Развой на теоретичния интерес към старобългарския език

Въведение в старобългаристиката

Старобългарска фонетика

Старобългарска морфология

Старобългарски синтаксис

Приложения

Научният интерес към старобългарския език трябва да се търси още от създаването на славянската писменост. Фактът, че един човек създава графична система на един безписмен дотогава език, ни води до извод за солидната му научна подготовка и познания, за изключително доброто му владеене на славянския културен диалект от втората половина на 9 век, говорен в Солунската област. Наистина, Константин-Кирил Философ е бил човек не само високообразован за своето време, но може да се каже, че е имал съвсем ясна представа както за фонетиката, така и за морфологичния и синтактичния строй на езика. Открил е най-съществените черти на солунския славянски диалект и е успял да извлече от него онази есенция, която го издига до книжовен език, втори по значение и влияние в Европа след латинския. Той и брат му Методий се прославят като първоучители на славяните, а тази слава остава във вековете, и още в „Словото за буквите” (О писменьхъ) от Черноризец Храбър, което може да се нарече един от първите научни трудове върху старобългарския език, с гордост се заявява:

„Аште бо въпросиши кънигъчьѩ гръчьскыѩ, глаголѧ, къто вы естъ писмена сътворилъ или кънигы прѣложилъ или въ кое врѣмѧ, то рѣдъци отъ нихъ вѣдѧтъ. Аште ли въпросиши словѣньскыѩ боукар’ѩ, глаголѧ: къто вы писмена сътворилъ естъ или кънигы прѣложилъ, то вьси вѣдѧтъ и отъвѣштавъше рекѫтъ: свѧтъи Конъстанътинъ Философъ, нарицаемъи Кѵрилъ, тъ намъ писмена сътвори и кънигы прѣложи, и Меѳодие, братръ его; сѫтъ бо еште живи иже сѫтъ видѣли ихъ.”

В старобългарската литература се срещат и други съчинения, засягащи езика, като „Прологът” към „Богословие” от Йоан Дамаскин, чийто автор е Йоан Екзарх. В този пролог книжовникът излага схващането, че преводът от гръцки на славянски не трябва да бъде буквален („не тъчьѭ глаголъ истовъихь радьма”), а да предава същественото в смисъла („разоума ради”), защото в смисъла на свободния превод „разоумъ емоу положенъ тъжде моштьнъ”.

Граматическото произведение „Осмь чѧстии слова”, което според думите на акад. Емил Георгиев е преведено от еврейски на гръцки от самия Константин-Кирил Философ, а на старобългарски – от брат му Методий, според проф. Гълъбов е произведение на Йоан Екзарх, което „представлява... бележки на старобългарски върху четени гръцки граматични съчинения и върху лични езикови наблюдения на автора” ¹. Издателят му, Ватрослав Ягич, отбелязва неговата „странна забърканост”, която бива тълкувана от акад. Георгиев като предизвикана от „усилията на старобългарските книжовници да приспособят граматиката на неиндоевропейския еврейски език към строежа на индоевропейските езици – гръцки и старобългарски”².Но Ив. Гълъбов³ открива интересни особености в това произведение, като липса на различаване на два ера, наличие на задпоставен член, играещ решаваща роля при определянето на рода при съществителните, своеобразно изместване на генитива във флексията с прилагателно от съответната дума и др., което Ив. Гълъбов окачествява като „изненадващо модерно отношение към езиковата структура”⁴.

И през среднобългарския период интересът към Кирило-Методиевата традиция не изчезва. За това говори и реформата на патриарх Евтимий по отношение на правописа, а също така и познатото съчинение на Константин Костенечки „Сказаніе изьiавлено ω писменехъ“. През късното средновековие най-известна граматика на руската редакция на старобългарския език издава Милетий Смотрицки през 1618 г. във Вилнюс (Граматики Славенския правилное синтагма).

Но истинският теоретичен научен интерес към старобългарския език се появява след произведенията на Франц Боп „За системата на спрежението на санскритския език...” от 1816 и „Сравнителна граматика...” от 1833 – 1940. Франьо Миклошич излиза с критична статия върху последното произведение по отношение на славянския материал. Най-много изследвания върху старобългарския език се появяват след като славянската филология започва да съществува като наука. Още нейният основоположник Йозеф Добровски пише труд върху езика на първите славянски писмени паметници. След него можем да споменем доста важната в старобългаристиката фигура на Александър Х. Востоков, който пише капитален труд върху старобългарския език и достига до много важни изводи за етногенезиса на този език, за някои съществени фонетични и др. черти на най-стария писмен славянски език.

През втората половина на 19 в. се появяват още повече изследвания върху старобългарския език. Такива са трудовете на Фр. Миклошич, Август Шлайхер, Ватрослав Ягич. Но от началото на 20 век досега се отбелязва изключителен ръст на науката старобългаристика, тясно свързана със славистиката и българистиката. Учени като Ватрослав Облак, Август Лескин, Вацлав Вондрак, Степан Кулбакин, Ян Лош, Филип Фортунатов, Тадеуш Лер-Сплавински, Антоан Мейе, Андре Ваян, Петер Дилс, Николай Трубецкой и много други, спомагат за развитието на науката за старобългарския език, разрешават много от заплетените проблеми, свързани с този език, издигат нивото на старобългаристиката като наука.

Цитирана литература

Ив. Гълъбов „Старобългарски език с увод в славянското езикознание”, С. 1980, стр. 82.
Ем. Георгиев „Основи на славистиката и българистиката”, С. 1979, стр. 240.
Ив. Гълъбов, посоч. съч.
Ив. Гълъбов, посоч. съч.