Хитреци и крадци

Един хитрец напълнил чувал с дъбови шикалки, турил отгоре малко орехи, да ги закрие, и тръгнал да ги продава вместо орехи. Друг хитрец напълнил чувал с мъх, закрил го с малко вълна отгоре и тръгнал да го продава вместо вълна. Двамата се настигнали по пътя за пазара. След като се разбрали кой какво носи, съгласили се да си разменят стоките. Но понеже вълната е по-скъпа от орехите, орешарят дал на другия и една пара отгоре. Когато се завърнали по домовете си, какво да видят: вместо орехи - шикалки и вместо вълна - мъх! И двамата разбрали, че хубаво са се излъгали, но никой не съжалявал, защото си били разменили нищо за нищо. Само онзи, който дал едната пара, отишъл да си я иска. Като се научил другият, че оня иде за едната пара, легнал и се престорил на умрял. Жена му и децата му почнали уж да го оплакват. Но нали и оня бил хитрец - познал, че се преструват. Разтъжил се уж и той, па казал, че ще чака поне докато погребат умрелия. Роднините тогава решили да отнесат мъртвеца в църквата и да го оставят една нощ там, та дано неканеният гост си отиде. Оставили умрелия в църквата и си тръгнали, ала гостът казал: - Аз съм търгувал с него, затова не мога да го оставя така, ще го пазя тази нощ! Всички си отишли, а него оставили при умрелия. Среднощ крадци дошли в църквата да си делят крадените пари, защото знаели, че там е спокойно и има свещи. Живият, като ги видял, скрил се в олтара, а мъртвият си останал сред черквата. Крадците изсипали парите да ги делят, но имало и една хубава сабя, която трябвало да продадат някому. - Аз ще я купя - обадил се един крадец, - но дайте да я опитам на този мъртвец дали реже хубаво. Дали му я и той тръгнал към умрелия. Умрелият изведнъж скокнал и извикал: - Братя мъртви, дръжте тези разбойници! - Идем, идем - извикал другият от олтара и затропал, като че ли са наскачали много хора. Разбойниците се изплашили, оставили всичко и избягали. Вместо тях останали хитрите приятели да делят парите. Като свършили делбата, онзи си поискал едната пара, ала другият не му я давал. Почнали да се карат. В това време крадците изпратили едного да види много ли са мъртвите в църквата. Този, като чул, че се карат за една пара, бързо се върнал и викцал: "Бягайте да бягаме! Мъртвите са толкова много, че от цял куп пари на всекиго се паднало едва по пара, а за едного и една пара няма, та се карат!" Крадците избягали, а хитреците се помирили.