Най-важни синтетични ръководства по старобългарски

Справочник по старобългарски език

Въведение в старобългаристиката

• Старобългарски език
• Принципи в изследването
• Развой на теоретичния интерес
• Синтетични ръководства
• Източници за изучаване
• Писмени паметници
• Възникване на книжовния език
• Азбуки
• Редакции

Старобългарска фонетика

• Фонемна система
• Квантитет, интонация и ударение
• Промени на еровите гласни
• Отваряне на праславянската сричка
• Изместване артикулацията на съгласните в областта на палатума
• Редуване на гласните в рамките на една и съща морфема
• Качествено и количествено редуване на гласни

Старобългарска морфология

• Части на речта и морфологични категории
• Имена и категории при тях
• Изразяване на падежни отношения
• Склонитбени типове при съществителните
• Местоимения
• Числителни бройни и числителни редни
• Местоименни, именни и първични наречия
• Глагол и категории и спреженията при него
• Прости глаголни форми
• Спомагателни глаголи и сложни глаголни форми
• Неизменяеми части на речта

Старобългарски синтаксис

• Структура на изречението
• Модалност на изречението
• Паратактични връзки в изречението
• Хипотактични връзки в изречението
• Падежна рекция

Приложения

• Падежни окончания
• Окончания на глаголните форми

Най-важните синтетични ръководства, излезли след установяването на сравнително-историческия метод като основен метод в славянското езикознание, т.е. след 1820 г.:

1. А. Х. Востоков Рассуждения о славянском языке (Разсъждения за славянския език), 1820 г.
2. Йозеф Добровски Institutiones linguae slavici dialecti veteris (Студия върху стария диалект на славянския език), 1822 г.
3. Франьо Миклошич
   1. Фонетика и морфология на старославянския език, 1850 г.
   2. Lexicon palaeoslavico-graeco-latinum (Старославянско-гръцко-латински речник), Vindobone (Wien) 1862 – 1865 г.
4. Август Шлайхер Formenlehre der kirchenslavischen Sprache (Морфология на църковнославянския език на сравнителна основа), Бон, 1852 г.
5. Ватрослав Ягич Entstehungsgeschichte der kirchenslavischen Sprache (История на възникването на църковнославянския език), Berlin, 1913 г.
6. Ватрослав Облак Macedonishe Studien (Македонски изследвания), Wien, 1896 г.
7. Август Лескин Handbuch der altbulgarischen (altkirchenslavischen) Sprache (Учебник по старобългарски (староцърковнославянски) език), Heidelberg, 1962 г.
8. Вацлав Вондрак Altkirchenslavische Grammatik (Староцърковнославянска граматика), Berlin, 1900; Wien, 1912 г.
9. Степан Кульбакин
   1. Древнецерковнославянский язык (Староцърковнославянски език), Харьков, 1911 г.
   2. Le vieux slave (Старославянски), Paris, 1929 г.
   3. Mluvnice jazyka staroslověnského (Граматика на старославянския език), Praha, 1948 г.
10. Ян Лош (Jan Łoś) Gramatyka starosłowiańska (Старославянска граматика), Lwów-Warszawa-Kraków. 1922 г.
11. Петер Дилс Altkirchenslavische Grammatik, Heidelberg, 1932 г.
12. Антоан Мейе Le slave commun (Старославянски език), Paris, 1929 г.
13. Н. Трубецкой Altkirchenslavische Grammatik (Староцърковнославянска граматика), Wien, 1954 г.
14. Хорас Лънт (Horace Lunt) Oldchirch Slavonic Grammar (Граматика на староцърковнославянския език), ’s-Gravenhage: Mouton, 1953 г.
15. Карло Вердиани (Carlo Verdiani) Manuale di slavo antico (Учебник по старославянски), Firenze 1956 г.
16. Тадеуш Лер-Сплавински, Ч. Бартула Zarys gramatyki języka starocerkiewno-słowiańskiego na tle porównawczym (Очерк по граматика на старославяснкия език на сравнителна основа), Wrocław – Kraków, 1959 г.
17. Милош Вайнгарт (Miloš Weingart) Rukověť jazyka staroslověnského (Ръководство по старославянски език), Praha 1938 г.
18. Йозеф Курц Učebnice jazyka staroslověnského (Учебник по старославянски език), Praha, 1969 г.
19. Йосип Хам Staroslovenska gramatika (Старославянска граматика), Zagreb, 1958 г.
20. Николаус ван Вейк
    1. Geschichte der altkirchenslavischen Sprache (История на старославянския език), 1; Berlin – Leipzig, 1931 г.
    2. История старославянского языка, Москва, 1957 г.
21. А.М. Селишчев (Селищев) Старославянский язык, 1, Москва, 1951; 2, М., 1952 г.
22. Н.М. Йолкина (Елкина) Старославянский язык, Москва, 1960 г.
23. Андре Ваян (Vaillant) Manuel du vieux slave (Учебник по старославянски), 1, Paris, 1964 г.
24. Л. Садник (Linda Sadnik), Р. Айцетмюлер (Rudolf Aitzetmüller) Handwörtebuch zu den altkirchenslavischen Texten (Учебен речник към староцърковнославянските текстове) ’S. Gravenhage and Heidelberg, 1955 г.
25. Slovník jazyka staroslověnského (Речник на старославянския език), Praha, 1958 г. и сл.

На български са излезли следните учебници по старобългарски език:

1. И. Момчилов Граматика на старобългарския език по всичкото му развитие, Виена, 1865 г., Търново, 1884 г.
2. Н.П. Попов Старобългарска граматика (учебник за средните училища), Прага, 1883, Пловдив, 1885 г.
3. П.Х. Григоров Старобългарска граматика за средните училища, 1887? г.
4. Л. Милетич Старобългарска граматика с кратък сравнителен оглед към новобългарския език, София, 1888; 1892; 1895; 1896 г. – 4-то преработено издание; 1902; 1906; 1909; 1912; 1923 г.
5. А. Теодоров Ръководство за изучаване на старобългарския език в средните училища, Пловдив, 1892 г.
6. Ст. Младенов, Т. Атанасов, Ст. п.Василев Учебник по старобългарски език, 1926; 1927; 1930 г.
7. И. Леков, К. Мирчев Старобългарски език (авторски литографирани записки), София, 1949 г.
8. К. Мирчев Старобългарски език за учителските институти, София, 1954; 1956 г.
9. К. Мирчев Старобългарски език, кратък граматичен очерк, София, 1972 г.
10. Л. Милетич Фонетика. Теория на основите. Записки по старобългарска морфология. Старобългарска граматика (синтаксис) , София, 1920; 1932; 1933; 1938; 1939; 1941; 1942; 1946 г.
11. Ив. Гълъбов Старобългарски език с увод в славянското езикознание, 1, София, 1980 г.
12. Ив. Добрев Старобългарска граматика: Теория на основите, София, 1982 г.
13. Увод в изучаването на южнославянските езици, БАН, София, 1986 г. (разделът за старобългарския език е от Р. Златанова).
14. Граматика на старобългарския език – фонетика, морфология, синтаксис, БАН, София, 1993 г.