Самоучител по Латински Език/Произношение и ударение

Съдържание

Латинска азбука

A (а) B (бе) C (це) D (де) E (е) F (еф) G (ге) H (ха) I (и) K (ка) L (ел) M (ем) N (ен) O (о) P (пе) Q (ку) R (ер) S (ес) T (те) U (у) V (ве) X (икс) Y (ипсилон) Z (зет)

Буквите J и W не са оригинално от тази азбука, а са измислени по-късно за други езици, които са използвали латиница през Средновековието.

Ударение

Ето първата странност в латинския . А всъщност и изобщо във всеки древен език, който се учи, се е въвело това правило за улеснение.

Сричките във всяка дума се броят отзад напред, а не обратното

Ето един пример, докато все още се опитвате да си представите кое е задната част на думата и кое е предната.

Вземаме хубавата, сравнително дълга дума discipulus. (Хубаво е да имате тетрадка-речник, където да записвате думите) Тя означава ученик и се разделя на срички по този начин: dis-ci-pul-us. Тук сричките са четири, но интересното е, че us e първата сричка, pul е втората и т.н. Това важи за всяка дума без изключение.

А ето го и правилото за ударението, което бихте схванали грешно без да знаете предишното правило:

Ударението никога не може да пада на първата сричка. То винаги пада САМО на втората или на третата, а на третата пада само ако във втората сричка гласната е кратка

А какво значи кратка гласна?

Ами означава това. Гласната просто е кратка, макар че няма никаква разлика в произношението на кратка и дълга. Например в думата corόna (венец) гласната в сричката ro е дълга, макар че не се казва coroona, а просто corona.

Има три начина да се определи, дали втората сричка е дълга или кратка, а оттам дали ударението пада на нея или не.

1.Просто трябва да знаеш дали в дадената дума гласната във втората сричка е дълга или не. Това не става по никакъв друг начин, освен със зубрене.

2.Има обаче и такива случаи, когато можеш да кажеш по правило, че е дълга. Ако гласната във ІІ сричка се намира преди две съгласни, скупчени една до друга, тогава се удължава и ударението пада на нея (Напр. думата ornamentum- e-то е дълго именно поради това, че има след него две съгласни, n и t, и ударението спокойно може да се намъдри там)

3. Така е и при краткостта. Има думи, в които след една гласна следва друга, например в думата filius (син). В този случай, понеже след i-то има u, i-то е кратко и ударението се премества на трета (в случая fi)

И така, да се върнем на discipulus. Виждаме втората сричка, където е най-вероятно да падне, освен ако не е кратка-pul. В този случай обаче няма правило, което да определи дали u-то е дълго или кратко, затова трябва да го знаем. Е, в случая е кратко, затова ударението не може да е там, и се премества на трета, независимо дали тя е кратка или дълга. И четем discIpulus.

Произношение

Произношението е сравнително лесно, просто се чете каквото е написано. Има обаче някои изключения:

1.Дифтонги: това са две гласни, които образуват една сричка вместо две, и са винаги дълги. В латинския те са:

ae-чете се е

oe-също е

au-чете се ау

eu-чете се еу

2.Съчетания и особености в произношението на някои букви:

Съчетанието ph се чете ф и се среща в думи от гръцки произход.

Съчетанието qu- буквата Q се среща само в комбинацията qu, която не отразява два звука ([кв]), а един-единствен специфичен звук [кў], артикулиран подобно на [к], но с допълнително окръгляне и издаване напред на устните - aqua [акўа], quartus [кўартус].

Th се чете твърдо т, ch e х, rh е р, и всички тези съчетания отново се срещат само в думи от гръцки. (Като theatrum-театър, rhapa-ряпа или rhetorica-изкуството на реторите/ораторите)

C пред е-звук или и-звук се чете не като к, ами като ц

Ti пред гласна (напр. в думата natio) се чете като ци. Но ако преди ti има s, x или t, поради стремеж към благозвучие се чете просто ти (напр. bestia не се чете бесция, а бестия)

Ngu преди гласна се чете нгв, като ще вземем за пример думата lingua, която се чете лингва. Означава език. (А между другото латински език на латински е lingua Latina)

S между две гласни се чете з, например в думата rosa (роза)

Su се чете като св само в тези четири думи: suadeo (съветвам), suesco (свиквам, повиквам), suavis (сладък) и Suebi (свеби, германско племе)