Речник на турските думи в българския език

Използвани само в миналото, а някои и до днес, както и такива, при които от основната турска дума е останал само коренът. Статиите са по азбучен ред и включват произношение на български език, граматична/стилистична информация (род, число, вид и пр.), значение на думата, изписване на турски език, и произход на думата.

Съдържание
А Б В Г Д Е Ж З И Й К Л М Н О П Р С Т У Ф Х Ц Ч Ш Щ Ъ Ю Я

---

Азбука

Българска азбука	Турска азбука	Произношение
А а	А а	а
Б б	В b	бе
В в	С с	дже
Г г	Ç ç	че
Д д	D d	де
Е е	Е е	е
Ж ж	F f	фе
З з	G g	ге
И и	Ğ ğ	г (или не се произнася; на турски се нарича "юмушак г", т.е. "меко г")
Й й	Н h	хе
К к	I ı	ъ
Л л	İ i	и
М м	J j	же
Н н	К к	ке
О о	L l	ле
П п	М м	ме
Р р	N n	не
С с	О о	о
Т т	Ö ö	йо
У у	Р р	пе
Ф ф	R r	ре
Х х	S s	cе
Ц ц	Ş ş	ше
Ч ч	Т т	те
Ш ш	U u	у
Щ щ	Ü ü	ю
Ъ ъ	V v	ве
Ь ь	Y y	йе
Ю ю	Z z	зе
Я я

Използвани съкращения

вкл.	— включителнo
истор.	— историческо
м.р.	— мъжки род
междум.	— междуметие
мн.ч.	— множествено число
нареч.	— наречие
неизм.	— неизменяемо по форма
обикн.	— обикновено
под.	— подобно
прен.	— преносно
пр.	— пример
прил.	— прилагателно
против.	— противоположно
разг.	— разговорно
собств.	— собствено име
спец.	— специализиран термин
ср.	— среден род
срв.	— за сравнение
съкр.	— съкратено
същ.	— съществително име
умал.	— умалително
част.	— частица
числ.	— числително име

A

Аба	ж.	1. Дебел вълнен плат; шаяк 2. Връхна мъжка дреха от същия плат	aba	арабски произход
Абдал	м.	Глупак	aptal	арабски произход
Авджия	м. разг. остар.	Ловец	avcı	тур. av - лов
Авер	м. разг.	Другар; приятел	havari	арабски произход
Ага	м. истор.	1.Звание на военачалник в Османската империя; 2.Почетно звание за виден турски гражданин в България (преди Освобождението)3. Господин; господар	аğа	турски
Адаш	м. разг.	Съименник	adaş	тур. от ad - име и daş - другар
Адет	м.	бройка, тур.
Хайде	междум.
Айран	м.	Мътеница; напитка от кисело мляко, разредено с вода (може и подсолено)	ayran	турски
Ак	прил.	Бял
Акран	м. разг. остар.	Връстник	akran	арабски
Акъл	м. разг.	Ум; разум	akıl	арабски
Ангария	истор.; остар.нареч.	1.  Принудителна, неплатена работа в Османската империя; 2. Безплатно, по принуда	angarya	гръцки - angarye
Антерия Анджак???	ж. истор.	Широка горна дреха (може подплатена); кафтан	entari	арабски
Ахпап	м. разг.	Приятел; другар	ahbap	турски
Апаш	Разбойник
Арабия	м. разг.	Добър човек; добряк	harabî	арабски
Аралък	м.	Процеп; цепка; пролука	aralık
Аркадаш	м.разг. остар.	Другар,приятел		турски
Армаган	м. разг.	Подарък	armağan
Аршин	м. остар.	1. Мярка за дължина, равна на 68 см. (съществува и руски аршин - 71 см.); 2.  Линия за измерване с тази дължина	arşın	арабски arş - лакът
Аскер	м. разг. остар.	Войник	asker	арабски
Аслан	м. остар.	Лъв	aslan или arslan	турски
Ат	м. разг.	Добре гледан кон; жребец	at	турски at-кон
Ата	м. разг.	баща; прародител; прадядо	ata	турски
Аферим	междум.	Браво; отлично	Aferin!	турски.
Ахмак	м.разг.	Груб израз за глупак	ahmak	арабски
Àшколсун	междум.	Браво,бе!	aşkolsun	турски

Б

Бабаит	м. разг.	Който се представя за силен и способен да се справи физически с всеки; склонен към саморазправа	babayiğit	турски-арабски произход
Бадева	нареч.	Даром; обикновено - напразно дадено нещо; на вятъра	bâd âver	персийски от bâd - вятър, âverden - донасям => "донесен от вятъра"
Баир		стръмен път	bayır	турски
Байгън	нареч.	дотяга ми; става ми прекалено (сладко, например)	baygın	турски - капнал , безсвестен, припаднал
Байрàк	м. разг.	Знаме	bayrak	турски-арабски произход
Байрактар	само мн.; м.; прен.	Знаменосец; водач	bayraktar	турски
Бакии	мн. разг.	Неизплатени дългове; заплетени, несвършени работи	bakiye	арабски, "нещо останало (за връщане)"
Бактисвам	гл. несв.	Омръзва ми; изморил съм се	bıkmak	турски
Бакшиш	м. (остар. или разг.)	1.Неголяма сума пари дадена над официалната цена като подарък(разговорно използуване) 2.Подарък	bahşiş	персийски - "подарък"
Бакър	м.	1. Металът мед; 2.  Метален съд с широко гърло и по-голямо дъно от мед	bakır	турски
Барабар	нареч.	Заедно; редом	beraber	турски
Бардак	м. пренеб.	На български се използва за публичен дом, на турски думата означава "сервиз", или чаша за безалкохолно и вода (чашата за алкохол е kadeh, а чашата за кафе е fincan)
Барут	м.	Взривно вещество	barut	турски < арабски < гръцки, barut < barud < pyritis (от pyr- огън)
Бастисвам	гл. несв.	Нападам неочаквано и ограбвам	bastı	турски, basmak - настъпвам
Батак	м.разг.	1. Блато; кално, заблатено място; тиня; 2.  (преносно) Безизходица, затруднено положение	batak	турски
Бахча	ж. остар.	Зеленчукова градина	bahçe	персийски от baġ - градина/лозе + умалителната наставката "çe"
Баш	прил. неизм.	1. Главен; първи в ерархия; начало, начело; 2.  Точно	baş	турски
Башибозук	м. истор.	Войник от нередовна турска войска в периода 18 - 19 век; свирепи и произволни жестокости	başıbozuk	турски от baş-глава и bozuk-развален
Бая	нареч. разг.	Доста; прекалено, немалко	baya	турски
Беглик	м. истор.	Данък в натура за феодалния владетел, след Освобождението - данък за овце и кози	beylik	турски
Безистен	м.	Голяма сграда със сводове и магазини	bezesten	турски
Бей	м. истор.	Титла на владетел, военен или едър земевладелец в Османската империя; господин	'bey '	турски
Бекяр/Бекярин	м. разг.	Неженен мъж, който живее сам	bekâr	арабски
Беля	ж.	Пакост, неприятност, беда	belâ	ар.
Берберин	м. остар.	Бръснар	berber	италиански, barbiere - бръснар, barba - брада
Берекет	м. разг.	Плодородие, изобилие	bereket	арабски о baraha - божия благословия
Бин	ж.	хиляда	bin	тур.
Бир	м.	един	bir	тур.
Битпазар	м.	Пазар за стари вещи	bitpazarı	тур. bit - въшка
Бичкия	ж.	Ръчен трион		тур.
Биз		ние	biz	тур.
Биз бизе		между нас	biz bize	тур.
Боаз	м. диал.	Планински проход; дефиле;теснина; (у турската реч думата има значението на "гърло”, "шия”)	boğaz	тур.
Боздуган	м.	Оръжие използвано в миналото (желязна топка с шипове на къса дръжка)	bozdoğan	тур.
Борч	м. разг.	Паричен дълг	borç	тур.
Бостан	м.	Място, засято с дини и пъпеши	bostan	перс. от bp-stan — градинка
Бостанджия	м.	1. Човек, който отглежда дини и пъпеши; 2. Охранител на султана във феодална Турция	bostancı	тур.
Бохча	ж. разг. диал.	Парче плат за пренос на багаж; вързоп; покривка	bohça	тур.
Бошлаф	м. разг.	Празни приказки	boş lâf	тур.
Боя	ж.	Багра, багрило	boya	тур.
Бракма	ж. разг.	Раздрънкан предмет, пред счупване	bırakma	тур.
Будала	ж. м. разг.	Глупак	budala	тур.
Буламач	м.разг.	Безвкусно ястие	bulamaç	тур.
Бахър		Силен студ
Бунар		Кладенец

В

Вакъф	м. истор.	Недвижим имот на религиозна институция в Османска империя; Фондация.	vâkıf	ар.
Валия	м.	Управител на вилает в Турция	vali	ар.
Везир	м.	Министър, висш административен служител в мюсюлманските държави	vezir	ар.
Вересия	ж. разг.	Покупка на вещ на доверие (с обещание за плащане)	veresi	тур.
Вилает	м.	Административно-териториална единица в Османската империя	vilâyet	ар

Г

Гавазин	м.остар.	Въоръжен охранител на консулство, обикновено в съответната народна носия	kavas	ар.
Гайтан	м.	Изплетен от конци шнур за украса на народна носия	gaytan	тур.
Геврек	м.	Закуска от варено и изпечено тесто	gevrek,simit	тур.
Гемия	ж.	Вид кораб с платна	gemi	тур.
Герен	м. диал.	1. Ниско място край река; 2. Поляна край село	geren	тур.
Гидия	м.разг.	Момък с буен нрав	gidi	тур. - сводник
Гидилим	м.разг.	Да вървим	( в северна България (Плевенско)казват "хайде гидилим" "хайде да си тръгваме"
Гьобек	м.	Характерен елемент от ориенталски танц (подхвърляне на корема)	göbek	тур. - пъп
Гьол	м. разг.	Голяма локва	göl	тур. - езеро
Гьонсурат	м.	Нахален човек
Гювендия	ж.	Лека жена, курва
Гюлчерен	м. диал.	Роза;	gül	турски. - цвете
Гюле/Гюлле	ср.	1. Желязна топка изтрелвана с оръжието топ; 2. Спортен уред	gülle	перс. - топка
Гюме	ср.	Скривалище за ловци на птици, обикновено край вода	güme	тур.
Гюрук	м.	Сгъваем покрив на кола; файтон	körük	тур.
Гюрултия	ж. разг.	Врява, глъчка	gürültü	тур.
Гяур	м.	Неверник при мюсюлманите	gâvur	ар. kafir - нерелигиозен, немюсюлманин

Д

Далавера	ж. разг.	Непочтена сделка; измама	dalavere	тур.
Дангалак	м. разг.	Високо и слабо момче (мъж)	dangalak	тур.
Дарàк	м.	Машина или ръчен уред за влачене на вълна и памук	tarak	тур.
Даул	м. диал.	Тъпан	davul	тур.
Дели-	прил.	Луд (добавя се към собствени имена), Делиорман	deli	тур.
Демек	пояснение	на Български има смисъла на Т.Е. (т.е тоест)(на Турски DEMEK = OЗНАЧАВА, ЗНАЧИ)
Денк	м.	Голям стегнат вързоп/багаж	denk	перс.
Дервиш	м.	Мюсюлмански странстващ монах	derviş	перс.
Дервентджия	м.	Пазач на проход (използвано за жителите на високопланински български, които са зависимо население в земите под османска власт и натоварени със специални задължения по охраната на планинските проходи.)	derventci	персийски
Дередже	ср. разг.	Състояние в момента (обикновено лошо)	derece	ар.
Дерт	м. разг.	Тревога; грижа; неприятност	dert	перс от dart - мъка
Джам	м. разг. остар.	Стъкло; прозорец	cam	перс. от ğam - чаша
Джамал	м.	Вид зидана, стайна печка	camal	тур.
Джамал	м.	Игра с маски, подобна на карнавал	camala	тур.
Джамбазин	м. разг.	1. Търговец на добитък; 2. Циркаджия	cambaz	перс.
Джамия	ж.	Мюсюлмански храм	cami	ар. от ğami
Джелатин	м.	Палач; жесток човек	cellât	ар.
Джелепин	м. истор.	Търговец на животни за клане	celep	ар.
Джендем	м.	Затънтено място	cehennem	ар.
Джибри	мн.	Остатъка от изстискано грозде (за варене на ракия)	cibre	тур.
Джин	м. диал.	Демон; дух	cin	ар.
Джинс	м.	Род; потекло	cins	ар.
Джудже	м.	малък човек	cüce
Диарбекир	м. собств. прен.	1. Град в Турция; 2.  прен. Далечно, затънтено и мрачно място	diyarbakır	тур.
Диван	м.	1. Съвещателен орган в Султанска Турция; 2.  Канапе	divan	перс
Дирек	м. разг.	Подпорна греда	direk	тур.
Доган	м. диал.	ястреб	doğan	тур.
Думан	м. диал.	Мъгла; дим; вдигане на пушилка във въздуха	duman	тур.	туман	рус.
Душманин	м.разг.	Враг; неприятел	duşman	перс.
Дюкян	м. разг. остар.	1. Цепка на панталон с копчета; 2. Занаятчийска работилница	dükkân	ар.
Дюлгер	м. разг.	Строител; зидар	dülger	перс.
Дюс	прил. неизм. разг.	Равен; еднакъв	düz	тур.
Дюстабан	м. разг.	Плоско стъпало	düztaban	тур. taban - ходило
Дюшек	м.	Напълнена с вълна, пух, парцали и др. долна постелка (между леглото и чаршафа)

Е

Ербап	прил. неизм. разг.	Способен; оправен	erbap	ар.
Ерген	същ. нар., м. р.	Юноша, неоженен	ergen
Еснаф	м.	1. Исторически - организация на занаятите по места; 2. неодобрително - Духовно ограничен човек	esnaf	ар.
Ефенди	м. истор.	Обръщение подобно на господин в Османска империя	efendi	тур.
Еш	м. разг. остар.	Всяка от частите на един чифт	eş	тур. Съпруг/а, Всяка от частите на един чифт
Eвала		браво

З

Зян - Щета, Загуба

И

има - var

К

кале - крепост, укрепление, форт, футболна врата

каръшък - смесено, размесено karışık

калабалък - тълпа, блъсканица, множество

курдисвам - слагам, нагласям, настройвам, (навивам (за часовник))

кайма - мляно месо -

kıyma

тур.

кач - колко -

kaç

тур.

къз - момиче

kız

тур.

катил - убиец

katil

тур.

кая - скала

келепир - полза, изгода

кючюк - малък

küçük

тур.

кяр - печалба

кандардисвам - уговарям, убеждавам, скланям

курназ - хитър или инат

каймак -

kaymak

тур.

кайнак - 1. извор,източник 2. заварка

kaynak

тур.

кюфте - ястие от смляно месо във формата на кръгла или сплескана топка

köfte

тур.

кюмюр - въглища

kyomyor

тур.

кюспе - каша от смачкани и изстискани семки, плодове - кюспе

куйрук - опашка

кьопек- куче

köpek

късмет, разг.- Тур. съдба

kısmet

Л

лакърдия - забавна история

ламба - лампа - lamba

М

манаф - малоазийски турчин

масраф - разходи Да си надвиеш на масрафа - да имаш пари

Мекере - протеже Тоя е мекере на кмета.

муфта - без пари

муфтаджия - авантаджия

мерак - желание

манджа - ядене, храна /грешка - mangiare (итал.) ям (бълг.) mangia (итал.) - храни (бълг.)/

Н

натаманявам - намествам, оправям. || tamam, tamamlamak || тур.

нейсе - разг. както и да е

O

ортак - съдружник, помагач, съучастник,

П

пазарлък - договаряне

пакет - пакет

патаклама - сбиване, бой, разправия || pataklama ||тур.

пишман - съжалявам. "Пишман да станеш" - ще съжаляваш !

пич - клонка издънка, леторасъл. В прен. смисъл (вулг.) незаконнороден, копеле. Днес се употребява в просторечието като дума за готин, точен човек - як пич, пичага

Памук - влакнодайно растение pamuk ( турски )

Р

рахат, разг. - спокоен, безгрижен - rahat

рушвет - подкуп -

резил, разг. - срам, позор - rezil

С

сабах - сутрин, утро - sabah

севда - обич - sevda

сайде, сааде - само: Тука има сайде куфари!

сакъз - дъвка - sakız

сакън - недей - sakın

сарма - вид ястие, приготвяно със завиването на плънка в листо (обикн. зелево или лозово)

сахат - час, време,|| saat || тур.

серсем - серсемин, глупав, малоумен, тъпак, будала, абдал, ахмак

сач, саче || saç || тур.

Т

Тепегьоз - безогледен, нечувствителен човек

таман,тамън - тъкмо, точнo - tamın tamın

Тамам - Добре,ок - tamam

таушан - заек. В топоними като "Таушан тепе" || tavşan || тур.

тас - метална купа

терсене - наобратно, наопаки; човек който не е добър; не ми е добре (много ми е терсене)

тенджера - за готвене

тескере - паспорт

тефтер - бележник

У

узун - дълъг - uzun

Уйдурдисвам - намествам нещо, както искам

Уйдурма - измислица, нагласена работа - uydurma

Уйдисвам - угаждам на някого, правя това, което иска

Уруспия - проститутка, аналог на гювендия

Урсус - лош, долен човек

Ф

файда - полза, изгода

фукара - беден човек, бедняк, мизерник, нещастник

филджан - чаша с дръжка за пиене на кафе (fincan)

Фъстък - фъстък || Fıstık || тур.

Х

Хабер м., разг. вест, известие || haber || тур.

хава - Как е времето? Как е?, Hava - небе (gökyüzü), въздушно пространство || hava || тур.

хавлия - кърпа (havlu)|| havlu || тур.

хаир- не -hayır

хал - положение: Виж на какъв хал сме

ханъма - жена, госпожа - hanım

халал - Халал да му е - от мен да мине, давам му го; нещо е позволено според мюсюлманската вяра (за ядене, поведение и др.)

хептен, разг. - съвсем Тоя хептен се оля!

хич, разг. - въобще * hıç |}

Ю

юз - сто - (юзче; малко сто грамово шишенце за ракия)

Юрган- завивка

Юруш - тревога, суматоха

Юмрук - свита длан - yümruk

Я

язък, разг. - жалко - yazık