⰋⰃⰐⰨ /двигнѫ/ — ⰄⰂⰋⰃ-ⰐⰅ-ⰞⰋ /двиг-не-ши/. Всички са от свършен вид. Изключение правят само съхнѫти, выкнѫти, тыкнѫти, които могат да изразяват и несвършени действия. Някои от глаголите от второто спрежение са производни от съответни глаголи от несвършен вид, напр. тлъкнѫ —тлъкнеши от тлъкѫ, усѣкнѫ — усѣкнеши от сѣкѫ. Много от тези глаголи се употребяват само с представки. Инфинитивната форма на глаголите се образува с помощта на основна сричка -ⰐⰨ- /-нѫ-/, напр. ⰄⰂⰋⰃ-ⰐⰨ-ⰕⰋ /двиг-нѫ-ти/.

III спрежение[редактиране]

Всички глаголи от III спрежение са от несвършен вид. Тук спадат първични глаголи, чиято сегашна основа окончава на -Ⰵ /-ѥ/, напр. ⰈⰐⰀⰩ /знаѭ/ — ⰈⰐⰀ-Ⰵ-ⰞⰋ /зна-ѥ-ши/, ⰑⰓⰩ /орѭ/ — ⰑⰓ-Ⰵ-ⰞⰋ /ор-ѥ-ши/. Инфинитивната форма на тези глаголи се образува по двояк начин:

  • чрез пряко присъединяване на инфинитивното окончание -ⰕⰋ /-ти/ към корена на глаголите, напр. ⰈⰐⰀ-ⰕⰋ /знати/.
  • при първични глаголи с корен на гласна или съгласна — с помощта на основни гласни -Ⰰ /-а/ или -Ⱑ /-ıа/, напр. ⰑⰓ-Ⰰ-ⰕⰋ /ор-а-ти/, ⰕⰀⰡⰕⰋ /та-ıа-ти/.

Това спрежение включва и голям брой производни глаголи.

  • Глаголите на -ѣѭ, -ѣти са образувани от съществителни и прилагателни имена, означават придобиване на определено качество или преминаване към дадено състояние и са непреходни: ⰁⰑⰃⰀⰕⰟ /богатъ/: ⰁⰑⰃⰀⰕⰡⰩ /богатѣѭ/ — ⰁⰑⰃⰀⰕⰡⰅⰞⰋ /богатѣѥши/ — ⰁⰑⰃⰀⰕⰡⰕⰋ /богатѣти/; ⰓⰀⰈⰖⰏⰟ /разумъ/: ⰓⰀⰈⰖⰏⰡⰩ /разoумѣѭ/ — ⰓⰀⰈⰖⰏⰡⰅⰞⰋ /разoумѣѥши/ — ⰓⰀⰈⰖⰏⰡⰕⰋ /разoумѣти/.
  • Глаголите на -аѭ, -ати са образувани от съществителни имена или глаголи: ⰓⰀⰁⰑⰕⰀ /работа/: работаѭ /ⰓⰀⰁⰑⰕⰀⰩ/ — ⰓⰀⰁⰑⰕⰀⰅⰞⰋ /работаѥши/ — ⰓⰀⰁⰑⰕⰀⰕⰋ /работати/; ⰔⰟⰁⰠⰓⰀⰕⰋ /събьрати/: ⰔⰟⰁⰓⰀⰩ /събраѭ/ — ⰔⰟⰁⰋⰓⰀⰅⰞⰋ /събираѥши/ — ⰔⰟⰁⰋⰓⰀⰕⰋ /събирати/; ⰖⰁⰋⰕⰋ /oубити/: ⰖⰁⰋⰂⰀⰩ /oубиваѭ/ — ⰖⰁⰋⰂⰀⰅⰞⰋ /oубиваѥши/ —ⰖⰁⰋⰂⰀⰕⰋ /oубивати/.
  • Глаголи със сегашна форма на -Ⱙ (след шипящи съгласни и след ⰞⰕ и ⰆⰄ се пише -Ⱘ), -ⰅⰞⰋ и инфинитивна форма на -ⰀⰕⰋ. Глаголите са винаги с корен на съгласна, която в сегашната основа се подлага на омекчаване, напр. ⰍⰎⰅⰂⰅⰕⰀ /клевета/: ⰍⰎⰅⰂⰅⰞⰕⰨ /клевештѫ/ — ⰍⰎⰅⰂⰅⰞⰕⰅⰞⰋ /клевештеши/ — ⰍⰎⰅⰂⰅⰕⰀⰕⰋ /клеветати/; ⰃⰎⰀⰃⰑⰎⰟ /глаголъ/: ⰃⰎⰀⰃⰑⰎⰩ /глаголѭ/ — ⰃⰎⰀⰃⰑⰎⰅⰞⰋ /глаголеши/ — ⰃⰎⰀⰃⰑⰎⰀⰕⰋ /глаголати/.
  • Глаголи със сегашна основа на -ⰖⰩ, -ⰖⰅⰞⰋ, инфинитивна форма -овати, след меки съгласни -евати: ⰍⰖⰒ-ⰖⰩ /коупоуѭ/ — ⰍⰖⰒ-ⰖⰅⰞⰋ /коупоуѥши/ — ⰍⰖⰒⰑⰂ-ⰀⰕⰋ /кoупов-а-ти/.

IV спрежение[редактиране]

Тук спадат глаголи, чиято сегашна основа окончава на -Ⰻ /-и/, напр. ⰘⰂⰀⰎⰩ /хвалѭ/ — ⰘⰂⰀⰎⰋ-ⰞⰋ /хвал-и-ши/, ⰈⰠⰓⰩ /зьрѭ/ — ⰈⰠⰓ-Ⰻ-ⰞⰋ /зьр-и-ши/. Инфинитивната форма на тези глаголи се образува с помощта на основни гласни -Ⰻ- /-и-/ и -Ⱑ- /-ѣ-/, напр. ⰘⰂⰀⰎ-Ⰻ-ⰕⰋ /хвал-и-ти/, ⰈⰠⰓ-Ⱑ-ⰕⰋ /зьр-ѣ-ти/.

Атематични глаголи[редактиране]

Особено спрежение образуват атематичните глаголи. Формата за 1 л. ед. ч. на тези глаголи окончава на -мь. Тук се отнасят следните глаголи: ⰅⰔⰏⰠ /ѥсмь/ — инф. ⰁⰟⰉⰕⰋ /быти/, ⰄⰀⰏⰠ /дамь/ — инф. ⰄⰀⰕⰋ /дати/, ⰡⰏⰠ /ıамь/ — инф. ⰡⰔⰕⰋ /ıасти/, ⰂⰡⰏⰠ /вѣмь/ — инф. ⰂⰡⰄⰡⰕⰋ /вѣдѣти/. По своето спрежение за сегашно време тук спада и глаголът ⰋⰏⰀⰏⰠ /имамь/ — инф. ⰋⰏⰡⰕⰋ /имѣти/.