Старогръцка архаика. Поява и развитие на лириката

От Уикикниги
Направо към навигацията Направо към търсенето

Старогръцката лирика възниква и се развива в епохата на архаиката (VIII - VI век пр.н.е.). Наименованието на тази културно-историческа епоха се налага, за да я отличи от следващата епоха - класиката.

Архаиката е време на значителни промени в живота на древните гърци. В началото на тази епоха те са малък и разединен народ, в периферията на големите култури на Предна Азия и Египет. Към края обаче се отличават културно, политически и дори военно от заобикалящите ги народи.

В този период се изграждат гръцките полиси и то с остри вътрешни борби, които засягат проблемите кой ще управлява и как ще управлява. При цялото многообразие на политическите процеси, те вървят в една посока - възникването на съвсем нова форма на обществена организация, непозната в тогавашния свят. Тя се основава на принципа на участие на всички пълноправни граждани в политическия живот и в отбраната.

Архаиката се характеризира с преодоляване на относителната изолация между някогашните малки аграрни общини и зараждане на дух на единство, не достатъчно силен, за да се преодолее политическата разпокъсаност, но който дава контируте на съзнание за етническо, езиково и културно родство. Едва сега се оформя понятието елини като общо наименование на всички гърци. В архаиката се развиват общогръцките религиозни центрове като знак за отварянето на елините едни към други. Религиозният живот е съсредоточен главно в рамките на полиса.

В културен план архаиката е подвижна и плодотворна епоха. Промените в икономиката, политиката, военното дело, подвижността и инициативността, които много гърци трябва да проявят, за да оцеляват и просперират, водят до развитие и в изкуството, литературата, науката и в мисленето. Усвоява се буквеното писмо и се заражда началното образование.

С архаиката в Гърция започва период на богата култура, в която словесното творчество се разнообразява. След епоса се появява лириката, после драмата, най-късно се появява прозата. Но и поезията с основните си жанрове, и прозата към края на епохата са налице.

Един от най-забележителните феномени в старогръцката култура е лириката. Понякога изследователите наричат архаиката "лирическата" епоха на Елада. Това не означава, че такъв тип песенно творчество не е съществувало и по-рано, нито че епосът престава да бъде най-популярният и представителен поетически жанр. Но действително в тази епоха за пръв път се появяват лирически автори, чиито имена и творби се записват и запомнят. В сравнение с епоса, те се изразяват по-лично, в много по-разнообрани поетични форми, с непознат до тогава усет за съвременност и актуалност.