Речник на турските думи в българския език
Използвани само в миналото, а някои и до днес, както и такива, при които от основната турска дума е останал само коренът. Статиите са по азбучен ред и включват произношение на български език, граматична/стилистична информация (род, число, вид и пр.), значение на думата, изписване на турски език, и произход на думата.
Съдържание |
---|
Азбука
[редактиране]Българска азбука | Турска азбука | Произношение |
А а | А а | а |
Б б | В b | бе |
В в | С с | дже |
Г г | Ç ç | че |
Д д | D d | де |
Е е | Е е | е |
Ж ж | F f | фе |
З з | G g | ге |
И и | Ğ ğ | г (или не се произнася; на турски се нарича "юмушак г", т.е. "меко г") |
Й й | Н h | хе |
К к | I ı | ъ |
Л л | İ i | и |
М м | J j | же |
Н н | К к | ке |
О о | L l | ле |
П п | М м | ме |
Р р | N n | не |
С с | О о | о |
Т т | Ö ö | йо |
У у | Р р | пе |
Ф ф | R r | ре |
Х х | S s | cе |
Ц ц | Ş ş | ше |
Ч ч | Т т | те |
Ш ш | U u | у |
Щ щ | Ü ü | ю |
Ъ ъ | V v | ве |
Ь ь | Y y | йе |
Ю ю | Z z | зе |
Я я |
Използвани съкращения
[редактиране]вкл. | — включителнo | |
истор. | — историческо | |
м.р. | — мъжки род | |
междум. | — междуметие | |
мн.ч. | — множествено число | |
нареч. | — наречие | |
неизм. | — неизменяемо по форма | |
обикн. | — обикновено | |
под. | — подобно | |
прен. | — преносно | |
пр. | — пример | |
прил. | — прилагателно | |
против. | — противоположно | |
разг. | — разговорно | |
собств. | — собствено име | |
спец. | — специализиран термин | |
ср. | — среден род | |
срв. | — за сравнение | |
съкр. | — съкратено | |
същ. | — съществително име | |
умал. | — умалително | |
част. | — частица | |
числ. | — числително име |
A
[редактиране]Аба | ж. | 1. Дебел вълнен плат; шаяк 2. Връхна мъжка дреха от същия плат | aba | арабски произход | |
Абдал | м. | Глупак | aptal | арабски произход | |
Авджия | м. разг. остар. | Ловец | avcı | тур. av - лов | |
Авер | м. разг. | Другар; приятел | havari | арабски произход | |
Ага | м. истор. | 1.Звание на военачалник в Османската империя; 2.Почетно звание за виден турски гражданин в България (преди Освобождението)3. Господин; господар | аğа | турски | |
Адаш | м. разг. | Съименник | adaş | тур. от ad - име и daş - другар | |
Адет | м. | 1. бройка, тур.
2. Обичай, ред, установен като норма в дадена среда или колектив. 3. Навик, нрав на човек или животно |
|||
Хайде | междум. | ||||
Айран | м. | Мътеница; напитка от кисело мляко, разредено с вода (може и подсолено) | ayran | турски | |
Ак | прил. | Бял | |||
Акран | м. разг. остар. | Връстник | akran | арабски | |
Акъл | м. разг. | Ум; разум | akıl | арабски | |
Ангария | истор.; остар.нареч. | 1. Принудителна, неплатена работа в Османската империя; 2. Безплатно, по принуда | angarya | гръцки - angarye | |
Антерия Анджак??? | ж. истор. | Широка горна дреха (може подплатена); кафтан | entari | арабски | |
Ахпап | м. разг. | Приятел; другар | ahbap | турски | |
Арабия | м. разг. | Добър човек; добряк | harabî | арабски | |
Аралък | м. | Процеп; цепка; пролука | aralık | ||
Аркадаш | м.разг. остар. | Другар,приятел | турски | ||
Армаган | м. разг. | Подарък | armağan | ||
Аршин | м. остар. | 1. Мярка за дължина, равна на 68 см. (съществува и руски аршин - 71 см.); 2. Линия за измерване с тази дължина | arşın | арабски arş - лакът | |
Аскер | м. разг. остар. | 1.Войник; 2.Войска | asker | арабски | |
Аслан | м. остар. | Лъв | aslan или arslan | турски | |
Ат | м. разг. | Добре гледан кон; жребец | at | турски at-кон | |
Ата | м. разг. | баща; прародител; прадядо | ata | турски | |
Аферим | междум. | Браво; отлично | Aferin! | турски. | |
Ахмак | м.разг. | Груб израз за глупак | ahmak | арабски | |
Àшколсун | междум. | Браво,бе! | aşkolsun | турски |
Б
[редактиране]Бабаит | м. разг. | Който се представя за силен и способен да се справи физически с всеки; склонен към саморазправа | babayiğit | турски-арабски произход | |||||
Бадева | нареч. | Даром; обикновено - напразно дадено нещо; на вятъра | bâd âver | персийски от bâd - вятър, âverden - донасям => "донесен от вятъра" | |||||
Баир | стръмен път | bayır | турски | ||||||
Байгън | нареч. | дотяга ми; става ми прекалено (сладко, например) | baygın | турски - капнал , безсвестен, припаднал | |||||
Байрàк | м. разг. | Знаме | bayrak | турски-арабски произход | |||||
Байрактар | само мн.; м.; прен. | Знаменосец; водач | bayraktar | турски | |||||
Бакии | мн. разг. | Неизплатени дългове; заплетени, несвършени работи | bakiye | арабски, "нещо останало (за връщане)" | |||||
Бактисвам | гл. несв. | Омръзва ми; изморил съм се | bıkmak | турски | |||||
Бакшиш | м. (остар. или разг.) | 1.Неголяма сума пари дадена над официалната цена като подарък(разговорно използуване) 2.Подарък | bahşiş | персийски - "подарък" | |||||
Бакър | м. | 1. Металът мед; 2. Метален съд с широко гърло и по-голямо дъно от мед | bakır | турски | |||||
Барабар | нареч. | Заедно; редом | beraber | турски | |||||
Бардак | м. пренеб. | На български се използва за публичен дом, на турски думата означава "сервиз", или чаша за безалкохолно и вода (чашата за алкохол е kadeh, а чашата за кафе е fincan) | |||||||
Барут | м. | Взривно вещество | barut | турски < арабски < гръцки, barut < barud < pyritis (от pyr- огън) | |||||
Бастисвам | гл. несв. | Нападам неочаквано и ограбвам | bastı | турски, basmak - настъпвам | |||||
Батак | м.разг. | 1. Блато; кално, заблатено място; тиня; 2. (преносно) Безизходица, затруднено положение | batak | турски | |||||
Бахча | ж. остар. | Зеленчукова градина | bahçe | персийски от baġ - градина/лозе + умалителната наставката "çe" | |||||
Баш | прил. неизм. | 1. Главен; първи в ерархия; начало, начело; 2. Точно | baş | турски | |||||
Башибозук | м. истор. | Войник от нередовна турска войска в периода 18 - 19 век; свирепи и произволни жестокости | başıbozuk | турски от baş-глава и bozuk-развален | |||||
Бая | нареч. разг. | Доста; прекалено, немалко | baya | турски | |||||
Беглик | м. истор. | Данък в натура за феодалния владетел, след Освобождението - данък за овце и кози | beylik | турски | |||||
Безистен | м. | Голяма сграда със сводове и магазини | bezesten | турски | |||||
Бей | м. истор. | Титла на владетел, военен или едър земевладелец в Османската империя; господин | 'bey ' | турски | |||||
Бекяр/Бекярин | м. разг. | Неженен мъж, който живее сам | bekâr | арабски | |||||
Беля | ж. | Пакост, неприятност, беда | belâ | ар. | |||||
Берберин | м. остар. | Бръснар | berber | италиански, barbiere - бръснар, barba - брада | |||||
Берекет | м. разг. | Плодородие, изобилие | bereket | арабски о baraha - божия благословия | |||||
Бин | ж. | хиляда | bin | тур. | |||||
Бир | м. | един | bir | тур. | |||||
Битпазар | м. | Пазар за стари вещи | bitpazarı | тур. bit - въшка | |||||
Бичкия | ж. | Ръчен трион | тур. | ||||||
Биз | ние | biz | тур. | ||||||
Биз бизе | между нас | biz bize | тур. | ||||||
Боаз | м. диал. | Планински проход; дефиле;теснина; (у турската реч думата има значението на "гърло”, "шия”) | boğaz | тур. | |||||
Боздуган | м. | Оръжие използвано в миналото (желязна топка с шипове на къса дръжка) | bozdoğan | тур. | |||||
Борч | м. разг. | Паричен дълг | borç | тур. | |||||
Бостан | м. | Място, засято с дини и пъпеши | bostan | перс. от bp-stan — градинка | |||||
Бостанджия | м. | 1. Човек, който отглежда дини и пъпеши; 2. Охранител на султана във феодална Турция | bostancı | тур. | |||||
Бохча | ж. разг. диал. | Парче плат за пренос на багаж; вързоп; покривка | bohça | тур. | |||||
Бошлаф | м. разг. | Празни приказки | boş lâf | тур. | |||||
Боя | ж. | Багра, багрило | boya | тур. | |||||
Бракма | ж. разг. | Раздрънкан предмет, пред счупване | bırakma | тур. | Баъгън | ж. разг. | Достатъчно, прекалено, досадно | bırakma | тур. |
Будала | ж. м. разг. | Глупак | budala | тур. | |||||
Буламач | м.разг. | Безвкусно ястие | bulamaç | тур. | |||||
Бахър | Силен студ | ||||||||
Бунар | Кладенец, геран |
В
[редактиране]Вакъф | м. истор. | Недвижим имот на религиозна институция в Османска империя; Фондация. | vâkıf | ар. |
Валия | м. | Управител на вилает в Турция | vali | ар. |
Везир | м. | Министър, висш административен служител в мюсюлманските държави | vezir | ар. |
Вересия | ж. разг. | Покупка на вещ на доверие (с обещание за плащане) | veresi | тур. |
Вилает | м. | Административно-териториална единица в Османската империя | vilâyet | ар
|
Г
[редактиране]Gecmiş olsun
Гавазин | м.остар. | Въоръжен охранител на консулство, обикновено в съответната народна носия | kavas | ар. |
Гайтан | м. | Изплетен от конци шнур за украса на народна носия | gaytan | тур. |
Геврек | м. | Закуска от варено и изпечено тесто | gevrek,simit | тур. |
Гемия | ж. | Вид кораб с платна | gemi | тур. |
Герен | м. диал. | 1. Ниско място край река; 2. Поляна край село | geren | тур. |
Гидия | м.разг. | Момък с буен нрав | gidi | тур. - сводник |
Гидилим | м.разг. | Да вървим | ( в северна България (Плевенско)казват "хайде гидилим" "хайде да си тръгваме" | |
Гьобек | м. | Характерен елемент от ориенталски танц (подхвърляне на корема) | göbek | тур. - пъп |
Гьол | м. разг. | Голяма локва | göl | тур. - езеро |
Гьонсурат | м. | Нахален човек | ||
Гювендия | ж. | Лека жена, курва | ||
Гюлчерен | м. диал. | Роза; | gül | турски. - цвете |
Гюле/Гюлле | ср. | 1. Желязна топка изтрелвана с оръжието топ; 2. Спортен уред | gülle | перс. - топка |
Гюме | ср. | Скривалище за ловци на птици, обикновено край вода | güme | тур. |
Гюмюш | същ. | 1.сребро | gümüş | тур. |
Гюрук | м. | Сгъваем покрив на кола; файтон | körük | тур. |
Гюрултия | ж. разг. | Врява, глъчка | gürültü | тур. |
Гяур | м. | Неверник при мюсюлманите | gâvur | ар. kafir - нерелигиозен, немюсюлманин |
Д
[редактиране]Далавера | ж. разг. | Непочтена сделка; измама | dalavere | тур. | ||
Дангалак | м. разг. | Високо и слабо момче (мъж) | dangalak | тур. | ||
Дарàк | м. | Машина или ръчен уред за влачене на вълна и памук | tarak | тур. | ||
Даул | м. диал. | Тъпан | davul | тур. | ||
Дели- | прил. | Луд (добавя се към собствени имена), Делиорман | deli | тур. | ||
Демек | пояснение | на Български има смисъла на Т.Е. (т.е тоест)(на Турски DEMEK = OЗНАЧАВА, ЗНАЧИ) | ||||
Денк | м. | Голям стегнат вързоп/багаж | denk | перс. | ||
Дервиш | м. | Мюсюлмански странстващ монах | derviş | перс. | ||
Дервентджия | м. | Пазач на проход (използвано за жителите на високопланински български селища, които са зависимо население в земите под османска власт и натоварени със специални задължения по охраната на планинските проходи.) | derventci | персийски | ||
Дередже | ср. разг. | Състояние в момента (обикновено лошо) | derece | ар. | ||
Дерт | м. разг. | Тревога; грижа; неприятност | dert | перс от dart - мъка | ||
Джам | м. разг. остар. | Стъкло; прозорец | cam | перс. от ğam - чаша | ||
Джамал | м. | Вид зидана, стайна печка | camal | тур. | ||
Джамал | м. | Игра с маски, подобна на карнавал | camala | тур. | ||
Джамбазин | м. разг. | 1. Търговец на добитък; 2. Циркаджия | cambaz | перс. | ||
Джамия | ж. | Мюсюлмански храм | cami | ар. от ğami | ||
Джелатин | м. | Палач; жесток човек | cellât | ар. | ||
Джелепин | м. истор. | Търговец на животни за клане | celep | ар. | ||
Джендем | м. | Затънтено място | cehennem | ар. | ||
Джибри | мн. | Остатъка от изстискано грозде (за варене на ракия) | cibre | тур. | ||
Джин | м. диал. | Демон; дух | cin | ар. | ||
Джинс | м. | Род; потекло | cins | ар. | ||
Джудже | м. | малък човек | cüce | |||
Диарбекир | м. собств. прен. | 1. Град в Турция; 2. прен. Далечно, затънтено и мрачно място | diyarbakır | тур. | ||
Диван | м. | 1. Съвещателен орган в Султанска Турция; 2. Канапе | divan | перс | ||
Дирек | м. разг. | Подпорна греда, стълб | direk | тур. | ||
Доган | м. диал. | ястреб | doğan | тур. | ||
Думан | м. диал. | Мъгла; дим; вдигане на пушилка във въздуха | duman | тур. | туман | рус. |
Душманин | м.разг. | Враг; неприятел | duşman | перс. | ||
Дюкян | м. разг. остар. | 1. Цепка на панталон с копчета; 2. Занаятчийска работилница | dükkân | ар. | ||
Дюлгер | м. разг. | Строител; зидар | dülger | перс. | ||
Дюс | прил. неизм. разг. | 1.Равен; еднакъв
2. Едноцветен ||düz ||тур. | ||||
Дюстабан | м. разг. | Плоско стъпало | düztaban | тур. taban - ходило | ||
Дюшек | м. | Напълнена с вълна, пух, парцали и др. долна постелка (между леглото и чаршафа) |
Е
[редактиране]Ербап | прил. неизм. разг. | Способен; оправен | erbap | ар. |
Ерген | същ. нар., м. р. | Юноша, неоженен | ergen | |
Еснаф | м. | 1. Исторически - организация на занаятите по места; 2. неодобрително - Духовно ограничен човек | esnaf | ар. |
Ефенди | м. истор. | Обръщение подобно на господин в Османска империя | efendi | тур. |
Еш | м. разг. остар. | Всяка от частите на един чифт | eş | тур. Съпруг/а, Всяка от частите на един чифт |
Eвала | браво |
Зевзек
Зиян - Щета, Загуба
Зарар Вреда, загуба
И
[редактиране]има - var
== Й == йозлем
Ишала Ишлеме Икиндия?
К
[редактиране]кавга - шумна караница, свада | ||
кале - крепост, укрепление, форт, футболна врата | ||
каръшък - смесено, размесено karışık | ||
калабалък - тълпа, блъсканица, множество | ||
курдисвам - слагам, нагласям, настройвам, (навивам (за часовник)) | ||
кайма - мляно месо - | kıyma | тур. |
кач - колко - | kaç | тур. |
къз - момиче | kız | тур. |
катил - убиец | katil | тур. |
кая - скала | ||
келепир - полза, изгода | ||
кючюк - малък | küçük | тур. |
кяр - печалба | ||
кандардисвам - уговарям, убеждавам, скланям | ||
курназ - хитър или инат | ||
каймак - | kaymak | тур. |
кайнак - 1. извор,източник 2. заварка | kaynak | тур. |
кюфте - ястие от смляно месо във формата на кръгла или сплескана топка | köfte | тур. |
кюмюр - въглища | kyomyor | тур. |
кюспе - каша от смачкани и изстискани семки, плодове - кюспе | кяр... | |
куйрук - опашка | ||
кьопек- куче | köpek | |
късмет, разг.- Тур. съдба | kısmet |
Л
[редактиране]лакърдия - забавна история
М
[редактиране]манаф | малоазийски турчин | |
масраф | разходи | Да си надвиеш на масрафа - да имаш пари |
Мекере | протеже | Тоя е мекере на кмета. |
муфта | без пари, нещо безплатно, измама | |
муфтаджия | авантаджия, измамник | |
мерак | желание | |
мегдан | широко незастроено място, във Видинския край, а възможно и другаде, така се нарича площадът в центъра на село или на малко селище | |
мохабет | разговор |
Н
[редактиране]натаманявам - намествам, оправям. || tamam, tamamlamak || тур.
нейсе - разг. както и да е
O
[редактиране]ортак - съдружник, помагач, съучастник,
П
[редактиране]пазарлък - договаряне
пакет - пакет
патаклама - сбиване, бой, разправия || pataklama ||тур.
пишман - съжалявам. "Пишман да станеш" - ще съжаляваш !
пич - клонка издънка, леторасъл. В прен. смисъл (вулг.) незаконнороден, копеле. Днес се употребява в просторечието като дума за готин, точен човек - як пич, пичага. Има вулгарен оттенък. В просторечието и в груба реч се използва и като синоним на мъж.
Памук - влакнодайно растение pamuk ( турски )
Р
[редактиране]рахат, разг. - спокоен, безгрижен - rahat
рушвет - подкуп -
резил, разг. - срам, позор - rezil
С
[редактиране]сабах - сутрин, утро - sabah
севда - обич - sevda
сайде, сааде - само: Тука има сайде куфари!
сакъз - дъвка - sakız
сакън - недей - sakın
сарма - вид ястие, приготвяно със завиването на плънка в листо (обикн. зелево или лозово)
сахат - час, време,|| saat || тур.
серсем - серсемин, глупав, малоумен, тъпак, будала, абдал, ахмак
сач, саче || saç || тур.
синджир - верига
сокак - улица
Т
[редактиране]Тепегьоз - безогледен, нечувствителен човек Табан - стъпало
таман,тамън - тъкмо, точнo - tamın tamın
Тамам - Добре,ок - tamam
Тарикат - ... - ?
таушан - заек. В топоними като "Таушан тепе" || tavşan || тур.
тас - метална купа
терсене - наобратно, наопаки; човек който не е добър; не ми е добре (много ми е терсене)
тенджера - за готвене
тескере - паспорт
тефтер - бележник
торба - чанта
У
[редактиране]узун - дълъг - uzun
Уйдурдисвам - намествам нещо, както искам
Уйдурма - измислица, нагласена работа - uydurma
Уйдисвам - угаждам на някого, правя това, което иска
Уруспия - проститутка, аналог на гювендия
Урсус - лош, долен човек
Ф
[редактиране]файда - полза, изгода
фукара - беден човек, бедняк, мизерник, нещастник
филджан - чаша с дръжка за пиене на кафе (fincan)
Фъстък - фъстък || Fıstık || тур.
Хабер м., разг. вест, известие || haber || тур.
хава - Как е времето? Как е?, Hava - небе (gökyüzü), въздушно пространство || hava || тур.
хавлия - кърпа (havlu)|| havlu || тур.
хаир- не -hayır Българската дума хаир произлиза от турската hayır със значение благоденствие.
хал - положение: Виж на какъв хал сме
ханъма - жена, госпожа - hanım
халал - Халал да му е - от мен да мине, давам му го; нещо е позволено според мюсюлманската вяра (за ядене, поведение и др.)
хептен, разг. - съвсем Тоя хептен се оля!
хич, разг. - въобще * hıç |}
Ч
[редактиране]Чадър - Палатка - ...
Чанта
Чардак - - ...
Чаршаф - - ...
Чапраз - - ...
Чеверме - ... - ...
Чекмедже - - ...
Чекрък - - ...
Чоджук - Дете - ...
Чорба - Супа
Чувень - - ...
Ю
[редактиране]юз - сто - (юзче; малко сто грамово шишенце за ракия)
Юрган- завивка
Юруш - тревога, суматоха
Юмрук - свита длан - yümruk
Я
[редактиране]язък, разг. - жалко - yazık
яваш, разг. - бавно, полека