Самоучител по Латински Език/Въведение
Тук следва да кажем няколко въвеждащи думи относно латинския.
Първо, той е мъртъв език. С времето еволюира и дава приноса си на много съвременни европейски езици, най-вече италианския, който се смята за негов пряк наследник, но вече не се говори.
А за това си има причина. Може да се каже, че езикът е живо същество-той се ражда, развива се и умира заедно с хората. Със залеза на Римската империя, латинският също отмира като говорим език и постепенно се преобразува в доста по-лесната си съвременна версия. Но, разбира се, това не става за един ден, нито дори за един месец, или една година-това става за много, много време. А пък и самият език не е стоял на едно място, докато римляните се движели напред; напротив, той се е развивал, хората са го пригаждали към новите времена, новите моди, новия начин на мислене... Ето един пример: докато Цезар и Цицерон (известен римски оратор) са били живи, не е имало буквата G все още в тяхната азбука-и затова всъщност първото име на Цезар (което е било Гай) се е произнасяло Кай, а техните прозвища, които на латински се пишат така: Caesar и Cicero, са се произнасяли Кезар и Кикеро. Ако се беше запазило по-раншното произношение в учебниците ни по история щеше да пише Кай Юлий Кезар и Марк Тулий Кикерон... Нещо повече, вярва се че дифтонгът ae (в прозвището Caesar) произлиза от гръцкото αι (ай). Значи в още по-раншни времена, ако е съществувало името Цезар, го произнасяли Кайзар...
Това може да звучи изключително странно днес, но тогава не е било. Не че хората са били много по-различни, просто модата, идеалите, морала е бил различен. (Да, знам че е нелепо произношението на дифтонга ae или липсата на някоя буква да се влияе от идеалите и морала, ама от модата може) Хората просто са решили-а след като е така, защо да не може другояче? И ето, сменили произношението и добавили нови букви. Колко ли би се смял Цезар, ако чуе как му произнасяме името днес...
Добре, без повече предисловие, да започваме.