Старобългарски писмени паметници

Добавяне на препратки
От Уикикниги

Ръкописи[редактиране]

Библейски текстове[редактиране]

Текстове от Новия Завет[редактиране]
Четвероевангелия, Четириевангелия[редактиране]

1. Зографско евангелие. X век. Открито е в Зографския манастир на Света гора от Виктор Григорович. През 1860 г. е дарено на руския император и сега се съхранява в Националната руска библиотека в Санкт Петербург (Глаг. 1). 288 листа пергамент. Началото и краят на ръкописа не са запазени. Има липси и в средата. Част от тези липси са били много стари и още през 11 век две изгубени тетради (16 листа или 32 страници) са били възстановени с глаголически текст. Този нов текст е написан върху по-стар също глаголически текст от X век (вж. Зографски палимпсест). През XIII–XIV век към ръкописа е бил прибавен синаксар, писан на кирилица. Така че до нас са дошли четири паметника, запазени като един кодекс – три старобългарски глаголически ръкописа и един среднобългарски кирилски текст. Издание: Jagić 1879[1] (фототипно преиздание през 1954). Литература: Добрев 1985е[2]; Христова 2003[3].

2. Мариинско евангелие. X век, втора половина. Открито е от Виктор Григорович през 1844–1845 г. в скита „Св. Богородица“ на Света гора (Атон), откъдето носи името си. Днес се пази в Руската държавна библиотека в Москва, където попада от архива на В. Григорович (Григ. 6/Муз. 1689). Първите два листа се съхраняват във Виенската народна библиотека (Сигнатура Cod. Slav. 146). Съхранената част започва с Мат. 5:24 и завършва с Йоан. 21:17. Липсват два листа с текст от евангелието от Св. Йоан – Йоан. 1:1–23 и Йоан. 18:13–29. Издание: Ягич 1883[4] (фототипно преиздание през 1960). Литература: Мострова 1995; Славова 2003[5].

3. Добромирово евангелие. XI век, край. Кирилски паметник. Наречено е така по името на един от тримата книжовници, които са го писали, поп Добромир. Сега се съхранява в три книгохранилища, разделено на няколко части. В края на XIX век, чрез Ватрослав Ягич, постъпва в Руската национална библиотека в Санкт Петербург. Тази част съдържа 182 пергаментни и 14 хартиени листа с писмо от 14 век. Един от хартиените листове възстановява ранна липса в текста, а другите са синаксар. В манастира „Св. Екатерина“ се пазят две части от паметника, 23 пергаментни листа (под Nο 43) и 12 листа, открити през 1975 г. (сигн. Slav. 7/N). Два листа от паметника се съхраняват във Френската национална библиотека (сигн. Slav. 65). Писмото е архаично, със следи от глаголическо влияние в правописа и графиката. Езикът на паметника е преходен тип между старобългарския и среднобългарския. По фонетични и лексикални черти може да се приеме, че той произхожда от тогавашните югозападни български краища. Издания: Алтбауер 1973[6] (фототипно); Велчева 1975[7] (старата Синайска и Петербургската част); Станчев 1981[8] (Парижката част); 1988[9]: 111 – 112, 317 – 334 (новата Синайска част); Велчева 1991[10] (диплом. издание на новата Синайска част). Литература: Jagić 1898 – 1899[11]; Иванова-Мавродинова, Мавродинова 1999[12]: 56–60; Икономова 2003[13].

Изборни (служебни) евангелия[редактиране]

4. Савина книга. X век, първа половина. Кирилски ръкопис. Наречен е така на името на някой си поп Сава, който е упоменат в две приписки на л. 48 и на л. 54. Запазени са 129 листа от ръкописа. Съдържа кратко изборно евангелие с месецослов. Липсват началото и краят на ръкописа. Има липси и в средата. Тези липси са възникнали постепенно и са били допълвани на два пъти – през XI и през XIV век в Русия. Ръкописът е открит за науката в манастир близо до Псков и е пренесен в Москва. Сега се съхранява се в Руския държавен архив за стари актове (РГАДА) в Москва (фонд 381, No 4). Издания: Щепкин 1903[14]; Князевская, Коробенко, Дограмаджиева 1999[15]. Литература: Щепкин 1899[16]; Погорелов 1927[17]; Sławski 1963[18], 1978[19]; Новикова 1967[20], 1968[21]; Дограмаджиева 2003[22]; Христова 2003[23].

5. Ватикански палимпсест. X век, първа половина. Кирилски текст. Това е долната част на гръцко изборно евангелие от XII–XIII век. Разчетени са частично или в по-голям обем 93 листа от описаните 99, които са кирилски палимпсест. Съхранява се във Ватиканската библиотека (Vat. Gr. 2502). Издание: Кръстанов, Тотоманова, Добрев 1996[24]. Литература: Mussakova 1994[25]; Тотоманова 2000, 2001, 2003а; Джурова 2002[26]; Мъжлекова 2004[27], 2005[28].

6. Охридски листове. X век. Паметникът е открит през 1845 г. в Охрид от Виктор Григорович. Съдържа два листа от изборно евангелие. Съществува мнение, че ги е писал един от книжовниците, които са участвали в написването на Синайския псалтир. Съдържа четива за дните от Страстната седмица, неделя от първата седмица и за понеделник на втората седмица след Великден. Ръкописът се съхранява в Одеската държавна научна библиотека (сигн. 1/2 /532/). Издания: Ильинский 1915[29]; Lysaght 1982[30]. Литература: Дограмаджиева 1995[31]; Христова 2003[32].

7. Листове на Ундолски (Ундолски листове). X век. Кирилски паметник. Оцелели са само два листа от това изборно евангелие. Някога притежание на Вукол М. Ундолски, сега ръкописът се съхранява в Руската държавна библиотека в Москва (сигн. Фонд 310, Унд. 961). Паметникът е написан със старинно висящо, наклонено, уставно писмо. Издания: Карский 1904[33], Минчева 1978: 18-24[34]. Литература: Минчева 1995[35]; Христова 2003[36].

8. Асеманиево евангелие. X век, край – XI век, начало. Глаголически паметник. Името си носи от ориенталиста Йозеф Симони Асемани, който открива ръкописа в Иерусалим и го предава през 1736 г. във Ватиканската библиотека, където се съхранява и до днес (сигн. Vat. Slav. 3). Ръкописът се състои от 158 листа и съдържа освен евангелския текст синаксар с дати за помен. Наред с други светци са отбелязани св. Кирил, св. Методий и св. Климент Охридски. Издания: Vajs, Kurz 1929 (фототипно), Vajs, Kurz 1955 (в кирилска транслитерация)[37], Иванова-Мавродинова, Джурова 1981 (цветно фототипно издание)[38]. Литература: Минев 1985[39]; Икономова 2003[40].

9. Боянски палимпсест. XI век. Глаголически паметник, съхранен като долен пласт от среднобългарско кирилско евангелие от XIII век (Добрев 1972[41]; Славова 2003[42]). Открито е през 1945 г. oт Виктор Григорович в Боянската църква край София. Кирилският паметник съдържа 106 листа. Част от глаголическия текст (26 страници) е разчетена и издадена в кирилска транслитерация. Днес се пази в Руската държавна библиотека в Москва (сигн. фонд 87, № 8 /M. 1690/). Издание: Добрев 1972[41]. Литература: Добрев 1985[43].

10. Зографски палимпсест. XI век. Глаголическият текст на вмъкнатите две тетради от Зографското евангелие. От този изборен евангелски текст са разчетени 6 страници, които съдържат части от Евангелието според Матея. Издание: Добрев 1971[44] (с кирилска транслитерация). Литература: Добрев 1985[2].

11. Синайски палимпсест (Fragmentum Sinaiticum). XI век. Глаголически паметник. Долната част на л. 45 от кирилски ръкопис. 1 лист, който съдържа откъс от изборно евангелие (Мат. 13: 28–30, 36–42, Марк. 5: 26). По текст е близък до Асеманиевото евангелие. Съхранява се в Синайския манастир “Св. Екатерина” (сигн. Slav. 39/O). Издания: Altbauer, Mareš 1980[45]; допълнения и поправки у Koch 1983[46] и Велчева 1999: 102-107[47]. Литература: Altbauer, Mareš 1981[48]; Дограмаджиева 2003[49].

Текстове от Апостола[редактиране]

12. Енински апостол. X век. Кирилски ръкопис. Изборен (служебен) апостол. Открит е при ремонт на църквата „Св. Параскева“ в с. Енина, Казанлъшко. Състои се от 39 листа, много от които са частично запазени. Писмото е старинен устав, с наклон вдясно и висящо писмо. Срещат се глаголически букви. Апостолският текст на много места е фрагментарно запазен. Между апостолските четения са разположени прокимени, тропари и типикарски указания. Съхранява се в Народната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий“ в София (сигн. НБКМ 1144). Издания: Мирчев, Кодов 1965[50]; Кодов 1983[51] (цветно фототипно издание). Литература: Дограмаджиева 1985[52]; Икономова 2003г[53].

Текстове от Стария Завет[редактиране]
Псалтири[редактиране]

13. Синайски псалтир. X век. Глаголически паметник. Открит е и се съхранява в манастира „Св. Екатерина“ на Синайския полуостров (сигн.: MS 38, MS 2/N). Писан е от не по-малко от седем основни книжовника с архаично, не напълно кръгло глаголическо писмо. По-голямата част от тях са писали с висящо писмо. Текстът изобилства с употреба на кирилица на много места в ръкописа. През 1975 г. в манастира се открива още една част от паметника (32 листа) и сега той обхваща 209 л. В сегашния си вид той съдържа всичките 151 псалма, 14 библейски песни, молитвата „Отче наш“, Утринната песен (Господнята молитва) и началото на Чина на вечернята. В езика на текстовете могат да се разграничат два пласта – архаичен, в който личат следи от езика на Псалтира, възникнал в Моравия и Панония по времето на св. Методий и по-нов, източнобългарски, който се свързва с паметници като Зографското евангелие и Супрасълския сборник. Текстът е най-близък до първоначалния Кирило-Методиев превод. Издания: На старата част – Северьянов 1922[54], Altbauer 1971[55] (фототипно); На новата част – фототипно 1988[9]: 87–90, 249–282; дипломатическо издание с транслитерация на кирилица – Mareš 1997[56]. Литература: Илчев 1979[57], 1980[58]; Бояджиев 2003[59]; Пенкова, Карачорова 2003[60].

14. Псалтир на Димитър. XI век. 145 листа. Глаголически паметник. Открит през 1975 г. по време на ремонт в манастира „Св. Екатерина“ на Синайския полуостров, където се съхранява (сигн. 3/N). Наречен е така въз основа на приписката на първия лист. Ръкописът съдържа текста на всички псалми, молитви, а също така неканонични текстове (например „Молитва за вълка да не влиза в кошарата“), най-древния славянски лечебник с редки или уникални медицински рецепти и няколко абецедара, от които един глаголически. Представител на късната българска глаголица. Писан е най-малко от трима души с висящo глаголическо писмо и няколко различни правописни системи. Подобно на Синайския псалтир се срещат много кирилски написания, включително и смесена употреба в рамките на една и съща дума. Отделни заглавия са написани изцяло на кирилица. Издания: Miklas 2012[61] (фототипно); Marti 1999[62] (издание на глаголическия абецедар); Добрев 1990: 12–13, 17–20; Добрев, Славова 1995 (част от молитвите)[63]; Dobrev 1989–1990; Добрев 1990а: 13–17[64]; Rosenschon 1994[65]; Велчева 1991б, 1999; Добрев, Славова 1995: 66–67 (издания на текста на лекарственика)[63]. Литература: 1988[9]: 91–100, 192; Mareš 1993[66]; Rosenschon 1994[65]; Велчева 1999: 92–96[47]; Mareš 2000: 591–601; Димова 2014; Dimova 2014.

Други богослужебни книги[редактиране]

Требници и мисали[редактиране]

15. Киевски листове. X век, първа половина. Образец на моравската редакция на старобългарския език. Намерени са в Йерусалим и са пренесени в Киев, откъдето е и името им. Съдържат 7 страници превод от латински на мисал (требник) и представлява сакремантар – кратки молитви за десет меси. Древната част на ръкописа е дело на двама души, които пишат със старинна, ъгловата глаголица и висящ почерк. Първата страница е писана по-късно с кръгла глаголица (вероятно през XI век) и съдържа откъс от Посланието на апостол Павел до римляните (13: 11–14, 14: 1–4) и Молитва към Богородица. Днес ръкописът се съхранява в Централната научна библиотека на Украинската академия на науките (сигн. ДА /П 328/). Издания: Нiмчук 1983[67]; Schaeken 1987[68]. Литература: Минчева 1995[69]; Славова 2003[70].

16. Синайски евхологий (требник, молитвеник; Euchologium Sinaiticum). X век. Глаголически паметник. Вероятно фрагментът (1 л.) познат като Синайски служебник (Fragmentum liturgiarii sinaiticum) e част от същия ръкопис. От паметника липсват около 160 листа от неговото начало. По-голямата му част днес се съхранява в Синайския манастир „Св. Екатерина“, където е открит през средата на XIX век от архимандрит Порфирий Успенский и дякон Н. Крилов (MS 37). Те занасят три листа от паметника в Русия и сега те се намират в Санкт Петербург – един от тях в библиотеката на Руската академия на науките (сб. на И. И. Срезневский, No 19, сигн. 24.4.8), а другите два – в Руската държавна библиотека (Сб. на П. Успенский, Глаг. 2). През 1881 г. Н. П. Кондаков посещава Синайския манастир и също взема един лист. Днес той също се пази в Руската държавна библиотека (сб. на Н. П. Кондаков, Глаг. 3). През 1975 г. се откриват нови 28 листа от паметника, които сега се съхраняват в манастира (сигн. MS 1/N). Заедно с всичките си части днес ръкописът обхваща 133 л. Съдържа молитви и треби по различни поводи (за жетва, за сеитба, за гроздобер, над замърсен кладенец, над болни и недъгави и мн. др.) и чинове (молитвени последования), както и „Заповеди на светите отци“ (списък от наказания, пенициал). Според проучванията от последно време в ръкописа се съдържат текстове, които са превод от гръцки, латински (списъкът от наказания), a вероятно и от старовисоконемски (чинът за изповедание). Издания: Frček 1933–1939 (с гръцки паралелни текстове)[71]; Nachtigal 1941-1942[72]; Tarnanidis 1988[9]: (фототипно издание на новооткритата част). Литература: Лалева, Бояджиев 2003[73]; Пенкова, Цибранска 2003[74]; Пенкова 2008: 25–37[75].

17. Синайски мисал (Missale Sinaiticum). X век. Глаголически паметник. 80 листа. Открит през 1975 г. в манастира „Св. Екатерина“ на Синай. Ръкописът е много повреден от влага и четлив само на отделни места. Съдържа молитви по римски образец. Писмото на паметника показва голяма близост със Синайския евхологий, а според някои учени дори е идентичнo с това на требника. Издание: Неиздаден. Литература: Tarnanidis 1988[9]: 103-108, 194-195 (описание и снимка); обзор на мненията у Schaeken 1998: 364-365[76]; Велчева 1999[47], 2003[77].

Минеи[редактиране]

18. Миней (празничен миней, Синайски малък миней). XI век. Глаголически паметник. 2 листа. Последование на службата за Йоан Кръстител (част) и Канон за Петър и Павел. Представител на късната българска глаголица с едноеров правопис (само с ъ) и четири знака за назални гласни. Открит в Синайския манастир “Св. Екатерина” през 1975 г., където се пази под сигн. MS 4/N. Цялостно не е издаван. Издания: 1990[78]: 91–97 (канонът); Велчева 1999[47]: 96-99 (издание на страниците от снимката у 1988[9]). Литература: Tarnanidis 1988[9]: 100–102 (описание), Table 11 (снимка на л. 1v-2r), срв. и Schaeken 1998[76]: 362–363; Велчева 1999[47], Tarnanidis 2003[79].

Октоиси[редактиране]

19. Петербургски октоих (Ленинградски палимпсест, Санкт-Петербургски октоих). XI век. Глаголически паметник, писан с късна глаголица. Долният слой на среднобългарски богослужебен сборник от XIII век, писан върху глаголически текст. Съдържа отделни тропари от канони на октоиха. Пази се Руската Национална библиотека, Санкт-Петербург (сигн. Q.п.I.64). Издание: Цялостно издание липсва. Части са издадени у Lunt 1958[80] и Велчева 1999[47]: 117-119. Литература: Велчева 1995[81], 1999[47].

Триоди[редактиране]

20. Кодов триод. Триоден фрагмент. XI век, край. 1 лист. Открит от Христо Кодов през 1963 г. в Габрово. Съдържа част от Постния триод, трипесеннец за утренята в четвъртък на предпостната седмица. На обратната страна на листа има глаголическа приписка. Издание: Кодов 1966[82]; Велчева 1999[47]: 129–130 (издание и коментар на приписката). Литература: Попов 2003[83].

Жития, похвални слова, проповеди[редактиране]
Сборници[редактиране]

21. Супрасълски сборник (Ретков сборник). X век, средата. Кирилски сборник от жития на светци за месец март и църковни проповеди (хомилии) за триодния цикъл. Без начало и край. Текстът на ръкописа може да се раздели на отделни дялове, в зависимост от източниците на своето съставяне. Житията в първата част отразяват редакционни промени, които се свързват с Преславското книжовно средище. Съставен е от най-малко три източника, чиито преводи датират от различно време. На л. 207 се чете приписка от някой си Ретко, който според част от учените е книжовникът, писал основната част на ръкописа. В палеографско отношение се различават три почерка, които са от един тип – добре обработено, стоящо унциално писмо, което има своите паралели в редица гръцки ръкописи от края на IX в. Основният почерк е двуеров, но часттите на с. 129.30, 131.9–20 и 218.8–16 са писани с един ер. Ръкописът е открит за науката от М. Бобровски през 1823 г. в Супрасълския манастир до Бялисток, Източна Полша. Откривателят на ръкописа изпраща отделни листове на Б. Копитар във Виена, за да бъде проучен. След смъртта на Копитар 118 листа остават в неговия архив, а по-късно се озовават в Университетската библиотека на Любляна (Cod. Kop. 2). Други 16 листа са закупени от [Бичков] и днес се съхраняват в Руската държавна библиотека в Санкт Петербург (F.п.I.72). Останалите 151 листа попадат у полския граф Замойски и днес се намират в Националната библиотека във Варшава (сб. на граф Замойски, No 21). Общо ръкописът днес съдържа 285 листа. Има липси в началото на сборника и на няколко места в текста. Издания: Северьянов 1904[84], Заимов, Капалдо 1982–1983[85]. Литература: Славова 2003[86]; Стефова 2003[87].

22. Клоцов сборник. X век. Глаголически паметник. Състои се от 14 листа, част от някога много голям сборник, чието начало (предполага се около 488 листа) и край са загубени. Съдържа пет хомилии за Връбница и за някои от дните от Страстната седмица, като за един от текстовете не е открит гръцкия оригинал и се предполага, че е оригинално славянско произведение, вероятно на св. Методий. Две от словата са същите, както в Супрасълския сборник, но в друг превод. Писан е с висяща глаголица с преход към ъгловати начертания. В езика се наблюдават редица фонетични моравизми, които съжителстват с по-нови, преславски особености в лексиката. Следи от тази преработка на текста личи като че ли най-отчетливо при библейските цитати. Ръкописът е бил собственост на рода Франкопани от остров Крък в Далмация. През XIX век 12 от листовете са били притежание на граф Парис Клоц, който ги подарява на градския музей в Тренто, Италия, където се съхраняват и днес (сигн. No 2476). Другите два листа са били собственост на барон Андреас Ди Паули и днес се намират в музея „Ferdinandeum“ в Инсбрук, Австрия (сигн. Dip. 973). Издание: Dostál 1959[88]. Литература: Смядовски 1995а[89]; Мусакова 2000[90]; Христова 2003[91].

Текстове от отделни автори[редактиране]

23. Рилски листове (Рилски глаголически листове). X век, втора половина. Глаголически паметник. Откъслек от текст с части от словата на Ефрем Сирин (306 – 373) и молитви за Великия пост. Ръкописът отразява първия превод на слова от книгата „Паренесис“. Писан е с кръгла висяща глаголица. По правопис и почерк има паралели най-вече с Асеманиевото евангелие и Синайския требник. В езика се наблюдава смесване на старинни с по-нови особености. Една част от ръкописа (1 лист и част от друг) е открита от Виктор Григорович в Рилския манастир и е известна като “Лист на Григорович”. Тя съдържа молитви. През 1880 г. Константин Иречек вижда отпечатъци върху дървените подвързии на Рилския сборник от 1473 г. През 1936 г. в подвързията на същия сборник Йордан Иванов открива нови два листа. Пази се в две библиотеки под три сигнатури: 1 л. и една част от лист 8 (Санкт-Петербург, РБАН 24.4.15, сбирка на И. И. Срезневский 62), 6 листа и няколко откъслека , включително и отпечатъци от глаголическия текст в подвързията на кирилски ръкопис 3/6 от 1473 г. (библиотека на Рилския манастир и в подвързията фрагментарно запазени листа и части от листове и два отпечатъка). Листът с молитви се пази в РБАН, Санкт-Петербург, сигн. 24.4.17 (сбирка на И.И. Срезневский 64). Издание: Ильинский 1909 (листът на Григорович)[92]; Гошев 1956 (целият текст в кирилска транслитерация)[93]. За атрибуцията вж. Смядовски 1980[94]. Литература: Велчева 2003[95]; Смядовски 2003[96].

24. Хилендарски листове. X век. Кирилски паметник. 2 листа. Откъслек от по-голям ръкопис, който не е добре запазен. Съдържа откъс от поучение на Кирил Иерусалимски (315-386). Отразява превод от гръцки, който е бил направен по времето на цар Симеон (893-927). Намерен от Виктор Григорович през 1844 г. в Хилендарския манастир на Света гора (Атон) и подарен от него на библиотеката на Одеския университет. Сега се съхранява в Одеската държавна научна библиотека (сигн. Р 1/533). Издания: Кульбакин 1900[97], Минчева 1978[34]: 24 – 39; Lysaght 1982[30]: 135 – 142. Литература: Велчева 2003[98]; Минчева 2003в[99].

25. Македонски кирилски лист (Лист на Гилфердинг, Гилфердингов лист). X век, първа половина. Съдържа откъс от трактат за преводаческото изкуство от неизвестен славянски автор. Изказани са предположения за авторство на текста на Йоан Екзарх, Константин-Кирил Философ, Методий, Константин Преславски. Почеркът е архаично наклонено висящо писмо с близки паралели в Енинския апостол и Савината книга. Правописът на текста е едноеров, с малък ер и със следи от глаголическо влияние (например използва се само глаголическата буква за ю– ⱓ). Правописът показва връзка с Преславски епиграфски кирилски паметници от края на IX – първата половина на X век. Паметникът е в лошо състояние – пергаментът е силно повреден. Листът е открит от А. Ф. Гилфердинг през 1857 г. на Балканите, но къде по-точно не е известно. Смята се, че това става в Македония, откъдето произлиза и името му. Сега се съхранява в Библиотеката на Руската академия на науките в Санкт Петербург (сб. на И. И. Срезневский № 63, сигн. 24.4.16). Издания: Ильинский 1906[100]; Vaillant 1948[101]; Минчева 1978[34]: 76 – 89, Минчева 1981[102]; Добрев 1981[103]. Литература: Trost 1973[104]; Naumow 1975[105]; Минчева 1995[106]; Икономова 2003[107].

26. Зографски листове. X век. 2 листа. Откъслек от по-голям ръкопис. Кирилски паметник. Съдържат откъс от съчинение на Василий Велики за монашеските правила. Открити са от П. Лавров през 1906 г. в Зографския манастир, където се пазят и до ден-днешен. Издания: Lavrov 1926[108], Lavrov, Vaillant 1930[109], Минчева 1978[34]: 39-45; Поповски, Петков, Бояджиев 2019: 23 – 36, 197 – 200[110]; Литература: Минчева 1985[111]; Христова 2003[112].

Епиграфски паметници[редактиране]

Надгробни и възпоменателни надписи[редактиране]

1. Надпис на Лазар. Двуезичен гръцко-старобългарски надпис. IX век, край – X век, начало. Намерен през 1977 г. в манастира до Голямата базилика в Плиска. Издания: Georgiev 1978[113]: 32-44; Malingoudis 1979[114]: 119; Popkonstantinov, Kronsteiner 1994[115]: 151-153.

2. Кирилско-глаголически надпис на инок Манасий от с. Цар Асен, Силистренско. IX век, край – X век, начало. Издания: Ангелов 1980[116]; Попконстантинов 1982[117]: 43-49; Popkonstantinov, Kronsteiner 1994[115]: 23-26.

3. Надпис на Антон. 921 г. Скална манастирска църква при с. Крепча, Търговищко. Издания: Константинов 1977[118]: 22-28, обр. 6а, 6б; Popkonstantinov, Kronsteiner 1994[115]: 48-50.

4. Надпис на Ана. Двуезичен гръцко-старобългарски надпис. X век. Намерен в местността „Селище“ в Преслав. Издания: Тотев 1966[119]: 39-45, Malingoudis 1979[114]: 25-26, Гълъбов 1980[120]: 57; Popkonstantinov, Kronsteiner 1994[115]: 186-187; вж. и Гюзелев 1967.

5. Надпис на Тудора. Открит при Кръглата църква на Преслав. X век. Издания: Миятев 1931[121]: 395-398, обр. 6; Иванова 1955[122]: 79-80, обр. 20; Гълъбов 1980[120]: 56; Malingoudis 1979[114]:43-44; Медынцева, Попконстантинов 1984[123]:74; Popkonstantinov, Kronsteiner 1994[115]: 172-173.

6. Надпис на Чургубиля Мостич. X век. Намерен през 1952 г. в местността „Селище“ до Преславската крепост. Издание с коментар: Станчев 1955[124]: 3-42, обр. 17, 18; Иванова 1955[122]: 43-144; Malingoudis 1979[114]: 32-36; Гълъбов 1980[120]: 56-57; Popkonstantinov, Kronsteiner 1994[115]: 184-185.

7. Надпис на Антуни. X век, край. Скална манастирска църква до с. Крепча, Търговищко. Издания: Константинов 1977[125]: 19-22, обр. 5а, 5б; Popkonstantinov, Kronsteiner 1994[115]: 46-47.

8. Самуилов надпис от 993 г. (Надпис на цар Самуил). Намерен през 1988 г. в с. св. Герман на Преспанското езеро, Гърция. Поставен от цар Самуил за помен на своите роднини. Издания: Успенский 1899[126]; Иванов 1931[127]: 23-25; Дуйчев 1940[128]: 141; Иванова 1955[122]: 60, обр. 13; Malingoudis 1979[114]:39-42; Гълъбов 1980[120]: 59-60; Popkonstantinov, Kronsteiner 1994[115]: 35-37.

9. Възпоменателен надпис за цар Самуил. 1014 г. Намерен през 2004 г. в с. Скрът, Петричко. Издания и превод: Грънчаров, Смядовски 2004[129]; Добрев 2007[130]: 443–500.

10. Надпис на Пресиян от 1061 г. Намерен в Източна Словакия. Издание: Tkadlčik 1983[131]; Димитров 2002[132]; Виздал, Николов 2006[133].

Ктиторски и строителни надписи[редактиране]

11. Надпис, открит в развалините на църква до с. Избул (Теке Козлуджа), Плискoвско. IX век, край -X век, начало. Издания: Иванова 1932-1933[134]: 319-321, 1955[122]: 98-99; Гълъбов 1980[120]: 58; Медынцева, Попконстантинов 1984[123]: 34, табл. IX; Popkonstantinov, Kronsteiner 1994[115]: 156-157.

12. Надпис на Павел Хартофилакс. X век, начало. На стената на кръщелнята в Кръглата църква в Преслав. Издания: Миятев 1929[135]: 115–116, обр. 3; Malingoudis 1979[114]: 27–28; Гълъбов 1980[120]: 55; Медынцева, Попконстантинов 1984[123]:28-41; Popkonstantinov, Kronsteiner 1994[115]: 176–177.

13. Воденски надпис на цар Самуил. 988–989 г. Издание и превод: Добрев 2007[130]: 9–441.

14. Битолски надпис на Иван Владислав. 1015-1016 г. Намерен при събарянето на Чауш джамия в Битоля през 1956 г. Издания: Бурмов 1959[136]: 84–86; Мошин 1966[137]: 51-61; Заимов, Тъпкова-Заимова 1970[138]; Гълъбов 1980[120]: 60; вж. и Божилов 1971[139].

Летописни надписи[редактиране]

15. Добруджански надпис от 943 г. Намерен върху строителен блок от крепост при с. Мирча вода, Северна Добруджа. Издания: Mareš 1951[140]; Богдан 1958[141]: 88–104; Malingoudis 1979[114]: 29–31, Гълъбов 1980[120]: 58; Popkonstantinov, Kronsteiner 1994[115]: 107–109; вж. и Гюзелев 1968[142]; Божилов 1973[143].

Надписи с приписков характер[редактиране]

Надписи, свързани с богослужението[редактиране]

16. Богослужебен надпис с прокимени. Преслав. Съдържа утрените и вечерните прокимени на седмичното богослужение. Дните на седмицата са на старобългарски, а прокимените – на гръцки. IX–X век. Издания: Миятев 1931[121]: 398–402, обр. 7, 8, 9; Гошев 1933: 233–251[144]; Иванова 1955[122]: обр. 19а и 19б; Гълъбов 1980[120]: 58; Медынцева, Попконстантинов 1984[123]: 71–74, обр. 17.1–3; Popkonstantinov, Kronsteiner 1994[115]: 178–182.

17. Гръцко-старобългарски надпис с текста на Пс. 53:3. Вътрешна страна на църквата в Равна, Провадийско. IX век, край – X век, начало. Издания: Попконстантинов 1984[145]; Popkonstantinov, Kronsteiner 1994[115]: 214-217.

18. Вечерен прокимен на глаголица. На страната на Кръщелнята от Кръглата църква в Преслав. X век, начало. Издания: Миятев 1929[135]: 1 14–115, обр. 2; Миятев 1931[121]: 394–396; Иванова 1932[146]: 227–230; Иванова 1955[122]: 76; Медынцева, Попконстантинов 1984[123]: 46–49, обр. 5; Константинова 1986[147]: 100–104; Popkonstantinov, Kronsteiner 1994[115]: 168–169.

19. Имена на светци върху керемиди. Χ век. Намерени в църквата-костница в местността „Селище“ до Преславската крепост. Издания: Иванова 1955[122]: 89-97, обр. 33; Гошев 1961[148]: 102 – 104, обр. 101, 102.

20. Надпис срещу еретиците. Открит през 1947 г. до с. Гиген, Никополско. X век. Издания: Гошев 1961[148]: 79 – 83, Malingoudis 1979[114]: 37 – 38; Маргос 1984[149]: 119-125; Popkonstantinov, Kronsteiner 1994[115]: 27 – 29.

21. Темнички надпис. Съдържа част от имената на 40-те Севастийски мъченици. X – XI век. Издания: Стоjановић 1913[150]; Иванова 1955[122]: 59 – 60, обр. 11, Гълъбов 1980[120]: 59; Popkonstantinov, Kronsteiner 1994[115]: 103 – 105.

22. Първомайски надпис. Старобългарско-гръцки надпис с началото на Евангелието според Йоан. X – XI век. Издания: Заимов 1983[151]; Popkonstantinov, Kronsteiner 1994[115]: 127 – 129.

23. Надпис с името на св. Климент, папа Римски. Вътрешна страна на църквата в Равна, Провадийско. IX век, край – X век, начало. Издания: Попконстантинов, Смядовски 1983[152]; Popkonstantinov, Kronsteiner 199[115]4: 214 – 217.

24. Фрагменти от рисувани надписи върху белоглинена керамика. IX – X в. Намерени в Преслав. Издания: Господинов 1946[153]: 85, обр. 35; Иванова 1955[124]: 77 – 78, 86 – 87, обр. 16 – 18; Гълъбов 1980[120]: 56; Медынцева, Попконстантинов 1984[123]: 74 – 75, обр. 17, вж. и Ваклинова 1995[154]; Попконстантинов, Добрев 1995[155]; Славова 2003[156].

25. Формулата „Исус Христос победи“. Мурфатлар, Румъния. Надпис върху църквата в манастирския комплекс. X век. Издание: Popkonstantinov, Kronsteiner 1994[115]: 86 – 87.

26. Цитат от Мат. 26:31 (Марк. 14:27). Мурфатлар, Румъния. Надпис върху църквата в манастирския комплекс. X век. Издание: Popkonstantinov, Kronsteiner 1994[115]: 88 – 89.

Отделни надписи с различна тематика[редактиране]

Бесарабски (Мурфатларски) надписи[редактиране]

Открити през 1960 – 1961 г. в манастирски комплекс в Северна Добруджа. Издания: Mihăilă 1964[157]: 39 – 58 = Михаилэ 1964[158]: 149 – 169; Barnea, Ştefănescu 1971[159]: 114, 195, 203 – 221; Malingoudis 1979[114]: 107 – 110; Гълъбов 1980[120]: 58 – 59; Popkonstantinov 1986[160]; Popkonstantinov, Kronsteiner 1994[115]: 61 – 102.

27. Глаголически надпис с името „Илия“. X век. Издание: Popkonstantinov, Kronsteiner 1994[115]: 72 – 73.

28. Кирилски надпис с името „Илия“. X век. Издание: Popkonstantinov, Kronsteiner 1994[115]: 72 – 73.

29. Надпис с дата 15 октомври. X век. Издание: Popkonstantinov, Kronsteiner 1994[115]: 74 – 75.

30. Надпис на Симеон. X век. Издание: Popkonstantinov, Kronsteiner 1994[115]: 76 – 77.

31. Надпис за църквата „Св. Георги“. X век. Издание: Popkonstantinov, Kronsteiner 1994[115]: 78 – 79.

32. Надпис за поклонение в църквата. X век. Издание: Popkonstantinov, Kronsteiner 1994[115]: 80 – 81.

33. Надпис на Ян и Димиян. X век. Издание: Popkonstantinov, Kronsteiner 1994[115]: 76 – 77.

34. Надпис „длъжни сме“. X век. Издание: Popkonstantinov, Kronsteiner 1994:[115] 90 – 91.

35. Надпис с вероятно упоменаване на името Ян. Мурфатлар, Румъния. Църква в манастирския комплекс. X век. Недобре запазен. Издание: Popkonstantinov, Kronsteiner 1994[115]: 94 – 95.

Варош[редактиране]

36. Надпис от 996 г. на Андрей. Върху колона от развалините на манастира „Св. Архангели“ край с. Варош, Прилепско (сега квартал на Прилеп). Издания: Иванов 1931[127]: 26 – 28; Гошев 1961[148]: 88; Гълъбов 1980[120]: 60; Popkonstantinov, Kronsteiner 1994[115]: 243 – 244.

Крепча, Търговищко[редактиране]

37. Надпис на инок Момчил. Скална църква при с. Крепча, Търговищко. X век. Издание: Popkonstantinov, Kronsteiner 1994[115]: 52 – 53.

38. Надпис на Славомир. Скална църква при с. Крепча, Търговищко. X век. Издание: Popkonstantinov, Kronsteiner 1994[115]: 54 – 55.

39. Надпис на Герги Граматик. Скална църква при с. Крепча, Търговищко. X век. Кирило-глаголически. Издание: Popkonstantinov, Kronsteiner 1994[115]: 57.

40. Надпис на игумен Анани. X век. Издание: Popkonstantinov, Kronsteiner 1994[115]: 54 – 57.

41. Надпис от скалната църква при с. Крепча, Търговищко (недовършен). X век. Издание: Popkonstantinov, Kronsteiner 1994[115]: 52 – 53.

Охрид[редактиране]

42. Надпис от църквата „Св. Архангели“ в Охрид. X – XI век. Издание: Иванов 1931[127]: 53.

Преслав[редактиране]

43. Надпис на Ян от кръщелнята в Кръглата църква на Преслав. X век. Издание: Popkonstantinov, Kronsteiner 1994[115]: 195.

44. Надписи на Ян и Яков от източната част на Преслав. X век. Издание: Popkonstantinov, Kronsteiner 1994[115]: 196 – 197.

45. Надпис на дякон Илия от източната врата на Вътрешния град на Преслав. X век. Издание: Popkonstantinov, Kronsteiner 1994[115]: 198 – 199.

46. Надпис върху керамика с обозначение на вместимостта (9 литра). От местността „Манастир“ в Преслав. X век. Издание: Popkonstantinov, Kronsteiner 1994:[115] 203; вж. и Ваклинова 1995[154]; Попконстантинов, Добрев 1995[155]; Славова 2003[156].

47. Надписи на крепостната стена на Вътрешния град в Преславската крепост. X век. Издания: Лисицов 1979[161]: 181 – 182, обр. 10; Константинов 1980[162]: 29 – 30.

48. Надпис с обозначение 22 февруари от местността „Селище“ в Преслав. X век. Издание: Popkonstantinov, Kronsteiner 1994[115]: 202.

49. Надпис от 931 г. върху парче от глинен съд. Открит в Преслав. Издания: Ovčarov 1976[163]; Допълнения: Malingoudis 1979[114]: 121; Константинов 1980[162]; Popkonstantinov, Kronsteiner 1994[115]: 204 – 205.

50. Надпис на Герги. X век. Преслав, южно от двореца. Издание: Тотев[119] 1966: 39-41, обр. 1; Гълъбов 1980[120]: 57.

51. Надпис върху северната страна на кръщелнята в Кръглата църква в Преслав. X век. Издание: Медынцева, Попконстантинов 1984[123]: 43 – 46, обр. IV.3,4.

52. Фрагмент от старобългарски надпис върху керамична плочка. Преслав. X век. Издания: Миятев 1929[135]: 118, обр. 4.2; Миятев 1931[121]: 392 – 393; вж. и Ваклинова 1995[154]; Попконстантинов, Добрев 1995[155]; Славова 2003[156].

53. Надпис върху каменен блок от местността „Селище“ в Преслав. X век. Издание: Константинов 1980[162]: 294 – 295, обр. 8, 8а.

54. Надпис на Варгил. 1012–1013 г. Издание: Майсторски 2003; срв. Павлов 2012[164].

Равна, Провадийско[редактиране]

55. Гръцко-старобългарски надпис на Марин. Външна страна на църквата в Равна, Провадийско. X век. Издание: Popkonstantinov, Kronsteiner 1994[115]: 218 – 219.

56. Надпис с името Марина. Външна страна на църквата в Равна, Провадийско. X век. Издание: Popkonstantinov, Kronsteiner 1994[115]: 220 – 221.

57. Отделни малки кирилски надписи (графити) от външната страна на църквата в Равна, Провадийско. X век. Издание: Popkonstantinov, Kronsteiner 1994[115]: 222 – 225.

58. Надпис със споменаване на понеделник пладне. Външна страна на църквата в Равна. X век. Издание: Popkonstantinov, Kronsteiner 1994[115]: 232 – 233.

Черноглавци, Шуменско[редактиране]

59. Глаголически надпис от с. Черноглавци, Шуменско. X век. Издание: Velčeva 2000[165]: 45.

60. Надпис от 18 септември 8463 г. (954/955 г.) Издание: Балабанов, Тихова 2002[166]; срв. и Тихова 2002[167].

Шумен[редактиране]

61. Надпис с думата „богоин“. Крепост на Шумен. IX век, край. Издание: Бешевлиев 1979[168]: 225; Popkonstantinov, Kronsteiner 1994[115]: 242.

Амулети[редактиране]

62. Оловен кирилско-глаголически амулет против дявола. X век. Издание: Попконстантинов 2004[169].

63. Оловен кръст – амулет от с. Голеш, Силистренско. X век. Издание: Popkonstantinov, Kronsteiner 1994[115]: 31 – 33.

64. Оловен амулет от крепостта Крън, Казанлъшко. X век. Издание: Popkonstantinov, Kronsteiner 1994[115]: 38 – 40.

65. Оловен амулет от острова Пъкуйул луй Соаре (Păcuiul lui Soare) близо до Силистра. X век. Издание: Popkonstantinov, Kronsteiner 1994[115]: 121 – 126.

66. Оловен амулет от крепостта на Перник. X век. Издание: Popkonstantinov, Kronsteiner 1994[115]: 133 – 138.

67. Старобългарско-гръцки оловен амулет от крепостта Пет Могили, Шуменско. Χ век. Издание: Popkonstantinov, Kronsteiner 1994[115]: 139 – 142.

68. Оловен амулет от крепостта до с. Руйно, Силистренско. Χ век. Издание: Popkonstantinov, Kronsteiner 1994[115]: 236 – 240.

69. Оловен амулет от сбирката на Националния исторически музей, София. Χ век. Послание на цар Авгар. Издание: Popkonstantinov 1999.

70. Оловен амулет от с. Одърци, Добричко. Χ век, втора половина. Издания: Дончева, Попконстантинов 1988[170], 1994[171]; Дончева-Панайотова 1999[172].

71. Оловен амулет от крепостта Кълъраш, Румъния. Χ – ΧΙ век, начало. Издание: Popkonstantinov, Kronsteiner 1994[115]: 17 – 21.

72. Оловен амулет от с. Орешак, Варненско. 10-11 век, начало. Издание: Popkonstantinov, Kronsteiner 1994[115]: 117-119.

Отделни имена и подписи върху печати, монети, медальони, керамика[редактиране]

73. Надпис на Показ върху амфора от Плиска. Χ век. Издание: Popkonstantinov, Kronsteiner 1994[115]: 154 – 155.

74. Надпис върху парче от глинен съд. Χ век. Намерен през 1977 г. във Вътрешния град на Преславската крепост. Издание: Марков, Лисицов 19[173]81.

75. Надпис на Мартин от Преслав. Χ век. Издание: Миятев, Иванова 1933[174]: 220-221; Popkonstantinov, Kronsteiner 1994[115]: 200 – 201.

76. Лолин прешлен. Надпис върху глинен прешлен от вретено. Намерен край Кръглата църква в Преслав. Χ век. Издания: Миятев 1931[121]: 402, 1932: 173; Иванова 1955[122]: 80, обр.21; Медынцева, Попконстантинов 1984[123]: 74, обр. 17.4; Popkonstantinov, Kronsteiner 1994[115]: 189.

77. Надпис върху дръжка от глинен съд. Намерен в Плиска. Издание: Михайлов 1955[175]: 80–83, обр. 29.

78. Златен пръстен с надпис от Пазарджик. Χ век. Издание: Popkonstantinov, Kronsteiner 1994[115]: 131 – 132.

79. Надпис върху печата на Георги Синкел. Οтпечатък от матрицата. Открит в местността „Селище“ в Преслав. Издания: Герасимов 1935[176]: 356, обр. 196, 197; 1955[177]; 1976[178]; Иванова 1955[122]: 84 – 86, обр. 27; Гълъбов 1980[120]: 57; Popkonstantinov, Kronsteiner 1994[115]: 188.

80. Имена върху керамичен прешлен. Източно от църквата в Равна, Провадийско. Издание: Popkonstantinov, Kronsteiner 1994[115]: 228.

81. Надпис върху печат на цар Петър. Около средата на X век. Издание: Йорданов 2001[179]: № 120, с. 65–66 за споровете относно автентичността му.

82. Имена от скалната църква при с. Крепча, Търговищко. X век. Издание: Popkonstantinov, Kronsteiner 1994[115]: 58 – 59.

83. Имена от църквата при местността „Селище“ в Преслав. X век. Издание: Popkonstantinov, Kronsteiner 1994[115]: 190 – 194.

84. Имена от външната страна на църквата в с. Равна, Провадийско. X век. Издание: Popkonstantinov, Kronsteiner 1994[115]: 226 – 227.

85. Графит на Нерад. Мурфатлар, Румъния. Върху страната на олтара в манастирската църква. X век. Издание: Popkonstantinov, Kronsteiner 1994[115]: 92 – 93.

Абдецедари[редактиране]

86. Глаголическа азбука. Част. X век, начало. Издания: Гошев 1961[148]: 61-66, обр. 53, табл. VIa, Viб; Медынцева, Попконстантинов 1984[123]: 49 – 54, Popkonstantinov, Kronsteiner 1994[115]: 166 – 167.

Отделни букви[редактиране]

87. Отделни глаголически букви върху страната на кръщелнята от Кръглата църква в Преслав. X век, начало. Издание: Popkonstantinov, Kronsteiner 1994[115]: 170 – 171.

88. Отделни глаголически букви от Равна, Провадийско. X век. Издание: Popkonstantinov, Kronsteiner 1994[115]: 212 – 213.


Съкращения[редактиране]

КМЕ: Кирило – Методиевска енциклопедия,

КМЕ 1: Петър Динеков (гл. ред.). 1985. Кирило – Методиевска енциклопедия. Т. 1. София: БАН.

КМЕ 2: Петър Динеков (гл. ред.). 1995. Кирило – Методиевска енциклопедия. Т. 2. София: Университетско издателство „Св. Климент Охридски“.

КМЕ 3: Лиляна Грашева (гл. ред.). 2003а. Кирило – Методиевска енциклопедия. Т. 3. София: БАН

КМЕ 4: Лиляна Грашева (гл. ред.). 2003б. Кирило – Методиевска енциклопедия. Т. 4. София: БАН

СЛЕР: Донка Петканова (съст.). 2003. Старобългарска литература. Енциклопедичен речник. Второ преработено и допълнено издание. Велико Търново: Абагар.

Литература[редактиране]

Бояджиев, Андрей. 2008. Писменост. Кирилица и глаголица. Връзка с епиграфиката. Паметници. В: Анисава Милтенова (ред.), История на българската средновековна литература. София: Изток-Запад , 54–75.

Велчева, Боряна и Андрей Тодоров. 1993. За нова хронология на ранните славянски недатирани ръкописи. Славянска филология 21. 14–21.

Дограмаджиева, Екатерина. 2003. Старобългарски паметници. В: КМЕ 3, 746–753.

Дуйчев, Иван. 1940. Из старата българска книжнина. Т. 1. Книжовни и исторически паметници от Първото българско царство. София: Хемус.

Тотоманова, Анна-Мария. 2003а. Глаголически паметници. В: СЛЕР, 118–119.

Тотоманова, Анна-Мария. 2003б. Кирилски паметници. В: СЛЕР, 251.



  1. ↑ Jagić, Vatroslav. 1879. Quattor evangeliorum codex glagoliticus olim Zographensis nunc Petropolitanus. Berolini.
  2. ↑ 2,0 2,1 Добрев, Иван. 1985е. Зографско евангелие. В: Кирило-методиевска енциклопедия, Т. 1, с. 734–740.
  3. ↑ Христова, Искра. 2003е. Зографско евангелие. В: СЛЕР, с. 207.
  4. ↑ Ягич, Ватрослав 1883. Памятник глаголической письменности. Мариинское четвероевангелие с примечаниями и приложениями. Санкт Петербург. (фототип. преиздание Graz, 1960).
  5. ↑ Славова, Татяна. 2003. Мариинско евангелие. В: СЛЕР, 294–295.
  6. ↑ Алтбауер, Моше 1973. Добромирово евангелие. Кирилски споменик от XII в. Т. 1. Скопjе: MAНУ. [Фототипно издание].
  7. ↑ Велчева, Боряна. 1975. Добромирово евангелие. Български паметник от началото на XII в. София: БАН.
  8. ↑ Станчев, Красимир. 1981. Неизвестные и малоизвестные болгарские рукописи в Париже. Palaeobulgarica / Старобългаристика 5(3). 85–91.
  9. ↑ 9,0 9,1 9,2 9,3 9,4 9,5 9,6 Tarnanidis, Ioannis C. 1988: The Slavonic Manuscripts Discovered in 1975 at St. Catherine's Monastery on Mount Sinai. Thessaloniki.
  10. ↑ Велчева, Боряна. 1991а. Новооткритата част на Добромировото евангелие в Синайския манастир “Св.Екатерина”. Годишник на Софийския университет Т. 82 (2) за 1988 г. 125–137.
  11. ↑ Jagić, Vatroslav. 1898–1899. Evangelium Dobromiri: ein altmacedonisches Denkmal der kirchenslavischen Sprache des XII. Jahrhunderts (Sitzungsberichte der Kaiserlichen Akademie der Wissenschaften in Wien, Philosophisch–historische Classe, 138, 1898, Abh. 2; 140, 1899, Abh. 3).
  12. ↑ Иванова-Мавродинова, Вера и Лиляна Мавродинова. 1999.Украсата на старобългарските ръкописи до края на XI век. Кирило-Методиевски студии 12. 5–86.
  13. ↑ Икономова, Живка. 2003в. Добромирово евангелие. В: СЛЕР, 142–143.
  14. ↑ Щепкин, Вячеслав Н. 1903. Саввина книга. (Памятники старославянского языка 1/ 2), Санкт-Петербург: Отделение русского языка и словесности Императорской Академии наук.
  15. ↑ Князевская, Ольга, Л. А. Коробенко, Екатерина Дограмаджиева 1999. Саввина книга: древнеславянская рукопись XI, XI–XII и конца XIII века. Москва: Индрик.
  16. ↑ Щепкин, Вячеслав Н. 1899. Рассуждение о языке Саввиной книги. Санкт-Петербург: Отделение русского языка и словесности Императорской Академии наук. https://archive.org/ details/razsuzhdeneoiaz/00shchgoog (1 юни 2015).
  17. ↑ Погорелов, В. А. 1927. Из наблюдений в области древнеславянской переводной литературы. III. Опыт изучения текста Саввиной книги. Sborník filosofické fakulty University Komenského v Bratislavě 5. 1–119.
  18. ↑ Sławski, Franciszek. 1963. Uwagi o słownictwie Księgi Sawy. In: Tadeusz Milewski, Jan Safarewicz and Franciszek Sławski (red.), Studia linguistica in honorem Thaddaei Lehr-Spławiński. Warszawa: Państwowe Wydawnictwo Naukowe.
  19. ↑ Sławski, Franciszek. 1978. O archaizmach i innowacjach Księgi Sawy. Slavia 47. 338–339.
  20. ↑ Новикова, А. С. 1967. О некоторых отличиях Саввиной книги в области употребления падежей. Вестник Московского университета. Филология 3. 47–59
  21. ↑ Новикова, А. С. 1968. О своеобразии употребления предложно-падежных форм в Саввиной книге. Вестник Московского университета. Филология 4. 32–36.
  22. ↑ Дограмаджиева, Екатерина. 2003б. Савина книга. В: КМЕ 3, 506–515.
  23. ↑ Христова, Искра. 2003. Савина книга. В: СЛЕР, 438.
  24. ↑ Кръстанов, Трендафил, Анна-Мария Тотоманова и Иван Добрев. 1996. Ватиканско евангелие. Старобългарски кирилски апракос от X в. в палимпсестен кодекс Vat. Gr. 2502. София: CIBAL.
  25. ↑ Mussakova, Elisaveta. 1994. Der kyrillische Palimsest in Cod. Vat. gr. 2502 und sein Schmuck. Palaeobulgarica / Старобългаристика 18(1). 37–57.
  26. ↑ Джурова, Аксиния. 2002. Украсата на Ватиканския палимпсест Vat. gr. 2502 (Monumenta slavico- byzantina et mediaevalia europensia 16). София: Университетско издателство „Св. Климент Охридски“.
  27. ↑ Мъжлекова, М. 2004. Специализираните морфологични средства за изразяване на притежание във Ватиканския палимпсест. Велико Търново: Университетско издателство „Св. Св. Кирил и Методий“.
  28. ↑ Мъжлекова, М. 2005. Специализираните синтактични средства за изразяване на притежание във Ватиканския палимпсест. Велико Търново: Университетско издателство „Св. Св. Кирил и Методий“.
  29. ↑ Ильинский, Григорий А. 1915. Охридские глаголические листки. Отрывок древне-церковно-славянского евангелия XI в. (Памятники старославянского языка 3/2). Петроград.
  30. ↑ 30,0 30,1 Lysaght, Thomas A. 1982. A Selection of Ancient Slav Literary Monuments: Incorporating Monumenta Minora palaeobulgaricae. Vienna: Fassbaender.
  31. ↑ Дограмаджиева, Екатерина. 1995. Охридски листове. В: КМЕ 2, 903–905.
  32. ↑ Христова, Искра. 2003п. Охридско евангелие (Охридски глаголически листове). В: СЛЕР, 341–342.
  33. ↑ Карский, Е. Ф. 1904. Листки Ундольского. Отрывок кирилловского евангелия XI века. Фототипическое воспроизведение текста и исследование письма и языка (Памятники старославянского языка Т. I, вып. 3). Санктпетербург: Типография Императорской академии наук.
  34. ↑ 34,0 34,1 34,2 34,3 Минчева, Ангелина. 1978. Старобългарски кирилски откъслеци (Български езикови паметници). Т. 1. София: БАН.
  35. ↑ Минчева, Ангелина. 1995в. Листове на Ундолски. В: КМЕ 2, 535–538.
  36. ↑ Христова, Искра. 2003. Листове на Ундолски. В: СЛЕР, 281–282.
  37. ↑ Vajs, Jozef et Jozef Kurz. 1929 – 1955: Evangeliarium Assemani. Codex Vaticanus 3, slavicus glag. T. 1. Prolegomena, tabulae. Pragae, 1929; T. 2. Úvod, text v přepise cyrilském, poznámky textové, seznamy čtení. Vyd. J. Kurz, Praha, 1955.
  38. ↑ Иванова-Мавродинова, Вера и Аксиния Джурова 1981. Асеманиевото евангелие. Старобългарски глаголически паметник от X век. Т. 1. Факсимилно издание. Т. 2. Художествено-историческо проучване. София: БАН.
  39. ↑ Минев, Димитър. 1985. Асеманиево евангелие. В: КМЕ 1, 124–134.
  40. ↑ Икономова, Живка. 2003б. Асеманиево евангелие. В: СЛЕР, 54–55.
  41. ↑ 41,0 41,1 Добрев, Иван. 1972. Глаголическият текст на Боянския палимпсест. Старобългарски паметник от края на XI век. София.
  42. ↑ Славова, Татяна. 2003. Боянско евангелие. В: СЛЕР, 79–78.
  43. ↑ Добрев, Иван. 1985б. Боянски палимпсест. В: КМЕ 1, 236.
  44. ↑ Добрев, Иван. 1971. Палимпсестовите части на Зографското евангелие. В: Константин-Кирил Философ. Доклади от симпозиума, посветен на 1100-годишнината от смъртта му. София. 157–164.
  45. ↑ Altbauer, Moshé und František V. Mareš 1980. Fragmentum glagoliticum evangeliarii palaeslovenici in codice Sinaitico 39 (palimpsestum). Anzeiger der Österreichischen Akademie der Wissenschaften. Phil.-hist. Klasse 117/6. 139–152.
  46. ↑ Koch, Christian. 1983. Anmerkungen zum Fragmentum Sinaiticum. Zeitschrift für slavische Philologie 43(1). 6–27.
  47. ↑ 47,0 47,1 47,2 47,3 47,4 47,5 47,6 47,7 Велчева, Боряна. 1999. Късната българска глаголица. Кирило-Методиевски студии 12. 87–153.
  48. ↑ Altbauer, Moshé und František V. Mareš 1981. Das Palimpsest-Fragment eines glagolitischen Evangeliars im Codex Sinaiticus 39. Ein neues altkirchenslavisches kanonisches Denkmal. Wiener slavistischer Almanach 7. 253–258.
  49. ↑ Дограмаджиева, Екатерина. 2003в. Синайски глаголически палимпсест, Синайски фрагмент. В: КМЕ 3, 603–604.
  50. ↑ Мирчев, Кирил, Христо Кодов. 1965. Енински апостол. Старобългарски паметник от XI век. София: БАН.
  51. ↑ Кодов, Христо. 1983. Енински апостол. Факсимилно издание. София: НБКМ.
  52. ↑ Дограмаджиева, Екатерина. 1985. Енински апостол. В: Кирило-Методиевска енциклопедия 1, 652–655.
  53. ↑ Икономова, Живка. 2003г. Енински апостол. В: Старобългарска литература. Енциколедичен речник. 2. изд., с. 162–163.
  54. ↑ Северьянов, Сергей. 1922. Синайская псалтырь. Глаголический памятник XI века. Петроград.
  55. ↑ Altbauer, Moshé 1971: Psalterium Sinaiticum. An 11th Century Glagolitic Manuscript from St. Catherine's Monastery, Mt. Sinai. Skopje.
  56. ↑ Mareš, František V. (ed.) 1997: Psalterium Sinaitici pars nova (monasterii s. Catharinae codex slav. 2/N). Ad editionem praeparevunt Petra Fetková, Zoe Hauptová, Václav Konzal, Ludmila Pacnerová, Jana Švábová sub redactione Francisci V. Mareš. (Österreichische Akademie der Wissenschaften, historsiche Klasse. Schriften der Balkankommision, Philologische Abteilung 38. Fontes 2). Wien: Verlag der Österreichischen Akademie der Wissenschaften.
  57. ↑ Илчев, Петър. 1979: Текстова структура на Синайския псалтир. Във: Владимир И. Георгиев (ред.), Изследвания върху историята и диалектите на българския еик. Сборник в памет на чл.-кор. Кирил Мирчев, 200–205. София.
  58. ↑ Илчев, Петър. 1980: Синайският псалтир и неговите писачи. В: Славянска палеография и дипломатика. София, 89–95.
  59. ↑ Бояджиев, Андрей. 2003. Синайски Псалтир. В: СЛЕР, 454–455.
  60. ↑ Пенкова, Пиринка и Ивона Карачорова. 2003. Синайски псалтир. В: КМЕ 3, 616–622.
  61. ↑ Miklas, Heinz (Hrsg.). 2012. Psaterium Demetrii Sinaitici : Monasterii s. Catharinae codex slav. 3/N, adiectis foliis medicinalibus. Wien: Hozhausen.
  62. ↑ Marti, Roland. 1999. Abecedaria. A Key to the Original Slavic Alphabet. In Thessaloniki – Magna Moravia. Proceedings of the international conference, Thessaloniki 16 – 19 October 1997, 175–200. Thessaloniki: Hellenic Association for Slavic Studies : SS Cyril and Methodius Center for Cultural Studies.
  63. ↑ 63,0 63,1 Добрев, Иван и Татяна Славова. 1995. Старобългарски текстове. Христоматия за университетите. София. (Второ издание София, 1996).
  64. ↑ Добрев, Иван. 1990: Българска народна лексика в един ръкопис от XII век. В: Лилия Илиева (ред.), Христоматия по съвременен български език. 10–28. Благоевград.
  65. ↑ 65,0 65,1 Rosenschon, Ursula. 1994. Sechs Seiten medizinischer Rezepte im glagolitischen Psalter 3/N des Sinaiklosters. Byzantinoslavica 55 (2). 304–335.
  66. ↑ Mareš, František V. (ed.) 1997: Psalterium Sinaitici pars nova (monasterii s. Catharinae codex slav. 2/N). Ad editionem praeparevunt Petra Fetková, Zoe Hauptová, Václav Konzal, Ludmila Pacnerová, Jana Švábová sub redactione Francisci V. Mareš. (Österreichische Akademie der Wissenschaften, historsiche Klasse. Schriften der Balkankommision, Philologische Abteilung 38. Fontes 2). Wien: Verlag der Österreichischen Akademie der Wissenschaften.
  67. ↑ Нiмчук, В. 1983. Київськи глаголичнi листки – най-давнiша пам'ятка слов'янської писемностi. Kиїв: Наукова думка.
  68. ↑ Schaeken, Jos. 1987. Die Kiever Blätter. Amsterdam (Studies in Slavic and General Linguistics, vol. 9). Schriftzeichen – Sprachdenkmäler (mit Textproben, Glosar und Flexionsmustern). Altkirchenslavische Studien II (Slavistische Beitrgäge 382). München: Otto Sagner.
  69. ↑ Минчева, Ангелина. 1995б. Киевски листове. В: КМЕ 2, 248–260.
  70. ↑ Славова, Татяна. 2003ж. Киевски глаголически листове. В: СЛЕР, 245–246.
  71. ↑ Frček, Jan. 1933–1939. Eucholgium Sinaiticum, texte slave avec sources grecques et traduction française. I–II (Patrologia Orientalis, tomes XXIV.5, XXV.3). Paris: Firmin–Didot (Paris: Firmin–Didot / Turnhout: Brepols, 19892, 20033).
  72. ↑ Nachtigal, Rajko 1941–1942: Eucholgium Sinaiticum, starocerkovnoslovanski glagolski spomenik. I del. Fotografski posnetek; II del. Text s komentarjem s prilogo posnetka prvega lista odlomka sinajskega služebnika. Ljubljana: Slovenska Akademija znanosti in umetnosti.
  73. ↑ Лалева, Таня и Андрей Бояджиев. 2003. Синайски молитвеник (Евхологий, Требник). В: СЛЕР, 452–454.
  74. ↑ Пенкова, Пиринка и Марияна Цибранска. 2003. Синайски евхологий. В: КМЕ 3, 604–614.
  75. ↑ Пенкова, Пиринка. 2008. Речник-индекс на Синайския евхологий. София: Академично издателство „Проф. Марин Дринов“.
  76. ↑ 76,0 76,1 Schaeken, Jos. 1998. Palaeoslovenica. Würdigung neuentdeckter Handschriften. In: Dutch contributions to the Twelfth international congress of Slavists, Cracow: Linguistics (Studies in Slavic and general linguistics 24). 251–376. Amsterdam–Atlanta: Rodopi.
  77. ↑ Велчева, Боряна. 2003з. Синайски мисал. В: КМЕ 3, 615–616.
  78. ↑ Tarnanidis, Ioannis. C. 1990: Glagolitic Canon to Saints Peter and Paul (Sin. Slav. 4/N). Filologia e letteratura nei paesi slavi. Studi in onore di Sante Graciotti. A cura di Giovanna Brogi Bercoff, Mario Capaldo, Janja Jerkov Capaldo, Emanuela Sgambati. Roma, 91–97.
  79. ↑ Велчева, Боряна. 2003. Синайски малък миней. В: КМЕ 3, 614–615.
  80. ↑ Lunt, Horace G. 1958. On Slavonic Palimpsests. In: American Contributions to the Fourth International Congress of Slavicists. Moscow, September 1958. 191–209. 's -Gravenhage: Mouton.
  81. ↑ Велчева, Боряна. 1995в. Ленинградски палимпсест. В: КМЕ 2, 519–521.
  82. ↑ Кодов, Христо. 1966: Фрагмент от старобългарски ръкопис с глаголическа приписка. В: Боню Ангелов (ред.), Климент Охридски. Сборник от статии по случай 1050 години от смъртта му, 121–131. София: БАН.
  83. ↑ Попов, Георги. 2003е. Триоден фрагмент с глаголическа приписка. В: КМЕ 4, 178–180.
  84. ↑ Северьянов, Сергей 1904. Супрасльская рукопись. Санкт-Петербург. (Памятники старославянского языка 2/1).
  85. ↑ Заимов, Йордан и Марио Капалдо. 1982–1983. Супрасълски или Ретков сборник. Й. Заимов. Увод и коментар на старобългарския текст. М. Капалдо. Подбор и коментар на гръцкия текст. Т. 1, София: БАН, 1982; Т. 2, София: БАН, 1983.
  86. ↑ Славова, Татяна. 2003. Супрасълски сборник. В: СЛЕР, 500–501.
  87. ↑ Стефова, Лидия. 2003. Супрасълски сборник. В: КМЕ 3, 776–784.
  88. ↑ Dostál, Antonín. 1959. Clozianus. Staroslověnský hlaholský sborník tridentský a innsbrucký. Praha: Nakl. Československé akademie věd.
  89. ↑ Смядовски, Стефан. 1995а. Клоцов сборник. В: КМЕ 2, 347–351.
  90. ↑ Мусакова, Елисавета. 2000. Клоцовият сборник: Кодикологични и археографични добавки. In: Heinz Miklas, Sylvia Richter, Velizar Sadovski (Hrsg.), Glagolitica: Zum Uhrsprung der slavischen Schriftkultur (Schriften der Balkan-Kommission, Philologische Abteilung 41). 95–108. Wien: Verlag der Österreichischen Akademie der Wissenschaften.
  91. ↑ Христова, Искра. 2003. Клоцов сборник. В: СЛЕР, 254.
  92. ↑ Ильинский, Григорий А. 1909. Македонский глаголический листок. Отрывок глаголического текста Ефрема Сирина XI века (Памятники старославянского языка 1/6). Санкт-Петербург.
  93. ↑ Гошев, Иван. 1956. Рилски глаголически листове. София: БАН.
  94. ↑ Смядовски, Стефан. 1980а. Към въпроса за състава на Рилските глаголически листове. Български език 6. 500–501.
  95. ↑ Велчева, Боряна. 2003д. Рилски глаголически листове. В: СЛЕР, 431–432.
  96. ↑ Смядовски, Стефан. 2003. Рилски глаголически листове. В: КМЕ 3, 468–473.
  97. ↑ Кульбакин, Степан М. 1900. Хилендарские листки. Отрывок кирилловской письменности XI века (Памятники старославянского языка 1.1). Санкт-Петербург: Отделение русского языка и словесности Имп. Акад. наук.
  98. ↑ Велчева, Боряна. 2003и. Хилендарски листове. В: СЛЕР, 538–539.
  99. ↑ Минчева, Ангелина. 2003в. Хилендарски листове. В: КМЕ 4, 392–395.
  100. ↑ Ильинский, Григорий А. 1906. Македонский листок. Отрывок неизвестного памятника кирилловской письменности XI – XII вв. (Памятники старославянского языка 1/5). Санкт-Петербург.
  101. ↑ Vaillant, André. 1948. La préface de l'évangéliaire vieux-slave. Revue des études slaves 24(1). 5–20. http://www.persee.fr/doc/slave_0080-2557_1948_num_24_1_1465
  102. ↑ Минчева, Ангелина. 1981. За текста на Македонския кирилски лист и неговия автор. Старобългарска литература 8. 3–19.
  103. ↑ Добрев, Иван. 1981. Съдържа ли Македонският кирилски лист откъс от произведение на Константин Философ-Кирил за преводаческото изкуство. Старобългарска литература, 9. 20–32.
  104. ↑ Trost, K. 1973. Die Übersetzungstheoretischen Konzepzion des Cyrillisch-mazedonischen Blattes und des Prolog zum Bogoslovije des Exarchen Joann. Zugleich ein Beitrag zur Frage der Autorschaft Konstantin-Kyrills. In Johannes Holthusen, Erwin Koschmieder, Reinhold Olesh, Erwin Wedel (Hrsg.), Slavistische Studien zum VII Inernationalen Slavistenkongress in Warschau 1973, 425–525. München: R. Trofenik.
  105. ↑ Naumow, A. E. 1975. Najstarsze słowiańskie rozwazania o sztuce tłumaczenia. Zeszyty naukowe Uniwersytetu Jagiellоńskiego. Prace historycznoliteracie 33. 9–17.
  106. ↑ Минчева, Ангелина. 1995г. Македонски кирилски лист, Лист на Гилфердинг. В: КМЕ 2, 595–598.
  107. ↑ Икономова, Живка. 2003д. Македонски (Гилфердингов) лист. В: СЛЕР, 289–290.
  108. ↑ Lavrov, P. A. 1926. Les Feuillets du Zograph. Revue des études slaves 6(1). 5–23. http://www.persee.fr/ doc/slave_0080 – 2557_1926_num_6_1_7352
  109. ↑ Lavrov, P. A. et Vaillant, André. 1930: Les Règles du Saint – Basil en vieux slave: Les Feuillets du Zograph. Revue des études slaves 10(1). 5–35. http://www.persee.fr/doc/slave_0080 – 2557_1930 _num_10_1_7456
  110. ↑ Петков, П., К. Поповски, А. Бояджиев, Пергаментни кирилски откъселци от библиотеката на Зографската света обител. Св. Гора Атон, 2019.
  111. ↑ Минчева, Ангелина. 1985. Зографски листове. В: КМЕ 1, 728–730.
  112. ↑ Христова, Искра. 2003. Зографски листове. В: СЛЕР, 205–206.
  113. ↑ Georgiev, Pavel. 1978. Eine zweisprachige Grabinschrift aus Pliska. Palaeobulgarica 2(3). 32–44.
  114. ↑ 114,00 114,01 114,02 114,03 114,04 114,05 114,06 114,07 114,08 114,09 Malingoudis, Phaedon. 1979. Die mittelalterlichen kyrillischen Inschriften der Hämus – Halbinsel. Teil I. Die bulgarische Inschriften. Thessaloniki.
  115. ↑ 115,00 115,01 115,02 115,03 115,04 115,05 115,06 115,07 115,08 115,09 115,10 115,11 115,12 115,13 115,14 115,15 115,16 115,17 115,18 115,19 115,20 115,21 115,22 115,23 115,24 115,25 115,26 115,27 115,28 115,29 115,30 115,31 115,32 115,33 115,34 115,35 115,36 115,37 115,38 115,39 115,40 115,41 115,42 115,43 115,44 115,45 115,46 115,47 115,48 115,49 115,50 115,51 115,52 115,53 115,54 115,55 115,56 115,57 115,58 115,59 115,60 115,61 115,62 115,63 115,64 115,65 115,66 115,67 Popkonstantinov, Kazimir, und Otto Kronsteiner, Otto. 1994. Старобългарски надписи. Altbulgarische Inschriften. 1. Band. (Die Slawischen Sprachen 36). Wien: Gelehrte Ges.
  116. ↑ Ангелов, Николай. 1980. Старобългарски надпис от края на IX век от с. Цар Асен, Силистренски окръг. Археология 2. 35–38.
  117. ↑ Попконстантинов, Казимир. 1982. За четенето и тълкуването на надписа от Цар Асен, Силистренски окръг. Археология 3–4. 43–49.
  118. ↑ Константинов, Казимир. 1977. Два старобългарски надписа от скалния манастир при с. Крепча, Търговищки окръг. Археология 3. 19–28.
  119. ↑ 119,0 119,1 Тотев, Тотю. 1966. Два старобългарски надписа от Преслав. Български език, 1966, 1. 39–45.
  120. ↑ 120,00 120,01 120,02 120,03 120,04 120,05 120,06 120,07 120,08 120,09 120,10 120,11 120,12 120,13 120,14 Гълъбов, Иван. 1980: Старобългарски език с увод в славянското езикознание. Част 1. Увод и фонетика. София: Наука и изкуство.
  121. ↑ 121,0 121,1 121,2 121,3 121,4 Миятев, Кръстьо. 1931. Эпиграфические материалы из Преслава. Byzantinoslavica 3. 394–386.
  122. ↑ 122,00 122,01 122,02 122,03 122,04 122,05 122,06 122,07 122,08 122,09 Иванова, Вера. 1955. Надписът на Мостич и преславският епиграфски материал. В: Ст. Станчев, В. Иванова, М. Балан, П. Боев, Надписът на чъргубиля Мостич. 43–144. София: БАН.
  123. ↑ 123,0 123,1 123,2 123,3 123,4 123,5 123,6 123,7 123,8 Медынцева, Альбина, Казимир Попконстантинов 1984. Надписи из Круглой церкви в Преславе. София: БАН.
  124. ↑ 124,0 124,1 Станчев, Ст. 1955: Надгробният надпис на чъргубиля Мостич от Преслав. В: Ст. Станчев, В. Иванова, М. Балан, П. Боев. Надписът на чъргубиля Мостич, 3–42. София: БАН.
  125. ↑ Константинов, Казимир. 1977. Два старобългарски надписа от скалния манастир при с. Крепча, Търговищки окръг. Археология 3. 19–28.
  126. ↑ Успенский, Федор. 1899. Надпись царя Самуила. Известия Русского Археологического института в Константинополе 4(1). 1–4.
  127. ↑ 127,0 127,1 127,2 Иванов, Йордан. 1931. Български старини из Македония. 2 доп. изд. София (фототипно издание: под ред. на Димитър Ангелов, София: Наука и изкуство, 1970 ).
  128. ↑ Дуйчев, Иван. 1940. Из старата българска книжнина. Т. 1. Книжовни и исторически паметници от Първото българско царство. София: Хемус.
  129. ↑ Грънчаров, К. и Ст. Смядовски. 2004. Новооткритият надпис на цар Самуил. Български език 51(1). 7–13.
  130. ↑ 130,0 130,1 Добрев, Иван. 2007. Два Царсамуилови надписа. (Altbulgarische Studien 6). Linz: Slavia.
  131. ↑ Tkadlčik, Vojtěch. 1983. Cyrilský nápis v Michalovcích. Slavia 2. 113–123.
  132. ↑ Димитров, Христо. 2002. За разчитането и тълкуването на така наречения „Кирилски надгробен надпис на княз Пресиан от XI в.“ от Михаловце / Михалд (днешна Словакия). Palaeobulgarica / Старобългаристика 26 (4). 81–88.
  133. ↑ Виздал, М. и Николай Николов. 2006. Епиграфският паметник от ротондата в Михаловце в светлината на новите проучвания. Преславска книжовна школа 9. 408–425.
  134. ↑ Иванова, Вера 1932–1933: Старобългарският надпис от Теке-Козлуджа. Известия на Българския археологически институт 7. 319–321.
  135. ↑ 135,0 135,1 135,2 Миятев, Кръстьо. 1929. Симеоновият век. (Четиво по българска история; Популярно четиво 2.11). Пловдив: Хр. Г. Данов.
  136. ↑ Бурмов, Александър 1959: Новонамерен старобългарски надпис в НР Македония. Пламък 10. 84–86 ( = Бурмов, Ал. Избрани произведения. Т. I. София, 1968, 192–195).
  137. ↑ Мошин, Владимир. 1966. Битољска плоча из 1017 године. Македонски jазик 17. 51–61.
  138. ↑ Заимов, Йордан и Василка Тъпкова-Заимова. 1970. Битолски надпис на Иван Владислав, самодържец български. София: БАН.
  139. ↑ Божилов, Иван. 1971. Битолският надпис на цар Иван-Владислав и някои въпроси на средновековната българска история. Исторически преглед 1. 84–100.
  140. ↑ Mareš, František V. 1951. Dva objevy starých slovanských napisů (v SSSR u Smolenske a v Rumunsku). Slavia 20(4). 497–514.
  141. ↑ Богдан, Д. П. 1958. Добруджанская надпись 943 года. Палеографический и лингвистический очерк. Romanoslavica 1. 88–104.
  142. ↑ Гюзелев, Васил. 1968: Добруджанският надпис и събитията в България от 943 г. Исторически преглед 6. 40–48.
  143. ↑ Божилов, Иван. 1973. Надписът на жупан Димитър от 943 г. Теории и факти. Известия на Окръжния исторически музей и Българското историческо дружество 1. 37–58.
  144. ↑ Гошев, Иван 1933. Българо-гръцки литургически фрагмент от Преслав. Годишник на Народния археологически музей в София 5. 233–251.
  145. ↑ Попконстантинов, Казимир. 1984: Новооткрит двуезичен надпис от Равна. В: Сборник в памет на проф. Ст. Ваклинов. София. 231–235.
  146. ↑ Иванова, Вера 1932. Следите от глаголица в Източна България. Byzantinoslavica 5. 227–235.
  147. ↑ Константинова, Величка 1986: Бележки върху няколко старобългарски надписа. Език и литература 5, 100–104.
  148. ↑ 148,0 148,1 148,2 148,3 Гошев, Иван. 1961. Старобългарски глаголически и кирилски надписи от IX и X в. София: БАН.
  149. ↑ Маргос, Ара 1984. Някои бележки по четенето на противобогомилския надпис от средновековната църква при с. Гиген. Старобългарска литература 15. 119–125.
  150. ↑ Стоjановић, Љ. 1913. Темнићки натпис X – XI в. Jужнословенски филолог 1–2. 4–20.
  151. ↑ Заимов, Йордан. 1983. Нов старобългарски паметник. Първомайски надпис от XI–XII в. Български език 4, 290–295.
  152. ↑ Попконстантинов, Казимир и Стефан Смядовски. 1983: За почитането на Климент, папа Римски в средновековна България. Старобългаристика / Palaeobulgarica 7 (4). 86–92.
  153. ↑ Господинов, Юрдан 1946. Нови находки в Преслав. Известия на българския археологически институт 15. 82–85.
  154. ↑ 154,0 154,1 154,2 Ваклинова, Маргарита. 1995. Керамика преславска. В: КМЕ 2, 240–244.
  155. ↑ 155,0 155,1 155,2 Попконстантинов, Казимир и Иван Добрев. 1995. Керамични надписи. В: КМЕ 2, 244–246.
  156. ↑ 156,0 156,1 156,2 Славова, Татяна. 2003. Керамични текстове. В: СЛЕР, 245.
  157. ↑ Mihăilă, G. 1964. Inscripţii slave vechi de la Basarabi (reg. Dobrogea). Studi şi cercetări linguistice 15. 39–58.
  158. ↑ Михаилэ, Г. 1964: Старославянские надписи, открытые в с. Басарбь (обл. Доброджа). Revue romaine de linguistique 9. 149–158.
  159. ↑ Barnea, I., Ştefanescu, Şt. 1971: Bizantini, Români şi Bulgari la Dunarea de jos. In: Din istoria Dobrogei, vol. 3, 114–221. Bucureşti.
  160. ↑ Popkonstantinov, Kazimir. 1986. Die Inschriften des Felsklosters Murfatlar. Die Slawischen Sprachen 10, 1986.
  161. ↑ Лисицов, Ст. 1979: Разкопки на източната крепостна стена от Вътрешния град на Преслав през 1973 – 1974. В: Плиска – Преслав 1, София. 181–182, обр. 10.
  162. ↑ 162,0 162,1 162,2 Константинов, Казимир. 1980. Два старобългарски надписа от Преслав. Векове 4. 25–30.
  163. ↑ Ovčarov, Dimiter. 1976: A cyrillic inscription of 931 in Preslav. Bulgarian Historical Review 2. 71–75.
  164. ↑ Павлов, Пламен. 2012а. Варгил. В: ККСБ, 99–100.
  165. ↑ Velčeva, Boriana. 2000. Berndt von Arnim und die Glagolica. In: Heinz Miklas, Sylvia Richter, Velizar Sadovski (Hrsg.), Glagolitica: Zum Ursprung der slavischen Schriftkultur. 43–47. Wien: Verlag der Österreichischen Akademie der Wissenschaften.
  166. ↑ Балабанов, Тодор и Мария Тихова. 2002. Надписът от 18 септември 6463 г. (954 г. / 955 г.) от с. Черноглавци, Шуменско, България. Преславска книжовна школа 6. 58–66.
  167. ↑ Тихова, Мария. 2002. Кой е свети Кастор от Черноглавския надпис от 18 септември 6463 г. (954 г. / 955 г.). Преславска книжовна школа 6. 67–75.
  168. ↑ Бешевлиев, Веселин 1979: Първобългарски надписи. София: БАН. (2-ро преработено и допълнено издание – София: БАН, 1992).
  169. ↑ Попконстантинов, Казимир. 2004: Кирилица и глаголица срещу дявола, или още един оловен амулет от X в. Старобългаристика / Palaeobulgarica 18(4). 69–75.
  170. ↑ Дончева, Людмила и Казимир Попконстантинов. 1988. За грамотността в средновековното селище при Одърци, Толбухинско. Сборник Добруджа 5, Варна, 96–99.
  171. ↑ Дончева, Людмила и Казимир Попконстантинов. 1994. Апокрифна молитва от Χ–XI в. Върху оловен амулет от с. Одърци. В: Велизар Велков (ред.), Сборник в чест на академик Димитър Ангелов, 288–292. София: БАН.
  172. ↑ Дончева-Панайотова, Людмила 1999. Одърци. Селище от Първото българско царство. София: БАН.
  173. ↑ Марков, Н., Лисицов, Ст. 1981. Нов старобългарски писмен паметник от Преслав. Старобългаристика 5(2). 79–85.
  174. ↑ Миятев, Кръстьо, Вера Иванова. 1933. Разкопките в Преслав през 1930 г. Прибавка от Вера Иванова. Годишник на Народния музей в София 5. 220–221.
  175. ↑ Михайлов, Ст. 1955. Археологически материали от Плиска. Известия на Археологическия институт 20. 1955, 80–83, обр. 29.
  176. ↑ Герасимов, Тодор. 1935. Три старобългарски моливдовула. 2. Моливдовул от IX в. Известия на Българския археологически институт 8. 356–359.
  177. ↑ Герасимов, Тодор. 1955. Нов моливдовул на Георги монах и синкел български. Известия на археологическия институт 20. 587–588.
  178. ↑ Герасимов, Тодор. 1976. Български и византийски печати от Преслав. Преслав 2. 125–141.
  179. ↑ Йорданов, Иван. 2001. Корпус на печатите на Средновековна България (Монетосечения и монетна циркулация на Балканите 6. Серия Сфрагистика 1). София: Агато̀.
Взето от „https://bg.wikibooks.org/w/index.php?title=Старобългарски_писмени_паметници&oldid=14854“.